Решение № 971 от 22.7.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 186/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на А. Б. Ю. от [населено място], [община] срещу Областна дирекция на вътрешните работи – Кърджали. Претендира се присъждане на 14000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконни действия на административен орган – Заповед за прилагане на ПАМ без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

В ИМ се посочва, че нa 20.02.2023г. около ••• часа при управление на собствения си лек автомобил „Ауди •••“ с рег.№ [рег. номер] в [населено място], на ул.••• до ••• в посока на движение към ••• ищецът бил спрян за проверка от патрул на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кърджали. При проверката бил тестван с техническо средство „Drug test 5000“, номер •••, проба •••, което отчело употреба на наркотични вещества или техни аналози -•••.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 891860 от 20.02.2023 г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2-ро от ЗДвП, след което били иззети СУМПС [номер], контролен талон № •••, СРМПС № ••• и 2 бр. регистрационни табели с номер [рег. номер].

Издадени били две заповеди за прилагане на принудителна административна мярка.

1. Заповед № 23-1300-000052 от 20.02.2023 год. по чл.171, т.1, буква „б" от ЗДвП, с която е наложено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и 2.Заповед № 23-1300-000053 от 20.02.2023 год. по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Като последица от изземването на документите за правоуправление ищецът бил лишен от възможността да управлява МПС. Към датата на отнемането им бил активен шофьор и управлявал ежедневно. Това се налагало и от обстоятелството, че стопанисва заведение за бързо хранене – „•••“ в [населено място], [улица], което трябвало ежедневно да зарежда със стоки и продукти. Използвал личния си автомобил и за да води децата си - на ••• г. и ••• г. на детска градина. Променил се изцяло начина му на живот. Налагало се да моли близки и познати да му помагат в зареждането на заведението, което породило у него чувството на унижение и срам. В началото на задаваните въпроси отговарял уклончиво, без да разкрива причините да не шофира, но впоследствие бил принуден да си признае. Всичко това се отразило на отношенията му с колегите и приятелите. Затворил се в себе си и избягвал по възможност контактите, тъй като се налагало да отговаря на въпроси, свързани с отнемането на шофьорската му книжка. Чувствал се безпомощен и притеснен, загубил съня си. Всичко това довело до срив в нормалния му начин на живот, в общуването му, спокойствието и в емоционалното му състояние. Никога в живота си не се бил чувствал по този начин, тъй като нямал подобни проблеми с органите на пътна полиция дотогава. Вследствие на случилото се имал и семейни проблеми, •••. ••• ••• •••.

Образувано било досъдебно производство № ••/•••г. по описа на РУ - Кърджали за това, че на 20.02.2023 год. в [населено място], [област] е управлявано МПС - лек автомобил „Ауди •••“ с peг. №[рег. номер] след употреба на наркотични вещества - ••• -престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК.

Започнал да чака резултатите от кръвните изследвания. Многократно се обаждал в РУ - Кърджали, посещавал управлението, за да получи информация. Всеки път му се обяснявало, че изследванията стават бавно и се налага да чака.

Едва с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.03.2024 г. на прокурор в РП-Кърджали бил уведомен, че наказателното производство по ДП №••/••• г. по описа на РУ-МВР-Кърджали, водено за престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК е прекратено поради това, че деянието не е извършено, предвид резултатите от токсико-химичната екпертиза.

В ИМ се твърди, че заповедите за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1, буква „б“ от ЗДвП се налагат до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Поради изложеното се посочва, че с прекратяването на наказателното производство е отменена и заповедта за прилагане на ПАМ, тъй като въпросът за отговорността е разрешен, т.е. налице е условието за допустимост на настоящия иск, съобразно разпоредбата на чл. 204 ал. 1 от АПК.

Твърди се, че по отношение на първия елемент - чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обхваща такива актове, действия или бездействия, които са административни по характер – издадени или извършени от административния орган, съответно от негов служител, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл.171, т. 1, буква „б“. предл. последно, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.4 установените стойности са определящи, т.е. наложената ПАМ се оказва без правно основание. Производството е административно по своя характер, тъй като се извършва от административен орган в кръга на компетентността му по ЗДвП и ЗБЛД.

Искането е да се осъди ОД на МВР - Кърджали да заплати на ищеца обезщетение в размер на 14 000 лева, изразяващо се в претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконни действия на административния орган - издаване на Заповед за прилагане на ПАМ без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на настоящото производство до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа лично и чрез пълномощник, който посочва подробни доводи в подкрепа доказаността и основателността й.

Ответникът – Областна дирекция на вътрешните работи, Кърджали, чрез упълномощен от директора, юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на ИМ. В Отговор по чл.131 от ГПК на ИМ и писмена защита развива подробни съображения в подкрепа на това становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава мотивирано заключение, че исковата молба е неоснователна, тъй като претенцията за обезщетение за неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия на административни органи, които са били обективирани в издаване на две ЗППАМ, които не са били оспорени и отменени като незаконосъобразни, т.е. в случая не може да бъде прието, че е осъществен фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и да се приеме, че с издаването на тези заповеди са били извършени незаконосъобразни действия от органите на ОД на МВР-Кърджали. При преценка от страна на съда за наличие на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изразява становище, че претенцията е силно завишена, тъй като от гласните доказателства не се установява ищецът да е търпял негативни последици в резултат от двете ЗПАМ в интензитет и тежест, които да обосновават присъждане на обезщетение в този размер.

След обсъждане на събраните доказателства АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно, че на ищеца са били наложени ПАМ със Заповед № 23-1300-000052 от 20.02.2023 г. по чл.171, т.1, буква „б" от ЗДвП, с която е наложено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и Заповед № 23-1300-000053 от 20.02.2023 г. по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Двете заповеди не са обжалвани от него и са влезли в законна сила. Тези заповеди за прилагане на ПАМ не са отменени от издателя им или горестоящ административен орган.

С Постановление, с дата 15.3.2024 г., на прокурор в РП-Кърджали е било прекратено наказателното производство, водено за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК поради това, че деянието не е извършено, предвид резултатите от химико-токсикологична експертиза.

В настоящото производство, по искане на пълномощник на ищеца, са разпитани като свидетели Г. Д. Д. – •••, •••, както и Г. Ш., •••. От техните показания се установява, че той се затворил в себе си, не говорел, работел сам в обекта за бързо хранене, защото работниците напуснали.

По искане на процесуалния представител на ответника ищецът е дал обяснения, касаещи доказаността и основателността на ИМ.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че исковата молба е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като съгласно ал. 2, исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Както ищецът, така и ответникът ОДМВР - Кърджали са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

За да възникне правото на обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Тъй като в исковата молба се твърди, че претендираните неимуществени вреди са вследствие на незаконни действия на административен орган – издаване на заповед за прилагане на ПАМ без основание, то ИМ е допустима. В този смисъл са: Определение № 1012 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12327/2023 г., VII о.; Определение № 258 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2022 г., III о.

Дейността по издаване на заповед за прилагане на ПАМ по ЗДвП е нормативно уредена в Закона за движение по пътищата и издаването на ЗППАМ представлява правно действие. Под незаконосъобразни действия/ бездействия се имат предвид фактически такива, а не правни, каквото действие представлява издаването на ЗППАМ по ЗДвП. Ето защо, не е доказано наличието на незаконосъобразно действие, представляващо издаване на ЗППАМ по ЗДвП.

Двете заповеди: Заповед № 23-1300-000052 от 20.02.2023 год. по чл.171, т.1, буква „б" от ЗДвП, с която е наложено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и Заповед № 23-1300-000053 от 20.02.2023 год. по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, не са обжалвани и са влезли в законна сила. Т.е не съществува отменен по надлежния ред административен акт, който с издаването си засяга правата на неговия адресат. Те не са оттеглени от издателя си. Следователно, в периода на действието си представляват законосъобразни актове.

Следователно не се установява да е налице първия кумулативно предвиден елемент от състава на чл. 203, ал. 2 от АПК, а именно да са налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. В този смисъл не е налице отменен по надлежния ред административен акт, както и действие на длъжностно лице при или по повод на административна дейност.

От събраните по делото гласни доказателства, както и обясненията на ищеца се установява, че той е имал негативни емоции, изпитал е дискомфорт и в този смисъл вероятно е претърпял неимуществени вреди, но същите не произтичат от действия или актове на длъжностни лица в посочения ответник – ОДМВР – Кърджали.

Не се установяват незаконосъобразни действия или актове, както ищецът твърди на административния орган, посочен като ответник.

Следователно не може да се приеме, че са налице незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган – ОДМВР – Кърджали, отменен по съответния ред, въз основа на който ищецът да е претърпял вреди. Налага се извода, че в случая не е осъществен в пълнота изискуемия по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ правен състав, а именно липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Не се доказа от ищеца вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.

В този смисъл съдът намира, че не са доказани претендираните неимуществени вреди.

Тъй като не са налице обективните предпоставки за реализиране на отговорност на ответника, предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то ищецът следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 100 лв. в полза на ОДМВР – Кърждали.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Съдът: