Решение № 963 от 24.6.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 167/2025 г.

Производството е образувано по жалба на Община Стралджа със седалище и адрес на управление гр.Стралджа, ул.„Хемус“ №12, ЕИК 000970432, електронен адрес obshtina@straldzha.bg, представлявана от кмета А. К., чрез процесуалния представител адвокат П. Г. против Ревизионен акт №Р-02000224002713-091-001/18.12.2024 г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г. Д. П. на длъжност началник сектор-възложил ревизията и Р. К. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Бургас, с който на Община Стралджа са определените задължения в посочения размер за главница и лихви за просрочие по видове за ДДФЛ, за ДОО за осигурители, за здравно осигуряване за осигурители и за УПФ за осигурители, потвърден с Решение № 19/10.03.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че ревизионния акт е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон. В тази връзка се посочва, че процесният ревизионен акт е издаден след отмяната с Решение № 63/03.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас на ревизионен акт № Р-02002823005340-091-001/14.03.2024 г. в частта, с която са установени задължения на община Стралджа за данъци и задължителни осигурителни вноски по ЗДДФЛ за данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения, по КСО за ДОО за осигурители, по ЗЗО за вноски за здравно осигуряване на осигурители, по КСО за универсален пенсионен фонд за осигурители за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г., от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г., от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. и от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. За да установи тези задължения, в отменения ревизионен акт ревизиращият орган бил приел, че през тези периоди от време на работниците и служителите са били изплащани суми за закупено работно облекло, без върху тези суми да се начисляват съответните данъци и осигуровки, което било незаконосъобразно, т.к. ревизираното лице било получател по фактури, за които няма реална доставка на работно облекло предвид факта, че фактурите били издавани от дружества, които не са отчитали приходи и нямали регистрирани продажби, които не търгували и не произвеждали работно облекло, които били дерегистрирани и други подобни. Както в ревизионния доклад, така и в този ревизионен акт нямало посочено друго фактическо и правно основание, освен „нереалността“ на доставките, въз основа на което необлагането с данъци и осигурителни вноски на тези плащания да е признато за незаконосъобразно, като ревизиращият орган не се бил занимавал и не бил изследвал въпроса на какво правно основание са изплащани тези суми и представляват ли те „работно облекло“ по смисъла на българското законодателство, както и никакви други основания за отговорност. Според оспоравщия, въпреки че е обжалвал този ревизионен акт по наведените основания за отговорност с доводи за „реалност“ на доставките, и след като е констатирал, че отговорността му е незаконосъобразно ангажирана на това основание, вместо да го отмени безусловно, решаващият орган го е върнал за извършване на нова ревизия, като е дал указания при новата ревизия да се издирят и анализират съвсем други основания за правилността на констатациите на ревизорите, като например дали е регламентирано и с какъв нормативен акт е регламентирано предоставянето на безплатно работно облекло на работниците и служителите, като фактически е приел, че основанието, на което е издаден-липса на „реална доставка“ е необосновано и незаконосъобразно, като е записано “...в обжалвания ревизионен акт органът по приходите е анализирал представените от служителите в община Стралджа фактури и касови бележки за закупено облекло и обувки и изобщо не е изследвал каква част от изплатените суми от община Стралджа за работно облекло за заетите по трудови правоотношения през ревизирания период по заповеди на кмета на община Стралджа са изплатени за работно облекло, предоставено при условия и по ред, предвиден в нормативен акт и по кой точно нормативен акт.“ Навеждат се доводи, че решението на решаващия орган в тази му част е незаконосъобразно, т.к. разпоредбата на чл.155, ал.4 ДОПК, която допуска ревизионния акт да се отмени изцяло или отчасти и да се върне за издаване на нов такъв предвижда само две изчерпателно изброени хипотези, в които това може да се осъществи-по т.1-при непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството, и по т.2-при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването, като други хипотези за отмяна и връщане за издаване на нов ревизионен акт няма, а освен това разпоредбата на чл.155, ал.8 ДОПК не допуска с решението ревизионния акт да се измени във вреда на жалбоподателя. Мотивира се, че в настоящият случай в пълно противоречие със закона, решаващият орган е отменил частично ревизионният акт и на несъществуващо основание го е върнал за издаване на нов такъв, като е въвел нови основания за отговорност, каквито не са били анализирани при провеждане на ревизионното производство, с което е влошил положението на жалбоподателя, т. е. в противоречие с ал.8 го е изменил в негова вреда, като в мотивите си на стр.7, изречение последно отдолу, при формулирането на правното основание за решението си е записал само чл.155, ал.4 от ДОПК, без да конкретизира по коя от двете точки на ал.4 го връща, защото точка с такова основание няма, което нарушение е особено съществено т.к. влошава положението на жалбоподателя и нарушава правото му на защита, поради което води до отмяна на повторно издадения ревизионен акт. На следващо място се сочи, че обжалвания ревизионен акт е незаконосъобразен и защото е невярно твърдението на ревизиращия орган, че общината като работодател не е имала законно основание да дава на работниците и служителите работно облекло. Отбелязва се, че правото на работниците на работно облекло е предвидено от чл.296, ал.1 от Кодекса на труда, където е предвидено задължение за работодателя да осигурява на работниците и служителите работно облекло при условия и ред, установен от Министерския съвет, като в изпълнение на този законов текст Министерски съвет е издал Наредба за безплатното работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10/20.01.2011 г, в която е регламентирано, че работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа. Именно в изпълнение на задълженията си по чл.296 КТ и чл.3 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло кметът на община Стралджа бил издал заповед, в която на основание чл.6 от Наредбата конкретно е определил лицата, които имат право на работно облекло и стойността, до която може да се закупи това работно облекло, а това че в заповедта не е записано точният законов текст от наредбата и КТ не означава, че кметът е действал без законово основание. Освен това не било вярно твърдението на решаващия орган, че видовете дрехи, определени от кмета, като костюм, пола, панталон, блуза, риза и обувки не били „работно облекло“, т.к. тяхното предназначение не било да пази личното облекло на работниците и служителите, което не е така, защото е естествено, че предназначението на костюма, на ризата, на блузата като връхни дрехи е и да запази дрехите под тях. Поради това се претендира да се отмени изцяло ревизионния акт като немотивиран и незаконосъобразен, и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.Г., който подържа жалбата и исканията в нея по посочените съображения, доразвити в пледоарията му. Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна по съображенията посочени в депозираното становище, поради което претендира за отхвърлянето й и за присъждане на разноски в размер на 12963, 69 лева, съобразно материалния интерес, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: С Ревизионен акт №Р-02002823005340-091-001/14.03.2024 г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г. Д. П. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и С. Д. Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Бургас органите по приходите допълнително са начислили на Община Стралджа осигурителни вноски за фонд ДОО и фонд ДЗПО УПФ и здравни осигуровки за осигурителен доход за периодите 12.2018 г., 11.2019 г., 11.2020 г., 11.2021 г. и 11.2022 г. и са определили дължимите ДДФЛ и задължителни осигурителни вноски, както следва: -ДДФЛ в размер на 63064, 18 лева главница и 21171, 59 лева лихви за просрочие; -ДОО за осигурители в размер на 86397, 80 лева главница и 27131, 14 лева лихви за просрочие; -вноски за здравно осигуряване -за осигурители в размер на 33101, 92 лева главница и 10373, 20 лева лихви за просрочие; -УПФ-за осигурители в размер на 17045, 70 лева главница и 5285, 08 лева лихви за просрочие. С Решение № 63/03.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП е отменен Ревизионен акт №Р-02002823005340-091-001/14.03.2024 г. в частта на установените дължими от община Стралджа, задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по: ЗДДФЛ (Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения) за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г., от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г., от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. и от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г.; по КСО (ДОО за осигурители) за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г., от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г., от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. и от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г.; по ЗЗО (Вноски за здравно осигуряване за осигурители) за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г., от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г., от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. и от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г.; по КСО за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г., от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г., от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. и от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г., като преписката е върната за ново разглеждане в отменената част на ревизионния акт при спазване на дадените от горестоящия орган указания. За да отмени ревизионния акт в тази му част директорът на Дирекция ОДОП приема, че органът по приходите е анализирал представените от служителите в Община Стралджа фактури и касови бележки за закупени облекло и обувки и изобщо не е изследвал каква част от изплатените суми от Община Стралджа за работно облекло на заетите по трудови правоотношения през ревизирания период по заповеди на кмета на Община Стралджа са изплатени за работно облекло, предоставено при условия и по ред, предвиден в нормативен акт и по кой точно нормативен акт, поради което ревизионният акт в тази му част е издаден при непълнота на доказателствата, които решаващият орган не може да събере в хода на производството по административно обжалване и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването, и са налице хипотезите на чл.155, ал.4, т. 1 и т.2 от ДОПК. На тази база са дадени указания, че за правилното и законосъобразно определяне на задълженията в новото ревизионно производство е необходимо да се съберат по реда и със средствата на ДОПК всички относими към данъчното облагане на жалбоподателя доказателства, като в хода на новата ревизия органите по приходите следва да анализират списъците на служителите и работниците с изплатени суми за работно облекло за гореизброените периоди, да установят длъжностите им и мястото им на работа и да установят каква част от изплатените суми от Община Стралджа за работно облекло на заетите по трудови правоотношения през упоменатите периоди по заповеди на кмета на Община Стралджа са изплатени за работно облекло, предоставено при условия и по ред, предвиден в нормативен акт и по кой точно нормативен акт. Според решаващият орган трябва да се има предвид, че очертаните в мотивите на решението действия, които следва да бъдат предприети в хода на новата ревизия, не са изчерпателни и не ограничават ревизиращият орган по приходите, който съобразно предоставените му от ДОПК правомощия, може да извърши и други действия, които водят до изясняване на относимите към случая факти и обстоятелства, като изводите следва да бъдат формирани след обстоен анализ на събраните в производство по ДОПК доказателства при съобразяване с действащата за периода нормативна уредба. След отменителното решение за извършване на ревизия на община Стралджа са издадени Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000224002713-020-001/05.06.2024 г., изменено със Заповед Р-02000224002713-020-002/17.09.2024 г. и Заповед Р-02000224002713-020-003/17.10.2024 г., въз основа на което от екип от ревизори: Р. К. Т.-Г. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Ж. П. Ш. -Главен инспектор по приходите въз основа на извършена ревизия на основание чл.117 ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-02000224002713-092-001/03.12.2024 г., връчен на 03.12.2024 г. по електронен път чрез ИС "Контрол". В резултат на извършеното ревизионно производство по отношение на община Стралджа с ревизионния доклад е направено предложение за установяване посочените размери на задължения за главница и лихви за просрочие по видове, както следва: 1.Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения; 2.Вноски за ДОО за осигурители; 3.Вноски ДЗПО-УФ и 4.Вноски за НЗОК. На база Ревизионен доклад № Р-02000224002713-092-001/03.12.2024 г. на основание чл.119, ал.2 ДОПК от Г. Д. П. на длъжност началник сектор-възложил ревизията и Р. К. Т. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Бургас е издаден Ревизионен акт /РА/ №Р-02000224002713-091-001/18.12.2024 г., с който са установени размера на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 18.12.2024 г. на община Стралджа за ДДФЛ, за ДОО за осигурители, за вноски за здравно осигуряване за осигурители и за УПФ за осигурители. Ревизионният акт е оспорен по реда на чл.152 ДОПК, като е потвърден с Решение № 19/10.03.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК и §2 от ДР на ДОПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния срок по чл.156 ДОПК и при наличието на визираните в него предпоставки - ревизионен акт, който е обжалван по административен ред и не е отменен с решението по чл.155 ДОПК, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Ревизионен акт №Р-02000224002713-091-001/18.12.2024 г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г. Д. П. на длъжност началник сектор-възложил ревизията и Р. К. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение № 19/10.03.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП. При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок, ревизионният акт определя данъчни задължения за периода, за който е възложена, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, както и съдържа всички реквизити предвидени в чл.120 ДОПК. За да постановят актовете си органите по приходите и директорът на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП приемат, че от една страна изплатените суми на заетите по трудови правоотношения от Община Стралджа през ревизирания период по заповеди № З-812/ 26.11.2018 г., № З-780/07.11.2019 г., № З-809/09.11.2020 г., № З-850/01.11.2021 г. и № З-848/21.10.2022 г. на кмета на Община Стралджа са за работно облекло /костюм, пола, панталон, блуза, риза и обувки/, което не е работно облекло по смисъла на Наредбата за безплатното работно и униформено облекло и чл.296 от КТ, тъй като предназначението му не е да запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа, а от друга страна вътрешните правила за представително и работно облекло в Община Стралджа, решенията на Общинския съвет и заповедта на кмета на общината не са нормативни актове, поради което, ако облеклото не е предоставено по реда на нормативен акт, в който е предвидено, че на заетия персонал в общините се изплащат суми за облекло, то същите ще бъдат облагаем доход за лицата и върху тях ще се дължат осигурителни вноски, като нито в хода на ревизията, нито в производството по административно обжалване на ревизионен акт са представени доказателства, че работно облекло на заетите по трудови правоотношения през гореупоменатите периоди по заповеди на кмета на Община Стралджа са изплатени за работно облекло, предоставено при условия и по ред, предвиден в нормативен акт и по кой точно нормативен акт и следователно предоставянето на суми за работно облекло на всички служители по трудов договор в Община Стралджа, не е регламентирано с нормативен акт, и върху същите се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица в размерите по чл.6, ал.1 КСО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване. Направен е извода, че след като работното облекло на служителите по трудов договор в Община Стралджа не е предвидено в нормативен акт и им се предоставят парични средства за него, последните представляват облагаем доход за съответните физически лица по смисъла на чл.24 ЗДДФЛ и подлежат на общо облагане по реда на чл.42 и чл.49 от ЗДДФЛ, т.е. облагат се по предвидените в закона правила за доходите по трудови правоотношения. В хода на настоящото ревизионно производство и предвид дадените с отменителното решение указания, е установено че с решения на Общинския съвет Стралджа и заповеди №№ З-812/26.11.2018 г., № З-780/07.11.2019 г., № З-809/09.11.2020 г., № З-850/01.11.2021 г. и № З-848/21.10.2022 г. на кмета на Община Стралджа е определено на заетите по трудови правоотношения работно облекло в размер съответно на 400 лв. за 2018 г., 560 лв. за 2019 г., 610 лв. за 2020 г., 650 лв. за 2021 г. и 710 лв. за 2022 г., като изплащането на средствата следва да стане по банков път съответно на 11.12.2018 г., 22.11.2019 г., 23.11.2020 г., 15.11.2021 г., 04.11.2022 г. и заетите лица на щатна длъжност по трудови правоотношения следва да представят фактура с касова бележка съответно до 07.12.2018 г., 20.11.2019 г., 20.11.2020 г., 12.11.2021 г., 03.11.2021 г. за закупени работно облекло /костюм, пола, панталон, блуза, риза и обувки/, на името на бюджетния разпоредител с данни за БУЛСТАТ, материално отговорно лице и получил стоката/лицето закупило работното облекло. Съгласно чл.24, ал.1 и ал.2, т.3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2, като в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт, респ. според чл.1, ал.8, т.4 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на работното, униформеното, протоколното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт. По силата на чл.296, ал.1 КТ работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор, като и ал.2 задължава работникът или служителят да носи работното или униформеното облекло през работното си време и да го опазва като имущество на работодателя. Условията и реда, по които работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло, са уредени в Наредба за безплатното работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 21.01.2011 г., обн., ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г. Спорен понастоящем е въпроса определените за изплащане на заетите по трудови правоотношения в община Стралджа парични средства за работно облекло явяват ли се работно облекло по смисъла на Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, за да попаднат в обхвата на чл.24, ал.2, т.3 от ЗДДФЛ и на чл.1, ал.8, т.4 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и да не се включват в облагаемия доход, респ. върху тях да не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Следва изрично да се акцентира, че указанията дадени в отменителното решение на директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП касаят и ревизията обхваща единствено и само средствата изплатени на заетите по трудови правоотношения, поради което приложима се явява Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, а не чл.27 и чл.28 от Наредбата за служебното положение на държавните служители. В процесния случай не са налице императивните кумулативно дадени изисквания, заложени в цитираната нормативна уредба. На първо място изплатениете суми равняващи се на стойността на работното облекло не са предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт, като безспорно нормативни актове не са нито решениета на Общински съвет Страджа, нито заповедите на кмета на община Стралджа, като тяхното съдържание и законосъобразност не са предмет на разглеждане и не се коментират. На второ място чл.6 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (Наредбата) предвижда, че работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място, т.е. работното облекло е еднакво за всички работниците и служителите, които имат едни и същи специфики на извършваната дейност и на работното място. В тази насока от една страна няма твърдения и данни работодателят да е взел решение и да е определил подходящото по вид работно облекло според посочените критерии, а от друга условието не може да се изпълни когато както е в случая всеки си купува индивидуално облекло-костюм, пола, панталон, блуза, риза и обувки, с които да работи. На трето място според чл.5, ал.1 от Наредбата работното облекло е краткотраен актив на предприятието и се отчита като материали по установения ред до момента на предоставянето му на правоимащите работници и служители, като ал.2 сочи, че работното и униформеното облекло се изписва на разход в издръжката на предприятието след получаването му от работниците и служителите, като за срока на неговото износване може да се води оперативна (извънсчетоводна) отчетност, в която насока са и чл.296, ал.2 КТ и чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата, задължаващи работника или служителя да опазва работното облекло като имущество на работодателя. Т.е. работното облекло се придобива от работодателя и става негово имущество-краткотраен актив и се отчита като материали до предоставянето му на правоимащите, като за него може да се води оперативна (извънсчетоводна) отчетност. В противовес на това закупеното от правоимащите в община Стралджа облекло си е тяхна собственост и не е отчитано от работодателя като негово имущество, нито е възникнало задължение да бъде опазвано като такова, след като няма съображения и не се ангажират доказателства в този смисъл. На четвърто място цялостната уредба залегнала във въпросния нормативен акт и в частност текстовете на чл.5, чл.6, чл.9, чл.12 и чл.14, касаещи предоставянето, отчитането, опазването, подмяната и връщането разглежда работното облекло като предмет, който следва да бъде предоставен на правоимащия, а не като облигационно задължение за изплащане на суми срещу предоставена фактура, както е сторено в случая. На пето място с действията си работодателят община Стралджа е нарушил и забраната на чл.8, ал.4 от Наредбата, която не допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари. Ето защо органите по приходите и директорът на Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП правилно и законосъобразно се приели, че въпросните суми не попадат в обхвата на посочените изключения и за тях са дължими определените с оспорения ревизионен акт задължения, които не се оспорват по размер, нито се представят доказателства, които да го оборят или да доведат до други правни изводи. В тази насока са и мотивите на Решение № 2784/18.03.2025 г. по административно дело № 11893/2024 г. на ВАС, финализиращо съдебното оспорване на предходния ревизионен акт в частта, в която е бил потвърден с решението на директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП, и където е изрично е записано, че „За да отмени РА в обжалваната му част съдът е мотивирал крайно заключение за противоречие между изводите на органите по приходите и събраните доказателства по делото. Като безспорни са отделени фактите, че Община Стралджа е осигурител по смисъла на чл. 5 КСО и изплащането на суми на заетите лица по трудови правоотношения по заповеди № З-812/26.11.2018 г., № З-780/07.11.2019 г. № З-809/09.11.2020 г., № З-850/01.11.2021 г. и № З-848/21.10.2022 г. на кмета за работно облекло - костюм, пола, панталон, блуза, риза и обувки, което не е работно облекло по смисъла на Наредбата за безплатното работно и униформено облекло и чл. 296 КТ“, като е прието че „Така постановеното решение от Административен съд - Ямбол е валидно, допустимо и правилно.“. Не са споделими и съображенията на оспорващия за допуснати съществени процесуални нарушения, за които макар и касаещи предходно и приключило ревизионно производство, а не процесното, може да се посочи следното. На първо място в мотивите на Решение № 63/03.06.2024 г., с което частично е отменен Ревизионен акт №Р-02002823005340-091-001/14.03.2024 г., след направен анализ директорът на Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП е приел, че органът по приходите не е изследвал каква част от изплатените суми от Община Стралджа за работно облекло на заетите по трудови правоотношения през ревизирания период по заповеди на кмета на Община Стралджа са изплатени за работно облекло, предоставено при условия и по ред, предвиден в нормативен акт и по кой точно нормативен акт, поради което ревизионният акт в тази му част е издаден при непълнота на доказателствата, които решаващият орган не може да събере в хода на производството по административно обжалване и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването, като изрично е посочил, че са налице хипотезите на чл.155, ал.4, т. 1 и т.2 от ДОПК. Поради това не е допуснато твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение, доколкото горестоящият орган е обосновал наличието и на двете хипотези и е достатъчно посочването като основание за отмяната и връщането само на нормата на чл.155, ал.4 ДОПК, без да са необходими допълнителни конкретизации, след като вече са били посочени в обстоятелствената част на решението. На второ място не е осъществена и хипотезата на чл.155, ал.8 ДОПК, защото както е посочено в Решение № 3095 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2024 г., I о., докладчик председателят Й. К. „В съдебната практика се приема безпротиворечиво, че извършената повторна ревизия има самостоятелно съществуване и установяването на по-голям размер на задължения от тези, които са били определени с първоначално издадения ревизионен акт, не съставлява нарушение на принципа за влошаване на положението на жалбоподателя, установен с чл. 155, ал. 8 ДОПК. С оглед на това не може да бъде прието, че процесният ревизионен акт е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като с него на задълженото лице са определени по-висок размер на задълженията отколкото тези, с първоначално съставения ревизионен акт.“. Нещо повече, с оспореното решение директорът на Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП е посочил, че задължителни осигурителни вноски и ДДФЛ се дължат върху изплатените суми през ревизираните периоди за работно облекло на всички служители по трудов договор в Община Стралджа - 68590 лв. за 2018 г., 97774 лв. за 2019 г., 113289 лв. за 2020г., 115208 лв. за 2021 г. и 122143 лв. за 2022 г., а не само на тези, за които са представили фактури с невярно съдържание - 41600 лв. за 2018 г., 77000 лв. за 2019 г., 77396 лв. за 2020 г., 102050 лв. за 2021 г. и 115728 лв. за 2022 г. както неправилно е приел ревизиращия екип в обжалвания ревизионен акт, но предвид нормата на чл.155, ал.8 от ДОПК не е изменил във вреда на жалбоподателя обжалвания ревизионен акт и не е определил задължения за данъци и ЗОВ в по-висок размер. Ето защо не са допуснати процесуални нарушения, а още по-малко съществени такива и не са били нарушени правата на ревизираното лице, нито е нарушена възможността му да осъществи адекватна защита, които нарушения на свой ред да са основание за отмяна на оспорения ревизионен акт само на това основание. На база посоченото може да се направи заключение, че оспореният акт е издаден въз основа на установените факти и обстоятелства, подкрепени със събраните в хода на ревизията относими доказателства. Ето защо при преценка на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, поради което подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло. При този изход на делото и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят на основание чл.161, ал.1 ДОПК следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски в размер на 12963, 69 лева, като съответно се отхвърли искането му за присъждане на сторените по делото разноски. Водим от горното, Я А С