Решение № 224 от 5.11.2022 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 849/2021 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. Образувано е по въззивна жалба от адв. Стоян Иванов от АК-Бургас, служебен защитник на подсъдимия Л. Ж. М., срещу присъда № 8 от 20.07.2021 г., постановена по НОХД № 379/2021 г. по описа на Несебърския районен съд. С посочения съдебен акт районният съд признал подсъдимия Л. М., ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на неустановени дати през периода от 17.09.2020 г. до 29.09.2020 г. в с. Оризаре, общ. Несебър, пред ОУ „Георги Сава Раковски“, пред магазина в селото и в двора на дома на И. С., като •••, в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление, неколкократно извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило ••-годишна възраст – •• И. Ж. С., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК го осъдил на пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване в корекционна програма за обществено въздействие, всяка една от които за срок от една година. С посочената присъда районният съд осъдил на основание чл. 45 ЗЗД Л. Ж. М. да заплати на И. Ж. С., ЕГН •••••••••• сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, както и на основание чл. 189, ал. 3 НПК сумата от 300 лева, представляваща направени в хода на производството разноски. Със същата присъда районният съд на основание чл. 304 НПК признал подсъдимия Л. Ж. М. за невиновен и го оправдал по повдигнатите му обвинения за извършване на престъпления по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК по отношение на ненавършилите ••-годишна възраст Г. Д. А., ЕГН •••••••••• и Б. Ж. Б., ЕГН ••••••••••. Накрая районният съд осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Л. М. да заплати по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата от 732 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски. В жалбата се прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, за несправедливост на наложеното наказание и прекомерност на определеното обезщетение. Посочено е, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на заинтересованите свидетели, а не е кредитирал показанията на останалите свидетели. Твърди се, че с признаването на подсъдимия за невиновен по обвинението за извършени престъпления по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК по отношение на ненавършилите ••-годишна възраст Г. Д. А. и Б. Ж. Б., и същевременно с осъждането му за престъплението по отношение на И. Ж. С., първият съд е допуснал съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан. Прави се алтернативно искане – за изменение на обжалвания акт, като на подсъдимия М. бъде наложено наказание „обществено порицание“ и бъде намален размерът на присъденото обезщетение на И. С.. В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Гражданският ищец И. С. и нейният повереник- адв. Христина Бурналова, редовно призовани, не се явяват. Жалбоподателят - адв. Стоян Иванов, поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като прави искане и за отмяна на присъдата с аргумент за постановяването й от незаконен състав. Подсъдимият М., редовно призован, не се явява и не е изразил становище по подадената въззивна жалба. Въззивната жалба е подадена в посочения в чл. 319, ал. 1 НПК срок за обжалване от лице, което има право на жалба, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното: Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, като подсъдимият Л. М., неговият защитник и повереникът са изразили съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица. Районният съд правилно е преценил, че експертизата и разпитите на свидетелите са извършени по предвидения в НПК ред, поради което е постановил определение по чл. 372, ал. 3 НПК, с което е одобрил изразеното съгласие. Протоколите за разпит и експертното заключение са били прочетени по реда на чл. 283 НПК. Въз основа на събраните доказателства районният съд правилно е изяснил делото от фактическа страна. При направения собствен доказателствен анализ по силата на чл. 314 и чл. 316 НПК въззивният съд не намери основания за промяна на приетите за установени от първия съд фактически положения, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. По делото е установено, че през периода от 17.09.2020 г. до 29.09.2020 г. подсъдимият Л. М. извършил блудствени действия спрямо •• свидетелка И. С. на различни места в с.Оризаре, общ. Несебър: 1) пред ОУ „Георги Сава Раковски“ в селото той опипал свидетелката по седалищните части, влагалището и гърдите, миришел косата й и се опитвал да я целува по врата и устните; 2) пред магазина в селото подсъдимият опипал И. С. по влагалището и задните части, като едновременно с това опипвал половия си член и й казал: „Виж колко ми е дебел, виж как стана.“; 3) в двора на дома на пострадалата подс. М. опитал да я целуне по устните, допрял дървена пръчка до влагалището и задните части на С. и казал: „Айде да отиваме в къщата да правил секс“. Действията били осъществени с цел да удовлетвори половото си желание без съвкупление. Извършените деяния са подробно описани от свидетелката И. С., която посочва и самия извършител – подс. Л. М.. Нейните показания се подкрепят от показанията на свид. В. С., който твърди, че е виждал как подсъдимият пипа гърдите и задните части на пострадалата. Свид. С. бил заедно с подсъдимия при случая, когато последният влязъл в двора на къщата на •• момиче. Вярно е, че свидетелят не е възприел непосредствено действията на подсъдимия спрямо пострадалата, но чул как тя е викала на Л. М. да престане и да я остави. Като се има предвид предложението, което подсъдимият направил на свидетеля преди да отиде при момичето – „да влезем и да я опипаме двамата“ /вж. показания на В. С. – л. 31 от ДП/, то съдът няма основание да се съмнява, че извършените от М. действия са били именно тези, описани от пострадалата. Не могат да бъдат пренебрегнати и показанията на свид. С., че винаги, когато подсъдимият опипвал И. С. по гърдите и задните части, тя се дърпала и се сърдела. Тези показания недвусмислено сочат, че първо, действията на подсъдимия спрямо пострадалата не са били еднократен акт, и второ, че И. С. не е имала желание за „някакви отношения“ с подсъдимия, както се твърди във въззивната жалба. Нещо повече - последователното поведение на пострадалата към извършваните спрямо нея действия на подсъдимия изключват наличие на предизвикателно поведение от нейна страна. В тази насока следва да бъдат отбелязани показанията на свид. Д. А. – класен ръководител на •• С., описвайки я като откровена, скромна, изпълнителна, без да е манипулативна /л. 32 от ДП/. С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав споделя преценката на първия съд за достоверност на показанията на свид. И. С.. Този извод не би могъл да бъде повлиян от показанията на свидетелите С. С. и С. Я., които твърдят, че никога не са виждали подсъдимия и пострадалата заедно. Двамата свидетели са приятели на Л. М., а и дори да се приеме за истинно твърдението им, че подсъдимият не е опипвал •• С. пред тях, то това не означава, че изобщо не го е извършвал. Районният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че с деятелността си спрямо свид. И. С. подс. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Обосновано съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл. 61 НК. Действително вещите лица, изготвили комплексната съдебно-психиатрично- психологична експертиза, са посочили, че през този възрастов период /непълнолетие/ изграждането на личността е в ход и в тази връзка е напълно възможно често да има импулсивни прояви, дължащи се на незрялата преценка на последствията от определени действия /вж. р-л III от експертизата – л. 40 от ДП/. В конкретния случай обаче от значение е обстоятелството, че с решение по възпитателно дело № 3/2020 г. на МКБППМН гр. Несебър е била наложена на Л. М. възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1 т. 1 ЗБППМН - „предупреждение“ за извършена от него кражба през месец декември 2019 г. Приложената мярка очевидно не е имала никакъв превъзпитателен ефект. Наред с това обществената опасност на извършеното престъпление, предмет на настоящото обвинение, не е малка. Честите блудствени действия на подсъдимия спрямо пострадалата са въздействали на психиката й до степен С. да търси начини да не ходи на училище. Самият подсъдим е формирал решението си за извършване на тези действия, без да му е било въздействано от друго лице, като това решение не е намерило израз в инцидентна проява, а е било реализирано нееднократно, в продължителен период от време. Всички тези обстоятелства налагат извод, че с отказа да се приложи чл. 61 НК не е нарушен материалният закон. Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитника за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се във вътрешно противоречие на мотивите и на диспозитива на присъдата – за едни и същи действия, извършени спрямо •• И. С., Г. А. и Б. Б., подсъдимият бил признат за виновен само за престъплението по чл. 149, ал. 1 НК по отношение на първото момиче, а за престъпленията по отношение на останалите бил оправдан. В мотивите се съдържа ясна аргументация за взетото от съда решение – срещу А. и Б. са били извършени действия, които принципно са могли да възбудят или удовлетворят полово желание, но не е била установена специалната цел при извършването им. За разлика от тези действия, насочени към А. и Б., блудствените действия спрямо И. С. са били съпровождани с други действия на подсъдимия, илюстриращи отношението му към тази свидетелка като обект на полово желание /вж. мотиви, стр. 7/. Целта за възбуждане или удовлетворяване на полово желание е елемент от субективната страна на престъплението по чл. 149, ал. 1 НК. Липсата на специалната цел води до несъставомерност на деянието по този текст от НК. При индивидуализацията на наказанието районният съд правилно е съобразил обстоятелството, че към момента на извършване на инкриминираните деяния подсъдимият е бил едва на •• години и че след сигнализирането на полицейските служители за осъщественото престъпление, М. спрял да посещава училище, за да не се среща с пострадалата. Смекчаващо обстоятелство е и процесуалното поведение на подсъдимия, по чиято инициатива е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, без да се провежда разпит на всички свидетели и на вещите лица. Твърде младата възраст на дееца е отчетена като изключително смекчаващо обстоятелство, при наличието на което и най-лекото, предвидено наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко. Затова районният съд е приложил чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и е заменил наказанието лишаване от свобода с пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване в корекционна програма за обществено въздействие, всяка една от които за срок от една година. Искането за налагане на наказание обществено порицание е неоснователно. Чрез това наказание не биха могли да бъдат постигнати посочените в чл. 60 НК цели, като този извод се извежда от данните, съдържащи се в Предсъдебния доклад, изготвен от инспектор в Районна служба „Изпълнение на наказанията“ гр. Бургас /л. 43-46 от съд. производство/. В него е посочено, че рискът от вреди за обществото и другите е среден. Факторите, допринасящи за този риск са склонността на подсъдимия към незачитане на личните права, неговата импулсивност, склонността към агресивно поведение, липсата на родителски контрол и влиянието на криминалното обкръжение. Посочените фактори не могат да бъдат игнорирани и те, наред с предходната противообществена проява на дееца, обуславят налагането на по-тежкото по вид наказание. Предявеният граждански иск правилно е уважен в пълен размер – 1000.00 лева. В тази връзка е достатъчно да бъде посочено, че нееднократно преживените стрес, напрежение унижение от действията на подсъдимия са принудили пострадалата С. да не посещава училище за известен период от време. Впоследствие с нея е била извършвана индивидуална работа от ЦОП при Община Несебър. При тези данни претендираната сума от 1000.00 лева не е завишена, а достатъчна за обезщетяване на пострадалата за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат на извършеното спрямо нея престъпление. Що се отнася до искането на защитника за отмяна на присъдата поради постановяването й от незаконен състав, то същото е неоснователно. В съответствие с изискването на чл. 390, ал. 2 НПК, в разпореждането си от 20.05.2021 г. за насрочване на делото съдията-докладчик е посочил да бъдат осигурени двама съдебни заседатели - учители или възпитатели, които да бъдат призовани /л. 8/. В изпълнение на разпореждането са били призовани съдебните заседатели В. И. И. и Н. С. А., като на 19.07.2021 г. последната е депозирала молба, с която уведомила съда, че не я освобождават от работа, поради което е невъзможно да участва като съдебен заседател по наказателното дело /л. 30/. На нейно място е избран друг съдебен заседател - Г. А. А., който участвал в това си качество в състава на съда, разгледал делото и постановил обжалваната присъда. От направената служебна справка в деловодството на Районен съд-Несебър настоящият съдебен състав установи, че сред съдебните заседатели за Районен съд-Несебър има само двама, които по образование и по занятие са педагози – първоначално призованите. При това положение е съществувала обективна невъзможност да се изпълни изискването на процесуалния закон двамата съдебни заседатели да бъдат учители или възпитатели. Ето защо обстоятелството, че само единият от избраните съдебни заседатели е учител не обуславя наличието на незаконен състав на съда. Още повече че по делото няма никакви данни за някой от тях, сочещи основание за отвод по чл. 29 НПК. Мотивиран от горното и като не намери основание за отмяна или изменение на обжалваната присъда, настоящият съдебен състав прие, че същата следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 338 от НПК