Решение № 2163 от 29.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1113/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на Г. Т. Е., с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. •, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. •, подадена чрез адв. В., против мълчалив отказ на Кмета на О. С. по подадено Заявление за достъп до обществена информация по електронен път на 30.11.2022г. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ за предоставяне на исканата информация. Иска се отмяната му и кметът да бъде задължен да представи исканата информация. Ответникът – Кметът на О. С. изразява становище за недопустимост на жалбата. Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Видно от представените с жалбата писмени доказателства е, че на 30.11.2022 г. Г. Т. Е. е изпратил от електронна поща [електронна поща] до satovchаbl@[интернет адрес] Заявление за достъп до обществена информация по посочени точки от 1 до 13. Поискано е информацията да бъде предоставена на електронен носител, изпратена на посочен от Е. имейл-адрес. С писмо изх. №11-03-03/09.01.2023 г. Кметът на О. С. е посочил, че при направена справка на електронната поща на Община Сатовча /satovchаbl@abv.bg/ е установено, че заявление от 30.11.2022 г. с подател Г. Е. не е открито. По делото е приета съдебно–техническа експертиза. Вещото лице е установило, че в електронната поща на жалбоподателя има адресирано писмо до satovchаbl@[интернет адрес] на дата 30.11.2022 г. в 21.26 часа, което не е открито на тази поща. Експертът не може да установи дали са налице изтрити писма от тази дата, които да бъдат възстановени. В изпълнение на указания, дадени в Определение №11784/04.11.2024 г. по адм.д. №8536/2024 г. по описа на ВАС, е допусната и назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че на satovchаbl@[интернет адрес] не са налични писма от 30.11.2022 г., тъй като са изтрити. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при извършената проверка в електронната поща на Г. Е. за дата 30.11.2022 г. е установило, че няма съобщение/писмо, че не е доставено писмо към електронната поща на Община Сатовча. Вещото лице е категорично, че писмото, адресирано до правилно изписания ел. адрес, трябва да е стигнало до ел. поща на общината, с оглед и информацията, дадена в писмото от „Нет Инфо“ ЕАД, че, дори и да е имало някакви временни затруднения, тази процедура се повтаря многократно, докато се получи писмото. С писмо вх. №3112/08.04.2025 г. от „Нет Инфо“ ЕАД изрично се уточнява, че писмата, адресирани до абв поща, дори при временна невъзможност за изпращане поради липсата на стабилна връзка между сървърите, между които се осъществява изпращането на писмото или нестабилност на интернет връзката - изпращането на писмото се повтаря неколкократно в продължение на дни, докато не бъде изпратено и респективно получено от отсрещния сървър. В случай, че изпращането не е осъществено се получава уведомително писмо за това. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБългария, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация с изключение на нормативно уредените ограничения на това право. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор, като обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в държавата и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в РБългария, които са задължени субекти по силата на чл. 3 от ЗДОИ. Този закон урежда обществени отношения, които са от особена значимост за една правова държава, като охраняват правата на гражданите за достъп до обществена информация. С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимият в случая ЗДОИ, е създадена императивна законова уредба, която задължава и изисква субектите на закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани, като в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. При необходимост органа разполага с възможност за отстраняване на нередовности на искането и по чл.30, ал.1 от АПК. В случаите, когато задълженият субект не се произнесе в срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване съответния акт и от друга – бездействие на субекта, при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. В случая съдът приема, че е налице формиран мълчалив отказ. На първо място е налице подадено писмено заявление до задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ – Кмета на община Сатовча. На следващо място, с оглед на допълнителната СТЕ и становището на вещото лице, съдът приема, че заявлението на Г. Е. е достигнало до адресата, към който е насочено. Съгласно Определение №4346/25.04.2023г. по адм.д. №3399/2023г. по описа на ВАС единствения посочен адрес на електронна поща на официалния сайт на община Сатовча е satovchаbl@[интернет адрес], на който е изпратено заявлението. На последно място, следва да се отбележи, че до момента на подаването на жалбата не е налице произнасяне по подаденото заявление, нито органа твърди, нито представя информация за последващо произнасяне, поради което следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ. Бездействието и липсата на волеизявление по направеното искане се приравнява на акт, чиято законосъобразност подлежи на съдебен контрол. Безспорно, в настоящия случай в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ задълженият субект, какъвто е Кметътна Община Сатовча, не е постановил решение по подаденото от Г. Е. заявление, което решение да е в съответствие с изискванията на закона относно информацията, искана от заявителя. Нормите на чл. 34 и чл. 37 от ЗДОИ регламентират съдържанието на решението по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ на задължения субект. Разпоредбата на чл. 34 от ЗДОИ императивно сочи съдържанието на положителното решение, с което се предоставя достъп, а нормата на чл. 37 от същия нормативен акт изчерпателно определя хипотезите, в които е налице основание за отказ. И в двата случая законосъобразното постановяване на акт по ЗДОИ изисква изрично произнасяне - или със задължителното по чл. 34 от ЗДОИ съдържание, или обосноваване на основанията за отказ по чл. 37 от ЗДОИ. Като не се е произнесъл в законоустановения срок по подаденото до него заявление, административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, установени в чл. 38 и чл. 39 ЗДОИ. Съгласно цитираните разпоредби отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание на отказа и което се връчва на заявителя. Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна. Необходимо е да се отбележи, че преценката по чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ следва да се извършва от компетентния задължен субект в изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Дали изисканата информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца /с оглед заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя, че по част от въпросите е предоставена информация по други подадени заявления от Е./ е въпрос, чиято основателност следва да се прецени в производството пред задължения субект. С оглед горното, оспореният мълчалив отказ следва да се отмени, като преписката се изпрати на ответника, който като задължен по смисъла на ЗДОИ субект, след като извърши преценка дали заявената за предоставяне информация вече е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца и съобрази дали са налице другите предпоставки за предоставяне на достъп до информация и съответно за съществуването на претендираното от заявителя право да получи исканата информация, да се произнесе с изрично решение, удовлетворяващо изискванията за съдържание по чл. 34 ЗДОИ, в случай че органът реши да предостави достъп до поисканата информация, или по чл. 38 ЗДОИ, в случай че органът реши да постанови отказ за предоставяне на информация. Претенцията за присъждане на разноски, заявена от страна на жалбоподателя е основателна с оглед изхода на делото. На жалбоподателя следва да се присъдят претендираните по делото разноски по представен списък /л.139/ в общ размер на 2210лв., от които 10 лева заплатена държавна такса, 900лв. възнаграждения за вещо лице и 1300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представени Договори за правна защита /л.7 и л.92/. Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 1 ЗДОИ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът