Решение № 6910 от 17.4.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 68739/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на В. И. К. срещу „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № РД-12-04/01.02.2016 г. е заемала при ответника длъжността „главен юрисконсулт“, а по силата на допълнително споразумение № РД-12-85/01.04.2019 г. – „началник отдел „Обществени поръчки и материално-техническо снабдяване“ в Централно управление.

Със заповед № РД-09-287/20.09.2024 г., връчена на 20.09.2024 г., трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 21.09.2024 г. Счита, че трудовото й правоотношение е прекратено незаконосъобразно, тъй като: заеманата от нея длъжност не е ръководна; не е налице поставена нова бизнес задача; заповедта за уволнение е издадена от некомпетентен орган, тъй като решение № 340/11.07.2024 г. на СОС, с което е сменено ръководството на дружеството, не е влязло в сила, тъй като е оспорено по съдебен ред.

Моли съда да постанови решение, с което:

1. да признае за незаконно уволнението й и да го отмени; 2. да я възстанови на предишната й работа; 3. да осъди ответника да й заплати сумата 37 731, 66 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 20.09.2024 г. – 20.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на сумата.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, с който оспорва исковете. Излага съображения, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на ищцата и че се е осъществило уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С протоколно определение от 03.04.2025 г. по реда на чл.143, ал.2 ГПК ищцата уточнява, че с оглед започнатата работа на по-ниско платена длъжност, размерът на иска й по чл.344, ал.1, т.3 ГПК възлиза на сумата 15 531, 61 лв.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че по силата на трудов договор № РД-12- 04/01.02.2016 г. ищцата е заемала при ответника длъжността „главен юрисконсулт“, а по силата на допълнително споразумение № РД-12- 85/01.04.2019 г. – длъжността „началник отдел „Обществени поръчки и материално-техническо снабдяване“ в Централно управление“.

Видно от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността Началник отдел „Обществени поръчки и материално-техническо снабдяване“, същата е пряко подчинена на изпълнителния директор и включва следните трудови задължения: 1. ръководи, планира, организира, координира и контролира дейността на отдела; 2. упражнява цялостен контрол и ръководи дейността по изготвянето на документацията и обявяването на обществени поръчки; 3. организира поддържането на регистър на планираните обществени поръчки; 4. проверява и съгласува тръжната документация за участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки; 5. ръководи организацията по провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки; 6. отговаря за планирането на обществените поръчки; 7. осъществява цялостен контрол относно всеки етап от развитието на обществените поръчки - от изготвянето на документите за обявяване на обществена поръчка до приключването на последните дейности по сключени договори с изпълнители; 8. проверява дейността на служителите от отдела по отношение на всеки един изготвен документ във връзка с обявяване, провеждане на процедура и изпълнение на обществена поръчка, включително извършва проверка за съответствието на документацията с българското законодателство; 9. ръководи и контролира работата на избраната от работодателя комисия за подбор на документите при избор на изпълнител на обществена поръчка, а при необходимост участва в работата на комисиите по обществени поръчки; 10. съгласува и контролира цялата входяща и изходяща кореспонденция, изготвена от служителите в отдела; 11. съгласува изготвените договори на дружеството, сключени на основание проведени процедури по ЗОП, включително и договорите, сключени при директно възлагане на обществени поръчки, както и анексите към тях; 12. съгласува всички заповеди на изпълнителния директор, касаещи директното възлагане на обществени поръчки, съгласно изискванията на ЗОП; 13. осъществява ръководство и контрол върху дейността на избрания изпълнител на обществена поръчка по отношение изпълнението на неговите задължения, поети към работодателя; 14. осъществява процесуално представителство по дела, свързани с възлагането на обществените поръчки, пред съдилища и особени юрисдикции; 15. осъществява координация с Директори на поделенията във връзка с възлагането и изпълнението на обществените поръчки; 16. докладва на Изпълнителния директор за постъпилите жалби и/или искови молби срещу възложителя; 17. Контролира дейността по извършване на доставката, съхранението и разпределението на резервни части, материали и други; 18. Упражнява цялостен контрол и ръководство върху цялостната дейност по доставки на стоки и материали по отношение на логистичната дейност на предприятието; 19. Изпълнява своята работа добросъвестно и спазва всички изисквания и задължения, заложени в Кодекса на труда, Правилника за вътрешния трудов ред, Етичния кодекс, Правилата за здравословни и безопасни условия на труд и всички други вътрешни актове и процедури на работодателя и действащата нормативна уредба; 20. Носи отговорност за осъществяваната от служителя дейност по ръководство и контрол; 21. Поддържа хигиена на работното си място и носи отговорност за опазване на предоставените за използване материали, оборудване, съоръжения и инструменти; 22. Предприема всички необходими действия и мерки за предотвратяване на разпространяването на поверителна информация, както и на всяка друга служебна информация, за която не е получил изрично разрешение за оповестяване; 23. Изпълнява всякакви други задачи, възложени от прекия ръководител или служители от ръководството на предприятието, свързани със заеманата длъжност и от компетенциите на служителя; 24. Изпълнява всички други непротИ.речащи на действащото законодателство разпореждания на работодателя.

По делото е представено предизвестие № 1044/20.09.2024 г., връчено на 20.09.2024 г., за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.2 КТ.

Безспорно е между страните, че със заповед № РД-09-287/20.09.2024 г., връчена на 20.09.2024 г., трудовото правоотношение на ищцата прекратено, на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 21.09.2024 г. Видно от мотивите на заповедта, в същите е посочено, че с решение на СОС № 340/11.07.2024 г. е сменено ръководството и е избран нов Съвет на директорите и нов изпълнителен директор (т.3). Сключен е нов договор за управление № РД12-119/05.08.2024 г. със С.Й.М. като изпълнителен директор. Този договор е влязъл в сила на 02.08.2024 г. и е започнал да се изпълнява на тази дата (т.4). С Решение № 1, прието по т. 1 от дневния ред съгласно Протокол № 6 от 19.09.2024 г. на заседание на Съвета на директорите, на новия изпълнителен директор С.Й.М., съвместно с председателя на Съвета на директорите Л.В.П., е възложено да предприемат мерки за изпълнение на Бизнес план за 2024 г., одобрен с Решение № 321/27.06.2024 г. на СОС. Тези мерки включват промяна в управленската структура на дружеството и промяна в персоналния кадрови състав, в т.ч. персоналния състав на служителите от ръководството на предприятието и др. (т.5).

По делото е представен бизнес план на дружеството за 2024 г. от м.03.2024 г., подписан от д-р ик. С.М. и председателя на СД – д-р ик. И.Г. (лист 94 до 120 от делото), съдържащ транспортна задача, работен бизнес план и икономическа рамка за 2024 г. (р.III, т.1), план за развитие и инвестиционна програма (р.III, т.2), финансов план до 2026 г. (р.III, т.3), както и очаквани резултати (р.III, т.4).

Видно от представеното по делото решение № 321/27.06.2024 г. на СОС, с т.13 от същото е взето решение за приемане на бизнес план на дружеството за 2024 г. (т.13.2), както и Съветът на директорите в срок до 30.09.2024 г. да представи в СОС оздравителен план за дейността на дружеството, както и предложения за конкретни действия за преструктуриране на капитала с цел чистата на стойност на имуществото по чл.247а, ал.2 ТЗ да превишава вписания по партидата на дружеството в ТР (т.13.5).

Видно от представеното по делото решение № 340/11.07.2024 г. на СОС, със същото се открива процедура по избор на членове на Съвета на директорите, респ. на Надзорен съвет, на общинските публични предприятия – търговски дружества с едноличен собственик на капитала – Столична община, по отношение на 6 бр. търговски дружества, в т.ч. „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД (т.3). Със същото решение е освободен дотогавашният състав на Съвета на директорите на дружеството (т.2.1) и и е избран нов Съвет на директорите в състав: Г.П.Б., А.Д. И., Б.Л.С., Л.В.П. и С.Й.М.. Дружеството се представлява от С.Й.М., за срок – до избор на нови членове на Съвета на директорите чрез провеждане на процедура по реда на Глава седма от Наредбата за реда за учредяване и упражняване правата на общината в публичните предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала и вписване на новоизбраните членове в ТР.

С т.X е допуснато предварително изпълнение на решението, считано от деня на неговото приемане.

С определение от 22.07.2024 г. по адм. дело № 7141/2024 г. на АССГ е отхвърлена жалба по чл.60, ал.5 АПК на кмета на Столична община срещу т.X от решение № 340/11.07.2024 г. на СОС, с която е допуснато предварително изпълнение на решението.

С определение от 14.08.2024 г. по адм. дело № 7735/2024 г. на ВАС е оставено в сила определение от 22.07.2024 г. по адм. дело № 7141/2024 г. на АССГ.

Представен е протокол № 1 от проведено на 22.07.2024 г. заседание на Съвета на директорите на „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, на което са избрани председател на Съвета на директорите – Л.В.П., зам.-председател на Съвета на директорите – Б.Л.С., и изпълнителен член на Съвета на директорите – С.Й.М.. С вписване в Търговския регистър от 02.08.2024 г. е вписан новият Съвет на директорите на „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД в състав: Г.П.Б., А.Д. И., Б.Л.С., Л.В.П. и С.Й.М.. Дружеството се представлява от С.Й.М. и Л.В.П. – заедно.

По делото е представен договор № РД12-119/05.08.2024 г. за възлагане на управлението на изпълнителен член на СД, сключен между „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД и С.Й.М., с който са му възложени задължения по управлението на дружеството, в т.ч. – изготвянето на проект на бизнес план за целите и намеренията за развитие на дружеството (р.IV, т.8), както и да представя проекта на бизнес плана до 31.03. на текущата година в СОС (т.9), да представя до 31.03. годишен отчет за изпълнение на бизнес плана за предходната година (т.11).

Видно от протокол № 6 от проведено на 19.09.2024 г. заседание на Съвета на директорите, по т.1 от дневния ред е взето решение за предприемане на мерки за изпълнение на бизнес плана и такива за изпълнение на средносрочен план до края на 2024 г., които да продължат и след този период, сред които – промяна в управленската структура на дружеството и персоналния кадрови състав, в т.ч. относно персоналния състав на служителите от ръководството на предприятието в структурата на дружеството за „Централно управление“, а по т.2 е взето решение изпълнителният директор и председателят на СД да изпълняват мерките за изпълнение на бизнес плана по т.1 и определените и прието мерки за изпълнение в средносрочен план до края на 2024 г., които да продължат и след този период, като СД възлага и оправомощава изпълнителния директор С.М. да предприеме и извърши всички действия в тази връзка.

Между страните е отделен като безспорен размерът на иска й по чл.344, ал.1, т.3 КТ в размер на сумата 15 531, 61 лв.

Във връзка с твърденията на ищцата за злоупотреба с право пред СРС е разпитана свидетелката В.З.М., която депозира показания, че познава ищцата, с която са работили заедно; че от 2018 г. свидетелката е започнала работа в „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД като началник Отдел „Технически“. Заявява, че ищцата е много добър специалист, който се е занимавал с обществените поръчки и че м.07.2024 г., без да се направи конкурс, са били подменени бордовете на директорите на всички общински дружества, в т.ч. и ответното по мнение на свидетелката – като чисто политически ход, за да изолират част от политическите партии и да няма членове от ППДБ и СПАСИ СОФИЯ в бордовете; че кметът е обжалвал и се водят дела по този повод; че новите директори са били вписани и идвайки на работа, първото нещо, което са направили, е да изхвърлят мебелите на директора и да си поръчат италиански мебели, а второто – да започнат да уволняват всички началници отдели. Депозира показания, че края на м.09.2024 г. В. К. е била уволнена, а свидетелката – края на м.12.2024 г. на същото основание като ищцата – чл.328, ал.2 КТ, като на мястото на ищцата е бил назначен човек без юридическо образование, въпреки че трудовата характеристика го изисква, за когото не знае от каква политическа партия е, с инженерно техническо образование, когото свидетелката познава, тъй като са работели заедно преди години.

Свидетелката депозира показания, че според нея са изпълнявали политически задачи и че така говорят и колегите им, с които са коментирали въпроса. Заявява, че ищцата не е член на политическа партия и че не знае назначеното на нейно място лице и представляващите новото ръководство да са членове на политическа партия. Заявява, че от новото ръководство е чувала, че ищцата не иска да им каже как да разходват средства без ЗОП, като уточнява, че има предвид директора С.М. и Л.П.. Заявява, че изборът на тези петима души от Съвета на директорите е избор на политическите групи, които са в СОС и в СО, като дава конкретен пример с Л.П.. Заявява и че за назначеното на мястото на ищцата лице не знае дали е близко на ръководството, но това е нещо, което колежка е коментирала.

При така установеното съдът намира от правна страна следното: По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ: В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на ответника – обстоятелства, които не са спорни между страните, а се подкрепят и от ангажираните по делото доказателства.

По делото е представено предизвестие № 1044/20.09.2024 г., връчено на 20.09.2024 г., за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.2 КТ.

Безспорно е между страните, че със заповед № РД-09-287/20.09.2024 г., връчена на 20.09.2024 г., трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 21.09.2024 г. Неспазването на срока на предизвестието само по себе си не рефлектира върху законността на прекратяването на ТПО, а има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие /в посочения смисъл – решение № 873 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г. на ВКС, IV ГО/.

Съгласно чл.328, ал.2 КТ, освен в случаите по ал. 1, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Законосъобразността на уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ се предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) сключен договор за управление на предприятието; 2) на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, която той трябва да постигне; 3) ищецът да е служител от ръководството на предприятието и 4) прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението, тежестта за установяване на които се носи от ответника.

Безспорно се установи по делото настъпилата промяна в управлението на ответното дружество – вписването на нов Съвет на директорите в състав: Г.П.Б., А.Д. И., Б.Л.С., Л.В.П. и С.Й.М., като дружеството се представлява от С.Й.М. и Л.В.П. – заедно.

Видно от заповед № РД-09-287/20.09.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, същата е подписана за работодателя от двамата представляващи С.Й.М. и Л.В.П.. От страна на ищцата се поддържа, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като решение № 340/11.07.2024 г. на СОС е оспорено по съдебен ред. Установи се по делото, че с определение от 22.07.2024 г. по адм. дело № 7141/2024 г. на АССГ е отхвърлена жалба по чл.60, ал.5 АПК на кмета на Столична община срещу т.X от решение № 340/11.07.2024 г. на СОС, с която е допуснато предварително изпълнение на решението. С определение от 14.08.2024 г. по адм. дело № 7735/2024 г. на ВАС, което не подлежи на обжалване, е оставено в сила определение от 22.07.2024 г. по адм. дело № 7141/2024 г. на АССГ. Извън посоченото, не се твърди и установява оспорване на решението по съдебен ред в останалата му част. Единствено за пълнота следва да с посочи, че дори такова да беше налице в частта му относно ответното дружество, то евентуална му отмяна би имала действие за напред и пак не би имала като последица извод заповедта да е издадена от некомпетентен орган.

По делото е представен бизнес план на дружеството за 2024 г. от м.03.2024 г., подписан от д-р ик. С.М. и председателя на СД – д-р ик. И.Г. (лист 94 до 120 от делото), съдържащ транспортна задача, работен бизнес план и икономическа рамка за 2024 г. (р.III, т.1), план за развитие и инвестиционна програма (р.III, т.2), финансов план до 2026 г. (р.III, т.3), както и очаквани резултати (р.III, т.4). Този бизнес план е приет от предходното ръководство на дружеството.

По делото е представен договор № РД12-119/05.08.2024 г. за възлагане на управлението на дружеството, сключен между „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД и С.Й.М., с който са му възложени задължения по управлението на дружеството.

Видно от протокол № 6 от проведено на 19.09.2024 г. заседание на Съвета на директорите, по т.1 от дневния ред е взето решение за предприемане на мерки за изпълнение на бизнес плана и такива за изпълнение на средносрочен план до края на 2024 г., които да продължат и след този период, сред които – промяна в управленската структура на дружеството и персоналния кадрови състав, в т.ч. относно персоналния състав на служителите от ръководството на предприятието в структурата на дружеството за „Централно управление“, а по т.2 е взето решение изпълнителният директор и председателят на СД да изпълняват мерките за изпълнение на бизнес плана по т.1 и определените и прието мерки за изпълнение в средносрочен план до края на 2024 г., които да продължат и след този период, като СД възлага и оправомощава изпълнителния директор С.М. да предприеме и извърши всички действия в тази връзка.

Основанието за уволнение по чл.328, ал 2 КТ е приложимо при сключване на договор за управление, който съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Без значение е дали договорът се сключва с ново лице, или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали приетата от работодателя бизнес програма е нова, сходна или идентична с предходна програма; по чие предложение е приета програмата и дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. При липсата на друга уговорка, новият директор е ангажиран с постигането на икономическите показатели по приетия и действащ финансов план на предприятието, като е без правно значение по чие предложение е приет финансовият план и дали той се съдържа в самия договор или в други документи. За да бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически (бизнес) план в предприятието, независимо дали преди, или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. Същият извод следва и за случаите, когато финансовият план е разработен от новия директор /в посочения смисъл – решение № 262 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 966/2023 г., на ВКС, IV ГО/.

По изложените съображения не могат да бъдат споделени доводите на ищцата за незаконност на уволнението поради липсата на нова бизнес задача. Налице е бизнес план на дружеството, приет от предходното му ръководство, както и изрично възлагане на С.М. в качеството му на изпълнителен член на СД, представляващ дружеството, за изпълнение на последния, обективирано в протокол № 6 от проведено на 19.09.2024 г. заседание на Съвета на директорите.

На следващо място, на основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието. Съдът намира, че длъжността, която ищцата е заемала – Началник отдел „Обществени поръчки и материално-техническо снабдяване“, код по НКПД 13243021, е ръководна.

„Ръководство на предприятието“ е дефинирано в § 1, т. 3 ДР КТ. В обхвата на разпоредбата са включени ръководителят и неговите заместници, но „и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“, т.е. и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране на този процес, по разпределение на задачи между подчинени служители и работници в предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на процеса и по спазването на трудовата дисциплина. Чл. 328, ал. 2 КТ се прилага независимо дали служителят е пряко подчинен на ръководителя на предприятието, или е на негово подчинение посредством други служители в управленската структура /в посочения смисъл – решение от 07.04.2022 г. по гр. д. № 2285/2021 г. на ВКС, IV ГО/.

Преценката за ръководния характер на длъжността следва да се извършва конкретно при всеки отделен случай, като освен задълженията по длъжностна характеристика, критерий е и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в нея трудови функции. Следва да се има предвид също така, че само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител“, не обосновава извод, че служителят е имал ръководни (управленски функции) и съответно - че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието. Характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите /в посочения смисъл – решение № 250 от 13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 442 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на ВКС, III ГО, решение от 07.04.2022 г. по гр. д. № 2285/2021 г. на ВКС, IV ГО/.

Формирана е безпротИ.речива практика на ВКС /решение № 442 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 535 от 19.12.2012 г. по гр. д.№ 83/2012 г. на ВКС, IV ГО; решение № 250 от 13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г. на ВКС, III ГО и др./, според която служители от ръководството на предприятието – работодател са заемащите длъжността „главен счетоводител“, „главен юрисконсулт“, „началник на отдел или служба“, „ръководител на цех и др. производства“, „ръководител екип“, когато отговарят за цялостния производствен процес, като характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната й характеристика /в посочения смисъл – определение № 670 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 2753/2016 г. на ВКС, III ГО/.

В случая анализът на трудовите функции, възложени на ищцата с длъжностната й характеристика, свързани с ръководство, организиране, планиране и контролиране на дейността на отдела, с цялостен контрол и ръководство на дейността по изготвяне на документацията и обявяването на обществените поръчки, процедурите за възлагането им, дейността на избрания изпълнител по отношение изпълнението на задълженията и изрично вменените й ръководни функции по въпроси от нейната компетентност, касаещи дейността на отдела, наред с обстоятелството, че тази длъжност е на пряко подчинение на изпълнителния директор, налага извод за ръководния й характер.

Уволнението е извършено в рамките на регламентирания в нормата на чл. 328, ал. 2 ГПК 9-месечен срок, в каквато насока са и ангажираните по делото доказателства. Този срок започва да тече от момента на сключване на договор за управление. Без правно значение са предходни фактически обстоятелства, вкл. дали преди това е сключен друг договор за управление с друго лице. Предприятието може да сключва поредица от договори за управление, като при всеки нов договор за управление е предвидена възможност в деветмесечен срок, съответният управител да определи ръководните служители, с които да осъществява управлението на предприятието. Дори със същото лице да е сключен повторно нов договор за управление на предприятието, деветмесечният срок ще започне да тече от сключването на последния договор /решение № 47 от 10.02.2014 г. по гр. д. № 4303/2013 г. на ВКС, IV ГО/. В случая трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 21.09.2024 г. Същевременно, договор № РД12-119 за възлагане на управлението е сключен на 05.08.2024 г. Ето защо, следва да се приеме, че уволнението на ищцата е извършено в рамките на законоустановения 9-месечен срок.

Предвид изложеното трудовото правоотношение на ищцата е прекратено при наличието на елементите от фактическия състав на чл.328, ал.2 КТ.

С оглед твърденията на ищцата за злоупотреба с право от страна на работодателя следва да се има предвид, че нормата на чл.8, ал.2 КТ установява оборима презумпция, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, тежестта за оборване на която се носи от страна на ищцата Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител /в посочения смисъл – решение № 192 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 674/2016 г. на ВКС, III ГО/. Злоупотреба с права от работодателя при уволнение на работник или служител е налице, когато се установи, че единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, е постигне на една-единствена цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл да постигне по друг начин, или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни. Злоупотребата с право е упражняване на правото в протИ.речие с неговото предназначение, протИ.поставяне на духа и буквата на закона /в посочения смисъл – решение № 130 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 150/2016 г. на ВКС, IV ГО/.

В случая твърденията на ищцата са, че реалната причина за прекратяване на трудовото й правоотношение е политическа. По делото е разпитана свидетелката Момчилова, която депозира показания, че първата задача на новите директори е била да си поръчат италиански мебели, след което – да започнат да уволняват началниците на отдели; че на мястото на ищцата е било назначено лице, което не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, тъй като няма юридическо образование, а техническо такова, но същевременно – че ищцата не членува в политическа партия, нито знае назначеното на нейно място лице да членува в такава. Свидетелката изказва лично мнение, че се касае за изпълнение на политическа задача, като заявява, че не знае дали назначеното на мястото на ищцата лице е близко на ръководството, но това е нещо, което е било коментирано от нейна колежка. Депозира показания и че изборът на петимата членове на Съвета на директорите на дружеството отразява политическите групи, които са в СОС и в СО. За да е налице злоупотреба с право от страна на ищцата в случая следва пълно и главно да се докаже, че работодателят е целял да прекрати трудовото правоотношение конкретно с ищцата. Твърди се, че причините за уволнението й са политически, но по делото не се установява нито по отношение на ищцата, нито по отношение на лицето, назначено на нейно място, някаква конкретна политическа обвързаност или да е лобирано за тези лица от конкретна политическа партия. Свидетелката изразява личното си мнение, че се касае за политическа чистка, но за целите на настоящото производство личното мнение не е достатъчно, а следва да се проведе доказване, и то – пълно и главно, каквото в случая не би могло да се приеме, че е налице.

По изложените съображения прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата се явява законосъобразно, което обуславя неоснователност на предявения иск за признаването му за незаконно и неговата отмяна.

По исковете по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ: С оглед така формираните изводи, неоснователни се явяват и исковете по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ, чиято основателност се предпоставя от незаконност на уволнението.

По разноските: Предвид изхода на спора ищцата няма право на разноски по делото. Право на разноски има ответникът, на основание чл.78, ал.3 ГПК, който претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата 6 984 лв.

От страна на ищцата е заявено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС (определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО, определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО, определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г. на ВКС, IV ГО, определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО, определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.) безпротИ.речИ. се приема, че минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва: на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ – общо една минимална месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съобразно материалния интерес.

С оглед изложеното минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в случая възлиза на сумата 2 730, 84 лв. (933 лв. МРЗ за страната за 2024 г. + 1 797, 84 лв. по оценяемия иск).

Същевременно, съдът не е обвързан с минималните размери по Наредбата съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I ТО, като в случая, предвид естеството на спора, вида и обема на осъществената правна защита, както и обстоятелството, че делото е изяснено в едно открито съдебно заседание, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи под минимума по Наредбата в размер на сумата от 2 000 лв., до който следва да се намали по реда на чл.78, ал.5 ГПК.

При определяне на горния размер съдът съобразява и че правото на достъп до съд налага разноските да бъдат обосновани и разумни и да не са прекалено обременителни за страната, в чиято тежест се възлагат.

Воден от горното, съдът