Мотиви към Решение № 1600 от 29.4.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 987/2025 г.

МОТИВИ към Решение рег.№ 1600 от 29.04.2025 г., постановено по

НАХД №987/2025г. по описа на СРС-НО, 129-ти състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод

постановление на Районна прокуратура гр. София /СРП/, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Р. Г. Д., с ЕГН ••••••••••, за извършено престъпление по чл. 140 НК, а именно за това, че на 25.10.2022г., около 18: 20ч., в с. Лозен, Столична община, на ул. „Съединение“, в близост до № 80, като водач на превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. №, който след превозна злополука, в която имал участие - управлявания от него лек автомобил блъснал задната гума на велосипеда, който управлявал К Л Т, роден на г., вследствие на което Т паднал на земята и получил травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локация и травма на бедрото, не оказал необходимата помощ на пострадалото лице - КЛ Т, която могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго - не излязъл от лекия автомобил и напуснал местопроизшествието - престъпление по чл.140 НК

Делото е насрочено и разгледано по реда на Глава 28 НПК.

В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения не се явява представител на СРП.

Упълномощеният защитник на обв. Д. – адв. С С от САК моли за постановява на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на твърдяното от СРП престъпление по чл.140 от НК. Счита, че не е изпълнен съставът на това престъпление, тъй като от материалите по делото било видно, че след настъпилото ПТП детето се е изправило веднага, било е контактно, като е общувало със свидетели- очевидци по делото. Сочи, че по делото има данни за първоначално извикана Спешна помощ, която е била отказана.

Освен това поддържа, че по делото са налице достатъчно данни за това, че

подсъдимият е напуснал местопроизшествието, поради агресивно поведение на групата, намираща се в близост до магазина за алкохол и в близост до местопроизшествието. От страна на същите посочва, че е имало агресивно поведение, обиди, закани, псувни и опити за физическа саморазправа, изразяващи се в хвърляне на различни предмети по лекия автомобил, управляван от Д. в процесния ден. Моли да се има предвид, че той си е тръгнал именно поради тази уплаха, а и след като се е уверил, че пострадалия Т е бил изправен и като цяло в добро общо здравословно състояние. В тази връзка, защитата поддържа, че за обв. Д. не е била налице липса на опасност, каквато се изисква от закона, за съставомерност на деянието като престъпление по чл.140 от НК.

На следващо място, защитникът моли да се има предвид, че съгласно

съдебната практика, противоправно бездействие на дееца като съдържание на изпълнителното деяние по чл.140 НК има само в случаите, когато на пострадалия следва да се окаже помощ, която е действително необходима. Съгласно практиката на ВКС, помощта е такава, когато при нужда и неоказване на такава, се създава опасност за живота или влошаване на здравословното състояние на пострадалия. С оглед на наличните по делото данни, че пострадалото дете се е изправило и е контактувало с хората, намиращи се в близост, в което Д. се бил уверил поглеждайки назад преди да тръгне с автомобила си, според защитата предполага, че пострадалият К Т, не се е нуждаел от непосредствена помощ, със съдържанието, което е изискуемо от закона.

С оглед на така изложените съображения, защитата поддържа, че не е

налице осъществяване на състав на деяние по чл.140 от НК от страна на обв.Д., тъй като на първо място за същия е била налице непосредствена опасност за здравето, при слизане от МПС, с оглед на агресивното поведение на лицата, намиращи се в близост, а също така и отчитайки обстоятелството, че пострадалият макар и да е малолетен, е бил в добро състояние, не изискващо помощ, неоказването на която би довело до влошаване на здравословното му състояние.

С оглед на това моли за произнасяне със съдебен акт, с който обв. Д. да

бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Обв. Д. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума

заявява, че е невинен и че си е тръгнал от мястото на произшествието заради уплахата от агресивните хора.

Съдът, като прецени събраните в хода на досъдебното производство

доказателства и доказателствените средства, приобщени на осн. чл.283 НПК и преценени на основание чл.378, ал.2 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за несъмнено установена фактическата обстановка, описана в постановлението по чл.375 НПК, а именно:

Пострадалият К Т е малолетен и живее в с. Лозен, Столична община, ул.

„С. Той посещавал уроци по английски език. На 25.10.2022г. отишъл на урок по английски език със своя велосипед. Топалов имал уговорка със своя баща - Л Т да се прибере сам вкъщи.

Около 18: 20 часа, св.Л Т се намирал в кухнята на своя дом и чакал своя

син да се прибере от урока. Той гледал към ул. „Съединение“, когато видял, че К Т управлява своя велосипед и започнал да пресича ул. „Съединение“ по пешеходната пътека. В този момент задната дясна гума на велосипеда му била блъсната от лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. №, управляван от обв. Р. Д.. Вследствие на това К Т паднал на земята. Свидетели на случилото се станали А Д, ДБ, С В, Д С, П Д и други, неустановени лица, които се намирали в близост до мястото на деянието - пред магазин, находящ се на същата улица. Те се притекли на помощ на К Т, като му помогнали да се

изправи на краката си и го попитали дали има някакви наранявания.

След пътно транспортното произшествие с детето обв. Р. Д. отбил в

дясната част на пътното платно, но не слязъл от автомобила. Свидетелите забелязали, че не слиза от автомобила и след като се уверили, че К То е добре, се насочили към автомобила на обв. Д.. Няколко секунди по-късно той потеглил с автомобила с висока скорост и предприел напускане на местопроизшествието. След като видели, че той напуска

местопроизшествието, неустановено лице хвърлило бутилка, която счупила задното стъкло на автомобила му, а св. Д Б, идвайки от срещуположната посока, се опитал да препречи пътя на автомобила, управляван от обв. Д., за да му попречи да напусне местопроизшествието, но тъй като обв. Д. не спрял, се наложило св. Б да скочи на тротоара, за да не бъде блъснат от него.

Св.Л Т също излязъл от жилището си и отишъл при своя син. Установил,

че той е уринирал върху себе си, вследствие на уплахата, която изпитал. Разговарял със свидетелите, които му обяснили, че разпознали шофьора на автомобила като обв. Р. Д., който живее в същото село.

Бил подаден сигнал до ДНС 112, като на място дошъл и патрул на ОПП-

СДВР в състав С К и Н Б. ЛТ отишъл до жилището на обв. Д., който живеел на улицата, на която живеел и Т. Не открил подсъдимия в жилището му, но разговарял с негова роднина, която му дала телефонния му номер. Т разговарял с подсъдимия по телефона като му казал, че е баща на детето, което той блъснал с автомобила си малко по-рано. Обв. Д. му казал, че не е блъскал никого и че се намира в гр. София.

Около 20: 15 часа на същия ден, Т А и Ад Ст - служители на ОПП-СДВР

получили информация, че лекият автомобил, който реализирал превозната злополука се намира на паркинга на Дирекция „Жандармерия“, където работел обв. Д.. Около 20: 45 часа те отишли на място, където намерили обв. Д. и му извършили тест за употреба на алкохол с алкотест Дрегер 5000, който отчел 0, 5 промила алкохол в издишания въздух. Те придружили обв. Д. до УМБАЛ „Св. Анна“, където той дал и кръвна проба. На служителите на ОПП- СДВР подс. Д. обяснил, че реализирал пътнотранспортно произшествие и се уплашил, тъй като бил употребил малко количество алкохол.

По делото е изготвена СМЕ, която установила, че на К Т са причинени

следните травматични увреждания: повърхностна гръдно-коремна травма - травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локация, реализирало медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК и травма на бедрото, реализирала медико-биологичния признак „болка и страдание без разстройство на здравето“ по смисъла на чл. 130, ал.2 НК.

За случая било образувано досъдебно производство, в хода, на което подс.

Д. бил привлечен в качеството на обвиняем.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в

хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:

Гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Л Т /л.1-2

от папка 2 от ДП/, К Т /л.3 от папка 2 от ДП/, А Д /л.45-46 от т.2 от ДП/, Д С /л.47-48 от т.2 от ДП/, П Д /л.49-53 от т.2 от ДП/; ДЦ /л.3-4 от т.3 от ДП/; З Х /л.5-7 от т.3 от ДП/; Т А /л.8-9 от т.3 от ДП/; В Х /л.10-11 от т.3 от ДП/; П К /л.12-13 от т.3 от ДП/; С К /л.14-15 от т.3 от ДП/; Н Б /л.16-17 от т.3 от ДП/; А В /л.18-19 от т.3 от ДП/; Ги Д /л.20-21 от т.3 от ДП/; Л Пв /л.22-23 от т.3 от ДП/; Р Й /л.24-25 от т.3 от ДП/; АС /л.28-29 от т.3 от ДП/; Д /л.30-31 от т.3 от ДП/; СВ /л.32-33 от т.3 от ДП/ и обяснения на обвиняемия Р. Д., дадени в хода на ДП /л.126-127 от т.3 от ДП/и в хода на съдебното следствие – ЧАСТИЧНО.

Писмените доказателства: заверени копия от медицински документи,

представени от УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с писмо рег. № РД-44- 5991/27.10.2022 г. ведно с един брой диск /л.6-30 от папка 2 от ДП/; заверено копие на график на служителите в Зонално жандармерийско управление- София към Главна дирекция „Жандармерия“ /л.32 от папка 1 от ДП/; разпечатка от Дрегер Алкотест 7510 – проба №249 от 25.10.2022 г. /л.62 от папка 1 от ДП/; АУАН серия G №595714 /л.33 от папка 2 от ДП/; талон за изследване /л.47 от папка 2 от ДП/; справки за собственост на л.а. марка модел „Ауди А4 АВАНТ“ с рег. №А /л.44 от папка 2 от ДП и л.78-81 от т.3 от ДП/; протокол за химическо изследване /л.46 от папка 2 от ДП/; протокол за медицинско изследване /л.48 от папка 2 от ДП/, в който е отразено по сведение на обв.Д., че е употребил алкохол - ракия 300 мл.; протокол за доброволно предаване от 04.11.2022 г. на един брой диск, съдържащ запис от камера, монтирана на магазин за алкохол и цигари в с.Лозен, ул. Съединение №85 /л.82 от т.2 от ДП/; писмо от ДНС-112, с което е представен 1 бр. диск /л.52 от т.3 от ДП/; справка за съдимост от подс. Д.;

Писмените доказателствени средства: протокол за оглед на

местопроизшествие /л.8-10 от т.1 от ДП/, протокол за претърсване и изземване /л.11-13 от т.1 от ДП/, одобрен от СРС с определение от 27.10.2022 г. по НЧД №13535/2022 г. /л.77 от т.2 от ДП/; албум от извършен оглед на лек автомобил Ауди А4 с рег. № /л.30 от т.2 от ДП/;

Веществените доказателства и доказателствени средства: 1 бр. Дръг тест

/л.32 от т. 1 от ДП/; дискове.

Експертизите: АТЕ /л.92-114 от т.2 от ДП/; СМЕ /л.35-39 от т.3 от ДП/;

Аудио-техническа експертиза /л.110-113 от т.3 от ДП/; видео-техническа експертиза /л.133-149 от т.3 от ДП/; СППЕ на малолетния пострадал К Т /л.184-195 от т.3 от ДП/.

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на

основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на всички

гореизброени свидетели, доколкото ги намира за логични, последователни и взаимнодопълващи се. Съдът не намира никакви причини да се съмнява в добросъвестността им, поради което и кредитира изложеното от тях. Въпросните показания намират своята опора и в приложените по делото и описани по-горе писмени доказателства и доказателствени средства, поради което и съдът ги използва при изграждане на вътрешното си убеждение. Не са налице каквито и да е противоречия между показанията на свидетелите- очевидци на случилото се относно мястото, времето, начина и обстоятелствата по реализиране на превозната злополука, в която са участвали обв. Д. и малолетния пострадал К Т, както и относно последвалото поведение на подсъдимия, изразило се в това, че след ПТП е отбил за кратко с автомобила си в дясната част на пътното платно, но не е слязъл от автомобила и не е свалял прозореца на същия за да попита за състоянието на пострадалото дете. Няколко секунди след това и след като група от хора се насочила към падналото дете, обв. Д. потеглил с автомобила си, при което хората се развикали след него да спре и в този момент неустановено лице хвърлило бутилка по автомобила, която счупила задното стъкло на същия. В същото това време, св. Д, идвайки от срещуположната посока, се опитал да препречи пътя на автомобила, управляван от обв. Д., за да му попречи да напусне местопроизшествието, но тъй като обв. Д. не спрял, се наложило св. Б да скочи на тротоара, за да не бъде блъснат от него.

Единствено св. Л П описва версия на реализиралата се фактическа

обстановка с нюанси, подобни на изложените от обвиняемия, но прави впечатление, че този свидетел не е бил пряк-очевидец на случилото се, а относно причината за тръгването на подсъдимия от мястото на

произшествието същият по-скоро излага предположение отколкото изводи въз основа на непосредствено възприета от него фактическа обстановка.

Всички останали свидетели и най-вече свидетелите Д Б и С В, които са

били преки-очевидци на цялата ситуация по реализиране на процесната превозна злополука и поведението на подсъдимия след това, потвърждават фактическата обстановка, която е описана по-горе, с оглед на което съдът прие същата за несъмнено установена.

Съдът кредитира с доверие и показанията на св. Л Тв, включително в

частта, в която възпроизвежда проведения между него и обв. Д. разговор по телефона малко след процесния инцидент, при който последният му казал, че не е блъскал никого с автомобила си и се намира в гр. София.

Настоящият съдебен състав не намира пречка да цени показанията и на

св. Т А, вкл. в частта, в която възпроизвежда проведен разговор с обв. Д., преди същият да бъде изпробван с Алкотест Дрегер за употреба на алкохол, при който обвиняемият му споделил, че след процесното ПТП е спрял за момент, но се уплашил, защото бил употребил малко количество алкохол и имало насъбрали се хора, които подвиквали след него и тогава тръгнал с

автомобила си, защото си помислил, че ще го набият. Тези факти са изложени от служител на ОПП-СДВР, който посетил паркинга на ЗЖУ-гр. София към Дирекция „Жандармерия“ на МВР, където бил установен автомобилът на обв. Д. и след известно време се явил и самият той и бил изпробван за употреба на алкохол, в качеството на участник в ПТП, реализирано по-рано през деня, като пробата му се оказала положителна.

Този свидетел непосредствено е възприел факти и обстоятелства, имащи косвено значение за делото. Същият не попада сред лицата по чл. 118 НПК, нито преразказва обясненията на обвиняемия, дадени при проведена с него беседа (в който случай съдебната практика се е ориентирала около схващането, че показанията не следва да се ползват с доказателствена стойност, с оглед и на наличната практика в този смисъл на СЕС), а излага свои собствени възприятия от заварената фактическа обстановка на посетеното от него място, както и споделена му информация от самия обвиняем, без да е провеждана целенасочена беседа с него, поради което и няма никаква пречка същите да се ценят от настоящия състав. Освен това, факта за употребен алкохол от обв. Д. се потвърждава както от положителния резултат, отчетен от техническото средство /л.62, папка 1 от ДП/, така и от съдържанието на протокола за медицинско изследване /л.48 от папка 2 от ДП/, в който е отразено по сведение на Д., че е употребил алкохол - ракия 300 мл.

Съдът кредитира в основните им части и обясненията на обвиняемия Д..

Същият признава, че на процесната дата и час е настъпило ПТП с негово участие, както и че след инцидента за кратко е спрял с автомобила си, погледнал е обстановката, след което без да разговаря с когото и да е, или да сигнализира компетентните органи, тръгнал с автомобила си и е напуснал местопроизшествието. В тези им части обясненията на Д. напълно кореспондират с всички свидетелски показания и писмени доказателства и доказателствени средства, поради което и съдът им се доверява изцяло. Единствените противоречия в обясненията на обвиняемия са съсредоточени около момента на тръгването и причините за това, като в тези части обясненията му се опровергават от показанията на свидетелите-очевидци, а именно Д Б и С В, които противно на твърденията на обв. Д. категорично заявяват, че хората, които се насъбрали около блъснатото дете са започнали да викат по автомобила на обв. Д. да спре едва когато той потеглил от мястото, на което е бил спрял за няколко секунди след ПТП и едва след това е била хвърлена и бутилката по автомобила, която счупила задното му стъкло.

Освен това, съдът констатира, че изложеното от обвиняемия в дадените от

него обяснения в съдебно заседание по настоящето дело относно това, че при детето е отишла жена и същото било изправено не отговаря на действителността, доколкото единствената жена, която е възприела частично фактическата обстановка е св. Р Й, но самата тя заявява, че не е ходила до падналото дете, а е излязла от магазина, в който работела едва когато на място е дошла линейка и полиция. С оглед на това, твърдението на обвиняемия, че преди да тръгне от местопроизшествието се убедил в това, че детето е добре,

не отговаря на истината.

Не отговаря на истината и твърдението на обв. Д. /в обяснения на л.127,

т.3 от ДП/, че не се обадил на компетентните органи на МВР, за да съобщи за настъпилото ПТП, тъй като е уведомил преките си началници, доколкото никой от разпитаните свидетели не потвърждава този факт, като от събраните по делото доказателства се налага извод за това, че с напускането на местопроизшествието обв. Д. е целял да осуети и избегне установяването на съпричастността си към процесното ПТП, именно поради това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, което се установява от направената му впоследствие проба с техническо средство. Доказателство за тази цел на обв. Д. е и фактът, че е укрил личния си лек автомобил /със счупено задно стъкло/ в паркинга на „Жандармерията“ в гр. София, въпреки, че въпросният ден не е бил на работа, видно от заверено копие на график на служителите в Зонално жандармерийско управление-София към Главна дирекция „Жандармерия“ /л.32 от папка 1 от ДП/, с оглед на което не е имал причина да закара и остави там личния си автомобила, а самият той да напусне района на Зонално жандармерийско управление-София.

Доказателство, че целта на обв. Д. е била именно горепосочената е и това, че при разговора по телефона с бащата на детето - св. Л Т, той категорично отрекъл, че е бил участник в ПТП, като заявил, че не е блъскал никого и че се намира в гр. София.

Емоционалното състоянието на детето след произшествието се

установява от показанията на свидетелите Л Т и С В, а именно, че очилата, които е носело са паднали и се счупили, то било уплашено, плачело и треперело, а св. Л. Т след като стигнал до него установил, че то е уринирало върху себе си, в следствие на уплахата, която изпитал.

По делото е изготвена АТЕ, която е отговорила на поставените и въпроси

относно скоростта на велосипедиста, скоростта на автомобила, управляван от обв. Д. преди произшествието и към момента на удара и опасната зона за спиране на автомобила, въз основа на които е направен извод за това, че причина за настъпилото ПТП е субективното поведение на водача на МПС – обв. Д., който се е движел със скорост 55 км./ч. при разрешена с пътен знак В- 26 скорост от 30 км./ч., което не му е позволило при възприемане на опасността да спре, като същевременно при движение с разрешената скорост от 30 км./ч., своевременно възприемане на навлизащия на платното за движение велосипед и адекватна реакция с аварийно спиране, водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Тези уточнения се правят от съда с оглед изчерпателност и както ще стане дума по-долу нямат пряко отношение към съставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинение на Д. по настоящето дело.

Съдът цени и всички приобщени и описани по-горе писмени

доказателства и доказателствени средства. Против приемането им не са депозирани никакви възражения, поради което и съдът ги цени като

достоверни и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.

Съдът кредитира и изготвените по делото Аудио-техническа експертиза,

възпроизвеждаща подадените сигнали на тел. 112 за процесното ПТП от св. С В и лицето В А, както и изготвената ВТЕ на записа от охранителна камера на процесното ПТП, както и СППЕ на малолетния пострадал КаТ. Всички експертизи са изготвени от специалисти в съответните области и се отличават с пълнота, яснота и обоснованост, като ВТЕ макар и кадрите да са с лош контраст и ниска резолюция дава възможност да се придобие обща представа за процесното пътно произшествие, а от заключението на СППЕ на малолетния пострадала К Т се установява, че същият е психически здрав, в състояние е да се ориентира правилно във фактическата обстановка и да реагира адекватно на нея, може правилно да възприеме фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания, с оглед на което се налага извод, че той въпреки малолетната си възраст има свидетелска годност.

На последно място, съдът следва да посочи и че кредитира изцяло и

изготвената по делото СМЕ на постр. К Т, която също е изготвена от специалист в съответната област и се отличава със задълбоченост и всеобхватност, като категорично и ясно отговаря на въпросите относно медико-биологичната характеристика на телесните увреждания, причинени на К Т в следствие на инцидента от 25.10.2022 г. и механизма на причиняване на травмите, а именно, че в следствие на посоченото ПТП са му причинени следните травматични увреждания: повърхностна гръдно-коремна травма - травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локация, реализирало медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ по смисъл на чл. 130, ал. 1 НК и травма на бедрото, реализирала медико-биологичния признак „болка и страдание без разстройство на здравето“ по смисъла на чл. 130, ал.2 НК.

Посочените експертни заключения напълно корелират с кредитираните

по-горе писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поради което и следва да се кредитират от настоящия състав.

От правна страна: Съдът, на първо място констатира, че съгласно особената разпоредба,

уредена в чл. 161, ал. 2 НПК – за престъплението по чл. 140 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати по негово искане – т. е. това престъпление е от т. нар. престъпления от "частно-публичен характер", като предпоставка за образуване на процеса е наличието на тъжба до прокурора. В конкретния случай това изискване на закона е спазено, доколкото на л. 4, папка 2 от ДП е приложена такава тъжба от Лр Б Тв, който е законен представител на малолетния пострадал К Л Т /роден на г./, с която се иска водене на наказателно производство за престъпление по чл.140 НК по процесния случай.

По същество и на базата на установените факти, настоящият състав

счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставa на престъплението по чл. 140 НК, за което му е повдигнато обвинение.

В конкретния случай, от обективна страна безспорно на

инкриминираната дата и място е настъпила превозна злополука (ПТП) по смисъла на § 1, т. 30 от ЗДвП (събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети) между управлявания от обвиняемия автомобил и малолетния свидетел К Т, който управлявал велосипед. Безспорно се установява от приложените по делото медицински документи, експертизи и свидетелски показания, че в следствие на въпросната злополука Т е получил травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локация и травма на бедрото (лека телесна повреда). Няма спор и че след инцидента, в който е имал участие обвиняемият само е спрял за кратко управлявания от него автомобил, стоял в него няколко секунди, като дори не е слязъл от автомобила, след което си е тръгнал без по какъвто и да е начин да се е информирал за състоянието на пострадалото дете или да се е опитал да му окаже помощ. При това, към този момент не е имало каквато и да е опасност за самия него, която да възпрепятства оказването на помощ на пострадалото дете, което е паднало на пътната настилка. При това положение по мнение на настоящия състав са налице всички обективни признаци на състава на чл. 140 НК.

Тук е мястото да се посочи, че съгласно съдебната практика - Решение

№ 1471 от 1. XI. 1972 г. по н. д. № 1244/72 г., III н. о., е без значение дали обвиняемият е бил виновен за настъпването на ПТП-то или не, както и дали същото се е случило на пешеходна пътека или не. Задължение за оказване на помощ има не само виновният водач за дадено произшествие, но и онзи, който причинява последното, без да е имал вина. Единствената необходима предпоставка за отговорността му по чл. 140 НК е неговото обективно участие в превозната злополука, каквато в случая безспорно е налице.

На следващо място, няма никакво значение какво точно телесно

увреждане е било причинено на пострадалия, доколкото по смисъла на чл. 140 НК пострадал е всяко лице, което е претърпяло телесни увреждания от автопроизшествието и обективно се нуждае от помощ. И при лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК качеството на пострадал на увреденото лице не отпада, ако то е изпитвало нужда от помощ, както това е в разглеждания случай. Характерът на получените увреждания от пострадали при автопроизшествие е от значение само за квалификацията на транспортното престъпление, докато отказът да бъде оказана необходимата помощ на такива лица е винаги основание за възникване на отговорност по чл. 140 НК, независимо от характера и степента на същите телесни увреждания (Решение № 46 от 29. III. 1993 г. по н. д. № 45/1993 г., ВК). В процесния случай, видно от показанията на разпитаните свидетели след процесното ПТП пострадалото дете е паднало на пътната настилка, очилата, които е носело са паднали и се счупили, детето било уплашено, плачело и треперело, а св. Л. Т

установил, че то е уринирало върху себе си, в следствие на уплахата, която изпитал. Впоследствие при извършения му медицински преглед е установено, че в резултат на процесното ПТП същото получило травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локация и травма на бедрото. При това положение няма никакво съмнение, че пострадалото дете, особено като се има предвид и възрастта му се е нуждаело от помощ – обстоятелство, което не е останало скрито за нито един от присъстващите.

Тук е мястото да се посочи, че обстоятелството, че на пострадалото

лице е оказана помощ от случайно намиращите се на местопроизшествието лица, не освобождава от наказателна отговорност по чл. 140 НК обвиняемия Д., в който смисъл практиката на съдилищата също е константна (Решение № 268 от 2. III. 1972 г. по н. д. № 100/72 г., III н. о.).

От субективна страна деянието е извършено умишлено, доколкото Д.

много добре е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал това. В частност интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на обвиняемият, че е участвал в превозна злополука, както и че в следствие на нея е пострадало дете, което има нужда от помощ и която помощ той може да окаже без каквато и да е опасност за себе си. Предвиждал е, че с напускането си на местопроизшествието няма да окаже помощ на пострадалото дете, но въпреки това същият е искал именно това. И не само, доколкото по делото се събраха достатъчно доказателства за това, че той е напуснал

местопроизшествието /избягал/ именно с цел да осуети и избегне установяването на съпричастността си към процесното ПТП, именно поради това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол. Доказателствата в тази насока бяха обсъдени по-горе.

Във връзка с възраженията на защитата съдът следва да посочи

следното: твърденията, че обвиняемият е действал без вина, защото е погледнал пострадалото дете, преценил е, че няма нужда от помощ и за това си е тръгнал, съдът на първо място намира за защитна версия, която не кореспондира с обстоятелствата по делото. Всички свидетели, присъствали по време на инцидента и възприели пряко и непосредствено същия, са категорични, че обвиняемият дори не е свалил стъклото на управлявания от него автомобил, за да види състоянието на пострадалото дете, камо ли да се убеди в това, че същото е добре и не се нуждае от помощ.

Това води до извода, че няма как да се споделят твърденията на обвиняемия, че К. Топалов видимо е бил невредим, доколкото обвиняемият не е извършил дължимите действия за да се увери в това.

Водачът на превозно средство след превозна злополука, в която има

участие, е длъжен да окаже на пострадалия от злополуката необходимата помощ независимо от степента на увреждането, което може да бъде и лека телесна повреда.

Под необходимата помощ по смисъла на чл. 140 НК, се разбира не

каква да е помощ, а такава, съответна на нуждите на пострадалото лице. От това гледище на НК помощта е необходима независимо от степента на увреждането, следователно и при лека телесна повреда, защото и при нея се налага медицинска и друга помощ. Оттук и изводът, че при превозна злополука водачът при всички случаи е длъжен да спре и окаже необходимата помощ на пострадалите. Той няма право да прави преценка дали помощта не е била необходима, това право принадлежи на съда./виж Решение № 1075 от 6.X.1971 г. по н. д. № 938/71 г., III н. о./

В конкретния случай, на пострадалото дете очевидно са били

причинени контузии, които са изисквали своевременна помощ, именно поради това, че се касае за дете, което наред с всичко друго не притежава и необходимата житейска зрялост правилно и адекватно да възприеме ситуацията така както би я възприел възрастен индивид, с оглед на което случилата се злополука се е отразила негативно и на психическото му състояние. Трябва да се отбележи и че много често травмите от ПТП не се проявяват веднага, а след време (вътрешни кръвоизливи, наранявания на мозъка и т. н.) – факт, с който обвиняемият би трябвало да е наясно, бидейки служител на МВР. В случая обвиняемият не е проявил най-елементарна човешка грижа и дори не е слязъл от автомобила си и не е отишъл до пострадалото дете и не го попитал дали се оплаква от нещо, има ли болки и т. н., нито е информирал компетентните органи, а е потеглил с колата си.

На този фон, твърдението му, че е тръгнал понеже се уплашил от

физическа саморазправа от страна на присъстващите на мястото на инцидента лица, които са оказали помощ на пострадалото дете, звучат не само неправдоподобно, но и недостойно, като изречени от служител на МВР, който е призван да спазва закона и да изисква това и от останалите граждани, а не сам да го нарушава.

Същият се е задоволил да стои в автомобила си и по никакъв начин да

не се поинтересува за състоянието на пострадалото дете, след което и без по какъвто и да е начин да му е оказал помощ – да напусне местопроизшествието и то без дори да информира контролните органи за това. При тези факти – настоящият състав е на мнение, че обвиняемият е действал виновно и умишлено, като съвсем целенасочено не е оказал никаква помощ на пострадалия, поради което и субективната страна на престъплението е налице.

На последно място, пак във връзка с възраженията на защитата следва

да се посочи, че от доказателствата по делото не се доказа твърдението на подсъдимия, че е напуснал мястото на произшествието поради опасенията за саморазправа от присъстващите на мястото на инцидента граждани, които по думите на обвиняемия се насочили заплашително към автомобила му, отправили обидни думи и изразили и замерили с предмети същия, единият от които е счупил задното стъкло на управлявания от него лек автомобил. Тази защитна версия, очевидно целяща да изключи съставомерния от обективна страна признак - помощта на пострадалото лице от обвиняемия да може да

бъде оказана без опасност за себе си, се опровергава от показанията на свидетелите-очевидци, които са категорични, че насъбралите се на мястото граждани са тръгнали към автомобила на обвиняемия и един от тях хвърлил бутилка към него, която счупила задното му стъкло, именно с оглед на това, че той не е излязъл от автомобила си за да се поинтересува за състоянието на детето и едва когато той е предприел действия по напускане на местопроизшествието и да реализира бягство от същото. При тази фактология твърденията за напускане на местопроизшествието поради опасения за физическа саморазправа са очевидно недостоверни, доколкото ако беше така, би следвало обвиняемият да сигнализира на органите на реда за да съобщи, както за настъпилото ПТП, така и за евентуалното агресивно поведение към него от страна на намиращите се на мястото на инцидента граждани. Напротив, обвиняемият не само, че не е уведомил компетентната служба на МВР, а е предприел действия да се укрие, както и да укрие управлявания от него лек автомобил на паркинга на местоработата си – ЗЖУ-гр. София на Дирекция „Жандармерия“ към МВР.

По мнение на настоящия състав не е налице и малозначителност на

деянието. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство. Вярно е, че обвиняемият е в напреднала възраст и с чисто съдебно минало, но това са все обстоятелства, които следва да се отчетат като смекчаващи отговорността му, а не като такива, които да изключат обществената опасност на деянието. Не следва да се подминава и фактът, че пострадалия пък е дете, но въпреки това обвиняемият не му е оказал помощ и не се е поинтересувал от състоянието му. Не може да се отмине без внимание и фактът, че в случая Д. не само не е оказал помощ на пострадалия, а въобще не е сигнализирал за инцидента и се е опитал да се укрие, както и да укрия управлявания от него автомобил, което допълнително завишава обществената опасност на извършеното.

Предвид всичко гореизброено, настоящият състав счита, че в

конкретния случай приложението на института на чл. 9, ал. 2 НК би било незаконосъобразно.

По наказанието: За извършеното престъпление п о чл. 140 НК законът предвижда

наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация. В същото време по отношение на обвиняемия Д. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:

1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до

три години, когато е умишлено;

2.с извършеното престъпление не са причинени съставомерни

имуществени вреди;

3.към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил

освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.

4. не е налице някоя от отрицателните предпоставки, предвидени в

разпоредбата на чл.78а, ал.7 НК.

Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице

предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание "Глоба"

в размер от хиляда до пет хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства относно материалното положение на обвиняемия, като в хода на производството се изясни, че обвиняемият към момента вече е пенсионер.

При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете

както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия се отчете фактът, че същият е в напреднала възраст, както и че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия, доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението н а чл. 78а НК). На следващо място, като отегчаващи обстоятелства съдът отчете факта, че пострадалият е дете, а обвиняемият е служител на МВР, който не е спазил и законовите си задължения в качеството на участник в ПТП, предвидени в чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, да уведоми компетентната служба на МВР за настъпилото произшествие, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, както и да изпълни останалите си задължения, произтичащи от посочената разпоредба, а е реализирал бягство от местопроизшествието.

Горното мотивира съдът да приеме, че обвиняемият е лице с

принципно ниска степен на обществена опасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, но за съжаление същият не е осъзнал неправомерността и укоримостта на стореното, не само от гледна точка на закона, но и от гледна точка на човешкия морал и етика.

Поради тези съображение и като съобрази имущественото и семейно

положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но при отчитане и на отегчаващите отговорността такива намери, че справедливият размер на глобата, носещ признаците на пропорционалност

спрямо извършеното и достатъчност за постигане на целите на наказанието се явява административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

Същевременно, следва да се отбележи, че въпреки наличието на доста

смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че от една страна същите не могат да се окачествят като многобройни или изключителни, поради което няма как да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Освен това, тази разпоредба в случая е и неприложима, доколкото още с т. 6 на ППВС № 7/1985 г. е дадено задължително тълкуване, съгласно което в производството по приложение на чл. 78а НК не се прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.

Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в

най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските: Съгласно разпоредбата н а чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери

обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в размер на 2538.02 /две хиляди петстотин тридесет и осем лева и 02 стотинки/ лева, представляваща заплатени в хода на досъдебното производство възнаграждения на вещи лица, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати в полза на Държавния бюджет и по сметка на СДВР.

Веществените доказателства, представляващи компакт дискове,

приложени по делото, съдът намери, че следва да останат на съхранение по същото, а приложения 1 бр. Дръг тест, оформен като л.32 от т. 1 от ДП – да се унищожи, след влизане на решението в сила, с оглед на това, че същият не е необходим повече по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът

постанови решението си.

Настоящите мотиви към него са обявени на 26.06.2025 г. Да се съобщи на страните, че мотивите към решението са изготвени и

обявени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..

/Г. Кокоева/