Решение № 821 от 17.7.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2707/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 от ГПК от ищеца В. Д. Д., ЕГН-•••••••••• от гр.Пазарджик, против Д. Н. Д., ЕГН-•••••••••• от гр. Пазарджик и Н. Д. Д., ЕГН- ••••••••••. Твърди се в исковата молба, че през месец август 2022 г. при Държавен съдебен изпълнител към Районен съд Пазарджик е образувано, против В. Д. Д., изпълнително дело № 20225220400124 с взискател Д. Н. Д.. Последният, на основание изпълнителен лист № 132 от 10.08.2021г., издаден по гр. д. № 2464/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик, претендира от Д., задължение в размер на 4140 лв., главница, представляващи сбора от месечните вноски за издръжка в размер на 180 лв., които ищцата е била осъдена да заплаща на по горецитираното гражданско дело на непълнолетният си син (към момента на постановяване на решението) Н. Д. Д., ЕГН: ••••••••••, (съгласно изпълнителният лист, на основание, на който е образувано изпълнителното дело), за периода от 17.09.2020г. до месец август 2022г. включително, когато е образувано изпълнителното дело. Д., претендира за принудително изпълнение и върху 412, 70 лв., представляващи мораторна лихва за забава вурху всяка една от просрочените месечни вноски за издръжка за периода от 17.09.2020г, до месец август 2022г. включително. Претендира и 906 лв., неолихвяема сума, която, съгласно представеният изпълнителен лист Д. е осъдена да заплати на сина си Н. Д. Д., представляващи издръжка, дължима за изминал период - от 15.04.2020г. до 16.09.2020г„ както и 30 лв. разноски по изпълнителното дело. Сочи се, че общо ответникът претендира за принудително събиране от В. Д. сумата от 5488, 70 лв, /пет хиляди четири стотин осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/. Твърди се, че на първо място вниманието на съда следва да се насочи върху факта, че горецитираното изпълнително дело е образувано от Д. Н. Д. като взискател лично, съгласно поканата за доброволно изпълнение, а не като законен представител, на неговият син Н. Д. Д.. Видно от представеният изпълнителен лист, Д. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. на синът си Н. Д., чрез неговият баща до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, както и да заплати, отново на сина си Н. чрез неговия баща сумата от 906 лв., представляваща издръжка за изминал период. Без да се коментира некадърността на съдебния изпълнител, който е допуснал образуване на изпълнително дело в полза на невъзможен взискател, като не си е направил труда да прочете представеният му изпълнителен лист, от който е очевадно, че носител на правата по него е детето Н. Д. Д., а не неговият баща Д., при това положение с принудителното събиране на претендиралите от Д. Д. суми по изпълнителното дело се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на последният, а на ищцата възможност за претърпяване на имуществени вреди, в не малък размер. Счита се, че В. Д. не дължи въпросните 5488, 70 лв. на Д. Д., тъй като същият не е и никога не е бил носител лично на правото да ги получи, тъй като липсва валидно изпълнително основание за това. На второ място, най-нагло, а може би и от некадърност, взискателят по изпълнителното дело (№ 20225220400124 при ДСИ към PC Пазарджик) е заявил за принудително събиране сумата от 4140 лв., представляваща сбора от месечните вноски за издръжка в размер на 180 лв., за периода от 17.09.2020 г. до месец август 2022 г. включително. Както е посочено в съдебното решение, а и в представеният изпълнителен лист, месечната издръжка се дължи на детето Н. Д. Д. до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката. Такава законова причина за прекратяване на издръжката е навършването на пълнолетие на лицето, имащо право да я получава. При настъпването на този юридически факт, задължението за изплащане на издръжка се погасява, освен в случаите, когато детето е учащ се и е поискал издръжка да му бъде изплащана докато учи или до навършване на 25 годишна възраст, но такива данни, в настоящият случай не са налице. Видно, отново, от представеният изпълнителен лист, детето Н. Д. е навършил пълнолетие на 23.10.2021 г., т.е. от този момент нататък издръжка от майка му В. Д. не му се дължи. Абсурдно е, пък, да се дължи на неговият баща Д. Д.. Така държавният съдебен изпълнител при Районен съд Пазарджик е допуснал за принудително събиране несъществуващо вземане, представляващо сбора от месечните суми за издръжка след 23.10.2021 г. до месец август 2022 г. включително, което по никакъв начин не е обективирано в представеният му изпълнителен титул. На трето място, задължението обективирано в приложения изпълнителен лист е изцяло погасено, много преди образуване на горецитираното изпълнително дело. На 10.08.2021 г. от банковата сметка на ищцата са заплатени по банков път, директно в банковата сметка на Д. Д., баща и законен представител на Н. Д. 2903, 25 лв., представляващи 906 лв. присъдена издръжка за изминал период, издръжка за периода от 17.09.2020 г. до 17.08.2021 г., ведно с лихвата за всяка просрочена вноска. След това от 20.09.2021 г. до 19.05.2022 г., ежемесечно В. Д. е заплащала по банков път, от личната си банкова сметка, в банкова сметка на Д. Д. издръжка в размер на 180 лв. Всичко това е видно от представените с настоящата искова молба извлечения от банковата сметка на ищцата. Отбелязва, отново, че Д. не е имала задължение да заплаща на сина си Н. издръжка след навършването му на пълнолетие и въпреки това, тя я е надплатила докато Н. Д. не е завършил средното си образование. На 01.10.2021г. В. Д. е заплатила и лихвата за присъдените 906 лв. издръжка за изминал период след като съдебното решение, с което са присъдени е било допълнено. Така е било образувано изпълнително дело за задължения по изпълнителен лист, които са били много отдавна погасени, тоест изпълнителното дело е било образувано и се води, към днешна дата за несъществуващи задължения. Оформен е петитум, с който се иска от съда да ги призове на съд и след като се убеди в правотата на техните твърдения, на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК да приеме за установено спрямо Д. Н. Д., ЕГН: ••••••••••, че не дължи сумата от 5488, 70 лв. /пет хиляди четири стотин осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/, претендирана по изп. д. № 20225220400124 по описа на ДСИ към Районен съд гр. Пазарджик, тъй като взискателят по делото не е носител на правата по представеният изпълнителен лист, алтернативно, че не дължи сумите по представеният изпълнителен лист, тъй като задълженията по последния са били погасени преди образуване на изпълнителното дело. Моли съда, да им бъдат присъдени и сторените в настоящето производство съдебно - деловодни разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. Д. по делото, същият е депозирал писмен отговор чрез своя пълномощник, в който изразява следното становище: По отношение на предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК твърди, че обективно липсва правен интерес за търсената от ищеца защита. Твърди, че такива новонастъпили факти, които да обосновават наличието на правен интерес за предявяване на иска по смисъла на чл.439, ал. 2 от ГПК били единствено фактите, които водели до погасяване на претендираното за изпълнение материално право - като плащане, погасителна давност и др. подобни. Посочва се, че в случая, във връзка с този установителен иск, ищцата не заявявала абсолютно никакви твърдения за някакво погасяване на претендираното за изпълнение материално право, които да се квалифицират като твърдения за новонастъпили факти по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че при наличие на неприключило изпълнително производство, единственият път за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението бил именно иска по чл. 439, ал. 2 от ГПК, чиято допустимост обаче винаги изисквала посочване на конкретни /нови/ обстоятелства - изразяващи се в извършено спрямо кредитора по изп. лист погасяване на претендираното за изпълнението вземане - чрез плащане, по давност и и др. подобни способи. По отношение на допустимостта на втория иск се твърди, че обективно липсвал както правен интерес за търсената от ищеца, така и необходимата за ответника „пасивна" процесуална легитимация /която също била императивна процесуална предпоставка за допустимост/. Излага подробни фактически твърдения и съждения в тази посока. По отношение на основателността на предявените искове излага становище за неоснователност и на двата иска. Сочи се съществуването на съдебна практика според която - при липса на правен интерес за предявяване на иска, същият трябвало да се отхвърли като неоснователен, а не да се остави без разглеждане като недопустим. Ето защо заявява, че този установителен иск бил неоснователен, защото относимите към основателността на неговия петитум факти били следните: Действително ищцата не дължи на ответника Д. Д. никаква сума по представения изп. лист - още по-малко пък сума в размер на 5488, 70 лв., поради което този факт не се оспорва, а се признава от ответника, обаче неоспорването на този факт не давало възможност за пълно признаване на иска или дори за признаване на останалите заявени във връзка с него от) ищцата факти и съответно - не може да доведе до уважаване на първия установителен иск като основателен. Твърди се, че ответникът Д. Д. никога не се бил легитимирал като носител на правата по представения от него за изпълнение изп. лист и съответно - лично той никога не бил искал да бъде конституиран като взискател, който да претендира лично за себе си заплащане/получаване на никаква сума по представения изп. лист - още по- малко пък сума в размер на 5488, 70 лв.. Следователно посочената от ДСИ в призовката за доброволно изпълнение сума в общ размер на 5488, 70 лв., никога не е била търсена от Д. Д. в размера над 180 лв. - нито лично за него, нито пък в полза на кредитора по изп. лист /Н. Д./. По тези съображения моли предявения първи установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен. По втория установителен иск ответникът не оспорва, а признава факта, че ищцата действително не му дължи лично на него нито една сума по представения изп. лист. Обаче признанието на този факт не давало възможност за пълно признаване на иска или дори за признаване на останалите заявени във връзка с него от ищцата факти и съответно - това признание не можело да доведе до уважаване на втория усгановителен иск като основателен. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли като неоснователен и втория предявен установителен иск. Претендира разноските. Формулирани са доказателствени искания. С протоколно определение № 1853/16.12.2023 г., съдът е конституирал в качеството му на ответник в настоящото производство по предявеният в условията на алтернативност иск, лицето Н. Д. Д., ЕГН ••••••••••. Указал е на ответника Н. Д. Д. да подаде писмен отговор, съгласно чл. 131 от ГПК. В срока по чл. 131 от ГПК, даден на ответника Н. Д. Д. е депозирал писмен отговор с който заявява, че процесното изпълнително производство е образувано с негово знание и съгласие чрез неговия баща /Д. Д./ - за събиране на дължаща се за м. август 2021 г. издръжка в размер на една сума в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева, ведно със законната лихва върху нея от момента на забавата // 7. 09. 2021 г./. Причините за липса на формално /писмено/ извършено от него упълномощаване за започване на изпълнението са безспорно известни на ищеца и неговия юридически представител, като същите са напълно тривиални и те са следните: В изпълнителният лист е посочено, че сумите за неговата издръжка се плащат чрез неговия баща /Д. Д./. Длъжникът /ищец/ винаги е плащал издръжката по банковата сметка на неговия баща /Д. Д./ - дори след като навършил пълнолетие, но дължимостта на издръжката продължила до завършване на средното му образование, което се потвърждава и от фактическите твърдение на ищеца и представените от него писмени доказателства. Независимо, че при подаване на молбата за започване на изпълнение не бил навършил пълнолетие, не сметнал за необходимо да упълномощава лично адвокат, който да извършва действията по изпълнението от негово име. Независимо от липсата на формално извършено от него упълномощаване, в молбата за образуване на процесното изпълнително дело достатъчно ясно е посочено, че въз основа на представения с тази молба изпълнителен лист се иска започване на изпълнение за събиране на дължима именно на него - Н. Д. издръжка /платима чрез бащата Д. Д./, представляваща една сума в размер на 180 лв., ведно със законната лихва от момента на забавата /17. 09.2021 г./. Твърди се, че никъде в молбата за започване на изпълнението не е заявено твърдение, че търсената чрез представения с молбата изпълнителен лист сума се дължи и съответно се търси за плащане лично на баща му Д. Д.. Твърди се, че при наличие на представените от ищеца и неговия юридически представител документи /писма от банка/, удостоверяващи плащане на задълженията по изп. лист преди образуването на изп. производство, правния способ за решаване на подигнатия от ищеца и неговия юридически представител спор е друг, а именно по реда на чл. 433, ал. 1. т. 1. пр, 1 от ГПК - чрез представяне на съответните платежни документи от длъжника /ищец/ пред ДСИ и съответно заявено от него искане за прекратяване на изпълнителното производство - като при евентуален отказ от страна на ДСИ за прекратяване на изпълнението на това основание, същият би подлежал на обжалване по реда на чл. 435, ал. 1, т. 6 от ГПК. Твърди се, че несъмнено прави впечатление, че съгласно изложението на исковата молба, ищецът и неговият юридически представител "мотивират” нейното подаване със съдържанието на призовката за доброволно изпълнение, без да цитират и обсъждат съдържанието на молбата за започване на изпълнение, ведно с цитирания в нея изп. лист, от които става достатъчно ясно - на кой действително се дължи търсеното изпълнение и в какъв действително размер се търси това изпълнение. Единствения логичен извод е, че преди да предявят исковата си молба, ищецът и/или неговия юридически представител въобще не са си направили труда да се запознаят с материалите по процесното изп. дело, което, ако беше направено, несъмнено щеше да спести вече наличните емоционални травми на страните по делото, предизвикани от неговото обективно напълно ненужно иницииране. Ако пък са прочели всички материали по изп. дело и въпреки това са предявили процесиите искове при обективно несъответстваща на съдържанието на тези материали фактология, и то по начин, който обективно изключва възможността за признаване на тези искове от ответника Д. Д., тъй като той не може да признава валидно погасяване на чуждо право, тогава като мотив за иницииране на процесното дело срещу главния ответник Д. Д. се явява възможността на този ответник да се възложат разноски за предоставената на ищеца адвокатска защита - включително по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, с оглед настоящата липса на данни за платено от ищеца възнаграждение на неговия юридически представител, каквито разноски иначе не би могло да се претендират от юридическия представител на ищеца в процедурите по чл. 247 от ГПК и чл. 435 от ГПК, с които иначе би бил постигнат правния интерес на ищеца, но това е една малко възможна хипотеза, която може да получи отговор едва при окончателното решаване на делото и разпределяне на разноските. Не възразява срещу приемането на представените с исковата молба документи. Не възразява срещу изискването и приемането на цитираните в исковата молба дела. Поради липсата на спор за дължимостта на други суми за издръжка - освен за една издръжка за месец август 2021 г. в размер на 180 лв., възразява срещу допускането на експертиза, която да се произнася по дължимостта на други суми - освен за установяване на дължимостта/плащането на една издръжка за месец август 2021 г. в размер на 180 лв. По отношение на тези евентуално извършени плащания следва да се приложат правилата на чл. 55. изр. 2 от ЗЗД и чл. 105 от ЗЗД или 148 СК. Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното: Предявените искове са допустими, като е налице правен интерес за ищеца в настоящото производство В. Д. Д., ЕГН-•••••••••• от гр.Пазарджик от предявяване им. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /арг. от чл.439 ал.2 ГПК/. По отношение основателността на предявените искове: За основателност на предявената претенция, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си в исковата молба. По отношение на първият предявен иск –Ищецът твърди, че процесният изпълнителен лист е бил издаден в полза на Н. Д. Д., ЕГН- ••••••••••, а не в полза на неговият баща Д. Д.. Видно от материалите по Изпълнително дело № 124 /2022 год. по описа на ДСИ при РС Пазарджик /които са били изискани от съда и приложени към настоящото дело/, горецитираното изпълнително дело е било образувано по молба на Д. Н. Д.. Въпреки, че в молбата за образуване на ИД, както и в поканата за доброволно изпълнение, Д. Д. не се е идентифицирал като действащ в качеството му на законен представител на неговият син Н. Д. Д., това се установява от останалите материали по изпълнителното дело. В постановлението за образуване на ИД, съдебният изпълнител е посочил изрично, че същото е било образувано срещу длъжника на основание изпълнителен лист № 132 от 10.08.2021г., издаден по гр. д. № 2464/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик, като в същото постановление изрично е записано също, че Д. Н. Д. действа в качеството си на баща и законен представител на непълнолетното дете, т.е няма спор относно това кой е взискателят по изпълнителното дело. Поради това не следва да се приеме, че В. Д. не дължи въпросните 5488, 70 лв. на Д. Д., тъй като същият не е и никога не е бил носител лично на правото да ги получи, тъй като липсва валидно изпълнително основание за това. Непосочването в молбата за образуване на ИД, че Д. Д. действа в качеството си на законен представител на непълнолетното дете не е от естество да породи съмнение кой е взискателят по делото, а е технически пропуск, който не би могъл да обоснове уважаването на този иск. Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото с него ищецът оспорва изпълнението поради нередовното легитимиране на ответника по него като взискател в изпълнителното производство.. По предявеният в условията на евентуалност /алтернативен / иск: При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита предявения иск за основателен по следните съображения: от установената по делото фактическа обстановка е видно, че с Решение №636 на РС - Пазарджик от 23.07.2021 год., постановено по гр. д. №2464/2020 г. по описа на PC Пазарджик, ищеца Д. е била осъдена да заплаща в полза на детето Н. Д. Д., ЕГН- ••••••••••, чрез неговия баща и законен представител Д. Н. Д., ЕГН- ••••••••••, месечна издръжка в размер на 180.00лв., както и издръжка за минал период в размер на 906.00лв. На 10.08.2021г., въз основа на влязлото в сила съдебно решение е бил издаден изпълнителен лист №132/10.08.2021г. за посочените суми. На основание издаденият изпълнителен лист е било образувано Изпълнително дело № 124 /2022 год. по описа на ДСИ при РС Пазарджик, по което ищецът Д. е била в качеството си на длъжник, а ответникът Н. Д. Д., ЕГН- •••••••••• –взискател. Въз основа на издаденият изпълнителен лист № 132 от 10.08.2021г. по гр. д. № 2464/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик, в хода на образуваното изпълнително производство се претендира от Д., задължение в размер на 4140 лв., главница, представляващи сбора от месечните вноски за издръжка в размер на 180 лв., които ищцата е била осъдена да заплаща на непълнолетният си син (към момента на постановяване на решението) Н. Д. Д., ЕГН: ••••••••••, (съгласно изпълнителният лист, на основание, на който е образувано изпълнителното дело), за периода от 17.09.2020г. до месец август 2022г. включително, когато е образувано изпълнителното дело. Д., претендира за принудително изпълнение и върху 412, 70 лв., представляващи мораторна лихва за забава вурху всяка една от просрочените месечни вноски за издръжка за периода от 17.09.2020г, до месец август 2022г. включително. Претендира и 906 лв., неолихвяема сума, която, съгласно представеният изпълнителен лист Д. е осъдена да заплати на сина си Н. Д. Д., представляващи издръжка, дължима за изминал период - от 15.04.2020г. до 16.09.2020г„ както и 30 лв. разноски по изпълнителното дело. Предвид изложеното, от ищцата се претендира за принудително събиране сумата от 5488, 70 лв, /пет хиляди четири стотин осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/. От приетите по делото писмени доказателства, вкл. неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че задължението, обективирано в приложения изпълнителен лист е било изцяло погасено преди образуване на горецитираното изпълнително дело. На 10.08.2021 г. от банковата сметка на ищцата са заплатени по банков път, директно в банковата сметка на Д. Д., баща и законен представител на Н. Д., сумата от 2903, 25 лв., представляващи 906 лв. присъдена издръжка за изминал период, издръжка за периода от 17.09.2020 г. до 17.08.2021г., ведно с лихвата за всяка просрочена вноска. След това от 20.09.2021г. до 19.05.2022г., ежемесечно В. Д. е заплащала по банков път, от личната си банкова сметка, по банкова сметка на Д. Д., издръжка в размер на 180.00 лв. Всичко това е видно от представените с настоящата искова молба извлечения от банковата сметка на ищцата. Следва да се има предвид, че ищцата Д. не е имала задължение да заплаща на сина си Н. издръжка след навършването му на пълнолетие на 23.10.2021г. На 01.10.2021г. В. Д. е заплатила лихва върху присъдените 906.00 лв. издръжка за изминал период след като съдебното решение, с което са присъдени е било допълнено. От приетото по делото експертно заключение, неоспорено от страните се установява, че в периода от 10.08.2021г. до 19.05.2022г. от банковата сметка на В. Д. по сметка на Д. Д. са били преведени суми в общ размер на 4531.20лв., като сумата от 906.00лв., представляваща издръжка за минал период е била преведена на 10.08.2021г. Същевременно Изпълнително дело № 124 /2022 год. по описа на ДСИ при РС Пазарджик е било образувано по молба на Д. Н. Д., ЕГН-••••••••••, подадена на 11.08.2022г. Изложените обстоятелства водят до извода, че изпълнителното дело е било образувано и водено за задължения, които вече са били погасени, поради което този иск следва да се уважи. По отношение на разноските: При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Предвид изхода на делото, в полза на адвокат Ф. И. Ф. от АК Пазарджик, със служебен адрес- гр. Пазарджик, ул. „••••••••••••“№••се дължи адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата за оказаната от него безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице – ищецът Д.. Изчислен съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, размерът на възнаграждението възлиза на 848.87 лв. Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 219.55 лева върху размера на уважения иск, както и сумата от 200.00 лева за приетата съдебна експертиза. Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,