Решение № 102 от 14.5.2008 г. на Административен съд - Силистра по дело № 60/2008 г.

Производството е образувано по касационна жалба на “БРАТЯ НИКО-ЛОВИ”ООД гр.Силистра, с искане да бъде отменено оспореното решение на СРС, а при разглеждане на спора по същество, да бъде отменено и процесното на-казателно постановление, като незаконосъобразно.Касаторът развива допълни-телно довод за приложимост в случая на нормата на чл.17 ЗАНН, тъй като счита, че наказуемата административна простъпка е една и за нея той е наказан с вляз-ло в сила съдебно решение.Нарушението, според него, представлява изнасяне от митнически склад на 90 автомобила /описани в Протокол за извършена проверка от 03.05.07г./, вкл. процесния, което изключва повторната му и всяка последваща отговорност за същото нарушение, както неправилно бил приел АНО, че с откло-няването от митнически надзор на всеки автомобил поотделно се е осъществявал фактическия състав на митническото нарушение по чл.101 Регламент №2913/ 1992г., във връзка с чл.107 от Закона за митниците. Ответникът по касация - МИТНИЦА гр.Силистра, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение на СРС е законосъобразно постановено, при пра-вилно приложение на материалния закон и след стриктно спазване на админи-стративно-наказателната процедура, установена със закон. Намира, че не е при-ложим чл.17 ЗАНН, тъй като с отклоняването от митнически надзор на всеки един автомобил поотделно, касаторът е осъществявал вмененото му във вина ад-министративно нарушение, защото всеки е поставен самостоятелно под режим митническо складиране; за всеки един от тях е издаден отделен единен админи-стративен документ и следователно – с отклоняването на който и да е от автомо-билите, е консумиран състава на чл.107 ЗМ, възпроизвеждащ буквално текста на чл.101 Регламент №2913/1992г. Ето защо, моли да бъде оставено в сила първо-инстанционното съдебно решение. Представителят на Окръжна прокуратура счита, че обжалваното решение на СРС е правилно, а жалбата неоснователна. Дава заключение за неговото пот-върждаване. Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказа-телствата по делото и становищата на страните, прие за установено от фактичес-ка и правна страна следното: Като касационни основания са заявени и поддър-жани пред настоящата инстанция: неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения още от административно на-казващия орган, които не са обсъдени и следователно, преповторени от съда /чл.63 ал.І ЗАНН във връзка с чл.348 ал.І т.1 и т.2 от НПК/. Твърдението за неправилно приложение на материалния закон от районния съд, при безспорна фактическа обстановка, изрично призната и с настоящата ка-сационна жалба, не може да намери опора в приложимия Закон за митниците. Установено е, че дружеството касатор е отклонило от митнически надзор процес-ния употребяван лек автомобил марка “Фолксваген”, модел Голф, поставен под режим митническо складиране с ЕАД № 4400/7-305/02.11.2006 г., тъй като същият не е намерен към момента на извършената проверка /03.05.07г./ на територията на митническия склад, описана в Разрешение № BG4999/71/000077 от 25.10.04г., издадено от РМД гр.Русе. Горното изчерпва елементите от фактическия състав на нарушението по чл.107 т.1 ЗМ, напълно възпроизвеждащ разпоредбата на чл.101 б.”а” от Регламент №2913/92г., което е плод на синхронизирането на националното законодателство с това на Европейската общност. Касаторът счита обаче, че административно-наказателното производство е силно опорочено, тъй като липсват съществени реквизити на оспореното НП по смисъла на чл.57 ал.І т.5 и т.6 ЗАНН, което би следвало да обоснове неговата отмяна от съда, за което СРС не бил изложил никакви съображения в обжалваното решение. Това възра-жение е неоснователно. Относно твърдението за нарушение на чл.57 ал.І т.6 ЗАНН: Макар и нарушената законова разпоредба да е общо посочена от АНО- чл.101 Регламент №2913/92г., а тя съдържа три отделни хипотези на задължения за складодържателя, очевидно не са били смутени правата на жалбоподателя и в частност, правото му на адекватна защита срещу ясно и конкретно администра-тивно-наказателно обвинение.Това е така, защото в обстоятелствената част на на-казателното постановление е посочено, че е извършено следното изпълнително деяние: “отклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съх-раняване в митнически склад”, което кореспондира напълно /буквално/ със за-дължението от чл.101 Регламент №2913/92г. по б.”а”, а именно: “Складодържа-телят е длъжен: а/ да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митнически склад…” Ето защо, настоящият със-тав на АС гр.Силистра приема, че общото позоваване на разпоредбата на чл.101 Регламент №2913/92г. не е от категорията на съществените процесуални нару-шения, тъй като обективно не е могло да затрудни защитата на касатора. Несъстоятелен е и доводът, че нарушението по т.5 на чл.57 ал.І ЗАНН е такова, че изначално компрометира възможността както за АНО, така и за съда, да проследят изтичането на абсолютните давностни срокове за ангажиране на административно-наказателната отговорност на санкционираното лице. Кратки-ят срок по чл.34 ал.І пр.”второ” ЗАНН се свързва с установяване на нарушението и откриване на извършителя му, които обстоятелства правилно СРС е приел, че са настъпили на датата на проверката - 03.05.2007г. Действително двегодишната погасителна давност законът свързва с момента на извършване на митническото нарушение, който не е изрично посочен в оспореното НП, но видно от приложе-ните писмени доказателства, процесният /отклонен от митнически надзор/ авто-мобил е внесен на територията на България на 02.11.06г. /л.11/, след което е поставен под режим митническо складиране с ЕАД № 4400/7-305/02.11.06г. Следователно, обективно задължението за касатора, като складодържател, е възникнало след 02.11.06г. и към момента на установяване на нарушението, са изтекли по-малко от 6 месеца.Ето защо, няма как коментираното в жалбата нарушение на чл.57 ал.І т.5 ЗАНН да се отрази на валидното ангажиране на административно-наказателната му отговорност.Крайният решаващ извод на СРС по този въпрос е напълно съответен на горните съображения и по съществото си правилен, а неиз-лагането на нарочни мотиви в тази насока, не го опорочава. В касационната жалба се изтъква още, че при решаване на делото от СРС не е съобразено представено и прието писмено доказателство, от значение за спора, а именно Решение №У-44-16-0043/02/01.03.05г. на Директора на РМД гр.Русе, с което е променено предходно такова №BG 4999/71/000077, с идентификационен №С/4999/0065 за откриване и управление на митнически склад тип “С”, в частта му по клетка 19 /от одобрен образец/, като е увеличена площта на митническия склад на титуляра на първоначалното разрешение. Това е довело, според жалбо-подателя, до неправилна преценка на въведено в процеса пред СРС възражение, че отклоненият от митническия режим автомобил се е намирал в непосредствена близост до оградения склад в старите му размери и означава, че физически е бил на територията на одобрения с по-голяма площ митнически склад.Оттук извлича довод за липса изобщо на нарушение, поради отсъствие на обективен елемент от фактическия му състав, а именно автомобилът да не се е намирал в митническия склад при съответния режим. С процесното решение, обаче органът е определил условията, при които митническият склад се открива и управлява /чл.106 ал.ІІ, изр.2 ЗМ/, като изрично е предписал неговото ограждане в новата, по-голяма те-ритория /л.29/.След като касаторът не е изпълнил това поставено условие в продължение на повече от 2 календарни години, то очевидно не може да извлича благоприятни последици за себе си. Безспорно е, че автомобилът не се е намирал в пределите на оградената площ, представляваща митнически склад по смисъла на чл.105 ЗМ и явно е правилна преценката, че е налице отклоняване на стока от митнически надзор по време на нейното съхраняване в склада. Ето защо, дори и да беше обсъдил въпросното доказателство СРС изрично и обстойно, то тази му дейност не би могла да повлияе по никакъв начин на крайния решаващ извод, който се споделя изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно е и възражението, че СРС не е преценил правилно обстоя-телството, произтичащо според касатора от коментираното по-горе Решение №У-44-16-0043/02/01.03.05г. на Директора на РМД гр.Русе, че с него не само е увели-чена площта на митническия склад, а още е променен и типа му от склад “С” в частен склад тип “Е”.Последното означава, съобразно нормата на чл.335 ал.ІІ т.2 ППЗМ, че при този тип складово съоръжение прилагането на митническия режим не изисква задължително складиране на стоките на мястото, одобрено като мит-нически склад, което прави изцяло несъставомерно процесното деяние. От пред-ставеното пред АС гр.Силистра писмо вх.№44-03-0052/21.04.08г. на Директора на РМД гр.Русе /л.18/ се установява, че компетентният митнически орган не е из-давал разрешение на никого, вкл. и на жалбоподателя, разрешение за откриване и управление на митнически склад тип “Е”.Доколкото обаче това писмо удостове-рява благоприятни за страната, от която изхожда, факти се налага преценка на възражението, с оглед останалите доказателства по делото и действащото право в тази област. Първоначалното разрешение /л.25-л.26/ не е спорно, че е издадено за митнически склад тип “С”, т.е. ангажиращ отговорността на складодържателя за реализирането на митническия режим по отношение на складираните стоки. В допълнителен лист /л.28/ в кл.18, изрично е изписан идентификационния номер на съоръжението “С”, а в описанието в кл.19 – неговото конкретно местонахож-дение, площ и други условия–оградена, асфалтирана, открита площадка.От Реше-нието на Директора на РМД гр.Русе от 01.03.05г. не следва извод за промяна на типа на склада от “С” в “Е” и това е повече от очевидно. Най-същественото по този повод е разписаното в чл.334а ал.І ППЗМ, според която разпоредба - разре-шенията за митнически склад тип “А” и тип “С” се издават от Регионалната митническа дирекция, а за митнически склад тип “В”, “D” и “Е”– от Централ-ното митническо управление. Същата законодателна логика е закрепена и в нормата на чл.330 т.1, във връзка с чл.329 ал.І ППЗМ. Следователно, дори и да се приеме, че отбелязването в кл.19 на образеца се свързва с промяна на типа на митническия склад от “С” на “Е”, а не само с увеличаване на неговата площ, то очевидно това “разрешение” е издадено от некомпетентен орган, което го прави нищожно и като такова то не може да бъде свързано с никакви правни последици, а още по-малко да обвърже решаващия съд с някакви изводи.Обобща-вайки гореизложеното, настоящият състав приема, че не е допуснато никакво изменение в типа частен митнически склад и като такъв от тип “С”, той е анга-жирал изцяло сферата на складодържателя със задълженията по чл.107 ЗМ, по силата на нормативното изключване на облекчения режим за склад тип “Е”и “D” с разпоредбата на чл.335 ал.ІІ т.3 ППЗМ. Ето защо, обсъденото възражение на касатора, като неоснователно не е годно и да преодолее предвидената в чл.238 ал.І ЗМ административно-наказателна отговорност на складодържателя. Не може да бъде споделена и настоятелно поддържаната теза от жалбопо-дателя, както в касационната му жалба, така и в допълнителни писмени бележки по делото, че отклоняването на 90 броя автомобили от митнически надзор пред-ставлява по своята правна същност едно административно нарушение и в проти-воречие с материалната норма на чл.17 ЗАНН, незаконосъобразно са съставени 90 НП и 90 пъти е ангажирана неговата отговорност. Поддържа се довод, че признаците на адм.нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН, колкото и пъти да са осъществени /проявени/ в правни мир, щом изчерпват състава на едно наруше-ние, визирано в една и съща законова норма, представляват едно адм.нарушение, без значение на неговия предмет, брой на стоките и др. Не предмета на наруше-нието го квалифицира като такова, а нарушаването на законовата разпоредба, според касатора. Последното, макар и принципно вярно, е превратно тълкувано, с оглед целта на възражението и не се намира във връзка нито със специалния ЗМ, нито с общия ЗАНН. Това е така, защото всеки автомобил поотделно е пос-тавен под конкретен митнически режим с нарочен, отделен ЕАД. Ето защо и всеки от тях, при отклонение от митническия надзор, е годен предмет на самосто-ятелно адм.нарушение.Същественото в случая е това, че без да се интересуваме от начина, по който 90-те автомобила са били изведени от територията на митни-ческия склад–дали еднократно с голям автовоз, или един по един, всеки управля-ван автономно, то със сигурност сме изправени пред реална съвкупност от адми-нистративни нарушения по смисъла на чл.18 ЗАНН. Ето защо, при реализирането на административнонаказателната отговорност, в настоящия случай е достатъчно установяването на забраненото от закона състояние към конкретната дата за всеки отделен автомобил, тъй като с изнасянето му от митническия склад е осъ-ществено в пълнота отделно наказуемо самостоятелно деяние. За разлика, обаче, от НК в случая ЗАНН не допуска кумулиране на наказанията при реална съв-купност на деянията, което абсолютно законосъобразно е наложило издаването на 90 отделни акта за установяване на административни нарушения и последва-лите ги 90 НП, едно от които е предмет на настоящи съдебен контрол. Обобщавайки изложеното до тук, Административният съд гр.Силистра, действащ като касационна инстанция по спора, намира за неоснователна каса-ционната жалба на “БРАТЯ НИКОЛОВИ”ООД гр.Силистра, а оспореното първо инстанционно съдебно решение за правилно и съответно на приложимия закон. Водим от горните съображения, АС гр.Силистра