Решение № 2863 от 7.10.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 674/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) София чрез надлежно упълномощен процесуален представител срещу Решение № 98/19.06.2024 г., постановено по АНД № 129/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е отменено Наказателно постановление № РД-09-16/ 08.12.2023 г., издадено от касатора. С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 68, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ), на основание чл. 68, ал. 2 от ЗУАВ във връзка с чл. 15, § 2 във връзка с чл. 14 от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (Регламент 2017/625) на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, ЕИК 117595863 е наложена имуществена санкция в размер на 5 000, 00 лева. Решението се обжалва като неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от надлежно упълномощени представители, които поддържат жалбата на основания, изложени в нея; ангажират писмени бележки и претендират юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба „Винпром Бяла 2002“, ЕИК 117595863, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Поп Харитон“ № 2, ет. 2, офис 1, представлявано от К. С. А. – управител, редовно уведомен, не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването. Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита подадената касационна жалба за неоснователна, а постановеното решение на районния съд за правилно и законосъобразно поради липса на доказателства за отмяна. Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. От фактическа страна по делото се установява следното: Производството пред Районен съд – Бяла е образувано по жалба на „„Винпром Бяла 2002“ ЕООД срещу Наказателно постановление № РД-09-16/08.12.2023 г., с което за нарушение на чл. 68, ал. 1 от ЗУАВ, на основание чл. 68, ал. 2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. Посочено е в мотивната част на наказателното постановление, че на 25.04.2023 г. служители на ИАЛВ на основание Заповед № РД-12-116/21.04.2023 г. на изпълнителния директор са извършили проверка в производствения обект на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, находят се в гр. Бяла, обл. Русе ул. „Любен Каравелов“ № 1. При проверката е съставен Констативен протокол № ТЗ-13-257/25.04.2023 г., подписан от надлежно упълномощено лице, което е посочило, че ще представи възражения в законоустановения срок. С посочения протокол е предписано „ да бъдат представени от дружеството в срок до 5 работни дни от връчване на протокола подробни обяснения относно произхода и вида на суровините, както и категорията на произведените продукти, описани в Акцизните декларации за алкохол и алкохолни напитки, подадени от дружеството за месец февруари и март 2023 г. “. В указания срок в ИАЛВ не са постъпили обяснения от управителя/упълномощен представител на дружеството, което не позволява на ИАЛВ да проследи състава на продуктите, както и използваните екологични практики, за да бъде потвърдена категорията им, а това на практика е несъдействие и възпрепятстване на проверката. На дружеството е предоставена още една възможност - изпратено е писмо с изх. № 05-16-26-1/29.05.2023 г. до управителя на дружеството, за явяване в офис на ТЗ на ИАЛВ Варна в периода 05.06.2023 г. до 07.06.2023 г., за да бъдат представени поисканите писмени обяснения, което също не е изпълнено. Изложени са доводи защо отказа от съдействие следва да бъде квалифициран като такъв по смисъла на чл. 15, § 2 във връзка с чл. 14 от Регламент 2017/625. За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на последното на това основание. Допуснато е обаче нарушение на т.нар. „право на мълчание на фирмата“, което право въззивният съд възприема като основен принцип, гарантиращ правото на защита. В тази връзка са цитирани множество решение на Съда на Европейския съюз като съдебна практика. Според въззивния съд още с даването на указания в констативния протокол дружеството е предупредено, че е извършило нарушение, поради което има право да „мълчи“ и да не представя необходимите доказателства, от които да се установи, че е извършило подобно нарушение. Сочи се още, , че тежестта на доказване на извършеното нарушение е върху административнонаказващият орган и негово е задължението да събере необходимите доказателства в тази връзка. Решението на Районен съд – Русе е неправилно и следва да се отмени. Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. Сочи се в сезиращата този съд жалба, че оспореното въззивно съдебно решение е необосновано. Възражението е неотносимо. Съгласно чл. 63в от ЗАНН Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят неправилно се позовава на касационните основания по АПК (чл. 209) вместо тези по чл. 348 от НПК, където необосноваността не е предвидена като касационно основание. В този смисъл всички доводи в касационната жалба относно необосноваността на оспореното решение следва да бъдат оставени без разглеждане. Съдът намира за основателни останалите възражения на касационния жалбоподател. На първо място следва да се посочи, както правилно е установено и от въззивния съд, че нито съставения АУАН, нито издаденото наказателно постановление страдат от пороци, които са основание за отмяна на последното. Настоящия касационен състав е съгласен с изложените мотиви в оспореното решение относно приложимостта на посочените правни норми от Регламент 2017/625 към казуса, още повече, както посочи един от процесуалните представители на жалбоподателя в съдебно заседание, че ИАЛВ е единственият контролен орган по отношение на лозаровинарските продукти и Агенцията е задължена да извършва този вид проверки, които са по смисъла на Закона за агрохранителната верига, тъй като нормативно е прието, че виното е храна. Неправилни и без връзка с приложимото законодателство са изводите на районния съд, че дружеството има „право на мълчание“. За да изведе това право, въззивната инстанция е посочила, че чрез съставянето на констативен протокол, съдържащ предписание за представяне на допълнителна информация – документи и обяснения, дружеството на практика е предупредено, че е извършило нарушение. Този констативен протокол няма отношение към административнонаказателното производство. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Следователно, няма как да се твърди, че дружеството е „предупредено“. Доколко за същото е налице т.нар. „право на мълчание“ е спорен въпрос и в случая неотносим за изхода на спора между страните. Този съд посочва, че е абсолютно без значение факта дали писмо с изх. № 05-16-26-1/29.05.2023 г. до управителя на дружеството е достигнало до адресата, тъй като задълженията на дружеството относно предоставяне на необходимата информация следва от закона, в срока определен в съставения констативен протокол. Като е достигнал до изводи, различни от изложените, въззивната инстанция е постановила неправилно решение, което следва да се отмени. Вече беше установено, че процесното наказателно постановление не страда от пороци, поради което същото следва да бъде потвърдено. Касационният жалбоподател е поискал в съдебно заседание присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, т.е. съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК. Като съобрази цитираната норма и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният ответник не е релевирал възражение относно присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, втори касационен състав