Решение № 3916 от 20.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1116/2025 г.

Производството е по реда на чл.463, ал.1 ГПК вр. чл.278 ГПК. Образувано е по повод подадена от НАП- ТД- София- присъединен по право взискател по изпълнително дело № 20238400400573 по описа на ЧСИ М.Ц.- с рег.№ 840 на КЧСИ и район на действие- СГС, жалба вх.№ 864/ 21.01.2025 г. срещу извършено от ЧСИ разпределение по чл.460 ГПК по протокол от 17.01.2025 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпределение, с което ЧСИ М. Ц. разпределя сумата 18 969.17 лв. за хирографарния взискател „Проинвекс“ ЕООД е незаконосъобразно, тъй като са налице съществени нарушения на материално- правните разпоредби на чл.136 ЗЗД. Посочва, че е присъединен взискател по изпълнителното дело за публичните задължения на длъжника „Торето БГ“ ООД, възлизащи на общо 226 854.15 лв.- съгласно Удостоверение за наличие или липса на задължения и наложени обезпечителни мерки по чл.191, ал.4 ДОПК от 10.09.2024 г. Независимо, че в обжалваното разпределение ЧСИ е посочил, че сумите, заделени за взискателя „Проинвекс“ ЕООД, произтичат от търговско право на задържане върху продадените движими вещи на основание чл.315 ТЗ, в приложените по делото изпълнителни титули не било посочено, че взискателят се ползва именно с такава привилегия, която да бъде взета предвид от съдебния изпълнител при разпределение на сумите. Според жалбоподателя неправилно съдебният изпълнител е приел, че след като е определил за пазач управителя на взискателя на описаните и продадени впоследствие- на 12.10.2024 г., движими вещи, то дружеството е с търговско право на задържане върху вещите от този момент. Направен е погрешен извод, че дружеството- взискател е с привилегия на по- късен етап в изпълнителното производство, а не изначално определена от съда привилегия в изпълнителния лист. Счита, че взискателят „Проинвекс“ ЕООД е хирографарен кредитор и не следва да се ползва с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД пред вземанията на НАП за публичните задължения на длъжника. Фактическото предаване на вещите от съдебния изпълнител на лицето- пазач, макар и взискател по изпълнителното дело, след образуване на делото не учредява привилегия в полза на този взискател. Поради изложеното жалбоподателят НАП моли да бъде постановена частична отмяна на извършеното от ЧСИ разпределение, като неправилно и незаконосъобразно разпределената във втори ред в полза на взискателя „Проинвекс“ ЕООД сума бъде разпределена в негова полза.

Взискателят „Проинвекс“ ЕООД оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като излага правни и фактически доводи, че извършеното от ЧСИ разпределение е правилно и законосъобразно.

Присъединеният взискател „Рина България“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Длъжникът „Торето БГ“ ЕООД не изразява становище по жалбата. Частният съдебен изпълнител по изп. дело № 20238400400573- М. Ц. изразява становище в писмени обяснения /мотиви по чл.436, ал.3 ГПК в случая не се прилагат/ за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд намира жалбата за допустима- подадена е в срока по чл.462, ал.2 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител и от легитимирана да обжалва акта страна в изпълнителното производство.

Разгледана по същество, жалбата на присъединения по право взискател НАП- ТД- София е основателна.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл.460 ГПК/. Съдебният изпълнител извършва разпределение, като най- напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им- от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.

Изпълнително дело № 20238400400573 на ЧСИ М. Ц.- с рег.№ 840 на КЧСИ, е образувано по молба вх.№ 6978/ 28.06.2023 г. на „Проинвекс“ ЕООД /взискател/ въз основа на Изпълнителен лист от 21.06.2023 г., издаден по гр.д.№ 29998/ 2023 г. на СРС, 41 състав, с присъединени втори Изпълнителен лист от 26.07.2024 г., издаден по гр.д. № 14597/ 2024 г. на СРС, 63 състав, и трети Изпълнителен лист от 05.11.2024 г., издаден по гр.д.№ 14595/ 2024 г. на СРС, 24 състав, за принудително събиране на парични вземания от длъжника „Торето БГ“ ООД.

По молба на взискателя „Проинвекс” ЕООД изпълнението е насочено върху движими вещи- собственост на длъжника „Торето БГ“ ООД, които са продадени на явен търг по реда на чл.481 ГПК и на публична продан по реда на чл.474, ал.5 ГПК, чиято продажна стойност е в размер на 22 034.17 лева общо.

Видно от цитираните по- горе три изпълнителни листа и посоченото в обстоятелствената част на процесното разпределение- към 17.01.2025 г. размерът на задълженията /вземания, дължими такси и разноски/ на длъжника „Торето БГ“ ООД е, както следва:

1/ по Изпълнителен лист от 21.06.2023 г. по гр.д.№ 29998/ 2023 г. на СРС, 41 състав:

• 99 461.63 лева- главница по договор за спогодба с нотариална заверка на подписите от 13.03.2023 г., ведно със законната лихва от 01.06.2023 г. до окончателно плащане;

• 22 051.69 лева- законна лихва върху главницата към 17.01.2025 г.; - 5 000 лева- присъдена неустойка по чл.6 от Договора за спогодба; - 2 090 лева- присъдена държавна такса; - 5 000 лева- присъден адвокатски хонорар по гр. дело.

Общото задължение по този изп. лист към 17.01.2025 г. е определено на 133603.69 лева.

2/ по Изпълнителен лист от 26.07.2024 г. по гр.д. № 14597/ 2024 г. на СРС, 63 състав:

• 22 734.11 лева- главница по фактури по Договор за наем с рег.№ 255/ 28.10.2020 г. и Анекс № 1/ 21.11.2022 г., ведно със законната лихва от 12.03.2024 г. до окончателното плащане;

• 2 681.24 лева- законна лихва върху главницата към 17.01.2025 г.; - 455 лева- присъдена дьржавна такса; - 1 424 лева- присъден адвокатски хонорар по гр. дело.

Общото задължение по този изп. лист към 17.01.2025 г. е определено на 27294.35 лева.

3/ по Изпълнителен лист от 05.11.2024 г. по гр.д.№ 14595/ 2024 г. на СРС, 24 състав:

• 19 199.32 лева- главница по фактури по Договор за наем рег.№ 255/ 28.10.2020 г. и Анекс № 1/ 21.11.2022 г., ведно със законната лихва от 12.03.2024 г. до окончателното плащане;

• 2 264.35 лева- законна лихва върху главницата към 17.01.2025 г.; - 383.99 лева- присъдена държавна такса; - 1 260 лева- присъден адвокатски хонорар по гр. дело.

Общото задължение по този изп. лист към 17.01.2025 г. е определено на 23107.66 лева.

Съгласно приложеното по изпълнителното дело Удостоверение за наличие или липса на задължения и наложени обезпечителни мерки по чл.191, ал.4 ДОПК от 10.09.2024 г. публичните вземания на Държавата- чрез ТД на НАП- София- присъединен по право взискател /чл.458 ГПК/, възлизат на общо 226 854.15 лева.

С протокол за разпределение от 17.01.2025 г. съдебният изпълнител е извършил разпределение по реда на чл.460 ГПК на постъпилата от публичната продан на движими вещи- собственост на „Торето БГ“ ООД, сума от 22 034.17 лв., както следва:

В първи ред- с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД е поставено вземането на „Проинвекс” ЕООД за разноски по изпълнителното дело, възлизащи на общо 2 428 лв., от които: адв. възнаграждение от 1 392 лева; такса опис, съразмерно на постъпилата сума- 400 лв.; възнаграждение за вещо лице- 200 лева, както и внесените обикновени такси по изпълнението от 436 лв.

