Решение № 1134 от 12.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1477/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба с вх. № 20240715101432, подадена от Фондация „Професор д-р Г.Л. и професор д-р Е.Г.“ – в ликвидация, ЕИК ••••••• чрез адв. С. Й., която е упълномощена от управителя В.С.Б., срещу Отказ № 20240705125044/09.07.2024 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец Б6 с вх. № 20240705125044/05.07.2024 г. за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация. В жалбата се твърди, че със заявление вх. № 20240705125044/05.07.2024 г. адв. С. Й., в качеството си на упълномощен представител на фондацията, е заявила за вписване промяна в обстоятелствата по ликвидация на фондацията. Сочи се, че ликвидацията е започнала по силата на постановено неприсъствено решение от 18.09.2023 г. по т. дело № 530/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI- 3 състав. В търговския регистър бил публикуван акт за назначаване на ликвидатор и служебно била определена крайната дата на ликвидацията – 15.04.2024 г. След узнаване за съдебното прекратяване на фондацията, управителят В. Б. подала молба по чл. 240 ГПК за отмяна на постановеното неприсъствено решение, въз основа на която било образувано в. т. дело № 502/2024 г. по описа на САС, 9-ти търговски състав. С определение № 416/24.06.2024 г. делото било насрочено за разглеждане в о.с.з. на 09.10.2024 г. и било допуснато обезпечение на молбата по чл. 240 ГПК чрез обезпечителна мярка „Спиране на производството по ликвидация“ на фондацията до приключване на спора по делото с влязъл в сила съдебен акт. Твърди се, че на 26.06.2024 г. била издадена обезпечителна заповед, на основание на която фондацията поискала да се отрази по партидата, че ликвидацията е спряна. Поддържа се, че длъжностното лице по регистрация неправилно отказало вписване с мотив, че не били заявени обстоятелства за вписване. Заявено било обстоятелството, че по силата на обезпечителна заповед от 26.06.2024 г., издадена по в.т.д. №502/2024 г. по описа на САС, 9-ти състав, производството по ликвидация е спряно. Поддържа се, че обжалвания отказ е незаконосъобразен и поради това, че представляващ на фондацията все още е управителя В.С.Б., тъй като служебно назначения ликвидатор В.Д. не е подала декларация съгласие за назначение и образец от подписа. В този смисъл мотивите на длъжностнто лице били формални, тъй като то не установило какво е движението на производството по ликвидация и не направило проверка дали ликвидаторът е подал декларация съгласие за назначаването си и образец от подписа. При липсата на назначен ликвидатор, нямало кой друг да представлява фондацията, освен неговия досегашен управител в лицето на В.С.Б.. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваният отказ и даване на указания на АВ да извърши исканото вписване. Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ /доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г./, в който сочи, че жалбата е неоснователна. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лв. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Обжалваният отказ е постановен по заявление образец Б 6 с вх. № 20240705125044/05.07.2024г. за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация по партидата на „ФОНДАЦИЯ „ПРОФЕСОР Д-Р Г.Л. И ПРОФЕСОР Д-Р Е.Г.““ Фондация - в ликвидация, ЕИК •••••••. Заявител е адв. С. Е. Й., в качеството на представител на управителя В.С.Б. съгласно представено към заявлението пълномощно. Към заявлението е приложено определение №416/24.06.2024 г. по в. т. дело № 502/2024 г. по описа на САС, 9-ти търговски състав, с което на основание чл. 396, ал. 1, вр. чл. 389, ал. 1 ГПК е допуснато обезпечение на подадена молба по чл. 240, ал. 1 ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка: „Спиране на производството по ликвидация“ на Фондация за извършване на дейност в обществена полза „Професор д-р Г.Л. и професор д-р Е.Г.“, ЕИК ••••••• до приключване на спора по делото с влязъл в сила съдебен акт. Представена е обезпечителна заповед, издадена въз основа на определение № 426/24.06.2024 г. на Апелативен съд София, ТК, 9 състав и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, изходяща от В.С.Б. относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове. След извършена служебно справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че по партидата на фондацията по реда на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ е постъпил акт на съда, вх. № 20230926130612/26.09.2023 г., представляващ неприсъствено решение № 1699/18.09.2023 г., постановено по т.дело № 530/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 състав, с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“, вр. чл. 7, ал. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ фондацията е прекратена, поради което решението е изпратено на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването, откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор на фондацията. С вписване рег. № 20230929163436/29.09.2023 г. по партидата на фондацията са вписани обстоятелства относно прекратяване и ликвидация. Установява се, че към датата на постановения от ДЛР отказ и към настоящия момент последния вписан ликвидатор на фондацията в търговски регистър с вписване № 20231004100557/04.10.2023 г. е В.К.Д.. За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрацията е приело, че не са налице условията за уважаване на заявлението, тъй като заявителят не е заявил за вписване обстоятелства, които да бъдат вписани по партидата на фондацията, както и че заявлението е подадено от неоправомощено лице съгласно изискванията на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Прието е, че към заявлението не е представено изрично пълномощно съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ в полза на адв. Й., изхождащо от лицето, вписано като ликвидатор на фондацията, който представлява фондацията съгласно чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ, вр. чл. 269, ал. 1 ТЗ. Частната жалба е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от лице, което има правен интерес от обжалване на постановения отказ, тъй като е подадена от лицето, депозирало заявлението за вписване, поради което жалбата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, включая длъжностното лице по регистрацията следва да провери и дали заявлението изхожда от правоимащо лице /чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ/. Лицата, легитимирани да бъдат заявители са посочени в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, в която разпоредба лимитивно са посочени лицата, които могат да заявяват вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в търговския регистър, както и адвокат с изрично пълномощно, издадено от посочените лица, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата за представителство пред агенцията. Когато заявителя е юридическо лице с нестопанска цел, оправомощен да подаде заявление е неговия управителен орган. Когато по отношение на юридическо лице с нестопанска цел е открито производство по ликвидация, какъвто безспорно е настоящият случай, вписаният в ТРРЮЛНЦ ликвидатор представлява дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния му орган съгласно нормата на чл. 269, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ. В кръга на правомощията си, регламентирани с разпоредбата на чл. 21, т. 3 ЗТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявлението изхожда от оправомощено лице, като при липсата на някое от предвидените в чл. 21 ЗТР изисквания, постановява отказ съгласно чл. 24, ал. 1 ЗТР. В процесния случай заявител е адвокат с изрично пълномощно за представителство пред агенцията, който действа като представител на управителя на фондацията, а не като представител на ликвидатора. Следователно процесното заявление за вписване на исканото обстоятелство по партидата на фондацията е подадено от лице, което няма представителни функции по отношение на същата и не е оправомощено да иска вписване в търговския регистър. При това положение не е изпълнено изискването на чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ, а именно заявлението да изхожда от оправомощено лице, поради което правилно е постановен обжалвания отказ, на основание чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Основанията за недопустимост на извършено в търговския регистър вписване са изяснени в Тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС - т. III, което в тази си част не е изгубило значение и при действието на ЗТР. Съгласно указанията в т. III от цитираното тълкувателно решение, недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, както и вписването, извършено при първоначална липса на сезиране. Преценявано от гледна точка на разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ, даденото разрешение сочи, че недопустимо би било това вписване, което е извършено по заявление на лице извън кръга на посочените в чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ заявители, респ. вписването, извършено без да е подадено заявление за вписване. Съобразно действието на вписването в ТРРЮЛНЦ, уредено в чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, вписаните обстоятелства се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица и те могат да се позоват на вписването, дори и вписаното обстоятелство да не съществува. Следователно при вписан в търговския регистър ликвидатор, дружеството в ликвидация има законен представител, поради което без значение за третите лица, черпещи информация от регистъра относно представителството на юридическо лице, какъвто е и съдът, се явява обстоятелството, дали са били изпълнени всички условия във връзка с назначаването на вписания в регистъра ликвидатор. Това е така, тъй като съдът не дължи извършването на проверка за верността и съществуването на вписаните в регистъра обстоятелства, когато те са извън спорния предмет по делото. Въпросът дали е дадено съгласие по чл. 135, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е ирелевантен за съда при преценката относно законната представителна власт на ликвидатора съгласно чл. 269, ал. 1 ТЗ /виж определение № 981 от 18.04.2024 г. по ч. т. д. № 1810/2023 г., на ВКС, II т. о./. Ето защо се явяват неоснователни оплакванията в жалбата, че законен представител на фондацията продължава да бъде управителя на фондацията, от чието име е подадено процесното заявление Б6 за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация. Още повече, че с процесното заявление за вписване на обезпечителна мярка, подадено от фондацията чрез нейния управителен орган, се претендира да се засегне патримониума на самата фондация /случай, който може да се приравни на този, при който самият длъжник иска да впише допусната възбрана върху своя собствен имот/. Има друг ред, предвиден в закона, за изпълнение на допуснати обезпечителни мерки, включая и за изпълнението на обезпечителната мярка, която е била допусната с определение №416/24.06.2024 г. по в. т. дело № 502/2024 г. по описа на САС, 9-ти търговски състав, по реда на чл. 397, ал. 1, вр. чл. 389, ал. 1 ГПК. По гореизложените съображения подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Заявеното от Агенция по вписвания искане за присъждане на разноски се явявава неоснователно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС, II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. Водим от горното Софийски градски съд