Решение № 3880 от 27.10.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 6237/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба от •••••, ЕИК •••••••, представлявано от управителя Б. А. А. срещу Наказателно постановление № •••••, издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл. 197 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗЗП. В жалбата са изложени твърдения, че от страна на дружеството- жалбоподател не е извършено вмененото нарушение. Сочи се, че издаденото наказателно постановление е издадено при неспазване на задължителните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Навежда се, че нарушението е следвало да бъде констатирано и наложено в съответствие с изискванията на ЗАНН и при изпълнение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и като не е сторено, това обстоятелство обуславяло неяснота и опорочавало наказателното постановление. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание дружеството-жалбоподателят, редовно уведомено, не изпраща представител. Въззиваемата страна – заместник кмет на СО, редовно призована, също не изпраща представител. В писмени бележки, депозирани чрез юрк. М. С. се сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана, а наказателното постановление е законосъобразно и със същото правилно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. Поддържа се становището на наказващия орган за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 26.09.2023 г. свидетелят Н. Т. А., заедно със С. К. Н. и М. И. И. извършили проверка на обект, находящ се в гр. •••, бул. •••, стопанисван от дружеството-жалбоподател •••••, представляващ павилион за бърза закуска - дюнерджийница. В обекта се продавали дюнери, сандвичи, топли и студени безалкохолни напитки. От извършената проверка се установило, че в близост до входа на търговския обект липсвало информация, поставена на видно място, на която да е изложена информация за фирмата и адреса на управление на търговеца, името и фамилията на лицето, отговорно за обекта и работното време на търговския обект. За констатираното нарушение свидетелят Н. Т. А., в присъствието на свидетелите С. Н. и М. И., съставила Констативен протокол № 4086/26.09.2023 г. (в 11: 51 ч.). С протокола е отправена покана до управителя на дружеството-жалбоподател за явяване на 29.09.2023 г. между 9: 30 и 10: 30 ч. в Столична община, Дирекция „Икономика и търговска дейност“, находяща се на ул. •••. На 26.09.2023 г., въз основа на констативен протокол № 4086/26.09.2023 г., в 14: 00 ч. свидетелката Н. Т. А., в присъствието на свидетелите С. Н. и М. И. и управителя на дружеството-жалбоподател – Б. А. А., съставила АУАН № 399 против дружеството-жалбоподател. АУАН бил връчен в същия ден на управителя на дружеството. Срещу АУАН не било депозирано възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Така, въз основа на АУАН, на 25.01.2024 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател ••••• е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл. 197 от ЗЗП за нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗЗП. Наказателното постановление е връчено на управителя на дружеството на 03.04.2024 г., а жалбата срещу наказателното постановление е депозирана в регистратурата на Столична община на 17.04.2024 г. По доказателствата: Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Н. А.. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. А., тъй като намира, че същата имаше ясен спомен за случилото се. Показанията са обективни, безпристрастни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. От показанията се установяват обстоятелствата около извършената проверка, констатираното нарушение, изразяващо се в непоставяне на видно място до входа на търговския обект информация за фирмата, адреса на управление на търговеца, името и фамилията на лицето, отговорно за търговския обект, както и обстоятелствата около съставяне на АУАН. Констатираното нарушение се установява и от представения констативен протокол № 4086/26.09.2023 г. Съдът кредитира последния доколкото в него са отразени обстоятелства, които са пряко възприети от съставителя му, като тези обстоятелства свидетелката А. изложи и в разпита си в хода на съдебното следствие. От съвкупния анализ на известие за наказателно постановление № СВИ24-РД02-5/25.01.2024 г. по преписка № СФИ23-ТД26-882/26.09.2023 г. (л. 9) и представеното по делото известие за доставяне (л. 10) се установява датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя – 03.04.2024 г. Със заповед № СОА24-РД09-628/10.01.2024 г. на кмета на Столична община, на заместник-кмета на СО е възложено да издава НП във връзка с установени нарушения на ЗЗП. Видно от заповед № СОА22-РД09-942/18.05.22 г. свидетелят Н. А. е оправомощена да съставя АУАН за нарушения на ЗЗП на територията на Столична община. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна: Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В конкретния случай съдът намира, че АУАН и обжалваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити, поради което релевираното в жалбата възражение се явява неоснователно. Спазени са правилата за съставяне и връчване на АУАН и НП, като същите са съставени при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Поради изложеното съдът намира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, поради което следва да разгледа по същество приложението на материалния закон. Съобразно чл. 8, ал. 1 от ЗПП търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект следната информация: фирмата и адреса на управление на търговеца; името и фамилията на лицето, отговорно за обекта; работното време на търговския обект. В процесния случай при проверката е установено, че информацията, изискуема от чл. 8, ал. 1 ЗПП, не е била поставена до входа на проверения търговски обект, стопанисван от •••••. С оглед изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му административно нарушение. Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице, не стои въпросът за вината, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. Съобразно чл. 197 ЗЗП за нарушения на чл. 8 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. Наложената имуществена санкция от 500 лева е в минималния законоустановен размер. Нарушението разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушение от съответния вид и съдът не го преценява като маловажно. С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата следва да се остави без уважение, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед липсата на отправено искане за присъждане на разноски от която и да е от страните, съдът намира, че не дължи произнасяне по този въпрос. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът