Решение № 1582 от 7.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1679/2022 г.

Производството е образувано по предявен от П. К. А. иск с правно основание чл. 71 ТЗ за осъждане на „Арко Компани“ ООД да предостави на ищеца дружествени и счетоводни документи, изброени в списък към исковата молба, а именно: книга за съдружниците и техните дялове, протоколна книга, дневник входяща поща, дневник изходяща поща, ГФО за 2020 г. и 2021г., заедно с всички приложения към тях (ОПР, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал, справка за ДМА), дневниците за покупките и продажбите за 2020 г. и 2021г. и за периода от 01.01.2022г. до 30.08.2022г., оборотна ведомост към 31.12.2020г. и към 31.12.2021г., главна книга към 31.12.2020г. и към 31.12.2021г., хронологични извлечения към 31.12.2020г. и към 31.12.2021г. от счетоводни сметки, данъчна декларация за 2020г. и 2021г., протокол от инвентаризация, протокол за бракувани активи, списък на стоките за продажба с цената им за придобиване и цена за изписване от склада, копия на договори, сключени от името и за сметка на дружеството, в това число договор за водене на счетоводството за 2020, 2021 и 2022г., граждански договори за услуги, договор с мобилния оператор, договор за наем, търговски договори с доставчици и клиенти, договор за ползване на мобилна услуга и последната месечна детайлна справка за ползваните услуги от мобилния оператор, месечни извлечения за наличностите по фирмените сметки, считано от 23.03.2021г. до 30.08.2022г., наличности на каса и касова книга към дата 23.03.2021г. и към дата 30.08.2022г., данни за активи, капитал, вземания, салда в банка към дата 23.03.2021г. и към дата 30.08.2022г., решение за изплатени дивиденти през 2021г. Ответникът оспорва исковете с възражения, че част от документите не съществуват, останалите поискани от ищеца документи са му предоставени, включително осигурен е достъп на ищеца до всички документи на дружеството по време и място, съобразени с организацията и дейността на дружеството, дружествения договор и решенията на общото му събрание. Обстоятелството, че ищецът е съдружник в ответното дружество, не е предмет на спор между страните, а се и установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТТРЮЛНЦ от вписванията по партидата на дружеството в търговския регистър. Обстоятелството, че ищецът е избран и назначен с решение на общо събрание на съдружниците и за контрольор на дружеството, също не е предмет на спор между страните и се установява от писмените доказателства по делото, но това обстоятелство, заявено с исковата молба като част от фактическите основания на предявения иск за защита по реда на чл. 71 ТЗ на членствените права на ищеца в дружеството, поначало е ирелевантно за основателността на иска, тъй като разпоредбата регламентира съдебен ред за защита на правата на съдружниците в търговските дружества, а не на управителните или контролните им органи, освен това длъжността контрольор е регламентирана с разпоредбата на чл. 144 ТЗ като гаранция и способ за упражняване именно на правата на съдружниците по чл. 123 ТЗ, които съгласно чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ могат да делегират тези права на нарочно назначено лице с правомощия по чл. 144 ТЗ, които правомощия по дефиниция не могат да надвишат обема на правата на самите съдружници на достъп до дружествените и счетоводни документи на дружеството. Основателността на предявения иск за защита на членствените права на ищеца в качеството му на съдружник в ответното дружество и в частност на правото му по чл. 123 ТЗ на достъп до книжата на дружеството в конкретните обективни предели на иска, определени с исковата молба и приложения към нея списък, се предпоставя на първо място от съществуването на документите, които ищецът иска ответното дружество да бъде осъдено по реда на чл. 71 ТЗ да му предостави, а на следващо място от изричен или мълчалив отказ на органите на дружеството (в случая другият съдружник Р.А.П. – А.а, която е вписана и като единствен управител на дружеството) да предоставят на ищеца въпросните документи. Безспорно е по делото, но се и установява от вписванията по партидата на ответното дружество „Арко Компани“ ООД в търговския регистър и приетите писмени доказателства, че дружеството е учредено като ЕООД с едноличен собственик на капитала И. К. А., който е починал на 23.03.2021г., като с решения от 13.01.2022г. ищецът и Р.А.П. – А.а в качеството им на наследници на починалия са се съгласили да продължат дейността на дружеството като съдружници с дялове в капитала му от 1/3 за ищеца и 2/3 за Р.А.П. – А.а, съответни на наследствените им дялове, приели са нов дружествен договор, избрали са Р.А.П. – А.а за управител на дружеството, а ищеца за контрольор. Съвкупната преценка на доказателствата по делото обусловя недвусмислен извод, че в периода след приемане на описаните решения и вписване на последиците им по партидата на дружеството в търговския регистър между двамата съдружници е възникнал конфликт, като по делото са събрани многобройни писмени доказателства за отправени покани от единия съдружник до другия (от ищеца с искания да му бъде предоставен достъп до всички документи и офиса на дружеството, от съдружника Р.А.П. – А.а с искания ищецът да изпълни задълженията си на контрольор и да присъства на свиканите общи събрания), за съставени протоколи от проведени, включително в офиса на дружеството, срещи между съдружниците и/или упълномощени адвокати, за съставени протоколи за предаване на ищеца или негов пълномощник на преписи от документи на дружеството, както и за електронна кореспонденция между страните във връзка с тези документи. От всички събрани писмени доказателства по делото доказателствена сила в производството по предявения иск имат само тези, които са подписани от името и на двете страни по делото или от техни упълномощени представители. Това са протоколите за проведени общи събрания и двустранно разписаните протоколи за предадени на ищеца или на упълномощен от него адвокат документи. Останалите писмени доказателства, обективиращи едностранни изявления на една от страните до другата страна и подписани само от страната направила изявлението, съгласно чл. 180 ГПК доказват единствено факта на направените изявления, но нямат противопоставима на другата страна доказателствена сила за фактическите обстоятелства, описани в изявленията. Така единствените събрани доказателства по делото, които установяват съществуването на документите, във връзка с които ищецът твърди, че са нарушени правата му по чл. 123 ТЗ, представляват протоколите за проведени общи събрания за приемане на годишните финансови отчети на дружеството и протоколите за предадени на ищеца документи, същевременно тези протоколи установяват и факта, че ищецът е запознат със съставените годишни финансови отчети, както и факта, че останалите документи, за които са съставени втората група протоколи, са предоставени на ищеца или на негов упълномощен представител. Доказателства, които с противопоставима по отношение и на двете страни в производството доказателствена сила да установяват съставянето на други дружествени или счетоводни документи извън описаните в приемо-предавателните протоколи, представени по делото (в това число книга за съдружниците и техните дялове, протоколна книга, дневник за входяща и изходяща поща, сключени договори от името на дружеството, включително за водене на счетоводството за 2020, 2021 и 2022г., протоколи за амортизации, протоколи за бракувани активи и останалите документи, които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му предостави, а ответникът твърди, че въобще не са съставяни или дори да са съставени, не са в държане на органите на дружеството след смъртта на едноличния собственик на капитала), не са събрани в производството по делото. Следва да се отбележи, че изявленията на ищеца в исковата молба и подадените писмени становища по делото във връзка с предоставените и непредоставените му документи не съдържат и изрични твърдения, че съществуват и други документи извън тези, които според съдържанието на двустранните протоколи и електронната кореспонденция между страните са му предоставени от ответното дружество. Изявленията на ищеца за нарушения на правата му по чл. 123 ТЗ са основани на възражения, че представените му документи не са заверени, част от тях са нечетливи, друга част касае различно дружество, а трета част не отговаря по съдържание на изискванията на закона, както и на съображения, че съставянето на част от липсващите дружествени и счетоводни документи е нормативно предвидено като задължение на дружеството с императивни разпоредби на ТЗ и ЗСч, а съставянето на останалата част от липсващите документи е въпрос на обичайна търговска и счетоводна практика, поради което дори документите да не са съставени, те следва да бъде съставени от управителя на дружеството и предоставени на ищеца във вид и със съдържание, съответно на законовите изисквания. Тези съображения обаче поначало не могат да обусловят основателност на предявения иск за защита на правото на ищеца по чл. 123 ТЗ на достъп до книжата на дружеството, тъй като съдържанието на това право, регламентирано с разпоредбата като част от членствените права на съдружниците и като гаранция за информираното упражняване на тези права, включва и се изчерпва до осигуряване на възможността на съдружника да се запознае с документите, които са съставени във връзка с дейността на дружеството и се намират в негово държане, именно във вида, в който са съставени документите, като според трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 123 ТЗ (виж напр. определение №447 от 22.07.2015г. по т.д. №2644/2014г. на ВКС, II ТО и цитираните в него съдебни актове) правото на съдружника на достъп до документите на дружеството не включва като част от съдържанието си и право да изисква от дружеството да му бъдат изготвяни и предоставяни преписи от документите, включително заверени, но по съществено в случая е, че не включва и право на съдружника да иска съставяне на нарочни или допълнителни документи извън вече съставените и съхранявани в дружеството. Това се отнася и за случаите, при които съставените дружествени и счетоводни книжа не отговарят на нормативни изисквания, установените счетоводни стандарти или добросъвестните търговски практики, тъй като нарушения на отчетните задължения на дружеството, респективно на лицата, назначени да изпълняват правомощията на управителните му органи, изразяващи се в несъставяне на изискуеми по закон документи или съставяне на счетоводни документи, които не отговарят на нормативните изисквания, несъмнено накърняват интересите на съдружниците в дружеството, но не представляват нарушения на членствените правоотношения между съдружниците и дружеството, а нарушения на публичноправните отношения между дружеството и държавата, регламентирани във връзка с упражняването и отчитането на търговска дейност, респективно нарушения на договорните правоотношения между дружеството и лицата, на които е възложено управлението на дружеството и счетоводната му отчетност, същевременно защитата срещу подобни нарушения, включително налагането на предвидените в закона санкции за извършването им, не могат да бъдат осъществени по исковия ред, регламентиран в чл. 71 ТЗ за съдебна защита на нарушени конкретни субективни права на съдружник в търговско дружество, които са част от съдържането на членствените правоотношения между съдружника и дружеството. Подобни нарушения, в случай, че са извършени от органите на дружеството, биха могли да обусловят отговорност на лицата, в чиито задължения е възложено съставянето на изискуемите от закона дружествени и счетоводни книжа, включително и право на съдружник в дружеството да иска прекратяване на самото дружество (което обаче се упражнява по различен ред с конститутивен иск по чл. 155, т. 1 ТЗ), не и право на искова защита по реда на чл. 71 ТЗ, който по съображенията по-горе е предвиден да осигури защита на конкретни нарушени членствени права на съдружниците в търговското дружество. Тук следва да се отбележи, че искане да бъде постановено прекратяване на ответното дружество е направено от ищеца с едно от писмените му становища, подадени в хода на производството по делото, но искането не покрива хипотезата на чл. 214, ал. 1 ГПК, освен това е заявено след преклузивния срок, предвиден в разпоредбата, поради което разглеждането и произнасянето по същество по това искане от съда по настоящото дело е недопустимо. По изложените съображения и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, указани на страните с доклада на делото, съдът дължи да приеме, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като събраните по делото доказателства установяват предоставянето на ищеца на една част от документите на дружеството, по отношение на които се твърди нарушение на правата му по чл. 123 ТЗ, същевременно не установяват, че останалите документи, по отношение на които с исковата молба и приложения към нея списък се твърди нарушено право на достъп на ищеца, въобще съществуват и се намират в държане на дружеството. Искът подлежи на отхвърляне, като при този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК основателна се явява претенцията на ответното дружество за възстановяване на разноските за адвокатско възнаграждение, които е направило за защита срещу предявения иск. Така мотивиран, Софийски градски съд