Мотиви към Решение № 3118 от 2.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 5300/2023 г.

Софийски районен съдНаказателно отделение02.07.2024 г.докладчик МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Мотиви

Мотиви К.м решение от 02.07.2024 г. по НАХД № 5300/2023г. по описа на СРС, НО, 108 състав Софийска районна прокуратура е внесла в СРС постановление по чл. 375 от НК с предложение за освобождаВ.е от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба на обвиняемия Н. В. К. /•••/, роден на ••• г. в ••, •• за това, че на 04.01.2023 г. в гр. София, в сградата на Дирекция „Миграция“- МВР, находяща се на бул. „••“ № 48, на гише № 3 противозаконно си служил като го представил пред ••• – системен оператор К.м Дирекция „Миграция“ – МВР с официален документ, издаден за друго лице – паспорт на •• с № ••, издаден на •• г. за лицето •••, роден на •• г., гражданин на ••, с цел да заблуди длъжностното лице ••• – системен оператор К.м Дирекция „Миграция“ – МВР относно самоличността си, като извършеното не представлява по- тежко престъпление – престъпление по чл. 318 от НК. Със същото постановление на СРС се предлага да освободи от наказателна отговорност и обвиняемата В. Т. З. /•••/, родена на •• г. в гр. ••, ••, като й се наложи административно наказание глоба за това, че на 01.04.2023 г. в гр. София, в сградата на Дирекция „Миграция“- МВР, находяща се на бул. „••“ № 48, на гише № 3 противозаконно си служила като го представила пред ••• – системен оператор К.м Дирекция „Миграция“ – МВР с официален документ, издаден за друго лице – паспорт на •• с № ••, издаден на •• г. за лицето •• родена на •• г., гражданка на ••, с цел да заблуди длъжностното лице ••• – системен оператор К.м Дирекция „Миграция“ – МВР относно самоличността си, като извършеното не представлява по- тежко престъпление – престъпление по чл. 318 от НК. В съдебно заседание СРП редовно призоВ.а не изпраща представител. Обвиняемите Н. В. К. и В. Т. З. нередовно призоВ.и, не се явяват. Ход на делото е даден при условията на чл. 269, ал. 4 б. „а“ от НПК. Служебният защитник на двамата обвиняеми – адв. Й. П. пледира за постановяВ.е на решение, с което обвиняемите да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер. Съдът, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено следното от фактическа страна. Обвиняемият Н. В. К. /•••/ е роден на ••• г. в ••, ••, гражданин на ••. Същият не е осъждан и не е освобождаВ. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по чл. 78а от НК. Обвиняемата В. Т. З. /•••/ е родена на •• г. в гр. ••, ••, гражданка на ••. Същата не е осъждана и не е освобождаВ.а от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по чл. 78а от НК. На 04.01.2023г. в гр.София свидетелката ••• - системен оператор К.м Дирекция „Миграция“-МВР изпълнявала служебните си задължения на гише № 3 в сградата на Дирекция „Миграция“ - МВР, находяща се на бул. „••“ №48. На същата дата пред нея се явили обвиняемите Н. В. К. и В. Т. З. и за да удостоверят самоличността си във връзка с представени заявления за получаВ.е на разрешение за пребиваВ.е обвиняемият Н. В. К. й представил паспорт на •• с №••, издаден на •• г. за лицето •••, роден на ••г., гражданин на ••, а обвиняемата В. Т. З. й представила паспорт на •• с №••, издаден на ••г. на името на ••, родена на •• г., гражданка на ••. Тъй като свидетелката ••• се усъмнила в самоличността на двамата обвиняеми, докладвала за случая. На 13.01.2023 г. обвиняемите се явили в дирекция „Миграция“ –при МВР за получаВ.е на документи и представили пред свидетелката •••• отново същите паспорти. Свидетелката сигнализирала полицейските служители, които се намирали на място и обвиняемите били задържани. Било образуВ.о досъдебно производство в хода на което била назначена комплексна техническо-документна и лицево-идентификационна експертиза от чието заключение е видно, че паспорт на •• с № ••, издаден на •• г. за лицето •••, роден на •• г., гражданин на ••, отговаря на оригиналните документи от този вид, тоест същият е истински. В него няма извършВ.и преправки. Лицето от снимката в паспорта не е идентично с обвиняемия Н. В. К. /•••/, роден на •••г. в ••, ••, гражданин на ••. От заключението на експертизата се установява също, че паспорт на •• с №08010177, издаден на ••г. на името на ••, родена на ••г., гражданка на ••, отговаря на оригиналните документи от този вид, тоест същият е истински. В него няма извършВ.и преправки. Лицето от снимката в паспорта не е идентично с обв.В. Т. З. /•••/, родена на ••г. в ••, ••, гражданка на ••. С оглед на така установеното Н. В. К. и В. Т. З. били привлечени в качеството на обвиняеми за престъпление по чл. 318 от НК и било изготвено и внесено в съда постановление по чл. 375 от НПК за освобождаВ.ето им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. По доказателствата: Горната фактическа обстановка съдът прие за установена следа анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите ИВ. К. Т., •••, ••••, заключение на комплексна документно-техническа и лицево- идентификационна експертиза, заключение на видеотехническа експертиза, трудов договор № 5364р-21049/29.11.2017 г., сключен между дирекция „Миграция“ при МВР и ••• и допълнително споразумение, акт за встъпВ.е в длъжност, длъжностна характеристика, протокол за запознаВ.е с длъжностна характеристика, Заповед № 3282з-1405/22.05.2017 г. на директора на ГДГП, акт за встъпВ.е в длъжност, длъжностна характеристика, писмени документи от дирекция „Миграция“. Съдът намира посочената доказателствена съвкупност за непротиворечива и взаимнодопълваща се, която по еднозначен начин установява описаната по-горе фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на свидетеля •••, тъй като същите са ясни, подробни и информативни. Свидетелката е служител на дирекция „Миграция“ при МВР, заемаща длъжността „Системен администратор“ /което се установява от приобщения трудов договор и допълнително споразумение К.м него/ и именно пред нея обвиняемите са представили инкриминираните паспорти, издадени за други лица - ••• и ••. Свидетелката подробно разказва за извършените от нея действия, свързани със заснемане на явилите се лица и вземане на отпечатъци, както и че поради различие между лицата, които заснела и поставените снимки на първите страници на представените й паспорти докладвала за случая. Показанията на свидетелката ••• допълват показанията на свидетелката ••• и съдът ги кредитира като обективни и добросъвестно депозирани. Именно пред свидетелката ••• се явили обвиняемите за получаВ.е на разрешение за пребиваВ.е в страната и отново представили инкриминираните паспорти, издадени за други лица, при което ••• сигнализирала полицейските служители, намиращи се на входа на сградата на дирекцията и обвиняемите били задържани. От съществено значение за изясняВ.е на правнозначимите факти е изготвената по делото комплексна техническо-документна и лицево- идентификационна експертиза. Съдът кредитира заключението като обективно, изготвено от лице, притежаващо нужната компетентност и даващо отговор на поставените задачи. От заключението на експертизата се установява, че паспорт на •• с №••, издаден на •• г. за лицето •••, роден на •• г., гражданин на ••, отговаря на оригиналните документи от този вид, тоест същият е истински. В него няма извършВ.и преправки – подмени, изтриаВ.ия, заличаВ.ия и др. Лицето от снимката в паспорта не е идентично с обвиняемия Н. В. К. /•••/, роден на •••г. в ••, ••, гражданин на ••. От заключението на експертизата се установява също, че паспорт на •• с №•••••, издаден на ••г. на името на ••, родена на ••г., гражданка на ••, отговаря на оригиналните документи от този вид, тоест същият е истински. В него няма извършВ.и преправки. Лицето от снимката в паспорта не е идентично с обв.В. Т. З. /•••/, родена на ••г. в ••, ••, гражданка на ••. Съдът кредитира и писмените доказателства като обективни, създадени за цели извън процеса и допринасящи за изясняВ.е на релеВ.тната фактология. От справките за съдимост на двамата обвиняеми се установява, че същите не са осъждани и не са освобождаВ.и от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ по чл. 78а от НК. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че всеки от двамата обвиняемите Н. В. К. и В. Т. З. е осъществил самостоятелно от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 318 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 318 от НК който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди длъжностно лице или представител на обществеността, ако извършеното не съставлява по- тежко престъпление се наказва с лишаВ.е от свобода до две години или с пробация или с глоба от 100 до 300 лева. От събраните в хода на делото доказателства съдът намери, че по несъмнен и категоричен начин е доказано, че обвиняемите Н. В. К. и В. Т. З. са осъществили от обективна и субективна страна състава на вменените им престъпления по чл. 318 НК. От обективна страна по безспорен начин се установи, че на 04.01.2023г. в гр.