Решение № 7226 от 27.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11337/2025 г.

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК. Образувано е по жалба на Х. К. Б., подадена чрез пълномощниците му адв.П.Д. и адв.Н.С. - длъжник по изпълнително дело № 20258380404908 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838, район на действие СГС срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, а именно: апартамент № 2 в двуетажна вилна сграда, ведно с гаража към него и идеалните части от поземления имот върху който е построена сградата нахоляща се в гр.••••. В жалбата се излагат доводи, че длъжникът е физическо лице, и нито той, нито лицата с които Х. К. Б., живее в едно домакинство - майка му М.Г.М. притежават друто жилище, което се доказвало от приложения нотариален акт за продажба, с която сделка през 2018 г. длъжникът е продал друто свое жилише и процесното в кв.Драгалевци към момента на образуване на изпълнителното дело през 2025 г. е единствено негово и на майка му, с която живее в едно домакинство. В жалбата е направено и искане за спиране на изпълението по изпълнителното дело по реда на чл.438 от ГПК. Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- Х.С. Б., чрез пълномощника си адв.К.И. в писмено становище, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна. ЧСИ М.Б. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество относно нейната основателност. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В процесния случай, с оглед на изложеното в подадената жалба, следва да се приеме, че не се обжалва от длъжника самото действие на съдебния изпълнител по извършване на опис на недвижим имот, а се обжалва насочването на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20258380404908 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838, район на действие СГС върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, а именно: апартамент № 2 в двуетажна вилна сграда, ведно с гаража към него и идеалните части от поземления имот върху който е построена сградата нахоляща се в гр.••••. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи /той е елемент от фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира/, забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната /подадена преди да започне да тече срока/ жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта. В цитираното ТР е посочено още, че срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди издаването на постановление за възлагане /съдебният изпълнител не може да оттегли това постановление/ или да му върне получената от публичната продан сума преди тя да е получена от кредитора. В случая длъжникът твърди, че имуществото върху което е насочено изпълнението е несеквестируемо, поради което и съдът приема, че е сезиран с подадена жалба срещу насочване на изпълнението върху недвижим имот, който длъжникът твърди, че е несеквестируем, а не срещу насрочения и извършен опис на недвижими имоти. Доколкото се касае за непотребима вещ то съдът приема, че несеквестируемостта в случая е забрана за осребряване на имота, но съвместими с тази несеквестируемост са възбрана, опис и оценка. Това е така, защото в случая несеквестируемостта е забрана за осребряване, но не е забрана за ограничаване на правото на длъжника да се разпорежда с тези вещи. Секвестируемостта не е константа. За секвестируемостта се следи служебно през целия изпълнителен процес. Затова е възможно да се обжалва насочването на изпълнението към определена вещ с твърдения, че тя е несеквестируема в различни моменти до изтичане на две седмици от съобщението за насрочването на проданта. Секвестируемостта може да се променя при промяна на обстоятелствата. Така е възможно в хода на изпълнително производство длъжникът или член на семейството му да придобие друго жилище и така да отпадне несеквестируемостта на единственото притежавано преди това жилище. Възможно е и длъжникът да загуби собствеността върху жилище в хода на изпълнително дело, което загубване на собствеността да е противопоставимо на взискателя и така ще отпадне и секвестируемостта на другото единствено останало в патримониума на длъжника жилище. Такова изгубване на право на собственост върху друго жилище може да е резултат и от публична продан или сделка. При така възприетото съдът приема, че дори да се приеме, че процесния недвижим имот е несеквестируем, действията по налагане на възбрана, опис, оценка не следва да се отменят. Извършването и запазването им не е лишено от правен интерес, доколкото е възможно бъдещо придобиване на жилище от длъжника или от член на семейството му и тогава въпроса със секвестируемостта може да бъде пререшен, а и тези действия не са несъвместими с несеквестируемостта му. По изложените в ТР съображения, съдът приема, че преждевременната /подадена преди да започне да тече срока, т.е. преди публична продан да е насрочена/ жалба е допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта. Поради това, съдът приема, че жалбата е подадена срещу подлежащо на основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител - насочване на изпълнението върху недвижим имот, за който се твърди, че е несеквестируем, в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима. При така направената констатация за допустимост на жалбата, съдът следва да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Съгласно императивната норма на чл.444, т.7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено към жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако все пак размерът на жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС. Тази норма е установена от съображения на обществения интерес за социална справедливост с цел на длъжника и неговото семейство да се осигури закрила чрез осигуряване на минималните необходими условия за нормалното им съществуване. Както беше посочено, съгласно цитираното ТР принудителното изпълнение се насочва към определено имущество с налагането на възбрана върху него, която се вписва в Агенция по вписванията. Чрез оповестяването на наложената обезпечителна мярка и получаването на поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е информиран, че съдебният изпълнител е предназначил този негов имуществен обект за осребряване. Към този момент се преценява дали недвижимия имот е несеквестируем, т.