Решение № 143 от 19.4.2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 689/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и по чл.86 от ЗЗД.

Предявен е иск от Б. В. Л., с ЕГН •••••••••• от село Е. общ.П. ул.“О. Е.“ №, със съдебен адрес гр.П. ул.“С. Ф.“ №адв.Р. К., срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, бул.„Витоша“ №2, представлявана от Главния прокурор И. Г., по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, с искане за присъждане на обезщетение в размер н а 26 000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди и общо 2760 лева имуществени вреди, представляващи заплатени адв.хонорари за правна помощ.

Твърди се в исковата молба, че по жалба от П. С. К. до РП Панагюрище, се твърдяло, че ищецът го бил набедил в извършване на престъпление и било образувано ДП №23/2019г. по описа на РУ Панагюрище. С Постановление от 20.05.2019г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „подписка“. Непосредствено след привличането, бил разпитван в посоченото качество, а по-късно било повдигнато обвинение с обвинителен акт по прокурорска преписка №1066/18г. на РП Панагюрище и образувано н.о.х.д. №205/2019г. по описа на РС гр.Панагюрище. В четири поредни съдебни заседания по горното дело, проведени на 23.10.2019г., 16.01.2020г., 02.07.2020г. и 02.09.2020г. били събирани доказателства.

Сочи се, че съдът се произнесъл с присъда №260000/02.09.2020г. и бил признат за виновен и на основание чл.286, ал.1 от НК бил осъден на лишаване от свобода за срок от 12 месеца. По делото, бил назначен за служебен защитник, адв.В. В. който се отказал от защитата на ищеца и тя била поета от адв.Р. К. от АК гр.Пазарджик също като служебен защитник.

Сочи се, че в законния срок обжалвал присъдата и било образувано в.н.о.х.д.

№651/2020г. по описа на ПОС, по което дело защитата била поета от адв.К., за което вече като договорен адвокат му заплатил поискания от него адвокатски хонорар в размер на 1860 лева. Съдът насрочил съдебно заседание, което се провело на 02.02.2021г., а с решение №60726/23.02.2021г., наказателният състав отменил присъда №26/02.09.2020г. по н.о.х.д. №205/2019г. по описа на PC Панагюрище и върнал делото за разглеждане от друг съдебен състав, като в PC Панагюрище било образувано н.о.х.д. №62/2021г. и било насрочено разпоредително заседание на 19.05.2021г., което завършило с определение, въз основа на което н.о.х.д. №62/2021г. било прекратено и делото върнато в РП Пазарджик, ТО Панагюрище за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Ищецът твърди, че на 17.06.2021г. бил призован в окръжен следствен отдел при ОП гр.Пазарджик и привлечен като обвиняем по досъдебно производство №40/2021г. по описа на ОСлО Пазарджик от следовател В.в присъствието на упълномощения от него защитник адв.К. с договор за правна помощ №4568/17.06.2021г. /за което бил заплатил сумата от 700лв./. Обвинението отново било по чл.286, ал. 1 от НК. Твърди, че бил разпитван от следователя в присъствието на адвоката му. Районният прокурор отново внесъл обвинителен акт по прокурорска преписка №1066/2018г. на РП Панагюрище по описа на РП Пазарджик, ТО Панагюрище по досъдебно производство /сл.д./ №40/2021г. по описа на окръжен следствено отдел при ОП Пазарджик и било образувано н.о.х.д. №135/2021 година.

Съдът постановил определение, с което прекратил съдебното производство и върнал делото на РП Пазарджик, ТО Панагюрище за отстраняване на допуснати пропуски.

Последвал нов обвинителен акт по прокурорска преписка №1066/2018г. на РП Панагюрище по описа на РП Пазарджик, ТО Панагюрище по досъдебно производство /сл.д./ №40/2021г. по описа на окръжен следствено отдел при ОП Пазарджик, отново със същото обвинение по чл.286, ал.1 от НК.

В съда било образувано н.о.х.д.№160/2021г. и били проведени съдебни заседания на 28.09.2021г.; 24.11.2021г. и на 09.03.2022г., отново защитник бил адв.К., упълномощен с договор за правна помощ №7823/28.09.2021г.Съдебният процес приключил с Присъда №3/09.03.2022г., с която бил обявен за невинен по повдигнатото обвинение.

Присъдата била протестирана от РП Панагюрище и било образувано в.н.о.х.д.

№241/2022г. по описа на ПОС, било насрочено съдебно заседание на 27.06.2022 година. Ищецът твърди, че поради липса на средства, се наложило да се защитава сам, а с решение №84/08.07.2022г. наказателният съдебен състав потвърдил присъда №3/09.03.2022г., постановена по н.о.х.д. №160/2021г. на PC Панагюрище, с която бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК.

Ищецът сочи, че от депозирането на жалбата в РП Панагюрище на 19.11.2018г., по която било образувана преписка на РП Панагюрище №1066/2018г., съответно привлечен като обвиняем на 20.05.2019г., до потвърждаване на оправдателната присъда на 27.06.2022г., били изминали 3 години и 1 месец. Сочи, че в пубертета и неразумната си младост допуснал грешки, за които получил осъдителна ефективна присъда и най-радостния ден в живота му бил денят, в който бил пуснат на свобода. Твърди се, че целият преживян ужас в затвора го връхлетял отново с пълна сила, осъзнавайки, че съдът би могъл да постанови осъдителна присъда. Противно на убежденията на адвоката му, че няма доказателства на базата на които да бъде осъден, съмнението непрекъснато зреело. Когато чул осъдителната присъда по н.о.х.д. №205/2019г. на РС Панагюрище, целият му свят се срутил, а разумът му отказвал да приеме реалността.

Твърди, че до съдебното заседание в Окръжен съд Пазарджик нямал спомен как е минало времето. Имал чувството, че съдебния състав в гр.П. недоумява за какво е толкова притеснен, при наличието на множество процесуални грешки, допуснати от съдебния състав. Сочи, че след множество извършени спрямо него съдопроизводствени действия - ново привличане като обвиняем, проведени съдебни заседания и повторни разпити на свидетели преживял стрес и множество безсънни нощи.

Твърди се, че претърпял имуществени и неимуществени вреди, които били в причинно-следствена връзка с реализираното спрямо него наказателно преследване.

Имуществените вреди, се изразявали в следното: заплатения адвокатски хонорар по в.н.о.х.д. №561/2020г. по договор за правна помощ №3182/01.02.2021г. в размер на 1860лв.; по договор за правна помощ №4568/17.06.2021г. по следствено дело №40/2021г. сумата от 700лв.; по н.о.х.д. №160/2021г. по договор за правна помощ №7823/28.09.2021г. сумата от 200лв.

Ищецът е изложил съображения, че неимуществените вреди се изразявали в причинения му стрес от привличането му като обвиняем за първи път на 20.05.2019г., последвалия внесен обвинителен акт в ПРС на 10.09.2019г., четирите на брой съдебни заседания, проведени по н.о.х.д. №205/2019г.и последвалата осъдителна присъда, така също целия процес по обжалването на присъдата, отмяната й от ОС Пазарджик, прекратяване на две съдебни производства по н.о.х.д. №62/2021г. и н.о.х.д. №135/2021г., новото привличане като обвиняем на 17.06.2021г. и последвалия след това пореден обвинителен акт, произнесената оправдателна присъда по н.о.х.д. №160/2022г. и потвърждаването от въззивната инстанция. Всяко едно от тези процесуални действия, бил преживял и изстрадал тежко.

Сочи, че освен преживения стрес, поС.но изпитвал притеснения и безпокойство, вероятно присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Това безпокойство и притеснение се отразявало и на работата му. Работодателите му изпитвали недоверие към него, породено от поС.но получаващите се призовки по различни досъдебни и наказателни производства и явяването по тях. Недоверието нараствало и след определено време, когато имало възможност, го освобождавали от работа.Сочи, че продължаващата неяснота в живота му за утрешния ден го депресирала и пречела да се установи трайно на поС.но работно място, респ. и да реализира желанието си да създаде семейство като нормалните хора.

Сочи се, че независимо от ниската фактическа и правна сложност на повдигнатото обвинение, незаконното наказателно производство продължило 3 години и 1 месец, в който срок бил с наложена мярка за неотклонение „подписка“, а до привличането му като обвиняем, в определени сезони от годината работел във Ф. което му позволявало да получава възнаграждение за положения труд, съответстващо на трудовото възнаграждение, получавано в страна с два пъти по-висок стандарт и заплащане, спрямо заплащането в България.

Твърди се, че през тези 3 години и 1 месец, в резултат на наложената мярка за неотклонение, преустановил контактите, които имал и които му давали възможност от една страна да се обогатява чисто емоционално, а от друга страна да се установи трайно на работа във Ф. в хотелиерския бизнес.Този период от 3 години и 1 месец излизал извън рамките на разумния срок за такъв вид производство.

В резултат на произнесената присъда по н.о.х.д. №205/2019г. на 02.09.2020г. до решението на Окръжен съд Пазарджик от 08.06.2022г. около година и половина бил с ефективна осъдителна присъда, която макар и да не била влязла в сила му носела безпокойство, че може да попадне в затвора.

Във връзка с изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетения за 1.Имуществени вреди в размер на 2760лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар по договори за правна помощ:

-по в.н.о.х.д. №561/2020г. с договор за правна помощ №3182 от 01.02.2021г. в размер на 1860лв.;

-по следствено дело №40/2021г с договор за правна помощ №4568 от 17.06.2021г. в размер на 700лв.;

-по н.о.х.д. №160/2021г. с договор за правна помощ №7823 от 28.09. 2021г. в размер на 200лв.

2.Неимуществени вреди в размер на 26 000лв., изразяващи се в: -преживян стрес от няколкократното привличане като обвиняем, двукратните разпити в, участието в 9 съдебни заседания;

-Изпитването на поС.но безпокойство и притеснение от наложената ми мярка за неотклонение и чисто емоционалното усещане, че правото на придвижване е ограничено, промяна на обичайния начин на живот, преустановяване на работата във Ф. и контактите с приятелите му там, -Невъзможността да се установи на поС.на работа поради недоверието, което се внушавало на работодателите му от честото призоваване и явяване в полиция, следствие и съд;

-Невъзможността да установи трайна връзка за реализирането на желанието да имам нормално семейство поради обстоятелството, че е бил следствен, а в последствие и човек, осъден на ефективно лишаване от свобода за срок от 12 месеца;

• изпитването на депресивно съС.ие за около година и половина в резултат на произнесената ефективна присъда по н.о.х.д.№205/2019г. на 02.09.2020г. до решението на Окръжен съд Пазарджик от 08.06.2022г.;

Претендира се и за законната лихва върху обезщетението, считано от датата на влизането в сила на оправдателната присъда- 08.07.2022г., до окончателното изплащане.

Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБългария чрез представител от страна на ОП-Пазарджик, прокурор С. П.. Становището е, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен.

Възразява се, че не са налице твърдените неимуществени вреди настъпили за ищеца от действия на Прокуратурата на РБългария, които се сочат в исковата молба. Вредите били недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действията на Прокуратурата на РБългария. Оспорват се всички твърдения за причинени вреди, които били в тежест на ищеца да ги докаже.

Сочи се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 26 000 лева било изключително завишено, не съответствало на принципа на справедливост описанието на вредите, които сочел ищеца, нито на съдебната практика в подобни случаи, нито на икономическия стандарт на живот в страната. Не съответствали и на обстоятелствата, свързани с развитието и движението на наказателното производство.

Изтъква се, че спрямо Л. е била прилагана най-леката мярка за неотклонение - „подписка“. По време на досъдебното производство, както и в хода на съдебното такова, нито веднъж ищецът не бил поискал разрешение да напусне местоживеенето си, респ. да пътува в чужбина, където да полага труд.

Твърди се, че срокът за провеждане на наказателното производство в рамките на 2 години и 7 месеца, от повдигане на обвинението до окончателното приключване на делото с решение № 84/08.07.2022г. по в.н.о.х.д. №241/2022г. на ОС гр. Пазарджик, бил напълно разумен и съответен на обвинението за тежко умишлено престъпление, фактическата и правна сложност на делото, противоречията в показанията на свидетелите, издирването на лица и доказателства.

Следвало да бъде взето предвид, че ищецът многократно бил осъждан с влезли в сила ефективни присъди за извършвани престъпления на територията на цялата страна, т.е. воденето на наказателно дело срещу него съвсем не е било нещо, с което се сблъсква за първи път в битието си, а ищецът вече е имал подобни преживявания и това дело не би следвало да му действа с по-голямо натоварване. Изтъква се фактът, че едната от осъдителните присъди е за извършена от ищеца кражба от Рилската света обител.

В отговора се акцентира на това, че ищецът не сочи никакви свидетели на претендираните неприятни преживявания породени от воденото наказателно производство и повдигнатото му обвинение.Не бил ангажирал и доказателства за влошено психическо съС.ие и предприемана в тази връзка терапия.

Ответникът твърди, че нереалистично било вмененото му обвинение да е довело до невъзможност да си намери работа, доколкото този факт нямал как да стане доС.ие на потенциалните работодатели - ноторно известно било, че това обстоятелство /привличането в качество на обвиняем/ не намира отражение в официално достъпни регистри. В справка за съдимост пък, изискуема при кандидатстване за работа, невлезли в сила присъди не се отразявали.

Изтъква се, че според възприетото в т.II на Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Следвало да се има предвид, че паричното обезщетение за морални вреди трябвало да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от нужното за обезщетяване на претърпените вреди, както е упоменато в решение №832/10.12.2010г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, IV г.о.

Според законовия критерий, обезщетението следвало да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. Сочи се решение № 488/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., ВКС, IV г.о., в което е прието, че като база за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия, като от значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите материални блага.

Ответникът оспорва, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната и размерът му е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.

Ответникът сочи, че в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с незаконното обвинение. В т.11 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВСК по ТД №3/2004 г., ОСГК приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преките обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите.

Твърди се, че незаконното обвинение, предмет на иска не е единствен увреждащ фактор в процесния период. Видно било от приложената от справка, че през 2021г. срещу ищеца е водено и друго наказателно производство - отново за тежко умишлено престъпление, такова по чл.216, ал.1 от НК. На 16.10.2021г. срещу Л. е бил внесен и обвинителен акт по това производство. Делото било все още е в съдебна фаза на първа инстанция.

Негативните емоционални съС.ия, за които твърди да е изпитвал ищеца не се характеризирали с никакви болки и страдания. Те можело да са проява на агресия, неудовлетворени желания, а в неговия случай и на неприязнени отношения спрямо правоприлагащите органи в Република България.

От заявеното в исковата молба не могли да се извлекат никакви трайни конкретни увреждания на ищеца, причинени от конкретни действия на Прокуратурата на РБългария, нито можело да се прави безспорен извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията на Прокуратурата на РБългария и твърдените от Л. вреди.

Сочи се, че не били доказани твърденията на ищеца за преживян стрес и здравословни проблеми от повдигнато обвинение. Не били доказани създадени неудобства в работата на ищеца и компрометиране на личността му. Липсвали сведения и за разгласяване на производството от длъжностни лица на Прокуратурата.

По отношение на претенциите за имуществени вреди, които са конкретизирани, също считат за неоснователни, недоказани и като такива, които не следвало да се дължат.

Липсвали доказателства за направени разноски от ищеца по процесното нак.производство, освен за платен адвокатски хонорар по пълномощно от 17.06.2021г., чийто уговорен документално размер възлизал на 700 лева. В другите случаи ищецът е ползвал услугите на служебен защитник. Липсвали други доказателства за реално направени разноски. Поради недоказаността и неоснователността на иска претендираните разноски в размера от 2760 лева не следвало да се дължат.

В случай, че по делото се представи доказателства за адвокатско възнаграждение и ако същото надвишава предвиденото минимално възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, се прави предварително възражение, за неговата прекомерност, тъй като делото не се очертавало да е с някаква фактическа или правна сложност.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Така предявените искове са родово и местно подсъдни на Окръжен съд - Пазарджик.

Като ответник и контролираща страна в производството се явява Окръжна Прокуратура Пазарджик представлявана от прокурор С. П. при проведеното о.с.з. на 21.03.2023 година, се поддържа неоснователност на претенциите.

Установената фактическа обстановка която ищецът е пресъздал в исковата молба досежно воденото наказателно производство срещу него не се оспорва от ответника - прокуратурата.

Същата съдът приема за установена от събраните по делото доказателства и приложеното в цялост наказателно производство.

Установява се, че срещу ищецът е започнало наказателно производство по досъдебно производство №23/19г. на РУ гр.Панагюрище и с Постановление за привличане на обвиняем от 20.05.2019г. ищецът Б. Л. е бил привлечен към наказателна отговорност за това, че на 04.06.2018г. в гр. Панагюрище пред надлежен орган на властта – прокурор при РП гр. Панагюрище е набедил в молба с вх. №559/04.06.2018г. по описа на РП гр. Панагюрище, П. С. К. от гр. П. в престъпление по чл.290, ал. 1 от НК – лъжесвидетелстване като е знаел, че е невинен, което било престъпление по чл.286, ал.1 от НК. Спрямо Б. Л. е била взета мярка за неотклонение „подписка“. За това престъпление по реда на чл.286, ал.1 от НК е внесен обвинителен акт в Панагюрския районен съд и е било образувано НОХД №205/2019 г., което производство е приключило с Присъда №260000/02.09.2020г. на Районен съд – Панагюрище, с която ищецът Б. Л. е признат за виновен за това, че на 04.06.2018г., в гр. П., пред надлежен орган на властта – прокурор при РП гр.Панагюрище е набедил в молба с вх. №559/04.06.2018 г. по описа на РП – Панагюрище лицето П. С. К. от гр. П. в престъпление по чл. 290, ал.1 от НК – лъжесвидетелстване като знаел, че е невинен – престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, поради което и на посоченото основание е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца като на основание чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определено да се търпи при първоначален общ режим.

Въз основана на въззивна жалба от адв. Р. К. в качеството му на защитник на ищеца в наказателното производство, която ищецът Л. е депозирал на 30.11.2020 г. срещу постановената присъда, е образувано ВНОХД № 651/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, като с Решение № 60726/23.02.2020 г. въззивният съд е отменил Присъда № 260000/02.09.2020 г. по НОХД № 205/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище и е върнал делото за разглеждане от друг състав. От мотивите на тази присъда се установява, че жалбата на ищеца е основателна, тъй като в досъдебното производство е било допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, а именно подсъдимият е бил привлечен да отговоря за престъпление по чл.286, ал.1 от НК, но в чл.194, ал.1, т.1 от НПК е посочено, че престъпленията по чл.286 – 289 от НК се разследват от следователи. В случая въззивният съд е установил, че досъдебното производство е било водено и приключило от разследващ полицай към РУ гр.Панагюрище, респективно цялото досъдебното производство е било водено от ненадлежен орган, което е дало основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първа инстанция.

След връщане на делото е образувано ДП №40/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура -Пазарджик, което е приключило с Постановление от 07.06.2021 г. на В. М. – ИФ Окръжен прокурор при ОП гр. Пазарджик.

Било е образувано НОХД № 62 по описа на РС – Панагюрище за 2021г., с което е прекратено производството по описа на РС – Панагюрище и същото е върнато заради допуснато съществено процесуално нарушение във фазата на ДП и е върнато на прокурора в РП – Панагюрище, въз основа на проведеното следствие по Следствено дело №40/2021 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, е изготвен обвинителен акт срещу Б. В. Л. за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК на 28.07.2021 г. Така изготвеният обвинителен акт е внесен в съда и е било образувано НОХД № 160/2021 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, което наказателно производство е образувано на 19.08.2021 г. като с разпореждане №89/14.09.2021г. на съдия-докладчик при РС гр.Панагюрище делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание за 28.09.2021 г., респективно в предвидените от закона процесуални срокове.

След проведено открито съдебно заседание на посочената дата – 28.09.2021 г. и започналото съдебно следствие, делото е отложено за второ съдебно заседание на 24.10.2021 година.

Проведено е и съдебно заседание на 24.10.2021 г., както и на 09.03.2021 г. като на същата дата с Присъда № 3/09.03.2022 г., Районен съд гр.Панагюрище по образуваното НОХД № 160/2021 г., е признал ищеца Б. Л. за невинен в това, че на 04.06.2018 г. в гр. Панагюрище, пред надлежен орган на властта – прокурор при РП гр. Панагюрище е набедил в молба с вх. № 559/04.06.2018 г. по описа на РП – Панагюрище П. С. К. в престъпление по чл.290, ал.1 от НК – лъжесвидетелстване като е знаел, че е невинен, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК.

С Определение №15/09.03.2022г. съдията-докладчик Т. П. е отменила мярката за неотклонение на ищеца Л. – подписка.

Постъпил е Протест №777/22.03.2022 г. и допълнение към Протест №1251/13.05.2022 г. срещу Присъда №3 на Районен съд – Панагюрище по НОХД № 160/2021 г., във връзка с което на 26.05.2022 г. е образувано ВНОХД № 241/2022 г. и наказателното производство е приключило в едно заседание, проведено на 27.06.2022 г. като е произнесено Решение №84/08.07.2022 г., с което е потвърдена оправдателната Присъда №3/09.03.2022 г. по НОХД № 160/2021 г. на Районен съд – Панагюрище.

От приложеното в цялост наказателно производство се установява, че ищецът е заплатил съобразно договор за правна защита и съдействие №003182 сключен с адвокат Р. К. на 1.02.2021 година, за осъществено проц.представителство по в.н.о.х.д №651/20 г. по описа на ПОС, сумата от 1860 лева.

На 28.09.2021г. е заплатил съобразно договор за правна защита и съдействие №007823 на адв.К. сумата от 200 лева.

На 17.06.2021 година съобразно договор за правна защита и съдействие сключен с адвокат Р. К., ищецът заплатил по следствено дело №40/21г. по описа на ОСС, адвокатският хонорар от 700 лева /намиращ се на лист 13 от следственото дело/.

От представените доказателства се установява, че ищецът е заплатил общо адв.възнаграждения по процесното дело сумата от 2760 лева.

Безспорно е между страните, а и се установява от представената справка за съдимост, че ищецът Л. е осъждан още с присъда №172/4.09.1998 година, както и обстоятелството, че по няколко присъди е бил в затвора в периода от 2004 година до 2011 година.

От справката приета като доказателство по делото в УИС на прокуратурата се установява, че има внесен обвинителен акт срещу ищеца по реда на чл.216 ал.1 от НК от 16.10.2021 година.

Искът е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. По предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства: 1/ че спрямо него е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ че лицето е оправдано по повдигнатото обвинение, 3/ че е претърпял неимуществени и имуществени вреди, както и какъв е размера на тези вреди и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ е налице причинно следствена връзка.

Съгласно ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице, като съгласно чл.7 искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице - пряк причинител на вредите.На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. /В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на ВКС/. За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за справедливост - арг. по чл.52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконно повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца- върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.

Във връзка с твърдените претърпени имуществени вреди са разпитани свидетели.

От разпита на свидетелят Н. С. Т. се установява, че са съседи с ищеца в с.Е. и го познавал от 5-6 години, установява, че тъй като ищецът подал жалба, започнали да го викат в полицията, да го призовават, образували му дело и го осъдили на една година лишаване от свобода.Свидетелят установява, че Л. бил съкрушен, споделил му за осъждането и казал, че е притеснен, че отново може да влезе в затвора.Установява, че това дело продължило дълго време, той работел през това време, но споделял на свидетелят, че е съкрушен, притеснен, налагало се, често да пътува във връзка с разпити и заседания, тъй като лятото работел на морето на рецепция, а зимата в хотел на гр.Б.

Св.Н. П., установява, че познавала ищецът от повече от 30 години.Установява, че полицай лъжесвидетелствал срещу него и тогава Л. подал жалба и започнали проблемите му.Установява, че работела с него в гр.С. и поС.но му ставало лошо, припадал.Наложило се да викат Спешна помощ.Сочи, че заради делото се налагало често да отсъства от работа.Установява, че собственичката на хотела Неделина е искала да свидетелства, но била починала от ковид.Свидетелката твърди, че заради образуваното дело, той имал проблеми с работодателите, заради пътуването и отсъствията му.Свидетелката работела в същият хотел и била пряк очевидец на притесненията му и това, че му става лошо.Установява, че Л. от дълги години работел в хотела в гр.С. и на практика той вършел всичко по резервации и настаняване, затова работодателите разчитали на него.Установява, че тя работела в кухнята, но неведнъж чувала, че идва линейка заради Б., тъй като вдигал кръвно и му ставало лошо.Свидетелката установява също, че са много близки с ищеца, той и бил като брат, тъй като след смъртта на нейните родители, родителите на Б. я били отгледали, затова били в особено близки отношения и знаела за притесненията му.Установява, че най- големите му страхове били да не би да влезе отново в затвора.Сочи, че на младини е сгрешил и е бил в затвора, но от много години, нямал никакви проблеми с правораздавателните органи.

Не знаела да е осъждан в последните години, нито да е имал други дела.

Свидетелските показания, преценявани по реда на чл.172 от ГПК, установяват изпитваните от ищеца страх, напрежение, безпокойство, накърнено самочувствие, психическо напрежение. Доказателства обаче, за невъзможността за престиране на труд в чужбина Ф., да е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, както и за влошаване на здравословното съС.ие ищеца не са събрани по делото и твърденията в тази насока остават недоказани.

В практиката си ВКС се придържа към разбирането, че при претендирана отговорност към държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и пр./, и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Обстоятелството, че ищецът е бил обект на други наказателни производства и че е осъждан, като дори в момента, че му е повдигнато обвинение не обосновава извод, че от процесното незаконно наказателно преследване за него не са произтекли вреди.

И в този случай съдът по общо правило следва да подложи на преценка събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца за конкретно претърпените от него страдания по повод на конкретното наказателното преследване. Ето защо са неоснователни доводите в писменият отговор на ответника, обосноваващи липса на пряка причинна връзка между вредите и конкретното незаконно обвинение, с аргумент висящо друго наказателно производство срещу ищеца, както и сериозната предходна съдимост на същия.В т.см. решение №37/28.03.2022г. по в.гр.д.38/2022г. по описа на ПАС, както и многобройни актове произнесени от ВКС.

Предвид тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение /което е извън обхвата на тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК/; продължителността на наказателното преследване /приблизително 3 години/; проведените в съдебната фаза 9 открити съдебни заседания; възрастта на увредения /към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е бил на 36 години/ и социалното му положение работел е като администратор в хотели, претърпените естествено страх и неудобство, компрометираното му име пред съседи и в работната среда, които не са в размер, надхвърлящ обичайния, като следва да се отчете, че не е била взета и най-тежката мярка за неотклонение - "задържане под стража", а „подписка“, както и че не са доказани част от твърдените вреди касаещи възможността за престиране на труд в чужбина, да се установи на поС.на работа, невъзможността да осъществи трайна връзка и да има нормално семейство и партньор, преустановяване на работата му в Република Ф. и влошено здравословно съС.ие на ищеца и др. изчерпателно посочени в ИМ /в о.с.з. посочи новооткрито заболяване – диабет/, затова съдът приема, че за соченият период Б. Л. е претърпял неимуществени вреди, които могат да бъдат обезщетени със сумата от 3000 лева.

Следва да се отбележи в тази връзка, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. По тези съображения, предявената претенция за размера над сумата от 3000 лева до заявеният размер от 26 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на имуществените вреди:

Съгласно съдебната практика – решение № 433/2010г. на ВКС по гр. д. №563/2009г., IV ГО, решение № 126/2010г. на ВКС по гр. д. № 55/2009г. на ВКС, IV ГО, решение №457/2010г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009г. а ВКС, IV ГО, решение № 335/2010г. на ВКС по гр.д. №1651/2009г., III ГО, направените разноски за адвокатска защита в хода на наказателното производство, съставляват имуществена вреда, която подлежи на възстановяване по реда на чл. 4 от ЗОДОВ.

В случая безспорно се установи от представените доказателства, че ищецът е заплатил в брой посочените и обсъдени по-горе адвокатски хонорари, заплатени за защита по воденото нак.производство обективирани в договорите за правна защита и съдействие обсъдени по-горе и представляващи имуществена вреда в общ размер от 2760 лева.

И двете обезщетения за неимуществени вреди, така и сумата за обезщетение за имуществени вреди, също следва да се присъдят ведно със законната лихва считано от 8.07.2022 година – датата на влизане в сила на оправдателна присъда, съобр. решение №84/8.07.2022г. по в.н.о.х.д. №241/22г. по описа на ПОС.

По претендираните от ищеца разноски.

Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от исковете.

Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски в размер на 2810 лева от които 2800 лева заплатен адв.хонорар/за което има представена разписка, че е изплатен изцяло в брой/ и 10 лева-заплатена държавна такса.

Съобразно уважената част от исковете на ищеца от сторените разноски му се полага сумата от 562.78 лева, за която следва ответника да бъде осъден да му я заплати.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,