Решение № 36 от 22.3.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 179/2023 г.

Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК. Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на подс. Д. Д. К., като обжалва присъда №260005/26.02.2021г., постановена по НОХД№139/2017г. по описа на РОС, чрез адв. Е. Т. от РАК, с твърдения за неправилност, необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. Във връзка с тези твърдения се иска на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл.335 от НПК, поради допуснати съществени процесуални нарушения или изменение на присъдата на основание чл.337 от НПК и намаляване на наказанието лишаване от свобода, с приложение на чл.55 от НК и съответно намаляване на общо наложеното наказание по чл.23 от НК.

Производството пред въззивния съд е образувано и по жалба на подс. Н. И. Р., като обжалва присъда №260005/26.02.2021г., постановена по НОХД№139/2017г. по описа на РОС, чрез адв. П. М. от РАК, с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. Във връзка с тези твърдения се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл.335 ал.2 от НПК, поради допуснати съществени процесуални нарушения или изменение на присъдата на основание чл.337 от НПК и намаляване на наказанието лишаване от свобода към предвидения в закона минимум и освобождаване на подсъдимия от изтърпяване на наказанието по чл.66 от НК. Постъпили са допълнителни съображения към въззивната жалба, с които се твърди, че е налице нарушения на материалния закон и се иска и оправдаване на подсъдимия.

С присъда №260005/26.02.2021г. ОС-Русе по НОХД№139/2017г. е постановил: ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. К., за ВИНОВЕН в това, че в периода: 30.04.2006 г. – 09.12.2011год в гр. Русе, на 6 пъти, без съответното разрешение по чл.11, ал.1 от Закона за банките (обн. ДВ, бр.52/1997 г., в сила до 01.01.2007г.) и чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (обн. ДВ, бр. 59/21.07.2006г.) извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение – предоставял кредити (заеми) в български лева срещу лихва, както следва:

През периода: 19.06.2007 г. – 27.09.2007 г., в гр. Русе, предоставил на М. В. Б. паричен заем в размер на 4000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 52400, 00 лева – лихва в размер на 48400, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Д. Д. К., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, ••••••••••••• сам на себе си и погасяван чрез продажба на същия имот от Д. Д. К. като пълномощник на М. В. Б. сам на себе си и сключване на 2 броя ипотечни банкови кредити от М. В. Б. – за закупуване и ремонт на апартамента в гр. Русе, ••••••••••••, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 14 016, 02 лева, а за М. В. Б. настъпила вреда в размер на 39 328, 32 лева.

През периода: 30.04.2006 г. – 15.06.2007 г., в гр. Русе, предоставил на Т. Й. Д. паричен заем в размер на 1500, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 10 000, 00 лева – лихва в размер на 8500, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Д. Д. К., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот – къща в с. Батишница, община Две Могили, Русенска област сам на себе си и погасяван чрез продажба на същия имот от Д. Д. К. като пълномощник на Т. Й. Д. сам на себе си и последващо прехвърляне от Д. Д. К. на „Търф Моор“ ООД, представлявано от британския гражданин С. Д. У., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 2 950, 16 лева, а за Т. Й. Д. настъпила вреда в размер на 8250, 16 лева.

През периода: 16.05.2008 г. – 18.08.2008 г., в гр. Русе, предоставил на С. И. А. и А. И. А., двамата от гр. Русе паричен заем в размер на 3000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 240, 00 лева месечно, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща с дворно място в с. Кривина, •••••••••, на стойност 6000, 00 лева и погасяван с месечни вноски, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 671, 50 лв., а за С. И. А. и А. И. А. настъпила вреда в размер на 860, 19 лв.

На 09.12.2011 г. в гр.Русе, предоставил на Т. Г. К., понастоящем покойник, паричен заем в размер на 3000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 12 000, 00 лева – лихва в размер на 9000, 00 лева, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща в с. Баниска, община Бяла, Русенска област, ••••••••, собственост на М. А. А. от М. А. А. на Д. Д. К., от което за М. А. А. настъпила вреда в размер на 8250, 00 лв.

През периода 26.03.2008 г. – 30.04.2008 г. в гр. Русе, предоставил на И. Т. Й. паричен заем в размер на 5000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 500, 00 лева месечно и представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 7000, 00 лева – лихва в размер на 2000, 00 лева, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща в с. Острица, община Две Могили, Русенска област от И. Т. Й. на Д. Д. К. и погасяван с упълномощаването от Д. Д. К. на П. П. К. с правото да прехвърли имота сам на себе си, от което за И. Т. Й. настъпила вреда в размер на 2000 лева.

През месец януари 2008 г. в гр.Русе, предоставил на Д. С. Ж., паричен заем в размер на 300, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 10%, обезпечен с предаване на владението на лек автомобил марка „Крайслер Вояджър“, с рег. № Р 80••••, собственост на Р. К. Ж., на стойност 2900 лева от Д. С. Ж. на Д. Д. К., чрез Б. В. С., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 2600, 00 лева, а за Р. К. Ж. настъпила вреда в размер на 2600, 00 лева, като с тази дейност подс.Д. К. причинил на М. В. Б., Т. Й. Д., С. И. А., А. И. А., М. А. А., И. Т. Й. и Р. К. Ж. значителни вреди в общ размер на 61 288, 67 лева и той (подс. Д. К.) е получил значителни неправомерни доходи в размер на 20 237, 68 лева, поради което и на основание чл.252, ал.2, пр.1 и 2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 6000 лева /шест хиляди лева/.

НЕВИНЕН в това, че:

• Д.ието е извършено на повече от 6 пъти;

• извършил Д.ието в период от време, следващ датата 09.12.2011год. (от 10.12.2011г. до 18.01.2012г. вкл.);

• през периода 30.12.2010 г. – 10.03.2011 г., в гр. Русе, предоставил на Р. Д. Г. паричен заем в размер на 22 000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 86 600, 00 лева – лихва в размер на 64 600, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, ул. ••••••, •••••••• от Р. Д. Г. на Д. Д. К. и последваща продажба от Д. Д. К. на Ю. А. К., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 62 891, 48 лева, а за Р. Д. Г. настъпила вреда в размер на 64600 лева;

• на 12.06.2006 г. в гр. Русе, предоставил на Л. Й. К. паричен заем в размер на 1000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 10%, обезпечен с прехвърлянето на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № Р 51•••• на стойност 1200 лева от Л. Й. К. на Д. Д. К., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 200, 00 лева, а за Л. Й. К. настъпила вреда в размер на 200, 00 лева.

• с дейността си, предмет на това обвинение: причинил значителни вреди в общ размер, надвишаващ 61 288, 67 лева (до 136 208, 69 лева), получил значителни неправомерни доходи в общ размер, надвишаващ 20 237, 68 лева (до 181 242, 15 лева), получил доход в размер на 9000, 00 лева при Д.ието с пострадал М. А. А. (пункт XV от обст. част на обв. акт), получил доход в размер на 2573, 34 лева при Д.ието с пострадал Ивайло Т. Иванов (пункт XVI от обст. част на обв. акт), поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА в тези части на това обвинение.

НЕВИНЕН в това, че през периода месец септември 2011г. – 22.02.2012 г. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, с цел да принуди другиго – П. Т. С. от гр. Русе да се разпореди с вещ – пари, на стойност 4800, 00 лева, я заплашил с увреждане на имущество – че за получаването на исканата сума от 4800, 00 лева ще се разпореди с нейни недвижими имоти на много по-висока стойност – дворно място и два гаража, находящи се в гр. Русе, кв. Средна кула, у••••••••, на обща стойност 15 310, 00лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по това обвинение (квалифицирано по чл.213а, ал.3, т.7, вр. ал.1 от НК).

ВИНОВЕН в това, че в периода: 30.10.2007 год. до 04.11.2011год. в гр.

Русе, в условията на продължавано престъпление - на 9 пъти - сам и в различно съучастие с Д. Д. К. и Н. И. Р. – като извършител, с цел да набави за себе си, Н. И. Р., Д. Д. К. и Й. Ж. Й. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у:

• В. А. Г. - че след като тя упълномощи Д. Д. К. - да я представлява и в качеството на неин пълномощник да извършва разпоредителни сделки със собствения й недвижим имот – Апартамент № 6, находящ се в гр. Русе, ••••••••, включително и да договаря сам със себе си, той ще ипотекира имота като обезпечение на даден от него заем в размер на 1900 лева и няма сам да го придобие или да го прехвърли на трето лице, до момента, в който Г. върне заема си и с това й причинил имотна вреда в размер на 80 300 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К.. - П. Ц. Ц. – че след като упълномощи Й. Ж. Й., работещ за Д. Д. К. - да го представлява в качеството на негов пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствения му недвижим имот апартамент, находящ се в гр. Русе, у••••••••, това няма реално да го лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на П. Ц. Ц. към Д. Д. К. – заем в размер на 3 000 лева, до момента на връщане на заема от П. Ц. Ц., и с това му причинил имотна вреда в размер на 46 100 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К.;

• Е. Д. С. и Л. Д. С. - че следва да ипотекират или прехвърлят собствения им недвижим имот находящ се в гр. Русе, кв. „Родина“, ••••••••••, на Д. Д. К., като това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 5 200 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това им причинил имотна вреда в размер на 37 100 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс.Н. И. Р. и Д. Д. К. – първите двама като съизвършители, а Д. К. като техен помагач;

• П. Т. С. – че след като упълномощи И. Б., работещ за Д. Д. К. - да представлява нея и майка й – Д. А. Б., в качеството на техен пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствените им недвижими имоти: лозе в местността „Арнаут дере“ с площ 6, 429 дка, овощна градина с площ 3, 925 дка в местността „Моргуля“ - двете в землището на кв.Средна кула и че след като П. Т. С. упълномощи Н. И. Р. – в качеството на нейн пълномощник да извършва разпоредителни сделки със собствените й недвижими имоти - дворно място с площ 870 кв.м., с построена в него сграда и два гаража в гр. Русе, кв. Средна кула, у••••••••, това няма реално да лиши П. Т. С. и Д. А. Б. от правото на собственост върху имотите, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на П. Т. С. към Н. И. Р. - заем в размер на 1 000 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това причинил на Д. А. Б. и П. Т. С. имотна вреда в размер на 19 160 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Н. И. Р., като съизвършители;

• Т. С. Т. - че след като той лично и в качеството на пълномощник на сестра сестра си - Д. С. Н., прехвърли на Г. В., снаха на Д. Д. К. собственият им недвижим имот находящ се – ••••••••••• в гр.Русе за сумата от 10 000 лева, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Т. С. Т. към Д. Д. К. – заем в размер на 5 200 лева, до момента на връщане на заема от Т. С. Т. и с това причинил имотна вреда на Т. С. Т. и Д. С. Н. в размер на 17 800 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К.;

• Р. С. К. и Р. Х. К. - че след като бъде ипотекиран или прехвърлят на Г. В., снаха на Д. Д. К. собственият си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж.к.Възраждане – Изток“, •••••••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение – заем в размер на 3 000 лева, към Д. Д. К. до момента на връщане на заема и с това им причинил имотна вреда в размер на 41 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Н. И. Р., като съизвършители;

• Г. А. Я. – че след като тя лично и в качеството на пълномощник на съпруга си - З. Р. Х. прехвърли на И. К. Б., доверен човек на подс.Н. Р. собственият им недвижим имот: дворно място и целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. Русе, •••••••, избени помещения и таванско помещение, за сумата 14 800 лева, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде само форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Г. А. Я. към Н. И. Р. - заем в размер на 6 000 лева, до момента на връщане на заема и с това причинил имотна вреда на Г. А. Я. и З. Р. Х. в размер на 47 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Н. И. Р., като съизвършители;

• К. Н. С. и М. И. С. - че след като прехвърлят на М. Б., представен като служител на Д. Д. К. собственият се недвижим имот – ••••••••••, кв.“Здравец-изток“ в гр.Русе, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, които ще гарантира и обезпечи паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 2 420, 00 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това причинил имотна вреда в размер на 18 080 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К.;

• В. А. К., М. М. К. и А. В. А. - че след като прехвърлят на Д. Д. К. собственият си недвижим имот – ••••••••••, ж.к.„Чародейка“ в гр. Русе, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде послужи само за обезпечаване на паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 10 000 лева, до момента на връщане на заема от К.и, и с това им причинил имотна вреда в размер на 76 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К., като причинената имотна вреда е общо в размер на 382 540 лева (триста осемдесет и две хиляди, петстотин и четиридесет лева) - особено големи размери, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

НЕВИНЕН в това, че:

• продължаваното престъпление е извършено на повече от 9 пъти;

• извършил измама по отношение на П. Н. К.а и А. Н. К. - че след като упълномощят Й. Ж. Й., работещ за Д. Д. К. - да ги представлява в качеството на техен пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствения им недвижим имот апартамент, находящ се в гр. Русе, ••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Г. към подс.Д. К. – заем в размер на 1000 лева, от което той няма да се възползва до момента, в който П. К.а и А. К. върнат заема си и съответно да им е причинил имотна вреда в размер на 52 100 лева, както и Д.ието да е било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс.Д. Д. К. като съизвършители;

• извършил измама по отношение на А. С. З. - че след като упълномощи Д. В. С., работещ за Д. Д. К. - да я представлява в качеството на неин пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствения й недвижим имот находящ се в гр. Русе, кв. „Здравец-Изток“, •••••••••, това няма реално да я лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на А. З. към Д. Д. К. и Н. И. Р. – заем в размер на 4 000 лева и с това да е причинил имотна вреда в размер на 21 500 лева и Д.ието да е било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Н. И. Р.;

• извършил измама по отношение на Д. Г. Д.а и А. Д. Д., че след като прехвърлят на Д. Д. К. собственият си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж. к. „Чародейка“, •••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на обезпечение, което ще гарантира и обезпечи паричното им задължение, което имали към Д. Д. К. - паричен заем в размер на 14 906, 52 лева, до момента на връщане на заема и с това да е причинил имотна вреда на Д. Г. Д.а и А. Д. Д. в размер на 14 693, 48 лева и Д.ието да е било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители;

• измамата по отношение на В. А. К., М. М. К. и А. В. А., била извършена в съучастие с подс. Н. И. Р.;

• е причинена имотна вреда в общ размер, надвишаващ 382 540 лева (до 470 833, 48 лева);

• че извършил Д.ия в периода 05.11.2011год. до 18.01.2012год, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА в тези части на това обвинение.

На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, налага на подсъдимия Д. Д. К., най-тежкото от наказанията лишаване от свобода, определени за горните две престъпления, а именно – ШЕСТ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ПРИСЪЕДИНЯВА към него изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 6000 лева /шест хиляди лева/.

ПОСТАНОВЯВА наказанието ШЕСТ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи от подс. Д. Д. К. ефективно, при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК, приспада при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс.Д. Д. К. е бил задържан и през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно – задържан от 28.02.2012год. до 01.03.2012год. и „задържане под стража“ – от 02.03.2012год. до 25.06.2012год.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. К. за ВИНОВЕН в това, че в периода от 20.04.2011год. до 25.05.2011год. в гр.Русе, в съучастие със съизвършителите Д. Д. К. и Н. И. Р., като помагач, ги подпомогнал, с цел да набави за тях и за себе си, имотна облага, да възбудят и поддържат у Е. Д. С. и Л. Д. С. заблуждение – че след като бъде ипотекиран или прехвърлят собствения им недвижим имот находящ се в гр. Русе, кв. „Родина“, ••••••••••, на Д. Д. К., това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 5 200 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това им причинил имотна вреда в размер на 37 100 лева, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

НЕВИНЕН в това, че:

• извършил продължавано престъпление;

• имал съставомерна цел да набави за Й. Ж. Й. имотна облага;

• извършил измама по отношение на П. Н. К.а и А. Н. К., че след като упълномощят Й. Ж. Й., работещ за Д. Д. К. - да ги представлява в качеството на техен пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствения им недвижим имот апартамент, находящ се в гр. Русе, ••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Г. към подс.Д. К. – заем в размер на 1000 лева, от което той няма да се възползва до момента, в който П. К.а и А. К. върнат заема си и с това, да им е причинил имотна вреда в размер на 52 100 лева и Д.ието да е било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс.Д. Д. К. и подс.Н. И. Р. като съизвършители;

• извършил измама по отношение на Д. Г. Д.а и А. Д. Д., че след като прехвърлят на Д. Д. К. собственият си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж. к. „Чародейка“, •••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на обезпечение, което ще гарантира и обезпечи паричното им задължение, което имали към Д. Д. К. - паричен заем в размер на 14 906, 52 лева, до момента на връщане на заема и с това, да е причинил имотна вреда на Д. Г. Д.а и А. Д. Д. в размер на 14 693, 48 лева и Д.ието да е било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители;

• е причинена имотна вреда в размер, надвишаващ 37 100 лева (до 103 793, 48 лева);

• извършил Д.ия в периода 21.04.2010г. до 19.04.2011год. и от 26.05.2011год. до 18.01.2012г., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА в тези части на обвинението срещу него.

На основание чл.59, ал.1 от НК, ПРИСПАДА при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс.Д. Д. К. е бил задържан, а именно – от 28.02.2012год. до 02.03.2012год.

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. И. Р. за ВИНОВЕН в това, че в периода 24.02.2011 год. – 17.08.2011 год. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление - на четири пъти в различно съучастие с Д. Д. К. и Д. Д. К. – като извършител, с цел да набави за себе си, Д. Д. К. и Д. Д. К. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у:

• Е. Д. С. и Л. Д. С. - че след като бъде ипотекиран или прехвърлят собствения им недвижим имот находящ се в гр. Русе, кв. „Родина“, ••••••••••, на Д. Д. К., това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 5 200 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това им причинил имотна вреда в размер на 37 100 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс.Д. Д. К. и подс.Д. Д. К., като последния позпомогнал първите двама извършители;

• П. Т. С. – че след като упълномощи И. Б., работещ за Д. Д. К. - да представлява нея и майка й – Д. А. Б., в качеството на техен пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствените им недвижими имоти: лозе в местността „Арнаут дере“ с площ 6, 429 дка, овощна градина с площ 3, 925 дка в местността „Моргуля“ - двете в землището на кв.Средна кула и че след като П. Т. С. упълномощи Н. И. Р. – в качеството на неин пълномощник да извършва разпоредителни сделки със собствените й недвижими имоти - дворно място с площ 870 кв.м., с построена в него сграда и два гаража в гр. Русе, кв. Средна кула, у••••••••, това няма реално да лиши П. Т. С. и Д. А. Б. от правото на собственост върху имотите, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на П. Т. С. към Н. И. Р. - заем в размер на 1 000 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това причинил на Д. А. Б. и П. Т. С. имотна вреда в размер на 19 160 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс. Д. Д. К., като съизвършители;

• Р. С. К. и Р. Х. К. - че след като бъде ипотекиран или прехвърлят на Г. В., снаха на Д. Д. К. собственият си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж.к.Възраждане – Изток“, •••••••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение – заем в размер на 3 000 лева, към Д. Д. К. до момента на връщане на заема и с това им причинил имотна вреда в размер на 41 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители;

• Г. А. Я. – че след като тя лично и в качеството на пълномощник на съпруга си - З. Р. Х. прехвърли на И. К. Б., доверен човек на подс.Н. Р. собственият им недвижим имот: дворно място и целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.Русе, •••••••, избени помещения и таванско помещение, за сумата 14 800 лева, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде само форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Г. А. Я. към Н. И. Р. - заем в размер на 6 000 лева, до момента на връщане на заема и с това причинил имотна вреда на Г. А. Я. и З. Р. Х. в размер на 47 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители; като причинената имотна вреда е общо в размер на 144 260 л е в а (сто четиридесет и четири хиляди, двеста и шейсет лева) - големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като постановява това наказание да се изтърпи ефективно, при първоначален общ режим.

НЕВИНЕН в това, че:

• продължаваното престъпление е извършено на повече от 4 пъти;

• имал съставомерна цел да набави за Й. Ж. Й. имотна облага;

• извършил измама по отношение на А. С. З. - че след като упълномощи Д. В. С., работещ за Д. Д. К. - да я представлява в качеството на неин пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствения й недвижим имот находящ се в гр. Русе, кв. „Здравец-Изток“, •••••••••, това няма реално да я лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на А. З. към Д. Д. К. и Н. И. Р. – заем в размер на 4 000 лева и с това да й е причинил имотна вреда в размер на 21 500 лева и Д.ието да е било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители;

• извършил измама по отношение на В. А. К., М. М. К. и А. В. А. - че след като прехвърлят на Д. Д. К. собственият си недвижим имот – ••••••••••, ж.к.„Чародейка“ в гр. Русе, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде послужи само за обезпечаване на паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 10 000 лева, до момента на връщане на заема от К.и, и с това да им е причинил имотна вреда в размер на 76 000 лева и Д.ието да е било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители;

• е причинена имотна вреда в общ размер, надвишаващ 144 260 лева (до 241 660 лева);

• че извършил Д.ие в периода от 18.08.2011год. до 08.09.2011год., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА в тези части на обвинението срещу него.

На основание чл.59, ал.1 от НК, приспада при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс.Н. И. Р. е бил задържан, а именно – от 28.02.2012год. до 02.03.2012год.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските по делото.

В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура-В. Търново прокурор А. Ч. оспорва подадените въззивни жалби. Във въззивната инстанция прокурорът посочва, че след като е имало налице обвинение за извършено престъпление по чл.252 от НК, което е едно престъпление с едно Д.ие, в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд обвинението е преквалифицирано като по отношение на част от фактите предмет на обвинение по чл.252 от НК на подсъдимите им е повдигнато обвинение за извършена квалифицирана измама осъществена в условията на продължавано престъпление. Именно обстоятелството, че се касае за обвинение по едни и същи факти макар и за две различни престъпления не са налице основания за приложение на чл.80 от НК. Съдът е положил усилия при индивидуализация на наказанията да конкретизира и да аргументира именно тези по вид и продължително наказания лишаване от свобода шест години по отношение на Д. К. и четири години по отношение на Н. Р. като са изложени съображения както по отношение на Д.ието, негова обществена опасност, така и обществената опасност на личността на подсъдимите, съответно наличието на предходни осъждания по отношение на Д. К. водещи до тази квалификация и съответно до това наказание от шест години лишаване от свобода. Същото се отнася и по отношение на подсъдимия Н. Р.. В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура-В. Търново прокурор Д. Л. оспорва подадените въззивни жалби. Във въззивната инстанция прокурорът посочва, че жалбите са неоснователни, тъй като обжалваната присъда, която не е протестирана от страна прокуратурата е съобразена с фактическата обстановка, която е доказана, чрез съответните следствени действия и законосъобразна от гледна точка приложението на материалния закон. Не са налице допуснати процесуални нарушения. Пред Окръжния съд е положено старание и са установени достатъчно подробно фактическите обстоятелства по множеството извършени Д.ия, за които му е повдигнато и поддържано обвинение, включително и с промяната в обвинението в съдебно заседание. Съдът е положил усилия в съдебните мотиви да обсъди конкретно извършените Д.ие спрямо М. Б., Т. Д., С. А. и т.н. множеството посочени лица, които са съответен брой, а тези мотиви са отделно формулирали по отношение Д.ията на отделните лица и от тях може да бъде направен правилен и законосъобразен извод за това кое съдът е приел да е осъществил от признаците на престъпния състав и от НК, поради което не са налице допуснатите и твърдени в жалбите, както на подсъдимия Д. К., така и подсъдимия Н. Р. обстоятелства свързани с порочност на съдебния акт.

По отношение на споменатото обстоятелство свързано с изтекла давност това възражение в жалбата на подсъдимия Н. Р. не е налице, тъй като по отношение на престъплението по чл.252 от НК следва да бъде съобразена неговата правна природа на продължено престъпление, а и към кой момент е приключила съответната дейност, която може да осъществи този престъпен състав. Така или иначе тази дейност е доста продължителна като времеви период и съответни лица, поради което дори и за някои от действията да бъдат съобразявани такива обстоятелства свързани с приложението на чл.80 от НК, то по един безсъмнен начин е установено по периода на извършване, че давностните срокове не са изтекли.

По отношение на преквалификацията и осъждането на подсъдимите лица в извършването на престъпление по чл.211 от НК също не е изтекъл съответен давностен срок. Тъй като предвид тежестта на това престъпление и предвиденото наказание в НК и това, че тези всички Д.ия осъществяват признаци в съвкупност на едно престъпление, такъв срок не е изтекъл.

Предвид възраженията на двамата подсъдими за несправедливо определени по вид и размер наказания, това също не е така. Съдът е анализирал съденото минало на подсъдимия К. и данните за личността на подсъдимия Н. Р., съобразил е семейното положения на двамата, това че Р. е земеделски производител. Наложените наказания са и справедливо определени по размер.

В съдебно заседание във въззивната инстанция подсъдимия подс. Д. Д. К. и защитника му адв. Е. Т. от РАК поддържат подадената въззивна жалба.

На съдебните прения във въззивната инстанция адв. Е. Т. твърди, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба ведно с допълнителните съображения към нея. По повод решаване на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия по текста на лихварството казусите следват да бъдат разгледани през призмата на постановеното на 16.11.2023 г. решение на Съвета на ЕС в Люксембург, което решение е било по преюдициално питане на български съд състав на I н.о. на ВКС. Макар и към настоящия момент все още да няма окончателно произнасяне по Тълкувателно дело №1/20 г. на ОСНК на ВКС досежно тълкуване на спорни въпроси, касаещи престъплението лихварство е налице подписания през 2007г. договор от Р България за присъединяването й към ЕС. По силата на този договор само Европейския закон има приоритет пред националното законодателство. С оглед трактовката в цитираното решение на Люксембург от 16.11.2023 г. и с оглед разясненията по пункт 63 от същото, това решение на Съда на Европейския съюз е относимо и към периода на извършване на твърдените с обвинителния акт и първоинстанционната присъда Д.ия, за които К. е бил признат за виновен по смисъла на чл.252 от НК. Нито органите на досъдебното производство, нито пък първоинстанционният съд е събирал доказателства в цитираната насока относно така нареченото влогонабиране и в този аспект с оглед на дадените тълкувания е налице една непълнота в доказателствата, която само по себе си сочи на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила довели до нарушаване правото на защита във фазата на първоинстанционното разглеждане на делото. В същото време с оглед на трактовката по националното законодателства, тъй като за да е налице банкова дейност по смисъла на Закона за банките съгласно чл. 1 ал.1 до 4, следва да се обърне внимание какво включа публичното привличане на влогове легално определени, за което се съдържа в параграф 1 т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за банките, а такова публично имаме когато влоговете са повече от 30 физически лица, които не са банки. В конкретния случай с оглед броя на описаните в обвинителния акт и в мотивите към присъдата в случая е безпредметно изследване на въпроса, тъй като описаните в обвинителния акт изначално случая са 20 на брой, а пък в последствие с изменението в съдебно заседание на 17.08.2020 г. на 16.12.2020 г. обвинение като част от описаните в обвинителния акт случаи според прокуратурата следва да се квалифицира като измами и подсъдимия да носи наказателна отговорност за измама. Няма смисъл във въпроса има ли повече от 30 вложители или не. В светлината на това решение на Европейския съд относимо и към практиката на българските съдилища Д.ието с оглед на дадената трактовка изначално е несъставомерно по смисъла на чл.252 от НК.

