Решение № 7366 от 21.8.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1398/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба на дружество „•••••“ ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя М. И., чрез адв. Р. В., срещу Решение № 32-183262/16.05.2023 г. на директора на ТД „Митница Русе“, с което е определена нова митническа стойност за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение с МД: - MRN 21BG004205015637R2/06.08.2021 г. в размер на 10 137.74 лв. с дата на възникване – 06.08.2021 г. и нова данъчна основа в размер на 11 401.51 лв., като вносното мито е определено в размер на 10 137.74 лева, за довнасяне – 227.88 лева и ДДС 501.34 лв. и MRN ••••••/18.02.2021 г. в размер на 8 663.91 лв. с дата на възникване – 18.02.2021 г. и нова данъчна основа 9 780.30 лв., като вносното мито е определено в размер на 8 663.91 лева, за довнасяне – 641.54 лева и ДДС 1 411.40 лв. В жалбата се твърди неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 при отхвърляне на декларираната с ДМ договорна стойност на двата автомобила. Твърди се също така, че от административния орган е нарушено правото на изслушване на дружеството-жалбоподател, дадено му с разпоредбата на чл.8 §1 б.а) и в) от Регламент (ЕС) № 2447/2015, тъй като в издаденото решение са включени мотиви и доказателства, които не са представени на жалбоподателя за изразяване на становище по тях с отправеното към него съобщение с рег. № 32-113881/24.03.2023 г. по чл.22 §6 във връзка с чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Излагат се и аргументи за съществено нарушение на чл.35 от АПК, тъй като решението е издадено без да са обсъдени направените от дружеството възражения за съдържащите се в съобщението мотиви. Оспорват се и мотивите, обосноваващи отхвърлянето на метода на договорената стойност по чл.70 §1, от Регламент (ЕС) № 952/2013 и декларираната въз основа на него цена на процесните два автомобила, внесени с - MRN ••••••/06.08.2021 г. и MRN ••••/18.02.2021 г., както обосноваващи отхвърлянето на методите по чл.74 §2 и § 3 от същия регламент при определяне на митническата стойност на двата обследвани автомобила. Излагат се и доводи, че решението е постановено в размер с практиката на СЕС. Като се излагат подробни доводи в сочените насоки, се иска от съда да отмени оспорения административне акт изцяло, ведно със законната лихва върху сумите за периода, определен в чл.114 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В срока по чл.163 ал.2 от АПК ответникът по оспорването – директор на ТД „Митница Русе“, е депозирал писмено становище вх. № 15799/27.07.2023 г. (л.126, т.1), в което се излагат възражения по съществото на спора. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. В., която поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в молба от 21.02.2024 г. (л.302, т.2) и молба от 22.05.2024 г. (л.425, т.2). Претендират се разноски по делото, съобразно представения списък. Ответникът – директор на ТД „Митница Русе“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалният представител на ответника е депозирана молба вх. № 19567/06.10.2023 г. (л.197, т.1), ведно със становище по съществото на спора (л.198, т.1), в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановения административен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна съдът намира за установено следното: В Митнически пункт „Пристанище Лом“ (са регистрирани следните МД за режим „допускане за свободно обращение“: елемент от данни (ЕД) 6/ като: „употребяван лек автомобил, марка „Хонда, модел „••••“, първа регистрация – 02.01.2016; тип – бензин; работен обем – 2 400 куб. см.; мощност на двигателя – 157 HPDIN; шаси •••••. Получател на превозното средство е „••••“ ЕООД, ЕИК •••••, с адрес: гр. Пловдив, район „Северен“, [улица]. По МД са декларирани: в ЕД 5/15 „Код на държава на произход - СА (Канада), в ЕД 4/11 „цена на стоката“ – 5 500 CAD (канадски долара) при курс 1.30982 лв.; в ЕД 6/14 „Код на стоката по Комбинираната номенклатура“ – 87032390; в ЕД 4/9 „Добавяния и приспадания“ – код АК (международен транспорт) – 654.91 лв., код ВА (транспорт след пристигане на мястото на въвеждане) – 250.00 лв.; в ЕД „Статистическа стойност и митническа стойност“ – 7 858.92 лв., заплатени задължения: - мито 785.89 лв., за ДДС – 1 778.96 лв. При митническото оформяне на стоката са представени: - регистрационен талон на автомобила № •••• фактура (invoice) № ••••• г. за покупка на стоката на стойност 5 500 CAD, packing list, кредитен превод в чужда валута (FIBank), референция ••••/12.05.2021 г. в размер на 5 500 CAD, транзитна декларация (Т1) с МRN •••••; елемент от данни (ЕД) 6/ като: „употребяван лек автомобил, марка „Фолксваген, модел „••••, първа регистрация – 02.01.2017; тип – бензин; работен обем – 1 400 куб. см.; мощност на двигателя – 150 HPDIN; шаси ••••. Получател на превозното средство е „••••“ ЕООД, ЕИК ••••, с адрес: гр. Пловдив, район „Северен“, [улица]. По МД са декларирани: в ЕД 5/15 „Код на държава на произход - СА (Канада), в ЕД 4/11 „цена на стоката“ – 1 068 CAD (канадски долара) при курс 1.27175 лв.; в ЕД 6/14 „Код на стоката по Комбинираната номенклатура“ – 87032390; в ЕД 4/9 „Добавяния и приспадания“ – код АК (международен транспорт) – 890.22 лв., код ВА (транспорт след пристигане на мястото на въвеждане) – 250.00 лв.; в ЕД „Статистическа стойност и митническа стойност“ – 2 248.45 лв., заплатени задължения: - мито 224.85 лв., за ДДС – 544.66 лв. При митническото оформяне на стоката са представени: - регистрационен талон на автомобила № •••••, фактура (invoice) № •••• г. за покупка на стоката на стойност 1 068 CAD, packing list, и транзитна декларация (Т1) с МRN ••••. След анализиран възможен риск по отношение на декларираната и приета митническа стойност, на основание чл.70 от ЗКС на ППС, изнесени от Канада и допуснати за свободно обращение в Република България, е извършена последваща проверка по линията на международното сътрудничество със съдействието на канадската митническа администрация. С писмо рег. № 32-441111/16.12.2022 г.- Canada Border Services Agency (л.273, т.2) във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация, е предоставена на ЦМУ – София на Агенция „Митници“ информация в електронен формат (BG-ExportDeclaration-9396-9053 Quebek Inc) за превозни средства, изнесени от Канада с дестинация Р България. В писмото е посочено, че във връзка с пет броя искания на българските митнически власти са приложени файлове, именовани, както следва: “BG_ExportDeclaration-KRONOS INTERNATIONAL SHIPPERS [интернет адрес]”, “BG_ExportDeclaration-Terra Mare Cargo [интернет адрес]”, “BG_ExportDeclaration - Ramcar [интернет адрес]”, “BG_ExportDeclaration – 1 st Auto [интернет адрес]” и „BG ExportDeclaration-9396-9053 Quebec [интернет адрес]“, съдържащи данни за изнесени от Канада автомобили с направление Република България. Писмото е препратено на териториалните дирекции на Агенция Митници, в резултат на което е извършен последващ контрол на стоките, декларирани с MRN ••••••/06.08.2021 г. и MRN •••••/18.02.2021 г. С писмо рег. № 32-17339/13.01.203 г. (л.94, т.1) на директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ /Д „МРР“/ при ЦМУ – София, директорът на ТД „Митница Русе“ е уведомен за представени данни за превозни средства, допуснати за свободно обращение в митническите учреждения в състава на ТД „Митница Русе“, включително, данни за износа на горе цитираните автомобили, както и е изпратен и оригиналният файл, предоставен от канадската митническа администрация – BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec [интернет адрес] (л.96, т.1). При анализ на приложените към декларацията документи и информацията, предоставена от канадските митнически власти, е констатирано съответствие по отношение на декларираните стоки - автомобил 2016 ••••• •••• /номер на шаси/ и номер на канадската износна декларация, – ••••• CA, QC, и автомобил 2017 •••••. 1460 KGVIN: ••••• /номер на шаси/ и номер на канадската износна декларация ••••, QC, с посочена сума 4 315.00 CAD, отразени в колона Proof_of_Report от таблица BG ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx. Установено е, че за употребяван лек автомобил „Хонда, модел „CR-V“, шаси •••••, допуснат за свободно обращение с МД с MRN ••••• г. е декларирана износна сума 13 864.00 CAD; за употребяван лек автомобил марка „Фолксваген, шаси •••••, допуснат за свободно обращение с MRN •••••18.02.2021 г. е декларирана износна цена в размер на 4 315 CAD /Total_Value/Total Value_Currency от таблица BG ExportDeclaration-9396-9053 Quebec [интернет адрес], sheet Commodities/ (л.101, т.1). Административният орган е приел, че съгласно предоставените данни, е налице несъответствие в размерите на декларираната и установена цена на цитираните превозни средства, което е предпоставка за възникване на основателно съмнение, доколко митническата стойност е цялата сум, действително платена или подлежаща на плащане, при което е формиран извод, че на основание чл.140 §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, декларираната митническа стойност на стоките не следва да се определи въз основа на метода на договорената стойност по чл.70 от МКС. След извършена справка в МИСЗА, при която са извлечени всички случаи на деклариране за допускане за свободно обращение на стоки по зададените критерии, държави на изпращане/износ САЩ, чието митническа стойност е декларирана на основание чл.70 от МКС и, съответно, приета от митническите власти, е достигнато до извода, че не може да се определи митническата стойност въз основа на идентични стоки, тъй като е невъзможно да се докаже сходност на стоката при установената амортизация, като е посочено, че за приложимостта на чл.74 §1 и §2 от МКС, са необходими данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи, но поради липсата на такава база данни, както и липсата на информация за размера на обичайната печалба и размер на общи разходи, от страна на митническата администрация е прието, че този методи също е неприложим за остойностяване на стоките. С оглед горното, с възлагателно писмо № 32-79683/28.02.2023 г. (л.63, т.1) е изискано от лицензиран оценител да изготви експерти справедливи пазарни оценки на процесните два автомобила, декларирани за режим „допускане за свободно обращение“ от „•••••“ ЕООД. С писмо вх. № 32-110587/22.03.2023 г. (л.65, т.1) са предоставени експерти пазарни оценки, изготвени по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и по метода на амортизирана възстановителна стойност и пазарни сравнение, включващи: - разходите за международен транспорт до мястото на въвеждане на митническата територия на ЕС, мито, разходи за транспорт (вътрешен) на територията на ЕС, ДДС и нормална търговска надценка за отрасъла (10%), като данните са съобразени с датите на деклариране на стоките: 06.08.2021 г. и 18.02.2021 г., при което е определено мито за доплащане: - 277.88 лв. и ДДС 501.34 лв. за лек автомобил Хонда CV-R и мито за доплащане в размер на 641.54 лв. и ДДС в размер на 1 411.40 лв. за лек автомобил Ф. Д.. Митническата стойност на стоките е определена на база данните от експертната оценка, от която са приспаднати разходите за ДДС, мито, вътрешен транспорт и търговска надценка, а при формирането на данъчната основа по чл.55 ал.1 от ЗДДС, към митническата стойност са прибавени новите размери на митото и вътрешния транспорт, деклариран в ЕД 4/9 (код ВА) на МД. След извършената от митническите органи проверка, на основание чл.22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл.26 и чл.34 от АПК, с писмо № 32-113881/24.03.2023 г. (л.60, т.1) вносителят на стоките е уведомен, че започва административно производство по определяне на нова митническа стойност на стоките и възможност да се запознае с документите, налични по преписката и да изрази становище, като представи допълнителна информация и документи във връзка с процесните МД. В съобщението са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС. Писмото е връчено на представител на жалбоподателя на 28.03.2023 г. (л.62, т.1). В тази връзка, в ТД „Митница Русе“ постъпва искане №••••• г.( л.59, т.1) от вносителя „•••••“ ЕООД за предоставяне на всички документи по образуваната преписка, включително и представените от него. Дружеството е получило заверени копия на документи с писмо рег. № 32-140954/11.04.2023 г. (л.57, т.1), връчено на 13.04.2023 г. (л.58, т.1) на представител на дружеството. Последвала е кореспонденция между двете страни, с оглед предоставяне на допълнителна информация (л.54-л.56, т.1), като на 27.04.2023 г. от страна на „•••••“ ЕООД е депозирано становище по уведомлението за откриване на административно производство № 32-159014 (л.48, т.1). В становището, с което е изразено несъгласие с мотивите на митническия орган, като са изложени подробни доводи, че уведомлението не съдържа мотиви, по които може да се вземе отношение, тъй като за част от използваните документи и информация е направен отказ за предоставяне, а за останалите, незаконосъобразно е изискано заплащане на определена сума по тарифа, което води до грубо нарушение на правото на защита на дружеството, изразяващо се в невъзможността му да изложи становище по мотиви, в които липсва всякаква конкретика и законова обоснованост. Изразява се също така, несъгласие с метода по чл.74 §3 от МКС, приложен за остойностяване на автомобилите от процесните две МД, приложен на база експертна пазарна оценка. На 16.05.2023 г. директорът на ТД „Митница Русе“ издава оспорения в настоящото съдебно производство административен акт - Решение рег. № 32-183262 (л.36, т.1). С процесното решение на директора на ТД „Митница Русе“, са отхвърлени декларираните с МД с MRN •••••/06.08.2021 г. и с MRN •••••/18.02.2021 г. митнически стойности и на основание чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за декларираните стоки е определена нова митническа стойност в размер, съответно, на 10 137.74 и 8 663.91 лв., за които стойности е прието, че на основание чл.77 §1 б.а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническите декларации – 06.08.2021 г. и 18.02.2021 г. (чл.77 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.). В резултат на новата определена митническа стойност на основание чл.85 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстващи на декларирания тарифен код, е определено ново митническо задължение в размер, съответно на 227.88 лв. и 641.54 лв., а на основание чл.55 от ЗДДС, за извършения внос е определена нова данъчна основа в размер на 11 401.51 лв. за л. а. Хонда CV-R и 9 х870.30 лв. – за л. а. Ф. Д., по отношение на които е прието, че на основание чл.54 ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.77 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС. В решението е указано, че на основание чл.108 §1 от МКС, дружеството „••••“ ЕООЗ, ЕИК•••••, с адрес: гр. Пловдив, район „••••“, [улица], в качеството на длъжник, съгласно разпоредбите на чл.77 §3 от същия регламент следва да заплати в 10-дневен срок от получаване на решението съответстващите размери на митническите задължения и тези за ДДС. Посочени са и основанията за начисляване на лихви за забава: - считано от датата на възникване на задълженията до датата на уведомяването, в съответствие с чл.102 от МКС (чл.114 §2 от МКС); лихви за забава върху размера на неизплатените задължения, считано от датата на изтичане на определения срок по чл.108 §1 от МКС до датата на ефективното плащане; лихви за забава върху митните сборове по митническо задължение, както и лихви върху несъбрания данък (чл.59 ал.2 от ЗДДС). Формирани са изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесните МПС. Други доводи не се излагат, както и не се обсъждат фактурите, товарителниците, транспортните контейнери, оферти, кореспонденция или др. подобни, предшестващи сделката. Не се коментират банкови извлечения на валутните сметки на лицето или данни за извършени банковите операции, както и документи за извършено плащане, предвид условието на плащане, посочено във фактурата, а именно „Pаyment“, а единствено се твърди наличие на несъответствие в декларираните и установени данни за стойността на двата автомобила. При анализ на приложените към МД документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти достигнали до извод, че декларираните, на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митнически стойности, определена въз основа на фактури: № RA- ••••••/01.05.2021 г. (л.а. Хонда CV-R), издадена от ••••• Inc., и № •••••/21.01.2021 г. (л.а. Ф. Д.), издадена от •••• QUEBEC Inc., следва да бъдат отхвърлени. Последното е обосновано с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ, и в декларацията за внос. След като са приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи са приложили вторичните методи посочени в чл.74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. В мотивите на решението обаче, липсва мотиви относно направените от жалбоподателя възражения. Решение рег. № 32-183262 (л.36, т.1) е връчено на представител на дружеството на 18.05.2023 г. (л.45, т.1). Последното е оспорено от „••••“ ЕООД пред Административен съд Пловдив с жалба вх. № 12 053 от 01.06.2023 г. (л.3, т.1). В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - приложените към жалбата доказателства; писмено становище от ответната страна; преведени на български език документи от канадските власти (л.131, т.1); писмено становище от ТД „Митница Русе“ (л.157, т.); постъпили от ответника и жалбоподателя писмени доказателства с молби вх. № 20342/16.10.2023 г., вх. № 23701/27.11.2023 г. и молба вх. № 23993/30.11.2023 г.; документи, представени от ответната страна в с. з. от 22.02.2024 г.; писмо от ТД „Митница Русе“ вх. № 4024/05.03.2024 г. (л.327, т.2); писмени доказателства, представени в з. но 23.05.2024 г.; Решение № Р-235/32-204823 от 21.06.2022 г. на директора на А “Митници“ (л.179, т.1), с което е разрешено предоставяне на достъп до обществена информация – Указания, рег. № 32-2326/21.01.2022 г. (л.180-гръб, т.1) на ЦМУ при А „Митници“ – София относно определяне на митническата стойност на автомобилите, декларирани като „употребявани“, „катастрофирали“, „повредени“, „наводнени“ и „дефектирали“; Решение № Р-464/32-510914 от 10.08.2023 г. на директора на А „Митници“ (л.228, т.1), с което е разрешено предоставяне на достъп до обществена информация; Заповед № ЗАМ – 766/32-164865 от 02.05.2023 г. (л.229, т.1) на директора на А „Митници“ за утвърждаване на Указания за уеднаквяване на практиката по проверка, оспорване, приемане или отхвърляне на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава (л.230, т.1). В с. з. на 05.12.2023 г. е изслушана и приета без възражения от ответната страна съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи. Като е извършило подробно описание на цялата информация относно всеки един автомобил като марка, модел, номер на шаси, цена, разходи за транспорт до мястото на въвеждане на стоките на територията на ЕС, транспорт след пристигане на мястото на въвеждане, статистическа стойност, изчислено мито, ДДС, начин на плащане, като е описало начина на осчетоводяване на процесните две сделки, експертът посочва, че всички плащания са извършвани изцяло авансово по банков път, като процесния инвойс № RA-••••• г. – 1 068 CAD е платен изцяло и се покрива като част от авансов банков превод от 31.12.2020 г. на обща стойност 27 880.26 лева или 22 180 CAD. Посочва също, че плащането по инвойс № •••••/01.05.2021 г. – 5 500 CAD е отново изцяло авансово, като част от превода на 07.04.2021 г. – 28 294 лв. или 21 500 CAD. Вещото лице е установило също така, че салдото по партидата на доставчика „••••“ към 09.06.2023 г. е надвнесена сума /авансово/ в размер на 43 187.93 лв., като в тази връзка уточнява, че преводите не могат да се обвържат конкретно с всяка една фактура, поради начина на осъществяване на сделките – чрез авансови плащания. В с. з. на 23.05.2024 г., на основание чл.204 ал.2 от ГПК се извърши оглед – отвори се диск „BG ExportDeclaration Ruse“, представен с молба вх. № 4024/05.03.2024 г. (л.327, т.2), като при отварянето се направиха екранни снимки, които са принтирани и приложени по делото, и въз основа на които е посочена по-горе информацията относно процесните два автомобила. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е срещу решение за определяне на нова митническа стойност, съответно, на нови, по–високи размери на вносно мито и ДДС, както и на задълженото лице. Решението има характер на индивидуален административен акт и подлежащ на оспорване по реда на АПК. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалваното решение, определен с последното за длъжник на определените в по–висок размер вносно мито и ДДС. Жалбата е подадена в срока по чл.149 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което същата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл., да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от компетентен орган по чл.19 ал.7 от ЗМ, според който за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Според разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., освен когато, даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22 § 4, 5, 6 и 7, чл.23 § 3 и чл.26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора на ТД „Митница Русе“ към Агенция "Митници" е издадено от компетентен административен орган в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл.101 §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във връзка с чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ във връзка с чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия, поради което същото е валидно. Актът е издаден в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти, както и правната им квалификация. При проверката по чл.146, т.3 от АПК за спазване на административно-производствените правила съдът установи следното: Спазени са правилата за предварително уведомяване, съгласно императивната разпоредба на чл.22 §6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, за мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност засегнатото лице да изрази становище в 30 дневен срок. Изпратено е съобщение до жалбоподателя, като същото е получено и е постъпило становище от „••••“ ЕООД. Оспореното решение е постановено преди изтичане на тригодишния давностен срок по чл.103 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като процесните митнически задължения са възникнали на 18.02.2021 г. и на 06.08.2021 г., а решението е от 16.03.2023 г. Според чл.103 §3 б.б) от Регламент 952/2013, сроковете, определени в параграфи 1 и 2, се спират, когато в съответствие с чл.22 §6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение. Т. е. спиране се прилага, считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си. В конкретния случай, съобщението по чл.22 §6 от Регламент 952/2013 е връчено на дружеството на 28.03.2023 г., като е предоставен 30-дневен срок за становище, респ., срокът чл.103 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е бил спрян за този период, като в случая се констатира, че същият изтича, съответно, на 18.03.2024 г. и на 06.08.2024 г. Т. е. решението е издадено в указания срок. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.140 §1 от Регламента за изпълнение 2015/2447 затова, защото от него не е поискана информация относно достоверността на декларираните данни, преди да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност по разглежданата декларация. Нормата на чл.140 §1 от Регламента за изпълнение сочи, че, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Посоченият текст на регламента не установява задължение, а правна възможност митническите органи да поискат допълнителна информация от декларатора, поради което непоискването на такава допълнителна информация не представлява нарушение на производствените правила, още по–малко, съществено такова. В хода на административното производство жалбоподателят е имал възможност да представи всички доказателства, с които разполага, но такива не са предоставени с твърдението, че не разполага с всички документи, обосноваващи изводите на митническата администрация. Неоснователно е и възражението за нарушено право на изслушване на дружеството-жалбоподател, предвид указаното в съобщението по чл.22 §6 от Регламент 952/2013, където изрично е посочена възможността в 30-дневен срок последното да изрази своето становище, както и да се запознае с наличните документи по преписката или да получи извлечения от тях, което в крайна сметка е сторено от страна на административния орган. Каза се по-горе, с писмо рег. № 32-140954 от 11.04.2023 г. на заместник директора на „митница Русе“ и посочено, че на страната ще бъдат изпратени на посочения от нея електронен адрес заверени копия на документи – 31 л. На следващо място, съдът констатира, че липсва заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл.84 от ЗМ, съответстваща на чл.48 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. Съгласно посочената разпоредба, е допустим последващ контрол на митническите органи след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Няма спор, че е извършен последващ контрол, предвид посоченото в оспорения акт -: „… след като се запознах с материалите по образувана преписка в резултат на извършена проверка на основание чл.48 от МКС и чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ…“. В този случай е приложима разпоредбата на чл.84в от ЗМ, според която, проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл.84 ал.2, трябва да отговаря на изискванията за форма по чл.84в ал.3 от ЗМ и да се връчи на заинтересованото лице. По делото нито има доказателства, нито се твърди издаване на заповед за извършване на последващ контрол. В този смисъл е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Освен, че е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, в обжалваното е допуснато и нарушение материалния закон – отменително основание по чл.146 т.4 от АПК. Процесните MRN ••••••/06.08.2021 г. и с MRN ••••••/18.02.2021 г. са предмет на последващ контрол по реда на чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ. За целите на последващия митнически контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи. В случая, в резултат на извършената проверката, за митническите органи възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, които не са отпаднали, поради което по проверяваната митническа декларация е определена нова митническа стойност на основание чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно, са определени и нови задължения за мито и ДДС. В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на ЕС. Съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В този случай се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В разпоредбата на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във връзка с чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е предвидено, в случай, че не е възможно стойността да се определи по основния метод или по предвидените вторични методи в чл.74 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., същата да бъде определена, като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл.70 и чл.74 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. По същество, методът, посочен в чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага след изчерпване на всички възможности, посочени в чл.70 или чл.74 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Така предвидените вторични методи, в това число, и резервният метод, се прилагат субсидиарно, както по отношение на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и помежду си, т.е. всеки един метод може да бъде приложен само след изчерпване на възможността да бъде приложен предходният. Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай, съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения. В тази връзка, съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и обосновани със съответните доказателства, а установената допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения. За да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на разглежданата в настоящото производство декларация. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и, че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – Канада. Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесните МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Не е установено обаче от ответника, на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази, посочена при деклариране на износа. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална, не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоките. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. Съществена доказателствена подкрепа би получил органът, в случай, че бе получил митническата износна декларация и съпътстващите я първични документи. При тези съображения, не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност, е действителната стойност, а не тази, декларирана при вноса. При наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Съответно, митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесните стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Извън горното, митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение, преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи изброените в чл.74, §2 вторични методи по букви от а) до г). Посочени са мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но мотивите са общи и декларативни. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите се свеждат до липсата на информация, относима към неговото приложение. Липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. Напротив, митническият орган не е изяснил дори щетите на внесения автомобил, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки. От друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл.74 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Всъщност, опорочаването на първия от алтернативните методи опорочава и прибягването до всеки следващ, тъй като липсата на надлежни доказателства за неговата неприложимост поставя под съмнение прилагането на всеки следващ. При тези съображения, съдът приема, че митническият орган необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явяват неприложими в настоящия случай и, съответно, необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Резервният метод по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е неправилно приложен, тъй като митническият орган е определил стойността на автомобилите въз основа на информация от експертна пазарна оценка, изготвянето на която е възложено от митническата администрация, при прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и по методите на амортизираната възстановителна стойност и пазарни сравнения за територията на Р България. Горният извод се налага предвид посоченото в експертната оценка, а именно: - информацията е почерпена от сайтове за продажба на автомобили: „[интернет адрес]“, „[интернет адрес]“ и [интернет адрес], които са на митническата територия на Съюза. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл.144 §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, и по-конкретно, б.а) според който текст, митническата стойност не може да се определя въз основа на продажната цена в рамките на митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата територия на Съюза. В обобщение, съдът счита, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираните с MRN •••••••/06.08.2021 г. и с MRN ••••••/18.02.2021 г. митнически стойности на внесените стоки, както и незаконосъобразно, същите са изменени при прилагане на реда, посочен в чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвид изложеното, съдът намира, че с оспореното решение незаконосъобразно е определена нова митническа стойност на внесените стоки, въз основа на които, незаконосъобразно са определени нови публични задължения за мито и ДДС. При тези съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен. При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 1 773.00 (хиляда седемстотин седемдесет и три) лева, представляващи – 50.00 лв. – платена държавна такса, 870.00 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Административен съд – Пловдив, 750.00 лв. за процесуално представителство за 3 последващи съдебни заседания и 200.00 лева, депозит за вещо лице. Неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за транспортни разходи и, като такава, същата не следва да бъде уважена. Съображенията на настоящия състав на съда за този извод са следните: Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието "разноски", граматическото и логическо тълкуване на чл.143 от АПК и чл.78 и следв. от ГПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни. Следователно, разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна защита има право да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение и то, само за един адвокат. Разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни не представляват такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски; отделно от това - личното явяване на страната не е задължително - Сравн.: чл.142 ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и чл.224 и чл.269 ал.1 от НПК. /Така - Определение № 9937 от 15.07.2014 г. по адм. д. № 16165/2013 на ВАС, Решение № 15209 от 19.11.2013 г. по адм. д. № 7308/2012 на Върховния административен съд, Решение № 16178 от 05.12.2013 г. по адм. д. № 1261/2013 на ВАС, Определение № 4093 от 14.04.2015 г. по адм. д. № 3519/2015 на ВАС и др./. Воден от горното, Административен съд - Пловдив, ХVI състав