Решение № 362 от 25.10.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 460/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пещерски районен съд № 123 от 15.03.2024г. постановено по гр.д.№20225240100005 по описа на съда за 2024г. във фазата по извършване на делата по реда на чл.348 от ГПК СА ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти: 1/Поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••• по КККР на гр.П. с административен адрес: гр.П., ул.“Д. е." №••, целият с площ от 387кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на застрояване /ниско/, с номер по предходен план 1728, в кв.112, парцел III, при съседи: имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••; имот с идентификатор •••••.•••.••••; имот с идентификатор •••••.•••.••••, заедно с построените в този имот сграда с идентификатор •••••.•••.•••.•, със застроена площ от 119кв.м., бр.етажи-1, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор •••••.•••.•••.2, със застроена площ от 47кв.м., бр. етаж 1, с предназначение жилищна сграда еднофамилна, с пазарна цена от 181420лв. 2./Поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••• по КККР на гр.П. с административен адрес на имота: гр.П., ул.“Д. е." №••, целият с площ от 527 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и с начин на трайно ползване ниско застрояване /10м./, с номер по предходен план 1727, 1728, кв.112, парцел II, при съседи: имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••. 889; имот с идентификатор •••••.•••.•••; имот с идентификатор •••••. •••.•••; имот с идентификатор •••••.•••.•••; имот с идентификатор •••••.•••.•••, с пазарна цена от 72970 лева, като съделителите Х. К. Н. с ЕГН-•••••••••• от гр.С., ж.к. “Я." №••, вх.•, ет.•, Х. Д. Н. с ЕГН-•••••••••• от гр.С., бул.“В." №••, М. Н. Н. с ЕГН-•••••••••• от гр.В., бул.“С." №••, ет.•, Е. Н. М. с ЕГН-•••••••••• от гр.В., ул.“В. Д." №••, вх.•, ет.•, ап.••, К. И. Б. с ЕГН-•••••••••• от гр.С., ул.“Ц. Ш." №••• и И. И. Б. от гр.С., ул.“Г. П." №••, ет.• с ЕГН-•••••••••• могат да участват в публичната продан съобразно правата си. Със същото решение СА ОСЪДЕНИ съделителите: М. Н. Н. с ЕГН•••••••••• от гр.В., бул.“С." №••, ет.•, да заплати по сметка на Районен съд гр.П. д.т. в размер на 1445.90лв; Е. Н. М., ЕГН-•••••••••• от гр.В., ул.“В. Д." №••, вх.•, ет.•, ап.••, да заплати по сметка на Районен съд-гр.П. д.т. в размер на 1445.90лв; К. И. Б. с ЕГН- •••••••••• от гр.С., ул.“Ц. Ш." №••• да заплати по сметка на Районен съд- гр.П. д.т. в размер на 1950.50лв; И. И. Б. с ЕГН-•••••••••• от гр.С., ул. “Г. П." №••, ет.•, да заплати по сметка на Районен съд-гр.П. д.т. в размер на 368.30 лева; Х. Д. Н. с ЕГН-•••••••••• от гр.С., бул. “В." №••, да заплати по сметка на Районен съд- гр.П. д.т. в размер на 2073.30 лева, и Х. К. Н. с ЕГН- •••••••••• от гр.С., ж.к. “Я" №••, вх.•, ет.• да заплати по сметка на Районен съд-гр.П. д.т. в размер на 2891.70 лева. С определение на Пещерски районен съд №250 от 18.04.2024г. постановено по същото дело, в производство по чл.248 от ГПК е осъден К. И. Б. с ЕГН-•••••••••• от гр.С., ул.“Ц. Ш." №•••, да заплати на М. Н. Н. с ЕГН •••••••••• от гр.В., бул.“С." №••, ет.•, ; Е. Н. М., ЕГН-•••••••••• от гр.В., ул.“В. Д." №••, вх.•, ет.•, ап.••; Х. Д. Н. с ЕГН- •••••••••• от гр.С., бул.“В" №•• и на Х. К. Н. с ЕГН•••••••••• от гр.С., ж.к. “Я" №••, вх.•, ет.•, разноски в общ размер за всички от 383.92 лева (възнаграждение за вещи лице). Осъден е И. И. Б. с ЕГН-•••••••••• от гр.С., ул.“Г. П." №••, ет.• да заплати на М. Н. Н. с ЕГН-•••••••••• от гр.В., бул. “С." №••, ет.•; Е. Н. М., ЕГН- •••••••••• от гр.В., ул.“В. Д." №••, вх.•, ет.•, ап.••; Х. Д. Н. с ЕГН- •••••••••• от гр.С., бул. “В." №•• и на Х. К. Н. с ЕГН •••••••••• от гр.С., ж.к. “Я" №••, вх.•, ет.• разноски в общ размер за всички от 104.87 лева (възнаграждение за вещи лица ) и сумата от 1500 лева заплатено възнаграждение за особен представител. Решението по изнасяне на имотите на публична продан се обжалва с въззивна жалба с вх.№2016 от 03.04.2024г. подадена от съделителя К. И. Б., ЕГН-•••••••••• от гр.С. чрез пълномощника си адв. А. Ч. от САК с доводи за порочност като незаконосъобразно, неправилно, необосновано, и постановено при неправилно тълкуване материалноправните разпоредби на ЗС, ЗН и процесуалните разпоредби на ГПК. Със същите доводи и със същата жалба се обжалва и съдебното решение на същия съд по допускане на делбата на процесните имоти, с №446 от 13.07.2023г. постановено по гр.д.№5/2022г. на същия съд като същият жалбоподател се позовава на нормата по чл.351 от ГПК. Според жалбоподателя, съдът нарушил диспозитивното начало, при съставен не правилен и неверен доклад по чл.146 от ГПК, нарушени принципите на равенство на страните в процеса и на състезателното начало на страните; неизвършено правилно и законосъобразно призоваване на страните и толериране на адвокати, пълномощници на страните, насрочване на делото за дати когато пълномощникът на К. Б. бил ангажиран, приемане на експертизи в първата фаза в отсъствието на страните или на техен процесуален представител. Визира се заседание на 20.02.2024г. при невъзможност на адв.Ч. да присъства на него поради ангажираността му по други дела. Твърденият като неправилен и неверен доклад на исковия съд, жалбоподателят свързва с несъобразяването му с приращенията-сграда върху ПИ с идентификатор •••••.•••.••• и невключването им в съдебната делба, като съдът не изяснил въпроса дали от ищците има спор относно приращенията върху имота и дали спрямо тях следва да се извърши делба. Съдът не изяснил статута на сградата, нейната законност, документална обоснованост и дали същата се приема като самостоятелен обект със самостоятелни вещни права или е приращение върху имот за който има или няма строителни книжа, дали е законен или незаконен строеж, счита, че този въпрос е бил преюдициален и не е бил решен нито в първата нито във втората фаза. Счита, че съдът неправилно е тълкувал материално-правните разпоредби на ЗС, ЗН и писмените доказателства, при неправилно изчислени в първата фаза дялове на страните, в ПИ с идентификатор •••••.•••.••• като се позовава на СТЕ и съдебното решение. Във фазата по извършване на делбата жалбоподателят поддържа, че съдът с обжалваното решение неправилно е приложил материалния закон- ЗС и процесуалните правила на ГПК. Конкретно сочи, че той е заявил, че желае на него да се присъди имота, като бъде осъден да заплати придаващите му се идеални части от ПИ от останалите съсобственици при вече опредЕ.та цена на имота и че съдът е следвало да се съобрази с това искане и да присъди имота в полза на жалбоподателя -съделител с уравняване на дяловете на другите съделители. Следва да се отбележи, че от материалите по делото във фазата по извършване на делбата делбеният съд с протоколно определение №463 от 29.11.2023г. /л.225/ е оставил без уважение искането на съделителя К. И. Б., за приемане на претенцията му за възлагане на процесния имот, който отказ не обжалван пред по-горната инстанция и е влязъл в законна сила. По отношение на делбения ПИ с идентификатор •••••.•••.••• жалбоподателя подържа довод за необсъждането от съда на делбата на приращенията върху имота-сградата, при което дяловете на страните ставали други-посочва ги, като според него съделителите М. Н. и Е. М. не наследяват и не притежават посочени от вещото лице и от съда в решението си идеални части, като счита, че техните идеални части в резултат на нотариални актове -се трансформират към дяловете на жалбоподателя и на Х. Н. Допълва, че общият сбор на идеалните части на съделителите не бил 100% съгласно решението по допускане на делбата. Моли да се отменят и двете решения на делбения съд /постановени съответно във фазата по допускане на делбата и във фазата по извършването й/, като се постанови ново решение, с което ПИ с идентификатор •••••.•••.••• се присъди в изключителна собственост на жалбоподателя с уравняване на идеалните части на останалите собственици, а с новото решение по допускане на делбата да се допусне до делба делбения имот при нови квоти в кв.м. и с % /проценти/ на идеалните части на имотите. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от съделителя И. И. Б., ЕГН-•••••••••• чрез адв. Г. Х. от САК, с доводи за недопустимост на въззивната жалба по отношение на съдебното решение по допускане на делбата №446 от 13.07. 2023г. и за неоснователност по същество на жалбата против решението по извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан. Акцентира се, че решението по допускане на делбата е влязло в законна сила и че съдът е пристъпил към разглеждане на втора фаза на делбата, като влязлото в сила решение по допускането на делбата може да се атакува по реда на чл.303 от ГПК. Като недопустими се квалифицират всички изложени възражения на въззивника касаещи първата фаза на делбата включително и невзето в предвид и твърдяно в жалбата приращение на сграда, изградена в ПИ с идентификатор •••••.•••.•••, евентуално относимо към фазата по допускането на делбата. Счита, че няма допуснато процесуално нарушение при провеждането на открито съдебно заседание от делбения съд на 20.02.2024г. поради неучастието на пълномощника на жалбоподателя, поради редовното призоваване на страната, представлявана от този адвокат/адв.Ч./ и поради липса на представено по делото от този пълномощник на страната доказателство, че е възпрепятстван служебно да присъства на насроченото по делото заседание. По отношение на направената от жалбоподателя възлагателна претенция във втората фаза, се поддържа, че чл.349 от ГПК урежда изчерпателно и кумулативно предпоставките за възлагане на имот на съделител, като липсата на която и да е от тях, води до неоснователност на искането. Подробно в отговора се изброяват предпоставките за възлагане на делбен имот на съделител-да не притежава друго жилище, при открИ.е на наследството да е живял в жилището на наследодателя, като тези предпоставки не били налице за жалбоподателя, доколкото съсобствеността не е възникнала само с факта на открИ.ето на наследството /наследяване/, но и в случая че има и други придобивни способи, водещи до неприложимост на чл.349 ал.2 от ГПК, и че нормата урежда възлагането на жилището на наследодателя, а не в случая на поземлен имот. Моли да се потвърди изцяло решението на делбения съд по извършване на делбата чрез изнасянето на делбените имоти на публична продан постановено по реда на чл.348 от ГПК. С частна жалба с вх.№2804 от 15.05.2024г. съделителят И. Б. чрез адв. Г. Х. обжалва постановеното определение по чл.248 от ГПК от делбения съд №250 от 18.04.2024г. с искане да бъде отменено. Излагат се доводи, че процесуалният представител на ищците и И. Д. Н. не са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК в откритото съдебно заседание от 20.02.2024г. както и доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар. Твърди за приложимост в случая на т.9 от ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, като липсата му /списъка та разноските/ водила до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, и доколкото съдът не може служебно да присъжда разноски, а само при изрично искане и че в случая такова искане няма. Акцентира, че молбата в случая била недопустима. Като втора група доводи частният жалбоподател излага, че неправилно съдът е определил размера на разноските, като счита, че в случая е приложима нормата на чл.355 от ГПК за разпределение на разноските между страните. Като прекомерно се определя присъдено адвокатско възнаграждение за особения представител от 1500лв, което не било съобразено и с нормата на чл.47 ал.6 от ГПК и чл.36 ал.2 от ЗАдв. Неправилно били изчислени от съда разноските за вещи лица и начина на възлагането им на страните по делото, както и че е следвало да разпредели по равно разноските за всеки един от изследваните имоти. Направени са математически изчисления в процентно изражение като се заключава, че частният жалбоподател дължи общ размер на разноските от 52.39лв и счита, че в такъв размер следва да отговаря за същите като моли да се отмени обжалваното определение в едната си част като постановено по недопустима молба, а в другата си част претенцията да се уважи само до размера на 52.39лв. Подаден е и отговор на частната жалба от страна на ищците чрез пълномощника си адв.И., с вх.