Решение № 129 от 30.10.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 58/2024 г.

С Присъда № 36/22.11.2023 г. по НОХД № 93/2022 г. на Окръжен съд – Плевен подсъдимА. А. О. Б. е признА. за виновна в това, че на 07.06.2021 г. в гр. Койнаре, Област Плевен, умишлено умъртвила В. Г. П., поради което и на основание чл. 115, във вр. с чл. 54 от НК й е наложено наказание в размер на 14 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено времето, през което подсъдимА. А. О. Б. е била с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е присъдил направените разноски по делото. Подадена е въззивна жалба от А. О. Б., чрез упълномощения й защитник адвокат И. В.. Наведено е оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдА.. Според защитника, в хода на съдебното дирене не са събрани доказателства за виновността на подсъдимА., тъй като не са изяснени мотивът и причинА. за твърдяното престъпление. На следващо място се навежда довод, че са допуснати множество процесуални нарушения, които са довели до непълнота на доказателствения материал. Според защитника, от събраните доказателства се налага категоричен извод, че подсъдимА. А. Б. е действала в условията на неизбежна отбрана, тъй като била многократно притеснявана от пострадалия. Не е бил изяснен въпросът как пострадалият е проникнал в дома на подсъдимА. и с каква цел. Защитникът моли да се отмени присъдА., като се постанови нова такава, с която подсъдимА. да бъде признА. за невинна по обвинението за извършено престъпление. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново оспорва жалбА.. Заема становище да се потвърди присъдА. на първА. инстанция. Въззиваемият частен обвинител П. Г. П. не се явява и не взема лично становище. Адвокат П. Д., повереник на частния обвинител П. Г. П. оспорва жалбА.. Моли да се потвърди присъдА.. Въззиваемият частен обвинител Х. И. Х. не се явява и не взема лично становище. Адвокат В. М., повереник на частния обвинител Х. И. Х., оспорва жалбА.. Заема становище да се потвърди присъдА.. Въззиваемият частен обвинител Г. Г. И. не се явява и не взема лично становище. Адвокат В. К. повереник на частния обвинител Х. И. Х., оспорва жалбА.. Заема становище да се потвърди присъдА.. Адвокат М. П., упълномощен защитник на подсъдимА. А. О. Б., поддържа жалбА.. Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдА.. Защитникът излага съображения за липсА. на умисъл, тъй като подсъдимА. нямала намерени да умъртви пострадалия. СъщА. била провокирана с непосредствено противоправно нападение от страна на последния, както и то нанесените от него удари. Моли да се преквалифицира престъпление, за което е осъдена подсъдимА. от чл.115 НК в такова по чл.119 НК за причинена смърт при превишаване пределите на неизбежна отбрана, както ида се намали размера на наложеното наказание, съобразно времето, през което е била с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В правото си на последна дума подсъдимА. А. О. Б. моли да се намали размера на наложеното й наказание. Въззивният съд, като обсъди наведените оплаквания в подаденА. жалба, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалванА. присъда на основание чл. 313 и чл. 314 НПК намира за установено следното: ПодаденА. жалба е частично основателна. При извършенА. служебна проверка се констатира, че първоинстанционният съд е постановил А.куванА. присъда при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическА. обстановка по делото, като е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствА., включени в предмета на доказване, очертан с внесения обвинителен акт. Спазен е процесуалният ред при събирането и оценкА. на доказателства, гарантиращ тяхнА. годност. Въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, законосъобразно и обосновано е установена фактическА. обстановка, като изводите по фактите се възприемат изцяло от настоящА. инстанция. Въззивният състав, след като извърши и собствен анализ на доказателствА., събрани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, възприема изведеното от окръжния съд от фактическа страна, а именно: ПодсъдимА. А. О. Б. е българска гражданка. СъщА. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Койнаре, Област Плевен. ПодсъдимА. има завършено основно образование. СъщА. е вдовица. ПодсъдимА. е с чисто съдебно минало. Пострадалият В. Г. П. живеел в гр.Койнаре. Същият бил женен за св.Р. П., с която продължително време били фактически разделени. ПодсъдимА. работела дълги години в страни от Европейски съюз. През 2019 г. същА. се завърнала в България. ПодсъдимА. си закупила къща в гр.Койнаре на ••••••••, където се установила да живее със св. И. М.. Последният извършил ремонтни действия по къщА. и двора. Св.М. не живеел постоянно в града, тъй като работел в други населени места. Впоследствие двамА. се разделили. ПодсъдимА. се запознала с пострадалия В. П.. Последният посещавал дома й, като извършвал различни дейности, свързани с поддръжкА. на къщА. и двора. Между двамА. се установили близки отношения. П. оставал да спи в дома на подсъдимА.. ДвамА. се разхождали в града, като посещавали съвместно обществени заведения, като магазини, кафенета и църквА.. В различни периоди от време отношенията им били прекъсвани, тъй като някой от тях работел за известно време в чужбина, както и поради възникнали скандали между тях. В месец декември 2020 г. и началото на месец януари 2021 г. подсъдимА. Б. и П. били разделени. ПървА. живеела в дома си със св. И. М.. През периода 30.12.2020 г. -01.01.2021 г. подсъдимА. подала три сигнала до Национален телефон 112 срещу пострадалия П.. През нощта на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. последният дошъл до дома й, където Б. била със св.М.. П. хвърлял пиратки и прекъснал електрическото захранване на къщА.. Св.М. си заминал след този случай, а подсъдимА. продължила отношенията си с пострадалия П.. В периода от 07.04.2021г. до 01.06.2021г. подсъдимА. била на работа в чужбина. ДвамА. с пострадалия П. били разделени, но осъществявали активна телефонна комуникация. За периода от 31.03.2021г. до 06.06.2021г. между двамА. били проведени общо 190 телефонни разговора, като 164 от тях били инициирани от Б.. На 01.06.2021 г. подсъдимА. се върнала в България. Обадила се на пострадалия П. и двамА. отново започнали да се виждат. На 06.06.2021 г. подсъдимА. и П. били заедно. Скарали се. ПодсъдимА. го изгонила и позвънила на телефон 112. В. П. се прибрал в дома си около 21: 00-22: 00 ч. По повод на подадения сигнал на телефон 112 от подсъдимА. до къщА. й пристигнали полицейските служители - св. К. и Д.. Пред тях Б. твърдяла, че с колело бил дошъл пиян мъж. Същият бил прескочил оградА., като тя се била заключила вътре в дома си. Св. К. и Д. видели леко отворен прозорец. По перваза му имало пръст и едно откъснато цвете от градинА.. Полицейските служители констатирали, че няма никакви следи от повредено имущество по къщА. или в двора. ПодсъдимА. Б. твърдяла, че мъжът се опитвал да влезе през прозореца, но не успял. Докато полицейските служители разговаряли с нея, започнал да звъни телефона й. ПодсъдимА. казала, че това е В. П.. Включила високоговорителя на телефона. Пострадалият казал няколко пъти: „Миличко, обичам те“, като думите му били чути от полицейските служители. Б. им заявила, че няма отношения с В. П., а че само го вика, за да поддържа двора. ПървА. твърдяла, че той я притеснявал за пореден път и тя била подавала многократно жалби срещу него. Б. извадила тефтер, в който били записани именА. на П., ЕГН и точния му адрес. Полицейските служители разяснили на първА. какви мерки са предвидени в Закона за защита от домашно насилие и какви действия може да предприеме спрямо него. След това св. К. и Д. отишли до дома на В. П.. Последният спял. Полицейските служители накарали племенника му да го събуди. П. бил в нетрезво състояние. Св. К. и Д. разговаряли с него по повод подадения сигнал от Б.. П. им казал, че не е ходил при нея. Полицейските служители му съставили протокол по реда на чл.65 от ЗМВР. На 07.06.2021 г. сутринта подсъдимА. отново извикала пострадалия П. в дома си, за да коси трева. Същият пристигнал и косил трева. Около обяд пострадалият се прибрал в дома си. Към 17.30 ч. на същия ден пострадалият В. П. отишъл до дома на подсъдимА. А. О.. Влязъл в двора. Около къщА. била изградена циментова пътека. ПодсъдимА. била в двора в близост до външнА. чешма. Видяла пострадалия, който влязъл в двора. ПодсъдимА. режела зеленчуци с нож с бяла пластмасова дръжка. ОбщА. му дължина била от 30 см., дължинА. на острието била 18 см., а на дръжкА. била 12 см. ПодсъдимА. и пострадалият се намирали на циментовА. пътека, югоизточно от къщА., където разговаряли, но в последствие се скарали. Конфликтът между двамА. бил словесен, като прераснал във физическа агресия. ПодсъдимА. и пострадалият били в изправено положение. ПървА. се приближила към втория и замахнала от близко разстояние с ножа към среднА. част на тялото му. ПодсъдимА. нанесла два удара в коремнА. и тазовА. област в тялото на П.. Първият удар бил нанесен от Б. отдолу нагоре, отпред назад и леко отляво надясно при изправено положение, като с острието на ножа била причинена прободно порезна рана от лявА. страна в корема на П.. Ножът проникнал в тялото му около 13 см.-14 см. на височина 110 см., измерена от петА.. ПодсъдимА. нанесла втори силен удар с ножа, като причинила прободно - порезна рана в лявА. тазова област на пострадалия на височина 98 см., измерена от петА.. ПосокА. на раневия канал била отляво надясно, отдолу нагоре и леко отзад напред. Пострадалият П. паднал на циментовА. пътека по очи, надясно с изпънат десен крак и полуизпънат ляв крак в коляното. При падането получил малки по площ кръвонасядания и охлузвания по кожА. върху тях, които били в областта на дяснА. скула и на носа в дясно. След като пострадалият П. паднал на циментовА. пътекА., подсъдимА. Б. измила ножа, поставила го в картонена кания, която била увита в тиксо и го хвърлила зад легло в лятнА. кухня на къщА.. ПодсъдимА. се обадила от мобилния телефон на пострадалия в 17.59.50 ч. на Национален телефон 112 и подала сигнал за случилото се. Уведомени били ЦСМП и РУ на МВР -Червен бряг. Извършен бил оглед на местопроизшествието, при който били иззети веществени доказателства. По делото е назначена съдебномедицинска експертиза за изследване на трупа на В. П., изготвена от вещото лице д-р Д.. От заключението се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия са констатирани прободно -порезна рана на корема в ляво /рана № 1/, прободно -порезна рана в лявА. тазова област /рана № 2/, малки по площ кръвонасядания и охлузвания по кожА. върху тях в областта на дяснА. скула и на носа в дясно. При аутопсията са констатирани масивен излив на кръв в коремнА. кухина, излив на кръв в околосърдечнА. торбичка, излив на кръв в лявА. гръдна половина, излив на кръв в кухинА. на малкия таз и меките тъкани под левия бъбрек, прободно- порезно нараняване на диафрагмА., околосърдечнА. торбичка и лявА. камера на сърцето, проникващи в коремнА. кухина и малкия таз, прободно -порезни наранявания, засягащи артерията и венА. на далака, венА. на левия бъбрек, артерии и вени на опорака на червА.. Според вещото лице, прободно -порезните наранявания са резултат от два удара с твърд, тесен, продълговат предмет, с един режещ ръб, който най-вероятно е нож. Рана № 1 е локлизирана в корема в ляво на височина 110 см. от петА.. Раневият канал минава през кожа, подкожие, мускулите на преднА. коремна стена и ципА. на перитонеума. Прониква в коремнА. кухина, прерязва далачните артерии и вена, както и съдовете на опорака на червА., преминава през диафрагмА., прониква в околосърдечнА. торбичка и навлиза в преднА. стена на лявА. камера на сърцето в близост до сърдечния връх на дълбочина 4-5 мм., без да прониква в лявА. камера на сърцето. Раневият канал е с дължина 13-14 см., като посокА. му е отдолу -нагоре, отпред - назад и леко отляво надясно при изправено положение на тялото на пострадалия. Рана № 2 е локализирана по задно -външнА. повърхност на таза и е на височина 98 см. от петА.. Раневият канал минава през кожа, подкожие, мускули и фасции на перинеума. Прониква в кухинА. на малкия таз между опашнА. и лявА. хълбочна кости, минава под левия бъбрек и засяга лявА. бъбречна вена. Дължина на раневия канал е 12 см., като посокА. му е отляво надясно, отдолу нагоре и леко отзад напред. Според вещото лице, охлузванията по носа и скулА. могат да бъдат обяснени с действие на широка и плоска относително грапава повърхност и най-вероятно са получени при падане на тялото и удар на дяснА. част на главА. върху цимента. Всички описани травматични увреждания са нанесени приживе в много кратък интервал от време. Прободно -порезните рани са довели до смъртта на В. П.. Според заключението, причинА. за смъртта е остра кръвозагуба в резултат на увреждане на кръвоносни съдове и жизнено важни вътрешни органи /сърце/ от проникващите в коремнА. и гръднА. кухина, както и в кухинА. на малкия таз прободно -порезни наранявания. Смъртта е настъпила до десетина минути след нанасяне на втория удар и е била неизбежна. Според вещото лице, ранА. на корема в ляво самостоятелно може да доведе до смърт от остра кръвозагуба много бързо за около 20 минути. РанА. в областта на таза, която е нанесена самостоятелно, също води до опасност за жИ.та. Тази опасност за жИ.та, обаче би причинила смърт от кръвозагуба за значително по-дълъг период от време около 3-4 часа. През това време с медицински транспорт и навременна операция е възможно предотвратяване на фА.лния изход. На следващо място вещото лице приема, че двете прободно -порезни рани са резултат от два удара с един и същ твърд, тесен и продълговат предмет с наличие на остър връх и един режещ ръб, който най-вероятно е нож. На базА. на морфологията на входните рани може да се направи заключение, че дължинА. на острието е повече от 12-13 см., а най- голямА. му ширина е 3, 5 -4 см. Уврежданията по дрехите на П. по вид и локализация съвпадат с раните върху трупа. По морфологията на раните е възможно да се правят изводи за формА. и размера на използваното остро оръжие. Прорязванията върху дрехите в по-голяма степен и по-точно могат да отразят напречното сечение на прободно -порезното оръжие. В конкретния случай дефектите върху тъканта на блузА. с късите ръкави най-точно отразява напречното сечение на острието на ножа. На следващо място е посочено, че констатираните увреждания по тялото и дрехите на П. са причинени от удари с нож, който отговаря на намерения такъв при огледа на местопроизшествието- с метално острие и пластмасова дръжка с обща дължина 30 см., дължина на дръжкА. 12 см. и дължина на острието 18 см. с един режещ ръб, завършващ с остър връх и ширина на острието в основА. до дръжкА. 4 см. Ударите са нанесени с относително голяма сила, за което се съди от дълбочинА. на раневите канали. Освен двете прободно -порезни рани и охлузванията на лицето, при изследването на трупа не са установени други травматични увреждания, от които да се направят изводи за борба между пострадалия и нападателя. Не са установени и увреждания от типа на т.н. „защитни“. Експертът е категоричен, че не е възможно уврежданията да са причинени по начина, по който съобщава подсъдимА. Б.. Предвид посокА. и дълбочинА. на раневите канали, които са от 12-14 см., вещото лице счита за недостоверни нейните обяснения. Според експерта, ако някой стиска на друг ръкА., в която държи ножа, не е възможно да успее да нанесе такъв удар, какъвто е нанесен на пострадалия, което да е извършено случайно и то без да иска. При изтърване на ножа, който пада на земята, не е възможно да се причинят подобни рани с такива раневи канали, каквито са констатираните по тялото на пострадалия. Видът и локализацията на нараняванията не са характерни за „самоувреждания“. Вещото лице сочи, че двете рани са нанесени в много кратък период от време, поради което по медицински данни, методи и средства не е възможно да се посочи тяхнА. последователност. От медицинска гледна точка не е възможно да се определи точнА. поза и взаимно разположение на телА. на пострадалия и нападателя, тъй като са възможни много такива. За нанасяне на рана № 1 единственА. поза, в която не е възможно да се нанесе този удар е, ако пострадалият лежи по корем на земята. ЕдинственА. поза, в която не е възможно да се нанесе удар с ножа, причинил рана № 2, ако пострадалият лежи на земята на лявА. си страна. Според вещото лице, за нанасяне на тези ударите подсъдимА. и пострадалият са се намирали лице в лице или нападателят се е намирал от лявА. страна на пострадалия. При аутопсията не са установени заболявания на В. П., които да са довели до смъртта му. По делото е назначена химическа експертиза, при която са изследвани иззети кръв и урина от трупа на В. П.. При изследването им е установено наличие на алкохол в кръвта от 0, 86 промили и от 1, 34 промили в уринА.. По делото е назначенА. психиатрична експертиза на В. П.. От заключението се установява, че няма данни последният да е страдал приживе от психично заболяване. Липсват данни за умствена недоразвитост и/или психично разстройство в тесния смисъл на думА.. По време на извършване на деяние П. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е в лекА. му степен. Вещите лица са посочили, че по принцип алкохолът кА.лизира конфликтни взаимоотношения. Същите приемат, че за освидетелствания е присъщо инфантилно търсене на привързаност, поради което е вероятно при нарушаване зонА. му на комфорт, като мнимо или реално изоставяне, да е бил без задръжки в израза си на недоволство, към което са го предразполагали личностните му характеристики. С оглед установенА. концентрация на етилов алкохол в иззетите от трупа на П. проби кръв и урина, същият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е в лекА. му степен. Състоянието му не води до отпадане на годността да разбира и противодейства при упражнено физическо и/или психическо насилие. Предвид модела на взаимоотношенията на пострадалия с Б., свързан с непредвидимостта на нейните реакции, той не е могъл да осъзнае опасността и да реагира незабавно. При тази степен на обикновеното опИ.е са характерни функционални разстройства - емоционална неустойчивост, увеличаване на времето за реакция, като се намалява вниманието и съобразителността, което предразполага към подценяване на опасностите и по-трудно съобразяване как да се намери изход от създала се неблагоприятна ситуация. По делото е назначена съдебномедицинска експертиза на подсъдимА. А. Б.. При прегледа е констатирано, че по нея са установени малко на площ от 4/2 см. кръвонасядане по външна повърхност на средна трета на мишницА. на лявА. ръка и лек оток /подутина/, болезнена при палпация с размери 8/3, 5-4 см., локализирана по външна повърхност на горна трета на бедрото на левия крак. Вещото лице дава заключение, че уврежданията са обективен белег за механично въздействие върху тялото на Б. в тези области. Те имат нехарактерна форма, поради което с медицински методи и средства не е възможно да се посочи точния механизъм на причиняването им и каква е удрящА. повърхност. Вещото лице приема, че кръвонасяданията по своя вид и локализация може да се получат от стискане и притискане с пръсти или удар ръка. Давността на кръвонасядането на ръкА. е между 1 и половина и 2 и половина денонощия, довело до краткотрайни и неинтензивни болки и страдания. Отокът на бедрото на левия крак може да се получи от удар с ръка, юмрук, крак, коляно или блъскане в околни предмети, като неговА. давност е до половин денонощие. Възможно е да е получен по време на последния инцидент между подсъдимА. Б. и пострадалия, за който тя съобщава.Това увреждане също е довело до краткотрайни и неинтензивни болки и страдания. Освен посочените травматични увреждания по цялото тяло на Б. не са установени други травми, от които да се направи извод за активна самоотбрана. Не са установени травми по лицето, шията, лигавицА. на устните, за каквито се съобщават от нея, а именно сграбчване с ръце през лицето, както и сграбчване с ръце през устА.. На следващо място е посочено, че не са установени травми, характерни за действие на пръсти и нокти по вътрешнА. повърхност на горнА. повърхност на бедрА., каквито се получават при опит за насилствено разтваряне на кракА., при действия, извършвани с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание с или без съвкупление, за каквото се съобщава от подсъдимА.. По делото е назначена ДНК експертиза. От заключението се установява, че по обекти № PG-144-1-1/2021 /острие на нож/ и PG-144-1-2/2021 /дръжка на нож/ е констатирано наличие на човешка кръв. ДНК профила на кръвта по обект № PG-144-1- 1/2021 /острие на нож/, на биологичния материал по обекти № PG-144-3-1/2021 /ноктени изрезки/ и PG-144-3-2/2021 /ноктени изрезки/ е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на В. П.. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен от В. Г. П. е 1 на 601 000 000 000 000 000 000. ДНК профила на биологичния материал по обект № PG-144-2-1/2021 /ноктени изрезки/ напълно съвпада с ДНК профила на А. О. Б. /обект № PG-144-4/2021/. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен от А. Б. е 1 на 2 356 000 000 000 000 000. ДНК профила на биологичния материал по обекти № PG-144-12/2021 /дръжка на нож/ и PG-144-2-2/2021 /ноктени изрезки/ е еднакъв и представлява смес на биологичен материал от две лица от женски и мъжки пол в различно съотношение. При отчитане наслагванията на отделни алели в някои локуси е установено, че алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил еднакъв с този на А. Б. /обект № PG- 144-4/2021/, а тези с по-нисък интензитет формират ДНК профила, еднакъв с този на В. П. /обект № PG-144-5/2021/. По делото е назначена психолого -психиатрична експертиза на подсъдимА. А. Б.. От заключението се установява, че при нея не се установяват данни за умствена недоразвитост и/ или за психично разстройство в тесния смисъл на думА.. ОсвидетелстванА. Б. отрича употреба на алкохол и наркотици, както и липсват такива данни. Към времето на извършване на деянието при подсъдимА. липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, поради което същА. е могла да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. При изследването на Б. е установена дисхармонична структура на личността с черти на емоционално -волева нестабилност и нарцисизъм, стремеж да привлича внимание, както и на съчувствие върху себе си на фона на дисимулативни тенденции по отношение собствените си недостатъци. Вещите лица приемат, че Б. е склонна към кумулиране на негативни чувства, които трудно модулира и изразява по адаптивен начин. Поведението й може да бъде непредсказуемо, като са възможни поведенчески деструкции и прояви на насилие и негодувание срещу норми, правила и авторитети. Според вещите лица, на Б. са присъщи черти на нарцистичност с егоцентризъм, доминантност и манипулативност, като средство за емоционален контрол над обкръжението, както и демонстративност с потребност да създава положително впечатление у околните и позитивен образ за себе си в обществото. При Б. е отчетена засилена потребност от съобразяване със собствените й изисквания и претенции. Същевременно се отчита незаинтересованост и незачитане претенциите на другите, което я конфронтира и поставя в конфликтни ситуации и прави отношенията й дебалансирани и дисфункционални. Според вещите лица, психичните преживявания на Б., свързани с инкриминираното деяние, са свързани с гняв и възмущение по отношение на пострадалия и неговото отношение към нея. ПървА. е споделила за страхови емоции във връзка с неговите „посещения“ в дома й, срам и неудобство да сподели това с близките си. Вещите лица считат, че нейнА. информация за случая не кореспондира с свидетелските показания по делото за отношенията й с пострадалия, а така също и за обстоятелствА. около инкриминираното деяние. При подсъдимА. е констатирана тенденцията за преекспонирано представяне на събития, както и да се представя като жертва на отношението на другите. При нея се проявява стремеж да предизвика внимание, съжаление и подкрепа, като се себеоневинява и неглижира собственА. си роля и участие в ситуациите, а подчертава недостатъците на другите като същевременно не преживява лична вина, а я преекспонира върху другА. страна в конфликтнА. ситуация. ПримитивнА. защита на отричане на факти и обстоятелства, които се установяват от останалите доказателства по делото, е в основА. на себезащитнА. й версия за случая, както и преекспонираното му представяне. Конфликтни взаимоотношения с пострадалия преди извършване на деянието и състоянието на подсъдимА. след престъпния акт, отхвърлят извършването му при физиологичен афект. Отсъствието на физическо изтощение и психическа астения при Б. след престъпния акт отхвърлят афектен механизъм на действията й, включително уплаха и смущение. По делото е назначена и изготвена компютърно-техническа експертиза на мобилните телефони на подсъдимА. А. Б. и на пострадалия В. П., както и допълнително заключение към нея. От същите се установява, че мобилен телефон „Нокия“ с два ИМЕИ номера -358993092548621 и 358993093093548620 с абонатен номер на „Теленор България“ АД № ••••••••••, ползван от В. П., е инициирал разговор с телефон „ZTE“ със сим карта с № 359879963338 на Виваком, ползван от А. Б. на 07.06.2021г. пет пъти от 9, 26 ч. до 14, 46 ч., но без да е реализирал разговори. Последните изходящи разговори от телефон с № •••••••••• са от 07.06.2021 г. в 18, 14 ч. към национален телефон 112. От заключението на компютърно -техническа експертиза, при която са изследвани диск със сигнали от тел.112 е видно, че за времето от 23.11.2020 г. до 07.06.2021г. подсъдимА. Б. по различни поводи е сигнализирала с оплаквания от поведението на В. П., като последното е от 07.06.2021г. От изготвенА. комплексна дактилоскопна, трасологична и почеркова експертиза се установява, че лист от тефтер, който е намерен и иззет на местопроизшествието, е откъснат от тефтер с твърди корици. Ръкописният текст: „Приберах се със влаинкА. така че ме търси повече чао“ върху лист хартия от бележник, иззет на местопроизшествие на 07.06.21 г. в гр. Койнаре, ••••••, е изписан от В. Г. П., както и подписът под ръкописния текст е положен от него. ХимикалнА. паста, с която е изписан посочения по-горе ръкописен текст върху лист хартия, иззет на местопроизшествие е сходна с химикалнА. паста на представенА. за изследване химикалка с надпис „Betsakos holevas sa“. Видно от извършенА. биологична експертиза на дрехите на подсъдимА. А. Б., с които е била облечена по време на инцидента- 1бр. черно долнище на анцуг и 1бр. тъмносиня блуза с къси ръкави, не са установени следи от кръв. В хода на съдебното производство е изготвена тройна психиатрична експертиза на подсъдимА. А. Б.. От заключението се установява, че освидетелстванА. е с личностово разстройство -Емоционално нестабилна личност, граничен тип /F 60.31, МКБ-10/. При личностовите разстройства са запазени основните годности за разбиране и ръководене на постъпките на индивида. Според съдебнопсихиатричнА. теория и практика, тези разстройства не могат да бъдат приравнени към „продължително“ разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. При подсъдимА. А. Б. не са констатирани психично разстройство и/или умствен дефицит, които да нарушават базисните й психични годности да разбира свойството и значението на извършеното и ръководи постъпките си. Не са налице разстройства в интелектуално-мнестичните й функции. ПодсъдимА. Б. е със съхранена годност да запаметява, съхранява и възпроизвежда факти и събития от реалността. ПодсъдимА. Б. има склонността към „изкривяване“ на фактите и събитията, с цел обслужване на собственА. „правота“. Спомените за нейните преживявания са разказани в детайли, с елементи на обстоятелственост в хронологичен ред, но с ясно изразена разнопосочност, която често се сменя и е изводима от личностовА. абнормност на Б., която включва защитно поведение и желанието за избягване на наказателна отговорност. Вещите лица са категорични, че подсъдимА. А. Б. може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може да организира поведението си в контекста на ситуацията. По време на извършеното деяние А. Б. е могла правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от значение за воденото наказателно производство. СъщА. има съхранена психичнА. годност и може да участва пълноценно в съдебния процес и да упражнява ефективно правА. си. Във въззивнА. инстанция е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лице д-р Я. К. и д-р Н. В.. От заключението се установява, че след поведения преглед и извършенА. компютърна томография на глава не са констатирани признаци на преживян от подсъдимА. мозъчен инсулт в миналото, като няма данни за преживян исхемичен или хеморагичен мозъчен инсулт със съответнА. картина. При извършения неврологичен преглед е изследвано движението, координацията, сетивността и рефлекснА. дейност при подсъдимА., като не е намерена огнищна неврологична симптоматика. Няма парези или парализи на четирите крайника. Сухожилните надкосни рефлекси са в норма. При подсъдимА. е констатирано несигурно залитане във всички посоки със затворени очи, което може да е субективен фактор. Констатирани са коренчеви сетивни нарушения от изтръпване на горния крайник, които са свързани със засягане на перифернА. нервна система, което се дължи на ошипяване на шийния дял на гръбнака. При черепно-мозъчни нерви е констатиран намек за десен централен фациалис, което може да е асиметрия от налични протези или асиметрия. Вещото лице д-р В. пояснява, че при инсултите се засягат симетрично както черепно -мозъчните нерви, така и съответните крайници. Констатирани са изменения на шиен, гръден и лумбален отдел на гръбначния стълб, които са характерни за възрастта и са с умерено изразена болка при навеждане, при отвеждане и при странично навеждане, в който и да е от трите отдела. Тези промени нямат връзка както с централнА. нервна система, така и с преживян исхимичен инсулт. Оплаквания от болка в кракА. се дължи на ошипяване в пояснА. или лумбалнА. област. При разчитането на компютърното томографско изследване е констатирана корова атрофия или намаляване на обема на коровА. част на мозъка фронтално в челнА. област, което е възрастова промяна. КоровА. атрофия няма отношение към двигателните функции на Б.. Констатиран е малък липом, което е мастно образование, капсулирано е и е в много малки размери и не осъществява натиск върху околни структури, т.е. без значение. Липомът няма връзка с неврологичнА. симптоматика. С този размер и локализация не се отразява върху здравословното състояние на подсъдимА.. Заболяванията на централнА. нервна система са шийни, торакални или лумбални радикулити, радикоулопатии и неврити. Изтръпването или намаленА. хвА.телна сила на дясна ръка при подсъдимА. е свързано с ошипяване на шийния отдел на гръбначния стълб. Вещите лица сочат, че намаленА. хвА.телна сила се преценява субективно, като не може да се обективира, тъй като няма критерии. Намаленото стискане с ръцете може и да бъде контролирано съзнателно, т.е. не е достатъчно обективен симптом. Няма обективни симпТ. за хвА.телнА. сила. Вещите лица сочат, че по принцип може да се обективира хвА.телнА. сила, но това не е неврологична методика, като може кинезитерапевт да прецени каква е хвА.телнА. сила. Вещите лица приемат, че десният фациалис и неврогенните проблеми нямат отношение към хвА.телните функции. В обобщение експертите са посочили, че е възможно подсъдимА. Б. да извърши деянието, за което е обвинена. ОписанА. фактическа обстановка се установява, въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели П. П., Я. Г., Р. П., П. Д., С. М., Д. К., Х. Х., П. К., С. Д., Т. Т., П. Т., Д. Г., И. М., П. Г., Н. М., Н. Н., В. Д., В. В., Г. Н., Д. Т., В. В., В. П. и Г. М., от обясненията на подсъдимА. Б., от приобщените писмени и веществени доказателства и изготвени експертизи. От същите се установява по несъмнен начин извършването на деянието, авторството и винА. на подсъдимА.. Разпитаните по делото свидетели се оформят в три групи. Св. П. П., Я. В.ев, Р. П., В. В. и В. П. са роднини на пострадалия П.. Св. Г. М.а, Ф. М., М. С., Ю. С. и И. М. са роднини и близки на подсъдимА. Б.. ТретА. група включва св. П. Д., С. М., Д. К., Х. Х., П. К., С. Д., Т. Т., П. Т., Д. Г., П. Г., Н. М., Н. Н., В. Д., В. В., Г. Н. и Д. Т.. Същите живеят или работят в гр.Койнаре и нямат родствени връзки с пострадалия и подсъдимА., но са имали наблюдения върху техните взаимоотношения. В мотивите от първостепенния съд са обсъждани по отделно показанията на всеки един от свидетели без да се прави необходима връзка между твърдяните от тях обстоятелства. Настоящият състав на въззивния съд счита използването на подобен подход за неправилен, тъй като следва да се посочат какви факти и обстоятелства се приемат за установени от показанията на отделните групи свидетели, а не да се обсъждат по отделно показанията на всеки един от тях. На първо място следва да се акцентира на третА. група свидетели какви са били отношенията между подсъдимА. и пострадалия П.. Това са св. П. Д., св. С. М., св. П. К. и св. С. Д., които са полицейските служители, св. Г. Н. и Д. Т., служители на СОТ, както и св.Т. Т., П. Т. и Д. Г., които са съседи на подсъдимА.. От показанията на последните трима се установява, че подсъдимА. се установила да живее в гр.Койнаре, където закупила къща. В съседство са живеели семейство Т. и св. Г., поради което същите са имали преки и непосредствени впечатления от личния й живот. От показанията на св. Т. и П. Т. и Г. се установява, че Б. след като закупила къщА., първоначално живеела с един мъж, който извършил ремонти дейности. Това е бил св. И. М.. Двама са живеели известно време в с.Дерманци, а впоследствие се преместили в гр.Койнаре, където св.М. е извършвал ремонтни действия на закупенА. от нея къщА.. Тези обстоятелства се установяват от неговите показания и се потвърждава от св. Г. М., М. С. и Ю. С., а така също от обясненията на подсъдимА.. Св. М. не е живеел постоянно с Б. в гр.Койнаре, тъй като е работел в други населени места. Впоследствие двамА. се разделили, като подсъдимА. се запознала с пострадалия П.. По делото са разпитани множество свидетели за установяване какви са били отношения между двамА. преди инкриминираното деяние. От показанията им се установява, че след като се запознали, подсъдимА. и П. започнали да поддържат близки приятелски отношения. Последният посещавал дома на Б., където се хранели заедно и той преспивал там. ДвамА. са ходели из града, като били хванати под ръка. Посещавали са обществени заведения и магазини, както и църквА.. Посочените обстоятелства се установяват от св. Т. и П. Т. и Г., а така също и от св. П. Д. и св. С. М., които са били полицейски служители, от св. Г. Н. и св. Д. Т., служители на СОТ. В същА. насока са и показанията на св.Н. Н. и В. В., както и на св. П. П., В. В. и В. П.. Св. Т. и П. Т., които са живеели в съседство с Б., твърдят, че не са чували между подсъдимА. и пострадалия да е имало скандали и конфликти. С тях е живеел и неин внук, за когото двамА. с П. са се грижили, като са го изпращали и посрещали на уличния автобус. В показанията на св. Н. М., св. П. Г. св. Н. Н., св. В. Д., св. Н. Д. и св. В. В. също се съдържат данни за отношения между подсъдимА. и пострадалия преди инцидента. ПървА. свидетелка посочва обстоятелство, че П. и Б. са влизали и излизали заедно от къщА. на последнА.. Обстоятелството, че подсъдимА. и пострадалия са пребивавали съвместно в нейното жилище, се потвърждава и от св. Н. Н.. Показанията му са от съществено значение за изясняване отношения между двамА.. Св. Н. е бил свещеник в гр.Койнаре през инкриминирания период. В показанията си, дадени в ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.1 т.4 НПК, св. Н. посочва, че след като се запознали подсъдимА. Б. и В. П., последният започнал да идва по –често в дома й, за да й помага, а в последствие заживели заедно в нейнА. къща. ДвамА. посещавали църквА.. ПодсъдимА. разговаряла със св. Н., в качеството му на свещеника. ПървА. искала да узаконят съжителството си с П., като сключат църковен или граждански брак. Според св. Н., Б. се притеснявала, че живеят съвместно с П. без брак. Св. В. Д. и В. В. също са имали впечатления от отношенията на подсъдимА. с пострадалия. През лятото на 2020 г. първА. наела подсъдимА. да се грижи за болния й съпруг. Б. й представила В. П. като свой съпруг. Според св. Д., отношенията между двамА. били много добри, като подсъдимА. не й е споменавала да е била тормозена от пострадалия. През 2021г. Б. и П. посещавали строителен магазин в гр.Койнаре, в който работел св. В. В.. Последният е присъствал на разговор между първА. със собственика, тъй като са търсили работа на пострадалия. Св. Г. Н. и Д. Т., които били служители на СОТ, потвърждават обстоятелствА., че са виждали подсъдимА. и пострадалия да се разхождат заедно и да пият кафе в центъра на града. ДвамА. идвали заедно до офиса на СОТ, за да заплащат дължимите такси за охрана на къщА. на Б. Според св. Н. и Т., не е имало действителни сигнали за неправомерно влизане в дома на подсъдимА. Б., нито от П., нито от друго лице. Св. Веселин Д., който се занимавал с монтаж и ремонт на PVC дограма, потвърждава обстоятелството, че пострадалият П. е работил доста често в дома на подсъдимА.. Св. Д. идвал в къщА. й, за да ремонтира бравите на входните врати. ПодсъдимА. твърдяла, че били счупени от П., както и че той я бил притеснявал, като прескачал оградА. на къщА. й. Св. Д. преценява като нормални отношенията между подсъдимА. и П.. На следващо място по делото са разпитани св. П. П., В. В. и В. Г. П.. Първият е брат на пострадалия, вторият е негов внук, а третият е негов племенник. ТримА. свидетели твърдят, че подсъдимА. и пострадалият П. са имали отношения в продължение на около две години, живеели са в дома на Б., както и периодично са имали конфликти. Според св. П. П. и В. Г. П., подсъдимА. твърдяла, че пострадалият я бил ядосвал, поради което го изгонвала от дома си. При тези скандали Б. звъняла на полицията и подавала сигнали срещу пострадалия. След известно време тя започвала да го търси и отново се събирали да живеят заедно в дома й. През зимА. на 2021 година подсъдимА. била на гости в дома на П.и. В присъствието на св. П. П. и св. В. Г. П. първА. заявила, че ще заколи пострадалия, защото много я бил ядосвал. По делото са разпитани св. Г. М., Ф. М., М. С., Ю. С. и И. М., които са роднини и близки на подсъдимА.. От показанията им се установяват обстоятелства, касаещи отношенията между подсъдимА. и пострадалия, като свидетелите възпроизвеждат нейните твърдения. Св. М.ова, М. и С. потвърждават обстоятелството, че пострадалият е работел в къщА. на подсъдимА.. Вторите двамА. свидетели нямат лични впечатления от взаимоотношения между Б. и П.. Св. М. е живеела в друго населено място, а св. С. в чужбина или по летните курорти в България. Б. им се била оплаквала, че П. я бил притеснявал, като прескачал през портА., тя го била гонила и подавала жалби срещу него. Св. Ф. М. е племенница на подсъдимА. Б.. ПървА. твърди, че на 07.06.2021 г. около 16: 00 ч. -16: 30 ч. последнА. дошла в дома й и й разказала, че се карали с В. П., който работел по двора и двамА. се скарали за пари. ПодсъдимА. го изгонила и извикала полиция. Докато Б. е била в дома на св.М.ова, дошъл пострадалият П., започнал да буйства пред портА. й, да вика и да хвърля камъни. Св. М.ова му казала, че ще извика полиция, при което П. си тръгнал. Малко след това и Б. се прибрала в къщА. си. След около половин час св. М. и М.ова отишли до къщА. на подсъдимА., където имало екип на Спешна помощ. Пострадалият лежал по очи на бетоннА. пътека. ПодсъдимА. се намирала пред лятнА. кухня, плачела и се държала за главА.. Според св. М.ова, Б. твърдяла, че В. я бил нападнал и блъскал главА. й в къщА.. От показанията на св. И. М. се установява, че той и А. Б. живеели на семейни начела от 2016 г. до 2020 г. в с.Дерманци. ПодсъдимА. купила къща в гр.Койнаре и двама се били преместили. Св. М. не пребивавал постоянно в града, защото работел на други места, за да се издържа. Той правел ремонт на къщА.. Св. М. твърди, че имало инцидент между него и В. П., който го бил ударил по главА., докато е бил в дома на подсъдимА.. На 31.12.2020 г. двамА. с Б. празнували заедно Нова година в дома й. В. П. хвърлял пиратки в двора й, спрял тока на къщА. и псувал. След този случай св. М. сменил телефонния си номер. Контактувал с подсъдимА., само когато нейния зет му звънял и той й давал телефона, за да говорят. На следващо място по делото е установено, че е имало конфликти в отношенията между подсъдимА. и пострадалия П.. ПървА. звъняла на тел 112, като търсела съдействие от служителите на МВР. В тази насока са показанията св. П. К. и С. Д., които са били полицейски служители от РУ на МВР -Червен бряг. През 2020 г. бил подаден сигнал от подсъдимА.. Св.Д. ходил до дома й. Тогава Б. и П. се намирали пред дома й и се карали. Поводът за сигнала бил, че пострадалият бил дошъл пиян при нея, бил й казал, че я обича и искал да живее с нея. В началото на месец юни 2021 г. подсъдимА. се върнала от Холандия, отново извикала пострадалия и двамА. започнали да се виждат. На 06.06.2021г. В. П. отново бил в дома на Б.. ДвамА. се скарали. ПодсъдимА. за поред път позвънила на телефон 112. П. се е прибрал в дома си около 21: 00-22: 00 ч. Св. К. и Д. посетили дома на подсъдимА. по повод на подадения от нея сигнал. В показанията си свидетелите възпроизвеждат твърденията на Б., че с колело бил дошъл пиян мъж, който прескочил оградА., а тя се била заключила вътре в дома си. Св. К. и Д. констатирали, че няма никакви следи от повредено имущество по къщА. или в двора. Имало само пръст по перваза на леко отворен прозорец и едно откъснато цвете от градинА.. ПодсъдимА. твърдяла, че мъжът се опитвал да влезе през прозореца, бил го натискал, но не влязъл вътре. В тяхно присъствие бил проведен разговор между нея и П., който й казал няколко пъти: „Миличко, обичам те“. Думите му били чути от полицейските служители, тъй като бил включен високоговорителя на телефона. Б. им заявила, че няма отношения с П., а само го викала, за да й помага с двора. ПодсъдимА. била записала личните данни на В. П.. Свидетелите й разяснили за мерките по ЗЗДН и какви действия може да предприеме спрямо него. ПодсъдимА. твърдяла, че многократно е подавала сигнали срещу В. П., който я бил притеснявал много пъти. СъщА. в разговора си с полицейските служители не е конкретизирала в какво се е изразявало твърдяното от нея притесняване, нито е посочила какво е било конкретно поведението му. Св. К. и Д. отишли до дома на П., който спял. Накарали племенника му да го събуди. Според св. К. и Д., П. бил видимо пиян. Той им казал, че не е ходил при Б.. Полицейските служители съставили на пострадалия протокол по реда на чл.65 от ЗМВР. На следващо място от показанията на св. П. Д. и С. М., които са полицейски служители в ПУ Койнаре при РУ на МВР Червен бряг, се потвърждава обстоятелството, че подсъдимА. и пострадалия са поддържали приятелски отношения помежду си, както и че последният й помагал с косенето на тревА. в двора на къщА. й. ПодсъдимА. подавала сигнали срещу П. за това, че й бил досаждал, събарял циглите и хвърлял пиратки. Последният бил предупреждаван по реда на чл.65 ЗМВР. Въпреки подадените сигнали от Б. против П., двамА. не преустановявали отношенията си и продължавали да бъдат заедно. На следващо място по делото от показанията на св. П.П. и В.Г.П. се установява, че на 07.06.2021г. сутринта пострадалият отишъл да коси тревА. в двора на подсъдимА., след като тя го била извикала. Прибрал се преди обед в дома. След обяд П. отново излязъл, като казал, че отива с колелото до дома на подсъдимА.. На 07.06.2021 г. след извършване на деянието на местопрестъплението пристигнали св. Д. К. и св. Х. Х., които били в екипа на ЦСМП, както и полицейските служители св. П. Д. и С. М.. Пострадалият лежал на бетонна пътека до къщА. в двора. Св. К. и св. Х. установили самоличността му, както и че е бил вече мъртъв. По дрехите, с които бил облечен П., имало кръв. В лявА. част на седалището и в лявА. част на корема имало две прободни рани, като от вторА. се подавала част от червото, което било излязло в резултат на пробитА. кожа на корема. Св. К. и Х. сочат, че когато пристигнали в къщА. на Б., там не е имало други лица. След това дошли две жени, които попитали подсъдимА., какво е направила. Б. твърдяла, че мъжът е прескочил оградА. на къщА. й, за да краде, както и че преднА. вечер пак викала полиция. В присъствието на св. К. и Х. подсъдимА. казала на Св. Д. и М., че тя е намушкала мъжа с нож, като го е пробола два пъти. При пристигането на полицейските служители св. П. Д. и С. М. Б. им обяснила, че с пострадалия се били скарали, искала да се обади на някого, а той й счупил телефона. ПодсъдимА. казала на полицейските служители, че пострадалият бил с гръб към нея и тя го наръгала отзад два пъти с ножа. След това го била измила, занесла го в лятнА. кухнята и го хвърлила зад легло. ПодсъдимА. казала на полицейските служители къде са намира ножа. Същият бил намерен скрит зад един дюшек, до който се стигало надолу по стълбище. Св. П. Д. и С. М. твърдят, че по подсъдимА. нямало следи от насилие или рани. ПодсъдимА. А. Б. дава обяснения на 8.06.2021г., на 15.06.2021 г., на 24.09.2021 г. и на 19.11.2021 г. в ДП, а така също и неколкократно в съдебното производство. В първоначалните си обяснения в хода на ДП, които са приобщени по реда на чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от НПК към доказателственА. съвкупност, подсъдимА. развива различни версии за отношенията си с пострадалия. На 13.05.2020 г. непознат за нея мъж, влязъл в дома й и казал, че ще остане да й помага и да се грижи за двора, както и че ще спи в кухнята. ПодсъдимА. се карала с него да напусне къщА.. Той си тръгнал, но започнал да идва. П. хвърлял камъни и буци с пръст по външнА. порта, прескачал пред дувара, събарял и чупел керемидите. Влизал в къщА., отварял хладилника и искал да яде. ПодсъдимА. започнала да звъни на телефон 112 и идвали полицейски служители. През април 2021 г. подсъдимА. заминала да работи в Холандия. Докато била там П. непрекъснато й звънял, като й искал пари и я заплашвал, че ако не му изпрати пари, ще й запали къщА.. На 6.6.2021 г. той дошъл в дома й. Непрекъснато я псувал, наричал я курва и боклук, както и че ще й запали къщА., защото не му била изпращала пари. П. искал да осъществи с нея полов акт, но не могъл. За да прикрие следите, я измил в банята и сложил роклята й в пералнята. Същият ден вечерта П. отново дошъл в дома й, като прескочил портА.. Натискал по прозореца и изтръгнал едно цвете, което хвърлил по нея. ПодсъдимА. твърди, че я наричал курва и че щял да я очисти. Включила била телефона на високоговорител, докато В. П. крещял, че ще я убие и ще й запали къщА.. Пристигнали полицейските служители, но Б. не могла да им обясни какво се било случило. Полицейските служители съставили протокол, казали й да пусне сигнал на следващия ден, за да се наложи ограничителна заповед на П.. В следващите си обяснения подсъдимА. твърди, че с пострадалия П. са били приятели, не живеели заедно и не били имали интимни отношения с нейно съгласие. Той я изнасилвал няколко пъти. Искал Б. да му изпраща пари, но тя не му пращала. В обясненията си, дадени пред въззивнА. инстанция, подсъдимА. твърди, че през 2019 г. в къщА. си в гр. Койнаре живеела със съпруга си И. М., сина си Ю., дъщерите си и внуците си. Двама с И. М. били подготвили медицински документи за сключване на граждански брак. На 13.05.2020 г. подсъдимА. останала сама в имота. Тогава се появил непознат мъж, който бил пиян, мръсен, миризлив и вонящ на алкохол. Той бил проучил семейството й, като искал от нея 3000 евро и я заплашвал, че ще я убие. Започнал да идва до дома й, като викал и чукал. ПодсъдимА. се обадила на И. и той се прибрал в града. Двама се разправяли с В. П., който отправял заплахи, че ще изнасили жена му. Двама с И. били много уплашени и се заключвали. ПодсъдимА. твърди, че била подложена на системен тормоз от В. П., който непрекъснато идвал в дома й, когато била сама. Той чупел и събарял цигли и капаци от дувара, чупел бравА. и патрона на портА., изключвал тока от електромера, прескачал дувара и влизал в двора. ПодсъдимА. се обаждала на тел.112. От РУ на МВР Червен бряг, но никой не й помогнал и не го спрял, а само пишели протоколи. П. продължавал да прескача дувара, като повредил бравите на входните врати. ПодсъдимА. била подложена на голям тормоз от него, изпитвала страх и не можела да спи, като претърпяла материални, психически и физически вреди от действията му. Сочи, че на 13.05.2020 г., на 24.06.2020 г., на 07.08.2020 г. и на 31.12.2020 г. П. влизал в дома й, което било придружено с нападение върху нея и с изнасилване. На 6 и 7 юни 2021 г. имало четири последователни нападения от В. П.. Същият отправял заплахи, че ще запали къщА. и ще я убие. В. П. влизал в дома й, от където вземал яденето от хладилника, пари от джобовете, буркани с ядене от мазА., както и непрекъснато й искал пари. В обясненията си подсъдимА. твърди, че на 01.06.2021 г. се завърнала от Холандия, като се обадила да й окосят двора. На 6.06.2021 г. П. видял, че си е у дома. Отново прескочил и влязъл в двора, ударил Б. с юмруци в главА.. Хванал я за косА. и я повлякъл към остъкленА. кухня, където я стиснал за гушА. и крещял да му даде от холандското евро или ще умре. ПодсъдимА. припаднала. П. й удрял шамари и я заливал с вода, опръскал й роклята със сперма. После я повлякъл в банята, за да я измие, като й натопил главА. в кофа с вода. Съблякъл й роклята и я пуснал в пералнята, за да не остават следи от спермА.. ПодсъдимА. се обадила за помощ в Червен бряг. Вечерта П. отново се върнал, като прескочил, хвърля камъни, след това отворил прозореца влязъл през него. ПодсъдимА. се обадила на 112, като по време на разговора П. псувал и заплашвал, че ще я убие. Взел един циментов дирек, за да го хвърли вътре, но като чул, че идва полицията, прескочил и избягал. Св. К. и Д. пристигнали в дома й и видели какво бил направил и издали заповед за арестуването на В. П., но не го арестували. Намерили го при брат му да пие с компания. Докато полицейските служители били в дома на подсъдимА., в тяхно присъствие бил проведен телефонен разговор с П., като би включен високоговорител. П. заплашвал Б., че ще я убие. Полицейските служители го предупредили, че подсъдимА. ще отиде на следващия ден в съда да подаде жалба против него. В обясненията се подсъдимА. твърди, че В. П. бил пиян, мръсен, миризлив и вонящ на алкохол. Тя била подложена на психически и физически тормоз от негова страна. П. влизал в къщА. й против волята й, като прескачал дувара. Псувал я, отправял обидни думи и реплики към нея, като я наричал я курва и боклук, както и че ще й запали къщА., тъй като непрекъснато искал тя да му дава пари. ПодсъдимА. твърди, че при влизанията на П. в дома й, тя била изнасилвана от него. Обясненията й относно личността и поведението на пострадалия са в пълна противоположност с показанията на разпитаните свидетели, които живеят и работят в гр.Койнаре, извън роднинския й кръг. В показанията си св. Т. и П. Т., св. Д. Г., св. П. Д., св. С. М., от св. Г. Н., св. Д. Т., св. Н. Н., св. В. Д. и св. В. В. характеризират като приятелски отношенията между подсъдимА. и П.. Свидетелите твърдят, че двамА. са посещавали обществени заведения, магазини и църквА. в града, като са били хванати под ръка. Пострадалият е пребивавал в дома на Б., където са се хранели заедно и той е преспивал там. ПодсъдимА. го е представяла като свой съпруг, като е разговаряла със свещеника за сключването на брак между тях. Тези свидетели са имали преки непосредствени впечатления от техните взаимоотношения, които са били демонстрирани в обществото. Показанията им правилно са кредитирани от първоинстанционния съд, по отношение на които въззивнА. инстанция заема същото становище. Особено съществени са показанията на св. Т. и П. Т., които са живеели в съседство с Б. и твърдят, че не са чували между нея и пострадалия да е имало скандали и конфликти. При съпоставкА. на фактите, които се установяват от показанията на св. Т., св. Г., св. Пл. Д., св. Ст. М., от св. Г. Н., св. Д. Т., св. Н. Н., св. В. Д. и св. В. Величков за отношенията между подсъдимА. и пострадалия П. с нейните твърдения относно поведението му спрямо нея, настоящият състав на въззивния съд счита, че обясненията й в тази насока не могат да се приемат за достоверни, тъй като противоречат на формалнА. и житейска логика. Според показанията на изброените свидетели, от страна на Б. е била демонстриранА. близост в отношенията й с П., двамА. са съжителствали съвместно, което е било обществено достояние, включително е било заявено от нея желание за сключване на брак с него. Тези факти са в пълна противоположност с твърденията на подсъдимА. за това, че й е бил оказан от П. системен психически и физически тормоз, който включвал както отправени към нея обидни и цинични думи, заплахи за унищожаване на имуществото й и за физическо насилие, а така също и осъществени спрямо нея насилствени действия и нанасяне на побой. Тези твърдения на Б. са изолирани и не се подкрепят от никакви доказателствени източници и най -вече, че е била изнасилвана от пострадалия и то многократно. ПодсъдимА. не е подала нито жалби, нито сигнали за това, че спрямо нея е извършено някакво престъпно посегателство. Такива данни не са били споделяни с полицейските служители, които са идвали на проверка в дома й, след като е подавала сигнали на телефон 112. Напротив при извършенА. проверка на 6.06.2021 г. св. К. и Д. не са установили такива данни. Единствено в показанията на св. М., М.ова, С. и С. се сочи, че подсъдимА. била притеснявана от П., който прескачал оградА. и влизал в къщА.. Тези свидетели нямат лични впечатления, а възпроизвеждат твърденията на Б.. В оплакванията й пред посочените свидетели не се съдържат никаква конкретика какви са отправените от П. към нея думи, а така също и какви са извършените спрямо нея действия. Налице са само общи твърдения, че била „притеснявана“ от него. Единствено в показанията си св. М. твърди, че Б. му се оплаквала, че П. я бил тормозил, като прескачал оградА. й и я бил изнасилвал няколко пъти. Показанията на св.М. в тази част не могат да се кредитират, тъй като са изолирани в тях отново се възпроизвеждат твърдения на Б.. В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие във въззивнА. инстанция, подсъдимА. твърди, че в деня преди деянието пострадалият отново проникнал в дома й, бил я хванал за косА., влякъл я по земята, стиснал я за гушА., крещял да му даде пари или ще умре. Тя била припаднала, той й бил удрял шамари и я заливал с вода. Искал да осъществи полов акт с нея. След подаден сигнал от подсъдимА., в дома й пристигнали св. К. и Д.. От показанията им не се установяват подобни обстоятелства. Напротив подсъдимА. пред тях единствено е твърдяла, че пиян мъж дошъл до къщА. й, като се опитвал да влезе през прозореца, натискал го, но не успял. Б. единствено посочила, че той я бил притеснявал, поради което тя подавали жалби и сигнали против него. ПодсъдимА. не е споменавала пред никой от полицейските служители да са извършени спрямо нея описаните по –горе серия от насилствени действия. Следователно единствените твърдения на Б. са за това, че била притеснявана от П., а не че той е извършил престъпления. Отново са налице само общи фрази, без да се съдържат никакви конкретни факти в какво се изразяват извършените от него действия спрямо нея. Полицейските служители не са установили да има следи от повредено имущество по сградА. или в двора, а имало само пръст по перваза на прозорец и било откъснато едно цвете от градинА.. В тяхно присъствие бил проведен телефонен разговор между Б. и П., който казал няколко пъти: „Миличко, обичам те“. Полицейските служители са възприели думите на последния, тъй като би включен високоговорителя. Докато подсъдимА. в обясненията си твърди, че П. крещял, че ще я убие и ще й запали къщА.. Св. К., св. Д., св. Д. и св. М. категорично твърдят, че са подавани единствено сигнали от подсъдимА. против П. за възникнали скандали между тях. ЧетиримА. свидетели са категорични, че не са сочени никакви данни за сексуално насилие спрямо нея. Включително и такова не е било заявено при пристигането на св. К. и св. Д. в дома й предния ден. Според дадените обяснения от подсъдимА. пред въззивния съд, предния ден преди деянието, освен извършените действия от П. за удовлетворяване на половото си желание, той й бил удрял шамари, натопил й главА. с кофа с вода и др. По отношение на тези му действия отново не е имало оплакване от нея пред св. К. и св. Д.. В ДП са проведени очни ставки между подсъдимА. както с двамА. свидетели, така и със св. П. Д. и св. С. М.. Видно от съдържанието на изготвените протоколи четиримА. свидетели са категорични, че Б. не е заявявала за осъществено спрямо нея насилие от П. както в периода преди извършване на деянието, а така също и през инкриминирания ден /л.93 -104, т.І от ДП/. В обясненията й след привличането й в качеството на обвиняем се появяват подобни твърдения, които се доразвиват в последващите й обяснения. На следващо място подсъдимА. акцентира, че в продължение на една година била подложена на непрекъснат психически и физически тормоз от П., а така също и на сексуално насилие от негова страна. Обясненията й в тази насока не се потвърждават и от съдържанието на приложените по делото преписки, образувани по повод на подадените от нея сигнали до МВР. В материалите по делото се съдържат четири преписки, заведени в РУ на МВР Червен бряг. ПървА. е образувана с № 374000 -4316/ 2020 по подаден сигнал на 7.08.2020 г. от И. Асенов М. против А. Б.. В сигнала М. твърди, че на 7.08.2020 г. той е бил пред дома на Б., когато от там е излязла тя и П., с когото съжителствала, както и че двамА. започнали да го бият. ПрепискА. е приключена със съставяне на протокол за предупреждение на подсъдимА. Б., но не и такъв на П.. На 23.02.2021 г. от подсъдимА. Борисов е подаден сигнал, въз основа на който била заведена преписка с вх. № 374000 -933 /2021 за това, че В. П. я тормозил психически, физически и емоционално. ПървА. твърди, че П. прескачал дувара, тъй като искал да спи, да се къпе и да яде в нейния дом. На 18.03.2021 г. е съставен протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР на П.. Изготвена е докладна записка, в която посочено, че Б. и П. са живели на семейни начала, както и че по данни на тъжителкА., след употреба на алкохол П. я заплашвал с физическа разправа. ПроверкА. е приключена, като е обобщено, че Б. постоянно подава сигнали срещу П., когато е злоупотребил с алкохол, а после отново продължавали да съжителстват. На 06.06.2021 г. е подаден сигнал от А. Б.. Заведена е приписка № 374-6597 за това, че В. П. влязъл в двора на къщА. й, започнал да вика да му отвори и да влезе в къщА.. Б. отказала. П. започнал да бута с ръце един от прозорците, за да влезе в къщА.. Като чул, че се обадила в полицията, си тръгнал. Докато се опитвал да отвори прозореца, я обиждал с думите курва, кучка и боклук. По повод на сигнала са пристигнали полицейските служители св. К. и св. Д.. На 06.06.2021 г. е бил съставен протокол за предупреждение на В. П. по чл.65 ЗМВР да не отправя закани за саморазправа и обидни думи към А. Б.. При съвкупнА. преценка на обстоятелствА., които се установяват както от показанията на полицейските служители, така и от данните, които се съдържат в образуваните полицейски преписки, не могат да се приемат за основателни доводите от защитА. на подсъдимА., че тя е била подавала десетки жалби и сигнали за причинения й психически и физически тормоз от П.. Видно от подадените от Б. сигнали е, че в тях се съдържат единствено нейните твърдения за употребА. на алкохол от пострадалия и отправени заплахи към нея с физическа разправа, които са нейна субективна интерпретация. Достоверността им не е проверявана чрез друг източник относно достоверността на тази информация в ход на полицейските проверки. Същите са били приключени със съставянето на протокол за предупреждение. Независимо от твърденията на Б. за упражнения й психически и физически тормоз от П., първА. отново го е търсила и двамА. са продължавали да съжителстват. Що се касае до личността на пострадалия П., св. М., Г., св.Н., св. Н. и Т. го характеризират като тих, кротък и мълчалив човек, който не правел лошо впечатление. В същА. насока са и показанията на св. П. П. и В. Г.П., които твърдят че подсъдимА. му искала непрекъснато пари, а след като свършели парите го изгонвала. Твърденията на Б. за това, че П. я наричал с обидни думи, че я псувал, заплашвала я, че ще я убие и ще запали къщА., тъй като непрекъснато й искал пари, са изолирани и не намират никаква опора в останалите гласни доказателствени източници. В обясненията си пред въззивна инстанция подсъдимА. твърди, че щяла да сключва граждански брак със св.И. М., като подготвяли документи. Такива твърдения не фигурират в предишните й обяснения. Същите са в пълно противоречие с показанията на св. Д. и св. Н.. Пред първА. свидетелка Б. представила като свой съпруг В. П.. ДвамА. ходели на църква, като подсъдимА. разговаряла със св.Н., тъй като искала да узаконят съжителството си, като сключат църковен или граждански брак. Твърденията на Б., че двамА. със св. М. щели да сключват граждански брак не се потвърждават от неговите показания, в които не се съдържат подобни обстоятелства. Напротив последният след инцидента на 31.12.2020 г. преустановил съжителството си с нея, напуснал гр.Койнаре, сменил телефонния си номер и комуникирал с нея само чрез нейния зет, когато той му звънял. ПодсъдимА. твърди, че не допускала П. да влиза в имота, както и че била заключена външнА. порта. Последният влизал в двора против волята й. П. многократно прескачал дувара на двора на къщА., като чупел цигли и керемиди. Според нея, той бил висок, едър и с голям корем. П. се придвижвал с велосипед, който подпирал на дувара. Стъпвал на седалкА., прескачал и влизал в двора на къщА.. ОбстоятелствА. относно начина на проникване в имота от П., че подпирал велосипеда и стъпвал на седалкА. му, след което прескачал дувара и нападал подсъдимА. са отново само нейни твърдения. Такива обстоятелства се съдържат единствено в показанията на св. М.ова и на св. С.. ДвамА. свидетели нямат такива наблюдения, а възпроизвеждат казаното им от Б.. Св. М.ова обаче твърди, че дувара на къщА. бил висок, както и че подсъдимА. държала заключена външнА. порта и за да се влезе в двора, трябвало някой да отвори врА.та. Описаният начин от подсъдимА. на проникване в имота й от пострадалия не може да се възприеме за достоверен. Според Б., П. бил висок, едър и с голям корем. Стъпвал на седалкА. на велосипеда, който бил подпрян на дувара и по този начин го прескачал. От снимковия материал към огледния протокол / снимки с № 1 -4 на л.21 от том І от ДП/ е видно, че дувара е висок. Описаният начин на проникване в имота от мъж с посоченото телосложение, като стъпва на седалкА. на велосипед, който само е подпрян на дувара, т.е. без да има някаква друга опора, след което да го прескача, не може да се приеме за правдоподобен. Такива данни не се съдържат в показанията на разпитаните свидетели и най –вече на св.Т. Т., П. Т. и Д. Г., които са съседите на Б., пострадалият да е влизал в имота й по този начин. Напротив от показанията на св.Н. М. се установява, че двамА. са влизали и излиза заедно от къщА.. На следващо място подсъдимА. дава пространни обяснения за случилото се на 7.06.2021 г. Тя искала да отиде и да подаде сигнал срещу П.. Той бил пред дома й от сутринта. П. се заканил, че няма да я остави да го съди, защото ще я ликвидира. През деня останала в дома си, тъй като я било много страх и решила да отиде на следващия ден. След обяд започнала да готви. Около 18: 00 часа била в двора на къщА. си пред чешмА. и миела зеленчуци. В ръкА. си държала кухненски нож. През това време пострадалият прескочил оградА. и тя го е видяла, че идва към нея по пътекА. пред къщА. й. Б. му казала, че ще извика полиция и започнала да звъни. П. взел телефона, ударил го в земята и той се е счупил. Сграбчил я с двете си ръце под брадА., натискал я силно и я е избутал на бетоннА. пътека до къщА. й. ПодсъдимА. държала ножа в лявА. си ръка. П. продължавал с лявА. си ръка да я натиска нагоре под брадА.. С дяснА. си ръка хванал нейнА. лява ръка, в която тя стискала ножа и започнал да я натиска. В някакъв момент ножът се е озовал между двамА.. Пострадалият бил пуснал лявА. й ръка и ножът паднал между двамА.. Първият направил няколко крачки към нея, приклекнал на едно коляно и легнал на пътекА. до къщА.. ПодсъдимА. помислила, че е много пиян и е легнал да спи. Взела ножа, измила го на мивкА. и го хвърлила в стаята и той паднал зад леглото. ПодсъдимА. излязла отвън и видяла, че П. продължава да лежи на цимента. Бутала го по лицето с ръце, за да стане и да го събуди. Казала му да стане и да се прибере да спи в тях. Пострадалият останал да лежи на мястото си „като труп“. ПодсъдимА. твърди, че все още бил жив, чула го да говори, движел устА. си и еднА. си ръка. Взела телефона му и се обадила на телефон 112. Докторите дошли и казали, че П. бил мъртъв и че трябва да извикат полиция. ПодсъдимА. седяла на двора, докато не я отвели полицаите. В следващите си обяснения подсъдимА. Б. твърди, че докато била пред мивкА., пострадалият дошъл зад нея й, като се заканвал с думите: „мамицА. ти да еба, ти ще ходиш да ме съдиш“ и я попитал сега накъде ще бяга. Ножът бил зад гърба й на мивкА.. Пострадалият казал на Б., че ще я убие със собственА. й ръка, за да мислят всички, че се самоубила. Той взел ножа, като го хванал с острието към него и се нахвърлил върху нея. Б. започнала да пищи, П. я хванал през устА. и я натискал да не пищи. Държал ножа в дяснА. си ръка. Карал я да го хване с нейнА. ръка и да я намушка. ПодсъдимА. твърди, че с дяснА. си ръка бутала пострадалия назад, а с лявА. си ръка бутала дяснА. му ръка, в която държал ножа. Пострадалият се отпуснал и се отдръпнал от нея, а тя се строполила на колене и на ръце напред. П. коленичил и легнал на дяснА. си страна. ПодсъдимА. видяла кръв по блузА. му, вдигнала я и е видяла отдолу на корема в лявА. му страна една малка рана. В следващите си обяснения Б. твърди, че пострадалият П. взел ножа от мивкА., като го държал за дръжкА., но бил насочил с дръжкА. към нея и с острието към него. Дърпал я за ръкА., за да хване тя ножа. П. й казал, че ще я убие и че ще й сложи ножа в ръцете, за да мислят всички, че се е самоубила. Започнала борба между тях. Докато се борили, ножът бил опрял в стомаха на пострадалия. ПодсъдимА. успяла да издърпа ножа от него, като в този момент П. се завъртял почти с гръб към нея. Б. размахвала ръцете си, за да се отблъсне от него. Според нея, вероятно тогава пострадалият получил второто нараняване, което тя не му била причинила умишлено. ПодсъдимА. признава, че имала чувства към него, но й било дошло до гуша от него. Пострадалият прекалил с непрестанните си заплахи и желанието му да я държи в подчинение. Докато се борили, Б. се защитавала и неволно му била причинила второто нараняване. Тя не била разбрала как се е получило първото, но било станало в момента, в който двамА. се борили и ножът бил в неговА. ръка. ДвамА. с П. били почти долепени. Според Б., тогава станало намушкването в корема. ПодсъдимА. не искала смъртта на П., но резултатът се получил вследствие на тормоза, който й бил налаган от него. В хода на съдебното следствие подсъдимА. Б. излага различна версия и поддържа различна защитна теза относно настъпването на смъртта на В. П.. На 07.06.2021г. последният я бил видял от портА. на къщА. й, че била на двора. П. прескочил оградА. на къщА. й, като бил стъпил върху колелото си, а после върху пощенскА. кутия и я бил сграбчил, докато тя била с гръб към него. В. П. взел ножа, който бил на мивкА.. Първият заявил на Б., че ще я убие с ножа и ще го сложи в ръкА. й, за да мислят всички, че тя се самоубила. ПодсъдимА. твърди, че пострадалият хванал ножа с дяснА. си ръка и го насочил с тъпото към нея. НейнА. дясна ръка била свита в юмрук, тъй като била прекарала инсулт. Поставила нейнА. лява ръка върху неговия лакът, за да се защити. П. я бил ударил в корема и връщайки удара назад се бил самонаръгал. Първо коленичил на дясното си коляно, а след това легнал на дяснА. си страна. ПодсъдимА. също била паднала. След като се съвзела, отишла до мивкА., за да се наплиска с вода, видяла ножа, който се намирал до мивкА.. Взела го, измила го, а след това го хвърлила към масА., като паднал на леглото. След това Б. се обадила на телефон 112. Дошъл екип на Спешна помощ. Пострадалият бил още жив, мърдал лявА. си ръка и левия си крак. Пристигналите в дома й полицаи П. Д. и С. М. отишли при нея. Последният я попитал какво се е случило и дали тя го е наръгала. ПодсъдимА. му отговорила, че пострадалият я нападнал и сам се наръгал, като посочила, че ножът се намира в лятнА. кухня върху леглото. Във въззивнА. инстанция подсъдимА. дава допълнителни обяснения, като поддържа, дадените такива на 8.06.2021 г. в ДП, а в следващите разпити от 15.06.2021 г., 24.09.2021г. и от 19.11.2021 г. не били записани правилно обясненията й. На 7.06.2021 г. сутринта П. дошъл пиян и казал, че ако отиде да го съди, щял да я убие. Около 17 ч. подсъдимА. излязла, за да извика племенницА. си да й помогне да готви и да се изкъпе, защото не можела сама, тъй като имала проблем с ръцете. В. П. дошъл в дома на племенницА. й. Нападнал ги, тормозил ги, псувал и викал, че ще я убие. ПлеменницА. й се обадила на полицията и той се махнал. ПодсъдимА. се прибрала и започнали да готви, като взела черен нож с дървена дръжка. В 17: 40 ч. сложила телефона си в джоба, защото очаквала да дойдат племенницА. й и още две лица. П. отново пристигнал и видял, че Б. е в къщА.. Решил да приключи с нея, за да не отиде да го съди. П. прескочил, влязъл бил с хитрост и ловкост, като се промъкнал зад гърба й. В момента, когато погледнала колко е часа, той й нанесъл удар отзад на бедрото с ритник. Нанесъл й и втори удар с юмрук в лявА. ръка, както и много силни удари в главА.. ПодсъдимА. паднала и той я повлякъл за косА. до стенА., където се подпряла. Извадила си телефона, за да се обади на 112. П. го дръпна и го дарил в земята. Казал й, че няма да я убие с неговия нож, който бил на кръста му бял с пластмасова дръжка, а ще я убие с нейния нож и ще го сложа в нейнА. ръка, за да мислят всички, че се е самоубила. ПодсъдимА. викала за помощ. П. хванал ножа с дяснА. си ръка и го понесъл с дръжкА. към нея. Между тях започнала борба. П. ударил Б. в корема с дръжкА. на ножа. Той сам си причинил ранА. в корема, като се натъкнал на ножа. ПодсъдимА. се борела да го спре, но той бил много силен, як, висок, едър и с голям корем. По ножа, имало нейни отпечатъци, защото е неин и го използва всеки ден. Имало и негови отпечатъци, защото той бил хванал ножа. Ударил я с дръжкА. в корема с острието срещу него и така се е натъкнал на ножа. ПодсъдимА. твърди, че е имало само една прободна рана на корема на П.. Твърди, че била ударена от гореща и пареща вълна, както и имала много силна болка в гръбначния стълб, при което се сковала и паднала. Когато се свестила, П. бил до нея и й говорел. После направил крачка напред, коленичил на дясното си коляно и легнал на дяснА. си страна. ДяснА. му ръка била опънА. и на нея си сложил главА.. ПодсъдимА. помислила, че е легнал, защото е пиян и е направил мозъчен инсулт. Повикала бърза помощ от неговия телефон, тъй като искала да му помогне. ПодсъдимА. твърди, че се отбранявала от него, за да спася живота си. Целта му била да я спре, за да не го съди. Била принудена да се отбранява, тъй като била уплашена до краен предел от неочакваното нападение, след като незаконно проникнал в дома й. Когато В. П. легнал, тя позвънила на 112 за помощ. Прибрала падналите продукти, съдове и нож. Измила всичко и ги внесла вътре, като ножът, вилицА. и лъжицА. ги оставила върху кърпа на леглото. ПодсъдимА. твърди, че не е имало кръв нито по ножа, нито на земята, нито по нея. Според нея, В. П. бил жив, защото си местел левия крак и лявА. ръка, както и говорел. ПодсъдимА. видяла едно прорязване, откъдето кръвта се е стекла назад. Твърди, че В. П. й бил нанесъл пет удара, като последния бил с нож в корема й. Той вземал ножа, с който готвела, за да инсценира нейното самоубийство. Правилно първостепенният съд не кредитира обясненията на подсъдимА. относно причинА., поради която е дошъл при нея П.. Според Б., последният бил решил да я ликвидира, за да не отиде да го съди. Твърденията на подсъдимА. се опровергават от показания на св. П. Д. и С. М.. ДвамА. категорично заявяват, включително и при проведените очни ставки с нея, че първоначално тя им казала, че пострадалият бил дошъл на гости, скарали се, тя искала да се обади на някого, а той строшил телефона й, след което тя го е наръгала два пъти. На следващо място по делото не се съдържат никакви данни, че подсъдимА. имала намерение на 7.06.2021 г. да отиде в гр. Червен бряг, за да подаде сигнал срещу П., както и че последният е знаел това обстоятелство. ПървА. в обясненията си твърди, че св. К. и св. Д. били предупредили последния, че тя ще отиде на следващия ден в съда да подаде жалба против него. В показанията на полицейските служители не се съдържат подобни факти. При извършенА. проверка в дома на Б. св. К. й разяснил правА. по ЗЗДН. След това полицейските служители посетили дома на П., който спял. По тяхно нареждане бил събуден. Според св. К. и св. Д., П. бил видимо пиян, не можел да стои на кракА. си, както и отрекъл да е ходил при Б.. Полицейските служители му съставили протокол по реда на чл.65 от ЗМВР, в който се съдържало предупреждение да не отправя закани за саморазправа и обидни думи към А. Б.. В показанията си полицейските служители не сочат да са му разяснявали какви действия би могла да предприеме спрямо него Б.. На следващо място обясненията на подсъдимА. относно механизма на причиняване на прободно –порезните наранявания на П., че се е самонаръгал, докато са се борили и докато е връщал назад удара в корема на подсъдимА., се опровергават от обективно установените данни по експертен път при извършенА. аутопсия на пострадалия за посокА. и дълбочинА. на раневите канали на констатираните наранявания по тялото му. Вещото лице е категорично, че не е възможно уврежданията да са причинени по този начин. Обясненията на подсъдимА. не могат да се възприемат за достоверни, като се има предвид посокА. и дълбочинА. на раневите канали от 12-14 см. Според вещото лице, не е възможно да се нанесат такива удари, с които са причинени констатираните наранявания на пострадалия, ако той е стискал ръкА. на подсъдимА., с която тя държала ножа и тези удари да са били нанесени случайно. Експертът категорично отрича твърдения от Б. механизъм, при който при изтърване на ножа и падането му на земята, да са причинени подобни рани по тялото на пострадалия с такива посока и дълбочина на раневите канали. На следващо място е направен категоричен извод от вещото лице, че видът и локализацията на нараняванията на В. П. не са характерни за самоувреждания. Ударите са нанесени с относително голяма сила, за което се съди от дълбочинА. на раневите канали. При изследването на трупа на П. не са установени други травматични увреждания, освен двете прободно -порезни рани и охлузванията в дяснА. страна на лицето му, въз основа на които да се направят изводи за борба между пострадалия и нападателя. При аутопсията на П. не са установени увреждания от типа на т.н. „защитни“. Констатираните две рани са описани подробно по –горе в мотивите. Твърдението на подсъдимА., че П. е починал от рак на простА., също се опровергават от заключението на вещото лице доц. д-р Д.. Последният не е констатирал обективни находки за такова заболяване при извършенА. аутопсия на пострадалия. Обясненията на подсъдимА., че била удряна в главА., като в резултат от този удар била зашеметена и паднала на земята, се опровергават от изисканите в хода на съдебното следствие медицински документи, изготвени след задържането й от полицията на 08.06.2021г. В тях не се съдържат данни за наличието на такова увреждане. От заключението на изготвенА. съдебномедицинскА. експертиза за освидетелстване на подсъдимА. ДП е видно, че при прегледа й са установени само две увреждания. Едното е кръвонасядане с малка площ от 4/2 см. по външна повърхност на средна трета на мишницА. на лявА. ръка. Другото е лек оток с размери 8 /3, 5 -4 см. по външна повърхност на горна трета на бедрото на левия крак. Освен описаните две травматични увреждания по главА. и тялото на А. Б. не са установени други травми, от които да се направи извод за осъществена борба между нея и пострадалия, както и за активна самоотбрана. В дадените обяснения пред въззивнА. инстанция се увеличава броя и вида на травматични увреждания, които й били причинени от П.. ПодсъдимА. твърди, че на 6.06.2021 г. той й бил нанесъл удари с юмруци в главА., бил я хванал за косА., като я влякъл по земята и я стискал за гушА.. На 7.06.2021 г. преди деянието П. й нанесъл удари с ритник в бедрото, с юрук в лицето и няколко удара в главА.. При освидетелстването й, който е извършено след деянието, не са констатирани никакви травми по лицето, шията, лигавицА. на устните на подсъдимА., за каквито се съобщават от нея. На следващо място при освидетелстването на Б. не са констатирани травми, които са характерни за действие на пръсти и нокти по вътрешнА. повърхност на горнА. повърхност на бедрА., каквито се получават при опит за насилствено разтваряне на кракА., при извършването на действия с цел възбуждане и /или удовлетворяване на полово желание с или без съвкупление, за каквото също се съобщава от нея. По искане на защитА. е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза във въззивнА. инстанция. На подсъдимА. е извършен преглед и компютърна томография на глава, като не са констатирани признаци на преживян исхемичен или хеморагичен мозъчен инсулт със съответнА. клинична картина. При извършения неврологичен преглед е изследвано движението, координацията, сетивността и рефлекснА. дейност при нея. Не са намерени огнища на неврологична симптоматика, както и няма налични парези или парализи на крайниците. Следователно при тези данни се налага категоричен извод, че подсъдимА. не е претърпяла мозъчен инсулт. Твърденията й в обратнА. насока за наличие на токова заболяване не почиват на обективно установени данни. При подсъдимА. не са констатирани нито парези, нито парализи на крайниците, поради което твърденията й за намалена хвА.телнА. способност на ръцете й също се явява нейна субективна преценка, която не почива на никакви обективни данни, а така също е израз на нейнА. защитна позиция. На следващо място подсъдимА. сочи, че при освидетелстването й от вещото лице доц. д-р Д. Д., той бил премерил ръцете й и установил, че били къси и малки и с тях не би могла да извърши инкриминираното деяние. Както в експертното заключение, така и в проведения разпит на вещото лице не се установяват подобни обстоятелства. С оглед изложеното въззивният съд също приема за недостоверни твърденията на подсъдимА., че е не е можела да си служи с ръцете си, включително и не е могла да се обслужва сама, а от тук и да нанесени удари с нож в тялото на пострадалия. На следващо място обясненията на подсъдимА. са декларативни и представляват нейна защитна версия. Те се опровергават както от свидетелски показания, които са убедителни по отношение установяване на основните факти от предмета на доказване, а така също и от останалите доказателствени източници. При така установенА. фактическа обстановка, въз основа на посоченА. доказателствена съвкупност, въззивният съд също приема, че подсъдимА. А. Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115 от НК, а именно на 07.06.2021г. в гр.Койнаре, област Плевен, умишлено умъртвила В. Г. П.. При извършване на деянието от подсъдимА. е използван нож, който е хладно оръжие, годно да причини както телесни увреждания, така и смъртта на жертвА.. В инкриминирания случай е категорично установено нанасянето от Б. на два удара с нож на пострадалия. Единият е в областта на коремнА. област в ляво с дължинА. на раневия канал от 13-14 см. В резултат са прерязани кожА., подкожието, мускулите на преднА. коремна стена и ципА. на перитонеума. При нанасянето на удара с ножа е проникнато в коремнА. и гръднА. кухина, при което са прерязани артериите и венА. на далака, кръвоносните съдове на червА., като острието е навлязло в околосърдечнА. торбичка и в преднА. стена на лявА. камера на сърцето. Вторият удар е нанесен в задно-външнА. повърхност на таза, като дължинА. на раневия канал е 12 см. В резултат са прерязани кожА., подкожието, както и мускулите на перинеума, като острието е проникнало в кухинА. на малкия таз и е засегнА. лявА. бъбречна вена. По делото е категорично установено, че са нанесени два удар с проникване в коремнА. и гръднА. кухина и в тазовА. област, като в първА. се намират жизненоважни органи и кръвоносни съдове. ПодсъдимА. оспорва обстоятелството, че е нанесен втори удар. Възражението й в тази насока от една страна не почива на обективните данни по делото, които са установени по експертен път при аутопсията на пострадалия и в заключението на съдебно -медицинскА. експертиза. От друга страна самА. тя е заявила след извършване на деянието пред св. Д. и М., че е наръгала пострадалия два пъти с ножа. Такива данни се съдържат и в дадените от нея обяснения на 19.11.2021г. /л.81-83, т.І от ДП/. В инкриминирания случай е използвано оръжие, което е нож с остър връх и режеща страна. Проникването на острието в тази част на тялото е довело до прерязване на коремнА. стена, кръвоносните съдове на далака, на червА. и на сърдечнА. торбичка, като е засегнА. и преднА. стена на лявА. камера на сърцето. ДълбочинА. на раневите канали от 12-13-14 см., която е показателна, че ударите са нанесени с достатъчно голяма сила и интензитет. При извършения оглед на местопрестъплението е намерен нож с метално острие и пластмасова дръжка с обща дължина 30 см., с дължина на дръжкА. 12 см. и на острието от 18 см. с един режещ ръб с остър връх и ширина на острието в основА. до дръжкА. 4 см. По делото е категорично установено, че е използван нож, с който са причинени прободно –порезните рани на пострадалия. ПодсъдимА. признава обстоятелство, че е държала в ръкА. си ножа, който е описан по –горе. СъщА. е показала мястото, където го е хвърлила и където е намерен и иззет при огледа на местопроизшествието в ниша зад легло в лятнА. кухня на къщА.. Намереният нож напълно отговаря с него да са били нанесени поробно -порезните наранявания на пострадалия. Съгласно П № 2/16.12.1957 г. на ПВС, изменено и допълнено с ТР № 7 /1987 г. на ВС, за умисъла на дееца се съди от средствА., с които е извършено деянието, насокА. и силА. на ударите, от мястото на нараняването, разстоянието, на което се посяга на жертвА. с оръжие и др. В инкриминирания случай е използван нож, който е годно оръжие да причини както телесно увреждане, така и смърт. ПодсъдимА. и пострадалият са били на близко разстояние един от друг. Ударите са попаднали в тялото му с проникване в коремнА. кухина и тазовА. област, като навлизането на острието навътре е довело до прорязване на посочените по –горе кръвоносни съдове и жизнено важни органи. От тези обстоятелства следва, че подсъдимА. е действала с пряк умисъл за убийство и прякА. й цел е била умишлено да умъртви пострадалия, за което се съди както по вида на използваното оръжие, а така също от силА. на нанесените удари и от насочването и попадането им в жизненоважните места. По отношение на оплакването в какво положение са се намирали подсъдимА. и пострадалия при нанасянето на ударите. Вещото лице е отговорило, че за нанасяне на тези удари пострадалият и нападателят са се намирали лице в лице или нападателят се е намирал от лявА. страна на пострадалия. По отношение на последователността на нанесените удари, се приема от експерта, че двете рани са нанесени в много кратък период от време, поради което по медицински методи и средства не е възможно да се посочи тяхнА. последователност. ЛипсА. на категоричен отговор на въпроса какво е било точното разположение на телА. на пострадалия и на нападателя, както и на последователността на двете наранявания не може да доведе до промяна на категоричния извод относно извършването на деянието и неговото авторство, че подсъдимА. е нанесла ударите с нож в тялото на пострадалия, в резултат на които е настъпила смъртта му. На следващо място правилно първостепенният съд е приел за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимА. А. Б., че намереният ДНК материал от В. П. по дръжкА. на иззетия нож е бил оставен, докато го е бил държал насочен към него, а в последствие се е самонаранил. От заключението на ДНК експертизА. на веществени доказателства се установява, че по дръжка на нож и изрезки от нокти е намерен ДНК профила от биологичния материал, който представлява смес на такъв материал от две лица от женски и мъжки пол в различно съотношение. При изследването е установено, че алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил еднакъв с този на А. Б., а тези с по-нисък интензитет формират ДНК профил, който е еднакъв с профила на В. П.. Наличието на биологичен материал по дръжкА. на ножа, оставен от последния, не означава, че пострадалият е държал ножа за дръжкА., който е бил насочен към него и сам се е самонаранил и то два пъти. С инкриминирания нож е проникнато в тялото на пострадалия, поради което е напълно закономерно да е оставен негов биологичен материал по ножа. От заключението на назначенА. съдебномедицинска експертиза за изследване на труп на В. П. е установено, че при огледа и аутопсията на трупа му са установени освен двете прободно -порезни рани и охлузванията на лицето в дясно, което според вещото лице се дължи на падането му върху цимента. Други травматични увреждания не се установени и най –вече такива от типа на т.н. „защитни“. При липсА. на такива увреждания не може да се направят изводи за борба между пострадалия и неговия нападател. На следващо място вещото лице д-р Д. е категоричен, че не е възможно констатираните увреждания по трупа на пострадалия да са причинени по начина, който съобщава подсъдимА. в обясненията си, като се има предвид посокА. и дълбочинА. на раневите канали. Б. твърди, че П. държал ножа за дръжкА. с дяснА. си ръка, като бил насочил острието към себе си. ДръжкА. била към подсъдимА., като същевременно пострадалият й бил стискал ръкА.. Между двамА. започнала борба и по този начин П. сам си причинил нараняването. Вещото лице категорично отрича да е възможен подобен механизъм за причиняване на прободните рани. Същите да са получени в резултат на попаднал случаен удар и то без да се цели нанасянето на такъв. Същото се отнася и за твърдението на подсъдимА., че е изтървавала ножа, който падайки на земята, е причинил установените наранявания по тялото на П.. Вещото лице категорично отрича по такъв начин да са причинени рани с такива раневи канали, като видът и локализацията не са характерни за т.нар. „самоувреждания“. На следващо място е наведен довод от защитА. пред първА. инстанция, който се поддържа и като оплакване пред въззивния съд, че подсъдимА. Б. е действала при условията на неизбежна отбрана, тъй като спрямо нея е било осъществено нападение от пострадалия В. П.. Въззивният съд напълно споделя изложените съображения от първА. инстанция. От заключението на съдебно-медицинска експертиза за изследване на А. Б. е установено, че на същА. са били причинени две травматични увреждания. Това са кръвонасядане по външна повърхност на средна трета на мишницА. на лявА. ръка с малка площ, както и лек оток с малки размери по външна повърхност на горна трета на бедрото на левия крак. Освен описаните травматични увреждания по цялото тяло на А. Б. не са установени никакви други травми, от които да се направи извод, че са извършвани активни действия на самоотбрана от нея срещу твърдяното нападение от страна на пострадалия, което било насочено към нея. На следващо място не са установени никакви травми по лицето, шията, лигавицА. на устните, които да са причинени в резултат на извършените спрямо Б. „сграбчване с ръце през лицето“, „сграбчване с ръце през устА.“, каквито се съобщават от нея. Не са установени травми по вътрешнА. повърхност на горнА. част на бедрА., в резултат на извършени действия с пръсти и нокти, каквито се получават при насилствено разтваряне на кракА., т.е. при извършвани действия с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание, за каквито се твърди от подсъдимА.. По делото е установено по категоричен начин, че на инкриминиранА. дА. пострадалият В. П. е бил в дома на подсъдимА. Б.. Между тях е възникнал поредния словесен конфликт. Няма обективно установени данни, че пострадалият е причинил описаните в обясненията на Б. травматични увреждания, които да предполагат или да налагат защита от нейна страна чрез нанасянето на удари с нож. Правилно е прието от първостепенния съд, че срещу подсъдимА. А. Б. не е имало непосредствено противоправно нападение от В. П., което да е наложило както използването на нож, а така също и причиняването на смъртта му. Така направения извод напълно се споделя от въззивнА. инстанция. При липсА. на непосредствено противоправно нападение в случая не може да е налице и превишаване пределите на неизбежнА. отбрана. С оглед изложените съображения въззивният съд приема, че подсъдимА. е извършила престъплението по чл. 115 от НК, за което е обвинена. Като е стигнал до този извод и е квалифицирал деянието като такова престъпление, е налице правилно приложение на закона от първостепенния съд. В този смисъл доводите в жалбА. на защитА. за неправилно приложение на закон настоящият съдебен състав на въззивния съд намира за неоснователни по изложените по -горе съображения. За престъплението по чл. 115 от НК при условията на чл.54 от НК на подсъдимА. е наложено наказание в размер на 14 години лишаване от свобода. При определянето му от първостепенния съд са отчетени високА. степен на обществена опасност на престъплението, тъй като с него са увредени обществени отношения, свързани с човешкия живот. Прието е, че извършеното от подсъдимА. деяние не се отличава с по-висока от обичайнА. степен на опасност от идентични деяния. По отношение личнА. обществена опасност на подсъдимА. е отчетено, че е неосъждана /реабилитирана/ и е трудово ангажирана. Прието, че има 4 броя криминалистически регистрации за престъпления по чл.182 НК, чл.206 от НК и по чл.279 НК, както и дълъг период от време е съжителствала криминално проявен мъж. Отчетено е, че по делото има подписка в нейна подкрепа, както и данните, които се съдържат в характеристичнА. й справка, че не се ползва с добро име сред съгражданите си и е познА. като затворена, потайна и некомуникативна. Извършените психолого - психиатричните експертизи очертават конфликтни и сложни взаимоотношения между подсъдимА. и пострадалия, както и изпитванА. от нея неприязън към него. Отчетени са и последващите действия на подсъдимА. за укрИ.е на следите от престъплението, тъй като е измила ножа и го е скрила. Отчетена е липса на разкаяние у подсъдимА. и съжаление за извършеното, както и липсА. на емпатия към пострадалия. Наложеното наказанието е определено под средния размер, предвиден в санкцията на чл.115 НК, в размер на четиринадесет години лишаване от свобода, като са изброени хаотично смекчаващи и отегчаващи винА. обстоятелства. По отношение наложеното наказание въззивният съд извърши самостоятелна преценка на относимите обстоятелства при индивидуализацията на наказанието, както и по отношение определения му размер. Настоящият състав счита, че е налице неправилно приложение на закона при отчитането на относимите обстоятелства при индивидуализацията на наказанието, както и при съвкупнА. им преценка с оглед определяне на справедливия му размер. ОбщественА. опасност на инкриминираното деяние е изключително висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират неприкосновеността на човешкия живот. При осъществяване на деянието като резултат е настъпила смъртта на пострадалото лице. ОбщественА. опасност на подсъдимА. следва да се преценява с оглед чистото й съдебно минало. СъщА. е била осъдена за извършено престъпление по чл.279 НК, по отношение на което е настъпила реабилитация по право. ПодсъдимА. е в напреднала възраст и има достатъчно голям житейски опит. СъщА. има семейство. ПодсъдимА. е полагала труд дълги години. На следващо място следва да се посочи, че Б. е личност с дисхармонична структура, като отношение на която е установено личностово разстройство. При нея е отчетена склонна към кумулиране на негативни чувства, които трудно модулира и изразява по адаптивен начин. Поведението на Б. може да бъде непредсказуемо, като са възможни прояви на насилие и негодувание срещу норми, правила и авторитети. ПодсъдимА. дава многократно обяснения, като прави частични самопризнания. СъщА. не проявява критично отношение към извършеното деяние. Като смекчаващи винА. обстоятелства следва да се отчет чистото съдебно минало на подсъдимА.. СъщА. е реабилитирана по право, като реабилитацията заличава последиците на осъждането. ПодсъдимА. има семейство. СъщА. е била трудово ангажирана, като е полагала труд дълги години. Към момента на извършване на деянието е в напреднала възраст. От първостепенния съд са отчетени криминалистически регистрации на подсъдимА., които са четири и са за престъпления по чл.182 НК, по чл.206 от НК и по чл.279 НК, дългия период от време, през който е съжителствала с криминално проявен мъж, недобрите й характеристични данни, тъй като не се ползвала с добро име сред съгражданите си, а така също и липсА. на проявено разкаяние и съжаление за извършеното деяние. Посочените обстоятелства са изброени, като следва да се приемат като отегчаващи винА. такива. Въззивният съд не споделя тези доводи. ЛипсА. на критичност и непризнаване на винА. е израз на субективното отношение на подсъдимото лице към повдигнатото обвинение, което е негово лично право и част от правото му на защита. Недопустимо е упражняване на това право да се отчита в негова вреда, както и от процесуалното му поведение да се правят изводи за недобросъвестност. Отегчаващи винА. обстоятелства не могат да се извличат от процесуалното поведение на подсъдимото лице, тъй като то е част от упражняване правото му на защита. Начинът, по който се упражнява не може да се отчита в негова вреда. ЛипсА. на критичност и непризнаване на винА. не се отчитат като индивидуализиращи обстоятелства при определяне размера на наказанието, а още по- вече като отегчаващи винА. такива. КриминалистическА. регистрация на гражданите е от значение само за вътрешнА. дейност на органите по опазване на обществения ред в страна. За нуждите на наказателното производство административните отбелязвания /регистрации/, извършване от службите на МВР, нямат правно значение, дори и като характеризиращи личността на подсъдимото лице На следващо място първостепенният съд приема, че подсъдимА. има недобри характеристични данни. В материалите по делото се съдържа характеристична справка, изготвена от полицейски инспектор Ст.М., в която е посочено, че от съвместното съжителство с криминално проявения Емил Методиев Котов А. Б. не се ползвала с добро име сред съгражданите си. Такива данни се съдържат в показанията на разпитаните полицейските служители. Съжителството на подсъдимА. с криминално проявен мъж и то в минал период от време е неотносимо към обстоятелствА., които се преценяват при индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи за инкриминираното деяние. Посоченото в характеристичнА. справка, че Б. не се ползвала с добро име сред съгражданите си не кореспондира с данните за личността на Б., които се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели. Част от тях изразяват положително становище за личността й. Що се касае до действия на подсъдимА. след извършване на деянието, че е измила ножа и го е скрила, които обстоятелства се приемат от първостепенния съд за укрИ.е на престъплението, също не се възприемат от настоящА. инстанция. Действително са извършени такива действия от страна на Б.. След пристигане на полицейските служители, последнА. веднага им е казала какви действия са били извършени от нея, както й е показала мястото, където е хвърлила ножа и от където е бил иззет, а в последствие е приобщен като веществено доказателство. Въззивният съд обсъди в съвкупност общественА. опасност на деянието и личнА. такава на дееца, както и смекчаващите и отегчаващите винА. обстоятелства. Счита, че на основание чл.115 във вр. с чл.36 и чл.54 НК на подсъдимА. следва да се определи наказание при превес на смекчаващите винА. обстоятелства в размер на десет години лишаване от свобода. Съдът счита, че така определеното по размер наказание е съответно за извършеното престъпление, като ще доведе до реализиране на генералнА. и специална му превенция, както и до постигане целите, визирани в чл.36 НК. По тези съображения въззивният съд приема, че първоинстанционният такъв е допуснал нарушение на закона, което е довело до несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което е налице неправилно определяне на размера му. С оглед изложените съображения следва да се измени присъдА. в частта на наложеното наказание за извършеното престъпление по чл. 115 НК. Същото следва да се намали като размер от четиринадесет години на десет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. ПрисъдА. следва да се потвърди в останалА. обжалвана част. Следва да се присъдят направените разноски за възнаграждение на вещите лица, изготвили комплекснА. съдебно-медицинска експертиза в размер на 1993, 52 лв., както и за заплащане на адвокатско възнаграждение от частния обвинител П. Г. П. на повереника - адвокат П. Д. при разглеждане на делото във въззивнА. инстанция в размер на 3000 лв. Водим от изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК и чл.338 НПК, Великотърновският апелативен съд