София, в сградата на Дирекция „Миграция“ - МВР, находяща се на бул. “••“ №48 на гише №3 обвиняемият Н. В. К. противозаконно си служил /като го представил пред ••• - системен оператор К.м Дирекция „Миграция“ - МВР/ с официален документ, издаден за друго лице - паспорт на •• с №••, издаден на ••г. за лицето •••, роден на ••г., гражданин на ••. Установи се от заключението на приетата експертиза, че представеният паспорт представлява официален документ, издаден по надлежния ред. Същият е бил издаден за друго лице - •••, а не за обвиняемия Н. В. К.. Същевременно, извършеното деяние не покрива признаците на по-тежко престъпление, поради което съдът счита, че обвиняемия Н. В. К. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. 318 НК. Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като е осъществено от обвиняемия при форма на вина пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е целял настъпВ.ето на този престъпен резултат. В този смисъл обвиняемият Н. В. К. е бил наясно, че си служи с официален документ за самоличност, издаден на друго лице, като е извършил деянието именно с цел да заблуди длъжностното лице, пред което го е предстевитл относно самоличността си. Идентични са изводите на съда и относно извършеното от обвиняемата В. Т. З. - на 04.01.2023г. в гр.София, в сградата на Дирекция „Миграция“ - МВР, находяща се на бул. “••“ №48 на гише №3 обвиняемата В. Т. З. противозаконно си служила /като го представила пред ••• - системен оператор К.м Дирекция „Миграция“ - МВР/ с официален документ, издаден за друго лице – паспорт на •• с №••, издаден на ••г. на името на ••, родена на ••г., гражданка на ••. Установи се от заключението на приетата експертиза, че представеният паспорт представлява официален документ, издаден по надлежния ред. Същият е бил издаден за друго лице - ••, а не за обвиняемата. Същевременно, извършеното деяние не покрива признаците на по-тежко престъпление, поради което съдът счита, че обвиняемата В. Т. З. е осъществила от обективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. 318 НК. Обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици, като пряко е целяла настъпВ.ето на този престъпен резултат. Обвиняемата е била наясно, че си служи с официални документи за самоличност, издадени на друго лице, като е извършила деянието именно с цел да заблуди длъжностното лице относно самоличността си, поради което съдът намира, че деянието на обвиняемата В. Т. З. е съставомерно и от субективна страна. Относно индивидуализация на административнонаказателната отговорност: Налице са осноВ.ията на чл. 78а от НК за освобождаВ.е на двамата обвиняеми от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, тъй като за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаВ.е от свобода до две години или с пробация или глоба от 100 до 300 лева, К.м дата на извършВ.е на деянието обвиняемите са бил пълнолетни, неосъждани и не са били освобождаВ.и от наказателна отговорност с прилагане на чл. 78а от НК. Същевременно, не са налице посочените в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 НК рестриктивни хипотези, ограничаващи приложението на чл. 78а НК. При индивидуализация на административнонаказателната отговорност на обвиняемите съдът отчете, че по делото не се събраха доказателства както за смекчаващи, така и за отегчаващи отговорността им обстоятелства. При липса обаче на каквито и да било данни за предходни противоправни прояви на обвиняемите съдът счете, че административно наказание глоба в минималния размер от по 1 000 лева за всеки обвиняем е справедливо и би способствало за постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН. По разноските: Предвид признаВ.ето на обвиняемите за виновни на осноВ.ие чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на всеки един от тях сумата от по 176, 71 лева, представляваща припадащата им се част от сторените в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на експертиза. По веществените доказателства: С оглед обстоятелството, че приобщените по делото паспорт на •• с № ••, издаден на •• г. за лицето ••• и паспорт на •• с № ••, издаден на •• г. за лицето •• са истински официални документи, същите следва да се върнат на Социалистическа република •• чрез посолството й в Република България. Така мотивиран съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Цитирани разпоредби

8