Решение № 6 от 15.1.2024 г. на Районен съд - Сандански по дело № 492/2023 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. К. М., ЕГН – ••••••••, с постоянен адрес – с. М., ул.“В.Л.“ № ••, против Наказателно постановление № ••••••/18.08.2023г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Благоевград, с което на жалбоподателя, за административно нарушение на чл.23, т.2 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАХВ/, на основание чл.70, ал.1 от същия нормативен акт е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП, както и съставения АУАН са съставени в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Твърди се, че издаденото НП е неправилно, тъй като жалбоподателя не е извършил визирането в АУАН и НП нарушение. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП изцяло като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание – жалбоподателя, редовно призован – се явява лично и с надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно по изложени в с.з. подробни съображения. За административно-наказващият орган – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Благоевград, редовно призован – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество пледира издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното: От доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно се установи, че при извършена от контролните органи проверка по повод подаден сигнал от гражданин в обект – хранителен магазин, стопанисван от фирма ЕТ“И.М. – Р.“, находящ се в с. М., общ. С., на 23.06.2023г. около 15.30 часа, е констатирано, че предлаганите за продажба тестени закуски, поставени на масата за печени ядки са етикетирани от производителя, но не се представят документи за доставените в обекта тестени закуски /6 броя/. На 18.08.2023 актосъставителя П. Т., в присъствието на св.Л. М. съставил АУАН № ••••••/л.11 от делото/ - за извършено адм.нарушение по чл.23, т.2 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАХВ/. Същия е съставен в присъствие на жалб.С. М., предявен и за запознаване, като същата го разписала без възражения. В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения. Въз основа на така съставения акт за нарушение, на 18.08.2023г. било издадено и атакуваното НП № •••••/18.08.2023г. от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Благоевград, с което на жалбоподателя, за административно нарушение на чл.23, т.2 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАХВ/, на основание чл.70, ал.1 от същия нормативен акт е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. НП е връчено лично на жалб.М. чрез Български пощи - срещу подпис на 23.08.2023г./л.6 от делото/. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на свидетелите Т. и М., от обясненията на самата жалбоподателка, както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните – актосъставител П. Т. и св.Л. М., извършили проверката. Техните показания взаимно се допълват, не си противоречат и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели се подкрепят и от обясненията на жалбоподателката, която не отрича факта, че действително е била извършена проверка в хранителния магазин, собственост на фирма ЕТ“И.М.-Р.“ по подадена жалба. Сочи също, че е представила в дирекцията по искане на проверяващите съответни документи относно предлагани за продажба в магазина продукти, като кисело мляко, както и за закуските. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна, по следните съображения: Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал. 1, б. "б" от ЗАНН и на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 47, ал. 1, б. "а" от ЗАНН от материално компетентни органи. Въззивната инстанция обаче намира с оглед данните по делото, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на НП на такова основание. От описаната в АУАН и впоследствие в наказателното постановление фактическа обстановка е видно, че същите не съдържат изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Констатираното от служителите на ОБДХ-Благоевград, отдел "Контрол на храните" административно нарушение на чл.23, т.2 от ЗУАВ не е надлежно индивидуализирано, тъй като не са посочени всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменени във вина на нарушителя. Описаното нарушение от фактическа страна и конкретно посочената като нарушена законова разпоредба, както и и съответната санкционна норма, са неправилно посочени и въз основа на същите не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл.23, т.2 от ЗУАХВ - п ри осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига контролните органи: имат право да изискват представяне на сведения, записи, документи и друг доказателствен материал, включително данни за лицата, от които са получени и/или на които са доставени елементи на агрохранителната верига. Нормата на чл.70, ал.1 от своя страна сочи: който не изпълни мярка по чл. 23 или чл. 24, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 2000 лв. На така описаното нарушение актосъставителят е дал правна квалификация по чл.23, т. 2 ЗУАВ, като същата е неправилна и непрецизна, тъй като не съответства на отразеното деяние, категоризирано като административно нарушение. Същите грешки са преповторени и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, като в издаденото въз основа на съставеният АУАН НП е пренесена същата фактическа обстановка. При подобно съдържание на акта за установяване на административно нарушение, се е стигнало, на първо място, до несъответствие между фактическото описание на нарушението и сочената за нарушена правна норма, както и до непълна и неправилна правна квалификация. От друга страна, е било нарушено правото на защита на лицето, срещу което се съставя акта, тъй като същото има право да се защитава както срещу изложените в акта фактически твърдения, така и срещу правното им квалифициране като конкретно административно нарушение. Посочената като нарушена правна норма – чл.23, т.2 от ЗУАХВ не съдържа правило за поведение, което би могло да бъде вменено във вина на жалбоподателя, а в нея са посочени какви функции изпълняват контролните органи при извършените от тях проверки. След като актосъставителят не е посочил конкретно в какво се състои нарушението, е лишил жалбоподателя от възможността ефективно да се защитава срещу приложимия закон, както при самото съставяне на акта, така и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Посоченият порок на Акта за установяване на административно наказание е съществен, тъй като е довел до сериозно засягане на правото на защита на нарушителя, поради което в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която допуска НП да се издаде при допуснати несъществени недостатъци на акта. Изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Още повече, че и в самото НП както съдът посочи по-горе е пренесена същата фактическа обстановка и е посочена като нарушена същата правна норма. По този начин се е стигнало до несъответствие между правната квалификация на нарушението в акта и в наказателното постановление и посочената като нарушена правна норма. Правилната правна квалификация на нарушението обаче е задължение на административнонаказващия орган и не може да бъде дадена за първи път от съда, в чиито правомощия влиза единствено проверката за законосъобразност на издадения санкционен акт. Очевидно е, че след като в НП е посочен законов текст, който не съдържа правило за поведение, което би могло да бъде вменено във вина на нарушителя, се е стигнало освен до нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, така и до несъответствие между текстово описание на нарушението и посочената правна норма. Обстоятелството, че на лицето може да бъде вменено административно нарушение по друга разпоредба от закона, не води до правен извод различен от направения такъв за незаконосъобразност на издаденото НП. Предмет на съдебна проверка за съответствието на издаденото наказателно постановление с материалния закон, при определяне съставомерността на деянието и неговата правилна правна квалификация, е не дали изобщо е извършено някакво административно нарушение, а извършено ли е описаното в обжалваното НП нарушение, индивидуализирано от фактическа и правна страна, в т. ч. чрез посочената като нарушена конкретна разпоредба, а когато същата е препращаща – чрез посочване и на други нарушени разпоредби от същия или друг нормативен акт. Несъответствието между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация е очевидно. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че безспорно е налице несъответствие между посочената за нарушена норма и описаното като противоправно деяние в процесното НП. Съгласно чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както актът, така и наказателното постановление, следва да се съдържат описание на нарушението и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и в наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми. Описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В настоящата хипотеза е налице съществено несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП и посочената за нарушена правна норма. Това несъответствие ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Предвид допуснатите в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и констатираната неяснота относно извършеното адм.нарушение, което се твръд, че жалбоподателят е нарушил, не е възможно да бъде извършен цялостен съдебен контрол по съществото на делото и да се отговори на основния въпрос – дали деянието на жалбоподателя противоречи на предписаното в съответна норма правило за поведение, квалифицирано като административно нарушение. Изложената неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване и обосноваване, и съществено накърнява правото на защита на дееца, който не знае срещу какво да се защитава. Предвид всичко гореизложено съдът намира въззивната жалба за основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в настоящото производство следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Благоевград, следва да бъде осъдена да заплати на жалб.С. М., сумата от 400 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в настоящото производство. Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът