Решение № 1731 от 3.12.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 389/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от „С.И.Г.“ ООД, [населено място], чрез адвокат К. К. против Решение № 119 от 25.08.2025 г. по АНД № 312/2025 г. на Районен съд – Ямбол. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № 25-92-24 от 01.04.2025 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Стара Загора за наложена на дружеството на основание чл. 157, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 156, ал. 1, вр. чл. 120 от ЗУО. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт както от процесуалноправна, така и от материалноправна гледна точка. Твърди се, че за едно и също нарушение са съставени два АУАН, като производството по втория АУАН е прекратено с резолюция на АНО предвид това, че деянието не съставлява нарушение, а тези обстоятелства не са взети предвид от първата инстанция. Излагат се и доводи, че жалбоподателят не е извършил вмененото нарушение. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на ново решение по същество, с което НП да бъде отменено. Не е заявена претенция за разноски при депозирането на касационната жалба. В съдебно заседание касаторът и ответникът по касацията, редовно призовани, не изпращат представители. Жалбата е подадена е от надлежна страна, в 14-дневен срок, насочена е срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и поради това е допустима за разглеждане Разгледана по същество, съдът преценя жалбата като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Решение № 119 от 25.08.2025 г. по АНД № 312/2025 г. на Районен съд – Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-92-24 от 01.04.2025 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Стара Загора за наложена на „С.И.Г.“ ООД, [населено място] на основание чл. 157, ал. 4 от ЗУО имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 156, ал. 1, вр. чл. 120 от ЗУО. За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. При правилно установени по делото факти първоинстанционният съд е направил напълно законосъобразен и обоснован извод, че наказателното постановление е изцяло съобразено както с материалния, така и с процесуалния закон. Всички доводи, съдържащи се в касационната жалба са били наведени и пред първоинстанционния съд и са получили отговор в обжалваното решение. Изложени са съображения, които настоящата съдебна инстанция напълно споделя и поради това счита за ненужно да ги преповтаря. Следва да се отбележи, че по делото не се спори, че на касатора са били дадени задължителни предписания, които не са изпълнени, нито пък са обжалвани. При това положение за законосъобразността на процесното наказателно постановление е от значение единствено наличието на предписание, което не е изпълнено. Това обстоятелство в настоящия казус е налице. Дали и доколко неизпълненото предписание е било съобразено със закона, не е предмет на обсъждане в това производство, тъй като същото е влязло в сила и като такова, е следвало да бъде изпълнено. В тази връзка настоящият касационен състав напълно споделя становището на решаващия съд досежно възражението за съставени два акта за едно и също нарушение, предвид това, че процесният АУАН № 92 от 02.10.2024 г. касае нарушение по чл. 120 от ЗУО, а посочения в жалбата АУАН № 79 от 19.08.2024 г. се отнася за нарушение на чл. 55, ал. 1 от ЗУО, поради което и не е налице нарушение на правилото non bis in idem. С оглед на изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважена. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед липсата на заявени претенции за разноски от страните такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното, съдът