№2972 от 23.05.2024г. в която частната жалба се квалифицира като неоснователна. Като неоснователно се определя оплакването в същата за недопустимост на искането поради липса на списък на разноските, като се акцентира, че тази липса не преклудира възможността на молителя да иска допълване на решението в частта за разноските, доколкото не се касае за изменение на решението в частта за разноските, а за допълване поради липса на произнасяне в тази част-липса на списък по чл.80 от ГПК в хипотеза, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. Счита, че по същество делбеният съд правилно и мотивирано е определил размера на разноските съобразно квотите на страните в делбеното производство. Моли да се потвърди обжалваното определение. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на съделителя К. И. Б. подадена чрез процесуалния си представител адв.А. С. Ч. и за да се произнесе взе в предвид следното: Производството е делбено и се развива във фазата по извършване на делбата. С влязло в законна сила съдебно решение по допускането на делбата / I- ва фаза, постановено по реда на чл.344 ал.1 от ГПК/, с №446 от 13.07. 2023г., на Пещерски районен съд по гр.д.№20225240100005 по описа на същия съд, влязло в законна сила на 28.08.2023г. понеделник-присъствен ден като необжалвано от страните в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, е допуснато да се извърши съдебна делба между Х. К. Н. с ЕГН-•••••••••• от гр.С., ж.к. “Я" №••, вх.•, ет. 1, Х. Д. Н. с ЕГН-•••••••••• от гр.С., бул.“В." №••, М. Н. Н. с ЕГН-•••••••••• от гр.В., бул.“С." №••, ет.•, Е. Н. М. с ЕГН- •••••••••• от гр.В., ул.“В. Д." №••, вх.•, ет.•, ап.••, К. И. Б. с ЕГН-•••••••••• от гр.С., ул.“Ц. Ш." №••• и И. И. Б. от гр.С., ул.“Г. П." №••, ет.• с ЕГН- •••••••••• на следните недвижими имоти: 1./ Поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••• по КККР на гр.П. с административен адрес: гр.П., ул.“Д. е." №••, целият с площ от 387 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на застрояване /ниско/ с номер по предходен план 1728, в кв.112, парцел III, при съседи: имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.••••, имот с идентификатор •••••.•••. •••1, заедно с построените в този имот сграда с идентификатор •••••.•••.•••.1 със застроена площ от 119 кв.м., бр. етажи-1, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор •••••.•••.•••.2 със застроена площ от 47 кв.м., бр.етаж-1, с предназначение жилищна сграда еднофамилна, между съделителите Х. К. Н., Х. Д. Н., М. Н. Н., Е. Н. М., К. И. Б. и И. И. Б. при квоти: 15.86338% за М. Н.; 15.86338% за Е. М.; 17.59772% за К. Б.; 1.01518% за И. Б.; 17.935% за Х. Н. и 31.72676% за Х. Н.. Допуснат е до делба и 2. Поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••• по КККР на гр.П. с административен адрес на имота: гр.П., ул.“Д. е." №••, целият с площ от 527 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и с начин на трайно ползване ниско застрояване/10м./, с номер по предходен план 1727, 1728, кв.112, парцел II, при съседи: имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.••• имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••1, между съделителите Х. К. Н., Х. Д. Н., М. Н. Н., Е. Н. М., К. И. Б. и И. И. Б., при квоти: 10.09561 % за М. Н.; 10.09561% за Е. М.; 23.07494 % за К. Б.; 10.09561 % за И. Б.; 26.43928% за Х. Н. и 20.19380 % за Х. Н., като със същото решение е отхвърлен иска за извършване на съдебна делба между Т. К.А Н.А и И. Д. Н. на следните недвижими имоти: 1./ Поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••• по КККР на гр.П. с административен адрес: гр.П., ул.“Д. е." №••, целият с площ от 387кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на застрояване/ниско/ с номер по предходен план 1728, в кв.112, парцел III, при съседи: имот с идентификатор•••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.••••, имот с идентификатор •••••.•••.•••1, заедно с построените в този имот сграда с идентификатор •••••.•••.•••.1 със застроена площ от 119 кв.м., бр.етажи 1 с предназначение жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор •••••.•••.•••.2 със застроена площ от 47 кв.м., бр.етаж 1, с предназначение жилищна сграда еднофамилна; и на 2./Поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••• по КККР на гр.П. с административен адрес на имота: гр.П., ул.“Д. е." №••, целият с площ от 527 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и с начин на трайно ползване ниско застрояване/10м./, с номер по предходен план 1727, 1728, кв.112, парцел II, при съседи: имот с идентификатор •••••.•••. •••, имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••; имот с идентификатор •••••.•••.•••, имот с идентификатор •••••.•••.•••1 като неоснователен. В първото по делото заседание след допускане на делбата проведено на 29.11.2023г. след доклад е оставено без уважение искането на отвeтника К. Б. за допускане и разглеждане на възлагателна претенция по отношение на делбения имот поради липса на изложени обстоятелства за възлагане. Нещо повече видно от материалите по делото тази страна лично или чрез пълномощник изрично не е направила пред съда възлагателна претенция, а за такава се съобщава на съда от друг съделител И. И. Б. чрез адв. Х.. Отказът на съда за разгледа претенцията за възлагане на делбения имот е изрично вписан в съдебния протокол, като този отказ не е обжалван от заинтересованата от това страна съделителя К. Б. в предвидения за това едноседмичен срок, и е влязъл в законна сила, респективно не е направено последващо допълнително искане за ревизиране на този отказ на съда, от страна на този съделител или за възстановяване срока за обжалването му, като преди и в следващото съдебно заседание проведено на 16.01.2024г. от адв. А. Ч. като пълномощник на съделителя К. И. Б. няма подновено искане за възлагане на делбения имот. За изясняване на спора от фактическа страна и във връзка с поделяемостта на делбените имоти е назначена и изслушана съдебно- техническа експертиза изготвена от вещото лице Б. Г., който в заключението си е констатирал, че допуснатият до делба недвижим имот представляващ - Поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••• по КККР на гр.П. с административен адрес: гр.П., ул.“Д. е." №••, целият с площ от 387 кв.м., заедно с построените в този имот еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор •••••.•••. •••.• на 119 кв.м., и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор •••••.•••.•••.2 със застроена площ от 47 кв.м., е неподеляем на два и повече дяла, съгласно нормите посочени в чл.108-110 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ за жилищна сграда - еднофамилна и съгласно нормите на чл.19, ал.1 от ЗУТ приложими за дворното място ПИ като пазарната стойност на целия имот е 181 420 лева. По отношение на втория делбен имот допуснат до делба, а именно Поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••• по КККР на гр.П. с административен адрес на имота: гр.П., ул.“Д. е." №••, целият с площ от 527 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и с начин на трайно ползване ниско застрояване/10м/ е поделяем само на два дяла, съгласно нормите посочени в чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ, като пазарната стойност на имота е 72 970 лева. В съдебно заседание експертът Б. Г. поддържа изцяло заключението си. Същото не е оспорено от страните като недостатъчно пълно и ясно или че е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност и да се иска изготвяне на ново заключение. Според експертизата, двата имота са съседни, като застроеният имот е с лице на две улици, а незастроения имот е с лице към улицата от 26.45л.м. За жилищната сграда е установено, че е строена през 1908-10г., с каменни основи и ограждащи стени от тухла, дървен гредоред на подовете и скатна дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, състояща се от три избени складови помещения, вкопани в земята и свързани с общ коридор, с първи редовен жилищен етаж състоящ се от коридор, баня, тоалетна, кухня с мивка и трапезария и три спални с достъп от салон; обитаемо таванско складово помещение в подпокривното стопанство с наклонен таван и пряко осветление и килер, като в резултат на естественото износване или други обстоятелства, сградата е с прогнила дървена конструкция, напукана и паднала мазилка по стени и тавана, необитаема и неизползваема и в този си вид не може да се използва по предназначение, освен ако не се поправи и заздрави. За втората сграда експертът е установил, че се касае за сграда от допълващо застрояване, строена по монолитен способ, с едноскатна дървена покривна конструкция и се е ползвала за гараж и склад. Констатирано е още, че дворните места са оградени с плътни отгради, с достъп от две дървени врати и една за ППС. Изводите на вещото лица за неподеляемост на делбените имоти /първият изцяло, а втория само на два дяла/ се базират на факта, че жилищната сграда е еднофамилна, като нормите на чл.108-110 от НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, предвиждат, че жилището се /ал.1/ проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели; и се състои минимум от /ал.2/: 1. жилищни помещения (помещения с основно предназначение за обитаване) - дневни, спални, детски стаи и трапезарии; 2. помещения със спомагателно и обслужващо предназначение: а) помещения за подготовка на храна - кухни, кухни-трапезарии, кухненски бокс; б) помещения за санитарно-хигиенно обслужване - бани, тоалетни и бани-тоалетни; в) помещения за домакински дейности (пране, сушене и гладене); г) складови помещения - дрешници и килери и др. (във или извън жилището); 3. комуникационни площи - входни и изолационни преддверия, коридори, вестибюли и вътрешни стълби; 4. отворени пространства (балкони, лоджии и тераси) и други, като съгласно чл.110 от Наредбата- ал.1.Всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището; ал.2 Допуска се помещенията в жилището да бъдат свързани пространствено с изключение на тоалетните и баните-тоалетни; ал.3 Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват. В случая очевидно две отделни жилища отговарящи на посочените в закона изисквания не могат да бъдат обособени. От друга страна съгласно нормите на чл.19 ал.1 от ЗУТ, за дворното място- застроения ПИ /минимум за дял трябва да се с лице най-малко от 14 линейни метра и с площ от 300кв.м., като в случая застроеното дворно място е от 387кв.м. За незастроения делбен имот Поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••• по КККР с площ от 527кв.м., експертът е установил, че същият е поделяем на два дяла при условията на чл.19 ал.1 т.1 във връзка с ал.4 от ЗУТ- 19. ал.1 При урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери: 1. в градовете - най-малко 14 м лице и 300 кв.м. повърхност; ал.4 При делба на поземлените имоти по ал. 1 реално обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално определените в ал. 1, намалени най-много с 1/5 или в случая не по-малко от 240кв.м. повърхност и лице от 12.2линейни метра, при съществуващо лице на незастроения ПИ от 26.45линейни метра и площ от 527кв.м.. Въззивният съд приема, че заключението е обективно, обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и го възприема изцяло. Обжалваното решение по извършването на делбата чрез изнасяне на всички делбени имоти на публична продан е валидно и допустимо и по същество правилно. Съдебният акт е постановен във втората фаза по извършване на делбата, валиден е и е допустим като постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и форма и след надлежно проведена от делбения съд фаза по извършване на делбата, започнала след окончателното влизане в сила на решението по допускане на делбата, което със сила на присъдено нещо съгласно чл.299 ал.1 от ГПК разрешава материалноправните въпроси- между кои лица и за кои имоти ще се извърши съдебната делба, както и каква е частта на всеки един съделител /сънаследник/-чл.344 ал.1 от ГПК. От данните по делото се налага извода, че пред първоинстанционния съд принципно не е въведено по предвидения за това процесуален ред и форма искане на някой от съделителите за възлагане на неподеляемо жилище в него дял по реда на чл.349 ал.1 от ГПК или за възлагане в дял на делбения имот на някой от съделителите. Искането се прави лично от съделителя или от неговия процесуален представител най-късно до първото по делото заседание, като за целта се излагат основания и се доказва, че молителят отговаря на всички изисквания да получи възлагането на делбения имот по чл.349 ал.1 от ГПК като молителят освен писмени ангажира при необходимост и гласни доказателства за установяване на твърдяните от него обстоятелства. Съдът с нарочно определение се произнася по искането като допуска разглеждане на претенцията и указва на страната да сочи доказателства за наличие на обстоятелствата императивно посочени в чл.349 от ГПК. Искането за възлагане на такъв имот следва да се направи най-късно в първото по делото заседание, след влизане в сила на решението за допускане на делбата-чл.349 ал.4. от ГПК. В случая делбеният съд е отказал да допусне разглеждането на такава възлагателна претенция на посочените основания. Принципно както се посочи искането за възлагане на делбения имот следва да се направи в първото по делото съдебно заседание проведено след влизане в сила на решението, с което е допуснато да се извърши делба на имота. Воля за това трябва да бъде заявена или в писмена молба или в първото проведено откритото съдебно заседание при втората фаза на делбата. Такова искане в случая не е направено от въззивния жалбоподател нито преди започване втората фаза на делбата това, нито в този последен определен от закона срок. Когато е постановено определението, с което е отказано приемане за съвместно разглеждане на претенцията по възлагане по чл.349 от ГПК, същото е подлежало на обжалване в едноседмичен срок, който е започнал да тече от деня на съдебното заседание, в което е постановено. С изтичането на този срок и не упражняването на правото на жалба в него, правото е преклудирано, а заявената претенция не е станала предмет на делото. В този смисъл доводите във въззивната жалба на К. Б. в това отношение са неоснователни и доколкото съделителят е бил редовно призован за първото редовно проведено заседание след допускането на делбата при условията на чл.56 ал.2 от ГПК. Пълномощникът му адв.Ч. е бил възпрепятстван да се яви в откритото съдебно заседание насрочено за 14.11.2023г. за което е депозирал нарочна молба с искане за отлагане на делото, която е и уважена. Друга молба за отлагане на делото насрочено за следващата редовна дата на съда-29.11.2023г. не е постъпвала от адв.Ч. като пълномощник на съделителя К. И. Б.. За следващото съдебно заседание насрочено и редовно проведено на дата 29.11.2023г. тази страна се счита за редовно призована по реда на чл.56 ал.2 от ГПК, тъй като датата за следващото заседание е обявена в откритото съдебно заседание от 14.11.2023г. независимо дали страната е присъствала, като за тази дата- 14.11.2024г. страната е била редовно уведомена чрез пълномощника си адв. А. Ч. на 31.10. 2023г.-л.203/./ Определение № 192 от 3.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2016 г., II г. о., ГК; Определение № 260 от 23.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 974/2010 г., I г. о., ГК, и други./ По въпроса за начина на извършване на делбата, въззивният съд напълно възприема изводите на първоинстанционния съд. Касае се за два делбени имота, два ПИ, единият от които е застроен с една жилищна сграда и гараж, а другия ПИ незастроен, които не могат да се разделят на толкова дяла колкото са съделителите- шестима съделители, всеки имащ признати различни идеални части в съсобствеността /изразени в процентно отношение/. Освен, че не могат да бъдат обособени шест делбени дяла, всички съделители без един искат делбените имоти да бъдат изнесени на публична продан, тоест, между съделителите няма желание и съгласие евентуално да се извърши разпределение на делбените имоти помежду им по колена. В случая е неуместно и невъзможно да се тегли жребие /чл.352 във връзка с чл.350 от ГПК/ след съставяне и влизане в сила на разделителен протокол тъй като делбените имоти не са еднакви по естество, по характер и по предназначение; правата на страните са значително неравностойни и дяловете не могат да се изравнят дори с парично уравняване. Невъзможно е да се извърши и разпределение на делбените имоти, с парично уравняване на дяловете тъй като не се установява някой от съделителите да е живял, да е ползвал или да е обработвал някой от делбените имоти, за да се конкурира с останалите съделители и да бъде предпочетен при поставянето на делбения имот в негов дял. Такъв факт не се изтъква и никой от съделителите не се позовава на него и във втората фаза на делбата като основание да се иска разпределение на имотите. Разпределение на имотите по чл.353 от ГПК не може да се извърши независимо от това, че не може да се тегли жребий и доколкото съставянето на дяловете и тегленето на жребий в случая се оказва фактически невъзможно или много неудобно. При разпределението не може да се постанови разпределяне на всеки съделител на отделен делбен имот защото не могат да се формират 6 самостоятелни дяла, като в най-добрия случай това биха били 4 дяла-гараж, жилищна сграда и два дяла от незастроения имот, при невъзможност дяловете на съделителите да се групират евентуално по колена, защото няма заявено такова искане. Предвид изложеното като най-справедлив, процесуално обоснован и законосъобразен за всички съдели начин да се извърши делбата се явява изнасянето на всичките делбени имоти на публична продан, в която имат възможност да участват всички съделители при наддаването по реда на чл.348 от ГПК. Предвид изложеното правилно делбеният съд е приел, като най- обоснован и справедлив начин да се извърши делбата, е като имотите бъдат изнесени на публична продан. В този смисъл обжалваното решение по изнасянето на имотите на публична продан ще следва да се потвърди изцяло. Въззивната жалба касаеща обжалване на решението по допускане на делбата, постановено в първата фаза на делбеното производство е процесуално недопустима, като просрочена тъй като е подадена срещу влязъл в законна сила съдебен акт, който със сила на присъдено нещо е установил между кои съделители ще се извърши делбата, кои делбени имоти се допускат до делба и какви са дяловете /правата, частите/ на всеки един от съделителите от делбената маса. Решението е влязло в законна сила като необжалвано от никоя от страните съделители в срока по чл.259 ал.1 от ГПК /двуседмичен от връчване на решението/. В резултат на това делбеният съд е пристъпил към провеждане на втората фаза на делбата, за което е призовал надлежно всички страни, назначил е експертиза, провел е открити съдебни заседания за събиране на доказателства включително и за изслушване на оценъчна експертиза както и за изясняване на въпроса за поделяемостта на делбените имоти и е приключил производството. В този смисъл пререшаване на въпросите по които се е произнесъл делбения съд в първата фаза по допускане на делбата и по които е формирана сила на присъдено нещо между страните по делото е недопустимо. Затова въззивната жалба подадена по отношение на решението по допускане на делбата ще следва да се остави без разглеждане и производството в тази му част да се прекрати. В случая не намира приложение и разпоредбата на 351 от ГПК, посочена в жалбата, която касае лимитирано друга правна конструкция. Неоснователна е частната жалба по отношение на определението по разноските по чл.248 от ГПК. Първоначално исковият съд изобщо не се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските в постановеното решение за извършване на делбата по реда на чл.348 от ГПК. Следователно всяка от страните има право да поиска в срока за обжалване съдът да се произнесе по разноските независимо дали има или няма приложен списък по чл.80 от ГПК -т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, предвижда, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. За всички претендирани разноски са представени надлежни доказателства, включително и за назначения по нареждане на съда особен представител за който съдът е определил адвокатско възнаграждение от 1500лв на разноски на ищците-л.68, съдебно- разпореждане №1268 от 10.11.2022г. Касае се за спор с висока степен на фактическа и правна сложност, развиващ се в две фази, проведени са няколко съдебни заседание с назначаване и изслушване на експертиза поради което не е налице прекомерност на възнаграждението на особения представител на съделителя И. Б., поради което и определението за разноски следва да се потвърди изцяло. При този изход на спора в полза на съделителителя Х. К. Н. ще следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски от 1500лв заплатени в брой като адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита от пълномощника на ищците адв.В. И. по договор за правна защита и съдействие №001392 от 11.08.2024г. за тази съдебна инстанция. Сумата не е прекомерна предвид високата фактическа и правна сложност на спора и е съответна на минимума за тази категория искови производства предвид и на въведените с въззивната жалба множеството възражения по допускането и извършването на съдебната делба. Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд