Мотиви към Решение № 763 от 30.11.2011 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1803/2011 г.

Производството пред Пазарджишкия районен съд е по чл.375 и сл. от НК. В съдебно заседание подсъдимия Т.Я. се признава за виновен и дава подробни обяснения. Представителят на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на подсъдимия следва да се приложи чл.78а от НК. Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното: Свидетелката Н.Р.З. е родена на ••• г. и към месец март 2010 г. била на 15 навършени години. Тя живеела в дома на родителите си – свидетелката Д.Г.Т. и Р. Г. З., в с.Д., обл.П. ул.”О.” №.. Подсъдимият Т.Я. отдавна познавал св идетелката Н.З., ••• – малко по численост населено място, в което жителите се познавали добре. През месец март 2009 г., познанството между св идетелката Н.З. и подсъдимия Т.Я. прераснало в приятелство. Двамата започнали да се срещат, да общуват и с течение на времето между тях се породили чувства на взаимно привличане. При многократните им срещи и разговори, св идетелката З. споделила пред подсъдимия Я., че на 11.01.2009 г. навършва 14 години. Подсъдимият бил добре информиран за възрастта на св идетелката З., тъй като я познавал от доста време и искал да има връзка с нея, след като навърши 14 годишна възраст. С течение на времето приятелството между двамата се задълбочило и те решили да заживеят съпружески в дома на подсъдимия в с.Драгор, ул.”О. ”№.. Свидетелката Н.З. и подсъдимият Т.Я. уведомили родителите си и след категорично изразеното пред тях намерение да съжителстват съпружески, родителите им не се противопоставили, а изразили готовност да им помагат. На 24.03.2010 г. подсъдимият Т.Я. заедно с родителите си- св идетелката П.Я. и Тошко Я. отишли в дома на св идетелката З. и извършили традиционния за ромския етнос ритуал, при който поискали З. за снаха. Същата вечер св идетелката З. доброволно отишла в дома на подсъдимия и от тогава установила трайно фактическо съжителство с него, наподобяващо отношенията между съпруг и съпруга, което продължило до приключване на разследването по настоящото производство. Към 24.03.2010 г. подсъдимият Я. бил на 22 години. От началната дата на фактическото съжителство, до настоящия момент, св идетелката З. и подсъдимият Я. нямали сключен граждански брак, не съществувала и правна възможност за сключването му, предвид ниската възраст на З.. В резултат на съвместното съжителство и полово общуване между св идетелката Н.З. и подсъдимия Т.Я., на 10.02.2011 г. се родила дъщеря им – П. Н. З.. Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н.З., Д. Т., П.Я., Г.С., депозирани на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал. във връзка с ал.1, т.5 от НПК, както и писмените доказателства приложени към делото и прочетени по реда на чл.378, ал.2 във връзка с чл.283 от НПК. Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие, че подсъдимият Т.Т.Я. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.191, ал.1 от НК, като о т 24.03.2010 г. в с.Д., обл.П., като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак е заживял съпружески с лице от женски пол – Н.Р.З. •••, ненавършила 16 годишна възраст. При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл. Съзнавал е всички обективни и субективни признаци на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Я. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е не висока, като се има предвид общественоопасни последици. Разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. При определяне обществената опасност на подсъдимия съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са позитивни. Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият Т.Я. е неосъждан. Н е е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност. При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същите на административно наказание глоба. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени чистото им съдебно минало, ниската правна култура, направените самопризнания, добрите характеристични данни. В този смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи Т.Т.Я. от наказателна отговорност за престъплението по чл.191, ал.1 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева, платими в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт. При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия, както и разпоредбите на чл.2, ал.1 и 2 от НК за приложение на по-благоприятния закон за подсъдимия. По изложените съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: