Решение № 138 от 10.7.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 282/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.463, ал.2 от ГПК и е образувано по въззивните жалби, подадени от „Виа Салария“ ЕООД, ЕИК 203172651 (вх.№ 1082/19.01.2023 г. на БОС) и от Г. С. С. (вх.№ 1083/19.01.2023 г. на БОС), двете против решение № 1159/22.11.2022 г. по гр.д.1807/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд, и по частна жалба вх.№ 8171/08.05.2024 г., подадена от Г. Д. Д., против разпореждане № 1092/26.03.2024 г. по гр.д.1807/2022 г. на БОС, с което е върната частна жалба с вх.№ 773/16.01.2024 г. С обжалваното с въззивните жалби на „Виа Салария“ ЕООД (вх. № 1082/19.01.2023 г. на БОС) и на Г. С. С. (вх.№ 1083/19.01.2023 г. на БОС), решение № 1159/22.11.2022 г. по гр.д.1807/2022 г. на БОС, съдът е потвърдил извършеното на 19.08.2022 г. от ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ, разпределение на суми по изп.дело №20198000400633, по което двамата жалбоподатели са присъединени взискатели. Макар жалбите да са подадени от различни лица, изложените в тях оплаквания са идентични – и в двете жалби е посочено, че се подават бланкетни, за да бъде спазен срокът за подаването им, а съображенията на жалбоподателите по същество ще бъдат представени допълнително – в срока за отстраняване на нередовностите на жалбите и след снабдяване на жалбоподателя с препис от протокола. В предоставения на жалбоподателите срок за отстраняване на нередовностите на жалбите са постъпили отново идентични заявления, с които всеки от жалбоподателите е заявил, че оплакването му е, че решаващият съд не се е съобразил и не е приложил задължителните указания, дадени в ТР от 22.11.2022 г. по т.д.2/2021 г. на ОСКГТК на ВКС и не е извършил проверка относно законосъобразността на акта, в който не са отразени задълженията за имота към Община Бургас, които не са плащани от 2008 г., т.е.от самото изповядване на прехвърлителната сделка. Посочено е още, че ЧСИ не изискал, не е приложил и не е включил в разпределението дължимите местни данъци и такси, а са отчислени от сумата на проданта единствено такси и комисионни в полза на ЧСИ и на колекторската фирма, без да са отчетени интересите на присъединените взискатели. Заявено е искане обжалваното разпределение да бъде отменено. Няма искания по доказателствата. В предоставения му срок взискателят по изпълнителното дело – „Колект БГ“ ЕАД с ЕИК 203693558 е представил писмен отговор, в който е изразил становище, че поредните бланкетни жалби представляват неприкрита злоупотреба с процесуални права и тяхната единствена цел е процесуално изнудване на ипотекарния кредитор. Също няма искания по доказателствата. Въззивните жалби са подадени от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът ги намира за допустими. По наведените в жалбите оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: Производството пред първоинстанционния ОС Бургас е по чл.463 и сл.от ГПК и е образувано по жалбите присъединените взискатели Г. С. С. и „ВИА САЛАРИЯ“ ЕООД, против разпределение от 19.08.2022 г., извършено по изп.д. № 633/2019 г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова. И в двете жалби, с идентично съдържание, изрично е посочено, че се подават бланкетно с цел спазване на законоустановения срок за обжалване, като жалбоподателите са заявили, че след като се запознаят със съдържанието на протокола за разпределение ще изложат съображения по същество. По делото не са представени уточнения в какво, според съответния жалбоподател, се състои незаконосъобразността на извършеното разпределение от ЧСИ Ив.Божилова В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение само от взискателя по изп.дело - „Колект БГ“ ЕАД, с което жалбите са оспорени като неоснователни. С писмени мотиви по чл.436, ал. 3 ГПК ЧСИ Божилова е изложила подробно описание на извършените по изпълнителното дело действия и е изразила становище за недопустимост, респ. за неоснователност на жалбите. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел жалбите за допустими независимо от бланкетния им характер, а по същество – за неоснователни. Съдът е констатирал, че публична продан на ипотекиран в полза на първоначалния взискател „Юробанк България“ АД, прехвърлил вземането си с договор за цесия на „Колект БГ“ ЕАД, е приключила с обявяване за купувач на присъединения взискател - Г. С. С. (един от двамата жалбоподатели) за сумата от 151 118, 62 лв, която е недостатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, поради което на основание чл.460 от ГПК, съдебният изпълнител е извършил разпределение, при което след отделянето на суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, не са останали суми за разпределяне за другите хирографарни кредитори. Съдът е приел, че поради характера на производството по обжалване на разпределението по чл.463 от ГПК - спорно производство, с оглед задължителните указания, дадени в ТР от 22.11.2022г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, че окръжният съд е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и предвид обстоятелството, че в жалбите, подадени от двама от присъединените взискатели липсват каквито и да е оплаквания за незаконосъобразност на разпределението, в случая не следва да извършва проверка за спазване на императивните норми на чл.136 от ЗЗД относно привилегиите като ред на удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Настоящият съдебен състав споделя горните изводи на първоинстанционния съд. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени по т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк.дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл.463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява само, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. В мотивите по т.1 е посочено изрично, че жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл.463 ГПК. В Тълкувателното решение е посочено в какво може да се изразява незаконосъобразността на разпределението: в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; неправилно приложение на чл.76 ЗЗД; неправилно прилагане на правилото на чл.136, ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на сумите. Както се посочи по-горе, и двете жалби на присъединените взискатели са бланкетни, което изрично е посочено и в самите жалби, и в тях не са изложени никакви конкретни оплаквания, поради което правилно първоинстанционният съд, спазвайки диспозитивното начало в гражданския процес, не е обсъждал евентуалните пороци на разпределението. Частично основателни обаче са оплакванията в двете жалби против решението на БОС, че съдът не е извършил проверка относно законосъобразността на акта, в който не са отразени задълженията за имота към Община Бургас и не е включил в разпределението дължимите местни данъци и такси. Видно от приложеното изпълнително дело, преди изготвяне на разпределението, ЧСИ Божилова е изискала информация за дължимите данъци за продавания недвижим имот от Община Бургас (с писмо изх.№ 28557/12.07.2022 г., л.586 от изп.дело) и от НАП ТД Бургас (с писмо изх.№ 28556/12.07.2022 г., л.575 от изп.дело). Съгласно предоставената на ЧСИ информация от НАП ТД Бургас с Удостоверение изх.№ 020372203052475/15.07.2022 г., към този момент собственикът на продавания имот Г. Д. Д. няма задължения към държавата за имота. Съгласно представеното от Община Бургас, Дирекция МПДТР писмо изх.№ 11-00- 2965/1//22.07.2022 г. (л.593-594), към този момент собственикът на продавания имот Г. Д. Д. има задължения към Община Бургас за имота в размер общо на 1 249, 09 лв, от които 775, 69 лв за ДНИ и 473, 40 лв – за ТБО. В Протокола за разпределение от 19.08.2022 г., ЧСИ Божилова е отразила дължимите суми от длъжниците за продавания имот на присъединените по право взискатели – Държавата и Община Бургас, като в Раздел II, т.4.1 е посочила, че длъжникът Г.Д. няма задължения към ТД на НАП – Бургас, а в Раздел II, т.4.2 е посочила, че длъжникът Г.Д. има задължения към Община Бургас за имота в размер общо на 1 249, 09 лв (775, 69 лв за ДНИ и 473, 40 лв – за ТБО). В Раздел III задълженията към Община Бургас са посочени като дълг с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. При извършеното разпределение обаче вместо на Община Бургас, ЧСИ е разпределила на Държавата сумата от 1 249, 09 лв – като вземания от втори ред с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Както е изрично посочено в мотивите по т.4 от ТР № 2/22.11.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2021 г., ОСГТК, съгласно действащото данъчно законодателство (чл.1, ал.1, т.1 ЗМДТ, чл.162, ал.2, т.1, пр.1 ДОПК), данъкът върху недвижимите имоти е местен данък, който постъпва в общинския бюджет, и вземането за него е публично общинско (а не държавно) вземане. Поради това в доктрината и съдебната практика еднозначно се възприема корективно тълкуване на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – че посочените там вземания за данъци върху определен имот са общински, а не държавни вземания, въпреки че и разпоредбата на чл.458 ГПК не е съобразена с актуалното данъчно законодателство, тъй като в нея остава посочена единствено държавата, но не и общините, като винаги присъединен по право взискател за дължимите от длъжника публични вземания. В доктрината и съдебната практика няма противоречие и относно това, че със специалната привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД се ползват общинските вземания за дължимия местен данък за имота, върху който е проведено принудителното изпълнение и от проданта му е получена сумата, подлежаща на разпределение. Съгласно разрешението по т.4 от ТР № 2/22.11.2022 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2021 г., ОСГТК, вземането на общината за таксата „битови отпадъци“ не се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. С оглед изложеното, съдът намира, че правилно ЧСИ е приела, че вземането на Община Бургас за ДНИ за продавания имот в размер общо на 775, 69 лв (съгласно представеното от Община Бургас, Дирекция МПДТР писмо изх.№ 11-00-2965/1//22.07.2022 г.) се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, но неправилно е разпределила тази сума вместо на Община Бургас, на която тя е дължима, на Държавата. С оглед разрешението по т.4 от ТР № 2/22.11.2022 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2021 г., ОСГТК, вземането на Община Бургас за таксата „битови отпадъци“ в размер на 473, 40 лв не се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, а се ползва с общата привилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД и подлежи на предпочтително удовлетворяване от цялото имущество на длъжника, съгласно чл.136, ал.2 ЗЗД, поради което сумата от 473, 40 лв (разлика между неправилно разпределената от ЧСИ на Държавата сума от 1 249, 09 лв – като вземания от втори ред с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, и дължимата на Община Бургас сума от 775, 69 лв за ДНИ, ползваща се с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД) следва да се включи към вземанията от следващия ред – тези, които са обезпечени със залог или ипотека. С неправилното разпределяне на сумите за ДНИ и ТБО (общо 1 249, 09 лв) на държавата, вместо на Община Бургас, ЧСИ не е включила в обжалваното разпределение присъединен по право взискател – Община Бургас за дължимото й вземане от 775, 69 лв за ДНИ, за което съдът следи служебно при обжалване на разпределението. Това обстоятелство не е отчетено от окръжния съд, а същото рефлектира върху законосъобразността на разпределението, което налага отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд, с което е потвърдено обжалваното разпределение и извършване на ново разпределение от съда. Предвид изложеното, съдът намира, че получената при публичната продажба сума от 151 118, 62 лв следва да бъде разпределена по следния начин: 1.От първи ред – вземанията с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, както следва: -в полза на съдебния изпълнител – 486, 85 лв – такси по т.4, 5, 13, 31 от ТТР към ЗЧСИ; -за първи взискател „Колект БГ“ ЕАД – 4 768, 49 лв; Остатък за разпределение след първи ред - 145 863, 28 лв. 2.От втори ред – вземанията с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, както следва: -в полза на съдебния изпълнител – 143, 91 лв - пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ; -за Община Бургас – 775, 69 лв за ДНИ; Остатък за разпределение след първи ред - 144 943, 68 лв. 3.От трети ред – вземанията с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, както следва: -пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ – 5 537, 27 лв; -за взискателя „Колект БГ“ ЕАД – 139 406, 41 лв; Остатък за разпределение след трети ред - 0, 00 лв. Присъединеният взискател Г. С. С., обявен с Протокол от 15.04.2022 г. на основание чл.492, ал.1 ГПК за купувач на имота за сумата от 151 118, 62 лв, следва да внесе в законовия двуседмичен срок сумата от 151 118, 62 лв, представляваща привилегировани вземания, съгласно чл.136 ЗЗД. По отношение на частна жалба вх.№ 8171/08.05.2024 г., подадена от Г. Д. Д., против разпореждане № 1092/26.03.2024 г. по гр.д.1807/2022 г. на БОС, съдът намира следното: С обжалваното разпореждане № 1092/26.03.2024 г. по гр.д.1807/2022 г. на БОС съдът е постановил връщане на частна жалба с вх.№ 773/16.01.2024 г., подадена от Г. Д. Д. против разпореждане № 3891/21.11.2023 г. по гр.д.1807/2022 г. на БОС, поради неотстраняване в срок на нередовностите на жалбата. С частна жалба с вх.№ 773/16.01.2024 г. длъжникът по изпълнителното дело - Г. Д. Д., е обжалвал разпореждане № 3891/21.11.2023 г. по гр.д.1807/2022 г. на БОС, с което е върната, поради неотстраняване на нередовностите, частната му жалба против решението на БОС по гр.д.1807/2022 г. В частната жалба (както и във всички останали подадени по делото жалби) е посочено, че е подадена бланкетна, за да се спази законоустановения срок за обжалване, а съображения по същество жалбоподателят ще представи в срока на отстраняване на нередовностите на жалбата. С разпореждане № 186 от 17.01.2024 г. съдът е оставил жалбата без движение с указания до жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена държавна такса от 15 лв по сметката на БАС, да подпише жалбата, както и да уточни в какво се състои искането до съда във връзка с обжалвания акт. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 13.03.2024 г., като датата на връчване е поправена. Със заявление вх.№ 5340/21.03.2024 г., получено по електронен път, но без да е подписано с електронен подпис, жалбоподателят е поискал продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на жалбата. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 1092/26.03.2024 г. съдът е оставил без уважение искането за продължаване на срока и е постановил връщане на частна жалба с вх.№ 773/16.01.2024 г. поради неотстраняване на нередовностите й. Настоящият състав намира за правилно разпореждане № 1092/26.03.2024 г. по гр.д.1807/2022 г. на БОС. В предоставения му срок жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда за отстраняване на нередовностите на подадената от него жалба. Искането за продължаване на срока не е било придружено от доказателства за наличието на уважителни причини (съгласно изискването на чл.63, ал.1 ГПК) за продължаване на срока. Подадената от жалбоподателя Д. частна жалба с вх.№ 8171/08.05.2024 г., против разпореждане № 1092/26.03.2024 г. по гр.д.1807/2022 г. на БОС, отново е със същото бланкетно съдържание, поради което въззивната инстанция не може да достигне до различни изводи от тези на първоинстанционния съд досежно наличието на основание за връщане на частна жалба с вх.№ 773/16.01.2024 г., съотв.за неоснователност на жалба с вх.№ 8171/08.05.2024 г., против разпореждане № 1092/26.03.2024 г. по гр.д.1807/2022 г. на БОС. Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд