Решение № 978 от 29.5.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 88/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба „Т.“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], местност „Ч.“, поземлен [имот номер], представлявано заедно и поотделно от А. С. и Т. С., срещу Решение № 205/16.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 269/2022 г. по описа на Районен съд – [община], с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2371/2021 от 21.10.2021 г. на и.д. Началник на отдел МРР при Териториална дирекция Митница [област], Агенция „Митници“. В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност и съставомерност на деянието, за което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството-касатор. Твърди се, че производството по установяване и констатиране на нарушението е протекло при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са останали неотчетени от районния съд, поради което изводите му за процесуална законосъобразност на НП, се оспорват. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП. Касационната жалба се поддържа с депозирано по делото писмено становище от процесуалния представител на касационния жалбоподател, с което се претендира и присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, в случай, че такова бъде претендирано от насрещната страна при съответния изход от спора. Ответникът по касационната жалба – Началник на отдел МРР при ТД Митница [област], чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от касационния жалбоподател. Прокурорът от Окръжна прокуратура – [област] изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд − [област], в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – П. е потвърдил Наказателно постановление № 2371/2021 от 21.10.2021 г. на и.д. Началник на отдел МРР при Териториална дирекция Митница [област], Агенция „Митници“, с което на „Т.“ ЕООД, за административно нарушение на чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на 36 920 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз, като на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките – предмет на административното нарушение – общо 26 000 литра сложни органични разтворители и разредители, неупоменати, нито включени другаде: препарати за премахване на бои или лакове с код по [рег. номер] 90 и на собственика на ППС, с което е извършено нарушението - „М.“ ЕООД, е върната товарна композиция, състояща се от влекач, [Марка], модел „Премиум“ с ДКН № [рег. номер] и полуремарке, [Марка], модел „СНЦО 24“ с ДКН № [рег. номер], ведно със свидетелствата им за регистрация /Част II/, предадени с Протокол за доброволно предаване от 21.06.2020 г. на служител на ГДГП. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно доказано и е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател. Съдът е обосновал тези си изводи на основа събраните по делото доказателства, включително на заключението на изготвената митническа лабораторна експертиза, които е анализирал във взаимната им връзка и последователност. Съдът е приел още, че както АУАН, така и обжалваното НП, са издадени от компетентни длъжностни лица, и в съответствие с изискванията на ЗАНН, по отношение необходимото съдържание и сроковете за съставянето им. При липса на допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, както и на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, е потвърдил процесното НП. Решението е правилно. Фактическите и правни изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, обсъдил е всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Обратно на соченото в жалбата, атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, като са събрани относимите за казуса доказателства, съдържащи се в досъдебното и в административнонаказателното производството, които представляват допустими доказателствени средства, като са разпитани свидетели на страната на нарушителя и на страната на АНО. Доказателствата за извършените процесуално-следствени действия в рамките на образуваното досъдебно производство са доказателства и в проведеното в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН административнонаказателно производство. За тези случаи доказателствата, събрани в наказателното производство по предвидения в НПК процесуален ред са доказателствени източници и за наказващия орган. Съдът е взел предвид относимите за спора обстоятелства и изразените от страните доводи, като е даден отговор на възраженията на жалбоподателката, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 3 от НПК. Имуществената отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че на 21.06.2020 г., на ТИР-паркинг, находящ се в землището на [населено място] /зад бензиностанция „Петрол“/, „Т.“ ЕООД е държало в товарен автомобил с ДКН № [рег. номер] и полуремарке с ДКН № [рег. номер], собственост на „М.“ ЕООД, акцизни стоки - общо 26 000 литра сложни органични разтворители и разредители, неупоменати, нито включени другаде: препарати за премахване на бои или лакове с код по [рег. номер] 90, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ /електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. От доказателствата по делото е безспорно установено, че на посочените в НП дата и място санкционираното лице е осъществило състава на нарушението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, изразяващо се в държане на акцизни стоки без изискуемите документи, като съставомерността на извършеното деяние и извършителят са правилно установени от административнонаказващият орган предвид материалите от досъдебното производство и показанията на разпитаните свидетели. Точното количество на акцизната стока, съхранявана в общо 26 бр. пластмасови контейнери, 13 бр. от които с вместимост от 1 200 литра и 13 бр. с вместимост от 1 000 литра, съдържащи безцветна течност с мирис на гориво, предадени от Д. Г. на разследващите органи с Протокол за доброволно предаване от 21.06.2020 г. и приобщени като веществени доказателства по ДП № 31/2020 г. по описа на ГПУ – [община], е установено след извършено на 31.05.2021 г. от контролните митнически органи измерване посредством портативен денситометър, собственост на Агенция „Митници“, при което е установено, че 26 бр. пластмасови контейнери съдържат общо 26 000 литра течности с мирис на гориво, чиято плътност е еднородна – 0.777 g/cm3, с оглед на което е взета 1 бр. сборна проба № 117/31.05.2021 г., която впоследствие е изпратена в ЦМЛ със Заявка за анализ/експертиза № 32-169349/31.05.2021 г. Съгласно резултатите от изготвената митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 03_02.06.2021/03.06.2021 г. на ЦМЛ при ЦМУ на Агенция „Митници“, изпитваната проба представлява препарат, съдържащ смес от основно метилов алкохол – 88%, изобутилов алкохол – 4.4% и нефтено масло, с преобладаващо съдържание на парафино-нафтенови /неароматни/ въглеводороди и толуен в малки количества – 7.2%. Обстоятелство, че въпросните енергийни продукти са акцизна стока, за която се дължи акциз произтича от разпоредбата на чл. 2 от ЗАДС, а че намереното при извършената проверка количество енергийни продукти представлява сложни органични разтворители и разредители, неупоменати, нито включени другаде; препарати за премахване на бои и лакове по комбинирана номенклатура се установява от извършената експертиза в ЦМЛ на иззетата при проверката проба. Съдът не констатира допуснати нарушения при вземане на проби от процесните акцизни стоки, както и такива по тяхното изследване, тъй като същите са извършени при спазване на разпоредбите на Наредба № 3/2006 г. на МФ, което от своя страна определя получените от изследването им резултати като годна основа за доказване на извършеното нарушение. В тази връзка са и изложените от районния съд аргументи, с които е отхвърлено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за назначаване на съдебно-техническа експертиза, които изцяло се споделят от настоящия състав на касационната инстанция и поради това не следва да бъдат преповтаряни. Съгласно чл. 2 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат енергийните продукти и електрическата енергия. В чл. 13 и чл. 14 от ЗАДС са посочени кои продукти подлежат на облагане акциз според кодовете им в КН. Съгласно разпоредбата на чл. 4, т.5 от ЗАДС код по КН са тарифните кодове по комбинираната номенклатура съгласно Приложение І на Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Към датата на извършване на нарушението приложение намира Регламент за изпълнение /ЕС/ 2018/1602 на Комисията от 11.10.2018 г. за изменение на Приложение I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура представлява списък на стоки и съответни кодове за всяка от тези стоки, за целите на статистиката и за целите на митническото облагане в ЕС. Глава 38 от Комбинираната номенклатура /КН/ касае „Различни видове продукти на химическата промишленост“, като в същата глава, с код по [рег. номер] 90 са изброени видовете и съответно кодовете на „Сложни органични разтворители и разредители, неупоменати, нито включени другаде; препарати за премахване на бои и лакове“. От горното следва, че видът на стоките-предмет на нарушението е безспорно установен, а доводите в обратен смисъл, изтъкнати в касационната жалба, се опровергават от събраните доказателства. Визираната форма на изпълнителното деяние, съобразно описанието в АУАН и НП – "държане", съответства на установените фактически обстоятелства и на събраните доказателства. Осъществени са елементите от фактическия състав на административното нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, поради което правилно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството-касатор и издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Неоснователни са поддържаните с касационната жалба доводи, че дружеството-касатор не може да бъде субект на нарушението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, поради обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението същото е било с отнет лиценз, т.е. дружеството не е данъчно задължено лице по ЗАДС. С. Т. постановление № 1/16.02.2023 г., постановено по т.д. № 2/2022 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, субект на нарушението по чл. 126 ЗАДС може да бъде всяко лице, което осъществи някое от алтернативно предвидените в състава му изпълнителни деяния, независимо от регистрацията по ЗАДС. Граматическото тълкуване на израза „лица“, употребен в чл. 126 от ЗАДС, както и в текста на чл. 3, ал. 2 от ЗАДС, обосновава заключението, че под „лица“ се разбират физически и юридически лица и едноличните търговци, като е без значение наличието или отсъствието на регистрация по реда на ЗАДС. Всяко лице, което е произвело или е участвало в производството на акцизни стоки, разпорежда се или се е разпоредило с акцизни стоки, е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗАДС, то същото трябва да разполага с документ, удостоверяващ заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия за стоките акциз, за да удостовери изпълнението на задължението си като данъчнозадължено лице. Идеята на законодателя, въплътена в чл. 126, ал. 1 ЗАДС, е, че всяко лице, държащо, предлагащо, продаващо или превозващо акцизни стоки, следва да разполага с данъчен документ по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗАДС или друг документ, който да доказва плащането, обезпечаването или начисляването на дължимите държавни вземания. Така формираният извод следва от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС във връзка с разпоредбите на чл. 84, ал. 1, чл. 84, ал. 6, т. 7, чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, т. 1, чл. 101в, ал. 1 ЗАДС. От гореизложеното следва извода, че с документа, предвиден в чл. 126 от ЗАДС, следва да разполагат не само регистрираните за целите на ЗАДС лица или лицензираните складодържатели, а всяко лице, което осъществява определена дейност /„държи, предлага, продава или превозва“/ с акцизни стоки. Обратното тълкуване би стеснило кръга от субекти, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира с този текст, както и последната не би изпълнила общата и специалната превенция като цели на административното наказание, което установява. Следователно, при констатирано държане на акцизна стока, за която няма документ за начисляване, заплащане или обезпечаване на акциз, се осъществява административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС от всеки правен субект, независимо дали същият има или не регистрация по ЗАДС. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на чл. 40, ал. 1 и ал.2 от ЗАНН, касаещи процедурата по съставяне и връчване на АУАН. В конкретния случай, АУАН е съставен в условията на чл. 40, ал.2 и ал.4 от ЗАНН – след надлежно връчена покана на представител на дружеството и въз основа на официални документи – Постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.04.2021 г. на прокурор от РП – [област], ТО – [община]. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Следователно, в хипотези като процесната, правната норма изключва не само необходимостта, но и възможността да се съставя акт за установяване на административно нарушение. Функцията на този констативен акт е да удостовери възприетото от контролния административен орган противоправно деяние /действие или бездействие/ по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, като свидетелства в качеството си на официален документ за констатираните факти и съответните обстоятелства, при които те са проявени. В случаите, при които е образувано производство по реда на НПК, всички данни относно противоправното деяние /действие или бездействие/, констатираните факти и обстоятелства, при които те са проявени, писмените материали и иззетите вещи, ако има такива, се съдържат в съответната преписка, като удостоверителните волеизявления относно същите са обективирани в акта на прокурора, с който е прекратено наказателното производство /в настоящата хипотеза това е сторено в постановление от 21.04.2021 г. за прекратяване на наказателно производство на прокурор от РП – [област], ТО – [община]/. Ето защо, Законът за административните нарушения и наказания не изисква и не предвижда процесуалноправно основание и ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в хипотезите по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Доколкото по изричната разпоредба на закона, АУАН не се съставя, ако все пак такъв бъде съставен /какъвто е процесния случай/ и не бъдат спазени правилата на ЗАНН, касаещи съставянето и връчването му, то това не се отразява на преценката за законосъобразност на административнонаказателното производство, респективно не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на НП. При издаване на НП са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е извършено от обективна страна, безспорно е доказано и е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, като в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са се отразили негативно на правото на защита на санкционираното лице. Наказателно постановление е законосъобразно издадено, включително в частта му на постановеното на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението. Съгласно цитираната разпоредба, стоките, предмет на нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, по който текст касаторът е подведен под отговорност, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са. С оглед на това и доколкото по делото е установено по безспорен начин, че установената при проверката акцизна стока – 26 000 литра сложни органични разтворители и разредители, неупоменати, нито включени другаде: препарати за премахване на бои или лакове с код по [рег. номер] 90, не е била съпроводена с необходимите документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, или писмени документи, установяващи недължимостта му, то същата подлежи на отнемане в полза на държавата независимо от това чия собственост е. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящата съдебна инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. Предвид изложеното, Административен съд – [област] намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – П. за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора следва да се уважи направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на направените разноски за касационната инстанция, като съдът счита, че, предвид правната сложност на делото и извършените действия, справедлив размер на конкретното възнаграждение, е сумата от 80 лв., която следва да се присъди в полза на Агенция „Митници“ - юридическото лице, в чиято структура се намира отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница [област]. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – [област]