Решение № 20 от 14.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 710/2024 г.

Производството е по реда на чл.240 от ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от „Ком комерс“ ООД за отмяна на неприсъствено решение № 78 от 15.01.2024 г., постановено по т. д. № 697/23 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което съдът е осъдил „Ком комерс“ ООД да заплати на „Евротекс“ ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 42 984 лв., представляваща 90% авансово заплатената цена на отпаднало основание, поради разваляне на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 281.74 лв., мораторна лихва върху главницата, начислена за периода 04.01.2023 г. - 07.04.2023 г., както и да заплати сумата от 1 770.63 лв., съдебни разноски и въззивна жалба срещу решение № 285 от 23.02.24 г. постановено по т. д. № 697/23 по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението по съществото на спора от 15.01.2024 г., като навсякъде в диспозитива да се счита изписано „Евротекс“ ЕООД, ЕИК 126531386, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, Западна промишлена зона, ул. „Нептун“ № 1“ вместо изписания текст „Евротекс“ ЕООД, ЕИК 126531386, със седалище и адрес на управление - гр. Димитровград, бул. „Георги С. Раковски“ № 66. В молбата се, че е налице хипотезата на чл. 240, aл. 1, т. 1 от ГПК, тъй като не му е връчена редовно исковата молба, не са му връчени и призовките за съдебното заседание, а при условие на евентуалност твърди, че е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като не е могъл да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, евентуално е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Твърди, че неприсъствено решение също не е връчено, а същият е узнал за него на 30.05.2024 г., когато е наложен запор върху сметките му по изпълнително дело № 20247810400442 по описа на ЧСИ Г. Д., per. № ••• на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. В молбата се твърди, че същата е допустима и е подадена от лице с правен интерес, тъй като същият е осъден. Твърди, че между страните е налице валидно облигационно отношение и навежда доводи относно изпълнението на задълженията по договора от негова страна. Твърди, че при подаването на исковата молба ищецът прекрасно е знаел имейл адреса на ответника, но не е посочил същия в молбата, но прави извод, че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 3 от ГПК, тъй като е посочил електронен адрес, на който е следвало да бъдат изпращани документите. Твърди, че нито един от документите по делото, които е трябвало да бъдат връчени, не са били връчени, поради което не е разбрал, че срещу него се води дело, съответно не е могъл да се защити и да посочи, че ищецът е неизправната страна по договора. Твърди, че в случая не са били налице предпоставките по чл. 50, ал. 2 от ГПК, а въпросът за ненадлежното връчване на неприсъственото решение е въпрос по съществото на спора, защото той е от значение не за допустимостта на молбата за отмяна, а за нейната основателност. За този извод се позовава на практиката на Върховният касационен съд, вкл. и в определение № 880 от 26.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6 283/14 г., IV ГО, ГК. Твърди, че е бил лишен от участие в съдебното производство, по което е постановено процесното неприсъствено решение, тъй като надлежно не му е бил връчен препис от исковата молба с приложенията, не е бил редовно призован за открито съдебно заседание, , както и съобщението за разпореждането на съда за пренасрочване на съдебното заседание. Твърди, че не е била връчена надлежно и поканата от ЧСИ Г. Д., на която ищцовото дружество се позовава в исковата молба. Релевира доводи, че съдебните книжа до търговското дружество „Ком Комерс“ ООД са били насочвани за връчване на адрес - гр. София, ул. „Орфей“ № 19, но призовките са оформени неправилно. В призовките и съобщенията неправилно е посочено, че различни лица, са давали информация, че дружеството от години не пребивава на този адрес, но в призовките и съобщенията не са посочени трите имена на тези лица и тяхното ЕГН, нито в кои апартаменти живеят. С оглед на това призовкарите са съобщили на съда информация, че няма лице, което да приема книжа за „Ком Комерс“ ООД на ул. „Орфей“ № 19, поради което съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Твърди, че тези обстоятелства не са били налице, тъй като лично управителят на дружеството А. Т. регулярно проверява за изпратена кореспонденция и не е забелязал залепени уведомления или изпратени съобщения. Инвокира доводи, че ако е приложена хипотезата на чл. 50, ал. 4 от ГПК, която препраща към чл. 47 от ГПК, ако дружеството е търсено поне три пъти в различни дни, един от които да е почивен ден - неприсъствен, и то в рамките на един месец, ако му бе залепено уведомление по чл. 47 от ГПК, дружеството е щяло да го види, да получи книжата и да се защити в съдебното производство. Твърди, че постановеното неприсъствено решение е връчено по същия начин в хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, чийто предпоставки не са били налице. Твърди, че заблуден, че са налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 от ГПК, съдът е провел съобщаването за изготвеното решение по същата процедура, без да са налице предпоставките за прилагането й, като е приел, че на 31.01.2024 г., на ответника е връчено по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК препис от постановеното неприсъствено решение. Твърди, че и решението за поправка на очевидна фактическа грешка не е било нито изпращано, нито връчвано по надлежния ред по ГПК, като обосновава това с твърдението, че от листа на лицата, на които е връчено съобщение с препис от второто решение, с което се изправя допусната фактическа грешка, такова съобщение е било изпратено единствено до ищеца по съдебното производство „Евротекс“ ЕООД, като няма отбелязване за изпращане на неприсъственото решение на ответника в листа на призованите лица, а при неналичие на предпоставките по чл. 50, ал. 2 от ГПК, вместо по чл. 47 от ГПК, има поправка на очевидна фактическа грешка, поискана от ищеца. Твърди, че от приложените към исковата молба документи - проформа фактура № 240222, на две места във фактурата е посочен мобилният телефонен номер на доверителя ми - моб. 08••••••••, сайтът - www.•••.com, в който са посочени два имейла за кореспонденция и мобилния телефонен номер на управителя на дружеството, както и имейлът, с който са комуникирали страните - •••@mail.bg са били видими по делото от комуникацията по имейл на страните, но не е потърсен нито по имейл, нито по посочения мобилен телефонен номер. Твърди, че телефонният номер, както и имейлите за комуникация, чрез които са контактували двете дружества са били известни на ищеца, но доверителят ни не е бил търсен нито чрез съобщение по имейл, нито на посочения мобилен телефонен номер, нито от ищеца, нито от съда. Ето защо моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК да се отмени неприсъствено решение № 78 от 15.01.2024 г., постановено по т. д. № 697/23 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 с-в, както и решение № 285 от 23.02.2024 г., постановено по т. д. № 697/23 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 с-в и делото да се върне на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като новото разглеждане на делото започне от връчване на ответника на преписи от исковата молба и приложенията и даване на указания по чл. 367 - 370 ГПК. Претендира и разноски в настоящето производство. Ответникът по молбата „Евротекс“ ЕООД редовно уведомен оспорва молбата. Твърди, че първо място подадената молба за отмяна на неприсъствено решение е недопустима и моля да бъде оставена без разглеждане, тъй като е депозирана след изтичането на едномесечния преклузивен срок, регламентиран в чл. 240 от ГПК, който започва да тече от връчването на решението. Твърди, че молителят, чрез процесуалният си представител навежда противоречиви твърдения, в смисъл, че призовките не са правилно оформени, въпреки ясното изписване на адреса на дружеството, публикуван в Търговския регистър, както и че призовкарите са подведени, че на посочения адрес няма лице, което да получи съдебните книжа, а на следващо място, твърди, че самият управител регулярно проверява за получена кореспонденция, от което следва, че въпреки регулярните проверки е пропуснато връчване по реда на чл. 50 ал. 2 и ал. 4. Твърди, че подадената информация на призовкарите от живущи на адреса, че дружеството от години не е на този адрес, също не кореспондира с твърденията за честа проверка на кореспонденцията, като отбелязва, че в протокола, изготвен от ЧСИ за връчване на поканата на основание чл. 47, ал. 5, по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК изрично е посочено, че новият собственик на имота е заявил, че повече от три години молителят не пребивава на този адрес. Твърди, че изрично чл. 50 от ГПК посочва, че мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, като под „регистър“ следва да се разбира първичен съдебен или друг регистър, чрез вписване в който възниква правният субект и в който подлежат на вписване предвидените със закон обстоятелства, като за последните законът съдържа фикция, че са истинни, след като са вписани. Твърди, че при неоткриването на ответника на този адрес, трябва да се установи дали посоченият в исковата молба адрес е този по чл. 50, ал. 1 ГПК, като за търговците и ЮЛ - мястото на връчване е тяхната канцелария по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК. Твърди и се позовава на практиката по приложението на ал. 4 на чл. 50 от ГПК на решение № 126/10.11.2015 г. по т. д. № 1 825/14 г. на ВКС, ТК, II т. о., съгласно която „Тълкуването на посочената норма налага категоричния извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът или ЮЛ се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува „ канцелария “ със „ служители и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката - би имало смисъл от залепване на уведомление. При условие че търговецът изобщо не се намира на адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането на канцелария, очевидно залепването на уведомление е лишено от логика, тъй като е невъзможно да бъде постигната целта му - до търговеца да достигне информацията за изпратената до него призовка ши съобщение, като в тази хипотеза приложима ще е нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата“. Твърди, че в случай на установяване в момента на връчването, че търговецът (ЮЛ) няма своя канцелария на вписания си адрес, уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК е напълно безсмислено, тъй като адресът е напуснат. Това е обстоятелство, което е трябвало да се впише в регистъра, за да му се даде гласност. Неизпълнението на това задължение се санкционира от фикцията за връчване, уредена в чл. 50, ал. 2 ГПК, като без значение е дали адресатът изобщо някога се е помещавал на този адрес или впоследствие го е напуснал. Твърди, че молителят не е извел нито едно обстоятелство, нито е приложил доказателства, оборващи установената липса на канцелария на последно регистрирания от него адрес.Твърди, че ирелевантни за допустимостта на молбата са твърденията на това дружество, че неприсъственото решение не му е било връчено изобщо. Връчването е извършено съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, поради което обстоятелството, че за решението ответникът е узнал от предприети действия по принудително изпълнение на ЧСИ, не рефлектира върху началния момент на срока за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК. Твърди, че наведените твърдения за празнота в чл. 240 от ГПК са напълно несъстоятелни, предвид богатата и константна съдебна практика, малка част от която е цитирана в настоящия отговор. Твърди, че молителят сам се е поставил в ситуация да поддържа и разгласява (Търговски регистър, интернет страница и т.н.) официален адрес за контакт, на който не поддържа канцелария, служители, упълномощени трети лица и не е създал необходимата организация за получаване на кореспонденция и настоящата му молба е опит да черпи права от собственото си противоправно поведение. Твърди, че на следващо място, в условия на евентуалност, смята молбата за неоснователна, тъй като не са налице нито едно от основанията, посочени в чл. 240 от ГПК. Твърди, че молителят е търговец, който има регистриран адрес на управление, поради което опитът да бъдат връчени книжа на този адрес изчерпва задълженията на връчителя, а и на съда за издирване на друг адрес (решение № 263 от 18.04.2024 г. на САС по в. т. д. № 1 028/23 г, решение 60 165 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 966/21 на 3-то г.о. на ВКС. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се остави молбата за отмяна на неприсъствено решение и решението за поправка очевидна фактическа грешка като недопустима, поради депозиране след изтичане на преклузивния срок по чл. 240 от ГПК, а в условие на евентуалност, моля да се остави без уважение като неоснователна, поради липсата на основания на чл. 240, ал. 1, т. 1-3 и да се потвърдят атакуваните решения. От фактическа страна: Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 78 от 15.01.2024 г., постановено по т. д. № 697/23 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е осъдил „Ком комерс“ ООД да заплати на „Евротекс“ ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 42 984 лв., представляваща 90% авансово заплатената цена на отпаднало основание, поради разваляне на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 281.74 лв., мораторна лихва върху главницата, начислена за периода 04.01.2023 г. - 07.04.2023 г., както и да заплати сумата от 1 770.63 лв., съдебни разноски, а с атакуваното решение № 285 от 23.02.24 г. постановено по т. д. № 697/23 по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението по съществото на спора от 15.01.2024 г., като навсякъде в диспозитива да се счита изписано „Евротекс“ ЕООД, ЕИК 126531386, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, Западна промишлена зона, ул. „Нептун“ № 1“ вместо изписания текст „Евротекс“ ЕООД, ЕИК 126531386, със седалище и адрес на управление - гр. Димитровград, бул. „Георги С. Раковски“ № 66. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски градски съд е образувано по повод постъпила искова молба от „Евротекс“ ЕООД срещу „Ком комерс“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба са наведени твърдения, че между страните е сключен договор за покупко- продажба от 24.02.2022 г., плащането по който е следвало да се извърши по следния начин - 90 % от цената в размер на 35 820 лв., без ДДС - в срок до 3 работни дни от подписване на договора и остатъка от 10% в размер на 3 980 лв. - в срок от 3 работни дни от подписване на приемо-предавателния протокол, съгласно чл. 7 от договора. Твърди се, че срокът на доставката бил до 31.08.2022 г. с възможност за продължаването му до дата не по-късно от 31.12.2023 г., като авансовото плащане в размер на 90% от стойността било извършено на 10.03.2022 г. Развити са доводи относно изпълнението на договора, както и че ответникът бил уведомен на 17.11.2022 г. след завършването на шахтата и е поканен в срок до 25.11.2022 г. да изпълни задължението си по договора, като такова не последвало. Наведени са твърдения че с последваща покана от 07.12.022 г. била посочена последваща възможност за това, до 16.12.2022 г., като ищецът уведомил ответника, че при неизпълнение в този срок ще счита договора за развален, като същевременно бил поканен в този случай да върне недължимо платената авансово сума в размер на 42 984 лв. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, както и че същият не е изпратил представител в открито съдебно заседание. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор в двуседмичен срок е върнато в цялост, като длъжностното лице е направило отбелязване „на посочения адрес няма фирма и служители, фирмата е напуснала адреса преди години“. В съобщението е отразено, че информацията е от Р. Г., живуща на адреса, ап. 1. От правна страна: При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: С атакуваното решение Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 78 от 15.01.2024 г., постановено по т. д. № 697/23 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е осъдил „Ком комерс“ ООД да заплати на „Евротекс“ ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 42 984 лв., представляваща 90% авансово заплатената цена на отпаднало основание, поради разваляне на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 281.74 лв., мораторна лихва върху главницата, начислена за периода 04.01.2023 г. - 07.04.2023 г., както и да заплати сумата от 1 770.63 лв., съдебни разноски. С атакуваното решение № 285 от 23.02.24 г. постановено по т. д. № 697/23 по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението по съществото на спора от 15.01.2024 г., като навсякъде в диспозитива да се счита изписано „Евротекс“ ЕООД, ЕИК 126531386, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, Западна промишлена зона, ул. „Нептун“ № 1“ вместо изписания текст „Евротекс“ ЕООД, ЕИК 126531386, със седалище и адрес на управление - гр. Димитровград, бул. „Георги С. Раковски“ № 66. По допустимостта и основателността на подадената молба за отмяна на неприсъствено решение: В отговора на молбата за отмяна са релевирани твърдения за недопустимост на същата, като се твърди, че молителят не е подал молбата в предвидения преклузивен срок по чл. 240 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК упражняването на правото на отмяна на неприсъственото решение е обвързано с едномесечен преклузивен срок, който започва да тече от връчване на неприсъственото решение, и допустимостта на молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК трябва да се преценява спрямо този момент. Практиката на ВКСобективирана в определение № 880/26.11.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 6 283/14 г., по описа на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 176 от 05.03.2019 г., постановено по ч. т. д. № 316/19 г., по описа на Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др., към която настоящият съдебен състав се присъединява е, че при подадена молба за отмяна на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за липса на предпоставките за прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК, включително и по отношение на връчване на неприсъственото решение, въпросът за ненадлежното връчване на неприсъственото решение и начина на прилагане на разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и, ал. 4 и чл. 47, ал. 1 ГПК е по съществото на спора и не е от значение за допустимостта на молбата за отмяна, а за нейната основателност. Ето защо настоящият състав намира, че релевираното от ответника възражение за недопустимост на молбата за отмяна, поради подаването й след изтичането на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК е неоснователно. Съдът следва да се произнесе по наведените доводи в молбата, свързани с ненадлежно връчване на преписа от исковата молба, призовките за съдебното заседание и неприсъственото решение поради липса на предпоставките на чл. 50, ал. 2 от ГПК, което го е лишило от възможност да участва в производството по делото. Съгласно константната практиката на ВКС (определение № 550/12.07.2010 г., постановено по ч. т. д. № 529/10 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 811/24.09.2012 г., постановено по ч. т. д. № 35/12 г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 395/26.05.2014 г., постановено по ч. т. д. № 1 257/14 г. на ВКС, ТК, I т. о.), моментът на връчването на неприсъственото решение в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване, е единствено релевантен за началото на преклузивния срок и допустимостта на молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК следва да се преценява спрямо него. В разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК е посочен изрично началният момент, от който започва да тече преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна - момента на връчване на неприсъственото решение, който не е идентичен с момента на узнаване на решението. При подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК началният момент на срока за подаване на молбата за отмяна е свързан с узнаване на влязлото в сила решение съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, докато по отношение на молбата за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК узнаването на решението не е правно релевантно. Правната норма на чл. 240, ал. 1 ГПК относно началото на срока за подаване на молбата за отмяна на неприсъственото решение е ясна, има императивен характер и е недопустимо разширителното й тълкуване. Фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК предвижда, че ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съгласно последователната практика на ВКС, намерила израз в решение № 546 от 13.01.2012 г., постановено по гр. д. № 508/11 г., IV г. о., решение № 279 от 24.01.2015 г., постановено по гр. д. № 2 769/14 г., III г. о., определение № 706 от 21.10.2013 г., постановено по ч. т. д. № 3 595/13 г., I т. о. и др., за да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши обстойна проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните сведения следва да отрази в разписката към съобщението, наред с констатациите, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено. В протокола, изготвен от ЧСИ за връчване на поканата на основание чл. 47, ал. 5, по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК изрично е посочено, че новият собственик на имота е заявил, че повече от три години молителят не пребивава на този адрес. Видно от удостоверяването в разписката за връчване на съобщението, към което са били приложени исковата молба и приложенията, по първоинстанционното дело до "Ком комерс“ ООД, връчителят е посетил вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на дружеството, не е открил офис на фирмата и е отбелязал, че „на посочения адрес няма фирма и служители, фирмата е напуснала адреса преди години“, т. е. установил е, че на адреса няма табели с фирмата на търговеца, както и негов офис и служители, като е отбелязал, че по сведения на Р. Г., жувуща на същия адрес, ап. 1, дружеството е напуснало адреса. Съобразявайки се с постоянната практика, обективирана в решение № 46 от 20.03.2012 г., постановено по т. д. № 889/11 г. по описа на ВКС, 2 ТО, определение № 382/24.07.2017 г., постановено по ч. т. д. № 1 529/17 г. по описа на ВКС, 1 т. о. и определение № 508/20.09.2018 г., постановено по ч. т. д. № 1 855/18 г., по описа на ВКС, II т. о. съдът е приел, че за редовността на призоваването са от значение вписаните актуални данни за седалището и адреса на управление на търговеца, както и че мястото на връчване на съобщенията и книжата е тяхната канцелария. Практиката безпротиворечиво приема, че под използвания термин „канцелария“ следва да се разбира последно вписания в регистъра адрес на управление, където се предполага наличие на офис и служители от кръга по чл. 50, ал. 3 ГПК, което дава възможност за осъществяване на контакти и връчване на книжа. Твърдяното обстоятелство, че управителят на дружеството посещава регулярно вписания адрес на управление, с оглед на установяване на изпратени призовки и съобщения не е релевантно по отношение на изпълнение на процедурата по връчване. Необходимо е търговецът да поддържа и реално да използва офиса, в който се намира управлението му, и да осигури възможност за връзка чрез свой представител. В конкретният случай връчителят е удостоверил, че на адреса липсва канцелария, т.е. не съществува и възможност за контакт с адресата. С оглед така удостовереното от връчителя следва да се приеме, че са били налице предпоставките за приложение на законовата фикция на чл. 50, ал. 2 ГПК, в какъвто смисъл е и изводът на първоинстанционния съд. Връчителят е направил опит за връчване на съобщението ведно със съдебните книжа на вписания в търговския регистър адрес на управление на търговското дружество, като е отразил в разписката за връчване на съобщението установеното от него и информацията отразена в съобщението „на посочения адрес няма фирма и служители, фирмата е напуснала адреса преди години“, че ответникът е напуснал този адрес преди години. Удостоверяването от съдебния служител съответства на изяснените изисквания за приложение на процесуалното правило на чл. 50, ал. 2 ГПК, включително досежно индивидуализацията на лицето източник на информация, че ответното дружество е напуснало адреса. Предвид мястото на връчване, съвпадащо с вписания в регистъра адрес на управление на търговеца и удостовереното от връчителя за последния не е съществувало задължение да провери дали в управителят на ответното дружество посещава регулярно вписания адрес, както и дали в съседните адреси в сградата не се намира лице - представител на молителя или лице в работни отношения с него, което е можело да приеме съобщението. Направеното по описания начин удостоверяване от страна на съдебния служител по призоваването е официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила обвързва съда и не може да се приеме за опровергана със събраните по делото писмени доказателства. Наведените твърдения, че представените по делото доказателства има отразяване на имейл адрес на дружеството ответник и телефон за връзка с управителя не изключват предпоставките за приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК, доколкото не опровергават данните за неизползването на адреса като канцелария на молителя търговец по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК към момента на връчване на съобщението. След като е осъществено връчването на търговеца по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на препис от исковата молба и доказателства, всички съобщения и призовки до него се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени, включително и за откритото съдебно заседание по делото, както и за връчването на постановеното неприсъствено решение. В този смисъл са неоснователни и останалите доводи на молителя за нарушения на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК от страна на Софийски градски съд, както и за необходимостта от приложението на ал. 4 от чл. 50 ГПК. По отношение на наведените, при условията на евентуалност доводи за наличието на предпоставките на т. 2 и т. 3 от ал.1 на чл. 240 ГПК, изразяващи се в невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее в молбата не са посочени конкретни обстоятелства, както и не са поискани събирането на доказателства в тази насока. Лимитативно посочените от законодателя основания са свързани с лишаването от възможността да участва в делото. Що се отнася до наличието на особени непредвидени обстоятелства, такива не се сочат пред настоящата инстанция, доколкото разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК почти дословно възпроизвежда съдържанието на чл. 37 ГПК (отм.) с единствената разлика, че към "особени непредвидени обстоятелства" е добавено "които (страната) не е могла да преодолее". Дългогодишната практика по приложението на чл. 37 ГПК (отм.) определя като особени непредвидени обстоятелства само тези, които имат изключителен и изненадващ характер, които обективно са попречили на страната да предприеме съответното процесуално действие, като е съобразявала и субективния критерий, добавен в чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая молителят не сочи наличието на такива обстоятелства, а само навежда твърдения, което лишава настоящият състав от възможността да се произнесе по наличието на такива обстоятелства. По изложението съображения съдът намира, че молбата е неоснователна и следва да се постанови решение, с което да се остави без уважение. По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът намира, че с оглед изхода на спора такива се дължат на ответника по молбата, ищец в първоинстанционното производство. С оглед на изявлението, отразено в протокола от съдебно заседание, че разноски не се претендират съдът намира, че такива не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното Софийски градски съд