Решение № 1882 от 24.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 7661/2025 г.

Производството е по реда на чл.5, ал.1 и сл. от УБДХ. Съдебното производство е образувано по Акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен спрямо Д. И. С., с ЕГН: •••••••••• за извършено административно нарушение. СРП – редовно призована, не се представлява. Нарушителят Д. С., редовно призован, доведен от служители при 01 РУ – СДВР, се явява лично. Пред съда изразява съжаление за стореното. СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна: Нарушителят Д. И. С. е хххх, с ЕГН: ••••••••••. На 23.05.2025г., около 20: 20ч., в гр. София, на ул., , Аксаков“ пред № 7, нарушителят Д. С. бил употребил солидно количество алкохол, след което и качвайки се на колело, паднал на улицата. Към него се приближил случаен минувач в лицето на ххх, който се опитал да помогне, за да се изправи лицето. Нарушителят С. се държал груба и започнал да го обижда с думите: , , нещастник“ и се опитал да го избута и удари с колелото. Свидетели на случилото се станали инспектор ххх – служители при 01 РУ – СДВР. Двамата се легитимирали пред нарушителя С. и му поискали документи за самоличност, които отказал да предостави, проявявайки към тях физическа и вербална агресия. Деецът започнал да ги обижда с думите, , нещастници“ и, , лайнари“ и няколко пъти направил опит да ги удари с колелото. Това довело до неговото физическо задържане. Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства. В съдебно заседание нарушителят Д. С., признава вината си и изразява съжаление за стореното. Заявява, че към момента на деянието е бил пиян. Неговите обяснения се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – снетите сведения на свидетели – очевидци на деянията на нарушителя. Съобразно изнесените фактически данни несъмнено се установява, че лицето е бил в нетрезво състояние и намирайки се на публично място и е нападнал физически и вербално случайни граждани и полицейски служители. Въз основа на приобщените доказателства съдът намира, че поведението на Д. И. С., покрива признаците на, , дребно хулиганство“ по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ. От обективна страна изпълнителното деяние е представлявало непристойна проява – отправяне на неприлични изрази и опит за физическо посегателство спрямо орган на властта, което представлява хулиганска проява, покриваща признаците на административно нарушение. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като нарушителят е съзнавал, че се намира на обществено място и пред множество хора и въпреки това е предприел действия, уронвайки престижа на полицейски служители. При преценка на индивидуализация на наказанието съдът съобрази причините за извършеното нарушение, като и сравнително високата обществена опасност на деянието и на дееца. Наличието на висока степен на обществена опасност на деянието, чието изпълнение е било спомогнато от употребата на алкохол, както и упоритостта при извършването му, а като смекчаващи такива – изказаното съжаление за стореното. Поради тази причина съдът намира, че на нарушителката следва да бъде наложено по – лекото от алтернативно предвиденото в указана наказание, а именно глоба в размер от 500 лева. Налагането на максимално предвидения в указа размер, обуславя баланса между общественоопасната проява и явната несправедливост при евентуалното задържане на лицето до 15 денонощия. Ето защо така определеното наказание се явява справедливо и в най – пълна степен би постигнало целите по чл.12 ЗАНН. Воден от горното и на основание чл.1, ал.1 т.2 от УБДХ, съдът