Решение № 3314 от 14.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 5950/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Г. М. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес: ХХХХХХХХХХХХХХХ, срещу Наказателно постановление № 8565 от 12.03.2024 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление било неправилно и незаконосъобразно, като при издаването му били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че в отклонение от изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и НП липсвало надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Твърди се, че не е била посочена максимално допустимата маса на процесното ППС, неговата категория и собственик, като било налице противоречие относно обстоятелството дали водачът е превозвал неделим товар по смисъла на §1, т. 14 от ДР на Наредба, както и дали е налице превоз в рамките на специалното ползване на пътищата. Не било посочено на какво основание възниква задължение за водача да се убеди, че параметрите на ППС не превишават максимално допустимите норми по Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Твърди се също така, че процесното нарушение е неправилно квалифицирано, като същото е следвало да се субсумира под нормата на чл. 139 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), тъй като процесният случай не попада в хипотезата на специално ползване на пътищата. В тази връзка се сочи, че НП било издадено от некомпетентен орган, който не разполагал с правомощия да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. На следващо място се твърди недоказаност на възприетите от наказващия орган фактически констатации, включително вида, марката и модела на управляваното от жалбоподателя превозно средство, мястото на извършване на деянието. Излагат се и съображения за прекомерност на наложеното наказание и наличието на основания за неговото намаляване. С тези съображения се иска НП да бъде отменено или, при условията на алтернативност, наложеното наказание да бъде намалено до законоустановения минимум. В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. По делото е постъпила писмена защита, в която се поддържат исканията от жалбата. Административно-наказващият орган, редовно призован не се явява. Представлява се от юрк. Николов, редовно упълномощен, който моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай че се претендира такова. Подробни съображения са изложени в постъпил по делото писмен отговор от процесуалния представител на въззиваемата страна. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: На 16.02.2024 г., в 16: 23 часа, на Автомагистрала Хемус, км. 0+200, в посока от гр. Варна към гр. София, жалбоподателят Г. М. С. извършвал превоз на товари, управлявайки МПС с четири оси с две управляеми оси марка "ХХХХ" с рег. № ХХХХХХХХХХХХ като в процеса на извършена проверка от служители при АПИ, сред които и свидетелят А. А., било констатирано, че водачът извършвал превоз на шлака, а при измерване с техническо средство – електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118829 и ролетка № 1303/18/ (5 м), било установено, че разстоянието между осите е 1. 40 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32, 175 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като констатираното превишаване бил с 13, 175 т. Предвид измерените параметри на превозното средство същото е "тежко" по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е дейност от специалното ползване на пътищата и е забранено, като се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, издадено на администрацията, управляваща пътя (АПИ). Такова разрешение нямало за извършения от жалбоподателя превоз на товар с тежко ППС. От приложените към материалите на делото удостоверение № 06.07.4603 и заявления за периодична проверка, се установява, че използваната електронна везна модел DFW-KR е от одобрен тип средство за измерване, преминало необходимите периодични проверки. Предвид констатациите от извършената проверка свидетелят А. А. - главен инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” съставил против жалбоподателя Г. М. С. АУАН № 0009960/16.02.2024 г., в който квалифицирал извършеното като административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във вр. с чл. 8, ал. 1, вр. с ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение против АУАН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 8565 от 12.03.2024 г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 18.03.2024 г. Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от показанията на свидетеля А. А. и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН – известие за доставяне, с което е връчено НП, кантарен билет № 2864/16.02.2024 г., свидетелство за регистрация на МПС част II, пътен лист № 406576/16.02.2024 г., кантарна бележка № 159547/16.02.2024 г., Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ за компетентност на наказващия орган, Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ за компетентност на актосъставителя, сертификат и декларация за съответствие на ролетка № 1303/18/ (5 м), Заповед № А-616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, заявление за извършване на периодична, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 за електронна везна модел DFW-KR. Съдът се довери на показанията на свидетеля А. А., доколкото същите са логични, последователни и се подкрепят от писмените доказателства по делото. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка чрез измервания с електронна везна и ролетка и направените констатации, че е било измерено разстояние между осите на ППС от 1. 40 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 32, 175 т., поради което и като съобразил, че допустимото натоварване е до 19 т., съставил и връчил АУАН на водача на ППС. Съдът кредитира всички събрани по делото писмени доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и няма основания за поставянето им под съмнение. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност, като не се споделят възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя. АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за посочване на съставомерните фактически обстоятелства и съдържат всички задължителни реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя С. нарушение е описано ясно и съдържа всички елементи от обективния му състав и съответстващата правна квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава правото на защита на нарушителя, респ. възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е сторил. В тази връзка следва да се посочи, че в АУАН и НП по ясен начин е обозначено мястото на извършване на нарушението - на Автомагистрала Хемус, км. 0+200, в посока от гр. Варна към гр. София, като не са налице сочените в жалбата противоречия относно обстоятелството дали е налице превоз в рамките на специалното ползване на пътищата. Обстоятелствата относно максимално допустимата маса на процесното ППС, неговата категория и собственик, не са от съществено значение за съставомерността на процесното административно нарушение, за описанието на което е било необходимо и достатъчно да се посочат сумата от измереното натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС - 32, 175 т., максимално допустимо натоварване на оста, при измереното разстояние между осите от 1. 40 м., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" на Наредбата – 19 т., както и констатираното превишаване с 13, 175 т., като всички тези релевантни обстоятелства се съдържат в АУАН и НП. Констатацията на административно-наказващия орган, че в случая не е налице извършване на неделим товар по смисъла на §1, т. 14 от ДР на Наредбата, е достатъчно ясно изразена, поради което и това възражение за противоречие в обстоятелствената част на НП съдът намери за неоснователно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт. Извършеното деяние е квалифицирано от АНО като административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП въвежда забрана за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата - движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, без разрешение. Нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ предвижда, че допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1, 3 включително до 1, 8 m - 18 t (19 t). Разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредбата определя кои ППС се считат за тежки, а именно при натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" вр. чл. 8, ал. 1 и 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. От показанията на свидетеля А., участвал в извършената на жалбоподателя проверка, както и от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят Г. М. С. на посочената дата и място е извършвал превоз на товари, управлявайки МПС с четири оси с две управляеми оси марка "ХХХХ" с рег. № ХХХХХХХ. В процеса на извършената му проверка безспорно е установено, че водачът е извършвал превоз на шлака, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. При измереното разстояние между осите от 1. 40 м., максимално допустимото натоварване на оста е 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" от Наредбата, а според извършеното измерване с електронна везна, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била 32, 175 т., поради което е налице превишаване с 13, 175 т. Техническите средства, с които е осъществено замерването са посочени с индивидуализиращите ги признаци, като по делото са приложени и съответните свидетелства и сертификати за тях. Доводите на жалбоподателя за неприложимост на Закона за пътищата и че в случая не е било налице специално ползване на пътищата, според настоящия съдебен състав са неоснователни, доколкото както цитираната разпоредба, така и дефинитивната норма на § 1, т. 8 от ДР на ЗП сочат, че използването на пътищата за превозване на тежки товари, каквото е налице в случая, представлява "специално ползване на пътищата" по смисъла на ЗП. Налице са предпоставките за ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП, предвиждаща, че физическо лице, което е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП, ако деянието не съставлява престъпление при движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя се наказва с глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Именно като водач на моторното превозно средство, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение, жалбоподателят Г. М. С. е извършил вмененото му нарушение. Аргумент за кръга на задължените лица се съдържа и в чл. 15, ал. 3 от Наредбата № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно която собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Този извод се потвърждава и от санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически лица - нарушители на разпоредбите чл. 25, чл. 26 и чл. 41 от ЗП; извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В този смисъл, жалбоподателят е от кръга на лицата - субекти на нарушението. Извършването на превоз от страна на водача без съответното разрешение обуславя отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП, поради което и дадената от административно-наказващия орган правна квалификация е законосъобразна. Предвиденото в чл. 53, ал. 1 от ЗП административно наказание "глоба" е в размер от 1000 лв. до 5000 лв. Настоящият съдебен състав намира индивидуализираната санкция в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева за прекомерна и несправедлива предвид конкретната степен на обществената опасност на нарушението и нарушителя. Административнонаказващият орган не е взел предвид всички обуславящи отговорността обстоятелства, като не е съобразил липсата на други нарушения на ЗП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. При отчитане тежестта на нарушението, съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде изменено чрез намаляване размера на наложеното административно наказание, като същият се сведе до законоустановения минимум от 1 000 /хиляда/ лева. Съдът счита, че така индивидуализираното наказание отговаря на обществената опасност на осъщественото от жалбоподателя деяние и ще допринесе в пълна степен за реализиране на очертаните в чл. 12 от ЗАНН цели на наказанието. Съдът счита, че не са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят осигурява защита на обществени отношения, касаещи строго регламентирана дейност, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата, превоз на товари и контрола при осъществяването на превозите. Движението на тежко пътно превозно средство без надлежно разрешение от компетентните органи е опасно не само за неговия водач, но и за останалите участници в движението, тъй като повишава опасността от възникване на пътнотранспортни произшествия и води до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, като размерът на наложеното наказанието "глоба" следва да бъде намален до законоустановения минимум от 1000 лева. Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната насока. Предвид изхода на делото, отчитайки степента на неговата фактическа и правна сложност, и осъщественото процесуално представителство на въззиваемата страна пред СРС, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, жалбоподателят С. следва да бъде осъден да заплати на Агенция "Пътна Инфраструктура" юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/, а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН съдът