Решение № 1329 от 15.10.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 266/2024 г.
Административен съд - Шумен15.10.2024 г.докладчик Маргарита Стергиовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/18.04.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1866/2023г. по описа на съда. ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен да заплати на С. А. В., [ЕГН], сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на Областна дирекция по безопасност на храните – [населено място], депозирана чрез юрисконсулт Г. И., против Решение № 136/18.04.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1866/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-12 от 07.08.2023г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на С. А. В., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Инициаторът на производството застъпва становището, че при съставяне на акта не е допуснато същественото процесуално нарушение, което районният съд е възприел в мотивите на своя съдебен акт, доколкото актът е бил надлежно предявен и връчен на соченото за нарушител лице, което е съумяло да организира последващото си защитно поведение. В допълнение към това, жалбоподателят излага и аргументи за законосъобразността на НП по същество, поради което отправя искане за отмяна на процесното съдебно решение и за потвърждаване на наложеното с правораздавателния акт административно наказание. Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна, С. А. В., депозира писмен отговор посредством адвокат Р. А. от Адвокатска колегия – Шумен, в който обективира становище за неоснователност на оспорването. Претендира съдебни разноски. В съдебно заседание С. В. се представлява от адвокат А.. Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: На 09.03.2023г. била извършена проверка в животновъден обект, намиращ се в Стопански двор в [населено място], община Хитрино, област Шумен, собственост на С. В.. Целта на проверката била във връзка с изпълнение на Разпореждане № 1/23.01.2023г., издадено от д-р М. М., гл. инспектор, отдел ЖЗ при ОДБХ Шумен. С последното била наложена забрана цялото количество сурово краве мляко, добито ежедневно в стопанството, за употреба в хранителната верига, като разпореждането подлежало на незабавно предварително изпълнение. Със Заповед №РД 12-66/23.01.2023г. на директора на ОДБХ било обезсилено Удостоверение за регистрация № 17/30.03.2018 г. на животновъдния обект. По време на извършване на проверката собственикът на обекта не бил открит, като на место се намирало лицето Д. Д., който въпреки легитимацията на проверяващите лица и присъствието на полицейски служител, не допуснал контролните органи в обекта за извършване на проверка по изпълнение на Разпореждане № 1/23.01.2023г. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол за извършена проверка на основание чл. 129 и чл. 130 от ЗВД от 09.03.2023г. До Витлиемова била изготвена покана с изх. № 853/16.03.2023г. за явяване на 17.03.2023г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканите не ѝ били връчени. Направен бил опит втората покана да бъде връчена на лицето, присъствало по време на извършване на проверката – Д. Д., но видно от материалите по делото, същият отказал да я получи. В тази връзка по делото са представени множество протоколи от различни дати, между които и Протокол от 17.03.2023г., от който се установява, че последната е била търсена на наличните по делото адреси с оглед връчване на покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, но същата не е била открита и поканата не ѝ е била връчена. До жалбоподателката било изпратено и СМС съобщение, но по делото липсват доказателства относно телефонния номер, до който е изпратено и дали същото е било получено от Витлиемова. На 17.03.2023г. ѝ бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0000000922 от 17.03.2023г., като актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Актът бил съставен в отсъствие на собственика на животновъдния обект. Впоследствие същият ѝ е бил връчен на 17.05.2023г., като Витлиемова изложила, че ще представи възражения в законоустановения срок. Впоследствие се е възползвала от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирала писмени възражения, в които изложила, че никой не се е свързал с нея за да я уведоми, че ще се извършва проверка, в никой нормативен обект нямало изискване да присъства физически 24 часа в обекта, както и никога не е отказвала достъп, когато е присъствала в обекта. В същото време излага, че не е била поканена за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и е била уведомена за него едва при връчване на същия. Възраженията не били възприет от АНО и въз основана на така съставения АУАН той издал процесното наказателно постановление. При тази фактическа обстановка, съдът приел, че привлеченото към отговорност лице не е било уведомено и поканено за явяване за датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. За да достигне до този извод, съдебният състав счел, че соченото за нарушител лице не е било уведомено по никакъв начин за датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. От материалите по делото съдът е установил, че е бил направен опит изготвената покана с изх. № 85 3ж/16.03.2023г. за явяване на 17.03.2023г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение да бъде връчена на Витлиемова чрез лицето Д. Д., но последното е отказало да получи поканата. В тази насока е и представения като писмено доказателство по делото Протокол от 17.03.2023г., от който става ясно, че контакт с жалбоподателката не е бил осъществен, като поканата не ѝ е била връчена. В същото време, въпреки твърдението, че до същата е бил изпратен СМС, с който е била уведомена за датата на съставяне на акт, съдът констатирал, че по делото липсват доказателства относно телефонния номер, до който е бил изпратен този СМС, че този телефонен номер се ползва от същата, респективно, че СМС-ът е бил получен и прочетен от Витлиемова преди момента на съставяне на акта. С оглед на това съдебният състав формирал извод, че привлеченото към отговорност лице е било в обективна невъзможност да се яви на 17.03.2023г., съответно да организира защитното си поведение към този ранен етап на производството. Поради това предходната инстанция формирала решаващ извод за порочност на процесното НП. Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение по отношение на допуснати съществени нарушения в административно наказателното производство, нарушаващи правото на защита на санкционираното лице, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Както правилно е констатирал предходният съдебен състав, самоличността на соченото за нарушител лице е била пределно ясна на органите на ОДБХ, но въпреки това актът е изготвен в негово отсъствие, като районният съд напълно обосновано и аргументирано е приел, че в случая не са били налице основанията за съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Това опущение представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което не би могло да бъде санирано чрез последващото надлежно връчване и предявяване на изготвения акт на нарушителя, каквито аргументи застъпва касаторът. Касае се за различни независими етапи от санкционната процедура, всеки със своето самостоятелно процесуално значение, първостепенно място сред които заема именно надлежното известяване на субекта за отпочналата срещу него репресивна мярка и осигуряването му на възможност да присъства при съставяне на акта, с произтичащото от това следствие да отрази писмените си възражения към този момент, явяващи се първата проявна форма на правото му на защита. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е императивна и спазването ѝ гарантира правото на нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява още в ранния момент на отпочване на репресивната процедура със съставянето на АУАН, както и да направи своите възражения. Неспазването ѝ от своя страна винаги представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, поради нарушаване правото на защита на жалбоподателя – с оглед репресивния характер на административно-наказателното производство законодателят е създал строго формална процесуална рамка, своеволно отклонение от която не е допустимо. Сам по себе си конкретният порок се явява достатъчно основание за отмяна на правораздавателния акт, без да се налага обсъждането на аргументите за неговата незаконосъобразност по същество. Предходният съдебен състав е формирал аналогични изводи, което резултира в постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника с оглед своевременно предявената претенция и приложените доказателства се дължи възнаграждение за адвокат в размер на 400 /четиристотин/ лева. Водим от горното Шуменският административен съд
Цитирани разпоредби
16- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 212 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 220 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 40, ал. 2 ЗАНН
- чл. 44, ал. 1 ЗАНН
- чл. 130 ЗВД
- чл. 132, ал. 1, т. 18 ЗВМД
- чл. 129
- чл. 132, ал. 1, т. 18
- чл. 208
- чл. 218
- чл. 417, ал. 1
- чл. 63