Решение № 668 от 18.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 536/2024 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 17608/25.03.2022год. на Сдружение „ Българска федерация Триатлон“ срещу Решение № 182/02.03.2022год., постановено по т.д.№ 1967/2021од. на СГС, с което е отхвърлен предявен от въззивника срещу Сдружение „ Български олимпийски комитет „ конститутивен иск с правно основание чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна поради незаконосъобразност на решението, взето на общо събрание на Сдружение „ Български олимпийски комитет „, проведено на 07.09.2021год.- за прекратяване на членството на Сдружение „ Българска федерация Триатлон“ в Сдружение „ Български олимпийски комитет“. В жалбата се поддържа че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Неправилно първоинстанционния съд бил приел наличието на соченото в атакуваното решение на ОС на сдружение БОК основание за изключването на ищеца, тъй като такова не било предвидено в Устава. В чл. 24 от Устава били закрепени основанията за изключване от БОК, а в случая нито едно от тях не било налице. Сочи се като необоснован извода на съда, че ищецът е членувал в БОК като спортна организация с лиценз, доколкото по делото липсвали доказателства установяващи основанието на членството. В Устава не БОК не било посочено че членството е именно поради притежанието на спортен лиценз и притежаван статут на федерация, от където да следва че загубата на лиценз или статута на федерация е основание за прекратяване на членството. Не била спазена и процедурата по чл. 25 от Устава, което било само по себе си основание за нищожност на решението на Общото събрание. Твърди се неправилност на извода на съда че атакуваното решение на Общото събрание на БОК има декларативно действие и че отнемането на лиценза на ищеца не води до автоматичното прекратяване на членството му в БОК. Отнемането на лиценза от Министъра на младежта и спорта била административна процедура и нито в ЗФВС, нито в Устава на БОК било предвидено това да води до автоматично прекратяване на членственото правоотношение. Отнемането на спортния лиценз на ищеца не водело и до невъзможност последният да отговаря на условията и на изискванията за членство по чл.16, ал.2 от Устава, тъй като това изискване било валидно за националните федерации, но не и до другите субекти, кандидатстващи за членство в БОК. Дори при отнет лиценз спортната федерация продължавала да извършва дейност като сдружение и нямало пречка в това си качество да участва активно в БОК. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да бъде отменено решението на БОК, взето на проведено на 07.09.2021год. и да бъде възстановено членството на Сдружение „Българска федерация триатлон“ в БОК. В подаден от Сдружение „ Български олимпийски комитет „ писмен отговор се поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано и се прави искане да бъде потвърдено. Сочи се, че в Устава на БОК и чл. 18, ал.1 от ЗФВС ясно и точно бил регламентиран статута на спортните федерации и че последните като такава, с оглед осъществяване на тяхната цел, следва да имат спортен лиценз. В чл.13 от Устава на БОК били посочени лицата, които могат да бъдат членове на БОК, а в чл. 16-критериите за приемане на членове, поради което и отнемането на лиценза на ищеца го лишава от възможността за членство в БОК. Това било така, тъй при отнет лиценз ищецът не само че не отговарял на изискването за членство, но и бил изпаднал в невъзможност да осъществява основните си административни функции. Отнемането на лиценза го лишавало от качеството „ спортна федерация“, а то било определящо за членството му в БОК. Като правилен се сочи извода на първоинстанционния съд относно характера на атакуваното решение на ОС на БОК.Тъй като към момента на вземане на оспорваното решение на ОС ищецът е бил с отнет лиценз, то решението за прекратяването на неговото членство имало само оповестителен характер. Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното: Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл.25, ал.4 вр. ал.6 от ЗЮЛНЦ, предявен от Сдружение „ Българска федерация Триатлон“ против решение, взето на проведено на 07.09.2021год. Общото събрание на Сдружение „ Български олимпийски комитет “, с което е прекратено членството на Сдружение „ Българска федерация Триатлон“ в БОК. В исковата молба се твърди незаконосъобразност на взетото решение поради това, че не са били налице установените в устава на Сдружение „Български олимпийски комитет„ предпоставки за изключването на Сдружение „ Българска федерация Триатлон“ като член на сдружението и поради това, че в нарушение на чл.25 от Устава изключването е осъществено без да е изпратено становище на изпълнителното бюро за обяснения до ищеца и за мнение до съответната международна федерация. Сочи се, че нито в Устава на БОК, нито в закон наличието на спортен лиценз не е закрепено като условие за членството на спортната федерация в БОК, както и че отнемането на спортния лиценз не бил предвидено като пречка за участие в БОК, респ. като причина за изключване на член от БОК. Твърди, че предпоставките за прекратяване на членството в БОК били разписани в чл. 24 от Устава на сдружението и в случая те не били налице. Нарушена била и предвидената в чл.25 от Устава процедурата при изключването, тъй като на ищцовото сдружение не била предоставена възможност да даде обяснения, които обяснения, заедно със становището на изпълнителното бюро на БОК да са изпратени до съответната международна федерация за съгласуване. Ответното сдружение оспорва иска като неоснователен. Сочи че тъй като на ищцовото сдружение, като спортна федерация, е отнет лиценза от Министъра на младежта и спорта, то той е загубил качеството си на спортна федерация и възможността да администрира спорта триатлон на национално и международно ниво. Притежанието на спортен лиценз предпоставяло членството на ищеца в БОК съгласно чл. 13 от Устава на сдружението и респ. отнемането на лиценза- прекратяването на членството му в сдружението. По предявения иск по чл.26, ал.4 вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ, първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, с което го е отхвърлил като неоснователен. При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в настоящия си състав, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно. Решението е допустимо, тъй като е постановено по допустимо предявен от член на ответното сдружение и в установения от закона преклузивен срок иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Потестативното право да искат отмяна на решения на общото събрание с конститутивния иск по чл. 25, ал.4 вр. ал.6 от ЗЮЛНЦ принадлежи на членовете на сдружението, които притежават това качество към датата на вземане на обжалваното решение. В случая ищцовото сдружение е било член на ответното сдружение към 07.09.2021год. и това обстоятелство не е спорно между страните, от където следва че притежава активна процесуална легитимация да иницира пред съда проверка за законосъобразност на взетите решения на проведеното на 07.09.2021год. ОС на Сдружение “ Български олимпийски комитет. Искът е предявен и в преклузивния по ал.6 на чл. 25 от ЗЮЛНЦ срок. По делото няма данни кога ищецът е узна за решенията, взети на проведено на 07.09.2021год. ОС, поради което за начална дата на преклузивния срок следва да се счита датата на неговото провеждане. Така, едногодишният срок за предявяване на конститутивния иск изтича на 07.09.2022год, а е предявен на 05.10.2021год., тоест в преклузивния срок по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ. Обжалваното решение освен допустимо е и правилно. За основателността на исковата претенция първоинстанционният съд е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК. Правните изводи са изведени от установената от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства фактическа обстановка и са направени в съответствие със ЗЮЛНЦ, ЗФВС и Устава на сдружението. По оплакванията във въззивната жалба настоящия съдебен състав намира следното: С предявения конститутивен иск по чл. 25, ал.4 вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ се иска отмяна на взето на проведено на 07.09.2021год. решение на Общо събрание на Сдружение „ Български олимпийски комитет “, с което е прекратено членството на ищцовото сдружение в БОК. В решението е посочено, че членството се прекратява поради отнетия спортен лиценз на ищцовото сдружение, довело до отпадане на качеството му на „ спортна федерация“ и поради това, че в резултат от отнетия спортен лиценз сдружението вече не отговаря на изисквания за членство в БОК. От начина на оформяне на взетото решение и изложените в него мотиви обосновано може да се изведе, че основанието за прекратяване на членството на ищцовото сдружение в БОК не се субсумира под фактическия състав на нито едно от основанията за изключване на членове на БОК, предвидени в чл. 24 от Устава на Сдружение „ Български олимпийски комитет“. В чл. 23 от Устава е предвидено, че членството в БОК се прекратява с едностранно писмено волеизявление, отправено до Изпълнителното бюро на БОК, със смъртта или поставянето под пълно запрещение на физическото лице, с изключването, с прекратяването на юридическото лице- член на БОК и с прекратяването на БОК. В чл.24 от Устава на БОК е предвидено, че решението за изключване се взима от Общото събрание на БОК в няколко хипотези – при грубо нарушаване на Устава на БОК и / или на Олимпийската харта и/или на Етичния кодекс на МОК или неизпълнение на решенията на неговите органи, които правят по-нататъшното членство несъвместимо, при увреждане престижа на БОК и на неговите членове, при неизпълнение на задължението за плащане на членски внос, при системно неучастие в дейностите на БОК, при неучастие в три последователни заседания на общото събрание, без основателна причина и при прекратяване членството или изключване от МОК на член или почетен член на МОК. Нито едно от така предвидените в чл. 24 от Устава на БОК основания за изключване на член на БОК не е обективирано в оспореното решение на Общото събрание на БОК, поради което и предвид мотивната част на решението / с оглед липсата на изрично позоваване на уставни или законови разпоредби / настоящият съдебен състав счита, че формулираното в него основание за прекратяване членството на ищцовото сдружение в БОК попада под хипотезата на „ отпадане на членство“ по т.5 от чл.22, ал.1 от ЗЮЛНЦ. По тези съображения, дори и при констатирана липса на основанията по чл.24 от Устава на БОК за изключване на ищцовото сдружение като член на БОК и констатирано нарушение на процедурата по чл. 25 от Устава, така установеното не би довело до извод за твърдяната от ищеца материална незаконосъобразност на атакуваното решение на общото събрание на БОК. С последното е прекратено членството на ищцовото сдружение в БОК поради отпадане на членството му, а не поради изключването му на някое от основанията по чл. 24 от Устава на БОК. Предвид на това конститутивната искова претенция не би могла да бъде уважена на нито едно от заявените основания, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд. В чл.3 от Устава на Сдружение „ Български олимпийски комитет“ е посочено, че БОК е сдружение с нестопанска цел, което обединява българските спортни федерации, национални спортни организации, регистрирани като юридически лица и дееспособни физически лица. В чл. 13, ал.2 от Устава е посочено, че членове на БОК са: членът или членовете на МОК за България, ако има такива, Националните олимпийски федерации, които са регистрирани като юридически лица по ЗЮЛНЦ и са свързани със съответните им международни федерации, най-малко двама спортисти, избрани от комисията на спортистите на БОК, учредена в съответствие с насоките на МОК, измежду спортистите, които са участвали в поне едно от последните три издания на Олимпийските игри. Предвидено е също така, че членове на БОК могат да бъдат и: национални федерации с олимпийско признание и национални спортни организации, съюзи или личности с особени заслуги за развитието на олимпийското движение. В чл. 16 от Устава на БОК е предвидено също така, че членовете на БОК се приемат с Решение на ОС, по молба на кандидата до изпълнителното бюро на БОК, към която юридическите лица представят решение на управителния съвет или на общото събрание на ЮЛ-кандидат за членство в БОК и за приемане на устава на БОК. Изискването към националните федерации е да представят Удостоверение за свързване с нейната международна федерация. В чл. 11 от ЗФВС е посочено, че спортните организации са два вида- спортни клубове и спортни федерации като първите могат да бъдат само сдружения с нестопанска цел или капиталови дружество / чл.12, ал.1 от ЗФВС/, а спортните федерации – сдружения с нестопанска цел за осъществяване на обществена полезна дейност, които са получили спортен лиценз за един или сходни видове спорт, включително за военно-приложни спортове, или спортен лиценз за развитие на повече от един спорт по един обединяващ принцип и в които членуват само спортни клубове./ чл.18, ал.1 от ЗФВС/. Съгласно чл. 19, ал.2 от ЗФВС спортния лиценз на спортните федерации се издава от Министъра на младежта и спорта за една федерация по вид спорт или за една многоспортова федерация като условията за издаване на лиценза са описани в чл.20 от ЗФВС. Тези законови постановки дават основание да се направи извод, че наличието на издаден спортен лиценз от Министъра на младежта и спорта от една страна е предпоставка спортната федерация да осъществява дейностите в обхвата на ЗФВС и от друга - за определянето й като спортна федерация. В настоящия случай Българска федерация по триатлон е регистрирана като сдружение по ЗЮЛНЦ. В чл.2 от Устава на сдружението е посочено, че БФТ е сдружение с нестопанска цел, което обединява българските спортни клубове, а в чл.8, ал.1 от Устава - че организира развитието на спорта триатлон в Република България като осъществява общественополезна дейност по смисъла на ЗЮЛНЦ. На ищцовото сдружение е бил издаден спортен лиценз/ това обстоятелство не е било спорно по делото /като с получаването му то е придобило качеството „ спортна федерация“. С последващото отнемане на спортния лиценз това му качество е отпаднало, респ. сдружението продължава на съществува като юридическо лице, но не може да осъществява дейност като „ спортна федерация“. Само като „ спортна федерация“ сдружението може да бъде член на БОК и при отпадане на това му качество, същото престава за отговаря на изискванията за членство в БОК. Качеството „ спортна федерация“ е предвидено в Устава на БОК и в ЗФВС като предпоставка за съществуване на членствената връзка между отделния член и БОК, а загубата на това качество, в резултат на отнемане на спортния лиценз, води до нейното преустановяване. Ищцовото сдружение е възникнало по реда на ЗЮЛНЦ- вписано е в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и в нея членуват само спортни клубове съобразно изискването по чл.18, ал.1, изр.2 от ЗФВС. Това, ведно с притежанието на издаден от