Решение № 67 от 18.8.2025 г. на Районен съд - Велинград по дело № 340/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 2024-367-08-74/12.06.2024 г. на Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на М. З. М., ЕГН •••••••••• с адрес: с. Дорково, ул. „•••••••••••“ № 76 на основание чл.178, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ. В жалбата се прави искане за отмяна на НП поради неговата незаконосъобразност, противоправност и неправилност. Излагат се съображения за несправедливо и неправилно наложено наказание, както и за неизвършителство на нарушението посочено в НП. Представят се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен не се явява. За него са явява адв. В. К., който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. АНО редовно уведомена не изпраща представител не представя становище за неоснователност на жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: На 30.04.2024 около 13: 45 часа свидетелят А. И. С. на длъжност младши полицейски инспектор „КОС“ към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград било установено, че жалбоподателят М. З. М. на 12.04.2024 г. като физическо лице е придобил предупредително, сигнално оръжие- пистолет с марка EKOL, модел: „SPECIAL 99“, кал. 9 мм, фабричен № V2/EKCLYS03-2301004, като същият в четиринадесетдневен срок, след придобиването му не е уведомил писмено или по електронен път началник на РУ на МВР по постоянен адрес, с което е нарушил чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ. На 30.04.2024 г. от полицейски служител А. И. С. е съставен против М. З. М. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД бланков № 223899 за това, че на 30.04.2024 около 13: 45 часа в РУ- Велинград, жалбоподателят, след като е придобил горепосоченото оръжие, не е уведомил писмено началника на РУ на МВР по постоянния си адрес в законоустановения 14- дневен срок, с което виновно е нарушил чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично и приет от него с възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано, по същия, като в АУАН, начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ, а санкцията наложена на основание чл.178, ал.1 от ЗОБВВПИ. Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания свидетел. При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е виновно от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. В конкретния случай, съдът констатира следното: При установяване на нарушението и при издаване на атакуваното наказателното постановление, административно- наказващият орган не е допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура. Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ, българските граждани са длъжни, в 14-дневен срок след придобиване на газово и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула да уведомят писмено началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице. Санкцията за неизпълнение на посоченото задължение е регламентирана в чл.178, ал.1 от ЗОБВВПИ и е Глоба в размер на 500 лева. В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран за това, че в 14- дневен срок от придобиването на пистолета не е уведомил писмено началника на РУ Велинград. От събраните по делото доказателства, а именно Фактура № 1000000787/12.04.2024 г. и Удостоверение за закупуване-гаранционна карта №30/12.04.2024 г. се установява, че към момента на проверката, извършена от полицейските служители – 30.04.2024 г. жалбоподателя М. М. е придобил процесното оръжие на 12.04.2024 г., от което безспорно се установява, че срокът за ангажиране на административнонаказателната отговорност по чл.178, ал.1 от ЗОБВВПИ е изтекъл. Срокът за изпълнение на задължението по чл. 54, ал.1 от ЗОБВВПИ започва да тече от момента на придобиване на оръжието, който в конкретния случай е установен от наказващия орган. В конкретния случай в обстоятелствената част на обжалваното НП е налице пълно описание на нарушението и излагане на всички обстоятелства при които нарушението е извършено. Възражението на жалбоподателя, че непредставянето за регистрация на процесното огнестрелно оръжие в законоустановения 14-дневен срок не било извършено виновно, тъй като било употребявано за самозащита, каквито са твърденията в свидетелските показания на свидетелката А. С. Ф., са напълно несъстоятелни. В своите свидетелски показания свид. Ф. съобщава, че с процесното нерегистрирано огнестрелно оръжие, жалбоподателят произвел изстрели, за да я защити от техни съседи, с които имали конфликти. Независимо от причината, поради която за жалбоподателя е възникнала необходимост от придобиване на огнестрелното оръжие, като се има предвид, че употребата на нерегистрирано оръжие, само по себе си е неправомерно деяние, то в случая, жалбоподателят се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо. Изложеното налага извода, че при издаване на обжалваното НП са налице всички реквизити по чл.57 от ЗАНН и не е допуснато съществено процесуално нарушение при реализиране на административнонаказателната отговорност, което да води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и да налага неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът