РЕШЕНИЕ

№ 443

гр. С., 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева Членове: Ивайло П., Г. Лилия, М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500329 по описа за 2023 година С решение № 19 от 17.02.2023 год. по гр. дело № 842/2021 год. Б.ският районен съд е отхвърлил иска на ЕТ „Ж.-Ж Г.“, гр. Б. срещу „Е.М.З.“ ЕАД, гр. С. /с предишно наименование „ЧЕЗ Р. Б.“ АД/ за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, който е придобил по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в периода от 23.01.2006 год. до датата на предявяване на иска – 17.05.2021 год., а именно: сграда – трафопост с идентификатор 05815.304.794.1, находяща се в гр. Б., ул. „О.“, като същата е разположена в поземлен имот с идентификатор 05815.304.794 със застроена площ от 30 кв.м., едноетажна, като неоснователен и недоказан.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдението, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Ответникът не взема становище по въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за продажба от 23.01.2006 год. ЕТ „Ж.-Ж Г.“, гр. Б. е закупил от Община Б.

УПИ ІІ-3050 в кв. 233 по плана на гр. Б. с площ 1410 кв.м., без изградения в него трафопост, собственост на предприятие „Е.“ С. окръг съгласно АДС № 4355/29.08.1995 год., при посочени граници и съседи.

Понастоящем закупеният от ищеца поземлен имот е с идентификатор 05815.304.794 с площ 1418 кв.м. /съгласно отбелязването в скица № 15-125614-27.02.2018 год. на л. 11 по делото на БРС/.

Според писмо на Община Б. от 25.02.2019 год. процесният трафопост не е бил предмет на сделката за покупко-продажба, тъй като към момента на сключване на договора не е бил общинска собственост, съгласно Акт за общинска собственост № 687/09.09.2005 год. В приложения по делото АОС е посочено, че предишен собственик на поземления имот е бил АПК.

С АДС № 4355/29.08.1995 год. са актувани като държавна собственост трансформаторни постове в различни квартали на гр. Б., изградени с бюджетни средства през годините и включени в капитала на „Н.Е.К.“ АД.

Видно от констативен протокол от 22.03.2018 год. на комисия към Община Б., съставен след извършена проверка по жалба на Ж Г., за трафопоста и въздушните мрежи, преминаващи над УПИ ІІ-3050 по плана на града в общината не се откриват строителни книжа. Същите се експлоатират от „ЧЕЗ Р. Б.“ АД, като сградата е включена в баланса на дружеството, видно от писмо на ДНСК. Електрическите кабели, тръгващи от трафопост „ТКЗС“ са нанесени в кадастралния план на гр. Б. от 1972 год. Същите имат статут на съществуващи енергийни обекти към 1999 год., когато влиза в сила ЗЕЕЕ /отм./.

Видно от писмо на „ЧЕЗ Б.“ ЕАД от 21.07.2017 год. съществуващият в имота на ищеца трансформаторен пост с диспечерско наименование „ТП ТКЗС“, както и прилежащите му кабелни линии са изградени и съществуват в имота от периода преди 1992 год. Същите представляват енергиен обект по смисъла на §1, т. 16 от ДР на Закона за Е.та и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/, съответно § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ и като „съществуващ“ обект към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ за него автоматично по силата на закона в полза на енергийното дружество възниква сервитутно право с приемането му, вследствие естеството на обекта.

Видно от счетоводна справка от 11.05.2017 год., процесната сграда е включена в баланса на „ЧЕЗ Р. Б.“ ЕАД.

С жалба до МРРБ и Началника на ДНСК ищецът е поискал предприемането на мерки собственика на електрическите кабели, преминаващи над имота му – ЧЕЗ Електро Б., да отстрани същите или незабавно да ги приведе в съответствие с нормите за безопасност.

Според показанията на свидетелите Г. и Г.а процесният трафопост бил неподдържан, с опасни кабели още от момента на закупуване на мястото от ищеца през 2006 год. Навремето имотът с трафопоста били собственост на ТКЗС. През 2016 год. представители на ЧЕЗ влезли в имота без разрешение, за да полагат 20-киловолтов кабел, като разкопал имота до трафопоста, без да уведоми ищеца като собственик на имота. При този случай пострадал работник. Още два пъти имало влизане в имота от страна на ЧЕЗ и Общината във връзка с изкопаване на дефектирал кабел, който не бил открит. Жилищната сграда в имота се захранва от същия трафопост. Собствениците поддържали мястото около него и не допускали хора и деца, тъй като създавал предпоставки за инциденти. Трафопостът е заключен и ищецът няма достъп до него. Единствено представители на ЧЕЗ са извършвали дейности по трафопоста. Кабелите – подземните и въздушните са опасни, тъй като едните са прекалено плитко в земята, а другите надвисват над сградата и дори опират в земята при сногевалеж. В съседния имот, който ищецът закупил, бил построен блок, захранен от същия трафопост, за което ЧЕЗ дал съгласието си, като бил изготвен проект, изпълнен от оторизирана фирма. До 2016 год. представители на ЧЕЗ не са идвали в имота, за да извършват дейност или да поддържат трафопоста и кабелите.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Пешев от 17.10.2022 год. при образуване на ТКЗС в Б. теренът, в който папада процесния имот, е бил общинска собственост и са изгразени сгради и съоръжения на ТКЗС. През 1972 год. е изготвен нов кадастрален план на гр. Б.. Регулационният план е одобрен през 1990 год., в който план на терена на ТКЗС са отредени парцели за жилищно застрояване – ж.к. Изток, включващ УПИ ІІ-3050 в кв. 233. С решение № 10621/08.11.1996 год. на ПК-Б. е възстановено но правото на собственост върху процесния имот в полза на община Б.. В същия парцел е изграден трафопост с идентификатор 05815.304.794.1 с мощност 160 kW, нанесен в плана с геодезически знак ТП. В община Б. няма запазени строителни книжа за строителството на трафопоста. Процесната сграда не е описана в АДС № 4355/29.08.1955 год. Трафопостът е нанесен в кадастралния план на гр. Б. от 1972 год. През 1981 год. е изработена схема на единния кадастър на Б. от ТК В., като процесният трафопост е заснет. Според вещото лице най-вероятно трафопостът е построен около 1980 год. Същият е захранен двустранно от общата 20 кV мрежа на града и е включен в мрежата за ниско напрежение. Видно от разрешение за строеж № 18/09.02.2018 год. на главния архитект, трафопостът е преустроен на 400 кW и е свързан с допълнителни кабели и въздушни линии за ниско напрежение. Според допълнителното заключение на вещото лице процесният трафопост е нанесен на кадастралната карта от 1993 год. Същият е отразен с геодезически знак на територията на бившето ТКЗС на мястото, закупено от ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Предпоставка за уважаването им е ищецът да докаже, че е придобил право на собственост върху процесния имот – сграда-трафопост на твърдяното основание – изтекла придобивна давност през период от 10 години след сключване на договора за покупко-продажба през 2006 год.

От техническа гледна точка трафопостът е уредба, съоръжение, посредством което се преобразува и разпределя електрическа енергия, което съоръжение се намира в отделна сграда или отделно помещение в сграда, предназначени именно да осигурят функционирането му. В този смисъл под трафопост се разбира съвкупността от уредбата и сградата, като правният режим на сградата се определя от този на електросъоръжението, предвид обслужващото й спрямо него предназначение. Така съгл. §1, т. 41 от ЗЕ "площадкови енергийни обекти" са сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и Р. на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и по добив на енергийни ресурси.

Установи се от събраните по делото доказателства, че процесният трафопост е изграден през периода 1972-1980 год. в имот, включен в блок на ТКЗС. Спори се между същите относно това дали процесният обект е станал кооперативна собственост и могъл ли е да бъде придобит по давност през процесния период.

Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОС /ред. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 год./, изградените от кооперациите и сдруженията с идеална цел до 13.07.1991г сгради и постройки и прилежащият терен към тях са тяхна, а не общинска собственост. Законодателят е преценил, че тези сгради следва да останат собственост на юридическите лица, които са вложили средства и труд за тяхното изграждане, независимо от това дали теренът, върху който са изградени, е бил предоставен на тези юридически лица за строителството на такива сгради и дали им е било отстъпено по надлежния ред право на строеж. Това разрешение е прието, за да се защитят интересите на кооперациите, тъй като в противен случай при неотстъпено право на строеж по силата на чл. 92 ЗС сградите биха били общинска или държавна собственост. Поначало източникът на средствата, с които е построена една сграда, няма отношение към придобиването на правото на собственост, но в защита на обществения интерес и реституцията на кооперативното имущество законодателят е предвидил, че кооперациите стават собственици на това, което са построили със свои средства, както и на прилежащия терен, което е едно самостоятелно, изрично уредено в закона основание за придобиване на право на собственост. /В този смисъл са Решение № 768/2.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1958/2009г, І Г.О., ГК, Решение № 404/19.01.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 4205/2008г, І Г.О., ГК и Решение № 42/13.08.2010г на ВКС по гр.д. № 121/2009г, І Г.О., ГК./. По делото не се установи по категоричен начин процесният трафопост да е построен от ТКЗС - обстоятелството, че се е намирал в имот, включен в блок на ТКЗС и е използван за нуждите на стопанството – за захранване на парник в оранжерията на /св. Г. и Г.а/ не обосновава извод за възникнало в полза на кооперацията право на собственост върху сградата по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. Това е така, тъй като не се установи строителството да е извършено от кооперацията или да са влагани средства и труд на кооператорите за построяването й. От събраните по делото доказателства не може да се приеме за безспорно установено, че ТКЗС е построило със свои средства и труд процесния трафопост, поради което е станало собственик на същия въз основа на цитираната по-горе разпоредба от закона и съдебна практика.

Дори да се приеме, че ТКЗС е изградило процесния обект през периода около 1980 год., то следва да се разгледа дали същото е било собственик на трафопоста, респективно дали впоследствие обектът е могъл да премине в патримотиума на ищеца на твърдяното основание.

Съгласно Решение № 716/22.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 810/2009г, І Г.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че изключението по чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството (отм.) се отнася само за такива енергийни съоръжения, които обслужват единствено нуждите на съответната кооперация или друга обществена организация. Когато съоръжението има и друго предназначение, например да обслужва нужди и на други лица, то не попада в изключението на чл. 2, ал.2 от ЗЕ (отм.) и не става собственост на съответната кооперация или друга обществена организация, независимо от това, че тя е инвестирала в изграждането му. Когато съоръжението обслужва повече от един потребител, то не може да бъде собственост на организацията, която е инвестирала изграждането му, а става държавна собственост по силата на чл. 2, ал.1 от ЗЕ (отм.). В Решение № 440/23.12.2011г на ВКС по гр.д.№ 1604/2010г, ІV Г.О., също се приема, че общите енергийни обекти /уредби/, какъвто е трафопост, който захранва няколко потребители, са държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от граждански оборот. Изключението на чл. 2, ал.2 от ЗЕ (отм.) позволява кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Е." да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по ал.1, като само те при влизане в сила на закона запазват правото си на тях. При наличие на императивните правни норми на чл. 2, ал. 1 ЗЕ от 1948 г. и от 1975 г., когато енергиен обект обслужва повече от един потребител, той е държавна собственост.

В процесния случай към момента на изграждане на трафопоста през периода 1972- 1980 год. е действал Закона за електростопанството, обн. ДВ, бр. 71 от 27.03.1948 г. (отм.), а след него Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.). В същите е залегнал принципът, че енергийните обекти са държавна собственост. Съгласно чл. 3 от Закона за електростопанството 1948 г. (отм.) държавата е можела да преотстъпи на кооперации, на местни органи на държавна власт, на държавни предприятия или на обществени организации и синдикати само строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди, но не и правото на собственост върху енергийните обекти. В съответствие с действащите по времето на изграждането на трафопоста разпоредби същият е станал държавна общонародна собственост, неразделна част от държавната Е.азпределителна система.

В настоящия случай се установи от заключението по изслушаната СТЕ на в.л. Пешев, че процесният трафопост е захранен двустранно от общата 20 кV мрежа на града и е включен в мрежата за ниско напрежение. Същият е нанесен в План на проводи и съоръжения, изработен от териториален кадастър - В. през 1981 год., като на този план е отразен трафопостът, както и 4 броя кабелни трасета, като кабелите са свързани с трафопостове от Е.азпределителната мрежа на гр. Б.. Това води до извод, че не е налице изключението по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ /отм./ по отношение на трафопост, който е обслужвал не само преките нужди на ТКЗС, но и други абонати в населеното място.

