Решение № 20000 от 15.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 5913/2024 г.

ОСТАВЯ в сила решение без номер от 29.04.2024 г., постановено по нахд №16678/2022 г. на СРС, НО, 103 състав. ОСЪЖДА Главна дирекция инспекция по труда да заплати на „МС-21 секюрити груп“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], жк „Л. [жилищен адрес] на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, сумата от 600 лв. /шестстотин/, представляваща разноски в производството. Решението е окончателно. Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ срещу решение без номер от 29.04.2024 г., постановено по наказателно от административен характер дело (нахд) №16678/2022 г. на Софийски Районен Съд (СРС) – Наказателно отделение (НО), 103 състав, с което е отменено Наказателно постановление № 23-2200647/09.12.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. С посоченото НП на „МС-21 секюрити груп“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, за неизпълнение на законово задължение по 8, ал. 3, вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ. В жалбата е посочено, че решението на СРС е незаконосъобразно. От съда се иска съдебният акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който решението на СРС да бъде отменено. По време на проведеното по делото открито заседание, касаторът се представлява от юрк. С., която поддържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба се представлява от адв. И., която оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на СГП счита жалбата по същество за неоснователна. Административен Съд С. – град, ХXIII-ти касационен състав, след като взе предвид и обсъди по отделно и в съвкупност наведените от касатора доводи, тези на пълномощника на ответника и на представителя на СГП и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното: За да постанови решението си районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е установил фактите, които са от значение за спора, включително е проведен разпит на актосъставителя. От неговите показания и от събраните в хода на производството писмени доказателства съдът е изградил вътрешното си убеждение и е приел, че в периода от 18.10.2022 г. до 02.11.2022 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „МС-21 Секюрити Труп" ЕООД. Проверката била извършена на 18.10.2022 г. в офис, намиращ се на адреса на управление на дружеството и по документи в периода от 24.10.2022 г. до 02.11.2022 г. От контролните органи било установено, че в проверявания обект работи лицето Н. А. Р., гражданин на трета държава - Р. Федерация, [дата на раждане] Лицето попълнило декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която декларирало, че работи в "МС-21 Секюрити Груп" ЕООД от 03.10.2022 г. От работодателя бил представен акт за раждане за Р., както и удостоверение за произход за бащата на Р. - А. О. Р., от което е видно, че бащата е с български произход. От работодателя „МС-21 Секюрити Груп" ЕООД бил представен и трудов договор с лицето Н. А. Р. от 05.10.2022 г., като в същия била посочена дата на постъпване на работа на 06.10.2022 г. На 02.11.2022 г. упълномощено от „МС-21 Секюрити Груп" ЕООД лице писмено потвърдило, че към 14.10.2022 г. е са подавани документи за регистрация за лицето Н. А. Р. в Агенцията по заетостта. На 02.11.2022 г. била представена декларация с вх. №РКЗ-10-00-1208/01.11.2022 г. от Агенция по заетостта, за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация, в която било посочено и лицето Н. А. Р.. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № 2235182/02.11.2022 г. Бил съставен АУАН № 23-2200647/02.11.2022 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП. СРС, преценявайки събраните доказателства, е направил изводи за това, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административен Съд С. – град, ХXIII-ти касационен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: По делото е приложена разписка, удостоверяваща, че съобщението за изготвеното решение е връчено на касатора на 10.05.2024 г. Касационната жалба е подадена чрез СРС на 23.05.2024 г. /вх. № 171528/, т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна и срещу съдебен акт, който е бил неблагоприятен за нея и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, тя е неоснователна. СРС е отменил НП като е посочил, че не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не е посочена дата на нарушението. Касационният състав приема, че липсата на конкретна дата в НП не представлява основание за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно. Датата на извършване на нарушението се установява по категоричен начин от съдържащите се в административната преписка доказателства – трудов договор, от който е видно кога лицето е започнало работа. Именно от датата на сключването на трудовия договор – 05.10.2022 г., е започнал да тече срокът за подаване на декларация по чл. 8, ал. 3, вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ. Правилна е преценката на СРС, че НП не съдържа пълна правна квалификация и фактическо описание на нарушението каквото е изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. От съдържанието на НП се установява, че работодателят не е регистрирал в Агенцията по заетостта упражняването на трудова дейност от гражданин на трета държава – Руската федерация, съгласно чл. 8, ал. 3, вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ. В НП не е направена пълна правна квалификация, съответстваща на фактическото описание на посоченото нарушение. От съдържанието на НП е видно, че в същото е посочен както нарушен чл. 8, ал. 3, вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ. Според чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ, лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ не съдържа в себе си пълния фактически състав на административното нарушение, посочено в НП, а препраща към подзаконовата нормативна уредба - ППЗТМТМ. Чл. 30а от ППЗТМТМ регламентира седмодневен срок за подаване на декларация за регистрация в Агенцията по заетостта в случаите по чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ. Както правилно е приел и СРС в решението си, от административно-наказващия орган е следвало цифрово и словесно да бъде посочен освен чл. 8, ал. 3, чл. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗМТМТ, както и чл. 30а от ППЗТМТМ, конкретизиращ задължението на работодателя, както и срока за неговото изпълнение. В АУАН и НП не е направено пълно и ясно описание на деянието, извършено от санкционираното дружество, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Съгласно цитираната по-горе разпоредби на чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ и чл. 30а от ППЗТМТМ, нарушението се изразява в неподаване на декларация от работодателя. От административно-наказващия орган не е описано това деяние в НП, а е посочена липса на регистрация в Агенцията по заетостта на гражданин на трета страна – Руската федерация, което не съответства на разпоредбите на чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ и чл. 30а от ППЗТМТМ. Липсата на ясно и конкретно описание на нарушението в АУАН и НП води до несъответствие на АУАН и НП с изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което представлява съществено процесуално нарушение, препятстващо правото на защита на наказаното лице. По така изложените съображения решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски. Такива са поискани своевременно, поради което съдът дължи присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен Съд С. – град, ХXIII-ти касационен състав, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила решение без номер от 29.04.2024 г., постановено по нахд №16678/2022 г. на СРС, НО, 103 състав. ОСЪЖДА Главна дирекция инспекция по труда да заплати на „МС-21 секюрити груп“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], жк „Л. [жилищен адрес] на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, сумата от 600 лв. /шестстотин/, представляваща разноски в производството. Решението е окончателно.