Решение № 58 от 20.8.2021 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 345/2021 г.

С присъда № 260035 от 21.12.2020 г., постановена по НОХД № 518/2020 г. на Пазарджишкия районен съд, подсъдимият ВЛ. ИВ. СЛ. е признат за виновен за това, че на 15.12.2019 г. в гр. Б., област П., е управлявал МПС – л.а. „Ш.“ с ДК № •••• с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2, 4 промила, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 3 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено подсъдимият В.С. да изтърпи отделно наказанието от две години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1289/2017 г. на РС – П.. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС за изтърпяване на всяко от наложените по двете дела наказания лишаване от свобода от подсъдимия С. е определен първоначален строг режим. На основание чл. 343г НК подсъдимият В.С. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. На основание чл. 59, ал. 4 НК от така наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от право да управлява МПС е приспаднато времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 15.12.2019 г. до влизане на присъдата в сила. Присъдата на РС – П. е потвърдена с решение № 260069/07.06.2021 г. по ВНОХД № 131/2021 г. по описа на ОС – П. и е влязла в сила на същата дата. Доводите за ненаказуемост на инкриминираното деяние, поради наличие на хипотезата на чл. 13 от НК, е обсъден от въззивния съд. Анализирайки доказателствата по делото, респ. проверявайки същите по реда на чл. 314 от НПК, съдът е потвърдил извода на районния съд за липса на основание за прилагане института на крайната необходимост. Съдът подробно е обсъдил тезата на подсъдимия С.. По същество подсъдимият е поддържал, че е бил принуден да управлява МПС, поради крайно влошеното здравословно състояние на свидетелката С. Г., ••• приятелка на подсъдимия към онзи момент, а впоследствие - съжителстваща с него на семейни начала, което било опасно за здравето й, като тази опасност не е било възможно да се избегне по друг начин, освен с нарушаване на забраната за управление на МПС след употреба на алкохол от страна на подсъдимия. Правилно е прието, че деянието би било правомерно, ако управлението на автомобил от С. е било крайно необходимо, последно средство за избягване на опасността (в случая - влошено здравословно състояние) и ако не е съставлявало престъпление – чл. 13, ал. 2 НК. По делото липсват данни, че действията му са били насочени към оказване на помощ, без която не би могъл да спаси от непосредствена опасност своята приятелка. Събраните по делото доказателства сочат, че на инкриминираната вечер, действително, свидетелката Г. е имала медицински проблем, но състоянието й не е представлявало непосредствена опасност както за живота й, така и за нейното здраве. Показателен в подкрепа на този извод е фактът, че при последващото й отвеждане в болнично заведение и след извършените консултация, преглед и манипулация от специалист - •••, Г. е била е освободена веднага, т.е., не е имала необходимост от стационарно болнично лечение. В самото лечебно заведение е престояла около 30 минути – време, през което спрямо нея са били положени всички необходими медицински грижи, а след освобождаването й не е назначена каквато и да било друга спешна терапия или манипулация, нито пък последваща терапия в домашни условия. Правилно е прието, че подсъдимият е имал възможност, при поддържаната от него теза, да действа по други различни начини – обаждане на тел. 112, транспортиране от други лица, довеждане на лекар и пр., т.е., предприетото шофиране след употреба на алкохол не е бил единственият начин за избягване на твърдяната от него опасност. С оглед на изложеното настоящата инстанция изцяло споделя съображенията на съдилищата и също счита, че в случая не е налице основание за приложение на чл. 13 НК. Като е потвърдил присъдата в частта за наказателната отговорност на подсъдимия и съставомерността на деянието, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Не са налице основания за възобновяване на делото, поради което Пловдивският апелативен съд