Решение № 2092 от 21.6.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 183/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Делото е образувано по касационна жалба, поададена от адв. Т. И. от ВТАК, като пълномощник на В. Д. К. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 8/ 29.01.2024 г. по АНД № 20234130200054/ 2023 г. по описа на Районен съд – Е.. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 2210500556/ 04.04.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на В. Д. К., за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. на МЗХ и МВР за контрола и опазване на горските територии, и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300, 00 лв., и В. К. е осъден за заплати на РДГ – Велико Търново разноски по делото на РС - Е., в размер на 100, 00 лева. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, като развива съображения, че същото е постановено от въззивната инстанция при нарушение на закона и неправилна преценка на събраните доказателства, обусловила и неправилност на изводите на съда. Счита, че при налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които неправилно не са били взети под внимание от въззивния съд. Намира и че е нарушен принципа „nоn bis in idem“, позовавайки се на Постановление от 20.10.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура – Велико Търново по пр. пр. № 6537/ 2022 г. на ВТРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 40/ 2023 г. по описа на РУ – Е. при ОД на МВР – Велико Търново, образувано за престъпления по чл. 235, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/ и по чл. 236 от НК. По същество твърди недоказаност на съставомерното деяние, за което е санкциониран. Цитираните оплаквания съдът квалифицира като такива за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени бжалваното решение и да реши спора по същество като отмени потвърденото с него наказателно постановление, издадено от директора на РДГ – Велико Търново. Не претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът – директорът на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, редовно призован за проведеното открито съдебно заседаниене, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор, чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт А. Ц., заема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на РС - Е., по изложените в него мотиви. Намира за неоснователни и претенциите на касатора за нарушаване на принципа „nоn bis in idem“, тъй като не е налице идентичност на субекта на деянията. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на направените съдебни разноски за производството пред настоящата инстанция. В условита на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна. Счита, че въззивният съд е постановил решението си при напълно изяснена фактическата обстановка и правилно приложение на материалния закон. Предлагам същото да бъде оставено в сила. Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства се установява, че районния съд е постановил решението си при следната установена фактическа обстановка: С позволително за сеч № 0667111/ 17.05.2022 г. на „К.-Транс Е.“ ЕООД е разрешено да извърши добив на дървесина в отдел 383, подотдел „р1“ [имот номер], находящ се в землището на [населено място] колиби, общ. Елена, собсвеност на физически лица, със срок за провеждане на сечта и срокът за извозване на материалите от сечището от 20.05.2022 г. до 30.11.2022 година. Позволителното е било издадено от Р. С., на В. Д. К. – работещ за дружеството лесовъд. На 31.08.2022 г. от служители в Изпълнителна агенция по горите – София е извършена проверка в посочения имот в землището на [населено място] колиби, при която са били констатирани няколко нарушения, едно от които - сеч на дървета, които не са маркирани с контролна горска марка в основата на пъна. С Констативен протокол сер. ИАГ № 153059/31.08.2022 г. на РДГ - Велико Търново е било разпоредено да направи допълнителна проверка, да предприеме действия спрямо лицата, допуснали нарушения и да уведоми ИАГ за резултатите. В изпълнение на разпореденото, на 02.09.2022 г. от служители в РДГ – Велико Търново е била извършена проверка в отдел 383, подотдел „р1“ [имот номер] в землището на [населено място] колиби, общ. Елена, при която е установено, че са отсечени общо 37 броя дървета, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна, част от които с диаметър на стъблото под 14 сантиметра. При проверката са били установени и други нарушения на ЗГ и нормативни актове по прилагането му. При проверката е бил съставен Констативен протокол от 02.09.2022 г., а от участващ в нея служител на РДГ – Велико Търново е съставен АУАН № 007597/ 04.10.2022 г., за извършено от В. Д. К., за извършено от последния нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Актът е връчен на нарушитела на датата на съставянето му, като в него е вписано „имам възражения“, писмени възражения не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, от директора на РДГ – Велико Търново е издадено НП № 2210500556/ 04.04.2023 г., с което на В. Д. К., за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300, 00 лева. Наказателното постановление е връчено на К. на дата 07.04.2023 г. и е обжалваното него пред РС – Елена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В хода на съдебното дирене районният съд е приобщил писмените доказателства, представени отАНО и допълнително изискани такива, вкл. наказателно постановление, издадено на В. К. за направата при процесната сеч, на извозен път, неотразен в технологичния план. Били са изслушани и свидетелските показания на служители от РДГ, участвали в проверката и на издателя на позволителното за сеч, както и обясненията на санкционираното лице. Въз основа на изброените доказателства, районният съд е установил горната фактическа обстановка. При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от К. деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. на МЗХ и МВР. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания и правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на санкцията, определена с наказателното постановление в предвидения от закона минимум, както и че в случая са неприложими разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, за което е изложил нарочни мотиви. С касационната жалба до АСВТ, В. К. представя Постановление от 20.10.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура – Велико Търново по пр. пр. № 6537/ 2022 г. на ВТРП, а към писмения отговор на ответника е приложено сигнално писмо изх. № РДГ058707/ 14.09.2022 г. на РДГ – Велико Търново до Териториално отделение Елена при Районна прокуратура – Велико Търново. От същите е видно, че преди издаването на АУАН, с който е образувано процесното административнонаказателно произвоздство, от в което е издадено потвърденото от районния съд наказателно постановление, от РДГ – Велико Търново до ВТРП е подаден сигнал за извършени престъпления по смисъла на чл. 235, ал. 1 и по чл. 236 от НК, като за първото от престъпленията са описани фактите, отразени и в АУАН № 007597/ 04.10.2022 г. относно отсичането на 37 броя немаркирани дървета в отдел 383, подотдел „р1“, [имот номер] в землището на [населено място] колиби, общ. Елена. С Постановление от 20.10.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура – Велико Търново по пр. пр. № 6537/ 2022 г. на ВТРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 40/ 2023 г. по описа на РУ – Елена при ОД на МВР – Велико Търново, образувано за престъпления по чл. 235, ал. 1 и по чл. 236 от НК. Конкретно по отношение на престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК, с позоваване на заключението на назначена лесотехническа експертиза, според което всички посочени дървета в съставения констативен протокол от извършената проверка, са били отсечени в трасираните извозни пътища, посочени в технологичния план, като част от тях били под 14 см. в диаметьр. От съдържанието на постановлението за прекратяване от 20.10.2023 г. не се установява срещу кого е образувано и водено ДП № 40/ 2023 г. по описа на РУ – Елена, кога е образувано същото, няма данни и дали постановлението за прекратяване е придобило стабилитет. При така изложеното съдът намира, че касационната жалба е основателна, а обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, тъй като е постановено без да бъдат изяснени значими при произнасянето на съда факти. В тази връзка следва да се отбележи, че самото постановление за прекратяване на наказателното производство не би могло да бъде представено пред районния съд, доколкото е издадено след приключване на първоинстанционното производство. Същевременно обаче няма данни в хода на образуваното пред него производство районният съд да е бил уведомен по някакъв начин за наличието на ДП № 40/ 2023 г. по описа на РУ – Елена, независимо че същото е образувано по сигнал, подаден от директора на РДГ – Велико Търново, а в неговия ход от жалбоподателя са били снемани показания. Това от своя страна поставя въпроса доколко допуснатото процесуално нарушение, налагащо отмяната на обжалваното решение се дължи на порочни процесуални действия/бездействие на съдебния състав и доколко страните могат да черпят права от недобросъвестното си поведение. Незавизимо от горното, наличието на образувано наказателно производство при идентичност на фактите, обусловили провеждането на административнонаказателното производство по НП № 2210500556/ 04.04.2023 г. на директора на РДГ и наведените в касационната жалба оплаквания, изискват изясняване на въпросите дали двете производства са проведени срещу едно и също лице, в случая В. Д. К. и дали постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 40/ 2023 г. на РУ – Елена е влязло в сила. Несъбирането на доказателства за тези факти, които са от съществено значение за разкриването на обективната истина, е възпрепятствало съда при постановяването на правилно и законосъобразно решение. Това нарушение не би могло да бъде преодоляно в рамките на настоящото касационното производство, с оглед ограничението при събиране на доказателства /чл. 219 от АПК/, забраната на чл. 220 от АПК, вр. с чл. 63д от ЗАНН за нови фактически установявания, и най-вече, доколкото такъв подход би лишил страните от възможностите за инстанционална защита. По силата на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, към който ред препраща чл. 63в от ЗАНН, делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на съда, който след изясняването на посочените по-горе въпроси, следва да извърши преценка дали е налице е идентичност на субекта и наказуемите деяния, а съобразно резултата от нея – и дали проведеното от АНО производство за налагане на административно наказание, е съобразено с разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, като гаранция за спазване на принципа „nоn bis in idem“. При този изход на спора и с оглед обстоятелството, че предстои ново разглеждане на делото, по въпроса за разноските следва да се произнесе районният съд при постановяване на новото си решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът