Решение № 340 от 2.5.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 158/2025 г.

Производството по делото е образувано по повод предявения иск от А. Г. П. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: с.Г., община Н., област Б., ул. „К.” № •, чрез пълномощник адв.Тургай Хасан от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Айтос, област Бургас, ул. „Свобода“ № 3, ет.1, ап. среден против Х. Х. К. с ЕГН •••••••••• от с.П., община Р., област Б., ул.“И. В.“ № • и М. Х. К. с ЕГН •••••••••• с адрес: с.Р., община Ч. б., област П., ул.“Г.С.Р.“ № •, чрез служебен защитник адв.Иван Пламенов Цонев от АК-Бургас, със служебен адрес: гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл.№ 127, вх.В, ет.6, ап.43, да бъде прието за установено, че първият ответник не е биологичен баща на детето М., което да бъде отбелязано в акта за раждане на детето и имената му да бъдат променени съобразно чл.15 ал.1 от ЗГР. Според изложеното в исковата молба, страните са сключили граждански брак на •••• г., но поради настъпили различия между тях от м.октомври 2022г. са във фактическа раздяла. Ищцата се върнала в дома на родителите си в с.Г., община Н., а К. останал да живее в семейното жилище в с.П., община Р.. Скоро след това, П. започнала да се среща с А. Б. и от м.януари 2023г. заживели заедно на семейни начала в с.Р., община Ч. б., област П.. С решение № 196/ 25.10.2023г. по гр.д.№ 733/2023г. по описа на РС-Айтос, бракът на ищцата с първия ответник бил прекратен, като решението влязло в сила на същата дата. В резултат на отношенията на П. с Б., на ••••г. се родило детето М., което според ищцата не е заченато от нейния бивш съпруг К.. Затова много се изненадала, че в издадения акт за раждане № ••/ 04.07.2024г. от община П. като баща бил записан ответникът. Служебният защитник на детето М. адв. Цонев не оспори иска и доколкото е в интерес на детето да се установи биологичният му баща, предвид представените по делото доказателства счита иска за вероятно основателен. В предоставения от закона срок, ответникът Х. К. депозира писмено становище, в което признава изложеното в исковата молба във всичките части. Твърди, че след фактическата раздяла, с ищцата не са имали никакви контакти, още по-малко интимни. В съдебно заседание упълномощеният процесуален представител на ищеца заяви, че поддържа всички искове, като моли съда да ги уважи като основателни и доказани. Процесуален представите на ответника К. в съдебно заседание не се яви, не депозира становище. В съдебно заседание назначеният от съда служебен защитник на детето М. заяви, че в интерес на детето е да се установи, кой в действителност е негов баща, поради което иска следва да бъде уважен. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното. Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.62 ал.2 от СК и чл.331 и сл. от ГПК и в съотв. срок. Внесена беше дължимата държавна такса. Предявеният иск е с правно основание чл.62 от СК, вр.чл.331 и сл. от ГПК. Не се спори между страните, че гражданският брак е бил прекратен с влязло в сила решение № 196/ 25.10.2023г. по гр.д.№ 733/2023г. по описа на РС-Айтос. Според представеното удостоверение, издадено от община П. въз основа на акт за раждане № ••/ 04.07.2024г., детето М. Х. К. е родено на ••••г. в гр.П., като баща е вписан ответникът Х. К.. Според показанията на св. С. П. – сестра на ищцата, А.П. и Х.К. се запознали през 2015 г. и през юни •• г. се оженили, като живеели в с.П.. През м. октомври 2022 г. се разделили неофициално, без да се виждат повече. От началото на 2023г. сестра започнала да се вижда с друг мъж и заживели заедно в село до П.. К. останал да живее в с.П. и сега си имал друга жена. Детето живее заедно с майка си и новия зет, който се грижи за него. Представените доказателства водят до извода за основателност на исковете. От твърденията на страните и показанията на свидетелката се установи, че след раздялата между А.П. и Х.К., двамата не са били интимни, ответникът К. не познава роденото след раздялата им дете. Липсват доказателства за физически контакт между Х.К. и А.П. след м. октомври 2022г. От всичко това следва извода, че поради липсата на физически контакт, А. П. не би могла да зачене от ответника Х.К. роденото дете. Предвид тези изводи, съдът приема, че ответникът Х. К. не е биологичен баща на детето М. и иска следва да бъде уважен, с произтичащите от това законови последици. За да бъде уважен иска за промяна на бащиното и фамилно име на детето, следва да бъде установено, че записаният родител не е биологичния му баща. С оглед приетото, че това не е Х.К., този иск също следва да бъде уважен. Следователно Х.К. следва да бъде заличен като баща на детето, каквото е и желанието на А.П.. След влизане в сила на решението, длъжностното лице по гражданското състояние към Община Бургас следва да отрази в акта за раждане на постановените промени. Мотивиран от горното и на основание чл.62 от СК и чл.331 и сл. от ГПК, Бургаският окръжен съд