По повод на обвинението по чл. 211 от НК. Същото е изменено на 17.08.2020г. от прокуратурата не по съответния ред, посочен в разпоредбата на чл.287 от НПК. При една съпоставка на доказателствата от досъдебното производство и тези от съдебната фаза на процеса не се установява никаква разлика даваща основание на прокуратурата да измени по реда на цитираната разпоредба обвинението от чл.252 от НК в такова по чл. 211 от НК за част от случаите. Дори да се приеме, че съдът не може да упражнява контрол върху процесуалната дейност на прокурора свързана с начина на формулиране на обвинението с кръга на обвиняемите лица каквато е и съдебната практика са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с квалификацията по чл. 26 от НК. Видно от диспозитива на постановената и обжалвана присъда подсъдимия е признат за виновен за общо девет случая на измами с период на извършване от 2007 г. до 2011 г. Първият случай, за който е признат за виновен в извършване на измамни действия това е случаят с пострадалото лице В. А. Г.. Според мотивите на присъдата В. Г. е извършила разпоредителни действия с имота си на 30.10.2007 г. в следствие на въвеждането й в заблуждение от страна на подсъдимите лица. Следващият е с В. А. К. и М. М. Костадина и Андрей В.в К.. Според изложеното в мотивите на присъдата и в диспозитива към същата това се е случило през м. септември 2008 г. По отношение на пострадалия П. Ц. събитията са се развили през м. юли 2010 г., така че ако за тези три случая би била възможно квалификацията по чл. 26 ал.1 от НК, то за следващите случаи описани и в обвинителния акт, и в мотивите към присъдата, и в диспозитивната част, е изтекъл срок по- дълъг от една година. Като към датата на първоначалното изменение на обвинението 17.08.2020г. за тези три случая е изтекла обикновената давност и това е несполучлив опита на прокуратурата да обхване всички девет случая, твърдейки че те са извършени в условията на продължавано престъпление по смисъла на цитираната разпоредба. Ако се възприеме тезата, че обвинението следва да бъде разбито на два диспозитива, то за тези три описани случая поради изтичане на обикновената давност предвидена разпоредбата на чл.80 спрямо датата на първоначалното повдигане на това обвинение 17.08.2020 г. следва, че са налице обстоятелствата за оправдаване на подсъдимия, поради изтичане на законовите давностни срокове.

По отношение на останалите случаи, за които подсъдимия е признат за виновен, те касаят периода в края на 2010 г. и 2011 г. Там процесуална пречка да бъдат квалифицирани като извършени при условията на продължавано престъпление, няма.

Възникват и другите съществени въпроси доколко обосновани са отговорите на първоинстанционния съд дадени с мотивите към присъдата, че за всеки един от тези случаи има участие в същите. В крайна сметка гравитират върху показанията на самите пострадали лица, които на досъдебното производство и в съдебно заседание се свеждат до това, че били заблудени относно характера на действията, които се предприемат по отношение на техните имоти и по този начин се е стигнало ощетяването им в съответните параметри, съобразно заключението на вещото лице изготвило оценъчната експертиза. В противовес на тази теза са всички показания на всички разпитани от страна на въззивния съд нотариуси, чиито показания в пълен обем кореспондират с тезата на подсъдимия, както на досъдебното производство, така и в първоинстанционната фаза на процеса. По отношение на всички останали случаи, за които подсъдимия е бил признат за виновен, съдът не е изложил убедителни аргументи, въпреки пространния обем на мотивите. По отношение на обвинението на чл. 211от НК липсват каквито и да било мотиви. Изложените от страна на решаващият съд са до такава степен неясни и объркани, та да не може да се разбере действителната воля на съда. Следва да се отмени първоинстанционната присъда изцяло и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд – Русе, при който да бъдат отстранени допуснатите в първата фаза на процеса нарушения. Те са свързани с начина на изменение на обвинението, начина на формулирането, пропускане на моменти свързани с давността и с оглед неяснотата в тези мотиви.

Обвиненията в останалата им част по повод престъплението по чл. 211 от НК не е доказано както твърди Окръжен съд - Русе по несъмнен и категоричен начин, а тезата на съда обективирана в мотивите му категорично се опровергава както от част от показанията на самите пострадали дадени в хода на съдебното следствие в първоинстанционния съд, така и изцяло от показания на разпитаните като свидетели, нотариуси.

На съдебните прения във въззивната инстанция подсъдимият Д. Д. К. поддържа казаното от защитника му. Не е извършил такава работи, помагал е на хората. В случая с В. А. в крайна сметка той е измамен с 15 хил.евро. На нито едно заседание не се яви нито тя, нито синът й. Не се вземат предвид, че В. умишлено го въвежда в заблуждение, не се явява, скрива от него, не е видял кое е жилището, не е влизал в жилището, не е ходил на оглед. В случая на П. Ц. не е никакво лице по нотариален акт. Няма никаква вина за този случай, не фигурира нито пред нотариус, нито пари да дава. На Е. Д.а също не е негова сделка. На П. Т. С. също, не купува имота от нея. Напротив, въпреки това й го е върнал, не е виновен за случая. Единствено по нотариален акт има два нотариални актове, единият е с В. А., а другият е с В. А. К.. За двата случая не се признава за виновен.

В съдебно заседание във въззивната инстанция подсъдимия Н. И. Р. и защитника му адв. Н. поддържат подадената въззивна жалба.

На съдебните прения във въззивната инстанция адв. Н. твърди, че са налице всички закони основания по чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 т. 1 и 2 от НПК производство след отмяна на съдебния акт да бъде върнато на Окръжен съд - Русе поради съществени нарушения на процесуалните правила. Към настоящия етап са свързани съдове с другия подсъдим и той е в контекста на въпросното решение на Съда на Европейския съюз, а именно с оглед посочването на нови допълнителни обстоятелства, които следва да са част от фактическата страна на обвинението и следва да бъдат изяснени, а именно въпросното влогонабиране такова каквото то се разбира по смисъла на Българския закон. Съдът нито би могъл да потвърди осъдителната присъда на подсъдимия К., тъй като тези обстоятелства не са били предмет на изследвани и не са събирани доказателства в тази насока и не е констатирано, че такова влогонабиране е било извършено. По същата причина не би могъл да го оправдае, а именно поради това, че не са събирани доказателства и не е установено, че всъщност не е извършено въпросното влогонабиране. Единственият правилен ход би бил да се отмени присъдата и да се върне делото на първата инстанция с оглед събиране на тези доказателства. Делото не може да бъде разделено на този етап и обвинението за измама да продължи примерно, а да има друг ход по отношение на въпросното обвинение за лихварство. Алтернативно се моли за оправдаване изцяло. Той е обвинен за четири Д.ия. Четиримата свидетели, които са призовани и разпитани безспорно установяват как са провеждани съответните действия, свързани с въпросните пълномощни и съответно актовете на разпореждане, съответно нотариалните актове. Установи се, че нито едно от лицата не е било заблудено, а точно обратното, било е наясно относно съществото на правните последици, които следват от въпросните действия. В случая да се твърди, че тези лица са били заблудени и са очаквали някакъв друг развой или някакво друго следствие от тези действия, няма как на базата на тези доказателства да бъде прието за обективно.

Ако се прецени, че е виновен, се моли алтернативно той да бъде оправдан по две от обвиненията с пострадали Е. и Л. С. и Р. К. и Р. К.. В тези случаи видно от доказателствата по делото, които съдът лично е събрал на първа инстанция не е установено нито едно доказателство подсъдимия да е създавал първоначалната заблуда у тези лица или да е поддържал заблуждението, когато е констатирал, че някой друг е създавал такава грешна представа у тях. Няма нито едно доказателство следователно от тази гледна точка извършеното от него обективно не покрива състава на престъплението по чл. 211 от НК.

В случай че се приеме, че подсъдимия е осъществил тези четири Д.ия се твърди наличие на множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, които първоинстанционният съд не е съобразил. Следва да се намали наложеното наказание и да се отложи изтърпяването с подходящ изпитателен срок. Подсъдимият е осъден по чл.78а от НК, но това осъждане не представлява осъждане по смисъла, който законът изисква и да бъде третиран такъв без да е осъждан е неправилно, а оттам това утежнява неговото положение. Вижда се, че той постоянно работи, грижи се за своята дъщеря и не е справедливо и би било логично един човек, който дава 12 години доказателства за своята промяна да влезе в затвора след като резултатът, който изисква чл. 36 от НК е постигнат именно с други средства.

На съдебните прения във въззивната инстанция подсъдимия Н. И. Р. поддържа казаното от защитника му.

На съдебните прения във въззивната инстанция подсъдимият Д. Д. К. заявява, че няма какво да каже.

В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Д. Д. К. заявява, че не се признава за виновен, не е извършил това, за което твърди ОП – Русе и Окръжен съд - Русе. Много ясно във въззивната жалба е описал как стоят нещата за случаите. Иска връщане на делото на ОП – Русе или съд с цел да се отстранят всички грешки допуснати на досъдебното и на съдебното производство.

В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Н. И. Р. заявява, че съжалява.

В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Д. Д. К. заявява, че няма какво да каже.

Като съобрази подадените въззивни жалби, доводите на страните, изложени в съдебно заседание във въззивната инстанция, доказателствата по делото и като провери изцяло правилността на обжалваната първоинстанционна присъда, В.търновският апелативен съд намира следното:

По допустимостта на жалбите. Въззивната жалба на Д. Д. К. е подадена в законоустановения срок от страна, която притежава активна процесуална легитимация и е допустима.

Въззивната жалба на Н. И. Р. е подадена в законоустановения срок от страна, която притежава активна процесуална легитимация и е допустима.

По основателността на жалбите. Съдебното производство в първата инстанция е образувано въз основа на внесен от ОП-Русе обвинителен акт, с който на подсъдимите са обвинени както следва: Д. Д. К. в това, че: През периода: 30.04.2006 г. – 18.01.2012 г. в гр. Русе, сам – на 12 пъти и в съучастие с Д. Д. К. на 2 пъти, с Н. И. Р. – на 5 пъти и в съучастие с Д. Д. К. – 1 път, като извършител, без съответното разрешение по чл. 11, ал. 1 от Закона за банките, обв. ДВ бр. 52/1997 г., в сила до 01.01.2007 г. и чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции (обн. ДВ бр. 59/21.07.2006 г.) извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение – предоставял кредити (заеми) в български лева срещу лихва, както следва:

През периода: 19.06.2007 г. – 27.09.2007 г., в гр. Русе, предоставил на М. В. Б. от гр. Русе паричен заем в размер на 4000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 52400, 00 лева – лихва в размер на 48400, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Д. Д. К., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, ••••••••••••• сам на себе си и погасяван чрез продажба на същия имот от Д. Д. К. като пълномощник на М. В. Б. сам на себе си и сключване на 2 броя ипотечни банкови кредити от М. В. Б. – за закупуване и ремонт на апартамента в гр. Русе, ••••••••••••, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 94818, 48 лева.

През периода: 30.10.2007 г. – 16.06.2008 г., в гр. Русе, предоставил на В. А. Г. от гр. Русе паричен заем в размер на 1900, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 82200, 00 лева – лихва в размер на 80300, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Д. Д. К., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, кв. „Родина“, ••••••••• сам на себе си и погасяван чрез продажба на същия имот от Д. Д. К. като пълномощник на В. А. Г. сам на себе си и последваща продажба от Д. Д. К. на Б. В. С., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 79597, 07 лева.

През периода: 21.04.2010 г. – 13.05.2010 г., в гр. Русе, в съизвършителство с Д. Д. К., предоставил на П. Н. К.а и А. Н. К., двамата понастоящем покойници, паричен заем в размер на 1000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 53100, 00 лева – лихва в размер на 52100, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Й. Ж. Й., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, •••••••• и погасяван чрез продажба на същия имот от Й. Ж. Й., като пълномощник на П. и А. К.и на Д. Д. К. и последваща продажба от Д. Д. К. на К. А. М., от което Д. Д. К. и Д. Д. К. са получили доход в размер на 50730, 00 лева.

През периода: 30.07.2010 г. – 09.08.2010 г., в гр. Русе, предоставил на П. Ц. Ц. от гр. Русе паричен заем в размер на 3000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 49100, 00 лева – лихва в размер на 46100, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, ••••••••• от П. Ц. Ц. на Й. Ж. Й. и последваща продажба на имота в гр. Русе, ••••••••• от Й. Ж. Й. на М. С. Ю., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 48071, 82 лева.

През периода: 30.12.2010 г. – 10.03.2011 г., в гр. Русе, предоставил на Р. Д. Г. от гр. Русе паричен заем в размер на 22000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 86600, 00 лева – лихва в размер на 64600, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, ул. ••••••, •••••••• от Р. Д. Г. на Д. Д. К. и последваща продажба от Д. Д. К. на Ю. А. К., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 62891, 48 лева.

През периода: 29.04.2011 г. – 25.05.2011 г., в гр.Русе, в съизвършителство с Д. Д. К. и Н. И. Р. предоставил на Е. Д. С. и Л. Д. С., двамата от гр. Русе, паричен заем в размер на 5200, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 42200, 00 лева – лихва в размер на 37000, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, кв. „Родина“, ••••••••• от Е. и Л. С. на Д. Д. К. и последваща продажба от Д. Д. К. на М. И. И., чрез пълномощника й Т. В. К., от което Д. Д. К., Д. Д. К. и Н. И. Р. са получили доход в размер на 35860, 00 лева.

През периода: 24.02.2011 г. – 17.08.2011 г., в гр. Русе, в съизвършителство с Н. И. Р. предоставил на П. Т. С. от гр. Русе, паричен заем в размер на 1000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 19360, 00 лева – лихва в размер на 18360, 00 лева, обезпечен с упълномощаването на И. К. Б. относно имот Лозе в местността „Арнаут дере“ и овощна градина в местността „Моргуля“, в землището на кв. Средна кула и с упълномощаването на Н. И. Р. относно имот Дворно място и два гаража в гр. Русе, кв. Средна кула, у•••••••• и погасяван чрез продажбата на първия имот от И. К. Б., като пълномощник на П. Т. С. на Р. А. С. и чрез продажбата на втория имот от Н. И. Р., като пълномощник на П. Т. С. на Д. Д. К., от което Д. Д. К. и Н. И. Р. са получили доход в размер на 130, 27 лева.

През периода: 05.08.2011г. – 08.09.2011г., в гр.Русе, в съизвършителство с Н. И. Р. предоставил на А. С. З. от гр. Русе, паричен заем в размер на 4000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 24500, 00 лева – лихва в размер на 20500, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, кв. „Здравец-Изток“, ••••••••• от А. С. З. на Д. В. С. и последващо прехвърляне от Д. В. С. на В. А. Б., чрез пълномощника й А. С. Б., от което Д. Д. К. и Н. И. Р. са получили доход в размер на 21649, 00 лева.

През периода: 16.09.2011 г. – 04.11.2011 г., в гр. Русе, предоставил на Т. С. Т. от гр. Русе, паричен заем в размер на 5200, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 23000, 00 лева – лихва в размер на 17800, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, ж. к. „Изток“, •••••••••• от Т. С. Т. и Д. С. Н., чрез пълномощника й Т. С. Т. на Г. П. В. и последващо прехвърляне от Г. П. В. на О. М. О., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 3508, 35 лева.

През периода: 23.11.2011 г. – 18.01.2012 г., в гр. Русе, в съизвършителство с Д. Д. К. предоставил на Д. Г. Д.а и А. Д. Д., двамата от гр. Русе, паричен заем в размер на 14906, 52 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 29600, 00 лева – лихва в размер на 14693, 48 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, ж. к. „Чародейка“, ••••••••• от Д. Г. Д.а и А. Д. Д. на Д. Д. К. и последващо прехвърляне от Д. Д. К. на Е. М. И., чрез нейния баща и пълномощник М. Г. И., от което Д. Д. К. и Д. Д. К. са получили доход в размер на 14693, 48 лева.

През периода: 30.05.2011 г. – 11.07.2011 г., в гр. Русе, в съизвършителство с Н. И. Р. предоставил на Р. С. К. и Р. Х. К., двамата от гр. Русе, паричен заем в размер на 3000, 00 лева и платени сметки към „ВиК” и „Топлофикация”, в размер на 14346, 17 лева, общо 17346, 17 лева при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 44000, 00 лева – лихва в размер на 26653, 83 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, ••••••••• от Р. С. К. и Р. Х. К. на Г. П. В. и последващо прехвърляне от Г. П. В. на Г. А. И., от което Д. Д. К. и Н. И. Р. са получили доход в размер на 25764, 44 лева.

През периода: 21.03.2011 г. – 01.06.2011 г., в гр. Русе, в съизвършителство с Н. И. Р. предоставил на Г. А. Я. гр. Русе, паричен заем в размер на 6000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 53000, 00 лева – лихва в размер на 47000, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, ••••••• от Г. А. Я. и З. Р. Х., чрез пълномощника му Г. А. Я. на И. К. Б. и последващо прехвърляне от И. К. Б. на Е. К. Б. и К. В. Б., от което Д. Д. К. и Н. И. Р. са получили доход в размер на 45869, 11 лева.

През периода: 30.04.2006 г. – 15.06.2007 г., в гр. Русе, предоставил на Т. Й. Д. от гр. Русе паричен заем в размер на 1500, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 10000, 00 лева – лихва в размер на 8500, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Д. Д. К., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот – къща в с. Батишница, община Две Могили, Русенска област сам на себе си и погасяван чрез продажба на същия имот от Д. Д. К. като пълномощник на Т. Й. Д. сам на себе си и последващо прехвърляне от Д. Д. К. на „Търф Моор“ ООД, представлявано от британския гражданин С. Д. У., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 8250, 16 лева.

През периода: 16.05.2008 г. – 18.08.2008 г., в гр. Русе, предоставил на С. И. А. и А. И. А., двамата от гр. Русе паричен заем в размер на 3000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 240, 00 лева месечно, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща с дворно място в с. Кривина, •••••••••, на стойност 6000, 00 лева и погасяван с месечни вноски, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 908, 69 лева.

На 09.12.2011 г. в гр. Русе, предоставил на Т. Г. К., понастоящем покойник, паричен заем в размер на 3000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 12000, 00 лева – лихва в размер на 9000, 00 лева, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща в с. Баниска, община Бяла, Русенска област, ••••••••, собственост на М. А. А. от М. А. А. на Д. Д. К., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 9000, 00 лева.

През периода 26.03.2008 г. – 30.04.2008 г. в гр. Русе, предоставил на И. Т. Й. от гр. Русе, паричен заем в размер на 5000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 500, 00 лева месечно и представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 7000, 00 лева – лихва в размер на 2000, 00 лева, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща в с. Острица, община Две Могили, Русенска област от И. Т. Й. на Д. Д. К. и погасяван с упълномощаването от Д. Д. К. на П. П. К. с правото да прехвърли имота сам на себе си, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 2573, 34 лева.

На 12.06.2006 г. в гр. Русе, предоставил на Л. Й. К. от гр. Русе, паричен заем в размер на 1000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 10%, обезпечен с прехвърлянето на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № Р 51•••• на стойност 1200, 0о лева от Л. Й. К. на Д. Д. К., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 200, 00 лева.

През месец януари 2008 г. в гр. Русе, предоставил на Д. С. Ж. от гр.

Русе, паричен заем в размер на 300, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 10%, обезпечен с предаване на владението на лек автомобил марка „Крайслер Вояджър“, с рег. № Р80••••, собственост на Р. К. Ж., на стойност 2900, 0о лева от Д. С. Ж. на Д. Д. К., чрез Б. В. С., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 2600, 00 лева.

През периода: 03.10.2011 г. – 18.11.2011 г., в гр. Русе, предоставил на К. Н. С. и М. И. С., двамата от гр. Русе, паричен заем в размер на 2420, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 20500, 00 лева – лихва в размер на 18080 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, •••••••• от К. Н. С. и М. И. С. на М. П. Б. и последващо прехвърляне от М. П. Б. на В. Р. Ч., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 17563, 33 лева.

През периода: 04.09.2008 г. – 23.09.2009 г., в гр. Русе, в съизвършителство с Н. И. Р., предоставил на В. А. К. и М. М. К., двамата от гр. Русе, паричен заем в размер на 11000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 63000, 00 лева – лихва в размер на 52000, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, ж.к. „Чародейка“, •••••••• от В. А. К. и М. М. К. на Н. И. Р. последващо прехвърляне от Н. И. Р. на С. Ю. К., от което Д. Д. К. и Н. И. Р. са получили доход в размер на 65541, 32 лева, като с тази дейност причинил на тези лица значителни вреди на в общ размер на 566796, 00 лева и той е получил значителни неправомерни доходи в размер на 590220, 34 лева – Престъпление по чл. 252, ал.2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

През периода месец септември 2011 г. – 22.02.2012 г. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, с цел да принуди другиго – П. Т. С. от гр. Русе да се разпореди с вещ – пари, на стойност 4800, 00 лева, я заплашил с увреждане на имущество – че за получаването на исканата сума от 4800, 00 лева ще се разпореди с нейни недвижими имоти на много по-висока стойност – дворно място и два гаража, находящи се в гр. Русе, кв. Средна кула, у••••••••, на обща стойност 15310, 00 лева – Престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. ал. 1 от НК.

Д. Д. К. в това, че: През периода: 21.04.2010 г. – 18.01.2012 г. в гр.

Русе, в съучастие с Д. Д. К. на 2 пъти, и в съучастие с Д. Д. К. и Н. И. Р. – 1 път, като извършител, без съответното разрешение по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции (обн. ДВ бр. 59/21.07.2006 г.) извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение – предоставял кредити (заеми) в български лева срещу лихва, както следва:

През периода: 21.04.2010 г. – 13.05.2010 г., в гр. Русе, в съизвършителство с Д. Д. К., предоставил на П. Н. К.а и А. Н. К., двамата понастоящем покойници, паричен заем в размер на 1000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 53100, 00 лева – лихва в размер на 52100, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Й. Ж. Й., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, •••••••• и погасяван чрез продажба на същия имот от Й. Ж. Й., като пълномощник на П. и А. К.и на Д. Д. К. и последваща продажба от Д. Д. К. на К. А. М., от което Д. и Д. Д. К. са получили доход в размер на 50730, 00 лева.

През периода: 29.04.2011 г. – 25.05.2011 г., в гр. Русе, в съизвършителство с Д. Д. К. и Н. И. Р. предоставил на Е. Д. С. и Л. Д. С., двамата от гр. Русе, паричен заем в размер на 5200, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 42200, 00 лева – лихва в размер на 37000, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, кв. „Родина“, ••••••••• от Е. и Л. С. на Д. Д. К. и последваща продажба от Д. Д. К. на М. И. И., чрез пълномощника й Т. В. К., от което Д. Д. К., Д. Д. К. и Н. И. Р. са получили доход в размер на 35860, 00 лева.

През периода: 23.11.2011 г. – 18.01.2012 г., в гр.Русе, в съизвършителство с Д. Д. К. предоставил на Д. Г. Д.а и А. Д. Д., двамата от гр. Русе, паричен заем в размер на 14906, 52 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 29600, 00 лева – лихва в размер на 14693, 48 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, ж. к. „Чародейка“, ••••••••• от Д. Г. Д.а и А. Д. Д. на Д. Д. К. и последващо прехвърляне от Д. Д. К. на Е. М. И., чрез нейния баща и пълномощник М. Г. И., от което Д. Д. К. и Д. Д. К. са получили доход в размер на 14693, 48 лева, като с тази дейност причинил на тези лица значителни вреди в общ размер на 103793, 48 лева и той е получил значителни неправомерни доходи в размер на 101283, 48 лева – Престъпление по чл. 252, ал.2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и Н. И. Р. в това, че: През периода: 04.09.2008 г. – 08.09.2011 г. в гр. Русе, в съучастие с Д. Д. К.– на 5 пъти, и в съучастие с Д. Д. К. и с Д. Д. К.– 1 път, като извършител, без съответното разрешение по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (обн. ДВ бр. 59/21.07.2006 г.) извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение – предоставял кредити (заеми) в български лева срещу лихва, както следва:

През периода: 29.04.2011г. – 25.05.2011г., в гр.Русе, в съизвършителство с Д. Д. К. и Д. Д. К. предоставил на Е. Д. С. и Л. Д. С., двамата от гр. Русе, паричен заем в размер на 5200, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 42200, 00 лева – лихва в размер на 37000, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, кв. „Родина“, ••••••••• от Е. и Л. С. на Д. Д. К. и последваща продажба от Д. Д. К. на М. И. И., чрез пълномощника й Т. В. К., от което Н. И. Р., Д. Д. К. и Д. Д. К. са получили доход в размер на 35860, 00 лева.

През периода: 24.02.2011 г. – 17.08.2011 г., в гр. Русе, в съизвършителство с Д. Д. К. предоставил на П. Т. С. от гр. Русе, паричен заем в размер на 1000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 19360, 00 лева – лихва в размер на 18360, 00 лева, обезпечен с упълномощаването на И. К. Б. относно имот Лозе в местността „Арнаут дере“ и овощна градина в местността „Моргуля“, в землището на кв. Средна кула и с упълномощаването на Н. И. Р. относно имот Дворно място и два гаража в гр.Русе, кв.Средна кула, •••••• и погасяван чрез продажбата на първия имот от И. К. Б., като пълномощник на П. Т. С. на Р. А. С. и чрез продажбата на втория имот от Н. И. Р., като пълномощник на П. Т. С. на Д. Д. К., от което Н. И. Р. и Д. Д. К. са получили доход в размер на 130, 27 лева.

През периода: 05.08.2011 г. – 08.09.2011 г., в гр. Русе, в съизвършителство с Д. Д. К. предоставил на А. С. З. от гр. Русе, паричен заем в размер на 4000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 24500, 00 лева – лихва в размер на 20500, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, кв. „Здравец-Изток“, ••••••••• от А. С. З. на Д. В. С. и последващо прехвърляне от Д. В. С. на В. А. Б., чрез пълномощника й А. С. Б., от което Н. И. Р. и Д. Д. К. са получили доход в размер на 21649, 00 лева.

През периода: 30.05.2011 г. – 11.07.2011 г., в гр.Русе, в съизвършителство с Д. Д. К. предоставил на Р. С. К. и Р. Х. К., двамата от гр. Русе, паричен заем в размер на 3000, 00 лева и платени сметки към „ВиК” и „Топлофикация”, в размер на 14346, 17 лева, общо 17346, 17 лева при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 44000, 00 лева – лихва в размер на 26653, 83, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, ••••••••• от Р. С. К. и Р. Х. К. на Г. П. В. и последващо прехвърляне от Г. П. В. на Г. А. И., от което Н. И. Р. и Д. Д. К. са получили доход в размер на 25764, 44 лева.

През периода: 21.03.2011 г. – 01.06.2011 г., в гр. Русе, в съизвършителство с Д. Д. К. предоставил на Г. А. Я. гр. Русе, паричен заем в размер на 6000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 53000, 00 лева – лихва в размер на 47000, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, ••••••• от Г. А. Я. и З. Р. Х., чрез пълномощника му Г. А. Я. на И. К. Б. и последващо прехвърляне от И. К. Б. на Е. К. Б. и К. В. Б., от което Н. И. Р. и Д. Д. К. са получили доход в размер на 45869, 11 лева.

През периода: 04.09.2008 г. – 23.09.2009 г., в гр. Русе, в съизвършителство с Д. Д. К., предоставил на В. А. К. и М. М. К., двамата от гр. Русе, паричен заем в размер на 11000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 63000, 00 лева – лихва в размер на 52000, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърлянето на недвижим имот в гр. Русе, ж.к. „Чародейка“, •••••••• от В. А. К. и М. М. К. на Н. И. Р. последващо прехвърляне от Н. И. Р. на С. Ю. К., от което Н. И. Р. и Д. Д. К. са получили доход в размер на 65541, 32 лева, като с тази дейност причинил на тези лица значителни вреди на в общ размер на 201513, 83 лева и той е получил значителни неправомерни доходи в размер на 194814, 14 лева – Престъпление по чл. 252, ал.2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

С определение от 17.08.2020г. РОС приема направеното от Окръжна прокуратура - Русе изменение на обвинението, като новото обвинение срещу: Д. Д. К. само в частта на следните случаи – предмет на обвинението, за престъпление по чл.252, ал.2, пр. 1 и 2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 от НК, както следва: В ТОВА, ЧЕ: В периода: 30.10.2007 год. – 18.01.2012 год. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на 12 пъти - сам и в различно съучастие с Д. Д. К. и Н. И. Р. – като извършител, с цел да набави за себе си, Н. И. Р., Д. Д. К. и Й. Ж. Й. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у:

• В. А. Г. - че след като тя упълномощи Д. Д. К. - да я представлява и в качеството на нейн пълномощник да извършва разпоредителни сделки със собствения й недвижим имот – Апартамент № 6, находящ се в гр. Русе, ••••••••, включително и да договаря сам със себе си, той ще ипотекира имота като обезпечение на даден от него заем в размер на 1900 лева и няма сам да го придобие или да го прехвърли на трето лице, до момента, в който Г. върне заема си и с това й причинил имотна вреда в размер на 80 300 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К.. - П. Н. К.а и А. Н. К. - че след като упълномощят Й. Ж. Й., работещ за Д. Д. К. - да ги представлява в качеството на техен пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствения им недвижим имот апартамент, находящ се в гр. Русе, ••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Г. към обв. Д. К. – заем в размер на 1000 лева, от което той няма да се възползва до момента, в който П. К.а и А. К. върнат заема си и с това им причинил имотна вреда в размер на 52 100 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Д. Д. К. като съизвършители;

• П. Ц. Ц. – че след като упълномощи Й. Ж. Й., работещ за Д. Д. К. - да го представлява в качеството на негов пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствения му недвижим имот апартамент, находящ се в гр. Русе, у••••••••, това няма реално да го лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на П. Ц. Ц. към Д. Д. К. – заем в размер на 3 000 лева, до момента на връщане на заема от П. Ц. Ц., и с това му причинил имотна вреда в размер на 46 100 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К.;

• Е. Д. С. и Л. Д. С. - че следва да ипотекират или прехвърлят собствения им недвижим имот находящ се в гр. Русе, кв. „Родина“, ••••••••••, на Д. Д. К., като това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 5 200 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това им причинил имотна вреда в размер на 37 100 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс.Н. И. Р. и Д. Д. К. – първите двама като съизвършители, а Д. К. като техен помагач;

• П. Т. С. – че след като упълномощи И. Б., работещ за Д. Д. К. - да представлява нея и майка й – Д. А. Б., в качеството на техен пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствените им недвижими имоти: лозе в местността „Арнаут дере“ с площ 6, 429 дка, овощна градина с площ 3, 925 дка в местността „Моргуля“ - двете в землището на кв.Средна кула и че след като П. Т. С. упълномощи Н. И. Р. – в качеството на нейн пълномощник да извършва разпоредителни сделки със собствените й недвижими имоти - дворно място с площ 870 кв.м., с построена в него сграда и два гаража в гр. Русе, кв. Средна кула, у••••••••, това няма реално да лиши П. Т. С. и Д. А. Б. от правото на собственост върху имотите, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на П. Т. С. към Н. И. Р. - заем в размер на 1 000 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това причинил на Д. А. Б. и П. Т. С. имотна вреда в размер на 19 160 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Н. И. Р., като съизвършители;

• А. С. З. - че след като упълномощи Д. В. С., работещ за Д. Д. К. - да я представлява в качеството на неин пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствения й недвижим имот находящ се в гр. Русе, кв. „Здравец-Изток“, •••••••••, това няма реално да я лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на А. З. към Д. Д. К. и Н. И. Р. – заем в размер на 4 000 лева и с това й причинил имотна вреда в размер на 21 500 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Н. И. Р.;

• Т. С. Т. - че след като той лично и в качеството на пълномощник на сестра сестра си - Д. С. Н., прехвърли на Г. В., снаха на Д. Д. К. собственият им недвижим имот находящ се – ••••••••••• в гр.Русе за сумата от 10 000 лева, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Т. С. Т. към Д. Д. К. – заем в размер на 5 200 лева, до момента на връщане на заема от Т. С. Т. и с това причинил имотна вреда на Т. С. Т. и Д. С. Н. в размер на 17 800 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К.;

• Д. Г. Д.а и А. Д. Д., че след като прехвърлят на Д. Д. К. собственият си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж. к. „Чародейка“, •••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на обезпечение, което ще гарантира и обезпечи паричното им задължение, което имали към Д. Д. К. - паричен заем в размер на 14 906, 52 лева, до момента на връщане на заема и с това причинил имотна вреда на Д. Г. Д.а и А. Д. Д. в размер на 14 693, 48 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители;

• Р. С. К. и Р. Х. К. - че след като бъде ипотекиран или прехвърлят на Г. В., снаха на Д. Д. К. собственият си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж.к.Възраждане – Изток“, •••••••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение – заем в размер на 3 000 лева, към Д. Д. К. до момента на връщане на заема и с това им причинил имотна вреда в размер на 41 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Н. И. Р., като съизвършители;

• Г. А. Я. – че след като тя лично и в качеството на пълномощник на съпруга си - Зеки Рахиб прехвърли на И. К. Б., доверен човек на обв. Н. Р. собственият им недвижим имот: дворно място и целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. Русе, •••••••, избени помещения и таванско помещение, за сумата 14 800 лева, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде само форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Г. А. Я. към Н. И. Р. - заем в размер на 6 000 лева, до момента на връщане на заема и с това причинил имотна вреда на Г. А. Я. и З. Р. Х. в размер на 47 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Н. И. Р., като съизвършители;

• К. Н. С. и М. И. С. - че след като прехвърлят на М. Б., представен като служител на Д. Д. К. собственият се недвижим имот – ••••••••••, кв.“Здравец-изток“ в гр.Русе, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, които ще гарантира и обезпечи паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 2 420, 00 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това причинил имотна вреда в размер на 18 080 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К.;

• В. А. К., М. М. К. и А. В. А. - че след като прехвърлят на Д. Д. К. собственият си недвижим имот – ••••••••••, ж.к.„Чародейка“ в гр. Русе, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде послужи само за обезпечаване на паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 10 000 лева, до момента на връщане на заема от К.и, и с това им причинил имотна вреда в размер на 76 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Н. И. Р., като съизвършители;

Като причинената имотна вреда е общо в размер на 470 833, 48 лева (четиристотин и седемдесет хиляди, осемстотин тридесет и три лева и 48 ст.) - особено големи размери, като случаят е особено тежък – престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Не се изменя обвинението в останалата част, за оставащите осем случая от първоначалните двадесет срещу подс.Д. Д. К. и за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1 от НК, а именно за това, че:

В периода: 30.04.2006 г. – 18.01.2012 г. в гр. Русе, на 8 пъти, без съответното разрешение по 11, ал. 1 от Закона за банките, обв. ДВ бр. 52/1997 г., в сила до 01.01.2007 г. и чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции (обн. ДВ бр. 59/21.07.2006 г.) извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение – предоставял кредити (заеми) в български лева срещу лихва, както следва:

През периода: 19.06.2007 г. – 27.09.2007 г., в гр. Русе, предоставил на М. В. Б. паричен заем в размер на 4000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 52400, 00 лева – лихва в размер на 48400, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Д. Д. К., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, ••••••••••••• сам на себе си и погасяван чрез продажба на същия имот от Д. Д. К. като пълномощник на М. В. Б. сам на себе си и сключване на 2 броя ипотечни банкови кредити от М. В. Б. – за закупуване и ремонт на апартамента в гр. Русе, ••••••••••••, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 94 818, 48 лева.

През периода: 30.12.2010 г. – 10.03.2011 г., в гр. Русе, предоставил на Р. Д. Г. паричен заем в размер на 22000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 86600, 00 лева – лихва в размер на 64600, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, ул. ••••••, •••••••• от Р. Д. Г. на Д. Д. К. и последваща продажба от Д. Д. К. на Ю. А. К., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 62 891, 48 лева.

През периода: 30.04.2006 г. – 15.06.2007 г., в гр. Русе, предоставил на Т. Й. Д. паричен заем в размер на 1500, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 10000, 00 лева – лихва в размер на 8500, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Д. Д. К., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот – къща в с. Батишница, община Две Могили, Русенска област сам на себе си и погасяван чрез продажба на същия имот от Д. Д. К. като пълномощник на Т. Й. Д. сам на себе си и последващо прехвърляне от Д. Д. К. на „Търф Моор“ ООД, представлявано от британския гражданин С. Д. У., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 8250, 16 лева.

През периода: 16.05.2008 г. – 18.08.2008 г., в гр. Русе, предоставил на С. И. А. и А. И. А., двамата от гр. Русе паричен заем в размер на 3000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 240, 00 лева месечно, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща с дворно място в с. Кривина, •••••••••, на стойност 6000, 00 лева и погасяван с месечни вноски, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 908, 69 лева.

На 09.12.2011 г. в гр. Русе, предоставил на Т. Г. К., понастоящем покойник, паричен заем в размер на 3000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 12000, 00 лева – лихва в размер на 9000, 00 лева, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща в с. Баниска, община Бяла, Русенска област, ••••••••, собственост на М. А. А. от М. А. А. на Д. Д. К., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 9000, 00 лева.

През периода 26.03.2008 г. – 30.04.2008 г. в гр. Русе, предоставил на И. Т. Й. паричен заем в размер на 5000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 500, 00 лева месечно и представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 7000, 00 лева – лихва в размер на 2000, 00 лева, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща в с. Острица, община Две Могили, Русенска област от И. Т. Й. на Д. Д. К. и погасяван с упълномощаването от Д. Д. К. на П. П. К. с правото да прехвърли имота сам на себе си, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 2573, 34 лева.

На 12.06.2006 г. в гр. Русе, предоставил на Л. Й. К. паричен заем в размер на 1000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 10%, обезпечен с прехвърлянето на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № Р 51•••• на стойност 1200 лева от Л. Й. К. на Д. Д. К., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 200, 00 лева.

През месец януари 2008 г. в гр. Русе, предоставил на Д. С. Ж., паричен заем в размер на 300, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 10%, обезпечен с предаване на владението на лек автомобил марка „Крайслер Вояджър“, с рег. № Р80••••, собственост на Р. К. Ж., на стойност 2900 лева от Д. С. Ж. на Д. Д. К., чрез Б. В. С., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 2600, 00 лева - престъпление по чл. 252, ал.2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

И През периода месец септември 2011 г. – 22.02.2012 г. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, с цел да принуди другиго – П. Т. С. от гр. Русе да се разпореди с вещ – пари, на стойност 4800, 00 лева, я заплашил с увреждане на имущество – че за получаването на исканата сума от 4800, 00 лева ще се разпореди с нейни недвижими имоти на много по-висока стойност – дворно място и два гаража, находящи се в гр. Русе, кв. Средна кула, у••••••••, на обща стойност 15310, 00 лева – престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1 от НК.

Д. Д. К.: В ТОВА, ЧЕ: В периода: 21.04.2010 год. – 18.01.2012 год. в гр.

Русе, в условията на продължавано престъпление - на 3 пъти - в различно съучастие с Д. Д. К. и Н. И. Р. – като извършител и като помагач, с цел да набави за себе си, Н. И. Р., Д. Д. К. и Й. Ж. Й. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у:

• П. Н. К.а и А. Н. К. - че след като упълномощят Й. Ж. Й., работещ за Д. Д. К. - да ги представлява в качеството на техен пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствения им недвижим имот апартамент, находящ се в гр. Русе, ••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Г. към обв. Д. К. – заем в размер на 1000 лева, от което той няма да се възползва до момента, в който П. К.а и А. К. върнат заема си и с това им причинил имотна вреда в размер на 52 100 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс.Д. Д. К. и подс.Н. И. Р. като съизвършители;

• Е. Д. С. и Л. Д. С. – че след като бъде ипотекиран или прехвърлят собствения им недвижим имот находящ се в гр.Русе, кв. „Родина“, ••••••••••, на Д. Д. К., това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 5 200 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това им причинил имотна вреда в размер на 37 100 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Д. Д. К. и подс. Н. И. Р., като първия подпомогнал последните двама извършители;

• Д. Г. Д.а и А. Д. Д., че след като прехвърлят на Д. Д. К. собственият си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж. к. „Чародейка“, •••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на обезпечение, което ще гарантира и обезпечи паричното им задължение, което имали към Д. Д. К. - паричен заем в размер на 14 906, 52 лева, до момента на връщане на заема и с това причинил имотна вреда на Д. Г. Д.а и А. Д. Д. в размер на 14 693, 48 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители;

Като причинената имотна вреда е общо в размер на 103 793, 48 лева (сто и три хиляди, седемстотин деветдесет и три лева и 48 ст.) - големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 и ал.4 от НК. и Н. И. Р. В ТОВА, ЧЕ: В периода: 24.02.2011 год. – 08.09.2011 год. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на шест пъти в различно съучастие с Д. Д. К. и Д. Д. К. – като извършител, с цел да набави за себе си, Д. Д. К., Д. Д. К. и Й. Ж. Й. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у:

• Е. Д. С. и Л. Д. С. - че след като бъде ипотекиран или прехвърлят собствения им недвижим имот находящ се в гр. Русе, кв. „Родина“, ••••••••••, на Д. Д. К., това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 5 200 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това им причинил имотна вреда в размер на 37 100 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс. Д. Д. К. и подс.Д. Д. К., като последния позпомогнал първите двама извършители;

• П. Т. С. – че след като упълномощи И. Б., работещ за Д. Д. К. - да представлява нея и майка й – Д. А. Б., в качеството на техен пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствените им недвижими имоти: лозе в местността „Арнаут дере“ с площ 6, 429 дка, овощна градина с площ 3, 925 дка в местността „Моргуля“ - двете в землището на кв.Средна кула и че след като П. Т. С. упълномощи Н. И. Р. – в качеството на нейн пълномощник да извършва разпоредителни сделки със собствените й недвижими имоти - дворно място с площ 870 кв.м., с построена в него сграда и два гаража в гр. Русе, кв. Средна кула, у••••••••, това няма реално да лиши П. Т. С. и Д. А. Б. от правото на собственост върху имотите, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на П. Т. С. към Н. И. Р. - заем в размер на 1 000 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това причинил на Д. А. Б. и П. Т. С. имотна вреда в размер на 19 160 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс. Д. Д. К., като съизвършители;

• А. С. З. - че след като упълномощи Д. В. С., работещ за Д. Д. К. - да я представлява в качеството на неин пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствения й недвижим имот находящ се в гр. Русе, кв. „Здравец-Изток“, •••••••••, това няма реално да я лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на А. З. към Д. Д. К. и Н. И. Р. – заем в размер на 4 000 лева и с това й причинил имотна вреда в размер на 21 500 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители;

• Р. С. К. и Р. Х. К. - че след като бъде ипотекиран или прехвърлят на Г. В., снаха на Д. Д. К. собственият си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж.к.Възраждане – Изток“, •••••••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение – заем в размер на 3 000 лева, към Д. Д. К. до момента на връщане на заема и с това им причинил имотна вреда в размер на 41 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители;

• Г. А. Я. – че след като тя лично и в качеството на пълномощник на съпруга си - Зеки Рахиб прехвърли на И. К. Б., доверен човек на обв. Н. Р. собственият им недвижим имот: дворно място и целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. Русе, •••••••, избени помещения и таванско помещение, за сумата 14 800 лева, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде само форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Г. А. Я. към Н. И. Р. - заем в размер на 6 000 лева, до момента на връщане на заема и с това причинил имотна вреда на Г. А. Я. и З. Р. Х. в размер на 47 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители;

• В. А. К., М. М. К. и А. В. А. - че след като прехвърлят на Д. Д. К. собственият си недвижим имот – ••••••••••, ж.к.„Чародейка“ в гр. Русе, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде послужи само за обезпечаване на паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 10 000 лева, до момента на връщане на заема от К.и, и с това им причинил имотна вреда в размер на 76 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители;

Като причинената имотна вреда е общо в размер на 241 660 лева (двеста четиридесет и една хиляди, шестстотин и шестдесет лева) - големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

С определение от м.12.2020г. РОС приеме ново изменение на обвинението, по изрично искане на прокурора от РОП, както следва: Прокурорът посочва, че видно от протокола за съдебното заседание по делото на 17.08.2020 г. прокуратурата е направила искане за изменение на обвинението на част от подсъдимите, като досежно Д.ие по чл. 252, ал. 1 от НК най-вероятно поради техническа грешка, е описано обвинение конкретно за подс.Д. К., което не съответства на събраните доказателства, наложили изменение на обвинението, въпреки изричното искане в него заседание от страна на прокурора и записаното в протокола при произнасянето, че в тази част по чл.252, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК обвинението не се изменя за оставащите осем случая (от общо двадесет дотогава по обвинителният акт), на практика в протокола е записано друго обвинение, което се различава от това, което е повдигнато с обвинителния акт по тези осем случая и това, което прокуратурата е поискала от съда, като крайно коректно обвинение оставащо по този състав срещу подс.Д. К.. В този смисъл прокурорът прави искане за приемане изменение на обвинението в процедурата по чл. 287 от НПК само за престъплението по чл. 252, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК само досежно подс. Д. Д. К., като изменя същото както следва: Окръжна прокуратура - Русе обвинява подс.Д. Д. К. в това, че:

В периода: 30.04.2006 г. – 18.01.2012 г. в гр. Русе, на 8 пъти, без съответното разрешение по 11, ал. 1 от Закона за банките, обв. ДВ бр. 52/1997 г., в сила до 01.01.2007 г. и чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции (обн. ДВ бр. 59/21.07.2006 г.) извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение – предоставял кредити (заеми) в български лева срещу лихва, както следва:

През периода: 19.06.2007 г. – 27.09.2007 г., в гр. Русе, предоставил на М. В. Б. паричен заем в размер на 4000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 52400, 00 лева – лихва в размер на 48400, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Д. Д. К., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, ••••••••••••• сам на себе си и погасяван чрез продажба на същия имот от Д. Д. К. като пълномощник на М. В. Б. сам на себе си и сключване на 2 броя ипотечни банкови кредити от М. В. Б. – за закупуване и ремонт на апартамента в гр. Русе, ••••••••••••, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 94 818, 48 лева, а за М. В. Б. настъпила вреда в размер на 48400 лева.

През периода: 30.12.2010 г. – 10.03.2011 г., в гр. Русе, предоставил на Р. Д. Г. паричен заем в размер на 22 000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 86 600, 00 лева – лихва в размер на 64 600, 00 лева, обезпечен и погасяван с прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, ул. ••••••, •••••••• от Р. Д. Г. на Д. Д. К. и последваща продажба от Д. Д. К. на Ю. А. К., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 62 891, 48 лева, а за Р. Д. Г. настъпила вреда в размер на 64600 лева.

През периода: 30.04.2006 г. – 15.06.2007 г., в гр. Русе, предоставил на Т. Й. Д. паричен заем в размер на 1500, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 10 000, 00 лева – лихва в размер на 85 00, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Д. Д. К., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот – къща в с. Батишница, община Две Могили, Русенска област сам на себе си и погасяван чрез продажба на същия имот от Д. Д. К. като пълномощник на Т. Й. Д. сам на себе си и последващо прехвърляне от Д. Д. К. на „Търф Моор“ ООД, представлявано от британския гражданин С. Д. У., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 8250, 16 лева, а за Т. Й. Д. настъпила вреда в размер на 8500 лева.

През периода: 16.05.2008 г. – 18.08.2008 г., в гр. Русе, предоставил на С. И. А. и А. И. А., двамата от гр. Русе паричен заем в размер на 3000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 240, 00 лева месечно, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща с дворно място в с. Кривина, •••••••••, на стойност 6000, 00 лева и погасяван с месечни вноски, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 908, 69 лева, а за С. И. А. и А. И. А. настъпила вреда в размер на 908, 69 лева.

На 09.12.2011 г. в гр. Русе, предоставил на Т. Г. К., понастоящем покойник, паричен заем в размер на 3000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 12 000, 00 лева – лихва в размер на 9000, 00 лева, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща в с. Баниска, община Бяла, Русенска област, ••••••••, собственост на М. А. А. от М. А. А. на Д. Д. К., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 9000, 00 лева, а за М. А. А. настъпила вреда в размер на 9000, 00 лева.

През периода 26.03.2008 г. – 30.04.2008 г. в гр. Русе, предоставил на И. Т. Й. паричен заем в размер на 5000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 500, 00 лева месечно и представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 7000, 00 лева – лихва в размер на 2000, 00 лева, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща в с. Острица, община Две Могили, Русенска област от И. Т. Й. на Д. Д. К. и погасяван с упълномощаването от Д. Д. К. на П. П. К. с правото да прехвърли имота сам на себе си, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 2573, 34 лева, а за И. Т. Й. настъпила вреда в размер на 2000 лева.

На 12.06.2006 г. в гр. Русе, предоставил на Л. Й. К. паричен заем в размер на 1000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 10%, обезпечен с прехвърлянето на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № Р 51•••• на стойност 1200 лева от Л. Й. К. на Д. Д. К., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 200, 00 лева, а за Л. Й. К. настъпила вреда в размер на 200, 00 лева.

През месец януари 2008 г. в гр. Русе, предоставил на Д. С. Ж., паричен заем в размер на 300, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 10%, обезпечен с предаване на владението на лек автомобил марка „Крайслер Вояджър“, с рег. № Р 80••••, собственост на Р. К. Ж., на стойност 2900 лева от Д. С. Ж. на Д. Д. К., чрез Б. В. С., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 2600, 00 лева, а за Р. К. Ж. настъпила вреда в размер на 2600, 00 лева. като с тази дейност подс. Д. К. причинил на М. В. Б., Р. Д. Г., Т. Й. Д., С. И. А., А. И. А., М. А. А., И. Т. Й., Л. Й. К. и Р. К. Ж. значителни вреди в общ размер на 136 208, 69 лева и той (подс. Д. К.) е получил значителни неправомерни доходи в размер на 181 242, 15 лева - престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК.

Прокурорът посочва, че в останалата част, касаеща подс. Д. К., както и изцяло за другите двама подсъдими, няма промяна в обвиненията – те са си така, както са заявени в съдебното заседание на 17.08.2020 г. и са приети от съда.

При горното развитие на процеса пред първата инстанция и предвид постановената присъда и липсата на протест и жалби от частните обвинители, предмета на настоящото производство се свежда само до разглеждане на присъдата в осъдителната част спрямо тримата подсъдими, както следва:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. К., за ВИНОВЕН в това, че в периода:

30.04.2006 г. – 09.12.2011год в гр. Русе, на 6 пъти, без съответното разрешение по чл.11, ал.1 от Закона за банките (обн. ДВ, бр.52/1997 г., в сила до 01.01.2007г.) и чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (обн. ДВ, бр. 59/21.07.2006г.) извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение – предоставял кредити (заеми) в български лева срещу лихва, както следва:

През периода: 19.06.2007г. – 27.09.2007г., в гр. Русе, предоставил на М. В. Б. паричен заем в размер на 4000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 52400, 00 лева – лихва в размер на 48400, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Д. Д. К., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот в гр. Русе, ••••••••••••• сам на себе си и погасяван чрез продажба на същия имот от Д. Д. К. като пълномощник на М. В. Б. сам на себе си и сключване на 2 броя ипотечни банкови кредити от М. В. Б. – за закупуване и ремонт на апартамента в гр. Русе, ••••••••••••, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 14 016, 02 лева, а за М. В. Б. настъпила вреда в размер на 39 328, 32 лева.

През периода: 30.04.2006 г. – 15.06.2007 г., в гр. Русе, предоставил на Т. Й. Д. паричен заем в размер на 1500, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 10 000, 00 лева – лихва в размер на 8500, 00 лева, обезпечен с упълномощаване на Д. Д. К., предоставящо му възможност за прехвърляне на недвижим имот – къща в с. Батишница, община Две Могили, Русенска област сам на себе си и погасяван чрез продажба на същия имот от Д. Д. К. като пълномощник на Т. Й. Д. сам на себе си и последващо прехвърляне от Д. Д. К. на „Търф Моор“ ООД, представлявано от британския гражданин С. Д. У., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 2 950, 16 лева, а за Т. Й. Д. настъпила вреда в размер на 8250, 16 лева.

През периода: 16.05.2008 г. – 18.08.2008 г., в гр. Русе, предоставил на С. И. А. и А. И. А., двамата от гр. Русе паричен заем в размер на 3000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 240, 00 лева месечно, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща с дворно място в с. Кривина, •••••••••, на стойност 6000, 00 лева и погасяван с месечни вноски, от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 671, 50 лв., а за С. И. А. и А. И. А. настъпила вреда в размер на 860, 19 лв.

На 09.12.2011 г. в гр.Русе, предоставил на Т. Г. К., понастоящем покойник, паричен заем в размер на 3000, 00 лева, при лихва, представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 12 000, 00 лева – лихва в размер на 9000, 00 лева, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща в с. Баниска, община Бяла, Русенска област, ••••••••, собственост на М. А. А. от М. А. А. на Д. Д. К., от което за М. А. А. настъпила вреда в размер на 8250, 00 лв.

През периода 26.03.2008 г. – 30.04.2008 г. в гр. Русе, предоставил на И. Т. Й. паричен заем в размер на 5000, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 500, 00 лева месечно и представляваща разликата между предоставената сума и стойността на размера на обезпечението на стойност 7000, 00 лева – лихва в размер на 2000, 00 лева, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот – къща в с. Острица, община Две Могили, Русенска област от И. Т. Й. на Д. Д. К. и погасяван с упълномощаването от Д. Д. К. на П. П. К. с правото да прехвърли имота сам на себе си, от което за И. Т. Й. настъпила вреда в размер на 2000 лева.

През месец януари 2008 г. в гр.Русе, предоставил на Д. С. Ж., паричен заем в размер на 300, 00 лева, при уговорена лихва в размер на 10%, обезпечен с предаване на владението на лек автомобил марка „Крайслер Вояджър“, с рег. № Р 80••••, собственост на Р. К. Ж., на стойност 2900 лева от Д. С. Ж. на Д. Д. К., чрез Б. В. С., от което Д. Д. К. е получил доход в размер на 2600, 00 лева, а за Р. К. Ж. настъпила вреда в размер на 2600, 00 лева, като с тази дейност подс.Д. К. причинил на М. В. Б., Т. Й. Д., С. И. А., А. И. А., М. А. А., И. Т. Й. и Р. К. Ж. значителни вреди в общ размер на 61 288, 67 лева и той (подс. Д. К.) е получил значителни неправомерни доходи в размер на 20 237, 68 лева, поради което и на основание чл.252, ал.2, пр.1 и 2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 6000 лева /шест хиляди лева/.

ВИНОВЕН в това, че в периода: 30.10.2007 год. до 04.11.2011год. в гр.

Русе, в условията на продължавано престъпление - на 9 пъти - сам и в различно съучастие с Д. Д. К. и Н. И. Р. – като извършител, с цел да набави за себе си, Н. И. Р., Д. Д. К. и Й. Ж. Й. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у:

• В. А. Г. - че след като тя упълномощи Д. Д. К. - да я представлява и в качеството на неин пълномощник да извършва разпоредителни сделки със собствения й недвижим имот – Апартамент № 6, находящ се в гр. Русе, ••••••••, включително и да договаря сам със себе си, той ще ипотекира имота като обезпечение на даден от него заем в размер на 1900 лева и няма сам да го придобие или да го прехвърли на трето лице, до момента, в който Г. върне заема си и с това й причинил имотна вреда в размер на 80 300 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К.. - П. Ц. Ц. – че след като упълномощи Й. Ж. Й., работещ за Д. Д. К. - да го представлява в качеството на негов пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствения му недвижим имот апартамент, находящ се в гр. Русе, у••••••••, това няма реално да го лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на П. Ц. Ц. към Д. Д. К. – заем в размер на 3 000 лева, до момента на връщане на заема от П. Ц. Ц., и с това му причинил имотна вреда в размер на 46 100 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К.;

• Е. Д. С. и Л. Д. С. - че следва да ипотекират или прехвърлят собствения им недвижим имот находящ се в гр. Русе, кв. „Родина“, ••••••••••, на Д. Д. К., като това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 5 200 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това им причинил имотна вреда в размер на 37 100 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс.Н. И. Р. и Д. Д. К. – първите двама като съизвършители, а Д. К. като техен помагач;

• П. Т. С. – че след като упълномощи И. Б., работещ за Д. Д. К. - да представлява нея и майка й – Д. А. Б., в качеството на техен пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствените им недвижими имоти: лозе в местността „Арнаут дере“ с площ 6, 429 дка, овощна градина с площ 3, 925 дка в местността „Моргуля“ - двете в землището на кв.Средна кула и че след като П. Т. С. упълномощи Н. И. Р. – в качеството на нейн пълномощник да извършва разпоредителни сделки със собствените й недвижими имоти - дворно място с площ 870 кв.м., с построена в него сграда и два гаража в гр. Русе, кв. Средна кула, у••••••••, това няма реално да лиши П. Т. С. и Д. А. Б. от правото на собственост върху имотите, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на П. Т. С. към Н. И. Р. - заем в размер на 1 000 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това причинил на Д. А. Б. и П. Т. С. имотна вреда в размер на 19 160 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Н. И. Р., като съизвършители;

• Т. С. Т. - че след като той лично и в качеството на пълномощник на сестра сестра си - Д. С. Н., прехвърли на Г. В., снаха на Д. Д. К. собственият им недвижим имот находящ се – ••••••••••• в гр.Русе за сумата от 10 000 лева, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Т. С. Т. към Д. Д. К. – заем в размер на 5 200 лева, до момента на връщане на заема от Т. С. Т. и с това причинил имотна вреда на Т. С. Т. и Д. С. Н. в размер на 17 800 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К.;

• Р. С. К. и Р. Х. К. - че след като бъде ипотекиран или прехвърлят на Г. В., снаха на Д. Д. К. собственият си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж.к.Възраждане – Изток“, •••••••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение – заем в размер на 3 000 лева, към Д. Д. К. до момента на връщане на заема и с това им причинил имотна вреда в размер на 41 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Н. И. Р., като съизвършители;

• Г. А. Я. – че след като тя лично и в качеството на пълномощник на съпруга си - З. Р. Х. прехвърли на И. К. Б., доверен човек на подс.Н. Р. собственият им недвижим имот: дворно място и целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. Русе, •••••••, избени помещения и таванско помещение, за сумата 14 800 лева, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде само форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Г. А. Я. към Н. И. Р. - заем в размер на 6 000 лева, до момента на връщане на заема и с това причинил имотна вреда на Г. А. Я. и З. Р. Х. в размер на 47 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К. в съучастие с подс. Н. И. Р., като съизвършители;

• К. Н. С. и М. И. С. - че след като прехвърлят на М. Б., представен като служител на Д. Д. К. собственият се недвижим имот – ••••••••••, кв.“Здравец-изток“ в гр.Русе, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, които ще гарантира и обезпечи паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 2 420, 00 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това причинил имотна вреда в размер на 18 080 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К.;

• В. А. К., М. М. К. и А. В. А. - че след като прехвърлят на Д. Д. К. собственият си недвижим имот – ••••••••••, ж.к.„Чародейка“ в гр. Русе, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде послужи само за обезпечаване на паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 10 000 лева, до момента на връщане на заема от К.и, и с това им причинил имотна вреда в размер на 76 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Д. К., като причинената имотна вреда е общо в размер на 382 540 лева (триста осемдесет и две хиляди, петстотин и четиридесет лева) - особено големи размери, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, налага на подсъдимия Д. Д. К., най-тежкото от наказанията лишаване от свобода, определени за горните две престъпления, а именно – ШЕСТ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ПРИСЪЕДИНЯВА към него изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 6000 лева /шест хиляди лева/.

ПОСТАНОВЯВА наказанието ШЕСТ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи от подс. Д. Д. К. ефективно, при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК, приспада при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс.Д. Д. К. е бил задържан и през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно – задържан от 28.02.2012год. до 01.03.2012год. и „задържане под стража“ – от 02.03.2012год. до 25.06.2012год.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. К. за ВИНОВЕН в това, че в периода от 20.04.2011год. до 25.05.2011год. в гр.Русе, в съучастие със съизвършителите Д. Д. К. и Н. И. Р., като помагач, ги подпомогнал, с цел да набави за тях и за себе си, имотна облага, да възбудят и поддържат у Е. Д. С. и Л. Д. С. заблуждение – че след като бъде ипотекиран или прехвърлят собствения им недвижим имот находящ се в гр. Русе, кв. „Родина“, ••••••••••, на Д. Д. К., това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 5 200 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това им причинил имотна вреда в размер на 37 100 лева, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.59, ал.1 от НК, ПРИСПАДА при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс.Д. Д. К. е бил задържан, а именно – от 28.02.2012год. до 02.03.2012год.

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. И. Р. за ВИНОВЕН в това, че в периода 24.02.2011 год. – 17.08.2011 год. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление - на четири пъти в различно съучастие с Д. Д. К. и Д. Д. К. – като извършител, с цел да набави за себе си, Д. Д. К. и Д. Д. К. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у:

• Е. Д. С. и Л. Д. С. КОГА - че след като бъде ипотекиран или прехвърлят собствения им недвижим имот находящ се в гр. Русе, кв. „Родина“, ••••••••••, на Д. Д. К., това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение към Д. Д. К. – заем в размер на 5 200 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това им причинил имотна вреда в размер на 37 100 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс.Д. Д. К. и подс.Д. Д. К., като последния позпомогнал първите двама извършители;

• П. Т. С. – че след като упълномощи И. Б., работещ за Д. Д. К. - да представлява нея и майка й – Д. А. Б., в качеството на техен пълномощник - да извършва разпоредителни сделки със собствените им недвижими имоти: лозе в местността „Арнаут дере“ с площ 6, 429 дка, овощна градина с площ 3, 925 дка в местността „Моргуля“ - двете в землището на кв.Средна кула и че след като П. Т. С. упълномощи Н. И. Р. – в качеството на нейн пълномощник да извършва разпоредителни сделки със собствените й недвижими имоти - дворно място с площ 870 кв.м., с построена в него сграда и два гаража в гр. Русе, кв. Средна кула, у••••••••, това няма реално да лиши П. Т. С. и Д. А. Б. от правото на собственост върху имотите, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на П. Т. С. към Н. И. Р. - заем в размер на 1 000 лева, до момента на връщане на заема от С., и с това причинил на Д. А. Б. и П. Т. С. имотна вреда в размер на 19 160 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс. Д. Д. К., като съизвършители;

• Р. С. К. и Р. Х. К. - че след като бъде ипотекиран или прехвърлят на Г. В., снаха на Д. Д. К. собственият си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж.к.Възраждане – Изток“, •••••••••••••, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното им задължение – заем в размер на 3 000 лева, към Д. Д. К. до момента на връщане на заема и с това им причинил имотна вреда в размер на 41 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители;

• Г. А. Я. – че след като тя лично и в качеството на пълномощник на съпруга си - З. Р. Х. прехвърли на И. К. Б., доверен човек на подс.Н. Р. собственият им недвижим имот: дворно място и целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. Русе, •••••••, избени помещения и таванско помещение, за сумата 14 800 лева, това няма реално да ги лиши от правото на собственост върху имота, а ще бъде само форма на залог, който ще гарантира и обезпечи паричното задължение на Г. А. Я. към Н. И. Р. - заем в размер на 6 000 лева, до момента на връщане на заема и с това причинил имотна вреда на Г. А. Я. и З. Р. Х. в размер на 47 000 лева, като Д.ието било извършено от подс.Н. Р. в съучастие с подс.Д. Д. К., като съизвършители; като причинената имотна вреда е общо в размер на 144 260 л е в а (сто четиридесет и четири хиляди, двеста и шейсет лева) - големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като постановява това наказание да се изтърпи ефективно, при първоначален общ режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК, ПРИСПАДА при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс.Н. И. Р. е бил задържан, а именно – от 28.02.2012год. до 02.03.2012год.

ОСЪЖДА подсъдимия Д. Д. К. с горната самоличност, да заплати в полза на ОД на МВР – Русе – 1649, 60 лева - разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд – Русе - 240, 60 лева - разноски в съдебното производство.

ОСЪЖДА подсъдимия Д. Д. К. с горната самоличност, да заплати в полза на ОД на МВР – Русе – 1210 лева - разноски на досъдебното производство.

ОСЪЖДА подсъдимия Н. И. Р. с горната самоличност, да заплати в полза на ОД на МВР – Русе – 1210 лева - разноски на досъдебното производство.

По обвинението по чл.252 от НК, спрямо подсъдимия Д. К.: Във връзка с това обвинение следва да се има предвид, че окръжния съд не може да бъде упрекнат, че при преценката на фактите, се е придържал към установената през годините съдебна практика по делата за престъпления по чл. 252, ал. 1 НК, в която се приема, че кредитирането между физически лица не е престъпление, когато се извършва в единични случаи, а не системно, по занаят и като източник на доходи за лицето, което предоставя кредита. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от действащия ЗКИ, според която банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, всъщност посочва типичните и най-присъщи на всяка банкова (кредитна) институция сделки - влогонабиране и кредитиране, но законът не задължава банките да предоставят кредити единствено от привлечения влогов капитал. Затова след като законодателят е инкриминирал извършването без разрешение на всякакви банкови сделки, то това се отнася и до банковия кредит, който е поставен под разрешителен (лицензионен) режим, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗКИ. Разпоредбата на чл. 252, ал. 1 НК има бланкетен характер и съдържанието й се попълва от норми извън НК. На подсъдимия е повдигнато обвинение, че без съответно разрешение по чл.11, ал.1 от Закона за банките (обн. ДВ, бр.52/1997 г., в сила до 01.01.2007г.) и чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (обн. ДВ, бр. 59/21.07.2006г.) извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение – предоставял кредити (заеми) в български лева срещу лихва. Съгласно приложимата към Д.ието редакция на чл. 2, ал. 1 ЗКИ банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Легалната дефиниция изцяло възпроизвежда определението за кредитна институция по чл. 4, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 до изменението му, извършено с Регламент 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 575/2013, (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) № 806/2014, с което се разширява предмета на дейностите на кредитните институции. Според първоначалната редакция на Регламент 575/2013 кредитната институция е "предприятие, чийто предмет на дейност е да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя сметка", а понастоящем наред с други дейности, кредитната институция е предприятие, което осъществява дейност "по приемането на депозити или други възстановими средства от обществеността и отпускането на кредити за своя собствена сметка (чл. 4, параграф 1, буква а) от Регламент 575/2013). Главният въпрос, който е от изключително значение за преценка на обективната съставомерност на Д.ието като престъпление по чл. 252, ал. 1 НК е, дали банковите сделки по публично привличане на влогове или други възстановими средства от една страна, каквато е действащата редакция на чл. 2, ал. 1 ЗКИ и банковите сделки по предоставяне на кредити от друга, са неразривно свързани помежду си или те съществуват самостоятелно, поради което е допустимо да бъдат разглеждани отделно една от друга.

В тази връзка се дава отговор в решение от 16 ноември 2023 година по дело С-427/22 BG, с което Съдът на ЕС се произнася по поставените пред него преюдициални въпроси, които пряко касаят понятието банкова сделка по смисъла на чл.252 ал.1 от НК.

В отговор на първия преюдициален въпрос СЕС дава тълкуване на чл.4, параграф 1, точка 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, изменен с Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година, че предприятие попада в обхвата на понятието "кредитна институция" по смисъла на същия член 4, параграф 1, точка 1 само когато неговата дейност се състои едновременно в приемане на депозити или други възстановими средства от обществеността и в отпускане на кредити за негова собствена сметка, с уточнението, че тези депозити или други средства, приети от обществеността, са предназначени за отпускането на кредити, без да се изключва възможността кредити да се отпускат и със средства от други източници.

Съображенията на СЕС в подкрепа на направеното тълкуване (т. 57- 60, т. 62-63 и т. 65) се свързват първо с формулировката на чл. 4, параграф 1, т. 1, б. а) от изменения Регламент 575/2013, която съдържа два елемента, свързани със съюза "и" - "приемане на депозити или други възстановими средства от обществеността" от една страна и от друга - "отпускане на кредити за своя собствена сметка", поради което предприятието е "кредитна институция" (банка) само когато неговата дейност се изразява едновременно в приемане на депозити или други възстановими средства от обществеността и в отпускане на кредити за негова собствена сметка. Макар да не е изключено кредити да се отпускат със средства и от други източници, различни от депозити или възстановими средства, приети от обществеността, принципно непременно съществува връзка между приемането на депозити и отпускането на кредити. Определението на понятието "кредитна институция" се основава на функцията, която изпълняват банките в паричната система на националните икономики, като тяхната основна задача е да се създаде връзката между спестяването и инвестирането, т. е. да се привличат средства и те да се дават назаем. Според даденото тълкуване от СЕС дейността по приемане на депозити или други възстановими средства от общността не е отделена от дейността по отпускане на кредити и тези две дейности следва да се разглеждат като образуващи едно цяло. Предприятие, което не приема депозити или други възстановими средства от обществеността и само предоставя кредити със средства от други източници, не попада в обхвата на понятието "кредитна институция" по смисъла на чл. 4, параграф 1, точка 1, буква а) от изменения Регламент № 575/2013.

От тълкуването на чл. 4, параграф 1, т. 1, буква а) следва, че предоставянето на паричен заем срещу лихва по занятие със собствени средства не съставлява банкова сделка - предоставяне на кредит, след като деецът не извършва и дейност по публично привличане на влогове. Данни по делото, че подсъдимия е приемал парични депозити от различни лица и по този начин е осъществил публично влогонабиране, не се установяват, но и не изяснявани/не са събирани доказателства в тази насока/. На втория преюдициален въпрос, свързан с тълкуването на съдържанието на "документ независимо от формата, с който се предоставя правото за извършване на дейността" по член 4, параграф 1, точка 42 от Регламент (ЕС) № 575/2013, СЕС е счел, че не следва да отговаря, тъй като условията за получаването на разрешение като финансова институция по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 26 от Регламент № 575/2013 година, която би могла да има за основна дейност единствено или наред с другото отпускането на заеми, се уреждат само на национално равнище.

Тъй като разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК е приложима само за дейностите, за които е предвиден разрешителен (лицензионен) режим, а за финансовите сделки на финансовите институции по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства е предвиден съгласно чл. 3 а, ал. 1 ЗКИ регистрационен, а не лицензионен режим, то извършването на подобна дейност по занятие също не е престъпление.

Горните съображения налагат извода, че постановената осъдителна присъда спрямо подсъдимия Д. К. във връзка с обвинението по чл.252 от НК е постановена при неизяснени факти относно това дали същият е извършвал влогонабиране. Това обстоятелство, при съществуващата към момента на приключване на делото, съдебна практика не е било определящо за съставомерността на Д.ието. Към настоящия момент, с оглед цитираното Решение на СЕС, въпросът за влогонабирането е съществен от гледна точка на обективната страна на Д.ието.

С оглед на гореизложеното присъдата в осъдителната част по отношение на подсъдимия Д. К. подлежи на отмяна, тъй като не е изяснен основен въпрос определящ обективната страна на Д.ието.

По отношение на обвинението срещу подсъдимия Д. К. по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК:

В тази част присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които няма как да се отстранят от настоящия съд. Видно е от гореизложените мотиви, че в тази част обвинението е било за същите факти, но с правна квалификация по чл.252 от НК. С предприетото изменение на обвинението, цитирано по-горе, се преминава от такова по чл.252 от НК в обвинение по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, при едни и същи факти, които с нищо не са променени в рамките на съдебното производство в сравнение с описаните в обвинителния акт. Просто е дадена друга правна квалификация, но с твърдение, че е налице съществено изменение на обстоятелствената на обвинението, без да се посочи в какво се изразява това изменение. Съображенията на прокурора, с които изменя обвинението по чл.287 от НПК се свеждат до това, че са взети предвид показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства по делото, касаещи всяко от описаните Д.ия в обстоятелствената част на обвинителния акт, обясненията на подсъдимите и заключенията на вещите лица, и се счита, че са налице основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението по отношение и на тримата подсъдими. Всеки от тях е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.252 от НК, което е престъпление против паричната и кредитната система. Подсъдимият К. и по обвинение за престъпление по чл.213а от НК. Подсъдимият Д. К. е с най-много обвинения по делото общо 20 на брой и анализът на доказателствата сочи, че в 12 от тези 20 случая неговите действия описани в обстоятелствената част на обвинителния акт сочат на друго по вид престъпление такова против собствеността, съставомерно според прокуратурата по чл. 211 от НК, а именно измама. Налице са предпоставките на чл.287 от НК и същественото изменение на обстоятелствената част на обвинението следва да доведе до повдигане на ново обвинение за тези 12 пункта от обстоятелствената част на обвинителния акт, като новото обвинение е за по-леко наказуемо престъпление от това по чл.252, ал. 2, за него са предвидени две по вид наказания, които съществуват и за престъплението по чл.252, ал.2 от НК, но наказанието “лишаване от свобода“ е с по-нисък размер.

Същото е и по отношение на подсъдимите Д. К. и Н. Р.. Д. К. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.252 от НК за извършени от него три Д.ия. След събиране на доказателствата от същинската фаза от наказателния процес, може да се направи извод, че той също като Д. К. в 12- те случая, в 3-те за които е предаден на съд, е действал с цел да си набави имотна облага, като е възбудил и поддържал заблуждение в пострадалите лица относно използването на вещите единствено като обезпечение на задълженията и с действията си след това е причинил имотна вреда. Неговото обвинение е по чл.210, ал.1, т.5 от НК за измама, с която е причинена имотна вреда в големи размери.

По същия начин събраните доказателства в съдебната фаза налагат квалифициране и на 6 - те случая, по които е предаден на съд, подсъдимия Н. Р., като те сочат на измамлива цел преследвана от самото начало, възбуждане и заблуждение на пострадалите лица, набавяне на имотна облага и причиняване на вреда в големи размери.

Във връзка с горното изменение на обвинението следва да се посочи, че една от предпоставките за законосъобразно повдигане на ново обвинение по чл. 287, ал. 1 от НПК е в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд да се разкрият нови, допълнителни факти за Д.ието от тези, послужили за база на внесения за разглеждане обвинителен акт. Ако такива факти не са установени, института на "изменение на обвинението" недопустимо би бил използван за коригиране на всякакви грешки, непълноти и неясноти в първоначалното обвинение, по което се развива съдопроизводството и в рамките на което подсъдимият би могъл адекватно да се защитава. И още институтът на изменение на обвинението представлява изключение от типичното развитие на процеса - той е предоставена от закона възможност на прокурора да реагира така, че установените в процеса факти да съответстват в максимална степен на правото, което съдилищата следва да приложат. При това, тази възможност не е безконтролна и следва да бъде упражнявана при стриктно съблюдаване изискванията на чл.287, ал. 1 от НПК - явяващи се процесуална гаранция за това, че обвинението е надлежно повдигнато, а оттам и гаранция за правата на подсъдимия. За да се постигне тази цел с оглед пълноценното упражняване правото на зашита на подсъдимия в процедурата по чл.287, ал. 1 от НПК ясно следва да се отграничат тези нови фактически положения, явяващи се основание за "новото обвинение", тъй като именно срещу тях продължава да се осъществява защитата./арг. Решение № 216 от 12.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 833/2017 г., I н. о., НК/.

Още в Решение № 202 от 8.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 769/2018 г., III н. о., НК се посочва, че прокурорът следва да упражни правомощията си по чл. 287, ал. 1 от НПК само когато в хода на съдебното следствие се установи фактическа обстановка, която не просто се различава в известна степен от описаната в обвинителния акт, но и обуславя наличието на други съставомерни признаци на Д.ието или друга форма на участие на обвиняемия в него, както и на други данни, свързани с прецизиране на точното време и място на извършване на престъплението.

Също така в Решение № 134 от 24.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 316/2015 г., I н. о., НК, се посочва, че за реализиране на правото на защита (чрез обяснения, посочване или изискване на доказателства или чрез други процесуални способи) на подсъдимия следва да бъдат предявени надлежно, по съответния процесуален ред - чрез обвинителния акт или по пътя на чл. 287, ал. 1 НПК, всички обстоятелства, върху които се гради обвинението, които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението от обективна и субективна страна (виж ТР № 61/1977 г. на ОСНК на ВС на РБ, т. 2). От изложеното е видно, че установените нови обстоятелства всякога са свързани с "описаното в обвинителния акт Д.ие", а не с друго, ново, различно от него, каквото е въвеждането на друга форма на изпълнително Д.ие. От друга страна, непредявяването на коментираните обстоятелства, предпоставя невъзможност за подсъдимия да ги съобрази при упражняване на правото си на защита и поради това винаги съставлява съществено нарушение на процесуални правила, от категорията по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.

Още във връзка с изменение на обвинението в Решение № 576 от 9.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2108/2012 г., III н. о., НК се посочва, че „допускането на искане за изменение на обвинението зависи единствено от направата на преценката от страна на съда на това дали на съдебното следствие прокурорът е установил основанията за исканото изменение на обвинението. Във всички случаи обаче обстоятелствата, налагащи изменението на обвинението, трябва да бъдат "установени на съдебното следствие". Този израз на закона изисква установяване на основанието за изменение на обвинението в резултат на събиране на доказателствата в хода на съдебното следствие. При така направеното искане съдът е следвало да прецени неговата допустимост с оглед изискването дали основанията за него са установени на съдебното следствие. Правилен е бил подходът на съда, който, след като е констатирал, че обстоятелствата за това изменение не са установени в хода на следствието в съдебната фаза и в резултат на неговото провеждане, а са съществували още на досъдебното производство, е отказал да допусне същото.“ При съпоставяне на виждането на върховната съдебна инстанция относно основанията за успешно провеждане на процедурата по чл.287 от НПК за изменение на обвинението и мотивите на прокурора за изменение на обвинението се налага извода, че предприетото изменение на обвинението не отговаря на процесуалния закон. На първо място въобще не става ясно кои са установените обстоятелства на съдебното следствие, различни от описаните в обвинителния акт, които обуславят повдигането на ново съвсем различно обвинение. На второ място въобще не става ясно кои са фактите от обвинителния акт в съчетание с установените на съдебното следствие, които изпълват обективната и субективна страна на престъплението по чл.209 от НК. Новото обвинение е съществено различно, като наказателен състав и изисква посочване на съставомерните факти, които обуславят извода за наличие на цел на подсъдимия да набави за себе си, Н. И. Р., Д. Д. К. и Й. Ж. Й. имотна облага. Необходимо е обвинителя да посочи и фактите, които сочат, че подсъдимия е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалите и то с необходимата конкретика.

Още следва да се има предвид, че съгласно т. VIII /относно задълженията да се установяват времето и мястото на всяко Д.ие/ от Тълкувателно решение № 3 от 15.II.1971 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК, тъй като единното продължавано престъпление се състои от няколко единични Д.ия, органите на предварителното производство, прокуратурата и съдът са задължени да установят мястото и времето, когато е извършено всяко Д.ие.

Във връзка с горното е видно, че от обвинението за всяко едно от Д.ията, е отпаднала и дата и/или периода на извършване спрямо съответния пострадал. Прокурорът с изменение на обвинението се е задоволил да посочи спрямо подсъдимия Д. К. един период от четири години и над два месеца и половина/30.10.2007 год. – 18.01.2012 год./ в който се е развило Д.ието, като напълно липсва конкретика за времето на извършване. При така формулираното обвинение излиза, че за всеки един от пострадалите се твърди, че Д.ието е извършено в периода 30.10.2007 год. – 18.01.2012 год. Така подсъдимия нито може да се защити относно времето на извършване, нито може да се защити по въпроса дали е налице продължавано престъпление/за което конкретно се възразява от защитата/, а още по-малко може да се отговори при това положение дали е налице изтекла давност за някои от престъпленията. Тези пропуски не дават възможност и да се прецени ако някое от Д.ията отпада от продължаваното престъпление дали ще е налице квалификацията в особено големи размери и Д.ието да представлява особено тежък случай. Във връзка с последното въобще не е ясно кои са обстоятелствата определящи Д.ието като особено тежък случай. Тази квалификация е неразривно свързана и с приложението на чл.26 от НК и ако някои от инкриминираните Д.ия отпаднат, поради липсата на условията на чл.26 от НК, то тогава и преценката на случая като особено тежък ще е съществено променена. Освен това ако някои от Д.ията отпадат от квалификацията по чл.26 от НК/поради отпадане на признака „непродължителни“ периоди от време/ то няма как да се прецени дали спрямо тях е изтекла и погасителната давност. За да се прецени последната е необходимо да има конкретно обвинение за конкретен период или дата на извършване на Д.ието.

Предвид горното изменение на обвинението първоинстанционния съд е бил поставен пред невъзможност да постанови присъда нито осъдителна нито оправдателна, защото обвинението е напълно неясно, с липса на необходимата конкретика и при пълна липса на твърдени конкретни факти, които да изпълват признаците на състава на престъплението по чл.209 от НК. Това е и причината мотивите на съда по отношение на обвинението спрямо тримата подсъдими да е на практика лишено от мотиви, от които да става ясно кои са фактите, приети за установени и изпълващи състава на престъплението по чл.209 от НК. В мотивите има общо заключение за това, че подсъдимите са възбудили и поддържали заблуждение с цел да набавят за себе си и за другите съучастници, но напълно липсват конкретни мотиви за всеки отделен случай. Не е ясно кои са фактите сочещи за възбуждане и поддържане на заблуждение със съответната цел и няма как съда да ги посочи, защото не са посочени от прокурора.

Гореизложеното обуславя извода, че присъдата следва да бъде отменена изцяло в осъдителната част, включително и по отношение на подсъдимия който не я обжалва на основание чл.335 ал.2 от НПК вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, поради ограничаване правата на подсъдимите и поради липса на мотиви по отношение на обвинението във връзка с чл.209 от НК. РОС е изложил подробни мотиви по отношение на обвинението по чл.252 от НК, но поради промяна в приложението на закона в резултат на цитираното решение на СЕС, въпросът с отговорността на подсъдимия Д. К. по чл.252 от НК също не може да се приеме, че е решен по несъмнен начин. Тъй като обвиненията са за взаимно свързани Д.ия и освен това в съучастие, това налага отмяна изцяло на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Русе от стадия на разпоредителното заседание.

Воден от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК ВТАС