Министъра на младежта и спорта спортен лиценз до момента на последващото му отнемането, го определя като „ спортна федерация “ и обуславя извод, че именно в това си качество е бил приет и членувал в БОК. По тази причина преценката за наличие на основанието за прекратяване на членството с ищцовото сдружение включва и преценка относно притежавания от него статут на спортна федерация към момента на вземане на оспорваното решение на Общото събрание на БОК, в частност и за притежанието на спортен лиценз. Предвид съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции за неналичие на заявените от ищеца - въззивник пороци за незаконосъобразност на взетото на 07.09.2021год. от Общото събрание на БОК решение за прекратяване на членството му в БОК, обжалваното решение, с което предявеният от Сдружение „ Българска федерация триатлон“ иск по чл. 25, ал.4 вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ е отхвърлен като неоснователен, следва да се потвърди. Предвид изхода от спора, в полза на въззиваемото сдружение следва да се присъдят разноски като направени във въззивното и касационно производство, но не и за първоинстанционното производство, доколкото с постановения в това производство съдебен акт такива са присъдени. В първоначалното по възз. т.д.№ 392/22год. по описа на САС, Сдружение „ Български олимпийски комитет „ е представлявано от адвокат от Адвокатско дружество „ З. и З.“, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 12.04.2022год. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева без ДДС или 1800 лева с ДДС. Представени са копие на фактура № 399/12.04.2022год. за сумата от 1800 лева с ДДС и извлечение от сметката на адвокатското дружество в първа инвестиционна банка АД Д, от които се установява реалното заплащане на договореното възнаграждение. В производството по т.д.№ 327/23год. по описа на ВКС по отношение Сдружение „ Български олимпийски комитет „ е осъществено процесуално представителство от адвокат от същото адвокатско дружество, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 22.12.2023год. В него е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева без ДДС или 2400лева с ДДС като са представени доказателства за извършено плащане – копие на фактура № 470/22.12.2023год. и извлечение от разплащателна сметка на адвокатското дружество в Първа инвестиционна банка АД. В това производство е заплатена от касатора и държавна такса в размер на 55 лева. При новото разглеждане на делото пред САС, въззивамото сдружение- „ Български олимпийски комитет „ също се представлява от адвокат при адвокатско дружество „ З. и З. „ срещу заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева с ДДС, съгласно представеното копие на фактура № 491/10.07.2024год. и извлечение сметка на адвокатското дружество в Първа инвестиционна Банка АД. Така описаните документи съставляват доказателство за направените от Сдружение „ Български олимпийски комитет „ разходи в производството в двете съдебни инстанции- въззивна и касационна, поради което загубилата страна по спора й дължи тяхното възстановяване. Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от процесуалния представител на Сдружение „ Българска федерация триатлон“ възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК касателно претендираното за присъждане в полза на въззиваемото сдружение адвокатско възнаграждение. Процесният спор не се характеризира с фактическа и правна сложност, а и извършените от процесуалния представител на въззиваемия процесуални действия не могат да обосноват извод за съразмерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение. Във въззивното производство не са събирани нови доказателства, които да предпоставят тяхното обсъждане или предприемане на реципрочни действия по ангажиране на доказателства и от въззиваемата страна. Същевременно, с оглед резултата от въззивното обжалване, е изготвена и касационна жалба от процесуалния представител на въззиваемата страна, ведно с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Това безспорно рефлектира върху обема на осъществената правна помощ в касационното производство заради нормативно закрепените изисквания относно съдържанието на касационната жалба и изложението на основанията за нейната допустимост. Следва обаче да се отчете и обстоятелството, че уговореното и заплатено на процесуалния представител на касатора/ въззиваем адвокатско възнаграждение надвишава значително минималния размер по Наредба № 1 /2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възлиза на 1 000 лева за всяка едно от съдебните инстанции. По изложените съображения уговореното и заплатено от касатора/ въззиваем адвокатско възнаграждение в размер на по 1800 лева с ДДС за въззивната инстанция и 2 400 лева с ДДС за касационната инстанция се възприема от настоящия съдебен състав като прекомерно, поради което следва да бъде намалено до 750 лева за въззивната инстанция и 1000 лева –за касационната инстанция. Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, в настоящия си състав