Решение № 5162 от 9.6.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 450/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по жалба от „Ауто Х.“ ЕООД – [населено място], ЕИК 115775916, седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя Р. П. Х. срещу отказ на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – [област], обективиран в писмо с рег. № 103000-2787 Екз.№ от 05.02.2025 година, с което му е отказано да му върнат два броя временни регистрационни табели, издадени на дружеството. В жалбата са изложени съображения, че временните табели са издадени на ЮЛ, а се отнемат за нарушение, извършено от ФЛ, поради което се твърди, че издадения отказ е незаконосъобразен. Възразява се, че разпоредбата на чл. 30, ал.19 от № I-45 от 24.03.2000 г. въвежда ред за отнемане на табелите без да се предвижда ред за извършване на това действие, както и начин, по който заинтересованата страна би могла да защити правата си. Сочи се, че нито в АУАН, нито в НП се съдържа конкретизация с какво ЮЛ е реализирало използване на временни табели не по установения ред. Твърди, че след като административното производство е завършено и определената глоба е заплатена, то и иззетите доказателства, в това число иззетите регистрационни табели, следва да бъдат върнати. Иска се отмяна на обжалвания отказ, обективиран в писмо с рег. № 103000-2787, Екз.№ 05.02.2025г. ОТВЕТНИКЪТ - началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – [област], в писмено становище, счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Окръжна прокуратура - [област] не взема становище по делото. Административен съд - [област], като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Производството е образувано по заявление с вх.№ 103000-413/07.01.2025г. от Р. Х. за връщане на отнети два броя временни регистрационни табели с номер 015В038, издадени на дружеството „Ауто Христов“ ЕООД, на което Р. Х. е управител. С процесното писмо с рег. № 103000-2787, Екз.№ 05.02.2025г. на началник сектор Пътна полиция, същият е уведомен, че със съставен АУАН са били отнети временните табелите, което е било в съответствие със закона и последица от извършването на констатираното нарушение. Административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 30, ал. 19 и чл. 20 от № I-45 от 24.03.2000 г., съгласно които при използване на временни табели с регистрационен номер не по установения ред или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите се отнемат и се уведомява отдел "Пътна полиция" при ГДНП. Табелите се изпращат на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР, където са издадени. Посочено е, че на лице, на което са отнети временните табели с регистрационен номер по реда на ал. 19, не се предоставят други такива в срок от 6 месеца от изтичане срока на последния комплект издадени временни табели с регистрационен номер. От представените по преписката доказателства е установено, че във връзка със съставен Акт cep. GA № 1332685 на 04.11.2024г. за установяване на административно нарушение, по отношение на Р. Х., е издадено НП № 24-1030-010046 дата 02.12.2024г. за нарушение на чл. 138, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. Със съставения АУАН като доказателства са иззети - Пътна книжка 015В038 и 2 броя регистрационни табели с номера 015В038. Глобата е заплатена и наказателното постановление е влязло в сила. По делото са приети като доказателства: акт cep. GA № 1332685 на 04.11.2024г. за установяване на административно нарушение, подписан от Н. К. С., на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР [област], сектор Пътна полиция, [населено място], с който е констатирано, че Р. Х. управлява лек автомобил ХЮНДАЙ ИХ 35, с peг. №0158038, с рама TMAJU81UAEJ507583, с поставени временни регистрационни табели с per. № 0158038, на АМ Тракия 121 км., посока [населено място], като не е попълнена пътна книжка с водач, маршрут, марка, модел, цвят, номер на шаси, съгласно Наредба № 1-45/2000г. на МВР. Посочено в акта е, че Христов виновно е нарушил чл. 138, ал.1 ЗДвП - на пътищата, отворени за обществено ползване допуска превозното средство, което не отговаря на изискванията на ЗДВП и на издадената въз основа на него Наредба № 1-45/2000г, на МВР от ЗДВП. Иззети са доказателства - Пътна книжка 015В038 и 2 броя регистрационни табели с номера 015В038. Представено е и НП № 24-1030-010046 от а 02.12.2024г., издадено от Р. К. П., на длъжност началник група в ОДМВР [област], с-р Пътна полиция [област], като е констатирано, че Р. Х. е допуснал следното нарушение: Управлява лек автомобил Хюндай ИХ 35 с рама TMAJU81UAEJ507583, с поставени временни регистрационни табели с peг. № 0158038, на АМ Тракия 121 км., посока [населено място], като не е попълнена пътна книжка с водач, маршрут, марка, модел, цвят, номер на шаси, съгласно Наредба № 1-45/2000г. на МВР. На пътищата, отворени за обществено ползване допуска превозното средство, което не отговаря на изискванията на ЗДВП и на издадената въз основа на него Наредба № 1-45/2000г. на МВР от ЗДВП, с което виновно е нарушил чл.138, ал.1 ЗДвП, поради което е наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. Глобата е заплатена и наказателното постановление е влязло в сила. При така установеното от фактическа страна, след като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия, и служебно на всички основания по чл.146 АПК, Административен съд – [област] формира следните правни изводи: Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол /чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България/, от лице с правен интерес, доколкото на името на дружеството-жалбоподател са регистрирани временните табели, чието връщане е отказано с обжалвания административен акт, и е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 АПК от активно легитимирано лице - адресат на акта. С оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 АПК, когато в жалбата не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, срокът се удължава на 2 месеца. В конкретния случай процесното писмо е издадено на 05.02.2025 г., а жалбата е подадена на 19.02.2025 г. Ето защо жалбата е допустима, а по същество е неоснователна. Всеки индивидуален административен акт, какъвто безспорно е и процесният, тъй като е издаден от административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК и засяга, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, права и законни интереси на бенефициера, за да бъде законосъобразен е необходимо да отговаря на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК. Второто изискване на чл. 146 АПК е изискването за форма. Безспорно процесният акт е издаден в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 1 АПК. Но разпоредбата на алинея 2 на чл. 59 АПК изрично сочи, че когато актът се издава в писмена форма, той трябва да има точно определено съдържание. В точка 4 на алинея 2 на чл. 59 АПК законодателят е поставил изискването актът да съдържа фактически и правни основания. Правните основания са тези, които сочат целта на индивидуалния административен акт, т. е. целта, с която органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие, предоставената му от държавата власт. Ако органът не е посочил правно основание или ако фактите, установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в сочената правна норма, органът не би могъл законосъобразно да постигне исканата цел. Фактическите основания са това, което дава основание на органа да упражни правомощието си като постанови съответния акт. Без фактите съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на правомощието, т. е. налице ли са визираните в правната норма юридически факти. Поради тази цел и тази същност на фактическите и правни основания тяхното наличие е предпоставка както адресатът на акта да упражни конституционното си право на защита в обема, който Конституцията му гарантира, така и съдът да изпълни конституционното си задължение да осъществи контрол за законност на акт. Липсата на фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие на предмета на акта е съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна на акта. Съгласно чл. 20, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания наред с предвидените в чл. 13 административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Съгласно чл. 140, ал.2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. С наредбата се определят и случаите, в които на моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност и тяхното комплектуване. Спрените от движение моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на причината за тяхното спиране. Тази наредба е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/2000г.). Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба № I-45/2000г. (в релевантната към датата на издаването на акта редакция) на лице – търговец по смисъла на Търговския закон, извършващо като основна търговска дейност внос, производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок от три години. Временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на нерегистрирано в националния регистър на превозните средства моторно превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. В чл. 30, ал. 3 от Наредбата е регламентирано, че за получаване на временни табели с регистрационен номер лицето по ал. 1 подава заявление, придружено с посочените в разпоредбата документи. При установяване на пропуски в документацията или изискванията за получаване на временни табели с регистрационен номер заявлението ведно с подадените документи се връщат на подателя с мотивирано уведомително писмо (чл. 30, ал. 8 от Наредбата). Като правно основание за постановяване на отказа от административния орган са посочени разпоредбите на чл. 30, ал. 19 от Наредба № 1-45 /2000г. на МВР и на чл. 30, ал. 20 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.19 от Наредба № 1-45/2000г. на МВР при използване на временни табели с регистрационен номер не по установения ред или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите се отнемат и се уведомява отдел "Пътна полиция" при ГДНП. Табелите се изпращат на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР, където са издадени. Според чл. 30, ал.20 от Наредба № 1-45 /2000г. на МВР на лице, на което са отнети временните табели с регистрационен номер по реда на ал. 19, не се предоставят други такива в срок от 6 месеца от изтичане срока на последния комплект издадени временни табели с регистрационен номер. Като фактическо основание за отказа е посочено, че няма регламентиран ред за връщане на временни табели отнети поради използването им не по установения ред по чл. 30 от Наредба № 1-45 /2000г. на МВР. Посочено е, че временните табели с регистрационен номер 015В038 са отнети с АУАН серия GA № 1332685 на 04.11.2024г. поради използването им, без да е попълнена информация в пътната книжка за дата на ползване на табелите; пореден номер от дневника; марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното ПС; маршрут и цел на придвижването; час на излизане и час на връщане; име и фамилия и подпис на водача; Съгласно чл. 30, ал. 3 от Наредба № 1-45 /2000г. Лицето по ал. 1 или упълномощени от него лица водят дневник за завеждане на табелите и пътни книжки съгласно заявения брой временни табели с регистрационни номера. Съгласно чл. 30, ал. 14 от Наредба № 1-45/2000г., в дневника и пътната книжка се отразява следната информация: в пътната книжка – дата на ползване на табелите; пореден номер от дневника; марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното ПС; маршрут и цел на придвижването; час на излизане и час на връщане; име и фамилия и подпис на водача; пътната книжка се носи винаги при използване на ПС с временни табели с регистрационен номер и данните от пътната книжка трябва да съответстват на данните, записани в дневника (т. 2). Разпоредбата на чл. 30, ал. 17 от Наредба № 1-45 /2000г. регламентира, че при използването на превозни средства с временните табели с регистрационен номер в превозното средство (или в теглещото МПС) задължително присъства представител на лицето по ал. 1, на което са предоставени табелите. В случая по отношение на Р. Х. е съставен АУАН и НП, което не е било обжалвано от дружеството-жалбоподател. С. Р. Х. е управител и едноличен собственик на „Ауто Христов“ ЕООД и е извършил нарушение като водач на МПС с поставени временни регистрационни табели на името на дружеството. Съгласно чл. 30, ал. 20 от Наредба № I-45, също посочена в административния акт като основание за отказ, на лице, на което са отнети временните табели с регистрационен номер по реда на ал. 19, не се предоставят други такива в срок от 6 месеца от изтичане срока на последния комплект издадени временни табели с регистрационен номер. От органа е посочено, че лицето има право на нови временни табели 6 месеца след изтичане на срока на последния комплект издадени такива, но липсват твърдения временните табели да са отнети по реда на ал. 19, което е регламентираната в разпоредбата предпоставка, за да може същата да бъде приложена. Видно от съдържанието на оспорения индивидуален административен акт органът е посочил правните и фактически основания за издаване на акта. От значение е обстоятелството, че поради допуснато нарушение на закона от лице, което е и управител на дружеството, на което са регистрирани временните табели, същите са отнети, в която хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност, и е длъжен да откаже издаването на временни табели, когато не е изтекъл срокът от 6 месеца от изтичане срока на последния комплект издадени временни табели с регистрационен номер. Въвеждането на 6-месечния срок от изтичане срока на последния комплект издадени временни табели с регистрационен номер има за цел да дисциплинира търговците, които заявяват получаването на временни табели, когато същите не са ги използвали по установения ред или когато същите са с изтекъл срок на валидност. В случая срокът по чл. 30, ал. 20 от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. не е бил изтекъл, поради което е налице предпоставката за непредоставяне на временни табели с регистрационен номер. Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт съдържа фактически основания за издаването му. Административният орган се е позовал на издадения АУАН, като документите от преписката по образуваното пред органа производство са приложени по делото. Според Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акта, но най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия орган. По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е издаден в установената писмена форма и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което не са налице основания за отмяната му съгласно на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 - т. 5 АПК. Подадената срещу акта жалба следва да бъде отхвърлена. Въпреки изхода от спора разноски в полза на ответника не се дължат, тъй като такива не са поискани. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд - [област]