Решение № 2099 от 9.12.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 507/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Д.С.П. •••, депозирана чрез • Т.П., против Решение № 369005-30/17.07.2024г. на Директора на ОДМВР - •••, в частта му по т. 2 от същото, с което е отказано изтриване на лични данни по посочени в заявление на оспорващия вх. № •• /20.03.2024 г. заявителски материали. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и се прави искане за отмяната на решението в тази част и постановяване личните данни на жалбоподателя да бъдат изтрити по изброените в жалбата заявителски материали. Претендират се разноски. В с.з. и допълнително представена по делото писмена защита, процесуалният представител на оспорващия поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на решението в оспорената част. Претендират се разноски съобразно представен по делото списък на разноските. Ответникът по жалбата - Директор на ОДМВР-••• в с.з. се представлява от •• Д.П., която поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение на директора на ОДМВР - ••• за правилно и законосъобразно, като при постановяването му са изложени подробни мотиви защо независимо от настъпилата съдебна реабилитация, не следва да се заличават данните на жалбоподателя в регистъра на МВР. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Със Заявление вх. № •• /20.03.2024 г., по описа на ОДМВР - ••• Д.С.П. е поискал да му бъдат заличени личните данни по •• на •••, ••• и ••• и ••. По така направеното искане е образувана преписка, по която от Началник група ОА е изготвена Справка с рег. № 369р-13349/04.07.2024 г. /л. 24/. В справката в хронологичен ред са описани всички факти и обстоятелства, които са установени при проверката, като за целта са изискани справки от РУ-•••, РУ - •••, сектор •• при ОДМВР - •••, РП - •••, ТО ••• при РП - •••, ТО ••• при РП - •••, ОСлО - •••, справка за съдимост от PC – •••, както и справка от документален фонд •• в ••. Установено е, че за Д.С.П. се обработват данни за •• по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, както и се обработват негови лични данни във връзка с •• както следва: • П.р. № •• от ••.••.••••г. по описа на ••• за ••; • и. по •• № •• /••.••.•••• г. по описа на ••• (•••) за ••., • и. по •• № ••/••.••.••••г. по описа на ••• за ••. • и. по •• № ••/••.••.••••г. по описа на ••• (••) за ••. • и. по •• № ••/••.••.•••• г. по Описа на ••• ••) за ••.. • и. по •• № ••/••.••.•••• г. по описа на ••• (••) за ••. • Л. п. като • по •• -••/••.••.•••• г. по описа на ••• за ••. • Н.п.: ••. • Н.п.: ••. • З. на л.: ••. По отношение на п.р. № •• от ••.••.•••• г. във връзка с •• № • /•••• г. по описа на ••, в справката е посочено, че е извършена от структура извън МВР, поради което е извън компетентността на Директора на ОДМВР – ••• да я снеме или да откаже снемането ѝ. В Справката изключително подробно са разгледани и обсъдени посочените по горе ••, във връзка с искането на жалбоподателя да бъдат изтрити личните му данни, обработвани в ••.. В резултат на проверката е установено, че има основание да бъдат изтрити личните данни на заявителя по •• •• ••/••.••.•••• г. на ••• (••) и свързаното с него деяние със • № ••, както и тези по повод •• на ••.••.•••• г. със заповед № 182/11.03.2011 г. на ОДМВР ••• като •• — ••, тъй като са изпълнени условията по чл. 3, т. 3 и т. 5, б. „б“ от Инструкция peг. № 81213-748-20.10.2014 г. По останалите независимо от настъпилата •• е прието, че не е изпълнено нито едно от условията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВВР, нито са налице условията, разписани в чл. 3, т.т. 1-8 от цитираната Инструкция и е предложено да не бъдат изтрити личните данни на оспорващия. С оспореното в настоящото производство Решение № 369005-30/17.07.2024г. на Директора на ОДМВР – •••, относно заявление на оспорващия вх. № •• /20.03.2024г. по описа на ОДМВР – •••, е постановено да бъдат изтрити личните му данни, обработвани в •• във връзка със •• № •• /••.••.••••г. на ••• (••) и свързаното с него деяние със • № •• на основание: чл. 3, т. 5, б. „б“ от Инструкция per. № 8121з- 748/20.10.2014г., както и във връзка със ••. с правно основание: чл. 3, т. 3, б. "б" от Инструкция per. № 81213-748-20.10.2014 г. с решението е отказано да бъдат изтрити лични данни на жалбоподателя П., обработвани в МВР във връзка със •• № •• /••.••.•••• г. на ••• и деяние със • № ••, и свързаните с него ••№ ••/••.••.•••• г. по описа на ••• (••) и деяние със • № ••., както и •• със заповед per. № 177/2000 г на •••. •• № ••/••.••.•••• г. по описа на ОДМВР ••• (СПКП) и деяние със • № ••, по •• № •• /••.••: •••• г. по описа на ОДМВР ••• (СПКП) и деяние със • № ••, както и •• по НОХД № •• /•••• г. по описа на ••• • № •• /•••• г. •• -•• /••.••.•••• г. на ••• и деяние със • № ••, както и по свързаните с горния •• по заповед рег.№ 145/2019 г. на ••• и •• по НОХД № •• /•••• г. по описа на •••, • № ••/•••• г. По делото са приети представените по опис с административната преписка писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения 14-дневен срок /решението е връчено на 19.07.2024 г., а жалбата е депозирана чрез органа на 02.08.2024 г./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата. Той е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 168 АПК, като съгласно ал. 2 на същия текст, при наличие на съответните предпоставки за това, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане в тази посока. Съгласно чл.68, ал.6, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. На съда е служебно известна Заповед № 8121-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 28, ал. 1, чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, във вр. с чл. 12-22 от Регламент ( ЕС ) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., са оправомощени длъжностни лица да разглеждат и да се произнася по постъпили от субектите на данни искания за заличаване на техните данни, сред които в точка 1.6 са директорите и зам. Директорите на Столична дирекция на вътрешните работи и на областните дирекции на МВР. Доколкото се касае за въведени в информационните фондове на МВР от структура на МВР лични данни, то компетентен е ръководителят на структурата – директор на ОД на МВР •••. В случая оспореното решение е издадено от директора на ОД на МВР •••, поради което не е налице основание за отмяна на решението на това основание. Административният акт е издаден в изискуемата писмена форма и е обективиран като решение, съгласно правилото, установено в 22, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи. Решението съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.59, ал.2 АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни. Мотиви се съдържат както в самия акт, така и в изготвената от началник група ОА Справка рег. № 369р-13349/04.07.2024 г., с предложение до Директора на ОД на МВР •••. Не се доказва наличие на порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е издадено при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да обуславят отмяната му. Настоящият съдебен състав счита, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Оспореният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Целта на полицейската регистрация е посочена в нормата чл. 27 от ЗМВР, според която данните от нея се използват само за дейности, свързани със защитата на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Основанията за снемането й са изрично нормативно установени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, както следва: 1. регистрацията да е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Цитираните законови хипотези са напълно идентични с тези по чл. 3, т. т. 1-8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. на МВР, на които за да постанови отказ с оспореното решение, се е позовал административния орган. В случая правилно е отказано изтриване на лични данни по описаните в заявлението заявителски материали, тъй като нито една от посочените по-горе хипотези за заличаване на лични данни от полицейския регистър не е приложима. Лицето ••, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето. Следва да се има предвид обаче, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл.1, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/680 попадат в приложното й поле. Съгласно чл. 4, параграф 1, б. "в" от нея, държавите - членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите - членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, параграф 1, б. "д" от директивата, държавите членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл.4, параграф 1, букви в ) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б ) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Доколкото съгласно чл.633 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета и заличена, респективно ограничена. В случая както в оспореното решение, така и в предшестващата го справка, е извършен необходимия анализ в посочения по - горе смисъл, относно личността на жалбоподателя и осъществените от него престъпни деяния, като са изложени мотиви обосноваващи отказ от заличаване на данни по всеки един от описаните заявителски материали. Изрично е подчертано, че настъпилата реабилитация не се свързва с преценка на други обстоятелства относно личността на дееца. Органът се е позовал на съображение 61 от Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/22 г. на съда на ЕС, съгласно което настъпилата реабилитация не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а е единствено индикация, че субектът на данни представлява по-малък риск. Посочва се още в оспорения акт, че степента на риск на лицето, следва да се отчете като елемент от анализа и преценката относно необходимостта от продължаване съхраняването на личните данни на жалбоподателят П., за извършената му ••, който включва ••.. От справката в •• относно обработваните лични данни на заявителя във връзка с •• е установено, че ••.. Същият ••.. Заявителят ••. ••. Според мотивите за постановения отказ, данните от •• определят •• следва да способства за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1 т. 1-3, 6 и 9 от ЗМВР. В допълнение следва да се посочи, че в случая не се касае за генериране на лични данни в процеса по изграждането на информационни фондове по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗМВР за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информационни и аналитични документи и продукти по реда на Раздел VІ от Глава ІІ на ЗМВР, в който случай тези данни могат да бъдат заличени на основание чл.26, ал.2 от ЗМВР, при наличието на предвидените там предпоставки. Съгласно чл.27 от ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68 от ЗМВР, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Касае се за два различни института на правото с различни цели и последици, като именно поради тази причина заличаването на полицейската регистрация, вкл. и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя предпоставки, като в случая нито една от тях не е налице. Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени с влязла в сила присъда, включително и след реабилитирането им. Именно поради това при упражняване на правомощията по чл.68, ал.6 от ЗМВР администраторът на лични данни действа в условията на обвързана компетентност и въпросът не е предоставен на неговата преценка, за разлика от възможността, предвидена в чл.26, ал.2, предл.1 от ЗМВР, в който случай администраторът заличава личните данни по своя преценка. В този смисъл не е налице прекомерност на засягането на личната сфера на оспорващия, както и на другите лица с полицейска регистрация, доколкото законодателят е предвидил засилена защита на обществения интерес, именно за охрана на който се извършва полицейската регистрация, съответно обработването на лични данни. В контекста на изложеното съдът намира, че не е налице и нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Следва да се подчертае, че правото на общността не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/П. на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления – целта на полицейската регистрация, разписана в чл. 27 от ЗМВР. По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и такива не му се дължат. От страна на ответника не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – ВРАЦА,