Решение № 2585 от 3.6.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 714/2023 г.

Производството по делото е образувано по жалба на В. Н. Л., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез адвокат А. П. М., Адвокатска колегия – [област], адрес [населено място], пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ №..., офис.., ..., [тел. номер], Адвокатско дружество „М. и Л.“, против Виза № АП-0104-236/11.05.2023 г. на Главния архитект на Община [област] за изработване на проектно решение от инженер-конструктор с указание за изпълнение на допълващо застрояване на 3 /три/ броя гаражи в УПИ I, кв. 17 по плана на IV микрорайон – [област], имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АГКК и е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). С жалбата се навеждат доводи, че оспорената виза е незаконосъобразна поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. В съдебното производство се поддържат доводите за незаконосъобразност, като чрез пълномощника си - адв. А. М. и чрез съпруга си Г. Л. жалбоподателката иска оспорената виза да бъде отменена. Претендират се направените в производството разноски по представен списък от адв. М. (л. 331). Ответникът по жалбата – Главният архитект на Община - [област], чрез гл. юрисконсулт Я. в с.з. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски съгласно списък (л. 332). Заинтересованата страна Е. П. В., чрез адв. М. Л., в с.з. и в писмено становище релевира доводи за основателност на жалбата. Излага подробни съображения и претендира разноски съгласно списък (л. 333). Заинтересованата страна И. Я. Р., чрез адв. П. З. в с.з. и в писмено становище, както и чрез адв. Р., счита че жалбата е недопустима, а в случай че съдът прецени, че е допустима, релевира доводи, че същата следва да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Заинтересованите страни И. Л. И., И. С. Б., Б. Г. Й., Ю. В. Т., В. В. Й., М. К. И., М. К. И., С. Т. И., Г. И. К., В. Н. К., Е. Г. П., М. П. П., Х. П. Г., Ж. А. Т., С. С. Г., В. И. Ч., В. А. П., Х. Г. Т., П. И. Т., И. Г. Ц., С. А. Г., Ц. М. С., К. Г. С., А. К. Г., К. В. Р., М. П. Х., Г. П. И., М. М. Б., Д. И. Б., А. М. Н., Община [област], Р. П. Т., М. К. Т.-А., Х. Я. Г., А. Я. Г., М. Л. В., Р. А. В., М. А. В., С. А. Х., Е. С. В., М. Д. Б., Д. Р. А., Л. Р. К., В. Н. П., Е. Н. А., „Гама 2018“ ООД, представлявано от управителя М. С. Х., И. В. И., А. С. М., Р. И. А. – редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Благоевградският административен съд, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Оспорващата В. Н. Л. е собственик на имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ жилище, апартамент, с площ от 119, 97 кв. м., разположен в сграда № 13, с адрес [населено място], [улица], ап. 2.1., както и на 9, 3 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, построени върху държавна земя от ЖСК „В.“ № 25, том I, рег. № 711, дело № 15 от 2016 г. (л. 42 – л. 45). Заинтересованите страни Е. П. В., И. Я. Р., Е. Л. И., И. С. Б., Б. Г. Й., Ю. В. Т., В. В. Й., К. К. И., С. Т. И., Г. И. К., В. Н. К., Е. Г. П., М. П. П., Х. П. Г., Ж. А. Т., С. С. Г., В. И. Ч., В. А. П., Х. Г. Т., П. И. Т., И. Г. Ц., С. А. Г., Ц. М. С., К. Г. С., А. К. Г., К. В. Р., М. П. Х., Г. П. И., М. М. Б., Д. И. Б., А. М. Н., Р. П. Т., М. К. Т.-А., Х. Я. Г., А. Я. Г., М. Л. В., Р. А. В., М. А. В., С. А. Х., Е. С. В., М. Д. Б., Д. Р. А., Л. Р. К., В. Н. П., Е. Н. А., „Гама 2018“ ООД, представлявано от управителя М. С. Х., И. В. И., А. С. М., Р. И. А. са собственици на самостоятелни обекти и носители на вещни права в жилищни сгради с идентификатори 04279.602.40.12, 04279.602.40.13, 04279.602.40.18, и на шест броя гаражи с идентификатори 04279.602.40.14, 04279.60240.15, 04279.602.40.16, 04279.602.40.17, 04279.602.40.19 и 04279.602.40.20, построени в УПИ I, кв. 17 по плана на IV микрорайон, [област] (л. 47-л. 66, л. 70-л. 73, л. 78-л. 80, л. 87-л. 91, л. 94-96, л. 99, л. 106, л. 113, л. 116, л. 184-л. 186, л. 189-л. 190, л. 233-л. 234, л. 257-л. 260, л. 262-л. 263, л.320). Съгласно Акт № 1785 за частна общинска собственост, вписан с вх. р. № 2938, Акт № 265, том II от 16.07.2008 г., поземлен имот с идентификатор № 04279.602.40, в кадастрален район 602, с [ЕКАТТЕ], с административен адрес [населено място], [улица]по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-32/12.01.2007 г. на Изпълнителния директор на АК, изменена със Заповед № КД-14-01-228/12.01.2007 г. на началника на СК [населено място], целият с площ 28 565 кв. м., е частна общинска собственост на Община [област] (л. 30-л. 31). Със заявление с вх. № АП-01-04-236/03.05.2023 г. по описа на Община [област], Община [област] чрез Р. Ч. – Началник-отдел „Общинска собственост“ е поискала издаването на виза за проектиране за поземлен имот с [идентификатор] в кв. 17 УПИ I по плана на [населено място], необходима й за изграждане на 2, 3 или повече гаражи (за учредяване право на строеж за гаражи в [ПИ]., като е приложила заявление от лицето, скица № 465/26.04.2023 г. и АОС № 1785/10.07.2008 г. (л. 28-л. 29). Въз основа на заявлението и на основание чл. 140 от ЗУТ; чл. 41, чл. 42 и чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ; ЗРП, одобрен със Заповед № 1309/16.03.2021 г. на Кмета на Община [област], главният архитект на Община [област] на 11.05.2023 г. е издал Виза за изработване на проектно решение от инженер-конструктор № АП-0104-236 (л. 33), като необходимо условие за издаване на проектно решение от инженер-конструктор с указание за изпълнение на допълващо застрояване – 3 (три) броя гаражи в УПИ I, кв. 17 по плана на IV-ти микрорайон – [област], като е указано разрешението за строеж да се издаде след учредяване на право на строеж, а проектът да се изготви в съответствие с изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Към визата са приложени копие от АЧОС № 1785/10.07.2008 г., вписан в служба за вписванията – [област] с акт № 265, том II, вх. рег. № 2938 от 16.07.2008 г., скица № 465/26.04.2023 г., издадена от Община [област] и копие от ЗРП, одобрен със Заповед № 1309/16.03.2001 г. на Кмета на Община [област]. От заключението на вещото лице по назначената СТЕ и при изслушването му в с.з. се установява, че предвиждането за УПИ I, кв. 17 по плана на IV микрорайон, [населено място] по действащия Общ устройствен план на Община [област] е жилищна устройствена зона с комплексно застрояване, с плътност на застрояване 50 %, кинт 2, 5, минимално озеленяване 40 % и кота на корниз 24 метра, като тези показатели не са нанесени графично на визата за проектиране. Посочено е също, че действащият ПУП за УПИ I, кв. 17 по плана на IV микрорайон, [населено място] е ЗРП, одобрен със заповед № 1309/16.03.2001 г. /ЧИУлР одобрен със заповед № 1203/20.11.2002 г./, като параметрите за застрояване са за жилищно строителство и са същите, както при действащия Общ устройствен план на община [област]. Допълващото застрояване не е предвидено в ПУП-ПЗ. Установява се, след подробно описание в заключението на сградите – всяка сграда и гараж в УПИ I са с площ както следва: 04279.602.40.12 – 293 кв. м., 04279.602.40.13 – 305 кв. м., 04279.602.40.18 – 364 кв. м., 04279.602.40.14 – 24 кв. м., 04279.60240.15 – 21 кв. м., 04279.602.40.16 – 24 кв. м., 04279.602.40.17 – 25 кв. м., 04279.602.40.19 – 22 кв. м. и 04279.602.40.20 – 21 кв. м. и след изчисляване на максимално допустимата ЗП за имота, с посочване на механизма на изчислението – площта на УПИ I е умножена по плътността на застрояване 50 % или 2671 [жк], 5 = 1380, 5 кв. м., а общата площ на предвидените в оспорената виза гаражи е 3х6 м. (минимално допустима площ за един гараж) или 18 кв. м. х 3 броя гаражи= 54 кв. м., а след като се прибави общата площ на предвидените в оспорената виза гаражи към общата застроена площ за УПИ I се получава общ сбор ЗП 63 кв. м. + 1099 кв. м. = 1153 кв. м. След тези изчисления вещото лице е направило извод, че с предвиденото с оспорената виза допълващо застрояване не се превишават одобрените с действащите ОУП и ПУП показатели, тъй като максимално допустимото ЗП за УПИ I е 1380, 5 кв. м., а ЗП към момента с прибавените на визата гаражи [рег. номер]. м. От заключените се установява също, че трите броя гаражи в УПИ I, кв. 17, по плана на IV микрорайон, [населено място] са разположени в югозападната част на имота на отстояние 3 м. от сграда 12 и сграда 13. А на страница 13 от документацията по делото е приложена Скица № 456/26.04.2023 г., на която се виждат габаритите на всеки един от гаражите 3х6 метра, както и разстоянието от най-близката вътрешна граница до най-близкия до нея гараж № 3 е 3 метра. В с.з. вещото лице пояснява, че графично в скицата не са нанесени плътност, интензивност и височина на застрояване на сградата, като тези показатели следва да бъдат нанесени във визата за проектиране. Сочи също, че в скицата има текстова и графична част, като в текстовата част не са посочени кинтът, плътността и котата, но е посочено от къде могат да се видят и препращат към плана за застрояване. Съгласно заключението на СТЕ (л. 465 – л. 469), допусната и назначена с Определение № 903/21.02.2025 г. на съдията-докладчик по делото (л. 348 л. 349), за имот с [идентификатор], по кадастралната карта и кадастралните регистри за [населено място], представляващ жилище, апартамент, с площ от 119, 97 кв. м., разположен в сграда № 13, с адрес [населено място], [улица], ап. 2.1., както и на 9, 3 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, построени върху държавна земя от ЖСК „В.“ № 25, том I, рег. № 711, дело № 15 от 2016 г. (л. 42 – л. 45), не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване, предвид посоченото във ВИЗА № АП-0104-236/11.05.2023 г. на Главния архитект на Община [област] за изработване на проектно решение от инженер-конструктор с указание за изпълнение на допълващо застрояване на 3 /три/ броя гаражи в УПИ I, кв. 17 по плана на IV микрорайон – [област], имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АГКК. Ограничения в режима на застрояване и ползване не се въвеждат, защото не се извършва промяна на ПУП-а за имота съгласно Виза № АП-0104-236/11.05.2023 г. на Главния архитект на Община [област]. Съгласно т. 2 от заключението, за [ПИ], който съгласно Акт № 1785 за частна общинска собственост, вписан с вх. р. № 2938, Акт № 265, том II от 16.07.2008 г., поземлен имот с идентификатор № 04279.602.40, в кадастрален район 602, с [ЕКАТТЕ], с административен адрес [населено място], [улица]по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-32/12.01.2007 г. на Изпълнителния директор на АК, изменена със Заповед № КД-14-01.228/12.01.2007 г. на началника на СК [населено място], целият с площ 28 565 кв. м., е частна общинска собственост на Община [област] (л. 30 – л. 31) и ПИ е предвиден за комплексно застрояване. Допълващото застрояване не е предвидено в ПУП – План за застрояване. ВЛ е цитирал чл. 42, ал. 2 ЗУТ и е направил извод, че не е необходима изработката на ПУП и промяна на предназначението на [ПИ]. Изложената фактическа обстановка, която е безспорна между страните, съдът установи въз основа на приетите писмени доказателства, както и въз основа на неоспореното от страните заключение на вещото лице по допуснатите съдебно-технически експертизи, втората допълнителна такава, макар че съдията-докладчик по делото да не го е написал изрично в определението си. Съдът кредитира заключенията на вещото лице като безпристрастно и компетентно изготвени, както и като кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Те също са безспорни между страните. При така установеното, съдът направи следните правни изводи: Не се спори по делото, а и видно от разпечатка на л. 11 от делото и от Протокол № 9 от заседание на Общински съвет [област], проведено на 30 юни 2023 г. на л. 8 -л. 10 от делото, че на 07.07.2023 г. на сайта на Община [област] е било публикувано Решение № 298, по Протокол № 9 от заседание на Общински съвет [област], проведено на 30 юни 2023 г., с което е дадено съгласие да бъде обявен публичен търг с тайно наддаване за учредяване право на строеж върху общински поземлен имот, а именно за изграждане на 3 броя гаражи в УПИ I, кв. 17 по плана на IV-ти микрорайон, [област], като в същото решение е цитирано, че 3 броя гаражи са предвидени чрез допълващо застрояване /строителни петна № 1, № 2, № 3/, всяко едно петно със застроена площ 18 кв. м., с размери 3, 00/6, 00 м., съгласно Виза № АП-0104-236/11.05.2023 г. на Главния архитект на Община [област]. Няма спор по делото, че Виза № АП-0104-236/11.05.2023 г. на Главния архитект на Община [област] не е съобщена на жалбоподателката В. Л., а тя е разбрала, че такава е издадена именно от Решение № 298 по Протокол № 9 от заседание на Общински съвет – [област], проведено на 30.06.2023 г. Ето защо при липса на доказателства, установяващи съобщаването на оспорения акт на жалбоподателката, съдът приема, че жалбата е депозирана в срок. В случая не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ - застрояването на трите броя гаражи няма да се отрази в режима на ползване на жилището на жалбоподателката, предвид заключението на вещото лице, но независимо от това жалбата е подадена от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. И това е така, защото в конкретния случай визата е издадена на основание чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 41, ал. 2 ЗУТ, т.е. с допускане на ново допълващо застрояване в имот, в който жалбоподателката е носител на ограничени вещни права. Съгласно разпоредбата на чл. 146 АПК, основания за оспорване на административния акт са: компетентност на органа, издал оспорвания акт, форма на акта, спазване на процесуалния и материалния закон при издаване на оспорвания акт, постановяване на последния в съответствие с целта на закона. При проверка за компетентността на органа, издал оспорения административен акт, настоящият съдебен състав намира, че същият е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 140, ал. 1 ЗУТ, но в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Визата за проектиране по чл.140 от ЗУТ е акт, свързан с устройство на територията. Тя има статут на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ, в случаите при които с нея се допуска ново строителство (чл. 41, ал. 2 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ), което е различно от предвиденото по устройствения план или не е предвидено в същия, без да се изменя самият план. По силата на чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащия подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 ЗУТ. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Визата за проектиране определя параметрите на допустимото застрояване на конкретния поземлен имот. Тя е предпоставка за одобряване на инвестиционни проекти и разрешения за строеж – чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ и за учредяване на право на строеж – чл. 180 ЗУТ. В разглеждания случай от неоспореното заключение на вещото лице по изслушаната СТЕ се установи, че предвиждането за УПИ I, кв. 17 по плана на IV микрорайон, [населено място] по действащия Общ устройствен план на Община [област] е жилищна устройствена зона с комплексно застрояване, с плътност на застрояване 50 %, кинт 2, 5, минимално озеленяване 40 % и кота на корниз 24 метра, като тези показатели не са нанесени във визата за проектиране, както и не са нанесени и височините на гаражите. В случая законовите изисквания не са спазени – в обсъжданата виза липсват задължителни параметри и данни и тя противоречи на посочената по-горе разпоредба. По тези съображения съдът не кредитира заключението на вещото лице по задача № 4 от писменото заключение на допуснатата СТЕ, че при издаването на визата не се превишават одобрените с действащите ОУП и ПУП показатели, тъй като се опровергава както от заявеното от вещото лице при изслушването му в с.з. на 22.01.2025 г., че на визата липсват отразени плътност, интензивност и височина на застрояване на гаражите, като тези показатели следва да бъдат нанесени във визата за проектиране, така и от самата виза. Недопустимо е чрез СТЕ да се установяват данни, които по изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ е следвало да съдържа визата, поради което доводът на жалбоподателката, че същата не е издадена в съответствие с материалния закон, се явява обоснован. В този смисъл са и Решение № 1009/24.01.2018 г. по адм. д. № 8669/17 по описа на ВАС, пето отделение, Решение № 7048/13.07.2022 г. по адм. дело № 9878/2021 г. по описа на ВАС, второ отделение. Действително във визата като приложение е цитирано копие от ЗРП, одобрен със Заповед № 1309/6.03.2001 г. на Кмета на Община [област], но тъй като с визата се допуска ново строителство (чл. 41, ал. 2 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ), което не е предвидено в същия, то височината и размера на трите броя гаражи, плътността и интензивността на застрояване, свързани с тези гаражи няма как да фигурира в ЗРП. Ето защо визата не отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ относно задължителните реквизити в нея и за форма и съдържание, визирани в чл. 59 АПК и същата се явява и немотивирана. Неспазването на формата води до порочност на административния акт. Най-голямо значение има писмената форма на административните актове. В АПК е предвидено, че административните актове трябва да отговарят и да съдържат определени реквизити. Тези реквизити гарантират, че волеизявлението, съдържащо се в административния акт, показва действителната воля на съответния административен орган. Особен елемент във формата е съществуването на мотиви. Мотивите представляват фактическите и правни основания за издаването на акта. Те показват как е формирана волята на административния орган и кои са били основанията той да има едно или друго волеизявление. Мотивите са основен фактор в издаването на административния акт и затова за тях се наблюдава особено внимателно, когато един административен акт подлежи на съдебен или административен контрол. Липсата на мотиви, според устойчивата практика на съда прави акта недействителен на ниво унищожаемост. Производството представлява система от действия, които подготвят крайния акт и няма пречка мотивите да се съдържат и в друг акт, предхождащ издадения, но в случая такъв акт няма. Целта е да се съберат доказателства и тези доказателства да подпомогнат административния орган при решаването на определен въпрос. Това е един от съществените реквизити на всеки административен акт. Те позволяват на адресата на акта да научи въз основа на какво е формирана волята на административния орган, респективно на това да организира защитата си срещу административния акт. Съгласно т. 2 от ТР 4/2004 год. на ВАС неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на акта. Съгласно чл. 140, ал. 3 ЗУТ за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6 и 7, както и за обекти – недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително. Визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата. Визата е задължителна в хипотезата на чл.140, ал.3 ЗУТ, приложима в случая, тъй като се касае за допълващо застрояване по чл. 41, ал. 2 ЗУТ, което застрояване се отразява служебно в действащия ПУП, в случая ПР. Съгласно предл. второ на ал. 3, чл. 140 ЗУТ, обратно на приетото от административният орган, „Визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата“. По делото не се спори, че липсва съгласие на всички заинтересовани страни, включително на жалбоподателката. В настоящия случай от приетите по делото доказателства, включително от заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза се установява, че действащият ПУП за УПИ I, кв. 17 по плана на IV микрорайон, [населено място] е ЗРП одобрен със заповед № 1309/16.03.2001 г. /ЧИУлР одобрен със заповед № 1203/20.11.2002 г./, като параметрите за застрояване са за жилищно строителство и са същите както при действащия Общ устройствен план на община [област]. Допълващото застрояване не е предвидено в ПУП-ПЗ, като с издадената виза за изработване на инвестиционен проект е допуснато допълващо застрояване – 3 (три) броя гаражи в УПИ I, кв. 17 по плана на IV микрорайон – [област], имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [област]. В производството по издаване на оспорената виза не е изискано и не е представено съгласие, нито от оспорващото лице, като собственик на обект в УПИ I, кв. 17 по плана на IV микрорайон – [област], нито на заинтересованите лица, което е задължителна предпоставка, поради което и визата се явява издадена, на самостоятелно основание, в нарушение на материалния закон. Оспореният акт е незаконосъобразен и на още едно основание – административният орган не е спазил общия принцип, регламентиран в чл. 26 АПК, като не е уведомил заинтересованите страни за започналото административно производство по искане за издаване на виза, като в нарушение на чл. 34, ал. 3 АПК, съответно не им е предоставил възможност да изразят становища и да ангажират доказателства. Задължително е участието на заинтересованите лица в производството по издаване на процесната виза. Последните, като не са уведомени, вкл. и оспорващото лице за образуваното административно производство, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно трайната съдебна практика, съществени нарушения на процесуалните правила са тези, които са довели до нарушаване правото на защита на лицето, за което издаденият административен акт е неблагоприятен, както и тези, които, ако не бяха допуснати, би се стигнало до издаване на акт, различен по съдържание от оспорвания. В случая, дори да се приеме, че неуведомяването на жалбоподателя за извършването на проверка и отсъствието му при осъществяването й не е нарушение, административният орган е допуснал съществено нарушение на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата, залегнал в разпоредбата на чл. 35 от АПК. Съгласно тази разпоредба, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая административният орган е игнорирал напълно установения в чл. 7, ал. 1 и 2 от АПК основополагащ принцип за действие на административните органи - принципа на истинност. Той задължава органа да вземе предвид всички действителни факти от значение за случая и заедно с доводите на жалбоподателя да ги подложи на преценка. Данните по преписката сочат, че в случая това задължение не е изпълнено. Пълното пренебрегване на принципа на истинността при издаване на административния акт са довели до незаконосъобразността му. По изложените съображения, оспорената виза, като издадена в нарушение на материалноправните разпоредби на Закона за устройство на територията и на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да се отмени. С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от жалбоподателката, придружено с представен списък на разноските (л. 473) и доказателства за реално сторени такива, на В. Н. Л. следва да се присъдят разноски в размер [рег. номер]., от които 10 лв. държавна такса, 500 лв. внесен депозит за втората /допълнителна/ СТЕ [рег. номер]. за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие (л. 6), като с оглед характера и обема на осъществената правна помощ при приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съобразяване Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., разноските не следва да се редуцират, тъй като е съобразено с фактическата и правна сложност по делото, както и с обстоятелството, че процесуалният представител е присъствал на всички съдебни заседания, изготвил е писмено становище след хода по същество, а на ответника и на заинтересованите страни, не се дължат разноски по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК. С оглед изхода на спора и тъй като доплащането на възнаграждението на вещото лице Ф. Е. -Х. по втората СТЕ, не е заплатено от страната на която е възложено и с оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди Община [област], да заплати на Административен съд - [област], сумата от 107.84 (сто и седем лева и осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице Ф. Е.-Х.. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – [област]