Решение № 242 от 7.11.2024 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 460/2024 г.

Производство по реда на 463 от ГПК. Образувано е жалба с вх. № 1893/19.07.2024 г., подадена от С. Х. Ш. – длъжник по изп.д.№ 294/2021 г. на ДСИ при ШРС, действаща чрез назначения й особен представител адв. К. Ш. при ШАК, против разпределение, извършено с протокол за разпределение от 04.07.2024 г. по посоченото изпълнително дело, в частта по т.13 р.ІІ от протокола, с която е определен размер на разноски по чл.53 от ТДТКССГПК на 350 лв. Жалбоподателят сочи в тази част разпределението за неправилно. Излага, че в случая се разпределя сума от 3500лв. Съгласно чл.53, б „в“ от ТДТКССГПК таксата върху събрана сума от 1000 до 10 000лв. е в размер на 100 лв. + 8% за горницата над 1000лв., което е 2500лв.х8% = 200 лв. + 100лв. или е равно на 300лв.. Предвид изложеното моли разпределението да бъде отменено относно определения размер на таксата по т.13 в размер на 350 лв., като същата бъде намалена на 300лв.. В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от първоначалния взискател, както и от присъединените взискатели – ТД на НАП- Шумен и РС гр. Шумен. Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, в които взема становище за неоснователност на жалбата. Излага, че към деня на изготвяне на разпределението задължението е в общ размер на 17422лв. - задължение за издръжка за минало време, такси и разноски, като целият размер на дължимата държавна такса по чл.53 от Тарифата върху цялото задължение е 1239, 20 лв.. При определяне на таксата е взел предвид и събраната сума за публичния изпълнител в размер на 632, 85лв. какъвто е размерът на публичните задължения на НАП. Определил е държавна такса в размер на 350лв. върху вземанията за сумата от 4132, 85лв. Сочи още, че дори да се удържи по-голяма сума при частично плащане, същата ще бъде уравнена при следващи плащания автоматично от деловодната програма, при което таксата при частични плащания да е равна на таксата, изчислена върху събраната сума на цялото задължение, съгласно чл.53, ал.3 от ТДТКССГПК. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима. Производството по изп.д. № 294/2021 г. по описа на СИС при ШРС е образувано първоначално като изп.д.№ 20189300400195 по описа на ЧСИ А.Р. по молба на М. М. А., в качеството й на лице оказващо заместваща грижа по чл.137 СК, при което детето С. Х. Ш. е настанено по съдебен ред с решение по гр.д. № 2978/2016 г. на ШРС, действаща чрез пълномощника си чрез адв. Л. В. при ШАК. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 07.02.2018 г. издаден по гр.д. № 2546/2017 г. на ШРС, с който е осъдена на основание чл.149 СК С. Х. Ш. да заплати на малолетното си дете И. Т. М., чрез М. М. А., издръжка в общ размер на 1320 лв. представляваща ежемесечна издръжка по 120лв. считано от 23.08.2016 г. до 23.08.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 23.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. На основание чл.143, ал.3 във вр. с ал.1 СК е осъдена С. Х. Ш. да заплаща на малолетното си дете И. Т. М. месечна издръжка в размер на 120 лв., чрез М. М. А., платима до 10-то число на текущия месец, считано от 23.08.2017 г. – датата на завеждане на исковата молба до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на вземането до окончателното изплащане. По реда предвиден в чл.458 от ГПК е присъединена държавата, чрез НАП, като взискател за дължимите й от длъжника публични вземания в размер на 715, 12лв. На 07.03.2018 г. на длъжника е връчена поканата за доброволно изпълнение, чрез отказ на лицето да я получи. С молба от С. Ш. е представен изпълнителен лист от 25.08.2022 г. по гр.д. № 170/2022 г. на ШРС, с който е изменен размера на дължимата издръжка на малолетното дете И. Т. М. от родителя Т. М. Ш. от 150лв. на 200 лв. считано от 26.01.2022г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено плащан, както и е изменен размерът на дължимата от С. Х. Ш. на малолетното дете И. месечна издръжка от 120 лв. на 250 лв., считано от 26.01.2022 г. до настъпване на законни предпоставки за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно плащане. Покана за доброволно изпълнение е връчена на С. Ш. по реда на чл.47 ГПК /чрез залепване на уведомление на 17.10.2022г./. ПДИ до Т. Ш. е връчено на 02.12.2022г.. По делото е представено извлечение от сметка на М. А. за платена сума в размер на 2400лв. от Т. Ш. за издръжка на детето И.. Видно от констативен протокол на ДСИ от 09.02.2023 г. издръжка в размер на 90 лв. дължима от С. Ш. е била изплащана от община Шумен по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с ПМС № 167/17.06.2011г.. В този смисъл е и служебна бележка, издадена от община Шумен/л.159/, съгласно която е изплатена издръжка на детето Себила в размер на 500лв. за периода 27.03.- 08.08.2023г.. Предвид това и общината е била присъединена като взискател за сочената сума. С писмо от 18.09.2023г. до кмета на община Шумен по разпореждане на ДСИ е спряно изплащането на издръжката от общината, тъй като в хода на изпълнителното производство е констатирано, че длъжникът С. Ш. е придобила 1/9 ид.ч. от имот получен по наследство от майка й Х.Х. По молба на взискателя върху този имот, находящ се в с........, ул...... № 1, общ......, обл. Шумен, е наложена възбрана, извършен е опис и имотът е изнесен на публична продан. Видно от протокол от 13.05.2024 г. за купувач на имота е обявен Х.А.Х. за сумата от 3500лв.. Изготвено е постановление за възлагане. Постъпилата от продажбата на имота сума в размер на 3500лв. е предмет на атакуваното с настоящата жалба разпределение. Междувременно, с постановление от 01.02.2024 г. на основание чл.430 вр. с чл. 47, ал.6 ГПК ДСИ е постановил на лицето С. Х. Ш., в качеството й на длъжник по изпълнителното дело да се назначи особен представител. Въз основа на писмо от ШАК и постановление на ДСИ от 07.02.2024 г. за особен представител на длъжника е назначена адв. К. Ш. при ШАК. С разпределение от 04.07.2024 г., предявено на 17.07.2024 г. ДСИ е разпределил постъпилата от публичната продан сума в размер на 3500 лв., както следва: В р. І е посочена сумата подлежаща на разпределение – 3500 лв. р. ІІ разноски на основание чл.136, т.1 ЗЗД възлизащи на общо на 1911, 50лв., подробно описани по пера в 15 пункта, от които в по т.13 – ДТ по чл.53 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - 350 лв. р. ІІІ – остатък за разпределяне в размер на 1588, 50лв. На основание чл.136, т.2 ЗЗД- дължим неплатен данък за имота – няма, съгласно удостоверение на Община..... от 12.06.2024 г.; р. ІV – Вземания на държавата срещу длъжника освен за глоби на основание чл.136, т.6 ЗЗД- в размер на 632, 85лв. съгласно удостоверение на НАП от 06.06.2024 г. Остатък за разпределяне след приспадане на сумите по чл.136 ЗЗД – 955, 65лв. р. V – вземания на присъединен взискател по изп.д.№ 532/2022 г., по което е наложена предходна възбрана върху имота в полза на ШРС за вземане за държавни такси по изп.л. 319/12.02.2018г. на ШРС и държавни такси по съдебното изпълнение в общ размер на 370, 80лв., която да се преведе по изп.д. № 532/2022г. по описа на ДСИ при ШРС. р. VІ – Остатък за разпределяне, след приспадане на сумите по т.V – 584, 85лв. за издръжка, които да се преведат след посочване на банкова сметка от лицето осъществяващо заместваща грижа на осн. чл.137 СК М. М. А.. Въз основа на така описаната фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи. Съгласно нормата на чл.462, ал.2 ГПК разпределението може да бъде обжалвано в тридневен срок от неговото предявяване. С настоящата жалба се атакува разпределението в частта му по р. ІІ, т.13 досежно определената ДТ по чл.53 ТДТКССГПК в размер на 350 лв., която жалбоподателя прави искане да бъде намалена на 300 лв.. Съгласно приетото по т.1 ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС при проверка по реда на чл.463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. С оглед изпълнение на това задължение, съдът констатира, че в случая в обжалваното разпределение не е взела участие държавата-явяваща се присъединен взискател/представлявана от министъра на финнасите/ за заплатената от нея, чрез общината, издръжка. Съгласно разпоредбите на чл. 152, ал. 7 СК и чл. 14, ал. 1 от НОРИДПИ, държавата е присъединен по право взискател за частното държавно вземане за заплатената от нея, чрез общината, издръжка по образуваното изпълнително дело. В хода на производството, за това вземане неправилно е била присъединена община Шумен, но не и държавата/като нито общината, нито държавата са участвали в разпределението/. Съгласно постановките на горепосоченото тълкувателно решение, в случаите, когато невключеният в разпределението присъединен по право взискател не е подал жалба срещу разпределението, съдът служебно връща делото на съдебния изпълнител за ново разпределение с цел обезпечаване на участието на страната в процеса. Предвид това и само на това основание обжалваното разпределение следва да бъде отменено и делото върнато на съдебния изпълнител за ново разпределение. Само за прецизност следва да се отбележи, че в случая и в самото разпределение липсва посочване на всеки от взискателите с конкретно отразяване размера и вида на вземането му, което прави невъзможно определяне на следващата се по чл.53, ал.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса. Липсват такива данни и към момента на изготвяне на разпределението. Съгласно т.2 от ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, когато липсва достатъчна конкретизация на вземанията, включени в разпределението, съдът, след отмяната му, връща делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение. Водим от горното, съдът