Във втори ред- с привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД е поставено вземането /вземанията/ на „Проинвекс” ЕООД по Изпълнителен лист от 21.06.2023 г. по гр.д.№ 29998/ 2023 г. на СРС, 41 състав, възприето от ЧСИ като привилегировано вземане, за което се упражнява право на задържане /при изложени мотиви, че: дружеството упражнява право на задържане по чл.315 ТЗ на движимите вещи, върху които е осъществено изпълнението, до изплащане на вземанията по приложените изпълнителни листа от 21.06.2023 г. и 26.07.2024 г., и че с протокол за опис на движими вещи взискателят е назначен за пазач на движимите вещи, с което е придобил фактическа власт върху тях на правно основание, след което е направил изявление за право на задържането им/, като на дружеството е разпределена сумата 19 606.17 лв., „от която следва да се приспадне дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 637 лв.“, в следствие на което на взискателя е определена за плащане сумата 18 969.17 лв.

Жалбоподателят НАП се противопоставя на разпределянето на сумата 18 969.17 лева за удовлетворяване на съответна част от вземанията на „Проинвекс“ ЕООД по Изпълнителен лист от 21.06.2023 г. по гр.д. № 29998/ 2023 г. на СРС, 41 състав, като счита, че неправилно ЧСИ е приел, че същите се ползват с привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД, с привилегия от четвърти ред се ползват вземанията, заради които се упражнява право на задържане- от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т.3. За да приеме, че посоченото в обжалваното разпределение вземане подлежи на удовлетворяване с поредност по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД, съдебният изпълнител е счел, че „Проинвекс“ ЕООД упражнява търговско право на задържане върху реализираните при публичната продан движими вещи, заради вземанията си по трите посочени по- горе изпълнителни листа.

Съгласно разпоредбата на чл.315, ал.1 ТЗ, регламентираща търговско право на задържане, търговецът има право на задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху движимите вещи и ценните книги на длъжника, получени от него правомерно. Касае се за движимо имущество, върху което кредиторът е установил фактическа власт именно по повод договорното отношение с длъжника. Настоящият случай изобщо не попада в тази хипотеза. Разпоредбата на чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД визира регламентираното в чл.72, ал.3 ЗС право на задържане върху недвижим имот, който правен институт съществено се различава от търговското право на задържане по чл.315, ал.1 ТЗ, което според настоящия съдебен състав изобщо не попада в обхвата на приложената от ЧСИ привилегия на вземанията. Дори да се приеме, че е допустима някаква правна аналогия, зачитането на привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД от ЧСИ в случая е също незаконосъобразно, тъй като вземанията на „Проинвекс“ ЕООД по процесните три изпълнителни листа произтичат от сключени между него и длъжника по изпълнението „Торето БГ“ ООД договори за наем, като фактическата власт на взискателя върху продадените в рамките на принудителното изпълнение вещи е установена не във връзка с тези договори, а на основание чл.470 ГПК- с определянето му за техен пазач от съдебния изпълнител. Вземанията на „Проинвекс“ ЕООД следователно не се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД, а удовлетворяването му в рамките на процесното принудително изпълнение следва да бъде извършено съобразно положението му на хирографарен кредитор.

При тези съображения обжалваното разпределение следва да бъде отменено в частта по т.2, в която на взискателя „Проинвекс“ ЕООД е разпределена сумата 19 606.17 лв., определена като привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД, за удовлетворяване на вземането /вземанията/ му по Изпълнителен лист от 21.06.2023 г. по гр.д.№ 29998/ 2023 г. на СРС, 41 състав, като тази сума следва да бъде разпределена за удовлетворяване на съответна част от вземането на Държавата, възлизащо на общо 226 854.15 лв.- съгласно Удостоверение изх.№ 220372403952907/ 10.09.2024 г. по чл.191 ДОПК, ползващо се с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД. Доколкото пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ- в размер на 637 лв., е поставена в този ред на разпределените вземания, отмяната на обжалваното разпределение засяга и нея, като липсва самостоятелно основание за разпределянето й от настоящия съд като привилегировано вземане от първи ред по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

Разпределените в първи ред- с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, разноски на първоначалния взискател не са оспорени от присъединения взискател НАП, поради което и не подлежат на проверка, като съдът не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.

Мотивиран от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД