Решение № 7 от 16.1.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 301/2023 г.

С присъда № 23 от 15.12.2021г. постановена по нохд № 322/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд подсъдимата Е. Т. Г. от гр.София е призната за виновна в това, че в периода 13.05.2013г.- м. октомври 2013г. в гр.Ловеч представила неверни сведения по чл.13, ал.1, т.5 от Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. пред Областна дирекция „Земеделие“- Ловеч, а именно, че през предходната година на кандидатстването представляваното и управляваното от нея търговско дружество „Агроинвест- Тетевен“ ЕООД е имало приход минимум 50% от земеделска дейност /4130лв. от продажба на земеделска продукция- ябълки/, за да бъдат получени от дружеството средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава, като деянието е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице- търговец и в резултат на деянието на 18.12.2015г. е получила средства от горепосочените фондове, изплатени от Разплащателна агенция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Плевен на „Агроинвест- Тетевен“ ЕООД, в общ размер на 312 928лв. за изграждане на къща за гости по проект, финансиран по мярка 311: “Разнообразие на неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., поради което и на основание чл.248а, ал.5 във вр.с ал.3 във вр.с ал.2 във вр.с ал.1 от НК/ДВ бр.26/2010г./ и чл.54 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски. С решение №7 от 19.01.2023г., постановено по внохд № 148 по описа за 2022г. на Великотърновски апелативен съд, е потвърдена присъдата на Плевенски окръжен съд. С решение № 398/12.10.2023г., постановено по кнд № 426/2023г. на ВКС, е отменено решението на ВТАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При повторното разглеждане на делото предмет на въззивното производството е подадената против присъдата на ПлОС въззивна жалба от подсъдимата Е. Г., чрез защитника й адв. И. П.. В жалбата е наведен довод за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че същата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати, както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза. Твърди се и, че съдът е извършил превратна оценка на доказателствения материал по делото, в резултат на което е направил погрешни фактически и правни изводи. Направено е искане за отмяна на обжалваната присъда и делото да бъде върнато на досъдебната му фаза. Алтернативно е направено искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. В срока по чл.322 от НПК е подадено писмено възражение от ОП- Плевен срещу въззивната жалба. В него се сочи, че присъдата е правилна и законосъобразна, че наказанието е справедливо определено, както и че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Направено е искане да се потвърди присъдата на окръжния съд, като се остави без уважение въззивната жалба. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура- Велико Търново оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение. Сочи, че присъдата е правилна и законосъобразна, като излага подробни доводи за това и моли същата да бъде потвърдена. Подсъдимата и защитника й адв. П. поддържат въззивната жалба по изложените в нея доводи. Защитникът сочи, че основен довод за оправдаване на подсъдимата е поради негодно и некачествено обвинение и неправилното посочване на бланкетните норми в обвинителния акт. Счита, че при дадената квалификация е невъзможно подсъдимата да бъде осъдена. Прави съпоставка на редакцията на закона, в частност ал.5 и ал.2 от чл.248а от НК, преди и след извършване на деянието, като счита, че с оглед на това, че сумата е следвало да бъде получена от физическо лице, а не юридическото лице, то нямало как да се носи отговорност от подсъдимата по повдигната й квалификация. На следващо място защитникът сочи, че основният въпрос се корени в текста на ал.2 от чл.248а от НК, съгласно която неверните сведения следва да са в нарушение на задължения да представи такива. Нормата била бланкетна, като прокуратурата неправилно била посочила като запълваща баланкетната норма нарушение на чл.13, ал.1, т.5 от Наредба № 30/2008г., тъй като не ставало на въпрос какви документи да представи съответното лице, а какви са предпоставките, с които то може да кандидатства. Последните се удостоверявали чрез представянето на определени документи. Това било установено в друг текст на наредбата, който обаче не бил посочен в обвинителния акт. На следващо място защитата сочи, че фактическият въпрос дали е имало ябълки ли не във въпросната година, е ирелевантен в случая, тъй като подсъдимата не е имала задължение да посочи това обстоятелство. Освен това, ако органът, който е извършил проверката на фактите и обстоятелствата е приел в нарушение на закона, че са налице определени факти, то отговорността следвало да се носи от съответното длъжностно лице, а не от подсъдимата. Защитникът в пледоарията си развива и тезата си за това, че не можело да се докаже дали в имота е имало ябълкови дървета или не, тъй като това можело да почива само на предположения. Развива и тезата си какъв е следвало да бъде оборота и дали това е относимо към процесното деяние. Прави се искане да се отмени постановената присъда и подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение по изложените доводи за несъставомерност и недоказаност на обвинението, като алтернативно се иска да се приложи чл.9, ал.2 от НК. При реализиране правото си на последна дума подсъдимата моли за справедливост. Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа подадената въззивна жалба, взе предвид становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и от активно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. На подсъдимата Е. Т. Г. е предявено обвинение по чл. 248а, ал.5 във вр.с ал.2 във вр.с ал.1 от НК/ ДВ бр.26/2010г./. Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на диференцираната процедура по гл. двадесет и седма от НПК. На подсъдимата са били разяснени правата й по чл.371 НПК и след изричното й съгласие и това на защитниците й по чл.371 т.1 от НПК, с обосновано определение по чл.372, ал.3 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие по чл.371т.1 от НПК, като правилно е приел, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвидени в НПК. Съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.1 от НПК, е прочел съответните протоколи за разпит на свидетели и експертните заключения по реда на чл.283 от НПК, като по този начин законосъобразно ги е приобщил към доказателствения материал по делото. Макар и да не се поддържа жалбата в частта относно възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, то с оглед връщането на делото за ново разглеждане, съдът намира, че следва да даде отговор на така наведения довод. Възражението на защитника на подсъдимата се свежда до това, че според него неправилно съдът е допуснал изменение на обвинението в хода на съдебното следствие, тъй като не били налице предпоставките на чл.287, ал.1 от НПК. Съдът намира възражението за неоснователно. Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371 т.1 от НПК, като преди изменение на обвинението не са били събирани доказателства, различни от събраните на ДП, които са приобщени по делото чрез прочитане по реда на чл.283 от НПК. Това обаче не дава основание да се приеме, че е допуснато нарушение на нормата на чл.287, ал.1 от НПК, тъй като съобразно сегашната й редакция, не предвижда като предпоставка за допустимост на изменението на обвинението по този ред, обстоятелствата, обуславящи необходимостта от изменение на обвинението, да не са били известни на прокурора, а да са установени в резултат на събиране на доказателства на съдебното следствие. Това сочи, че съгласно актуалната редакция на нормата е допустимо прокурорът да повдига ново обвинение по този ред, ако по време на съдебното следствие намери за установено, че са налице основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по- тежко наказуемо престъпление, като законът не поставя изискване обстоятелствата, обуславящи необходимостта от изменението на обвинението да не са били известни на прокурора, нито изискването да са установени за първи път в хода на съдебното следствие. Наред с това следва да се посочи и, че с направеното изменение на обвинението не са нарушени процесуалните права на подсъдимата. С него е приложен закон, който е действал към момента на извършване на деянието и който е по- благоприятен за нея, тъй като от първоначалното обвинение е отпаднала част от инкриминираната сума, а именно получените средства, принадлежащи на българската държава в размер на78 232лв. Безспорно е и, че новото обвинение е останало в рамките на фактическите положения изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по който подсъдимата се е защитавала, преди изменение на обвинението. При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата да е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба в частта, с която се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на първонстанционната присъда се явява неоснователна. Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Настоящия въззивен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал, както пред първоинстанционния съд, така и при проведеното във въззивното производство съдебно следствие намира, че по делото се установяват следните фактически обстоятелства: Подсъдимата Е. Г. е едноличен собственик и управител на „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД- с. Рибарица, обл. Ловеч. Дружеството е учредено на 19.12.2011г., като е вписано в търговския регистър на 12.01.2012г. с предмет на дейност „селскостопанска дейност, животновъдство, растениевъдство, производство и търговия на земеделска продукция, услуги със земеделска техника и машини, развитие на интегриран селски туризъм, предоставяне на туристически услуги, хотилиерство и ресторантьорство, както и всяка друга дейност, незабранена от закона“. На 13.06.2014г. дружеството е регистрирано по ДДС. На 17.12.2012г. в гр.Тетевен, пред нотариус е бил сключен договор за аренда на земеделска земя между св.И. И. Д./ племенник на подсъдимата/ - наемодател и „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“- наемател, представлявано от подсъдимата Г.. Съгласно договора наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя - неурегулиран поземлен имот/ използвана ливада/, с площ по скица 6, 619дка, девета категория, находяща се в м.“Конски дол“ и съставляваща имот № 041103 по картата на землището на община Тетевен. Договорът бил сключен за срок от пет години, земеделската земя се предоставяла за производство на земеделска продукция. Определен е годишен наем в размер на 600лв., дължим не по- късно до 15.06. на текущата година, като първата наемна цена се дължала до 15.06.2013г. Посочения в договора за аренда номер на земеделския имот е стария такъв, като актуалният идентификационен номер на имота е 72343.41.103. От приложената по делото справка от „Интернешънъл Асет Банк“ се установява, че на 18.12.2012г. от банкова сметка на управляваното от подсъдимата дружество / открита на 15.12.2012г./, в полза на И. Д. е бил извършен превод от 600лв. с основание „плащане по договор за наем“. Други плащания между същите страни и основание не са установени. На същата дата- 17.12.2012г., подсъдимата Г., подала в Областна Дирекция „Земеделие“ - Ловеч, документи за регистрация като земеделски производител на „АГРО ИВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД. Като доказателство за извършвана от дружеството земеделска дейност, подсъдимата приложила описания по- горе договор за аренда от 17.12.2012г.. В Анкетната карта за регистрация на земеделски производител и в анкетния формуляр, като местонахождение на имота, в който се извършва земеделска дейност от „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД подсъдимата е посочила 72343/ЕКАТТЕ/ гр.Тетевен. В същата анкетна карта, в Таблица 1 е посочила, че използваната земеделска земя е с номер на имота от КВС 72343.41.103, с начин на трайно ползване „ливада“, форма на стопанисване - „ под аренда“, с площ 0, 6611ха. В таблица 2 е посочила, че през текущата стопанска година- 2012/2013г. в имота има засети/ засадени площи – естествени ливади 0, 6611ха. Въз основа на подадените от подсъдимата документи, „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД било регистрирано като земеделски производител. От ОД“Земеделие“ Ловеч е издадена регистрационна карта на земеделски производител № 36/17.12.2012г., като е заверена на същата дата. Впоследствие картата е заверявана на 27.02.2014г., 27.02.2015г. и на 25.02.2016г. С анкетните формуляри, подадени от името на „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД в Общинска служба по земеделие Тетевен, е посочена като използвана земеделската земя, описана по- горе. В Таблица 2 на формулярите е посочено, че през съответната текуща стопанска година в имота има- естествени ливади 0, 6611ха. Не са посочени като засети/засадени площи в имота на други видове култури, освен естествени ливади. Една година, след сключване на описания договора за аренда, на 14.12.2013г. св. И. Д. е прехвърлил имота, предмет на договора, на собственото си дружество „Вива груп“ ЕООД. Прехвърлянето е извършено с нотариален акт за покупко- продажба №1081 т.V, рег. №2926, дело №4378/2013г.. В нотариалния акт е записано, че имота в м.Конски дол“ с площ 6611 кв.м. е земеделска земя, с начин на трайно ползване – ливада. С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №1, т. І, дело №1/07.01.2013г. „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД, представлявано от Г., придобило от св.И. Д. поземлен имот с иден. № 62579.505.76 по кадастралната карта и регистри на с.Рибарица, общ. Тетевен, с площ 920кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване. На 22.04.2013г. между „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД, /възложител/ и „Ютилитис сървис“ ЕООД/изпълнител/, е сключен договор за услуга, съгласно който изпълнителят е приел да изготви Бизнес план за кандидатстване за финансиране по Програма за развитие на селските райони 2007-2013г.- Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“, съгласно Наредба №30 от 11.08.2008г. С разрешение за строеж №24/30.04.3013г., издадено от Община Тетевен, е разрешено на „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД, представлявано от подсъдимата, да извърши строителство на обект: 1. Жилищна сграда за основно застрояване- „къща за гости“; 2. Плътни огради по вътрешни регулационни линии. За изпълнител на СМР с предмет „Изграждане на къща за гости“ в описания по- горе имот е била избрана „Ай Ти Ди Груп“ ЕООД-София, със собственик и управител св.И. Д.. На 09.05.2013г. между двете дружества е сключен договор, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят поема задължението за изпълнение на СМР, съгласно ободрения проект на обект „Къща за гости“ в с.Рибарица. Договорената цена по договора била 609 424.16лв. без ДДС/ 731 308.99лв. с ДДС/. С така подготвените договори, разрешения, регистрации, бизнес план за разнообразяване на дейността и проект „Изграждане на къща за гости в ПИ 62579.505.76, кв.91 в с.Рибарица, обл. Ловеч“, през 2013г. подсъдимата Е. Г. кандидатствала, в качеството си на собственик и управител на „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД, за отпускане на финансова помощ по реда на Мярка 311 от ПРСР 2007-2013г. за изграждане на къща за гости по представения план. Съгласно изискването към кандидатите за подпомагане, посочено в разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към земеделски дейности“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., за подпомагане по този ред можели да кандидатстват еднолични търговци и юридически лица, регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба №3/ 1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. В т.5 на посочената норма е въведено, като условие за кандидатстване изискването регистрираните земеделски производители да са имали приход минимум 50% през предходната година на кандидатстването от земеделска дейност, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително и от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности и услуги. На 13.05.2013г., в гр.Ловеч, подсъдимата Г., в качеството си на управител и представляващ „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД, подала в Областна дирекция „Земеделие“ Заявление за подпомагане №11/311/00623 по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., с наименование на проекта „ Изграждане на къща за гости с местонахождение в с.Рибарица, обл. Ловеч, ул.“Г.Бенковски“ №397“, за сумата от 609 424.16лв. В уверение на това, че дружеството отговаря на изискванията на чл.13, ал.1, т.5 от Наредба №30 от 11.08.2008г. към заявлението подсъдимата приложила отчет за приходите и разходите за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., съгласно който приходите възлизали на сумата от 4 130лв., както и подписана от нея справка- декларация от 07.05.2013г. за приходите от продажби по видове дейности през предходната година, в т.1.1. на която е декларирала, че за предходната година, обхващаща периода 01.01.2012г.- 31.12.2012г., управляваното и представлявано от нея дружество е имало приходи от производство на земеделска продукция в размер на 4130лв. С уведомително писмо № 01-2600/8813/01.10.2013г. от ДФ“Земеделие“, изпратено до „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД били посочени в осем точки установени непълноти и неясноти в подаденото от подсъдимата заявление. В т.2 на същото е посочено, че не е представена справка за приходи и разходи по видове икономически дейности към отчета за приходи и разходи на дружеството. В т.3 е посочено, че от представената справка- декларация за приходите от продажби по видове дейности от предходната година не е посочен видът на произвежданата земеделска продукция, както и че не са представени първични счетоводни документи, доказващи получените приходи от земеделие за 2012г. на „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД. С уведомителното писмо е даден 10-дневен срок за предоставяне на необходимите документи, а имено- справка за нетни приходи от продажби по видове икономически дейности към отчета за приходи и разходи на дружеството и коректно попълнена справка- декларация за приходите от продажби по видове дейности през предходната година с посочване на вида на произведения земеделски продукт/ услуга и първични счетоводни документи, доказващи получените доходи от земеделие за 2012г. на дружеството. С придружително писмо от 07.10.2013г., заведено в ДФ“Земеделие“ на 10.10.2013г., подсъдимата, в качеството си на управител и представляващ „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД, представила изисканите й документи. По т.2 от уведомителното писмо тя представила справка за приходите и разходите по видове икономически дейности за 2012г., съгласно която през посочената година дружеството имало бруто приходи от продажби 4130лв. от оперативна дейност. По т.3 от уведомителното писмо е представила саморъчно попълнена и подписана от нея справка- декларация от 07.10.2013г. за приходите от продажби по видове дейности през предходната година, в т.1.1. на която е декларирала, че за предходната година – 01.01.- 31.12.2012г., представляваното от нея дружество е имало приходи от производство на ябълки, в размер на 4130лв.. Наред с това е предоставила и изисканите й първични счетоводни документи, доказващи получените доходи от земеделие за 2012г.- фактура № 1/20.12.2012г. и № 2/28.12.2012г., издадени от „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД на „Вива груп“ ЕООД, на стойности съответно- 1130лв. и 3000лв., двете с основание плодове съответно- 689кг и 2000кг., с начин на плащане кредитен превод. В подадена от „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за 2012г. от 08.03.2013г. е посочен единствено прихода за 2012г.- 4130лв. от селскостопанска дейност. След разглеждане на заявлението с представените към него документи, включително и тези във връзка с посоченото по- горе уведомително писмо, „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД било одобрено за финансиране. Между ДФ“Земеделие“- София и „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД бил сключен договор №11/311/00623 от 09.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 „Разнообразяване към земеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно договора, Фондът предоставя на „Ползвателя“ безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 11/311/00623 от 13.05.2013г.. Първоначално одобрената финансова помощ е била в размер на 391 160лв., от които от ЕЗФРСР- 312 928лв и от Националния бюджет- 78 232лв. Според условията по договора, окончателния размер на помощта се определя от Фонда след представяне на всички изискуеми документи за направените инвестиционни разходи. Ползвателят се задължавал да извърши инвестицията в срок до 15.09.2015г. Изграждането на къщата за гости от дружеството бенифициент по договора било извършено през 2015г., като средствата за това били осигурени чрез банков заем, отпуснат от „Интернешънъл Асет банк“ АД, както и чрез договори за временна финансова помощ, сключени между процесното дружество и заемодателя „ГЛОБЪЛ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, представлявано от Н. Б.. На 26.08.2015г. между„АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД и „Вока Консулт“ АД бил сключен договор за консултантски услуги, съгласно който възложителя възлага на изпълнителя да предостави консултантска помощ при отчитането на всички дейности по проекта до изплащане пълната стойностна помощта. От страна на изпълнителя била издадена фактура №252/02.09.2015г. на стойност 7 310, 69лв., платена с банков превод от възложителя на 02.09.2015г. от банковата му сметка в „Интернешънъл Асет банк“ АД. С протокол за приемане на извършени СМР №1 от 10.09.2015г., представители на двете страни по посочения договор са удостоверили, че към тази дата са извършени и подлежат на плащане описаните в протокола натурални видове СМР, на общо стойност 609 424.16лв. без ДДС/ 731 308.99 с ДДС/. На 10.09.2015г. между „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД и „Ай Ти Ди Груп“ ЕООД е подписан Протокол да приемане на извършени СМР №1- изграждане на „Къща за гости „Св.Иван Рилски“, като е посочено, че подлежат на заплащане описаните натурални видове СМР- общо в размер на 731 308.99лв. с ДДС. За тази стойност и е била издадена фактура № 149/13.09.2015г.. Плащането по фактурата е извършено на три пъти с платежни нареждания за кредитен превод от 10.09.2015г. за 300 000лв.; от 11.092015г.- за 250 000лв. и от 12.09.2015г.- за 181 308.99лв. С удостоверение за въвеждане в експлоатация №30/30.11.2015г., издадено от Община Тетевен, са били въведени в експлоатация строежи, обекти по смисъла на ЗУТ: Жилищна сграда за основно застрояване- „къща за гости“ и плътни огради/подробно описани/. След приключване на строителството и въвеждане на обекта в експлоатация, от страна на „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД била направена заявка №11/311/00623/3/01 до ДФ“Земеделие“ за окончателно плащане на одобрената безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160лв. по Договор за финансово подпомагане от 09.10.2014г. Заявката е подадена на 14.10.2014г. и е подписана лично от подсъдимата Г.. Във връзка с подадената заявка за плащане било съставено писмо за оторизация на плащането РОТ № 11/311/00623/3/01 01 от 14.12.2015г. от ДФ“Земеделие“ до Дирекция „Финасова“, отдел „Финансова отчетност“ за бенифициент „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД Източници на финансиране: ЕЗФРСР-80%- 312 928лв., Национално съфинансиране- 20%- 78 323лв. На 18.12.2015г. сумата от 391 160лв. била преведена по банковата сметка на дружеството в „Интернешънъл Асет банк“, за което същото е било уведомено. С последващи действия от страна на подсъдимата, в качеството й на управител на посоченото дружество е извършена категоризация на обекта и въвеждането му в експлоатация. Къщата се е обслужвала от подсъдимата и св.Г.Калпачки/ неин познат/, ангажиран като снабдител- доставчик. Допълнителен персонал не е бил наеман, не са били сключвани договори с туроператорски фирми, отчитани са епизодични посещения, някой от които от познати и приятели на подсъдимата. Не е бил регистриран касов апарат, плащанията са оформяни с фактури, с превод на сумите по банкова сметка. През месец май- юни 2019г. била извършена проверка от ГДНП по преписка №4409/2019г. на ВКП, образувана въз основа на възникнала необходимост от проверка на всички проекти, финансирани по мярка 311“Разнообразяване към неземеделски дейности“. Въз основа на установени при проверката факти е образувано настоящото наказателно производство. На 30.11.2019г. къщата за гости „Св.Иван Рилски“/поземления имот и сградата/ са прехвърлени от „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД на „КАРРЕНТЪЛСЪРВИЗ“ ЕООД- София, с нотариален акт за покупко- продажба. На 17.07.2019г. е извършен оглед на поземлен имот с идент. № 72343.41.103, намиращ се в м. Конски дол, в гр.Тетевен. За огледа е съставен протокол и фотоалбум към него, приложени в ДП. Видно от протокола е, че при огледа е било установено, че имота е обособен като ливада, през средата му минава дере, в източната част граничи със съществуващ извозен път към вила „Червен“, а в югозападната му част се наблюдава съществуваща паянтова постройка, изоставена. Установено е, че в затревената част на ливадата няма следи от овощни дървета, няма остатъци/следи от изкоренени дървета. Наблюдават се единствено саморасляци от диворастящи видове- дъб, бук, слива, трънки и глог. По делото е приобщено, изготвено на ДП, заключение на агротехническа експертиза, изготвено от вещото лице П. Д.. В него вещото лице сочи, че поземлен имот с идент. № 72343.41.103, намиращ се в м.Конски дол, гр.Тетевен е с площ 6 610 дка. терена е много стръмен, заграден с гора, на места трудно проходима, като до него се достига през дерета, също обрасли с горска растителност. По начин на ползване се води „естествена ливада“. Вещото лице е установило, че имота съвпада с посоченото в скица предназначение- земеделска земя, а като начин на трайно ползване- като ливада. В заключението си вещото лице сочи, че според регистрацията на „Агро инвест Тетевен“ ЕООД като земеделски производител с карта №36/17.12.2012г. горният имот е представен като ябълкови градини, които са плододавали до 2017г. и са били изкоренени до 2019г. Вещото лице е дало заключение, че не е установено нито едно плодно дърво. Не се наблюдават никакви плодни дървета, нито издънки от отсечени такива. Няма следи и от сухи крони. Не се наблюдават и дупки от изкоренени дървета. Дори и да е имало такива, то те са заличени от пороите и тревната растителност. Вещото лице е анализирало и двете фактури за покупко- продажба на плодове, издадени от „Агро инвест Тетевен“ ЕООД на „Вива груп“ ЕООД за продажба на плодове/ описани подробно по- горе/, като е достигнало до извода, че ако данните по фактурите са достоверни, то добивът на плодове от имота е следвало да бъде около 404кг/дка. Това количество би се получило от 40бр. плодни дървета на декар, при среден добив около 10кг от дърво. Посочено е, че фирмата на подсъдимата не е разполагала със складови помещения за съхраняване на земеделска продукция. В отчетите по приходите и разходите, изискани от ДФЗ няма посочени разходи за производство и реализация на земеделска продукция. Настоящият съдебен състав намира, че заключението на посочената експертиза не следва да се кредитира само и единствено в частта, в която се посочва, че според регистрацията на дружеството като земеделски производител процесния имот е представен като ябълкова градина. В тази част заключението е необосновано, тъй като вещото лице не посочва от къде е почерпило тази информация. То не съответства и на приложените по делото писмени доказателства- анкетни карти и анкетни формуляри, съставени във връзка с регистрацията на дружеството като земеделски производител/ описани по- горе/. В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция бе прието допълнително заключение на агротехническата експертиза. В него вещото лице е посочило, че след като се е запознало с документите и е извършило оглед на място на 17.07.2019г. може да представи следното заключение: Процесният имот, находящ се в м.Конски дол, в землището на Тетевен, с площ 6, 610дка попада във високопланинската част на района с наклон над 20 градуса и в момента на огледа представлява естествена ливада, покрита с гъста и висока тревна растителност, без плодни или горски дървета, с изключение на две- три саморасли дъбчета с височина около 2м. Площта изцяло или частично е трасирана, с ширина на терасните платна 1, 5/1м, като голяма част от тях са заличени от тревата и пороите. Няма обособена пътна мрежа, като до имота се стига по изронен каменен път и трудно достъпна пътека. Метереологичните условия са типично високопланински. Зимата- ранно настъпваща зима с минусови температури. На въпросните дати- 20.12. и 28.12.2018г. вече е имало трайна снежна покривка. Дори и да се приеме, че в част от имота е имало плодни дървета с ябълки, най вероятно те са опадали и изгнили, а по клоните биха останали единични бройки. Следователно към 17.12.2012г. не би могло да има годни за употреба по предназначението им плодове- ябълки и те да са били придобити от същия имот в периода 17.12.- 28.12.2012г. По делото е прието, изготвено от вещото лице Д. допълнение към допълнителното заключение на агротехническата експертиза. В него вещото лице сочи, че го е изготвило/ въпреки, че не и е била поставяна такава задача от съда/, поради възникване на нови обстоятелства, свързани със статута на процесния имот към настоящия момент. В допълнението вещото лице е посочило, че процесния имот попада в защитена зона на „Васильовска планина“ с идент. № BG 0002100- обл. Ловеч, общ. Тетевен. Защитените територии запазват статута, категорията, границите и режима на опазване. Това не отменяло прилагането на забраните и ограниченията по Заповед №РД- 529/25.06.2010г. на МОСВ, а именно разораване на пасища, сечене и изкореняване и др. увреждащи мероприятия. Вещото лице сочи, че процесния имот е разделен на две части от дере, което е гъсто обрасло с дървета и храсти от горски видове и подивели ябълки и сливи около 5-6 бр.. Сочи, че в най- ниската и равна част върху ската, успоредно на пътя за вила Червен в имота има 9-10бр. ябълки над 25години, шахматно разположени. Дърветата в момента цъфтяли и били в лошо съС.ие, покрити с мъхове и лишеи по клоните и стъблата, короната. Към допълнението към заключението вещото лице е приложило снимков материал. В съдебно заседание вещото лице Д. обяснява, че е изготвила допълнението към заключението си, за да посочи, че имота се намира в защитена зона и, че в него нищо не може да се прави без разрешение. Настоящият съдебен състав не кредитира с доверие допълнението към допълнителното заключение на вещото лице относно това, че в имота се намират около 9-10бр. дървета с ябълки, които били разцъфтяли, но в лошо съС.ие. Самото вещо лице си противоречи по отношение на констатираните в имота дървета и то относно, както броя, така и вида им. При разпита в съдебното заседание заявява, че е установило в имота, зад дървена барака няколко дървета - три - четири дървета изсъхнали- ябълки и круши, посочва и наличието на джанки, а в допълнението на заключението е посочила 9-10бр. ябълкови дървета. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание не става ясно дали установените дървета действително се намират в процесния имот. Следва да се посочи и, че вещото лице не може да обясни точно как е установило реалните границите на имота при последния оглед. По делото е прието заключение на техническа експертиза, изготвено от вещото лице Христо Драганов. В него вещото лице сочи, че реалното местоположение на процесния имот, съвпада по характеристики с посоченото предназначение, а именно ливада с площ 6.609дка като в същата ливада има отделни дървета основно по границите на имота. Констатирано е, че няма налични следи от постройки за охрана и за съхранение на земеделска и горска техника. Няма очертани граници на имота, наличие на път за този имот не е констатиран, като има такъв само за хижа „Конски дол“, по който може да се достигне до процесния имот. По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Винчева. Видно от него е, че за периода 2012г.- 2018г. са били издадени 4 бр. фактури от страна на „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД към „Вива груп“ ЕООД: №1/20.12.2012г. на стойност 1 130лв. с основание плодове- 689кг; №2/28.12..2012г. на стойност 3000лв. с основание плодове 2000кг; №3/09.12.2013г. на стойност 8000лв. с основание- земеделска продукция- 1бр. и №1/29.12.2014г. на стойност 7000лв. с основание плащане по договор за селскостопанска продукция- не е посочено количество и цена. Вещото лице е установило, че в „Асет Интернешънъл банк“ АД по сметка на от „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД са постъпили общо три плащания за периода 01.01.2012г.- 31.12.2015г. от „Вива Груп“ ЕООД- на 20.12.2012г.- 1130лв., с основание „по договор плащане по фактура“; на 28.12.2012г.- 3000лв. с основание „по договор плащане по фактура“ и на 29.12.2014г.- 3000лв. с основание „по договор за доставка на земед.“ В заключението вещото лице е посочило, че само две от посочените по- горе фактури са били отразени в дневниците за покупки на „Вива Груп“ ЕООД, а именно: фактура №3/09.12.2013г. на стойност 8000лв., с основание „услуги“, отразена в дневника за покупки за данъчен период 12.2013г. и фактура №1/29.12.2014г. на стойност 7000лв., отразена в дневника за покупки за данъчен период 03.2015г. При извършена проверка в „ПИБ“ АД по отношение банковата сметка на „Вива Груп“ ЕООД, вещото лице е установило, че за периода 2012г.- 2015г.- плащания по тази сметка по издадените от „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД фактури не са правени. Установило е многократни захранвания по тази сметка от страна на подсъдимата, в полза на която е било издадено пълномощно от страна на св. И. Д., собственик и управител на „Вива Груп“ ЕООД, да го представлява пред ПИБ АД. Вещото лице е установило, че освен плащането от 600лв., извършено на 08.12.2012г. от банковата сметка на управляваното от подсъдимата дружество в полза на И. Д. по договор за аренда на земеделска земя, други плащания на това основание не са открити. Според заключението за периода 2012-2018г. от „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД не е осчетоводявало разходи за техника и труд за добиване на земеделска продукция, такава техника липсва в активите на дружеството, липсват и договори за наемане на работна ръка или превоз. Дружеството не разполага и със собствена складова площ, подходяща за съхранение на селскостопанска продукция, липсват и документи за наета такава. В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция бе прието заключение на комплексна съдебно- техническа експертиза, изготвено от две вещи лица- компютърен инженер и геодезист. В заключението вещите лица са посочили, че след както са се запознали със сателитните изображения от програмата, съдържаща сателитни снимки Google Earth Pro за района на поземлен имот с идент. № 72343.41.103 от КККР, са установили за периода 29.08.2007г.- 14.09.2020г. достъпни изображения с висока резолюция от описани подробно в заключението дати. За изготвяне на заключението са свалили от сървърите на Google Earth Pro изображенията, които са приложени към заключението. Сочат, че резолюцията на сателитните изображения позволява при дешифрирането им да се различават обекти като овощни дървета или следи от тях, но няма гаранция за точността при отчитане. За гарантиране на резултатите при изготвяне на заключението вещите лица са използвали допълнителни данни от Цифровата ортофото карта на страната поддържана и актуализирана от МЗХ. Данните от тази карта са с гарантирана разделителна способност и точност. За процесния имот, за анализ на точността на сателитните изображения от вещите лица са използвали данни от ЦОФК за 2010г.; 2014г.; 2018г. и 2020г.. Вещите лица сочат, че процесния имот попада във физически блок с начин на трайно ползване „Пасища, мери и ливади“. Той е много стръмен, като денивилацияната на имота е над 30метра. Вещите лица дават заключение, че видно от приложение №1 през 2010г. процесния имот представлява ливада с участъци, заети от гора в западната, северната и източната граница и група дървета и храсти в средата на имота. Няма следи от овощни дървета. На пр.№2 е изображение на имота към 25.09.2014г., като видно е, че имота представлява ливада с участъци заети от гора в западната, северната и източната чат и група дървета и храсти в средата на имота. Няма следи от овощни дървета. Напълно идентично е съС.ието на имота и на изображение № 3 от 2018г. и изображение №4 от 2020г. Вещите лица сочат, че при дешифриране на процесния имот в периода 2010г.- 2024г. не са установени следи от овощни дървета. В съдебно заседание на поставени от защитника на подсъдимата въпроси, вещите лица разясняват, че няма как да се видят морфологични белези на дърветата от фотоизображенията, но че са показали във всички изображения как изглеждат през периода всичките видове дървета в имота. От тях се вижда, че дърветата са непроменени, храстите и дърветата са едни и същи през целия период. Освен това са проверили на място и са установили, че дърветата са такива, каквито са били и през 2008г., като естествено са остарели, но са от един и същи вид. Вещото лице С., в съдебното заседание, обяснява, че в процесния имот няма постройки. Дървена временна постройка има в съседния парцел, на около 30м от границите на процесния имот. Именно там се намирали описаните в последното допълнение от вещото лице Д., с което той се е запознал, дървета. От представено по искане на съда писмо № 7624/1 от 01.08.2024г. от „Интернешънъл асет банк“ се установява, че разплащателна сметка в лева на АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД е открита на 15.12.2012г. и закрита на 17.02.2022г. в клон Лозенец. По посочената сметка няма упълномощени лица и със средствата по нея е имала право да се разпорежда Е. Г., в качеството й на законен представител на дружеството. Приложено е и извлечение от движението по разплащателната сметка за периода 01.01.2014г.- 17.02.2022г. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Хр.С., Ив. К., Л.Д., , Г.К., Ив.Д., Г.А., Г.А., М.Г., Н.Б., В.К., Р.К. и Б.К., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.283 от НПК; писмените доказателства- протокол за оглед на местност, констативни протоколи, фактури, банкови извлечения, договори, нотариални актове, документи, касаещи процедурата по кандидатстване, одобрение и изплащане на безвъзмездна помощ, метеорологична справка, приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, както и тези събрани в хода на въззивното следствие; заключенията на съдебните експертизи, изготвени на ДП и приобщени по делото и тези, изготвени и приети в хода на въззивното следствие, описани подробно по- горе. Същата фактическа обстановка е установена и от първостепенния съд, който е направил прецизен и обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В хода на съдебното следствие подсъдимата се е възползвала от правото си да не дава обяснения по повдигнатото й по реда на чл.287 НПК обвинение. Обяснения не дава и в хода на въззивното следствие. Правилно първостепенния съд не е обсъждал приобщените по реда на чл.279 от НПК обяснения, дадени от подсъдимата в хода на досъдебното производство. При установената по делото фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че с деянието си подсъдимата Г. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.248а, ал.3 във вр.с ал.2 във вр.с ал.1 от НК/ ДВ бр.26/2010г./. Съгласно чл.13, ал.1, т.1 и 2 от на Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. за подпомагане са можели да кандидатстват само еднолични търговци и юридически лица, които са регистрирани по ТЗ или ЗК и са регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999г. за създаването и поддържане на регистър на земеделски производители. Съгласно изискването на т.5 от посочената разпоредба лицата, които участват за подпомогане трябва да имат приход минимум 50% през предходната година на кандидатстването от земеделска дейност, преработка на земеделска продукция и/ или услуги, директно свързани със земеделски дейности и услуги. Именно във връзка с това законово изискване към заявлението подсъдимата е приложила отчет за приходите и разходите за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., съгласно който приходите възлизали на сумата от 4 130лв., както и подписана от нея справка- декларация от 07.05.2013г. за приходите от продажби по видове дейности през предходната година, в т.1.1. на която е декларирала, че за предходната година, обхващаща периода 01.01.2012г.- 31.12.2012г., управляваното и представлявано от нея дружество е имало приходи от производство на земеделска продукция в размер на 4130лв.. След изискване на отстраняване на непълноти по преписката тя, на 10.10.13г. е представила справка за приходите и разходите по видове икономически дейности за 2012г., съгласно която през посочената година дружеството имало бруто приходи от продажби 4130лв. от оперативна дейност. Представила е саморъчно попълнена и подписана от нея справка- декларация от 07.10.2013г. за приходите от продажби по видове дейности през предходната година, в т.1.1. на която е декларирала, че за предходната година – 01.01.- 31.12.2012г., представляваното от нея дружество е имало приходи от производство на ябълки, в размер на 4130лв.. Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, намира за правилни и обосновани изводите на първоинстонционния съд за това, че представените от подсъдимата сведения за това, че през предходната година представляваното и управлявано от нея дружество е имало приход минимум 50% от земеделска дейност- продажба на земеделска продукция - ябълки, са неверни. Въззивният съд се солидализира и с приетото от първата инстанция, че договорът за аренда на земеделска земя от 17.12.2012г., за имот с идент. № 72344.41.103 в м.“Конски дол“, гр.Тетевен между подсъдимата, в качеството й на представляваща и управляваща „Аго Инвест Тетевен“ ЕООД и св.И. Д., е бил сключен единствено с цел да може дружеството да се регистрира като земеделски производител по реда на Наредба №3/1999г., както и да се декларират определени приходи от земеделска продукция и след това да кандидатства за безвъзмездна помощ за изграждане на къща за гости по мярка 311 от ПРСР 2007-2013г.., каквито са били изискванията към кандидатите. Споделя и доводите на съда, че дружеството реално не е имало приход от земеделска продукция през предходната година на кандидатстването от земеделска дейност, включително от производство и продажба на ябълки. Видно от писмените доказателства по делото- договора за аренда, нотариалните актове/ описани по- горе/ е, че имота, с който подсъдимата е регистрирала управляваното от нея дружество като земеделски производител е представлявал „ливада“, а не овощна градина. Установява се, че неговото предназначение не е било променяно нито преди сключване на договора, нито след него. В тази насока са и показанията на св. И. Д./ дадени в хода на ДП/, който е бил собственик на процесния имот и който е именно страна по договора за аренда. В показанията си свидетелят е заявил, че след като е закупил имота, никога не е полагал грижи за дървета в него или да е косил трева. Заявил е, че когато е купил имота е имало някакви дървета, но не помни какви, но явно не говори за наличие на овощна градина и то от конкретен вид- ябълки. Това, че в процесния имот никога не е имало овощни дървета - ябълки се установява от заключенията на описаните по- горе съдебни експертизи- агротехническата и допълнението към нея, техническата експертиза и заключението на комплексната съдебно- техническа експертиза. Действително в имота са констатирани единични бройки дървета от различни плодни видове, включително ябълки, които са по границата на имота и са в лошо съС.ие. Това не дава основание да се приеме, че от тези дървета, през 2012г. подсъдимата е произвела/ прибрала реколта/ и продала сочената в документите селскостопанска продукция- ябълки на стойност 4130лв. Видно от заключението на агротехническата експертиза е, че ако данните по фактурите, с които са били продадени ябълки са достоверни, то добивът на плодове от имота е следвало да бъде около 404кг/дка. Това количество би се получило от 40бр. плодни дървета на декар, при среден добив около 10кг от дърво. На следващо място следва да се посочи, че легалната дефиниция на понятието „земеделска дейност“ се съдържа в разпоредбата на § 1 т.26 от ДР на Наредба №30/2008г. Съгласно това понятие, земеделска дейност е производството на земеделски продукти, включително прибирането на реколтата, добив на мляко, отглеждане и развъждане на селскостопански животни за земеделски цели и /или поддържане на земята в добро земеделско и екологично съС.ие. Видно от попълнената от подсъдимата Анкетната карта за регистрация на земеделски производител и в анкетния формуляр, същата е посочила единствено имота, в който се извършва земеделска дейност от „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД, а именно този по договора за аренда. В същата анкетна карта, в Таблица 1 е посочила, че използваната земеделска земя е с начин на трайно ползване „ливада“, като през текущата стопанска година- 2012/2013г. в имота има засети/ засадени площи – естествени ливади. Това сочи, че самата подсъдима не е посочила наличие на овощна градина, от която да е произвела и по- точно прибрала реколта от ябълки, от които управляваното от нея дружество да е реализирало доходи. На следващо място следва да се отчете обстоятелството, че подсъдимата е подала заявление и управляваното от нея дружество е било регистрирано като земеделски производител едва на 17.12.2012г., на същата дата, когато е бил сключен и договора за аренда на процесния имот. Това обстоятелство само по себе си и подкрепено от допълнителното заключение на агротехническата експертиза сочи, че към този период от време нито в процесния имот, нито в съседни имоти, въобще би могло да има годни за употреба плодове- ябълки, които да са били прибрани като реколта от дружеството и такива да са били предмет на продажба по описаните по- горе фактури. Наред с това, от доказателствата по делото се установява, че дружеството не е разполагало със складова база, транспорт, техника, както и не са били наемани работници. С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че нито след регистрацията като земеделски производител, нито преди това дружеството, управлявано от подсъдимата е упражнявало селскостопанска дейност и не е имало приходи от такава. Споделя и приетото от първата инстанция, че представените фактури №1/2012.2012г. и №2/28.12.2012г., издадени от „Агро Инвест Тетевен“ ЕООД на „Вива груп“ ЕООД са фиктивни и не отразяват действително извършени доставки на плодове, а са съставени само и единствено с цел да бъдат използвани като доказателство, че дружеството, представлявано от подсъдимата отговаря на изискванията на Наредба №30/11.08.2008г. Правилно деянието на подсъдимата е квалифицирано по по- тежкия състав на чл.248, ал.3, тъй като е безспорно, че същата осъществила деянието в качеството си на представляваща и управляваща процесното дружество. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на защитата на подсъдимата, че деянието й е несъставомерно, тъй като бланкетната норма на чл.248а от НК била неправилно запълнена с нормата на чл.13, ал.1, т.5 от Наредба №30/2008г., като с това сочи на неправилно приложение на материалния закон. Поначало основният състав на чл.248а, ал.2 от НК е на формално извършване и е довършен с „представянето на неверни сведения“. Обект на защита от визирания престъпен състав са средства от фондове, принадлежащи на ЕС или такива предоставени от ЕС на българската държава, а предмет- сведенията, които като съвкупност от данни лицето, което кандидатства за кредитиране е задължено да представи пред органа, който е компетентен да разреши отпускането им и да се разпореди с тях в полза на субекта на престъплението. Законът не изисква като елемент от фактическия състав на престъплението конкретна форма за представяне на неверните сведения, поради което те могат да бъдат предоставяни устно или писмено, в изискуемата форма или свободна такава, да се съдържат в декларации, молби, справки, фактури и други документи. Изпълнителното деяние се осъществява, когато деецът представи пред органа- разпоредител със средства, информация, чието съдържание не съответства на обективната действителност. Тези данни трябва да имат значение за получаване на средствата. В чл.13, ал.1 от Наредба №30/2008г. са посочени изрично изискванията, на които следва да отговарят кандидатите за подпомагане, като в т.5 е въведено изискването те да имат приход минимум 50% през предходната година на кандидатстването от земеделска дейност….. Явно е, че ако кандидата не отговаря на някое от изискванията, включително и това по т.5, то той не би бил одобрен за подпомагане по посочената в наредбата програма. Настоящият съдебен състав намира за обосновани и законосъбразни изводите на първоинстанционния съд за субективния състав на престъплението, а именно, че то е осъществено при форма на вина – пряк умисъл. В жалбата се навежда и възражение за неправилно приложение на материалния закон, с квалифициране деянието на подсъдимата по чл.248а, ал.5 от НК. Това възражение е било наведено и пред ВКС при подадена срещу предходното въззивно решение по делото касационна жалба. В отменителното решение на ВКС е прието, че е основателен довода на защитата на подсъдимата за неправилно приложение на метериалния закон по отношение квалификацията на деянието по чл.248, ал.1, т.5 от НК. Сочи се, че преди изменението на ал.5 / ДВ бр.101/2017г./ субект на престъплението е само и единствено физическо лице, което е получило средствата. Нямало съмнение относно субекта на наказателна отговорност- този, който извършва действието, този, за който говори законодателят и чиято наказателна отговорност ангажира, т.е. кръгът на субектите е ограничен само до физическите лица, които са получили лично помощта. С последващо законодателно изменение този кръг е разширен чрез разпростриране изискването средствата да са получени неперсонифицирано, като се включва в т.ч. и създадената фикция на юридическото лице, което има самостоятелни права и задължения. Сочи се и, че допълнение е претърпяла и нормата на ал.3 на чл.248а от НК, като е разширен кръга на субектите на престъплението. Сравнителния анализ на двете норми показвал ясно волята на законодателя за разширяване обхвата на състава на престъплението по отношение на субектите. Обвинението, съобразно редакцията му по чл.287, ал.от НПК визирала получаване на средствата на 18.12.2015г. в лично качество. Посочено е и, че тълкуването на наказателните норми е стриктно и в никакъв случай разширително, а обхватът на нормата, след изменението в ДВ бр.101/ 2017г. е значително разширен. Всяка една неяснота водела да съмнение, а съмнението при тълкуване винаги трябвало да води до по- благоприятни изводи за обвинените лица, какъвто е принципа, заложен в чл.2 от НК. С оглед на дадените в отменителното решение указания по приложението на материалния закон, приложимата към инкриминирания период редакция на чл.248а, ал.5 от НК/ ДВ бр.26/2010г./, изисква да се установи наличието на изрично визираната предпоставка по ал.5 на чл.248а от НК- предоставените средства на дружеството- кандидат за финансиране, впоследствие да са преминали в дееца- физическото лице, независимо дали е действал в лично качество или като представляващ и управляващ дружеството. Такъв факт по делото не се установява, а и доказването не се изисква при самата обвинителна теза за получени от дружеството средства, което води до невъзможност да се ангажира отговорността на подсъдимата по посочения квалифициран състав. Като е квалифицирал деянието на подсъдимата по чл.248а, ал.5 от НК първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Същото може да се отстрани от въззивната инстанция, чрез преквалифициране на деянието по чл.248а, ал.3 във вр.с ал.2 от НК, тъй като е в полза на подсъдимата. С оглед на това Г. следва да бъде оправдана по предявеното й по- тежко обвинение по чл.248а, ал.5 от НК В хода по съществото на делото пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимата навежда довод за малозначителност на деянието и прави искане да се приложи нормата на чл.9, ал.2 пот НК, като на посоченото основание същата да бъде оправдана. Настоящият въззивен състав намира наведения довод за неоснователен. Посочената норма урежда две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление: когато то не е общественоопасно въобще и не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения или когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Въпросът дали извършеното деяние е малозначително се решава във всеки конкретен случай при съвкупната преценка на всички елементи от състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, особеностите на конкретното деяние, с оглед възможността, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на същия, общественоопасните последици от деянието и данните за личността на извършителя. В настоящия казус преценката на конкретните правнозначими обстоятелства налага извод, че извършеното от подсъдимата деяние не е с ниска степен на обществена опасност. С него са засегнати обществени отношения, свързани с правилното информиране на органите по разпределение на финансовите средства от еврофондовете. При това тази обществена опасност не е явно незначителна, като се очертае спецификата на накърнените обществени отношения, гарантиращо взаимното доверие между държавите- членки на ЕС при реализиране на европейските механизми за подпомагане развитието на селскостопанските райони в страната, както и крайно негативното отражение на такова деяние върху взаимоотношенията на нашата страна с финансиращите европейски фондове. Проявата на подсъдимата е общественоопасна и поради това престъпна и с оглед, както на невярно декларираното обстоятелство, че е имала произведена селскостопанска продукция, като условие да получи европейските средства, така също и с оглед на високия размер на същите, които неправомерно са били получени от управляваното от нея дружество. Следва да се посочи и, че за съставомерността на деянието е без значение, че обектът е изграден и е ползван в последствие по предназначение, както и че това обстоятелство не води до незначителност на извършеното. По вида и размера на наказанието: С оглед преквалификацията на извършеното от подсъдимата Г. престъпно деяние в по- леко наказуемо престъпление, настоящият съдебен състав се произнесе по вида и размера на наказанието, което следва да й се наложи за него. При това съдът отчете обстоятелствата, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимата. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете сравнително завишената степен на обществена опасност на деянието, както и високият размер на неправомерно получените от управляваното от подсъдимата дружество европейски средства. От друга страна като смекчаващи обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни за личността й, влошеното й здравословно съС.ие, обстоятелството, че парите са били използвани за построяване на къща за гости и че последната е била използвана по предназначението й. Съдът отчете като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство изтеклия значителен период от време от извършване на деянието, който е повече от десет години, а така също и немалкия период на протичане наказателното производство от образуването му- повече от пет години. С оглед на посочените обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че наказанието на подсъдимата следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като съдът приема за справедливо санкционирането й с лишаване от свобода за срок от десет месеца, в каквато насока следва да се измени обжалваното присъда. Съдът намира, че следва да се намали и определения, на основание чл.66, ал.1 от НК, изпитателен срок от пет години на три години, считано от влизане на присъдата в сила. Настоящият съдебен състав намира, че с определеното наказание ще се постигнат по най- ефективен начин целите му, визирани в чл.36, ал.1 от НК и преди всичко превъзпитателната му роля по отношение на осъдената. С оглед на това намира, че предвиденото в чл.248а, ал.3 кумулативно наказание глоба не следва да се налага на подсъдимата, на основание чл.55, ал.3 от НК. Наред с това съдът намира, че наказанието глоба не следва да се налага, и поради принципа за забрана влошаването положението на подсъдимата, тъй като въззивното производство е образувано само по нейна жалба. На основание чл.189 от НПК подсъдимата Г. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда направените разноски пред настоящата инстанция общо в размер на 3 299, 21лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и 2 във вр.с чл.334 т.3 от НПК Великотърновски апелативен съд съдът