Решение № 2067 от 23.11.2021 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6788/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-007696, издадено от началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на Г. ИЛ. Д. е наложена глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По конкретно се сочи, че: -деецът бил наказан два пъти за едно и също нещо; -случаят бил маловажен. Претендират се разноски. Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че НП е връчено на 04.10.2021г. Чисто формално жалбата е заведена в сектор пътна полиция на дата 12.10.2021г. и от външна страна изглежда, че срокът за обжалване е пропуснат. По делото е приложена обаче товарителница, от която е видно, че жалбата е подадена чрез пощенски оператор Speedy на дата 11.10.2021г. Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата или друг куриерски оператор. От изложеното следва, че 7-дневния срок по смисъла на чл. 59 ЗАНН не е пропуснат. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения: ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Г. ИЛ. Д. е правоспособен водач на МПС, но същевременно е и системен нарушител на правилата на ЗДвП. Към дата 30.07.2020г. същият вече бил наказван по административен ред с 9 влезли в сила НП и 10 влезли в сила ЕФ. Общият размер на незаплатените административни глоби по описаните санкционни актове към дата 30.07.2020г. възлизал на 1080 лева. Посоченото станало причина на 30.07.2020г. спрямо жалбоподателя да бъде издадена ЗППАМ № 20-1030-002054 за временно спиране от движение на собственото му МПС Фиат Пунто с рег.№ ••••••• до заплащане на дължимата глоба. Издадена била и ЗППАМ № 20-1030-002052, с която временно било иззето свидетелството му за управление до заплащане на дължимата глоба. Съставен бил и АУАН бл. № 510394. Посочените АУАН и ЗППАМ не подействали предупредително и превъзпитателно върху Г.Д., който не само, че не заплатил дължимите глоби, но и упорито продължил да управлява спряното от движение МПС и то въпреки че не притежавал валидно СУМПС (което му било иззето по административен ред). В тази връзка на 23.08.2020г. на Г.Д. бил съставен нов АУАН бл. № 877242 за извършени в условията на съвкупност 3 нарушения на ЗДвП: управление на МПС, след като е лишен от това право по административен ред; управление на МПС под въздействието на алкохол -0, 66 промила; управление на МПС, което спряно от движение. По повод на този АУАН в последствие на 02.09.2020г. било издадено НП 20-0333-000976, влязло в сила на 22.12.2020г. Във връзка с АУАН бл. № 877242 още на същата дата- 23.08.2020г. била издадена ЗППАМ № 20-0333-000181, по силата на която регистрацията на собственото на нарушителя МПС- Фиат Пунто с рег.№ ••••••• била прекратена за срок от 180 дни. ЗППАМ била връчена на 13.12.2020г., влязла в сила като необжалвана и на дата 07.01.2021г. била отразена като влязла в сила в системата на МВР. Още на същата дата- 23.08.2020г., на място и то в присъствието на нарушителя, контролните органи със съставянето на АУАН бл. № 877242 свалили и иззели регистрационните табели на МПС Фиат Пунто с рег.№ •••••••. По силата на: - прекратената със ЗППАМ № 20-0333-000181 регистрация и -на свалените в негово присъствие регистрационни табели жалбоподателят нямал право да управлява собственото му МПС Фиат Пунто по пътищата отворени за обществено ползване, но това обстоятелство не го възпряло да продължи да извършва нарушения на ЗДвП. Така на 25.08.2020г., около 14 часа, жалбоподателят управлявал посоченото МПС в село Златитрап, по ул.25-та до № 77, на път за село Първенец, където да го предаде за скрап. Жалбоподателят бил установен и спрян по надлежния ред от органите на МВР като му бил съставен още на същия ден АУАН бл.№ 622397 за извършени в условията на съвкупност 3 нови нарушения на ЗДвП: 1/ управление на МПС след като е лишен от това право по административен ред; 2/ управление на МПС, което е спряно от движение; 3/ управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /с прекратена регистрация/. За първите две нарушения било издадено НП № 20-0333- 0012116/20.10.2020г., влязло в сила на 29.12.2020г., глобите по което били заплатени на 28.05.2021г. За нарушението по пункт 3 с НП № 20-0333-0012116/20.10.2020г., не била наложена санкция, а преписката била изпратена на прокурора за преценка за наличие на престъпление от общ характер. Образувано било ДП 264/2020г. по описа на РУ-Стамболийски, което приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.05.2021г., с което наблюдаващият прокурор приел, че извършеното с оглед степента му на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 345, ал.2 НК и върнал преписката на наказващия орган за реализиране административно-наказателната отговорност на дееца. По този повод на 10.08.2021г. било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 21-1030-007696. Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността във основа на приложените по делото писмени доказателства, както следва: -приложени по административната преписка, изпратени с жалбата; -приложени по прокурорска преписка № 8959/2020г. изискана по служебна инициатива на съда; -изискани по служебна инициатива на съда от въззиваемата страна и докладвани в открито съдебно заседание от 19.11.2021г.; -представени от жалбоподателя в съдебно заседание. Посочените доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и взаимно подкрепящи се, поради което изцяло се кредитират от съда. Освен това посочената фактическа обстановка не се и оспорва от жалбоподателя. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Компетентността на наказващия орган не е оспорена, а и се установява от приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.08.2018г. изменена и допълнена със заповед № 8121з-825/19.07.2019г. Следва да се отбележи и че НП е издадено на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, в който случай наличието или отсъствието на издаден АУАН, компетентността на актосъставителя и евентуалното съдържание на АУАН или пороци в съдържанието му са изцяло неотносими към преценката за законосъобразност на издаденото НП. Така Решение № 1811 от 12.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2028 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1108 от 23.06.2017 г. по н. д. № 1319 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. В процесния случай, както вече се посочи при доказателствения анализ се установява, че АУАН бл.№ 622397 е издаден в момента на установяване на нарушението и още преди образуване на досъдебното производство. Предвид данните за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК изцяло законосъобразно наказващия орган не е наказал дееца с НП № 20-0333- 0012116/20.10.2020г относно нарушението по пункт 3 от АУАН и в тази част е изпратил преписката на прокурора. След връщането на преписката от прокурора изцяло законосъобразно (предвид цитираната вече съдебна практика) наказващия орган е издал процесното НП на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, без да се издава нов АУАН или без да обвързва НП с първоначално издадения АУАН. За процесуалната законосъобразност на НП в този случай от значение е, - е спазен шестмесечния срок считано от прекратяване на досъдебното производство, като в случая НП е издадено 3 месеца след издаване на постановлението на прокурора за прекратяване на ДП - в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми, което в максимална степен гарантира правото на защита на нарушителя. За пълнота на изложението следва да се посочи, че първоначално издадения АУАН, представлява нещо в повече, което контролните органи са извършили (макар да не са били длъжни) и по никакъв начин не може да бъде основание за приемане, че процедурата е нарушена, още повече, че сам наказващия орган по никакъв начин не е обвързал действието на НП с него, а точно обратното- изрично е отбелязал, че НП се издава на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН. Така Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН. При правилно установени факти, правилно е приложен и материалния закон. Съгласно чл. 140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От друга страна според приложената като санкционна разпоредба на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Надлежния ред за регистрация на МПС е очертан в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, като следва да се отбележи, че за разлика от редица други случаи, при които НП са били отменяни на процесуално основание, в процесното НП се съдържа изрично позоваване на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., тоест в максимална степен е охранено правото на жалбоподателя да разбере правните рамки на повдигнатото му административно обвинение. От систематичното тълкуване на разпоредбите на глава Втора и Трета от Наредбата следва, че дадено МПС няма да е регистрирано по надлежния ред, ако: -за него изобщо не е извършена регистрация по реда на наредбата; - или МПС е било надлежно регистрирано, но регистрацията му е прекратена на валидно правно основание; -МПС е било надлежно регистрирано, но срокът на регистрацията е изтекъл (при временна или транзитна регистрация). В случая приложима е втората хипотеза, доколкото от доказателствата по делото се установи наличието на предпоставките на чл. 143, ал.11 ЗДвП ( на която наказващия орган отново изрично се е позовал в НП), а именно прекратяване на регистрацията на процесния автомобил по силата на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а ЗДвП, наложена със ЗППАМ № 20-0333-000181 от дата 23.08.2020г. В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 172, ал.6 ЗДвП изрично по законодателен ред е допуснато незабавно изпълнение на ПАМ издавани по ЗДвП, като евентуално подадени жалби срещу тях не спират изпълнението на ПАМ. От гореизложеното следва, че процесната ПАМ, изразяваща се прекратяване на регистрацията на МПС- Фиат Пунто, е произвела действие още от 23.08.2020г., когато е приложена по надлежния ред чрез оформянето й в писмен акт от същата дата и чрез сваляне и изземване на регистрационните табели на лек автомобил Фиат Пунто. Че идеята на законодателя при ПАМ, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на МПС е тя да произвежда действие незабавно, е кристално видно от разпоредбата на чл. 172, ал.7 ЗДвП уреждаща гратисен срок от 12 часа след извършване на нарушението за транспортиране на МПС до най-близкото населено място. Ако ПАМ нямаше незабавно действие и прекратяването на регистрацията и забраната за управление на това МПС настъпваха едва след влизането на ПАМ в сила, то уреждането по законодателен ред на този гратисен срок не би било нужно. На същия извод води и дадената в т.18 от ДР на ЗДвП и т.4 от ДР на Наредба I-45 легална дефиниция, според която "Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Предвид текста на процесната ПАМ, допуснатото с чл. 172, ал.6 ЗДвП предварително изпълнение и свалянето още веднага, на място, на регистрационните табели е видно, че именно още от този момент спрямо нарушителя е оттеглено „разрешението“ да управлява собственото си МПС по улиците, отворени за обществено ползване, тоест регистрацията му се счита за прекратена. В случая ролята на предвидената възможност за обжалване на ПАМ е, че при нейното отменяне по надлежния ред от административния съд, с обратна сила би отпаднала противоправността на поведението, извършено в срока на нейното предварително изпълнение. В случая при наличие на данни, че процесната ЗППАМ № 20-0333-000181 е влязла в сила като необжалвана, този въпрос изобщо не се поставя. От гореизложеното следва, че извършеното от нарушителя е съставомерно от обективна страна по чл. 140, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 175, ал.3 ЗДвП. Всъщност относно това обстоятелство (а именно извършване на нарушението) жалбоподателят и не спори. Извършеното административно нарушение е съставомерно и от субективна страна, предвид установеното от доказателствата по делото, че регистрационните табели на процесния автомобил са били свалени като ПАМ два дни по-рано от контролните органи и то в негово присъствие, поради което той е бил напълно наясно с прекратената регистрация на МПС и забраната да го управлява, в който изричен смисъл са и направените от него признания в хода на досъдебното производство. Наложената санкция е в рамките на законоустановения минимум, поради което поради липса на възможност за влошаване на положението на жалбоподателя чрез нейното увеличаване по нататъшен коментар досежно конкретния й размер не се дължи. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително се установява, че преди издаване на процесното НП, жалбоподателят на два пъти е лишаван от право да управлява МПС по административен ред с два проя ПАМ за изземване на СУМПС. Посоченото обаче не го превръща е неправоспособен водач и не съставлява пречка за налагане на последващи наказания лишаване от права. В този изричен смисъл-т.6 от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 30.XII.1980 г. по н. д. № 56/80 г., ОСНК, както и Решение № 204 от 28.06.2012 г. по нак. д. № 518/2012 г. на Върховен касационен съд. В същия смисъл и Решение № 288 от 14.07.2011 г. по нак. д. № 1583/2011 г. на Върховен касационен съд, в което изрично е посочено, че изземването на СУМПС по административен ред (без деецът да е загубил всичките си контролни точки) не го превръща в неправоспособен водач и за него е приложимо наказанието лишаване от правоуправление. В този смисъл, като е наложил наказание лишаване от правоуправление с процесното НП, наказващият орган законосъобразно е приложил материалния закон. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори ПАМ да нямаха незабавно изпълнение и действието им да се пораждаше едва с влизането им в сила, то деянието на жалбоподателя отново би било съставомерно по чл. 175, ал.3, вр. чл. 140, ал.1 ЗДвП, но във втората алтернатива на очертания административен състав, а именно управление на МПС, което е регистрирано, но без регистрационни табели. В този случай НП отново би подлежало на потвърждаване предвид правомощията на районния съд, разкрити в ТР 8/2021 на ВАС да преквалифицира деянието в същото еднакво или по-леко наказуемо нарушение. Още повече, че в този случай преквалификация не би била необходима, доколкото както нарушената (чл. 140, ал.1 ЗДвП), така и санкционната (чл. 175, ал.3 ЗДвП) норми биха останали същите, като промяната би касаела само конкретното предложение на чл. 175, ал.3 ЗДвП. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Според трайната съдебна практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно за правната квалификация на нарушението са изцяло ирелевантни подразделения от по-нисък разред. Така изрично Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2004 г., Решение №23/08.05.2020 по дело №61/2020 на ВКС, Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по н. д. № 1782/2014 г. на Административен съд – Пловдив. В процесния случай, обаче вече се обоснова, че ПАМ имат предварително изпълнение, поради което този въпрос за преквалификация изобщо не се поставя. ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЗА НАКАЗВАНЕ НА ДЕЕЦА ДВА ПЪТИ ЗА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО. Тези възражения не държат сметка за обстоятелството, че деецът е извършил в изключително кратък срок (през два дни, но при съвсем различна обстановка и със съвсем различни деяния) идентични нарушения на ЗДвП, които по всяка вероятност са създали у него усещането, че бива наказван два пъти за едно и също нещо, докато всъщност наказанието е за нарушения с една и съща правна квалификация, извършени през няколко дни. При изложението на релевантните по делото факти вече се посочи, че на деецът в рамките на два дни са издадени два самостоятелни АУАН (по които са издадени отделни НП). АУАН бл. № 877242 обаче касае нарушения допуснати на 23.08.2020г., а АУАН бл.№ 622397 е относно нарушения допуснати на 25.08.2020г. Действително и на двата дни жалбоподателят е допуснал нарушения на чл. 150А ЗДвП и чл. 5, ал.3, т.2 ЗДвП. Доколкото обаче се касае за отделни деяния, извършени в отделни дни не може да става и дума за нарушаване на принципа не бис ин идем. Още повече, че тези наказания нямат абсолютно нищо общо с нарушението по чл. 140 ЗДвП, което е предмет на обжалваното НП. Всъщност допускането на идентични нарушения на ЗДвП през кратък период от време може да се тълкува само като една индиция за завишената лична степен на дееца като водача на МПС. Неоснователно е възражението, че деецът вече с НП 20-0333-001216 бил наказан за извършеното на 25.08.2020г. нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, за което бил санкциониран и с обжалваното НП. От справката за нарушител водач е видно, че с НП 20-0333-001216 на жалбоподателя за допуснатото на 25.08.2020г. нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП е наложена санкция „0 лева“, като изрично е отбелязано, че деянието представлява престъпление по чл. 345, ал.2 НК и за него е образувано ДП 264/2020 по описа на РУ-Стамболийски. Действително формулировката, че на основание чл. 345, ал.2 НК за нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП се налага наказание „0“ лева не е съвсем прецизна, но от нея по достатъчно ясен начин се извлича волята на наказващия орган да не наказва нарушителя по административен ред ( и административното производство образувано по АУАН бл.№ 622397 в тази част да бъде прекратено), предвид данните за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК. Тази воля се доказва и от цялото развитие на производството, засвидетелствано в представените по преписката писмени доказателства. Процедирайки по този начин наказващият орган (макар и по словесно непрецизен начин) стриктно е спазил разпоредбите на чл. 33, вр. чл. 36 ЗАНН. В този смисъл е и практиката дори на Върховен касационен съд, който е разгледал аналогичен случай и е приел, че не е налице нарушение на принципа не бис ин идем, доколкото фразата налагам глоба „0“ лева поради извършено престъпление, следва да се приравни и разбира като прекратяване на административното производство по издадения АУАН в тази част. Така изрично Решение № 9/ 10 февруари 2017 г., I НО, наказателно дело № 1310 по описа за 2016г. на ВКС. Във всеки случай начинът на словесно изразяване на волята на наказващия орган в НП 20-0333-001216 и нейната прецизност е извън предмета на контрол от настоящия състав, доколкото се касае за съвсем отделно НП, което освен това е и влязло в сила. От значение за приложението на принципа не бис ин идем е само, че по него на дееца реално не е наложена санкция за нарушението по чл. 140 ЗДвП. От всичко гореизложено може да се направи извод, че: -деецът не се явява наказан два пъти за извършеното от него на 25.08.2020г. нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП; -констатираните до този момент действия на органите на МВР и прокуратурата, както следва: издаване на АУАН бл.№ 622397 за нарушение по чл. 140 ЗДвП, като АУАН е издаден на място, още при констатиране на нарушението от контролните органи; налагане на глоба „0 лева“ за нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП с НП 20-0333-001216, поради констатиране на данни за престъпление по чл. 345, ал.2 НК (което както вече се каза представлява действие по фактическо прекратяване на административното обвинение по издадения АУАН в тази част); изпращане на делото на прокурора; образуване и водене на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал.2 НК; прекратяване на наказателното производство и връщане на преписката на наказващия орган за налагане на наказание по административен ред; издаване на обжалваното НП на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, без позоваване на АУАН бл.№ 622397, по който, както вече се каза административното обвинение е било фактически прекратено; стриктно отговарят на законовите правомощия разписани в чл. 33 ЗАНН, чл. 36 ЗАНН и чл. 243, ал.3 НПК. Действително в случая се достига до тромава процедура, състояща се от серия от прекратявания на производства и препращане на преписката между наказващия орган, прокурора и обратно, но тази тромава процедура следва от действащата нормативна уредба и не води до нарушаване на принципа не бис ин идем щом не се е достигнало до: -едновременно налагане на наказание по НК и на санкция по ЗАНН за едно и също деяние или -до налагане на две административни санкции за едно и също деяние. В процесния случай нито едно от тези две правила не е нарушено, доколкото санкцията от 600 лева по НП 20-0333-001216 (за чието заплащане се представиха доказателства), състояща се всъщност от две самостоятелни санкции по 300 лева е наложена за съвсем различни нарушения (по чл. 5, ал.3, т.2 и чл. 150а ЗДвП), въз основа на съвсем различни санкционни разпоредби ( чл. 177, т.1 и чл. 177, т.4) и при съвсем различни съставомерни факти (лишаване от правоуправление по административен ред и спиране на МПС от движение, което е самостоятелна ПАМ в сравнение с тази по настоящото дело, изразяваща се в прекратяване на регистрацията) от санкцията, наложена по обжалваното НП, поради което те са неотносими към принципа не бис ин идем, на който се позовава защитата. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН Неоснователно е възражението, че в случая можело да намери приложение чл. 28 ЗАНН. В тази връзка настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния случай нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства конкретното нарушение да разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай на нарушения с подобна правна квалификация. Не съставлява такова обстоятелство заплащането на глобата по НП 20- 0333-001216, за което бяха представени доказателства, доколкото както вече се изясни тази глоба касае съвсем различни нарушения от процесното. Освен това заплащането на санкции по влезли в сила НП е общо задължение на всички правни субекти и не може да обуслови извод за маловажен случай на съвсем различно нарушение, предмет на отделно НП. Не съставлява такова обстоятелство и твърдението, че деецът е бил на път да предаде автомобила за скрап. От признанията на самия нарушител по досъдебното производство е видно, че мястото за скрап се е намирало в друго населено място (тоест не се касае за управление на пренебрежимо малко разстояние), поради което ако е желаел да предаде автомобила за скрап е следвало да стори това по надлежния ред, като му осигури транспорт, а не като го управлява по пътищата отворени за обществено ползване. Точно обратното, според настоящия състав, както особеностите на деянието, така и личността на дееца говорят за чувствително завишена степен на обществена опасност на извършеното, а не за по-ниска от обичайната за подобен род нарушения. За личността на дееца вече се спомена, че същият е системен нарушител на ЗДвП, като особено показателно е, че в рамките на два дни от 23.08.2020г. до 25.08.2020г. същият освен процесното е извършил и поредица от други тежки нарушения на ЗДвП, за които вече има влезли в сила НП. -управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0, 5 промила; - на два пъти управлявал МПС след като СУМПС му е иззето като ПАМ; -на два пъти управлявал СУМПС след като процесното МПС е спряно от движение като ПАМ, която както вече се разясни е ПАМ различна от служебно прекратяване на регистрацията. Гореизложеното разкрива наличието на трайно установени противоправни нагласи у нарушителя и на упоритост в противоправното поведение, което налага извод, че за постигане целите на специалната превенция се налага той да понесе реална санкция, като не е достатъчно да бъде предупреден по реда на чл. 28 ЗАНН. На същия извод водят и особеностите на конкретното деяние, разкриващи се чрез предмета на посегателство, а именно касае се за МПС, което не само е с прекратена регистрация, а и е спряно от движение и то за виновно извършено нарушение отново на жалбоподателя. Завишената степен на обществена опасност на деянието произтича и от обстоятелството, че процесното управление е предприето, по време, когато на нарушителя е било изобщо забранено да управлява МПС, поради изземването на неговото СУМПС по силата друга ПАМ. Не на последно място следва да се отбележи, че обстоятелството, че прокурорът е прекратил наказателното производство с довод, че степента на обществена опасност не придава престъпен характер на извършеното, не означава, че автоматично следва да се приложи чл. 28 ЗАНН. Точно обратното, от гореизложените обстоятелства следва, че се касае за административно нарушение, чиято степен на обществена опасност е по- висока на обичайната, което е можело да доведе и до налагане на санкция в по-висок размер, но поради забраната за влошаване положението на жалбоподателя, тя не може да бъде увеличена от настоящия състав. По изложените съображения НП следва да се потвърди изцяло. ПО РАЗНОСКИТЕ При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то такива не следва да се присъждат. Това е така, доколкото по делото е представено само писмено становище от самия представител на въззиваемата страна- началника на сектор пътна полиция в лично качество. Не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си представител не е достатъчно за присъждане на разноски. Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД. Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски. Присъждането на разноски не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно. Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът