РЕШЕНИЕ

№ 110

гр. Смолян, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440101316 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск с правната квалификация на чл.124, ал.1 от ГПК от ищеца Л. М. Б. срещу ГПК „••” с. С., да бъде прогласена нищожността на чл.38 ал.1 предл.1 от Устава на Кооперацията ГПК „••” с.С., Община Смолян, в частта му относно свикването на заседанията на Управителния съвет „веднъж тримесечно”, изменен с решение на Общото събрание на пълномощниците на ГПК „••” с С., община Смолян, прието на 12.09.2020 год., като е изменен чл.38 ал.1 от Устава на кооперацията и е придобил следната редакция: „Чл.38 ал.1 предл.1 Управителният съвет се свиква на заседания с писмена покана, издадена от председателя или най- малко от двама членове веднъж тримесечно, а извънредно при необходимост.” Твърди, че е член- кооператор на Горовладелска производителна кооперация /ГПК/ „••” със седалище и адрес на управление в с.С., община Смолян.

Посочената разпоредба от Устава на кооперацията противоречи на императивна норма от Закона за кооперациите - чл.22 ал.1 предл.1, който гласи: „Управителният съвет се свиква на заседание от неговия председател най-малко веднъж в месеца”, т.е.12 пъти годишно. Чл.15 ал.1 от Закона за нормативните актове разпорежда, че „Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.” Противоречието между разпоредба в нормативен акт от по-ниска степен, /Устава на кооперацията/ с разпоредба в нормативен акт от по-висока степен /Закона за кооперациите/ е нарушение на чл.15 ал.1 от ЗНА, тъй като по същество представлява първично уреждане на отношения от орган без компетенции. /В този смисъл е решение № 9730 от 16.07.2018 год. по адм.дело № 6769/2017 год.на ВАС./.

Ищецът счита, че има правен интерес да предяви иска, поради следното: Управителният съвет на ГПК „••” с.С., община Смолян, като не заседава ежемесечно, /каквото е изискването на чл.22 ал.1 предл.1 от Закона за кооперациите/, а заседава веднъж на три месеца, /каквото е изискването на Устава на кооперацията/, създава условия за неизпълнение на неговите служебни задължения, визирани в чл.42 от Устава на кооперацията. При тези незаконосъобразно разредени заседания УС е в невъзможност да извършва възложената му от Устава контролна дейност върху цялостната дейност на кооперацията и нейния председател /б.”д”/, не е в състояние да определя актуалните цени на продаваните продукти /б.”е”/ и да взема решения по транспортното обслужване на кооперацията /б.”з”/.От това произтича подценяването й, неизпълнението на най-съществената функция на УС - „да се грижи за напредъка на кооперацията и за повдигане на благосъстоянието на нейните членове” /б.”ж”/.

Приетата на 12.09.2020 год. от Общото събрание на пълномощниците разпоредба на чл.38 ал.1 предл.1 от Устава на кооперацията е нищожна, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.22 ал.1 предл.1 от Закона за кооперациите, досежно броя на задължителните заседания на членовете на Управителния съвет на кооперацията.

С отговора на ответника се правят възражения за недопустимост на предявения иск, изтекъл е преклузивния тримесечен срок за предявяване на иска.

По същество ответната страна оспорва, че посоченият текст на разпоредбата на ч.38, ал.1, предл. първо от ЗК е приет на общо събрание на 12.09.2020г. Точно текстът е приет на на ОС, проведено на 04.06.2011г., когато е приет Устава на кооперацията от тази дата. Другото възражение в отговора на ответника е, че решенията на общото събрание на кооператорите, респ. събранието на пълномощниците, които противоречат на устава и на повелителните разпоредби на Закона за кооперациите, не са нищожни, а незаконосъобразни и подлежат на отмяна с иск по чл.58 от ЗК. Искът е недопустим и защото ищецът няма правен интерес от предявяване на настоящия иск, защото твърдения от него правен интерес се основава на предположението, че ако УС заседава по- често правата на ищеца ще бъдат по- добре защитени. Законът обаче не допуска правния интерес да се основава на предположения. ЗНА е неприложим спрямо Устава- Уставът на кооперацията не е нормативен акт, а многостранна гражданскоправна сделка.

По изложените възражения в отговора ответната страна поддържа становище за прекратяване на производството по делото, или отхвърляне на иска.

В съдебно заседание за ищеца процесуалният му представител адв.Б. поддържа иска.

За ответната страна адв.В. прави възражение за недопустимост на иска. По същество оспорва иска като неоснователен.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че предявения иск се явява недопустим по следните съображения:

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в съдебно заседание, писмената молба и защита от ответника, намира предявения иск за ДОПУСТИМ. Неоснователно се явява възражението на ответната страна за недопустимост на иска и поддържаното искане за прекратяване на производството по делото.

Иска е предявен от процесуално- легитимирана страна, като ищецът представя писмени доказателства за последното– удостоверение от 07.10.2024г., издадено от ГПК „••“, че е член – кооператор на същата кооперация.

В качеството си на член- кооператор ищецът разполага със специалния конститутивен иск по чл. 58, ал. 1 ЗК за защита срещу решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.5 от ЗК във всеки отделен случай искът може да се предяви не по-късно от 3 месеца от приемане на решението или от извършване на действието. Именно възражение във връзка със срока, предвиден по чл.58, ал.5 от ГПК е заявено от ответника и то е неоснователно, тъй като тази разпоредба се отнася до конститутивния иск за отмяна на решение, но не е приложима в случаите на твърдяна нищожнтост на решение на Общото събрание на кооперацията.

Предмет на делото е предявения от ищеца установителен иск за обявяване нищожността на процесното решение на Общото събрание на кооперацията. Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е на разположение на страната да възстанови нарушено право или установяване на съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право. Решенията на Общото събрание на кооперацията имат характер на волеизявления, подлежащи както на отмяна по реда на чл.58 от ЗК, но и като многостранни организационни сделки могат да бъдат атакувани като недействителни на основанията по чл.26 от ЗЗД. Поради това, не следва в случая да важи срокът за предявяване на иск за отмяна на решението на Общото събрание по чл.58, ал.5 от ЗК, в какъвто смисъл е направено възражение от ответната страна.

Това е така, защото разпоредбата на чл.58 от ЗК предполага валидност на решението на Общото събрание на кооперацията, а в случай че решението е нищожно, то не поражда правни последици и не би подлежало на отмяна по реда на чл.58 от ЗК. Ето защо и хипотезите на отмяна на решението и обявяване на нищожността му са съвсем различни, за които на страната е на разположение и различна правна защита. Затова и искът по чл.58 от ЗК изисква спазване на срок за предявяване на иска за отмяна, а при твърдяна нищожност на решението на Общото събрание разпоредбата на чл.58, ал.5 от ЗК е неприложима. В последната хипотеза при нищожност на решението на Общото събрание на кооперацията не се касае за отмяна.

Предметът на делото не е такъв за отмяна на решение по чл.58 от ЗК, тъй като се твърди нищожност на атакуваното решение, а същата може да се претендира посредством предявяване на иск като заявения в настоящото производство, за което не е предвиден срок и при наличие на правен интерес от прогласяването й.

Ето защо възражението на ответника за неспазване на срока по чл.58 от ЗК е неоснователно.

На следващо място, както се посочи по- горе, следва да е налице и правен интерес от предявявне на претенцията, а такъв е налице. Искът за обявяване нищожността е предявен от член на кооперацията, което се установява от цитираното по- горе удостоверение, а това му качество не се и оспорва от ответника. Налице е правен интерес от предявяване на иска от ищеца като член на коопераията в това му качество в защита интересите на кооперацията. Искът не е предявен в защита на личен интерес, обосновано както със законовата разпоредба на чл.22, ал.1 от Закона за кооперациите, а и с необходимостта за изпълнение дейността на Кооперацията с оглед разпоредбата на чл.42 от Устава на ГПК „••“ във връзка с развитието и за извършване на контролната дейност от Управителния съвет, както и всички изброени задачи и задължения по чл.42 от Устава - контролната дейност, определяне актуални цени на продавани продукти, решения по транспортно обслужване и др./, все свързани с развитието на целите на кооперацията.

Поради посоченото по- горе, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска, поради което е неоснователно и възражението на ответника за липса на такъв правен интерес. Ищецът като член на кооперацията, обосновава правния си интерес от предявяване на иска, произтичащ и от Устава на Кооперацията и установеното в чл.22, ал.1 от ЗК.

Поради всички изложени по- горе доводи, не са налице основания за прекратяване на производството по делото, поради твърдяната от ответната страна недопустимост на иска и всички възражения в тази насока са неоснователни. Предявеният иск подлежи на разглеждане.

По същество на предявения иск, доводите на ищеца са за прието решение по протокол от редовното годишно – изборно Общо събрание на пълномощниците на ГПК „••“ от 12.09.2020г., при което не е гласувана промяна съобразно предложеното Управителният съвет да се свиква на заседания всеки месец, като в Устава е залегнало приетото за свикването на заседания веднъж тримесечно, а извънредно- при необходимост.

Така приетото в Устава на ГПК „••“ свикването на заседания на Управителния съвет веднъж тримесечно, противоречи на разпоредбата на чл.22, ал.1 от Закона за кооперациите. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗК Управителният съвет се свиква на заседание от неговия председател най- малко веднъж в месеца. Задължението, предвидено в последната разпоредба е продиктувано именно от необходимостта за изпълнение на контролната дейност на посочения орган и развитие на дейността на кооперацията. Предвиденото следва и от характера дейността на съответната кооперация- в случая залегналите в Устава на ГПК „••“ цели и задачи по чл.3 от Устава й.

След като е налице законова разпоредба, установяваща и регламентираща, че Управителният съвет се свиква на заседание от неговия председател най- малко веднъж в месеца, приетото в Устава на ГПК „••“ с.С. противоречи на закона и приетата такава разпоредба в Устава се явява нищожна.

С оглед изложеното, ще следва предявеният иск да се уважи.

Ще следва, предвид изхода на делото, на ищеца да се присъдят направените съдебни разноски, които са в размер на 1500, 00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 28, 70 лева платена държавна такса.

По горните мотиви, съдът