е. дали длъжникът или някой от членовете на семейството му притежава друго жилище, което да отговаря на жилищните им нужди, съгласно правилата на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г. /ДВ, бр.20 от 26 февруари 2008 г./. Меродавен по отношение на преценката за несеквестируемост на имота е моментът на налагането на възбраната върху него. С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 132/23.07.2020 г. по гр.дело № 3781/2019 г. по описа на ВКС, ІV г.о. е уеднаквена съдебната практика, като е прието, че при налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл.444, т.7 от ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което се насочва изпълнението и когато той е физическо лице. Несеквестируемостта е забрана за осребряване, а възбраната задържа жилището в неговия патримониум /чл.451 ГПК/. Допустим е описът и на несеквестируемо жилище. При него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл.444, т.7 ГПК, вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., а може и да провери с кого живее длъжникът - друго обстоятелство от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл.444, т.7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището. Съдебният изпълнител ги установява по документите, които взискателят е представил и по документите, които самият той е длъжен да изиска и събере / чл.426, ал.4 ГПК, респ. чл.18, ал.1 ЗЧСИ и чл.483 ГПК/. За съдебният изпълнител са задължителни определението по чл.438 ГПК за спиране на публичната продан и решението, с което жалбата на длъжника по чл.435, ал.2, т.2 ГПК е уважена. Преди постановлението за възлагане /актът е неоттегляем/ съдебният изпълнител може да прекрати публичната продан, въпреки че длъжникът е пропуснал срока за жалбата по чл.435, ал.2, т.2 ГПК /той тече от връченото съобщение за публичната продан/, ако длъжникът докаже, че жилището е несеквестируемо, а преценката на изпълнителния орган за обратното е невярна. Жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК е постройка, която е предназначена за жилище, независимо дали това е къща, част от къща, апартамент, дали е завършена. Без значение за секвестируемостта е дали това жилище се обитава от длъжника. За да е несеквестируемо това жилище не следва нито длъжника, нито член на семейството му, с който той живее, да разполагат с друго жилище. Член на семейството са само роднини по произход, брак и осиновяване, тоест съпруг и ненавършили пълнолетие деца, които живеят с длъжника. В хипотеза, в която длъжник или някой от членовете на семейството му, с които живее, имат друго жилище, то това семейство има друго жилище, което да му осигури подслон, поради което и несеквестируемостта на жилището срещу което е насочено изпълнението отпада. Това е така, защото тя е създадена с оглед предотвратяване опасността от оставане на семейството без подслон, а такава опасност не съществува при наличие на друго жилище на член на семейството. За да е несеквестируемо жилището, то не следва да надхвърля площта, която е необходима за задоволяване на нуждите на семейството и да не са налице условията на чл.39, ал.2 ЗС. С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав приема, че не се установява наличието на императивно изискуемата отрицателна предпоставка, съгласно чл.444, т.7 ГПК, че както длъжника, така и всички членове на семейството му не притежават друго жилище, което да отговаря на жилищните им нужди, съгласно правилата на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Следва да се посочи, че след като жалбоподателят се е позовавал на чл.444, т.7 ГПК, той би могъл да ангажира такива доказателства още пред ЧСИ. Тъй като става въпрос за обстоятелство, относимо към предпоставките за несеквестируемост, установяването му е в тежест на жалбоподателя. При това положение, за да е налице защита, произтичаща от несеквестируемост на жилище, трябва да се установи по несъмнен начин, че съответният обект е единствен за задълженото лице и неговото семейство. С оглед на това, длъжникът е този, който следва да докаже това обстоятелство, тъй като той черпи права от изгоден за себе си факт - а именно твърдението, че жилището му е несеквестируемо. В случая жалбоподателят не установява твърдението си жилището, върху което е насочено изпълнението, да е несеквестируемо по смисъла на чл.444, т.7 ГПК. Макар да твърди отрицателни факти, те могат да бъдат установени чрез положителни такива, включително чрез удостоверение за семейно положение и родствени връзки, справки от Агенция по вписванията относно притежавани от тези членове недвижими имоти и др. В случая обаче, нито в изпълнителното дело, нито с подадената жалба са представени от длъжника доказателства за наличие на предпоставките по чл.444, т.7 от ГПК. Жалбоподателят не е представил пред ЧСИ, а и с подадената жалба пред съда, доказателства за деклариране на имуществото си, включително и декларация по смисъла на чл.448 от ГПК, че не притежава друг недвижим имот, както и други доказателства относими към преценката на съда относно наличието на твърдяната от него несеквестируемост на процесния недвижим имот. С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. В тази връзка и искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението, основано на нормата на чл.438 от ГПК, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,