Решение № 187 от 16.7.2025 г. на Районен съд - Дупница по дело № 449/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от Ж. С. В., с ЕГН ••••••••••, , чрез адв. С. Д. С., от гр. С........., ж.к. М............“ бл......, вх......., ет......, ап...... против Електронен фиш, Серия К № 4504349 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал.2, във вр. с чл. 21, ал., във вр. с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП от ЗДвП. Претендира деловодни разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание. В съпроводителното писмо е представено писмено становище по допустимостта и основателността на жалбата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че жалбата бъде уважена. Не претендира деловодни разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена от Ж. С. В., с ЕГН ••••••••••, чрез адв. С. Д. С., от гр. С........., ж.к. М............“ бл......, вх......., ет......, ап...... спрямо която е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 17.04.2025 г., като жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО), входирана на 30.04.2025 г., поради което съдът приема, че срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен и че жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде отменен по следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено следното: На 22.11.2020 г. в 16: 52 часа на автомагистрала (АМ) „Струма“, км 54+000, в посока гр. София, жалбоподателката Ж. С. В., управлявал лек автомобил „............“, с рег. №.........., със скорост на движение от 133 км/ч при разрешена скорост за извън населено място от 110 км/ч, въведено с ПЗ В 26. Движението на жалбоподателката с посочената скорост било заснето и установено с АТСС СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 137 км/ч, като след приспаднат толеранс била установена стойност на скоростта на движение от 133 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч За така констатираното нарушение на чл.21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателката бил издаден Електронен фиш Серия К № 4504349, с който й било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства: По преписката е приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, от което се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №.........., е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и Протокол от проверка № 58-С-ИСИС- ИСИС/28.09.2020 г. на средство за измерване – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения ARН САМ S 1, от който се установява, че процесното техническо средство с № 11743с6 е преминало последваща проверка на 17.09.2020 г. ДО 24.09.2020 г. със заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч. Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство -лек автомобил марка и модел „............“, с рег. №.......... е собственост на „Клеймхелп“ ЕООД с управител Петър Николов Кожухаров. От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил марка и модел „............“, с рег. №.........., е била 137 км/ч, като заснемането е било извършено на 22.11.2020 г. в 16: 52. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото – автомагистрала (АМ) „Струма“, км 54+000, в посока гр. София; датата – 22.11.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 16: 52 ч.; регистрационният номер на МПС – №..........; лицето управлявало автомобила - Ж. С. В.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост, за извън населено място, 133 км/ч при ограничение от 110 км/ч, въведено с пътен знак В 26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка. Възможността да се извърши преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство, са давностните срокове за налагане на наказанието. Жалбоподателката е направила възражения за изтекла абсолютна погасителна давност, което е основателно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ във вр.с чл. 11 ЗАНН е 3 години. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК ввъ вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 22.11.2020 г., т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната – 4 година и 6 месеца, с изтичането на който административнонаказателното преследване за извършеното административно нарушение се изключва. Видно е, че е изтекла абсолютната погасителна давност на 22.05.25 г., поради което ЕФ следва да бъде отменен. Жалбоподателката претендира деловодни разноски Предвид гореизложените аргументи, съдът намира, че оспорения електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Предвид изхода на спора, в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното ОДМВР гр. Кюстендил следва да заплати в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 (четиристотин) Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът