Решение № 980 от 20.11.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1295/2024 г.

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от адвокат Бойко Темелков от БАК, в качеството му на процесуален представител на Д. О. П., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. К., ул. “Х. Б.“ № •• и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Климент Охридски“ №1, ет.3, против Решение № 1449/16.07.2024 г., постановено по гр.дело № 141/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.76, ал.1, предложение първо от ЗС на въззивника за осъждане на В. К. Д., ЕГН •••••••••• и Д. Х. Д., ЕГН ••••••••••, двамата от гр. Б., ул. „Ц. К.“ № • № •, да предадат на въззивника-ищец отнетото му от двамата ответници- въззиваеми по насилствен начин на 24.07.2023 г. владение върху следните недвижими имоти: 1.1000 кв.м., представляваща реална част от ПИ с идентификатор 07079.118.362 по КККР на гр. Бургас; адрес: гр. Бургас, м. „Райчева къшла“, целият с площ от 2728 кв.м.; трайно предназначение на територията-урбанизирана, която реална част е разположена в северната част на ПИ и граничи от север, североизток и изток с ПИ с идентификатор 07079.118.297, от запад - с ПИ с идентификатор 07079.118.297 и 07079.118.376, а от юг с останалите 1728 кв.м., който по парцеларния план на Свинекомплекс- Меден рудник попада в бивш парцел І с площ от 720 кв.м. и бивш парцел ІІІ с площ от 360 кв.м; 2. ½ ид.част от едноетажна сграда с идентификатор 07079.118.362.1 по КККР на гр. Бургас; адрес: гр. Бургас, м. „Райчева къшла“, брой етажи 1; застроено площ-175 кв.м., предназначение стопанска сграда, означена като битова сграда - „Дом на животновъда“, разположена в бивш парцел ІІІ по парцеларния план на Свинекомплекс – кв. Меден рудник, който парцел попада в гореописаната реална част с площ от 1000 кв.м. от ПИ с идентификатор 07079.118.362 по КК и КР на гр. Бургас и 3. Паркинг с площ от 350 кв.м., изграден върху реалната част от 1000 кв.м., описана по т.1 на диспозитива на решението, в бивш парцел 1 по парцеларния план на Свинекомплекс – кв.Меден рудник, част от ПИ с идентификатор 07079.118.362 по КК и КР на гр. Бургас Присъдил е разноски на ответниците-въззиваеми в размер на 2400 лв. за първата инстанция. Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който намира решението за недопустимо, като постановено при грубо нарушение на процесуалните правила, което налага обезсилването му и връщане на делото на друг състав на БРС.Отделно от това счита, че решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде отменено. Излага подробни съображения, като твърди, че БРС е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила и материалните норми, като е разгледал иска по чл.76, ал.1 от ЗС, без да се съобрази с това, че са предявени в условията на евентуалност искове по чл. 75 и чл. 76 от ЗС, като главният е този по чл. 75 от ЗС. Цитира практика на ВКС по сходни случаи. Оспорва извода на съда, че поведението на ответниците не е насилствено и неправомерно. Счита, че съдът е игнорирал важни за спора факти. Позовава се на свидетелските показания, събрани в хода на делото, които съдът тълкува превратно. Посочва, че представения предварителен договор датира от момента на предаване владението върху имотите. Моли съда за обезсилване на решението и връщане на делото на БРС, респективно за отмяна на решението и удовлетворяване на предявената претенция, както и за присъждане на направените по делото разноски. В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите В. К. Д., ЕГН •••••••••• и Д. Х. Д., ЕГН ••••••••••, двамата от гр. Б., ул. „Ц. К.“ № • № •, чрез адвокат Кристина Семова, с който счита подадената жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата, като потвърди атакуваното решение и присъди разноски за настоящата инстанция. Излага съображения, като взема становище по всеки един от поставените във въззивната жалба въпроси. Претендира разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима. Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция с правно основание чл. 76, изречение първо, предложение първо от ЗС. При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното: По отношение направеното възражение за това, че съдът се е произнесъл по чл.76 от ЗС без преди това да е разгледал главния иск по чл.75 от ЗС, настоящата съдебна инстанция намира възражението за неоснователно. С исковата молба са предявени два иска - иск по чл.75 от ЗС и иск по чл.76 от същия закон. Исковата молба е оставена без движение два пъти, като ищецът е изправил констатираните нередовности. Първоинстанционният съд е счел съгласно изложената фактическа обстановка, че е сезиран с иск с правно основание чл.76 от ЗС. Следва да се отбележи, че нито в първоначалната искова молба, нито в подадените молби по изправяне на нередовностите, както и в първото съдебно заседание по делото, въззивникът не е посочил, че двата иска са предявени при условията на евентуалност. Не е възразил и срещу доклада на съда, в който е прието, че ищецът „...е предявил владелчески иск с правно основание чл.75 и чл.76 ЗС във връзка с чл.356 и сл. от ГПК, като не претендира съдебна защита на правото на собственост на ищеца върху имотите...“. На база на изложението на фактите районният съд е счел, че е сезиран с иск с правно основание чл.76 от ЗС, като наведените твърдения се отнасят за защита срещу отнето владение. Този извод на първоинстанционният съд е правилен и законосъобразен, поради което не са налице условията за обезсилване на решението и изпращане на делото на БРС за произнасяне по предявения иск по чл.75 от ЗС. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.02.2009 г. между „Зърнобаза – Шабла“ АД, представлявано от Изп. директор Николинка Котоманова и ищеца Д. П. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти: дворно място с площ от 1255 кв.м., находящо се на 1300 м. югозападно от кв. Меден рудник, гр. Бургас, извън регулация, парцели І и ІІ по парцеларния план на Свинекомплекса ведно с находящите се върху цитираните парцели сгради – колбасарски цех, сушилня, ½ битова сграда, метален навес и паркинг, собственост на „Големите български мелници“ АД. От договора е видно, че описаните имоти са собственост на „Големите български мелници“ АД, а правото на собственост на продавача произтича от договор за цесия от 30.11.2004 г., сключен между „Зърнобаза – Шабла“ АД и „Обединена българска банка“ АД, като „Зърнобаза – Шабла“ АД е придобила вземането на трето лице „Хелиан Индустриал Инвестмънтс Б.В.“ към „Големи български мелници“ АД. Съгласно чл.2 от предварителния договор от 03.02.2009 г. владението на описания недвижим имот се предава от продавача на купувача в деня на сключване на договора, който има силата на протокол за предаване на владение. Представени са две удостоверения от 12.07.2004 г. и 18.02.2009 г. на БОС по фирмено дело № 6721/1991 г., от които е видно, че „ОББ“ АД е пристъпила към изпълнение на обезпечението и заложено в нейна полза вземане от „Хелиан Индустриал Инвестмънтс Б.В.“ и за това, че залога на търговското предприятие на „Големи български мелници“ АД за обезпечаване на вземането е вписано. Пред първата инстанция е представен и писмен договор за наем от 05.01.2012 г., по силата на който въззивникът Д. П. е предоставил на Д. Ч. /разпитан като свидетел/ под наем за временно и възмездно ползване на част от собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, а именно: 50% от дворно място с площ от 720 кв.м., находящо се на 1300 м. югозападно от кв. Меден рудник, гр. Бургас в площадката на Свинекомплекс - кв. Меден рудник, гр. Бургас, извън регулация, парцел І от парцеларния план на свинекомплекса, ведно с ¼ ид. част от изградения в имота цех за колбаси, срещу което наемодателят се е задължил да плаща наемна цена на всеки три месеца до 10- то число на месеца, следващ предходното тримесечие, в размер на 200 лева месечно без включен ДДС. Представен е протокол от 10.09.2016 г. на Община Бургас, с който в ПИ с идентификатор 07079.118.362 са установени две сгради годни за ползване, съответно с площ от 175 кв.м. и 148 кв.м., в ПИ с идентификатор 07079.118.368 е установена една годна за ползване сграда с площ от 324 кв.м., в ПИ с идентификатор 07079.118.370 е установена една битова сграда с площ от 129 кв.м., която е негодна за ползване. Въззиваемите В. Д. и Д. Д. претендират, че са собственици на ПИ с идентификатор 07079.118.362, в който са изградени две сгради с идентификатор 07079.118.362.1 и с идентификатор 07079.118.362.2, за което представят нотариален акт за покупко-продажба № •••, том ••, рег.№ 5911, нот. дело № 287/2019 г. от 12.07.2019 г. на нотариус Бинка Кирова с № 290 по регистъра на Нотариалната камара, продаден им от ЗК „Булмит“, представлявана от председателя Георги Стефанов Петров. Видно от решение №664/22.03.2019 г. по гр.дело №7327/2018 г. на БРС, ответникът Д. Ч. е бил осъден да заплати на ищеца ЗК „Булмит“ обезщетение за ползваните в периода 10.02.2018 г. – 10.10.2018 г. имоти с идентификатор 07079.118.362 и с идентификатор 07079.118.368 без основание. Представено е и решение №790/15.06.2022 г. по адм.дело № 587/2022 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед № 454 от 17.02.2022 г. на Община Бургас в частта, с която на въззивника П. е заповядано да премахне незаконен строеж – навес, захванат към южната фасадна стена на едноетажна сграда, стъпил върху бетонна основа в северната част на имот с идентификатор 07079.118.362. При обжалване на издадената заповед на Община Бургас, Ад.С с решение № 73/31.01.2023 г. в мотивите си е приел, че ИАА и влязъл в сила по отношение на въззивиемите Д.и. Пред първата съдебна инстанция, освен събраните писмени доказателства, са разпитани четирима свидетели, изслушана е съдебно- техническа експертиза. Представен е опис на доказателства от 22.05.2024 г., необсъждани в атакувания съдебен акт, с които ищцовата страна цели установяване на фактическа власт върху процесните недвижими имоти. Същите представляват част от преписка ДП №10802/2023 г., докладна записка, протоколи от разпити на свидетели и такива от оглед на местопроизшествието и фотоалбум, докладна записка от инспектор М. Тодоров, протокол за полицейско предупреждение, докладни записки и част от преписка № 6335/2020 г. по описа на РП – Бургас, както и такава с вх. № 343/2023 г. по описа на РП – Бургас. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е счел, че по делото е останало недоказано твърдението, че Д. П. е упражнявал владение върху процесните недвижими имоти в продължение на шест месеца преди отнемане на владението; представеният предварителен договор между „Зърнобаза – Шабла“ АД и въззивника не установява начало на владение върху имота, тъй като представителят на продавача Н. К. не е била законен представител на дружеството; представения консенсуален наемен договор представлява частен диспозитивен документ и не се ползва с материална доказателствена сила, както и, че не съдържа данни за предаване на владението; анализира събраните гласни доказателства и приема, че струпването под навеса на отпадъчни вещи не може да бъде приравнено на упражнявано от въззивника владение върху постройката, поради което не е налице отнемане на фактическа власт; счита, че поведението на ответниците, състоящо се в премахване на навеса не е насилствено и неправомерно, тъй като е насочено към изпълнение на влязъл в сила индивидуален административен акт – заповед на общината. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза, няма приет парцеларен план за Свинекомплекс – Меден рудник. За терена е изготвен ПНИ, одобрен със заповед № 67 от 17.10.2005 г. Поземлен имот с идентификатор 07079.118.362 и бившите парцели І, ІІ и ІІІ по плана на Свинекомплекс – Меден рудник попадат в границите на ПИ 000244 по КВС. Парцел ІІ с площ от 535 кв.м. по плана е отделен в ПИ с идентификатор 07079.118.361 в КК с площ от 556 кв.м. Парцел І попада с 426 кв.м. в ПИ с идентификатор 07079.118.362, а останалите 246 кв.м. са част от ПИ с идентификатор 07079.118.297. парцел ІІІ с площ от 656 кв.м. е част от ПИ с идентификатор 07079.118.362, заедно с добавения към него терен. Представена е комбинирана скица. От разпита на свидетеля П. Л. – посочен от въззивника, се установява, че същият е ходил няколкократно в имота и единственият човек който е виждал там е свидетелят Ч.. За първи път е посетил имота през 2012 г. и тогава там е имало колбасарски цех, една площадка с три гаража върху него, както и навес. В края на месец февруари и началото на месец март 2023 г. отново е посетил имота и описаните постройки все още са съществували. Между 2012 г. и м. март 2023 г. няколко пъти е посетил имота. Твърди, че дворът е бил пълен със стари коли, разпръснати авточасти и много автомобилни гуми. Според свидетеля вещите са били собственост на Д. Ч.. Свидетелят Д. Ч. посочва в показанията си, че ползва масивна едноетажна сграда с площ от 700 кв.м. Позовава се на представения по делото договор за наем. Твърди, че от началото на 2023 г. до 21.07.2023 г. той е ползвал имота. Описва по какъв начин е бил съборен навесът. Твърди, че е застанал пред кофата на багера в опит да спре събарянето. Под навеса имало два автомобила, няколко мотоциклета и авточасти, които са били негови. В двора имало и метални гаражи, които свидетелят е премахнал след като е получил покана от съдебния изпълнител. Гаражите първоначално са били три, но Д. Д. е нарязал единия от от тях, за което свидетелят е подал сигнал, а другите два гаража са премахнати от свидетеля. От показанията на свидетеля И. – п. б. с ответника Д. Д., се установява, че през 2019 г. имотът е бил купен от Д.. На втория ден е присъствал, когато бившият собственик му е предал ключовете и му е отключил сградите за да влезе в тях. Описва сградите като площ и местоположение. Свидетелят е бил упълномощен от въззиваемите Д. и В. за всичко във връзка с имота, с изключение на възможността да го продава. Твърди, че от закупуването на имота никой друг освен него не е влизал във владение на металната сграда и тухлената постройка. Откакто Д. е закупил имота свидетелят е ходил там ежедневно. Посочва, че епизодично е виждал в имота Ч., но само около третата сграда /колбасарския цех и навеса към нея/. През 2023 г. имотът е изцяло ограден, а от края на 2023 г. е монтирано видеонаблюдение. Свидетелят твърди, че е участвал в почистването и облагородяването на имота, като са премахнати боклуци и саморасли дървета. Свидетелят В. – в. на праводателя на въззиваемите, твърди, че лично е предал ключовете за сградите на Д., което е станало в средата на 2019 г. През 2023 г. към южната стена на колбасарския цех, който бил незаконен, е имало изграден навес, който лично е премахнат от свидетеля въз основа на заповед на общината. Свидетелят твърди, че при премахването му е паднала и част от южната стена на постройката. Премахването е изпълнено на два пъти защото първоначално багерът използван за събарянето не е бил достатъчно мощен и се е наложило ангажиране на друг. Твърди, че премахването на навеса е извършено въз основа на пълномощно дадено му от В., тъй като съпругът й тогава е отсъствал. Когато свидетелят и багеристът са отишли да събарят навеса, Ч. е извикал полиция, но не се е опитал да спре работата, но след това са дошли майка му и баща му, които са легнали пред машината. Свидетелят посочва, че преди премахване на навеса е знаел, че заповедта на Общината е влязла в сила. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя съгласно чл.68, ал.1 от ЗС. Съгласно ал.2 на текста, държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението е фактическо състояние, което се характеризира с осъществяване на фактическа власт върху вещ и то трябва да е установено трайно, постоянно и да няма случаен характер. Съгласно текста на чл.75 от ЗС, владението следва да е продължило непрекъснато повече от шест месеца и в този случай то може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът следва да се предяви в шестмесечен срок. По смисъла на чл.76 от ЗС, владелецът или държателят на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. В конкретният случай искът е предявен в шестмесечния срок, което касае допустимостта на производството. Въззивникът излага съображения, че на 24.07.2023 г. под претекст, че се изпълнява заповед № 454/17.02.2022 г., издадена от Зам. кмета по строителство, инвестиране и регионално развитие, лицата Р. И. и Г. В. влизат с тежка техника в имота и започват да събарят навеса, който е прилепен към стената на цеха за колбаси. Посочва се в исковата молба, че под навеса се съхраняват леките автомобили на наемателя на имота – Д. Ч., при което част от тях са унищожени, а друга част са силно увредени. Във въззивната жалба ищецът изразява несъгласие с изводите на първата инстанция, като се позовава на представените доказателства, като част от аргументите му са основателни. На първо място представеният предварителен договор между „Зърнобаза Шабла“ АД и Д. П. от 03.02.2009 г., съгласно чл.2 от договора, установява началото на фактическа власт върху процесните земи и обекти, тъй като обстоятелството, че Николинка Котоманова към посочената дата не е била изпълнителен директор на дружеството, а е вписана в ТР на 16.03.2011 г., няма общо с фактическата власт, предоставена на въззивника. Представеният договор за наем от 05.01.2012 г. действително е частен диспозитивен документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Същият въпреки твърденията във въззивната жалба за неоспорване по чл. 193 от ГПК, фактически е оспорен с отговора на исковата молба, макар да не съдържа израза „оспорвам“.Това обаче, не означава с оглед фактическата обстановка по делото, че Д. Ч. не е бил в имота. Изложеното във въззивната жалба досежно представените извадки от прокурорските преписки, приложени в първата инстанция, ценени съблюдавайки принципа за неизгодните факти, изложени от въззваемите, сочат, че действително на посочените в жалбата дати-25.06.2020 г., 01.09.2022 г. и 24.07.2023 г. въззивинкът, чрез свидетеля-наемател Ч., е упражнявал владение/ държане/ върху предоставените му части от имотите. Същевременно с оглед направеното насрещно доказване от въззиваемите не може да се приеме, че разпоредбата на чл. 83 от ЗС следва да се приложи за промеждутъка между посочените по-горе дати. От разпита на свидетелите на въззиваемите се установява, че след покупката на имота през 1919 г. е започнала дейност свързана с трасиране на имота, изкореняване на xрасти и дървета, поставяне на камери за видео наблюдение, ограждане на ПИ. Неправилен е и изводът на БРС, че липсва отнемане на вещта чрез насилие. Действително събарянето на навеса на 24.07.2023 г. е в изпълнение на заповед на Община Бургас, но начинът по който това е осъществено, без присъствието на представител на общината, с физическа сила или заплаха срещу лицето Д. Ч., довела до намеса на неговите родители, които са легнали пред багера, сочи на насилствено отнемане на владението/ събаряне на навеса/. Въпреки това крайният извод на БРС за неоснователност на претенцията по чл. 76 от ЗС е правилен. Това е така, тъй като в хода на производството не беше установено от въззивника, че е упражнявал владение върху процесните имоти, продължило непрекъснато повече от шест месеца. Този факт не беше установен както от представените прокурорски преписки и подадените от страните сигнали, така и от разпита на свидетелите. Това налага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Съгласно представения списък на разноските, на въззиваемите такива се дължат, но с оглед направеното от въззивника възражение по чл. 78, ал.5, което съдът намира за основателно, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите сумата от 1500 лв. Остатъкът до претендираните 2400 лв. е недължим. По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД