Решение № 92 от 23.3.2021 г. на Административен съд - Враца по дело № 574/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София против Решение № 260013/20.08.2020 г., постановено по АНД № 1176 по описа на Районен съд – Враца за 2019 г., с което е отменено НП № 2740 от 12.11.2019 г., издадено от Председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“. С посоченото НП на Д.Р.С. •••, в качеството на • на „ДМВ“ ЕООД гр. ••• с ЕИК ••••••••• и отговорно лице за изпълнение на задълженията на дружеството, на основание чл. 69, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 56, ал. 1, т. 9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 14 500 лева за неизпълнено първо задължително предписание да възстанови количество в размер на 488, 065 тона запаси за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели, за което „ДМВ“ ЕООД в качеството му на съхранител по ЗЗНН е поел задължение да съхранява, за изпълнение на задълженията по ЗЗНН на задълженото за периода от 30.04.2018 г. до 30.04.2019 г. лице „ДМВ“ ЕООД, както и административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за неизпълнено второ задължително предписание да представи в ЦУ на ДА ДРВВЗ и ТД ДР – гр. ••• необходимите документи, изискуеми по ЗЗНН, с които да удостовери създадените ЗИС от гориво за дизелови двигатели, за които е установена липса в размер на 488, 065 тона в Петролна база •••, собственост на „ДМВ“ ЕООД. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Изложени са аргументи, че въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, от което е направил необоснован извод, че задълженото лице е било изправено пред обективна невъзможност да изпълни дадените му задължителни предписания. Поддържа се, че ответникът по касация е следвало в едномесечния срок за изпълнение писмено да уведоми Председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ за причините за неизпълнение и да предложи нов срок за изпълнение. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от •• И.К., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът – Д.Р.С., в писмена защита, депозирана от пълномощника • Г.М., оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение, за което излага съображения. Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на касационна проверка е Решение № 260013/20.08.2020 г., постановено по АНД № 1176 по описа на Районен съд – Враца за 2019 г., с което е отменено НП № 2740 от 12.11.2019 г., издадено от Председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“. С посоченото НП на Д.Р.С. •••, в качеството на • на „ДМВ“ ЕООД гр.••• с ЕИК ••••••••• и отговорно лице за изпълнение на задълженията на дружеството, на основание чл. 69, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 56, ал. 1, т. 9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 14 500 лева за неизпълнено първо задължително предписание да възстанови количество в размер на 488, 065 тона запаси за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели, за което „ДМВ“ ЕООД в качеството му на съхранител по ЗЗНН е поел задължение да съхранява, за изпълнение на задълженията по ЗЗНН на задълженото за периода от 30.04.2018 г. до 30.04.2019 г. лице „ДМВ“ ЕООД, както и административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за неизпълнено второ задължително предписание да представи в ЦУ на ДА ДРВВЗ и ТД ДР – гр. ••• необходимите документи, изискуеми по ЗЗНН, с които да удостовери създадените ЗИС от гориво за дизелови двигатели, за които е установена липса в размер на 488, 065 тона в Петролна база •••, собственост на „ДМВ“ ЕООД. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат изискуемите реквизити. Посочено е, че складовата база на дружеството е била запечатана от Агенция „Митници“ на 23.11.2018 г., т.е. преди извършената проверка, обективирана в КП № 1595 от 09.04.2019 г., като е останала запечатана до края на срока на дадените предписания – 22.04.2019 г., при което обективно не е било възможно изпълнението на предписанията. Приел е, че оспореното НП е незаконосъобразно и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно производство, основано на проведено в пълнота и относимо към спора съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви за незаконосъобразност на НП, се споделят от касационната съдебна инстанция. От доказателствата по делото е видно, че с Констативен протокол № 1595 от 09.04.2019 г. на ответницата по касационната жалба, в качеството ѝ на управител на „ДМВ“ ЕООД, са дадени задължителни предписания, подробно конкретизирани в протокола, със срок за изпълнение 22.04.2019 г. КП е подписан от комисията, извършила проверката, както е налице и подпис за запознаване с протокола и връчване на екземпляр от него на Д.Р.С., без да е посочена дата на връчване. На 23.04.2019 г. е извършена последваща проверка на дружеството във връзка с изпълнението на предписанията, за което е съставен КП № 1595/23.04.2019 г. Констатирано е, че предписанията не са изпълнени. Съставен е АУАН № 1595/07.05.2019 г. за нарушение на чл. 69, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН и е ангажирана административнонаказателната отговорност на управителя на дружеството с издаденото НП № 2740/12.11.2019 г. на основание чл. 8, ал. 2, т. 15, чл. 69, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН. По делото са налични доказателства за това, че към момента на даване на задължителните предписания с КП № 1595/09.04.2019 г., както и към крайния срок за тяхното изпълнение, обектът на дружеството е бил запечатан от Агенция „Митници“. Предвид установеното, въззивният съд правилно е приел, че обективно не е било възможно изпълнението на предписанията. На следващо място, следва да се посочи, че в КП № 1595 от 09.04.2019 г., с който са дадени задължителните предписания, липса отбелязване на датата на връчване, поради което не може да се приеме за установено, че ответницата по касация е била своевременно уведомена. С оглед изложеното, въззивният съд правилно и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно и го е отменил. При извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Враца