Решение № 66 от 12.9.2022 г. на Районен съд - Павликени по дело № 174/2022 г.

Производство по чл.58а от ЗАНН В Районен съд - Павликени е получена АНП №2210500279/2022 год. на РДГ Велико Търново по компетентност за преценка за налагане на административно наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото" на лицето Й. Р. Ф. от с. В., общ. П. В съдебно заседание процесуалният представител на АНО поддържа предложението на Директора на РДГ - гр. Велико Търново и излага, че при съставяне на АУАН са спазени всички изисквания на закона, не са постъпили възражения, извършено е нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ на 07.06.2022г. Доколкото се касае за повторно извършено нарушение, предвид предходно такова от м. Март 2021 г., влязло в сила на 05.04.2022г., счита за приложима разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ с предвидено алтернативно наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото". Посочва, че процесната дървесина е иззета и предоставена за отговорно пазене от Ф. с разписка Серия В № •••/07.06.2022 год. и понастоящем не се съхранява, доколкото е вложена в изработка на навес за животни, за което представя констативен протокол. Нарушителят Й. Р. Ф., не се явява в с.з. Съдът като взе предвид събраните доказателства намира за установено следното: Съставен е АУАН от 07.06.2022г. с актосъставител Й. Ч. - ••• инспектор при РДГ - гр. В.Търново, против лицето Й. Р. Ф. от с. В., община П., ул. "•••" № •••, за това, че на същата дата и на адреса си по местоживеене съхранява дървени материали – дърва за горене, измерени с рулетка и отговарящи на два пространствени куб. м. от дървесен вид акация, немаркирани с контролна горска марка, квалифицирано като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. АУАН е съставен на основание констатациите в изготвен на същата дата КП, в присъствието на св. С. Г. от гр. В.Т., също служител на РДГ. Й.Ф. е подписала констативния протокол и АУАН, не е направила възражения, връчен й е препис от акта. Видно от приложеното НП № 2110500632 от 16.03.2022 год., за предходно нарушение на Ф. е наложена глоба по чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ в размер на 250 лв., като нарушението е квалифицирано като такова по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Посоченото Наказателно постановление е връчено на 21.03.2022 год., необжалвано и влязло в сила на 29.03.2022 г. – изисканите справки. Процесното деяние от 07.06.2022 г. се явява извършено в едногодишен срок от предходното наказване. „Съхранението“, като вид деяние, с което се осъществява административното нарушение се изразява в упражняване на фактическа власт върху дървесината - предмет на нарушението по начин, че достъпът на трети лица до тази дървесина е ограничен, като се вземат и мерки за запазване или за подобряване на нейните качества. Значението на думата съхранявам означава “държа на сигурно място, пазя от разхищение или повреда”. В случая процесната дървесина е била намерена в дома на нарушителя, била е във владение на нарушителя. Не е маркирана с контролна горска марка, доказваща законният ѝ произход. Неизпълнено е задължение по чл. 213 от ЗГ, във връзка с установяването на превантивен контрол, върху придобиването, съхранението, транспортирането, преработването и разпореждането с дървесина, препятства този контрол, чиято цел е опазването и законосъобразното стопанисване и ползване на горските територии. В случая процесната дървесина, както се посочи е била открита в дома на нарушителя, държи се и се владее от него, а от представения констативен протокол, изготвен от С. Г., служител на РДГ - В. Т. се установи, че дори вече е употребена, въпреки оставянето й на отговорно пазене при нарушителя. Дървесината не е била маркирана с контролна горска марка. Безспорно е установено осъществено от обективна и субективна страна изпълнителното деяние по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Настоящото деяние на нарушителя се явява извършено повторно предвид предходното наказване за същия вид нарушение. В § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на "повторност" на нарушенията: предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице се налага, когато нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно § 1, ал. 1, т. 6 от ДР на ЗАНН, нарушение от същия вид е това нарушение, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав. За това нарушение в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ са предвидени наказания глоба от 500 лв. до 3000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото. Настоящият състав намира, че случаят не е маловажен, независимо от относително малкото количество дървесина, предмет на административното нарушение, тъй като практиката по прилагане на ЗГ показва, че нарушенията от разглеждания вид обичайно имат за предмет именно неголеми количества дървесен материал. В този смисъл, обществената опасност на деянието не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗГ. Съдът счита, че е налице надлежно съставен АУАН от компетентен орган, съдържащ необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е доказано безспорно, извършено е повторно. Няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид така изложеното. С оглед имущественото състояние на нарушителя и на основание чл.266, ал. 3, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗГ следва да бъде наложено административно наказание на Ф. „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, като определя срока му съгласно разпоредбата на чл.16а от ЗАНН в размер около минимума от 50 часа за 1 година. Съгласно чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН в това производство съдът се произнася и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН. Съгласно приложимия в случая чл. 21 от ЗАНН, придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност. С цитираната разписка предметът на нарушението – 2 пр. куб. м. дърва за горене от дървесен вид акация са оставени на съхранение и отговорно пазене на Ф.. Установи понастоящем дървата да липсват, тъй като след проверката ги преработила, поради което няма как да бъдат отнети в полза на държавата вещи, които на практика вече не съществуват. Няма обаче законово основание да бъде присъдена паричната равностойност на липсващите дърва за горене, предмет на нарушението. В чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН, както и в чл. 273 от Закона за горите, приложим за конкретното нарушение, не е предвидена такава възможност. Доколкото присъждането на паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението, които подлежат на отнемане в полза на държавата, се явява вид репресивна мярка, приложението следва да произтича от изрична разпоредба на Закона, а в случая такава липсва, както в ЗАНН, така и в Закона за горите. Водим от горното Съдът