Решение № 185 от 18.6.2023 г. на Районен съд - Карлово по дело № 1464/2022 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Т. С. Т. с ЕГН •••••••••• от село С., община К., област П., ул. •••• твърди, че в Окръжна прокуратура - Бургас е образувана пр. преписка вх. № 6053/2022 г., по повод Европейска заповед за арест, издадена на 30.08.2021 г. По искане на прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас, пред ОС Бургас е образувано производството по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 1 НПК за вземане спрямо него на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, поради това, че в Окръжна прокуратура е постъпила Европейска заповед за арест, издадена на 30.08.2021 г. от Заместник апелативния прокурор при Апелативна прокуратура на Тракия, Р.Г., във връзка с провеждане на наказателно производство за престъпление, квалифицирано по чл. 1, 5, 6, 8, 12, 13/д/, 14, 16, 17, 18, 19, 26 пap. 1а, 47, 51, 52, 57, 79, 94 пap. 1 НК, чл. 30 пap. 1а, 7, 10, 11 от Закон номер 4251/2014. С оглед обезпечаване на разглеждането по същество на ЕЗА било отправено искане от БОП, за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

В съдебно заседание пред Окръжен съд Бургас, прокурор от Окръжна прокуратура Бургас поддържал искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение като счела, че са изпълнени изискванията на чл. 63, ал. 1 от НПК. Поддържала предложението с аргументи, че Европейската заповед за арест съдържа всички необходими реквизити и отговаря на изискванията за форма и съдържание, посочени в чл. 36 и 37 от ЗЕЕЗА, че престъплението за което се иска предаване на исканото лице и заповедта е за престъпна категория, относно която на основание чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА не се изисквала двойна наказуемост.

Защитникът на ищеца оспорил искането за вземане на най- тежката мярка за неотклонение по съображения, които изключват опасността от укриване, извършване на престъпление или затрудняване на разследването, свързани със семейното положение, уседналост на постоянен адрес и трудова ангажираност. Аргументирал възраженията си и посредством писмени доказателства, от които било видно, че по същата ЕЗА, вече се е произнесъл Окръжен съд Пловдив, с Решение № 153/16.11.2021 г., като същият този акт влязъл в законна сила от 23.11.2021 г. От материалите по прокурорската преписка, представени в производството пред Окръжен съд Бургас по образувано ЧНД № 1043/2022 г. ставало ясно, че ищецът е бил задържан на ••• г. от полицейски органи на РПУ - Ц. след извършена проверка, при която било установено, че в информационната система на ШИС е регистрирана издадена от гръцките власти европейска заповед за неговото задържане. Със заповед за полицейско задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, Т. бил задържан първоначално за срок до 24 часа, считано от 12: 30 часа на ••• г., след което е бил задържан на основание чл. 42, ал. 2, вр. ал. 5 от ЗЕЕЗА с постановление от 04.09.2022 г. на прокурор в Окръжна прокуратура Бургас за срок до 72 часа, считано от 12: 30 часа на 04.09.2022 г. Видно било от в производство пред Окръжен съд – Бургас писмени доказателства - peг. № 103000-26152/18.10.2021 г на началник сектор „Пътна полиция“ - Пловдив и разпечатка от „АИС КАТ - Регистрация на ПС и собственици“, че посоченият в ЕЗА К. „С.“ с peг. № ••••, е бил продаден от ищеца на трето лице на 08.08.2019 г., с нотариално заверен договор за покупко-продажба МПС. Към датата на деянието, описана в ЕЗА - 15.10.2019 г., Т. не е бил собственик на описаното МПС и то не се е намирало в негово владение. Следващият собственик на МПС не изпълнил задължението си да го пререгистрира в сектор „Пътна полиция“ Пловдив. По тази причина вероятно и гръцките власти приели, че негов собственик ищецът, а не закупилият го преди датата на деянието - още на 08.08.2019 г., Ц.Ц.И.. В производството били представени и справка за задграничните пътувания на Т., от която се установявало, че в периода август 2019 г. - октомври 2019 г. (от продажбата на К.а, до задържането му с бежанците), ищецът нямал регистрирано напускане на пределите на Р.Б. в посока Р.Т.. Представено било и влязло в сила съдебно решение от 16.11.2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което бил постановен отказ за изпълнение на абсолютно същата ЕЗА срещу ищеца.

След като Окръжен съд Бургас се запознал с представените от прокуратурата ЕЗА и приложените към нея документи стигнал до извода, че срещу исканото лице Т. С. Т. се провежда наказателно производство от властите на Р.Г., но в контекста на гореизложените установени различни от обвинението фактически положения, решаващият съд намерил, че не са налице предвидените в чл. 64, ал. 4, вр. чл. 63 ал. 1 НПК предпоставки, спрямо исканото лице да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като приел, че не се налага да бъде взета и по-лека такава. Съдът счел, че по отношение на ищеца не е налице реална и непосредствена опасност той да се укрие, за да избегне наказателното преследване и да извърши престъпление, тъй като такъв риск не е изводим от обстоятелствата, свързани с установеността на лицето, адресната му уседналост, трудовата му ангажираност, чистото съдебно минало, както и поради факта, че съдът бил сезиран за втори път с една и съща ЕЗА и от тогава издирваният не се е укривал. С определение № 857/06.09.2022 г. съдът оставил без уважение искането на прокурора да вземе исканата мярка по отношение на ищеца.

На 09.09.2022 г. било образувано ЧНД № 1045/2022 г. в което искането на Р.Г. за екстрадицията на ищеца по ЕЗА № 30, издадена на 30.08.2021 г.от Апелативна прокуратура на Тракия (Р.Г.). В заседание от 09.09.2022 г. прокурорът пледира за прекратяване на производството на основание чл. 24 НПК, поради разглеждането на същата ЕЗА от друг съд.

Сочи, че защитникът му също пледирал за прекратяване на производството поради наличие на влязло в законна сила на 23.11.2021 г. решение по ЧНД № 2066/2021 г. по описа на ПдОС, за постановяването на което са били уведомени Министерство на правосъдието, ВКП и Министерство на вътрешните работи и че с образуване на производството пред Окръжен съд Бургас е било нарушено правилото никой да не бъде наказван два пъти за едно и също нещо.

С определение № 869/09.09.2022 г. по ЧНД № 1045/2022 г. Окръжен съд Бургас прекратил производството по процесната ЕЗА, като приел, че е налице влязло в законна сила решение № 153/16.11.2021 г. по ЧНД № 2066/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което постановен отказ за изпълнение от български съд на абсолютно същата Европейска заповед за арест срещу същото лице и че това решение, съгласно чл. 44, ал. 12 от ЗЕЕЗА е недопустимо при наличието на вече влязъл в сила съдебен акт да се иска на същото основание отново предаване на същото лице. Съдът е приел, че постановеният вече съдебен акт е пречка за образуването и воденето на следващо производство по същата ЕЗА, при положение, че не са налични нови обстоятелства, а и такива не се сочат, за да налага преразглеждане на искането по ЕЗА. Съдът приел също, че от представеното в производството писмо рег. № А-10393/07.09.2022 г. на Началник отдел С. към Дирекция „Международно оперативно Сътрудничество“ при МВР, относно повторното задържане на обявения за международно издирване български гражданин Т. Т., гръцките власти по същество не поддържат издадената ЕЗА, а само алтернативна мярка „установяване на адрес “ на територията на Р.Б.. Защитникът на ищеца, веднага след като научил за задържането му, още на ••• г. по електронна поща уведомил ГП Ц. и Окръжна прокуратура Бургас за наличие на съдебен акт и влязло в законна сила решение на Окръжен съд Пловдив, като същото им било изпратено, ведно с уведомителните писма до ВКП с изх. № 8863/23.11.2021 г. на ОС Пловдив и изх. № 8861/21.11.2021 г. на ОС-Пловдив до МП Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“.

Със задържането на ищеца за 24 часа и след това с наложената му мярка от 72 часа и поисканата постоянна марка „Задържане под стража“, както и повторното му привличането в качеството му на обвиняем, във връзка с ЕЗА №30 от 30.08.2021 г. по образуваната преписка вх. № 6053/2022 г. от БОП, както и образуваните ЧНД 1045/2022 г. и ЧНД 1043/2022 г. бил нарушен чл. 50 от Хартата за основните права на Европейския съюз.

В настоящия случай било налице производство пред Окръжен съд Бургас по искането на Р.Г. по ЕЗА № 30/2021 г., за екстрадиция, което гледано на 09.09.2022 г., по ЧНД № 1045/2022 г., по ЧНД 1043/2022 г. е разглеждана и постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, поискана от прокурора, при положение, че е налице влязло в сила решение на ОС Пловдив по същата ЕЗА, касаеща същите основания и разглеждаща по същество искането на Р Г. за екстрадиция. С това бил нарушен принципът ne bis in idem, който гласи, че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. Това основно право било признато както от Хартата на основните права на Европейския съюза (Хартата), така и от чл. 4, § 1 от Протокол № 7 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ), същото било съществен елемент на правото на справедлив процес съгласно чл. 6, §1 от ЕКПЧ. Същото било прието и в българското законодателство. Заради решаващото му значение за върховенството на закона в правовите държави, принципът се причислявал към неотменимите групи норми с фундаментално значение, които формират императивната структура на Конвенцията и Протоколите към нея. Правилото било от категорията на абсолютните, като не се допускало освобождаване от изпълнението на разпоредбата при условията на чл. 15 от ЕКПЧ. Извън посочените в чл. 4, § 2 от Протокол № 7 изключения, всякакви ограничения на действието му при каквито и да е обстоятелства, включително и по време на война или на извънредно положение, били несъвместими с безусловно задължителната му природа.

В случая ищецът бил два пъти задържан, два пъти за 24 часа и два пъти за 72 часа задържане под стража, два пъти се изправял пред съда за гледане на мярка за неотклонение и два пъти се е гледало делото по ЕЗА, по същество.

Принципът ne bis in idem препятствал повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвеждало изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. Последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт, се преодолявали чрез прекратяване на второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на наказателното производство, съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година на ОСНК на ВКС.

Такива действия предприел и Окръжен съд Бургас, като по този начин защитил правото и законността против едно незаконосъобразно производство инициирано и образувано по искане на прокуратурата.

Самото обвинение по ЕЗА било повдигнато за тежко умишлено престъпление, а конкретният случай и страхът от осъждане внесъл сериозен дискомфорт в начина на живот на ищеца, повлиял му както в семеен, така и професионален план, разколебал вярата му в закона и справедливостта. Ищецът задавал въпроси на защитата си още колко пъти можел да бъде задържан за същото. Самото задържане било извършено пред очите на внучето му и неговата съпруга, станало в момент, когато тримата заедно са отивали на море. Шокът, който ищецът изпитал повторно да бъде задържан бил изключително жесток. Споменът от престоя в следствения арест в гр. П. и след това в Централния затвор в П., общо 21 дни, както и за държането му с мярка „Домашен арест“ от 19 дни все още бил още пресен. Страхът от осъждане за престъпление, което не си извършил и присъдата, която се предвиждала за този вид престъпление в Р.Г. били болезнени за ищеца. Предвиденото в закона на Р.Г. наказание било в размер от 8-10 години, за всяко лице мигрант, установено от органите на реда. В случая се касаело за 28 бр. мигранти, като при възможно наказание от 8 години лишаване от свобода за всеки един от тях, следвало ищецът да изтърпи присъда от 224 години затвор. Този факт водел до обоснован страх Пълномощникът на ищеца (защитник в наказателното производство) провел разговори с представител на ГП Ц. за вече постановеното решение, изпратил го по електронна поща, но от полицейските служители го уведомили, че предприемането на мерки не е от тяхната компетентност. Били проведени разговори и с прокурора, на който също бил изпратен по електронна поща постановеният от Окръжен съд Пловдив съдебен акт и цялата преписка по ЕЗА.

Задържането на ищеца било вследствие на привличането му, в качеството му на обвиняем по ЕЗА от съответната прокуратура, поради което и неудобството, което същият търпял било в пряка причинно- следствена връзка с действия на прокуратурата, но същото предвид оневиняването му и прекратяването на производството, се явявало незаконосъобразно. Липсата на контрол, както в документооборота, така и в контрола по приключилите производства по ЕЗА в друга равна по ранг прокуратура от страна на ВКП, както и в липсата на проверка от страна на Окръжна прокуратура Бургас в общата база данни довели до незаконосъобразни действия от страна на П. на Р.Б., които по скоро граничели с репресия, отколкото със законността.

В унисон с константната съдебна практика можело да се приеме, че е налице предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата поради обективният факт, че спрямо ищеца е било образувано наказателно производство, по което същият е бил привлечен в качеството му на обвиняем, повдигнато му е обвинение за извършване на тежко престъпление по ЕЗА и в последствие същото е прекратено, бил е задържан е за 24 часа, а след това и за 72 часа, задържането е било в следствения арест на Бургаския затвор. Това било достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглеждала на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление било винаги неоснователно (незаконно), когато подсъдимият бъде оправдан.

Унижението, което изпитал ищецът, напускайки сградата на Бургаския затвор, по джапанки и найлонова чанта, не можели да се опишат с думи.

Отговорността на държавата била обективна. Тя можела да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следвало да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство - законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, задържане под стража, налагане на принудителна мярка, очна ставка и други следствени действия, предявяване на разследването и т.н., и второ, оневиняване на обвиняемия.

От тези факти можел да се изведе и субектът на деянието в лицето на ответната прокуратура. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следвало да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.

Отговорност в случая носела прокуратурата, по чието разпореждане било образувано наказателното производство и която упражнявала ръководство и надзор, като контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото и давала указания по разследването (чл. 196, ал. 1 НПК).

В случая причинените на ищеца неимуществени вреди (като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ), по принцип били ясни и дори не се нуждаели от доказване, поради факта, че висящото и безрезултатно наказателно производство винаги водело до негативни преживявания, свързани с психически стрес от ареста пред внучето и съпругата му, и то по време на лятната почивка, неудобство пред обществото, множеството коментари по темата, репортажите по ••• и много онлайн платформи и сайтове, злепоставяне сред близки и познати, загубата на вярата в закона и реда и чувството за беззаконие, които довели да сериозен дискомфорт в начина на живот на ищеца.

Самият той заявявал, пред медии, че избягал от „потопа“, залял карловските села, като къщата му в село К. силно пострадала, оставил дъщеря си и зет си да се справят със ситуацията и завел съпругата и внучето си далеч от този „апокалипсис“.

Ищецът заминал на почивка със съпругата и внучето си, тъй като къщата на дъщеря му в село К. силно пострадала от наводненията на ••• г., а на вторият й етаж били блокирани възрастните им роднини. Пътува в автомобила заедно с близките си, когато го задържали, свалили съпругата и внучето му от колата и те останали да чакат цели 10 часа на магистралата, а ищецът бил задържан между К. и Л.. След това бил задържан за 24 часа в Ц., а от там го закарали в централния затвор в град Б.. Ищецът се чувствал така, все едно е лишен от право да се придвижва в собствената си държава.

Ищецът изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено били пряка и непосредствена последица от образуваното производство по ЕЗА от Окръжна прокуратура Бургас. За периода на производството ищецът претърпял неимуществени вреди, свързани със страх от постановяване на осъдителна присъда и ограничения на правната му сфера, които биха настъпили при евентуалното му осъждане и екстрадицията му в Г., където до делото му там трябвало да изчака в затвора още 6 (шест) месеца, тъй като същото било насрочено за месец март 2023 г. През този период изпитвал силно безпокойство, което оставило трайна следа у него. Изпитвал неудобство и притеснение от това, че е третиран, като престъпник. Влошило се здравословното му състояние под формата на безсъние и липса на апетит, същият има тежки заболявания. Ограничил социалните си контакти, прекарвал повечето време в дома си, отчуждил се дори от членовете на семейството си, общувал малко и се затворил в себе си. Срамът, който изпитал при арестуването му пред внучето си и съпругата си пред жена си, както и притеснението му за това, че двамата са останали сами на пътя, чакайки някой да дойде от 300 км да им помогне, оставили траен отпечатък в съзнанието на ищеца.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди П. на Р.Б. да му заплати:

• сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на повдигнато му незаконно обвинение от ОП- Бургас и задържането му за 24 часа и за 72 часа, по образувана пр. преписка вх. № 6053/2022 г., по повод Европейска заповед за арест, издадена на 30.08.2021 г., по което искане е било образувано ЧНД № 1043/2022 г., по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗЕЕЗА, вр. чл.64, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ против Т. С. Т. и производство по същество, по ЕЗА №30 по ЧНД №1045/2022 г., двете по описа на Окръжен съд Бургас, като двете производства са били прекратени поради наличието на решение № 153/16.11.2021 г., в сила от 23.11.2021 г., по ЧНД № 2066/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е бил постановен отказ за изпълнение от български съд на абсолютно същата Европейска заповед за арест срещу същото лице, - сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения от Т. С. Т. ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 09.09.2022 г. - датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното им изплащане. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът П. НА Р.Б. оспорва иска като неоснователен. Въвежда следните възражения:

Постановеното спрямо ищеца задържане по реда на чл.64, ал.2 от НПК било на основание издадена европейска заповед за арест (ЕЗА) и прокуратурата действала в пълно съответствие с разпоредбите на ЗЕЕЗА, при наличие на ЕЗА, издадена от чужда държава, прокуратурата извършвала само формална проверка на реквизитите на ЕЗА, посочени в чл. 37 от ЗЕЕЗА, че в рамките на производството по чл. 43, ал. З от ЗЕЕЗА не се обсъждали доказателствата, послужили като основание на държавата членка на ЕС да предприеме наказателно преследване на лицето. Искът било неоснователен спрямо П. на Р.Б., която действала, обвързана от заповед, постановена от чужд правоохранителен орган, при спазване на българското законодателство. Прокуратурата изрично проявила дължимата процесуална добросъвестност, като посочила в съдебното заседание по делото, че след запознаване с по- късно постъпи при нея документи, не са налице основания за налагане на мярка за процесуална пробуда спрямо ищеца.

Подаването на сигнал в Информационната система на ШИС и закриването на същия било изцяло в правомощията на издаващата държава и ПРБ не би могла да влияе на този процес.

Претендираните неимуществени вреди по размер били неоснователно завишени и сумата била несъответстваща на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, и социално-икономическите условия в страната. Същата била недоказана, тъй като не било посочено как точно е формирана. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определял на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и т. н. В случая Т. бил задържан с прокурорски акт за не повече от 48 часа. Предхождащото задържане е било по реда на ЗМВР, по който прокуратурата нямала правомощия. Според изложеното в исковата молба значителния стресов период за ищеца бил при престоя му в ареста през 2021 г., когато изпълнението на ЕЗА е било от компетентността на Окръжен съд Пловдив.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В тежест на ищеца в производството е да установи, че: срещу него е водено наказателно производство, приключило с постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство, на основанията посочени в ЗОДОВ, в конкретния случай - че деянието не е извършено от ищеца, че по посоченото производство ищецът е бил задържан на основанията, предвидени в НПК, следва да докаже реалното претърпяване на описаните в исковата молба неимуществени вреди през периода на воденото срещу него наказателно производство и наличието на пряка причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Не се спори и се установява от представените по делото в оригинал ЧНД 1043/2022 г. и ЧНД 1045/2022 г., двете по описа на Окръжен съд Бургас, че спрямо ищеца е било образувано производство от прокурор при Окръжна прокуратура Бургас, във връзка с издадена спрямо ищеца европейска заповед за арест (ЕЗА) № 30, издадена на 30.08.2021 г. от Заместник апелативния прокурор при Апелативна прокуратура на Тракия, Р.Г.. Компетентността да извърши проверката по заповедта и за изпълни последващите действия е на прокуратурата съгласно чл. 38б от ЗЕЕЗА, тъй като ЕЗА е била получена по реда чл. 38а т.1 от ЗЕЕЗА чрез Шенгенската информационна система (ШИС).

В хода на образуваното наказателно производство по чл. 44 от ЗЕЕЗА се е установило пред съда, че по същата ЕЗА е постановено решение № 153/16.11.2021 г. по ЧНД № 2066/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, влязло в законна сила на 23.11.2021 г., с което съдът е отказал да предаде ищеца на компетентните органи на съдебните власти в Р.Г. с цел – провеждане на посоченото в заповедта наказателно производство и е разпоредил да се уведоми молещата държава след влизане на решението в законна сила, както и незабавно след влизането му в законна сила заверен препис от същото да се изпрати на Върховната касационна прокуратура на Р.Б. и на Министерство на правосъдието. Представено е писмо изх. № 8863 от 23.11.2021 г., с което Окръжен съд Пловдив е изпратил на ВКП, отдел „международен“ заверен препис от решението, както и репорт от факс за изпращането му на същата дата.

От приложените преписки по ЧНД 1043/2022 г. и ЧНД 1045/2022 г., двете по описа на Окръжен съд Бургас се установява, че ищецът е бил задържан на 03.09.2021 г., първоначално – за срок от 24 часа по ЗМВР и впоследствие, с постановление на прокурор за срок от 72 часа и е освободен незабавно след постановяване на определение № 857 от 06.09.2022 г. по ЧНД № 1043/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което съдът е оставил без уважение искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца във връзка с процесната ЕЗА. С определение № 867 от 09.09.2022 г. по ЧНД № 1045/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, съдът е прекратил производството, образувано по чл. 44 от ЗЕЕЗА, на основание чл. 44, ал. 12 от ЗЕЕЗА като не е позовал на посоченото решение на Окръжен съд Пловдив. В материалите по преписката, образувана от прокурора се съдържа писмо от Дирекция „международно оперативно сътрудничество“ при МВР (ДМОС), с което на 07.09.2022 г. е била уведомена Окръжна прокуратура Бургас, че във връзка с повторното задържане на ищеца и във връзка с предоставено от ВКП, отдел „международен“ решение на Окръжен съд Пловдив, от страна на ДМОС – МВР е било отправено искане към бюро С.Г. за поставяне на ограничителен знак за Б. по сигнала на лицето в ШИС. На база горното, от бюро С. Г. е бил поставен ограничителен знак – „Флаг“ по сигнала за Т. в ШИС, поради което на територията на Р.Б. спрямо лицето следва да се прилага алтернативната мярка – „установяване на адрес“. Приложено е също писмо на ВКП от късата дата, адресирано до Окръжна прокуратура Бургас и МВР-ДМОС, с което на двете институции е бил предоставен заверен препис от решението на Окръжен съд Пловдив.

От справката за съдимост на ищеца се установява, че същият е неосъждан.

В показанията си св. Д. Т., съпруга на ищеца, сочи, че тя, ищецът и внучето им тръгнали на ••• г. сутринта с автомобил и при пътуването ги спрели за рутинна проверка. Тръгнали на почивка, планували го цяла година, били с караваната. При проверката задържали съпруга й, и се установило, че има някакъв проблем. Свидетелката и внучето й останали на пътя и не знаели какво да правят и на кого да се обадят. По ирония на съдбата в същия ден станало наводнението в къщата на дъщеря й в село К. и кошмарът бил двоен. Това било на •••г, с малкия останали на пътя, защото свидетелката не била правоспособна да управлява караваната, макар да била шофьор. Били в неизвестност и не знаели какво да предприемат, било ходене по мъките. На пътя прекарали доста часове, докато се установи нещо, защото никой не ги уведомил за абсолютно нищо. Лицата, които задържали ищеца нямали представа какво става, звънели по институции. Чакали в неведение и с малко дете, било кошмар. Обадила се на дъщеря си, която била в наводнения си дом в село К. от бедствието на ••• г., започнали да търсят приятели, които са наблизо, за да дойде някой да ги прибере с внучето. При задържането не дали възможност на ищеца да се облече, той бил по джапанки, къси панталони и тениска, нормално за летния сезон. Той имал и много заболявания, но не успял да вземе лекарствата си. Не казали на свидетелката къде ще заведат съпруга й, за да може да му занесе вещите, не знаела дали са му дали възможност да се обади на адвокат. Свидетелката и детето поне имали вода, за храна не си спомняла, но детето било малко и било трудно да му се обясни. Ищецът бил задържан за едно денонощие в К., след това – три дни в Б., общо бил задържан за четири дни. Познати ги закарали с караваната на „П.”, помогнали им хората. По-късно им се обадили да му занесат лекарства, защото трябва да си ги пие и тогава ищецът се свързал с адвоката си. Свидетелката не присъствала на делото за мярката за неотклонение, защото била с детето. След като освободили ищеца, отишъл при съпругата си. Това било стрес и шок, който може би след години ще се отрази на психиката. Мъжът й бил подтиснат, всичко било неочаквано, неизвестността го карала да се чувства несигурен. Ако тръгнели някъде, нямало гаранция, че няма да го спрат и да го приберат. Това било второ задържане по това обвинение. При предното задържане може би бил задържан около 9 дни, след това бил под домашен арест. Страховете му се състояли в това, че ще бъде задържан чак до датата на заседанието в Г., която била на 10.05.2023г. Ищецът бил човек на възраст, имал заболявания. Казали им, че гръцкото законодателство предвижда 224 години затвор, те това не можели да го асимилират, струвало им се нереално. На свидетелката най-тежко й било от въпросите на внучето й за дядо му. Двамата имали много силна връзка. Страховете на съпруга й били от това, че може да прекара много дълго време в затвора за престъпление, за което няма вина. Бил обвинен, че участва в превозване на нелегални емигранти на територията на Г., а по това време ищецът не ходил в Г., ходел си на работа, бил си вкъщи. С превозното средство, с което се твърдяло да е извършено престъплението, съпругът й се разпоредил по законов път, дори тя присъствала като съпруга. Сключили договор за покупко-продажба, всичко било нотариално заверено, и това станало преди обвинението. Сега ищецът продължавал да се страхува да пътува, защото където и да тръгне, нямал сигурност. Спирали го за рутинна проверка в П. и пак било на косъм да има усложнения. Сега работел като шофьор, но пътувал само в района. Съпругът й имал хронични заболявания - повишено кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, проблеми със ставите на краката, даже щял да прави планувана смяна на става преди да го задържат, но се отложило. Имал повишена кръвна захар, пиел лекарства за диабет. Този престой в К. и Б. му се отразил на психиката, два-три дни бил без лекарства, а на неговата възраст не трябвало да се прекъсват.

В показанията си св. С. Т., дъщеря на ищеца сочи, че си спомня, че родителите и синът й тръгнали на почивка на ••• г. На следващия ден – 03.09., майка й се обадила, че баща й е отново задържан, свидетелката била в дома си в К., наводнен от проливните дъждове, свидетелката била цялата в кал по това време. Не могла да повярва, защото това нещо вече го преживявали веднъж преди една година. Тогава баща й бил задържан в нашия район. През 2022 г. майка й само я информирала за задържането, после свидетелката разбрала какво точно се е случило – че баща й е задържан по същата заповед за арест, по която вече имало решение на съда. Баща й бил човек на възраст, имал много заболявания, бил зле. По наблюдения на свидетелката не можел да спи, не изглеждал добре, отразило му се зле на здравето, имал високо кръвно налягане. Имал проблем с краката, щял да ходи на операция, но след тази случка се затворил в себе си и не пожелал да ходи никъде. Понастоящем и на работа не искал да ходи, цял живот бил шофьор, сега не искал да пътува, защото се притеснявал да не бъде задържан за трети път. Страхувал се, че от С. до К. пак могат да го спрат и да го задържат. Не споделил защо е задържан втори път, но те знаели, че някой, който е трябвало да си свърши работата, не си я е свършил. В Г. искали да го осъдят на 224 години затвор за нещо, което не е извършил. Обвинението било, че баща й е организатор на престъпна група и е превозвал емигранти, а той си продал К.а, който не му е нужен и оттам нататък се случили тези неща. В момента работел към местна фирма. Сега вече излизал, но в началото бил много зле. Все още бил притеснен, той трябвало в 04: 00 часа да ходи на работа, но до 03: 00 часа стоял буден. Баща й не бил човека от преди след тази случка. Производството в Г. не било приключило, на 10.05.2023 г. щели да разглеждат делото и докато то не приключи, той нямало да се успокои. Баща й бил призован, но нямало да ходи, щял да го представлява адвоката му. От всичко се притеснявал, и от това, което се случило в Б. и това, което му предстояло в Г.. Видели какво се случило в Б., невинен човек да лежи в затвора, първо в един град, после в друг, след като е оневинен и пуснат от съда. Според нея, баща й бил притеснен от всичко. След като бил освободен от Б., постоянно разговаряли с личния му лекар. Търсила помощ от психолог, но баща й не искал да разговаря с психолог. Преглеждал го личния му лекар, който отишъл на домашно посещение.

ОТНОСНО иска за обезщетение за неимуществени вреди: Въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че от страна на ищеца се доказа наличието на образувано наказателно производство, по което, с определение № 867 от 09.09.2022 г. по ЧНД № 1045/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, съдът е прекратил производството, образувано по чл. 44 от ЗЕЕЗА, на основание чл. 44, ал. 12 от ЗЕЕЗА като се е позовал на наличието на влязъл в сила съдебен акт по същото искане за задържане с решение на Окръжен съд Пловдив. Касае се за особено производство, уредено в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, при субсидиарно прилагане на правилата на НПК (чл. 66 ЗЕЕЗА) и в конкретния случай, в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (нататък – Регламент). Касае се за особено производство, което приключва с решение на компетентния съд, което съгласно чл. 44, ал.12 от ЗЕЕЗА има окончателен характер. Посоченият от съда Регламент, в чл. 25 урежда задължението на замолената държава да добави към сигнала специален ограничителен знак, предотвратяващ арест, когато съдебният орган, който съгласно националното право е компетентен за изпълнението на европейска заповед за арест, е отказал нейното изпълнение. Такъв е и настоящият случай. Подобно задължение е въведено и в чл. 30 от Регламента, в който е постановено, държавата членка, до която е отправено искането де предприеме действия по сигнала, като съобщава местонахождението на съответното лице, в случаите, когато арест не може да бъде извършен поради отказ на държавата-членка, до която е отправено искането. В конкретния случай по преписката на Окръжна прокуратура Бургас и наказателните производства пред Окръжен съд Бургас са налични две писма от МВР-ДМОС, първото от които е изпратено на ••• г. и съдържа информация за ЕЗА, издадена срещу ищеца във връзка със задържането му. Второто писмо, от 07.09.2022 г. съдържа информация за изпратено до гръцките власти искане, на база писмо с приложен препис от решение на ВКП, за поставяне на ограничителен знак за Б. по получения сигнал, т.е. установява се, данните в информационната система да са обновени след като второто производство вече е било образувано и след като при гръцките власти е постъпило искане за това. По делото не е установено дали след влизане в сила на решението на ПдОС, компетентния орган е отправил своевременно искането до бюрата S., които, според Регламента, обработват допълнителната информация във връзка с даден сигнал. От приетите по делото писмени доказателства може да се приеме, че това са служителите на МВР-ДМОС, доколкото от същите е постъпила информация за поставянето на специален ограничителен знак за Б. и това е било сторено от гръцките власти. Факт е, че в периода от 23.11.2021 г., когато е влязло в сила решението на ПдОС до задържане на ищеца на ••• г. е липсвал ограничителен сигнал, предотвратяващ повторен арест на ищеца, поради което се е стигнало до повторно образуване на наказателно производство срещу същото лице. В конкретния случай този факт е без правно значение и в този смисъл, доводите на прокурора, че задължение по отбелязване в ШИС има молещата държава-членка, се явяват неотносими към конкретния правен спор.

Поначало, в случаите, когато българските власти за изпълнение на процедура във връзка с издадена от друга държава-членка ЕЗА се разглеждат по особен ред за задържане и евентуално предаване на лице с цел провеждане на наказателно преследване, изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане. Този специален ред е уреден в ЗЕЕЗА, приет в изпълнение на Рамково решение на съвета на ЕС относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите- членки. ЗЕЕЗА предвижда изчерпателно изброени случаи, при които българските власти могат да извършват преценка във връзка с издадената срещу български гражданин ЕЗА, но тази проверка е формална както по отношение на прокуратурата, така и по отношение на съда. В частност при задържане по реда на ЗЕЕЗА прокуратурата няма право да извършва преценка дали лицето, за което е издадена ЕЗА, е извършило описаното престъпление в акта на компетентния орган на другата държава-членка, нито може да извършва преценка дали са събрани достатъчно доказателства срещу соченото от чуждите власти лице, респективно – не може да бъде ангажирана и отговорността на държавата по ЗОДОВ във връзка с евентуалното оправдаване на лицето, или прекратяване на наказателното производство в държавата-членка.

В конкретния случай обаче, прокуратурата е единна по дефиницията на чл. 136 от ЗСВ. Прокуратурата е инициирала, участвала в първото производство по ЗЕЕЗА и е уведомена по надлежния ред, установен в чл. 53, ал.2 от ЗЕЕЗА за постановения и влязъл в законна сила съдебен акт, поради което тя носи отговорността за повторно образуваното наказателно производство срещу същото лице и на същото основание. В ЕЗА е посочен срок на наказанието лишаване от свобода за престъплението, разследвано от гръцките власти – 8 години за всеки превозен емигрант.

По посочените мотиви съдът приема, че са налице обективните критерии за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – срещу ищеца е било повторно образувано наказателно производство въз основа на същото искане, по което вече се е произнесъл съд с окончателен акт, същият е бил задържан за срок от три денонощия по реда на чл. 72 от НПК и наказателното производство е било прекратено, поради липса на основание за разглеждането му.

Съдът приема за установено по делото, че са налице преживени емоционални страдания от страна на ищеца, изразяващи се в стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното производство, страх от осъждане, страх от предаването му на чуждите власти и риск от наказание лишаване от свобода, най-малко за осем години и те са в причинна връзка с повторно образуваното наказателно производство. Страданията на ищеца едновременно се презумират и се установяват посредством показанията на разпитаните свидетели, които са логични, житейски оправдани и макар съдът да ги цени по реда на чл. 172 от ГПК, им дава вяра изцяло. Следва да се отбележи, че в аналогични ситуации именно членовете на семейството са тези, които са най-добре запознати и съпреживяват емоционалните и физически страдания на родственика си.

В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 52 от 23.06.2016 г. по гр. дело № 3471/2015 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. ВКС приема също, че е нормално по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, да изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; че се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. ВКС приема, че ищецът, претендиращ вреди по чл.2 от ЗОДОВ, следва да ги доказва при условията на пълно и главно доказване само ако твърди вреди над обичайните за такъв случай или ако се твърди конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение. С оглед на приетото, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение.

За възникване на отговорността по чл. 2 ал. 1 т. 3, от ЗОДОВ са необходими две предпоставки: 1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2) прекратяване на образуваното наказателно производство, на някое от посочените в разпоредбата основания – в конкретния случай, че по отношение на ищеца вече е приключило с влязъл в сила съдебен акт наказателно производство на същото основание. Тази предпоставки в случая са налице, тъй като отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба, която има гаранционно обезщетителен характер. Всички предпоставки за ангажиране на отговорността са с обективен характер и законът не предвижда като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата, нито предвижда отпадане на отговорността, ако действията в отделни етапи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства, нито с това дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без правно значение е и вътрешното убеждение на длъжностните лица, които са извършили съответното процесуално действие. За да възникне отговорността, от значение е единствено крайния резултат от воденото наказателно производство.

Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение и задържането на ищеца, а именно: налице са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството на ищеца в обществото, емоционален дискомфорт, невъзможност да приема за определен срок от време предписани му медикаменти, като съдът приема, че в случай негативните преживявания са засилени, тъй като се повтарят, след като веднъж ищецът е бил освободен по същата заповед за арест и съдът е отказал предаването му на държава-членка. Страданията са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконното образуване на наказателно производство по чл. 44 от ЗЕЕЗА и задържането му по същото, приключило с определение за прекратяване.

За да определи размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател - продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и др. В този смисъл е ППВС № 5/1964 г., както и трайната практика на ВКС, а именно: решение № 16/02.02.2011 г. по гр.д. № 396/2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/13.02.2012 г. по гр.д. № 637/2011 г., ІІІ г.о., решение № 55/11.03.2013 г. по гр.д. N 1107/2012 г., ІV г.о., решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., IV г. о. и др. При съобразяване на продължителността на наказателното производство съдът отчете, че воденото досъдебно производство е продължило в рамките на предвидените в НПК разумни процесуални срокове, и е приключило за срок от четири дни, а ищецът е бил задържан за три денонощия на основанията, предвидени в НПК. За задържането по чл. 24 от ЗМВР прокуратурата не носи отговорност, доколкото не се установи тя да е компетентния орган, който да отправи искане за поставяне на ограничителен знак в ШИС. Съдът отчита обаче тежестта на престъплението, за което гръцките власти са поискали предаване на подсъдимия, факта, че производството и задържането са повторни и съпроводените с това негативни преживявания, подробно обсъдени по-горе. В същото време не са установени вреди за ищеца над обичайните такива за водене на наказателен процес, не са установени вреди, сочените от свидетелите вреди за здравословното му състояние не са подкрепени от убедителни писмени доказателства, носещи информация, че здравето му е било изложено на сериозен риск, установените вреди са по-скоро в сферата на емоционалните и стреса, отколкото пряко настъпили последици за здравето, извън обичайните. Съдът отчита и чистото съдебно минало, както и липсата на каквито и да било данни за противообществени прояви от страна на ищеца, т.е. приема, че стресът и притеснението за него са над обичайните. Съдът не възприема отзивите в пресата като довели до негативни преживявания. Част от тях са в защита на ищеца, а друга – инициирани от близките му.

Като съобрази всичко изложено, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 4 000 лева като за разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 10 000 лева, искът следва да се отхвърли. В настоящия случай хипотеза на съпричиняване не може да се обсъжда, тай като е извън възможностите на ищеца да осъществява какъвто и да е контрол върху актовете на чужда държава или на българските власти във връзка със задържането му при проверка.

ОТНОСНО иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД: Съдът намира, че следва да присъди лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, от момента, в който същото е станало изискуемо, а именно – от момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Видно от отбелязването, направено върху съдебния акт на Окръжен съд Бургас, определението е влязло в законна сила на 19.09.2022 г., поради което обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава се дължи от същата дата до окончателното плащане, като за претендирания период от 09.09.2022 г. до 19.09.2022 г. включително, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

ОТНОСНО иска за имуществени вреди: Съдът намира, че този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в пълния му предявен размер по следните съображения:

Пред съда са били образувани две самостоятелни производства по процесната ЕЗА – за вземане мярка за неотклонение и за разглеждане по същество за заповедта. Във всяко от тях ищецът е ползвал правна помощ – упълномощен защитник и е договорил възнаграждения в размер на 300 лева, респективно – 500 лева, но липсват доказателства вредите да са настъпили в патримониува на ищеца, т.е. адвокатското възнаграждение да е било платено. Представените договори за правна помощ не установяват факта на плащане на посочените в тях суми, и доказателства да са платени, по делото не са представени.

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи е уредена в чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл.4 ЗОДОВ Държавата отговаря за всички вреди – имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Според чл.190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата - т.е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден въпросът за разноските, извършени от подсъдимия. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ. В конкретния случай обаче ищецът не установява при условията на пълно и главно доказване, че е реализирал този разход в рамките на приключилото наказателно производство. В конкретния случай разходът е договорен, но липсват данни да е направен, т.е. същият не подлежи на репариране.

По досъдебното производство е приложено само пълномощно на защитник, но липсват доказателства за сключен договор за правна помощ и съответно за заплатен адвокатски хонорар, поради което искът следва да се отхвърли.

На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е реализирал разноски в размер на 1520 лева, и съразмерно с отхвърлената част от иска му се следват разноски в размер на 562.29 лева.

Мотивиран от изложеното съдът