Решение № 1249 от 16.3.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 3725/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на „•••••••••” ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № НП-3 от 13.10.2020г., издадено от министъра на икономиката и председател на Междуведомствената комисия по експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение, с което на основание чл. 72, т. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба /ЗЕКПСОИТДУ/ за нарушение на чл. 37, ал. 1 и чл. 45 ЗЕКПСОИТДУ му е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева. С жалбата се твърди, че: актът е издаден от лице, което не е компетентно за това; е нарушен чл. 34 ЗАНН, тъй като актът е бил съставен повече от три месеца от откриване на нарушителя и след една година от извършване на нарушението; наказващият орган не е извършил самостоятелна проверка на случая, а е възприел описаното в прокурорското постановление; актът и НП не съдържат нужните реквизити; няма мотиви защо митническите органи не са изпълнили своите правомощия по чл. 68 и сл. от закона. Моли НП да бъде отменено. Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. В писмени бележки развива доводите, изложени в жалбата. Допълнително изтъква, че няма мотиви защо се приема, че 26.07.2019 г. е дата на нарушението. В допълнителни писмени бележки отново развива гореизложените съображения, като обосновава, че не е имало пречка за наказващия орган да образува административнонаказателно производство, независимо, че материалите са били в прокуратурата, която е постановила отказ от образуване на наказателно производство и актът е издаден в нарушение на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Отново акцентира, че неправилно е определена датата на деянието, тъй като от митническата заверка на сертификат за движение е от 25.07.2019 г. Моли НП да бъде отменено и претендира присъждане на разноски. Наказващият орган, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата. В писмени бележки развива доводи за законосъобразност на акта и НП и конкретно за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 25.07.2019г. „•••••••••” ЕООД извършило износ на 440 кг. триетаноламин /химично вещество с двойна употреба/ с честота 99% за гр. С., Р. С. М. с получател дружество „•••••••••••” /•••••••••• LLC/. Във връзка с износа била попълнена митническа декларация № 19BG005807AA788583. Действията по износа от страна на дружеството пред българските митнически органи били извършени от „••••••••••” ЕООД. Дружеството-жалбоподател не било регистрирано в Министерство на икономиката като лице, извършващо износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба и не му било издавано от Междуведомствената комисия по експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение разрешение за износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба. Междуведомствената комисия по експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение изискала от 27.01.2021 г. от дружествата, извършващи внос, износ и трансфер на токсични химически вещества и техните прекурсори декларации за осъществения от тях през 2019 г. внос, износ и трансфер. По този повод „•••••••••” ЕООД декларирало на 24.02.2021 г. горепосочения износ на 440 кг. триетаноламин за С. М.. Декларацията била разгледана на заседание на Междуведомствената комисия, която, предвид липсата на разрешение и регистрация на дружеството за износ на изделия с двойна употреба, сезирала ДАНС, която извършила проверка, резултатите от които предоставила на Софийска районна прокуратура /СРП/. На 23.07.2020 г. СРП отказала да образува наказателно производство с мотив, че формално има извършено деяние по смисъла на чл. 233 НК, но същото е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Изпратила препис от постановлението до Междуведомствената комисия, което било разгледано на заседание на Комисията, която на 13.08.2020г. взела решение за реализиране на административнонаказателната отговорност на „•••••••••” ЕООД. В тази връзка, св. С. – държавен експерт в Министерство на икономиката съставила на 14.09.2020г. срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 004. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. С.; материалите по пр. пр. 18915/2020 г. на СРП и другите събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От показанията на свидетеля се установяват всички факти във връзка с изискването на декларация от страна на всички дружества, извършващи внос, износ и трансфер на токсични химически вещества и техните прекурсори декларации за осъществения от тях през 2019 г. внос, износ и трансфер и декларирането на процесния износ от страна на жалбоподателя, както и извършената проверка по повод същата. Свидетелят даде данни за заседанията на Междуведомствената комисия, решението за сезирането на ДАНС, както и взетото след разглеждането на постановлението на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство решение за ангажиране на отговорността на дружеството – жалбоподател. Нейните твърдения се подкрепят от писмените материали – писмата от Министерството на икономиката; придружителните писма и декларациите от „•••••••••” ЕООД; протоколите за взетите от Междуведомствената комисия решения и други. Не се кредитират само твърденията на свидетеля, че процесният износ е бил за С., тъй като писмените данни сочат, че е бил за С. М.. Информация за извършената от ДАНС проверка се съдържа в пр. пр. 18915/2020 г. на СРП. Там се намират и множество документи от Агенция Митници, които, заедно с наличните по делото фактури, разпечатки от кореспонденция, сертификати за движение и други, носят информация за извършения износ на 440 кг. триетаноламин за Р. С. М.. Този въпрос не е и спорен между страните и се установява безпротиворечиво от съвкупния доказателствен материал. От митническа декларация № 19BG005807AA788583, изготвена по повод процесния износ, е видно, че същата е от 25.07.2019 г. Това се установява и от сертификат за движение EUR.1 № А 0000078151, издаден във връзка с декларацията – в него също е записана датата 25.07.2019 г. Предвид това, следва, че датата, на която дружеството – жалбоподател е изнесло 440 кг. триетаноламин за Р. С. М. е 25.07.2019 г., а не от 26.07.2019 г., както се твърди в НП. Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по - подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН, противно на възражението на защитника, е издаден от лице с нужната материална компетентност съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЕКПСОИТДУ –със заповед № РД-16-632/30.07.2020 г. на министъра на икономиката св. С. е оправомощена да съставя АУАН за нарушения на същия закон. Издателят на НП има материална компетентност съгласно чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 67, ал. 1 от закона. Няма нарушение на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН – АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити; нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци от обективна страна. Не е нарушен и чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗАНН при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Ето защо, при наличието на данни за евентуално престъпление от общ характер, правилно Междуведомствената комисия, вместо да образува административнонаказателно произовдство, е сезирала ДАНС, която от своя страна, след проверка, е изпратила материалите на СРП. В този смисъл, след отказа на СРП да образува досъдебно производство и получаването му от Комисията, не е било нужно да бъде съставян АУАН – арг. от чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Независимо от това, Комисията е взела решение за издаването на такъв и той е бил съставен. Това действие, макар и излишно, не е съществено нарушение на процедурните правила, тъй като не накърнява правото на защита на санкционираното лице по никакъв начин. Доколкото за образуването на административнонаказателното производство в случая не е било нужно съставянето на акт, то не следва съставеният такъв да се обвързва със сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН – три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението. Това е така, защото отговорността на дружеството е могла да бъде ангажирана без АУАН, а директно с издаване на НП. Не се споделя възражението, че административнонаказателно производство е могло да бъде образувано и водено, независимо, че материалите по преписката са били в прокуратурата. Изрично чл. 33, ал. 2 ЗАНН сочи, че при данни за престъпление административнонаказателното производство се прекратява. От това следва и, че не се образува такова в този случай. Именно защото компетентният да прецени дали има престъпление орган /прокуратурата/ разглежда процесния случай, контролните административнонказателни органи следва да изчакат решението на прокурора и едва след това, ако последният е преценил, че няма престъпление от общ характер, да извършат преценка за наличие на административно нарушение. Това дали Комисията ще извърши допълнителна проверка или ще се ръководи само от констатациите в прокурорския акт е суверенно нейно право като контролен орган. Щом тя е решила, че наличните данни са й достатъчни за преценка, че е извършено административно нарушение, то тя може да санкционира нарушителя. Така, че липсата на допълнителна проверка не съставлява нарушение на процеусалните правила. Наказващият орган не дължи и мотиви относно това, че Агенция Митници не е упражнила правомощията си по чл. 68 и сл. от ЗЕКПСОИТДУ. Това е правомощие на друг орган, различен от Комисията и не тя следва да обосновава защо той не ги е използвал. В заключение, съдът намира, че не са допуснати от наказващия орган нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените. По същество: Химичното вещество триетаноламин/ТЕА/, CAS № 102-71-6 е изделие с двойна употреба и като такова е в позиция 1C350.46 на регламент /ЕО/ № 428/2009 на Съвета за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба и в приложение 3, т. 17 към Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗЕКПСОИТДУ износ и трансфер на изделия с двойна употреба могат да извършват физически и юридически лица след регистриране в Министерството на икономиката.