Решение № 43 от 13.1.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 181/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Община гр.Тутракан, представлявана от кмета д-р Д. С., подадена срещу Решение (с генерирани индекси в регистрационно-контролна карта) №РД-02-14-661/13. 05.2024г., издадено от Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020г., с което е определена финансова корекция в размер на 10% по Договор №BG16RFOP0 01-2.003-0039-С02-S-15/03.07.2023г., сключен с изпълнител „Еврогарант“ЕООД Варна на стойност 229 325 лева без ДДС и предмет: “Инженеринг-проектиране СМР и авторски надзор на многофамилна жилищна сграда в гр.Тутракан, •••, [улица]“. Със същото (Решение) е установено нарушение на нормите-принципи от чл.2 ал.2, във вр. с чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОП, квалифицирано от ответния РУО като нередност по т.11 б.“а“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Загл.изм. ДВ, бр.59/12.07.24г.), което се оспорва от жалбоподателя. Твърди се, че липсват обективните признаци на „нередност“ изобщо, съгласно дефиницията от чл.2 т.36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европей-ския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоред-би за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета- само Регламент (ЕС) №1303/2013. Поддържа се, че в съответствие с чл.39 ал.3 т.1 б.“б“ от Правилника за прилагане на ЗОП, възложителят задължително следва да определи изисквания, на които да отговарят предложенията на участниците както именно е процедирано в случая. В същия смисъл бил и приложимият чл.64 ал.2 т.2 от ППЗОП. Изхождайки от разбирането, че строителните проекти били съпътствани от множество рискове, злепоставящи времето и качеството за тяхното изпълнение, по хипотеза, поставяли в опасност изпълнителя да не реализира инвестицията в определените срокове, респ. да не получи очакваните резултати, което било обосновало изискванията за спорната „Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката“. С позоваване на дефинитивната разпоредба на §2 т.58 ДР ЗОП на „условия за изпълнение на поръчката“, се поддържа, че изискванията към Стратегията били съответни на предмета и сложността на конкретната ОП и същите се намирали извън „критериите за възлагане“.Те били конкретни и ясни, обективни изисквания към процеса на изпълнение на поръчката, като и ответният орган не твърдял обратното.Още повече, че никъде в ЗОП и ППЗОП нямало ограничение или забрана за възложителя да поставя изисквания към съдържанието на пред-ложенията за изпълнение на поръчката, особено в случаи като настоящия - когато избраният критерий за възлагане е „най-ниска цена“ съгласно чл.70 ал. 2 т.1 ЗОП. Счита се, че от съдържанието на спорните изисквания било видно, че същите (освен ясни и конкретни) били напълно еднакви за всички потенциални участници. Ето защо се настоява, че липсвало изобщо нарушение на чл.2 ал.2 ЗОП, а понятието, с което си служел РУО в процесното решение: „административна тежест“ било относимо към други обстоятелства, а не към вида и обема на поставени изисквания по ЗОП. Твърди се, че процесните изисквания не били обременителни, с разубеждаващ ефект, щом никой от потенциалните участници, вкл. поканеното и неподало ЕЕДОП „Гарант Строй“ЕООД с ЕИК: 127588059, в настоящата процедура, не са ги обжалвали по реда на чл.196 ал.1 т.1 ЗОП, в контекста на наличието на дискриминационни икономически, финансови, технически или квалификационни изисквания в Поканата за участие, документацията или във всеки друг документ, свързан с поръчката. От тук следвало, че конфликтните изисквания не били демотивиращи, ограничаващи достъпа до процедурата на участниците, а още по-малко биха могли да имат финансов ефект върху средствата от ЕФСУ. Поддържа се, че при постановяване на оспорения акт били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени-те правила, каквито няма конкретизирани в жалбата. С оглед на твърдяната материална незаконосъобразност на акта се счита, че същият не съответст-вал и на целта на ЗУСЕФСУ. Поради всичко това се настоява за отмяната му както и за присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса (л.361), като се заявява и възражение по чл.78 ал.5 ГПК при евентуална прекомерност на заплатено възнаграждение на адвокат от ответника. Ответникът по жалбата - Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014г.-2020г., който е и заместник министър на МРРБ, чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт Л. Л., в Писмено становище (л.357-л.359) поддържа, че жалбата е неоснователна по подробно изложени съображения. Твърди, че оспореното решение било издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и стриктно разписаните процесуални правила. Същото било съответно на материалния закон и установените факти по делото, поради което не противоречало и на нормативната цел. Ето защо настоява да бъде оставено в сила като законосъобразно, с отхвърляне на оспорването и присъждане на съдебни разноски (юрисконсултско възнаграждение в полза на МРРБ). Прави възражение по чл.78 ал.5 ГПК, за прекомерност на евентуално заплатено адвокатско възнаграждение от оспорващата община. Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.73 ал.4 и чл.27 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирана страна, с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока от чл.149 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Решение №РД-0 2-14-661/13.05.2024г., с което е определена финансова корекция (ФК)в размер на 10% по Договор № BG16RFOP001-2.003-0039-С02-S-15/03.07.23г., сключен с „Еврогарант“ЕООД гр.Варна на стойност 229 325 лева без ДДС и предмет: “Инженеринг-проектиране, СМР и авторски надзор на многофамилна жилищна сграда в гр.Тутракан •••“, [улица]“. Определената ФК е посочена освен според регламентацията от чл.72 ал.3 ЗУСЕФСУ и в абсолютен размер от 27 519 лева с ДДС, като изчислена върху стойността на всички допустими разходи по процесния договор с посочен размер от 275 190 лева с включен ДДС(общината е публичен субект и не възстановява косвения данък). За да е мотивирано/обосновано решението по чл.73 ал.1 ЗУСЕФСУ, същото следва да съдържа ясни съображения относно определения размер на ФК, вкл. с посочване на размера на средствата от ЕФСУ, в контекста на чл. 1 ал.2 ЗУСЕФСУ, при отчитане на собствения принос на бенефициера, ако е договорено такова участие. Видно от АД с № в ИСУН: BG16RFOP001-2.003-00 39-С01 (л.28-л.43) е, че на оспорващата община безвъзмездната финансова помощ е предоставена в обем от 100%, което изключва горните уточнения. Бенефициерът по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020г., BG16RFOP001-2.003 „Енергийна ефективност в периферните райони- 3“, е провел процедура „пряко договаряне“ по чл.18 ал.1 т.13 ЗОП, след прекратена предходна такава по вид „публично състезание“ със същия предмет, а именно: „Инженеринг - проектиране, СМР и авторски надзор на многофамилна жилищна сграда в гр.Тутракан, ••••, [улица]“. С Решение от 22.03.2023г. (л.98-л.99) кметът на община гр.Тутракан, я е обявил в РОП: №00350-2023-0007, мотивирайки основанието от чл.182 ал.1 т.2 ЗОП и посочвайки лицата, които ще бъдат поканени за участие в преговорите (арг. чл.64 ал.1 ППЗОП). Със същото решение е одобрил Поканата за участие в процедурата (л.376-л.389), както и изискванията за изпълнение на поръчката, вкл.Указания за подготовка на образците на документи (л.372-400).Поканени са били трима икономически оператори, като са подадени две оферти. Една от тях е допусната, като отговаряща на критериите за подбор. Със Заповед №РД-04-353/06.04.23г., кметът на община Тутракан е определил персоналния състав на комисията по чл.103 ЗОП и чл.51 ал.1 ППЗОП (л.103-л.104), изготвила доклада по чл.60 ППЗОП (л.107). Същата е заседавала в пълен състав (Вж.Протокол №1 -л.108-л.110) и установила, че в офертите и на двамата участници - „Тракия строй инвест“ ЕООД гр.Варна и „Еврогарант“ЕООД гр.Варна (двете дружества са от кръга на поканените-л.378) има непълноти и/или несъответствие на информацията с изискванията към критериите за подбор. При условията на чл.54 ал.8-ал.9 ППЗОП, им е предоставена възможност да подадат нов ЕЕДОП или да пояснят представената информация (конкретно посочено в Протокол №1), в срок от 5 работни дни. Видно от Протокол №2 от 16.05.2023г. (л.111-л.115) е, че „Тракия строй инвест“ЕООД не е представило никакви допълнителни документи, относно съответствието му с изискванията към личното състояние и критериите за подбор (а не за непредставена или непълно изготвена Стратегия), поради което дружеството е отстранено от по-нататъшно участие в процедурата. За „Еврогарант“ЕООД било установено, че е представен нов ЕЕДОП, съдържащ необходимата информация, поради което е пристъпено към разглеждане на Техническото му предложение, приемайки същото за съответно на изискванията на възложителя. След преценка и на ценовото му предложение, комисията взела решение за допускане на дружеството до участие в преговорите, на датата, на която са посочени в Графика за ОП в ЦАИС - 18.05.2023г.Такива са проведени, видно от Протокол №3/18.05.23г. (л.116), като „Еврогарант“ЕООД е предложен за изпълнител на процесната ОП. В резултат на така проведената процедура кметът на община Тутракан е издал Решение за определяне на изпълнител на обществена поръчка (л.118), след което е сключен процесният договор за възлагане на поръчката на 03. 07.2023г. с „Еврогарант“ЕООД гр.Варна, с ЕИК: 148129415, на стойност 275 190.00 лева с включен ДДС (чл.6 ал.1 - л.87-л.95). Приключвайки сигнал №2459, ответният орган в мотивите на процесното решение е възпроизвеждал (с наклонен шрифт) текстове от Указания за участие в обществена поръчка (Част V- Указания за подготовка на образците на документи), на базата на които е формирал решаващия си извод - „ налице е необоснована административна тежест за участниците, която не е съразмерна на спецификата, сложността и предмета на ОП “ и „че изискванията са ограничаващи конкуренцията, тъй като необосновано препятстват участието на поканените икономически оператори, които имат интерес от изпълнението на ОП, но са се въздържали от участие поради завишени условия “ Същите са представени по делото (след двукратно давани указания на ответния орган) на л.372-л.400, като видно от съдържанието им, включват изискване към предложението за изпълнение на обществената поръчка участникът да приложи Времеви график за изпълнение на предвидените в поръчката дейности и Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката, неподлежаща на оценка, която да включва минимум следните точки: 1.Концепция и подход; 2.Технологична и функционална последователност на дейностите по проектиране; 3.Организация при изпълнение на проектирането с оглед наличните човешки и технически ресурси; 4-5.Технологична последователност на строителните процеси; 6-7.Организация и подход при изпълнение на строителството с оглед наличните човешки и технически ресурси; 8.Управление на риска; 9.Ограничаване и предотвратяване на негативното екологично въздействие върху околната среда в урбанизираната територия по време на изпълнение на строителството; 10.Мерки за осигуряване на нивото на изпълнение, заложено в Техническите спецификации, нормативните документи и условията на процедурата; 11. Организация на дейностите по отстраняване на гаранционни дефекти по време на гаранционния срок; и 12. Мерки за минимизиране на негативното влияние при изпълнението на строителството. Стратегията е подробно разписана като изисквания за съдържание, а възложителят е дефинирал потенциалните рискове за процесната ОП - инженеринг, СМР и строителен надзор, по хипотеза включваща три обособени дейности. Изискванията за управление на риска са идентични за всяка отделна дейност, като например: 1) Времеви рискове; 1.2 и 1.3 дефинира риск от изоставане от графика при изпълнението на дейностите по проектиране и на СМР; или: 3.5 и 3.6 - риск от неспазване на нормативни изисквания, утвърдени стандарти и правила при изпълнението на проектирането и при изпълнението на строителството, което противоречи на заключението на ответния орган за поставени необосновано много (те са едни и същи, но отделно посочени за всяка дейност от предмета на ОП) изисквания за мерки. Предвид горното установяване, настоящият състав намира извода на РУО за наличие на необосновано завишени изисквания за посочване на мерки при управлението на дефинираните от възложителя рискове, за неправилно с оглед на спецификата на ОП, по правило включваща три самостоятелни дейности, всяка от които е подвластна на определените рискове. Освен това, не е поставено изискване за обем на изискуемата Стратегия, което ирелевира съображенията на административния орган за свързване на изготвянето ѝ с неоправдано голям времеви и човешки ресурс, тъй като начина на представяне на мерките е оставен на преценката на всеки участник и същият няма пречка да е стегнат и ясен, без излишни обяснения. Видно от установяванията на самия орган е, че и двете постъпили оферти (л. 224-л.243 на „Тракия строй инвест“ЕООД и л.270-л.327 на „Еврогарант“ ЕООД), съдържат Стратегия, в голям обем (според РУО), което от една страна показва, че изготвянето ѝ не е затруднило участниците - професионалисти в процесната област, а от друга - подобно изискване (за голям текстови обем на Стратегията) няма заложено от възложителя. От Протокол №2/16.05.23г. на комисията по чл.103 ЗОП се установява, че участникът „Тракия строй инвест“ЕООД не е представил допълнително указаните му (Протокол №1), липсващи и/или несъответстващи на изисквани-ята към личното състояние и критериите за подбор, документи и, при условията на чл.54 ал.12 ППЗОП, на основание чл.107 т.1 пр.1 ЗОП, е отстранен от по-нататъшно участие в процедурата. Очевидно е, че недопускането на горната оферта е по посочените причини, а не защото участникът е „пропуснал някоя от многобройните мерки, изисквани с процесната Стратегия“ или по каквато и да е друга причина свързана с нея. Видно от Техническа спецификация (Част II) намираща се на л.130-л.137 от делото е, че блок „Нарцис“ е разположен на терен с наклон от северозапад към югозапад и е построен, вкл. въведен в експлоатация, през 1967 година (преди 58 години) и основен ремонт на покрива не е извършван оттогава; фасадната мазилка и цокъла са в много лошо състояние, а обектът (много-фамилна жилищна сграда) се намира в град, разположен на брега на р.Дунав, с чести мъгли и висока влажност на въздуха.Във връзка с горната специфика, на стр.23-стр.24 от Техническата спецификация (л.135-гръб) възложителят е посочил, че обектът трябва да бъде изпълнен по такъв начин, че да не представлява заплаха за хигиената или здравето на обитателите или съседите и за опазването на околната среда, което следва от силно компрометираната външна мазилка на сградата. Освен това, изпълнителят трябва да създаде съответни подходящи организация и начин на изпълнение на строителните дейности, с цел да се намали дискомфорта на обитателите на жилищната сграда (стр.29-стр.30 от Техническата спецификация), както и да ограничи своите действия само в рамките на строителната площадка. Последно посочените обстоятелства очертават периметъра на приетата от възложителя специфичност на процедираната обществена поръчка, обратно на поддържаното от ответния РУО, че се касае за тривиални, стандартни дейности - обичаен инженеринг и СМР по изпълнение на енергоспестяващи мерки на типова жилищна сграда. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че не е налице фактическото основание за издаване на процесния по делото индивидуален административен акт. Указанията за подготовка на образците на документи, съдържащи изискване за представяне на Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката, не излизат извън допустимите нормативни такива, във връзка с които жалбоподателят е проявил по-висока предпазливост, посочвайки ги подробно и изчерпателно. Конфликтният момент, детерминиращ настоящия спор, е свързан не толкова с фактите, колкото с тяхната юридическа трактовка, в който ракурс се поддържа, че извършеното тълкуване от ответника на относимите правни разпоредби, вкл. от специалните закони, било неправилно, в противоречие с регулацията от Закона за нормативните актове. С оспорения акт е установено нарушение на чл.2 ал.2, във връзка с чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОП, защото в Указанията за участие в процесната ОП било включено обременително изискване, представляващо административна тежест за участниците, свързано с представянето на „ Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката “, с определено съдържание и обхват - ненужно (непропорционално на вида, предмета, обема, стойността и сложността на поръчката) обемисти, включващи няколко раздела, някои от които съдържат под-раздели. Описанието на горното минимално изискуемо съдържание на Стратегията, заемало 11 страници от документацията, а в рамките на повечето от задължителните раздели, участниците следвало да посочат и мерки, в някои случаи с определен минимален брой такива, което в съвкупност сочело, че предложените мерки били от порядъка на минимум 70-80 броя.Всичко това е преценено от РУО като необоснована административна тежест за участниците, което се потвърждавало и от факта, че са били поканени трима икономически оператори, но са подадени две оферти, от които само едната е била допусната до регламентираните преговори (чл.182 ал.1 т.2 ЗОП), като отговаряща на критериите за подбор. В този контекст ответният орган предполага (л.359), че третият поканен за участие икономически оператор не е подал оферта именно поради завишените изисквания за съдържанието на Техническото предложение, в частта - Стратегия. Предходна състезателна процедура (по Обособена позиция №2-за блок „Нарцис“, проведена по чл.18 ал.1 т.12 ЗОП) със същия предмет, била опорочена поради същото обстоятелство - единствената подадена оферта не е отговаряла на изискванията на възложителя по отношение на “Стратегията за качествено и срочно изпълнение“, което не се установява от представеното Решение на възложителя (л.401). Настоящият състав намира така релевираното възражение, свързано с друга, прекратена процедура на основание чл.110 ал.1 т.2 ЗОП, в която по ОП №2 е участвало ДЗЗД“Сейфти-Дизарх“ (извън кръга на поканените за пряко договаряне лица), за неотносимо към повдигнатия спор, поради което следва да бъде отклонено. Още повече, че за същото не са представени никакви доказателства, а от посоченото по-горе Решение за прекратяване на процедура по ЗОП (л.401), не става ясно на кои изисквания от Техническата спецификация и на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, не е отговаряла единствената оферта на отстранения участник. Процесното нарушение на нормите-принципи от чл.2 ал.2, във вр. с чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОП, ответният РУО е квалифицирал като нередност по т.11 б. “а“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 от Наредбата. Същата е изменена и допълнена, в хода на съдебния процес, с Постановление №248/05.07.2024г. на Министерския съвет на РБ. С §13 от ПР на ПМС №248 е предвидено, че до приключване на програмите за програмен период 2014-2020г., съфинансирани от ЕСИФ, отменените и изменени разпоредби на Наредбата, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на §8 и §11, които се прилагат за производствата по определяне на ФК по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление, каквото настоящото не е. Следователно, по отношение на повдигнатия спор са приложими разпоредбите на Наредбата отпреди влизането в сила на ПМС №248/05.07.2024г., доколкото същият се отнася до законосъобразността на административен акт, издаден по оперативна програма от програмен период 2014-2020г., проверката по който е започнала преди влизането в сила на §11. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган.В чл.9 ал.5 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира УО. В алинея 4 на същия член е указано, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или ЗМСМА. Съгласно чл.28 ал.1 т.2 от Устройствения правилник на МРРБ (Обн.ДВ, бр.68/ 17г., посл.изм.ДВ, бр.9/23г.), Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ изпълнява функциите на УО на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г., а според чл.5 ал.1 т.10 УПМРРБ, министърът организира и контролира дейността на УО на ОПРР 2014-2020г. Видно от приложената на л.25-л.27 от делото Заповед №РД-02-14-525/23.04.2024г., същият е определил издателя на процесния по делото акт, който е и заместник министър на МРРБ, за ръководител на УО на ОПРР 2014-2020г.Следователно в контекста на чл. 69 ал.1 и чл.73 ал.1 от ЗУСЕФСУ, оспореното Решение е постановено от компетентен административен орган. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на админи-стративнопроизводствените правила, включително в сегмента на спазване на нормативното изискване за форма на актове от процесния вид, съгласно чл.73 ал.1 ЗУСЕФСУ.Оспореното решение, макар и да не е структурирано прецизно, съдържа фактически и прави основания за разпоредения с него резултат, както и задължителните реквизити от чл.59 ал.2 АПК. Спазени са специалните процесуални правила от чл.73 ал.2-ал.3 ЗУСЕФСУ, видно от Писмо №99-00-6-191/19.04.24г. (л.72-л.77), с което жалбоподателят е уведомен за стартирането на производство по администриране на Сигнал за нередност №2459, засягащ допустимите разходи по посочения договор. В предоставения му срок не е депозирал писмено възражение и, съобразно регламентацията от чл.73 ал.3 ЗУСЕФСУ, ответният РУО е издал оспорения акт. Представен е и самият сигнал, инкорпориран в Контролен лист от извършена последваща проверка по процесната ОП от експерта В. В. (л.44-л.70) регистриран под посочения номер и явяващ се допустим способ за сезиране на ответния орган и законосъобразно провеждане на производство по неговото администриране (чл.69-чл.77 ЗУСЕФСУ). Независимо от така установената липса на отменителни основания по чл.146 т.1-т.3 АПК, настоящият състав намира оспорения административен акт за незаконосъобразен като противоречащ на материалния закон и целта му. Това е така, защото: Съгласно чл.47 ал.1 от ЗОП, възложителите могат да включат в изискванията за изпълнение на поръчката специални условия, свързани с икономически или социални аспекти на изпълнението, както и с опазването на околната среда, съществена част от които присъстват в процесната Стратегия и, са свързани с предмета на поръчката, като са посочени ясно и изчерпателно в документацията за същата, съгласно ал.2 на чл.47 ЗОП. Основателно оспорващата община се позовава на разпоредбата на чл.39 ал. 3 б.“б“ ППЗОП, задължаваща възложителя изрично да посочи изискванията си в съответствие с Техническата спецификация, а съгласно ал.4 на същия чл.39 ППЗОП- когато предметът на ОП налага изпълнението ѝ на етапи, както е в настоящия случай (проектиране; строителство, авторски надзор), в офертата следва да бъдат посочени конкретните етапи и сроковете за изпълнение на всеки етап, вкл. техническо предложение за това, съпроводено от конкретен подход и мерки за изпълнение. Процесните изисквания за съдържание на офертата имат отношение към начина на подготвяне на предложението на участника в частта -„техническо предложение“, но не са част от условията на самата обществена поръчка, съдържащи се в Техническата спецификация по смисъла на §2 т.54 б.“а“ ДР ЗОП. Конфликтните изисквания към въпросната Стратегия (изрично посочено, че не подлежи на оценка - л.394) нямат отношение нито към поставените от възложителя критерии за подбор, нито към техническите спецификации на поръчката, т.е. към условията за изпълнение на ОП, съобразно посочения ѝ предмет. Легална дефиниция на „условия за изпълнение на поръчката“ е дадено в §2 т.58 ДР ЗОП, като това са определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението ѝ, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите. Процесните по делото изисквания имат отношение към начина на подготовка на офертата, т.е. представляват друго, поставено от възложителя, условие към участниците и, следователно - не са изпълнени предпоставките от хипотезата на нормата, очертаваща състав на нередност по т.11 б.“а“ от Приложение №1 към чл.2 ал. 1 Наредбата.(Вж.Решение №4401/10.04.24г., адм.д.№12358/23г., VIIО на ВАС). Отделно от гореизложеното настоящият състав приема и, че условията в процедурата са били известни от самото начало и на тримата поканени за участие стопански субекти, което изключва твърдяното от РУО обстоятелство- „ дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти “, по разума на релевираната разпоредба на чл.2 ал.2 ЗОП.Напротив, условията не са променяни и от самото начало са напълно еднакви за всички поканени стопански субекти. В оспореното решение на РУО само е констатирано обстоятелство от горния вид, но не е мотивирано по какъв начин „необосновано обемното съдържание на Стратегията“ би дало предимство или необосновано би ограничило участието на лица в ОП. Напротив, установява се, че подадените 2 оферти са съдържали изискуемата Стратегия, в обем, в какъвто съответният участник е преценил и никой от тях не е отстранен по реда на чл.107 т.2 б.“а“ ЗОП, защото е „пропуснал някоя от ненужно многобройните мерки“, според ответника, а поради несъответствие с изискванията към личното състояние и критериите за подбор. Предвид изложеното не се установява нарушение на чл.2 ал.2 ЗОП. Последно посочената разпоредба е от вида на норми-принципи, които по правило лимитират дискреционната власт на възложителите, доколкото и когато е предвидена със ЗОП. Ето защо общата забрана по чл.2 ал.2 ЗОП ще намери приложение само в случаи, при които е налице нарушение на конкуренцията, без причината за това да е неспазване на конкретно изискване /условие, разписано в законова разпоредба, каквато хипотеза в случая не е налице. Както стана въпрос по-горе, ответният орган е следвало да прецени налице ли е незаконосъобразно упражняване на дискреционна власт от оспорващия възложител в контекста на чл.47 ал.2 във връзка с ал.1 ЗОП, което като не е направил, а е квалифицирал процесните факти направо по чл. 2 ал.2 ЗОП, е нарушил закона. Законът допуска възложителят в границите на оперативната си самостоятелност, да въвежда изисквания с цел гарантиране на качественото и своевременно изпълнение на поръчката и, следователно, противно на изводите на ответния РУО, в случая не е налице нарушение на забраната от чл.2 ал.2 ЗОП (Вж.Решение №12786/26.11.24г., адм.д.№10117/ 24г., IVО на ВАС). Отделно от това, настоящият състав счита, че съдържащите се две хипотези в приложената норма-принцип от ЗОП, са зададени в условията на кумулативност, видно от използвания съюз „и“. Забраната за ограничаване на конкуренцията е дефинирана чрез: „включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки“ И „които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, качеството или обема на обществената поръчка“.Дори и да се приеме, че е изпълнено второто условие - за несъобразеност/непропорционалност на релевираните изисквания със сложността и обема на ОП, настоящият състав констатира, че така зададени - отначало (с Поканата за участие-л.376-л.385), действащи по отношение и на трите поканени лица и, въпреки които (изисквания), са постъпили две оферти, и двете съдържащи Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката, не са дали никому предимство, нито са били в състояние необосновано да ограничат участието на който и да е икономически оператор. А щом не са изпълнени и двете условия на чл.2 ал.2 ЗОП (съвсем отделен е въпросът с нейната приложимост, с оглед на конкретните факти по делото), то не е налице твърдяното нарушение, а още по-малко същото би могло да се подведе под разпоредбата на т.11 б.“а“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 Наредбата.Липсата на нарушение означава липса на елемент от фактическия състав на нередността, а това значи липса на основание за определяне на финансова корекция. Последното сочи на материална незаконосъобразност на оспореното решение на ответния орган. В такъв смисъл са Решение № 4605/12.04.24г., адм.д.№378/24г; Решение № 4852/17.04.24г., адм.д.№1010/24г.; Решение №12750/25.11.24г., адм.д.№6681/24г.; Решение №6564/29.05.24г., адм.д.№2402/24г. и др. на VII О на ВАС. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл.59 ал.2 т.4 АПК. Противоречието между изложените от органа факти и правните норми, под чиито хипотези същият счита, че фактите се субсумират, води до материална незаконосъобразност на акта. Директната квалификация на нарушението, посочена от РУО, а именно тази по чл.2 ал.2, във връзка с ал.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОП, е изведена като такава, въз основа на фактическия му извод за наличие на административна тежест, изразила се в поставяне на необосновани изисквания към съдържанието и обема на изискуем документ към техническото предложение за изпълнение на ОП от участниците. Понятието „административна тежест“ не е дефинирано, но се среща в действащото право, например в чл.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който (закон) макар и стоящ извън регламентацията на изразходването на публични средства, се свързва с облекчаване на административните процедури, посредством неизискване на документи, удостоверяващи достъпна в публични регистри информация или изискване на предварителни регистрации, лицензиране, застраховане и прочие от икономическите оператори при несигурност за получаване на съответната стопанска дейност и др. В специалния в случая Закон за обществените поръчки, такова понятие не е използвано, поради което не следва да бъде обсъждано в контекста на оспореното решение в тази му част. Обобщено, настоящият състав приема от правна страна следното: Относно компетентността на органа; спазване на установената в закона форма и на административнопроизводствените правила (чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК), не се установяват несъответствия със закона и фактите по делото. Въпреки това оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на чл.2 ал.2 във връзка с чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОП и т.11 б.“а“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, поради което следва да бъде отменен. Разноски своевременно са поискани от двете страни, но с оглед изхода на процеса, такива се дължат на жалбоподателя, в удостоверения размер от 220.15 лв. (л.340), представляващи платена държавна такса, което ирелевира възражението по чл.78 ал.5 ГПК на ответния орган. Съгласно правилото от чл.143 АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, което се разпорежда с бюджет и може да отговаря по имуществени претенции, каквото в случая е МРРБ и в чиято структура е органът, издал отменения административен акт. С оглед на изложеното, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, обжалваният административен акт, следва да бъде отменен, воден от което и на основание чл.172 ал.2 предл.2 от АПК, Административният съд гр.Силистра