След влизане в сила на Търговския закон – 01.07.1991 год. обединенията, комитетите и предприятията от системата на асоциация „Е.“ се трансформират в търговско дружество с държавно имущество с наименование „Н.Е.К.“ ЕАД, видно от Разпореждане № 46 от 07.11.1991 год. на МС и ф.д. № 29869/1991 год. на СГС. Към този момент едноличен собственик на капитала на „НЕК“ ЕАД е държавата, поради което и с оглед предмета на дейност на държавното енергийно предприятие всички енергийни обекти и съоръжения за пренос и Р. на ел. енергия с общ режим на ползване, т.е. от повече от един потребител, включително и процесния, са включени в активите на „НЕК“ ЕАД. Със заповед № ДВ-143- А/24.04.2000 год. на Държавна агенция по Е. и енергийни ресурси едноличното акционерно дружество се преобразува чрез отделяне на ново дружество с фирма „Е.. – С. област“ ЕАД, като въз основа на окончателен разделителен протокол от 2000 год. между „НЕК“ ЕАД и „Е.. – С. област“ ЕАД последното придобива съответна част от активите и пасивите на националната компания, включително процесния трафопост с наименование ТП „ТКЗС“. След решение № 20 от 02.11.2007 год. на СГС чрез вписване за прекратяване без ликвидация и преобразуване „Е..– С. област“ ЕАД се влива в „Е.. – С.“ АД, а през 2008 год. с решение № 21 от 29.01.2008 год. на СГС е вписана промяна в наименованието на „Е.. – С.“ АД в „ЧЕЗ Р. Б.“ АД, впоследствие – „Е.М.З.“ ЕАД, което притежава лицензия за Р. на електрическа енергия от 13.08.2004 год., издадена от ДКЕВР при условията и реда на ЗЕ. Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЕ Р.то на електрическа енергия и експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществяват от разпределителни предприятия – собственици на разпределителните мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на Р. на електрическа енергия за съответната територия.

Видно от договора за продажба от 23.01.2006 год. ищецът е придобил само поземления имот, в който се намира трансформаторният пост, като изрично е посочено, че не се прехвърля собствеността върху изградения в имота трафопост. Несъстоятелно е твърдението на ищеца, че със закупуването на поземления имот е започнал да владее и сградата на трафопоста. От събраните по делото гласни и др. доказателства не се установи от момента на придобиването на имота до настоящия момент ищецът да е извършвал каквито и да било действия по владение на трафопоста, т.е. упражняване на фактическа власт с намерение да придобие собствеността върху него. Тъй като това е вещ със специално предназначение, която е част от Е.азпределителната мрежа на ответника, достъпът до него се осъществява само от лица със специална правоспособност. Видно от твърденията в исковата молба и приложените по делото жалби, подадени от ищеца до различни институции, ответникът с действията си е пречил на собственика на поземления имот, който именно с цел изясняване статута и собствеността върху съоръжението е сезирал различни органи и длъжностни лица, с оглед поемане на отговорността за неговата експлоатация. Не се установи ищецът да е отнел владението върху трафопоста, като същият по никакъв начин не го ползва/експлоатира, а дори няма достъп до него, тъй като е заключен и всякакви дейности по него се осъществяват от или със съдействието на служители на „ЧЕЗ Р. Б.“ АД през процесния период. Обстоятелството, че ищецът е имал външен достъп до стените на сградата и е извършвал различни дейности – почистване от бурени, мазилка и др. /свидетелските показания/ не означава, че е осъществявал фактическа власт върху сградата. Ищецът не доказа и намерение за своене на вещта. „ЧЕЗ Р. Б.“ АД като собственик на сградата има открита данъчна партида за същата в община Б. и заплаща дължимите данъци и такси. Процесният трафопост е включен в баланса на ответното дружество, като по всички изложени съображения следва да се приеме, че същият е принадлежност към активите на „ЧЕЗ Р. Б.“ АД, понастоящем - „Е.М.З.“ ЕАД.

По изложените съображения съдът намира за неоснователен предявеният установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост на ищеца върху процесния трафопост на твърдяното основание – изтекла придобивна давност, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският окръжен съд